Steppenwolf

http://youtu.be/7QgK8DFkMHA

Избирам три електронни и доста по-различни неща в сравнение с духа на поздравите до момента. Присетих се тези дни за въпросния албум на германската формация U96 (името идва от подводниците). Ако е позната някому, то навярно е повече покрай евроденс вълната през 90-те. Тук обаче пускам материал от техния втори албум Replugged (1993), който е доста по-некомерсиален, със специфично експериментално електро-ембиънт звучене, което за съжаление никога не повтарят. Спомням си, че тогава търсих къде ли не, но изскочи едва във Варна на един щанд за аудиокасети - по време на летуването. Свързвам го с мека носталгия и приятни летни спомени от онова време... http://www.youtube.com/watch?v=ZJUIwhe9vQk http://youtu.be/dSnUj-Z3F34 http://youtu.be/d7Ssd3HY9cg

http://youtu.be/7R_NpTWxlqg

http://youtu.be/kDdFNOo-VqE

The Kinks - In Concert, BBC (1973) http://www.youtube.com/watch?v=smIF5374bTw

Важна е коректността на записа в контекста. А що се отнася до звученето конкретно - в темперирания строй наистина няма разлика, но в контекст на други строеве Dis и Es са два различно звучащи тона, чисто акустично.

www.roger-russell.com Roger Russell: author, artist, engineer, inventor, photographer, collector and formerly Director of Acoustic Research at McIntosh Laboratory, Inc. Интелигентно и с чувство за хумор: http://www.roger-russell.com/truth/truth.htm

http://youtu.be/DUU2dTib7mI

Да ти кажа, хич не е сигурно. Може да има чужди акорди, взаимстрани от други тоналности. Когато пък един акорд е хроматичен/ чужд за тоналността, той обикновено привлича внимание и носи изненада, новост. Тази черта, разбира се, се откроява преди всичко ако музиката не е силно хроматична, инак ладовостта ѝ би била доста размита. Също така, не всички хроматични тонове са важни (по отношение на хармоничната схема). Някои са просто пълнеж в мелодическата линия - проходящи или съседни тонове, които най-често попадат на слабо време или част от време на такта и не встъпват заедно с акорд, т.е. те имат изцяло мелодически характер. Но при подобна активност в няколко гласа са възможни и такива акорди, т.е. проходящи.

По отношение на паралелните и едноименните тоналности: В немската и повлияните от немската школи (руска, българска): паралелни и едноименни тоналности са коректните термини. Едноименни са тоналностите, които носят същото име, т.е. тониките им са еднакви, а паралелни - тези, които се състоят от същите тонове (но тониката е друга). Елементарно? А така. НЕ се касае за преводни грешки, както забелязах някъде в предните страници. Това идва и от теоретичните трудове на Хуго Риман (Hugo Riemann), свързани с функционалната теория (Funktionstheorie), отнесена към dur-moll (или major-minor) тоналната музика, при което минорът е "огледална" форма на мажора (в системата си Риман прави извеждане от обертоновите и субтоновите редици, т.е. 1, 2, 3, 1/2, 1/3, и т.н.), а акордите попадат в три функционални групи: тоническа (T) и "сателитните" й субдоминантова (S) и доминантова (D), с които степени е директно квинтово обвързана тониката, така че останалите имат повече или по-малко подчинение на тези функции. Очевидно е, че има разлики в терминологиите, а понеже сме в България, не виждам защо непременно да робуваме на друга система отвъд океана? Да не говорим, че функционалният анализ, който ползваме у нас и е същият като в руската школа (малко по-различен от германския синтаксис), е по-добър от пляскането на римски цифри под акордите, защото дава информация за функцията им, още повече - медиантите имат променлива функция според контекста, което римските цифри не показват. (Това обаче - при минаване на елементарната теория и стигане до хармонията.) А за Kiik СПЕЦИАЛНО: ЛИНК (не гледайте, че е от 1956 г.; като се абстрахираме от съветско-социалистическото наклонение в няколко от страниците, книгата е много силна) Във функционалния анализ от немската школа също има паралелни (parallelklang) и контрапаралелни (gegenklang) акорди. При мажора паралелният акорд лежи на малка терца отдолу, а контрапаралелният - на голяма отгоре. При минора е обратното. Така в мажор паралелният акорд на тониката (T) е на шеста степен, функционално се бележи с Tp от Tonikaparallelklang и означава "минорен паралелен акорд на мажорната тоника", а контрапаралелният е на трета, Tg (Tonikagegenklang). Горната медианта също е и Dp (Dominantparallelklang), а долната - Sg (Subdominantgegenklang), като функцията на медиантите е според контекста от обкръжаващи акорди. В минор означенията се сменят, напр. съответно tP за мажорното тризвучие на трета степен. Използват се и други означения, като TP (мажорен паралелен акорд на мажорната тоника, т.е. алтерован VI), DD (две D едно върху друго) за двойна доминанта/ доминанта на доминантата, D за умаленото тризвучие на седма степен (разгледано като доминантсептакорд без основа), и т.н....

Габриел Форе и любимият ми Реквием http://youtu.be/UnilUPXmipM

само за умопомрачени http://youtu.be/Ap_A6TgVhdU

http://www.youtube.com/watch?v=ioxeqbQCvMo http://youtu.be/5bC8iYBlZ7g

Да, може синтезатор да се ползва и просто като MIDI клавиатура. MIDI изходът се свързва с преходник, напр. M-Audio Uno. Има много силни софтуерни синтезатори сега, но и немалка част страдат от артефакти, проблеми от алиасинг естество и т.н. Добре е да се помни, че софтуерната версия на един аналогов хардуерен синтезатор не е еквивалентна на такъв - къде емулацията на осцилаторите и филтрите е по-успешна, къде не толкова... Във всеки случай, аз лично имам един Korg, който възнамерявам да продам и да взема нов МИДИ клавир; ползвам изцяло софтуерни синтове. Успех.

http://www.knizhen-pazar.net Макар че повечето ми музикално-теоретична литература е на английски и така съм се учил, от този сайт, чрез щандовете за стари книги, може да се намери всичко необходимо, както съм сторил и аз, тъй като държах и на българските учебници. По този начин се сдобих физически с "Елементарна теория на музиката" от И. Способин (изд. 1953, чудесен учебик е), "Хармония" от Александър Райчев за НМА (1974), "Полифония" от Здравко Манолов и Димитър Христов (1977), "Музикален анализ" от Пенчо Стоянов (1988), "Музикална акустика" от Емил Георгиев (1986)... Добра литература, която днес все повече е кът (вън от печат).

Eлектронна музика от 1968 г. (Жан-Жак Пери е роден през 20-те години на миналия век), която навярно би била проникната и оценена само от онова малцинство във форума, за което музиката не се изразява просто в 1 и 0 (т.е. метъл и чалга)... http://youtu.be/HJb0394et0Y

You have no idea what you're talking about, don't you? Някаква странност витае в тази тема. Към написаното от Евтим бих добавил следното: 1. Тази публикация 2. Последния абзац (двуредие) от тази публикация

Безспорно, тази книга е "Светият граал" на елемент-арната музикална теория у нас (не е имало и много кандидат-граали, за разлика от други държави). Изписва се почти наизуст, като амидофена, макар че от ерата на амидофена до сега има по-нови възможности. И при положение, че търсещите не са в един от вагоните на академичната влакова композиция, та да трябва да следват задължително това, то те биха могли да се възползват от разнообразните сортове източници - както виртуални, така и... хм... реални, вкл. чуждоезични (за съжаление на едноезичните). Наблюденията сочат, че стилът на предоставената информация в ЕТМ я прави по-трудносмилаема за някои, за разлика от алтернативите. Освен това, само в ЕТМ (и производни) акордът е дефиниран като "...три или повече тона, които са или могат да се подредят по терци", което разбира се е вярно, но до края на XIX век. Докато днес дефиницията е по-голям балон: "Съзвучие от три или повече различни тона". Даже определението в българската Уикипедия, разбира се, е копирано от... мда. Така че вятърът се мени, ветропоказателят се върти, поогледайте се и за алтернативи.

"When I'm needing a friend I can talk to the wind (...) Sometimes he seems to be the only one beside me who can feel the Lord's breath all around him..." http://youtu.be/HqcNpKehS1E

Като се е почнало с такъв тематичен поход, за да не се бие напразно път до нова тема, нека добавим, че освен микрофон, в AUX и грамофон не може да се включи - има нужда от грамофонен RIAA предусилвател. Изключение правят онези грамофони, които имат вграден такъв.

Добре дошъл! Веднъж те слушах в нощния блок на програма "Христо Ботев". Тогава пуснаха песента и ми привлече вниманието. Будна, заедно с клипа разказва. Поздравявам те!

Ремастери, представени компресирани в YouTube? Меко казано е странно. А source какъв е? Вероятно CD 16/44.1 Първо бих се поинтересувал какво е основанието за ремастериране? Какво си търсил? Като се има предвид, че (1) не бих казал, че оригиналите плачат за корекции и компенсации, особено DSOTM; (2) има малко добри, "освежаващи" ремастери, но ги има - напр. на Doug Sax от периода 1993-1995 г., на цялата дискография. Голяма част от ремастерите (и не само на Pink Floyd), които могат да се намерят и са родом от последните десетина години, за съжаление са стъпка назад, което едва ли изненадва някого.

Дори да не твори класическа музика човек, ценно е запознаването с класически хармония, контрапункт, форми - привнасят материал за по-мащабно мислене, както и за изграждане на умения и естетика откъм гласоводене. Разбира се, тези техники може да бъдат уютно приютени и от други музикални стилове, напр. прогресив рок, електроники и всякакви еклектики.

32-битовите приложения (и плъгини) работят под 64-битова система. 32-bit host + 32-bit plugin @ Win 64 = OK, или иначе казано: 32 се побира в 64. А bridge е необходим, ако използваш 32-bit plugin на 64-bit host.

Да, би могло по-ниска латенция, ако условията по-горе са изпълнени. Например с Konnekt-а достигам 1.2 ms. Колко RAM? Зависи какво е натоварването на системата. Във всеки случай, на x64 архитектура и 64-битова OS, RAM паметта трябва да е минимум 6 GB. Това е и едно от основните преимущества да НЕ си на 32: прескачане на 4 GB-овата бариера. (По принцип е възможно 32-битовите архитектури да достъпват и повече физическа памет чрез Physical Address Extension, но Windows си е твърдо "забодена" на 4 GB.) Конкретно при мен конфигурацията е: Core2Duo @ 2.93 GHz, 6GB DDR3-1066. Желателно е системата да е олекотена по всевъзможни начини: ненужните приложения се спират, излишните services се изключват, премахват се всякакви графични "глезотии"...