Steppenwolf

Focusrite твърдо

Да, става дума за постоянна скорост, не за отклонения от равномерния ход. Предполагам, че данните се отнасят за модели на Studer/ReVox, още повече, че те (както и няколко модела на Tandberg), са сред малкото 4-моторни DD машини. Знаем, че останалите по-consumer-oriented Hi-Fi модели, макар да са върхови на съответните марки и да се водят DD + кварцова синхронизация, са 3-моторни. Но наистина става дума за различен клас техника.

Здравейте, Интересува ме какви са допустимите отклонения (толеранси) от стандартните скорости на ролковите и касетните декове, съответно и дали толерансът е еднакъв при двата формата. Всяка механика има някакво отклонение според принципа на механизма, конструкцията на елементите, калибровката... Аз, както и други сме се натъквали на малко по-бързо и малко по-бавно въртящи машини, съответно и на такива записи, като дори при някои производители има тенденция към вариране на калибровката в дадена посока. Преди доста време ми попадна стойността до ±0.5%, което е прибл. 1 сек за 3-минутна песен, в който случай в тесни граници разбира се варира и тоналността, с близо 1/12 от тона. Предполагам, че Валяка може да отговори на този въпрос. Предварително благодаря на отзовалите се. // EDIT: Подробна информация от Magnetic Reference Laboratories, отнасяще се до ролковите декове:

Компилация от забавни новинарско-репортерски фалове и майтапи Необходим е английски. http://www.youtube.com/watch?v=7OihpIHUYYU

С една дума: абсурд! Няма такова животно. Освен това, активни или пасивни търсиш? Ако имаш хубав усилвател и добра звукова карта, бих препоръчал да помислиш за Wharfedale Diamond, огледай се за запазени модели на старо от 7-цата нагоре. А може и тук: http://topavshop.bg/catalog/4387_wharfedale_diamond_10_1.html Разбира се, след като събереш по-голям бюджет. Това, другото, на което си се спрял, не попада в клас Hi-Fi и следователно не може да се очаква нищо достатъчно качествено от там. А ако нямаш горепосочените компоненти, то бих предложил да се фокусираш в нея посока, стига наистина да желаеш едно сравнително добро звучене в дома си.

Силна, красива и любима песен от една много приятна прогресив група... В началото - поемата на Матю Арнолд. https://www.youtube.com/watch?v=D60LbIBUlxc

И аз, търсейки, се бях препънал в страницата преди месеци, но не се сетих да я споделя тук. Достойна!

1. Не знаете точно какво иска да прави човекът, за да бъде обсъждан аранжимент, както и техники на композиране. Можем единствено да декларираме личен вкус. 2. Аз слушам с Wharfedale Diamond, които по принцип звучат що-годе вярно za hi-fi, но са по-проблемни в басовия регистър. Освен това, имам проблем с ушите; съвсем сериозно, предстои ми промивка, вследствие на което колкото по-нагоре отива честотата, толкова по-голямо затихване има и ми е нарушен тоналният баланс, т.е. чувам баса по-подчертан. И въпреки това ми се вижда малко слаб. Поздрави

Малко по-напомпан бийт и по-разчупена хармония, повече цвят в инструментариума би го направило по-приятно за моето ухо. Иначе - стилово може да правиш каквото поискаш, да смесваш всичко с всичко. Това на мен ми звучи най-близо до tech-house може би, но тъй като не съм сред слушателите на подобна музика, едва ли бих могъл да бъда от особена полза.

Пропуснах! Честит рожден ден и от мен, Кольо!

^^ Твоите хубаво поднесени разсъждения са повод да отбележим, че нещата могат да се 'напасват' и според класическата хармония, да се гледат от различни гледни точки. В класическата хармония на явяващ се на седма степен квинтакорд вместо диатоничния умален акорд му казват понякога лидийски акорд. Алтерованият нагоре тон се явява интензивен/водещ към трета степен от основния ни лад. В контекста на смесването на класическа и джазова хармония тук се присещам, че тритонусовата замяна, която представлява свирене на доминантсептакорд на тритонус от оригиналния такъв (при което се запазва същият основен за акорда интервал тритонус), може да се обясни и като увеличен секстакорд, напр. германски, имащ същата структура като доминантов септакорд и поради това много удобен за енхармонична модулация. Обикновено този акорд се явява спрямо доминантата, построен върху b6, с алтеровани степени на основния лад #4 и b6, които сочат недвусмислено към 5 и по този начин има функция, подобна на странична доминанта към доминантата. Може да се яви и на друга степен спрямо всеки един диатоничен акорд като част от тонизация. Спрямо първа степен съотвено би бил построен върху b2 (което много наподобява неаполитанския акорд). Mode-то се избира локално според акорда, който свири за момента, т.е. свириш върху него съответния mode, после върху следващия свириш друг моде, и т.н. Така се съсредоточаваш върху хармонията, която свири в момента, и импровизираш върху нея. Погледни този линк, който оставих предния път.

Доколкото премерих при първото си влизане в темата, под "модално свирене" чичо Митко просто е имал предвид това, което на запад наричат Теория на акордовите скали (chord-scale theory), удобна за мислене според акорда на момента, т.е. върху какъв акорд коя скала се свири. В този смисъл не иде реч за баш модални системи, за каквито писахте Tozi, CyberGene, а и каквото вмъкнах в предходни страници на темата. http://en.wikipedia.org/wiki/Chord-scale_system Книгата The Chord-Scale Theory and Jazz Harmony на Barrie Nettles & Richard Graf (доколкото знам, съответстваща на програмната схема в Berklee) е чудесна - тя разглежда тези неща, както и модалните системи. В класическата хармония "modal interchange" обикновено не се нарича дословно така, а се говори за хроматични акорди под влияние на смесване на ладовете, както и за алтеровани акорди, като нашите (П. Хаджиев и др. - по спомен!), навярно под влияние на немската и руската школи, разделят акордите на същински и несъщински алтеровани. Несъщинските се дължат на смесване на акорди от ладовете, а същински алтерованите са тези, дето не могат да се открият по степените на никой лад. А модалност естествено има и в класическата музика (в най-общия и широк смисъл на думата "класическа") - Дебюси, Месиен и др.; модална е и ренесансовата полифония.

Модално парче е такова, което е на мода дори когато модата е съвсем друга.

Прекрасно!

//OFFTOPIC Идеята за musicabv сайта е чудесна, мисля, че няма подобен, но теорията май е взаимствана само от учебника на П. Хаджиев. Прави впечатление: което е вярно, но само за музиката преди 20. век. Днес определението за акорд е по-скоро до запетаята само. Wikipedia го казва по-добре:

Нека започнем с бихармоничния мажор, чиято интервалова формула (спрямо натуралния мажор) е: 1 b2 3 4 5 b6 7 Бихармоничният минор е разновидност на горния лад, започваща от четвъртия тон, т.е.: 1 2 b3 #4 5 b6 7 C D Es Fis G As H Хармонизирането на бихармоничниите ладове, както и на всеки друг лад предполага построяването на акорди от множеството с тонове в този лад. Поне на теория. Така че - да, следва от тези тонове да се извлекат акордите. Друг въпрос е доколко имат практическо значение акордите, които може да се получат от някакъв лад въобще. Понеже ладове / скали има всякакви, вкл. синтетични, но фактът, че западната музика използва и хармония, поставя допълнителни рамки върху употребата на тези ладове. Като цяло, бихармоничните ладове са по-нестабилни. Мелодично, бихармоничният лад носи характерно екзотично звучене благодарение на наличието на втори хиатус (преди всичко мажорът с ниската втора степен). От гл. т. на функционалната хармония му липсва достатъчно кохерентност, особено на бихармоничния минор. Би могло например да се използват за временни алтеровки, мелодично върху стандартна прогресия от диатоничните ладове (с проходящи, лежащи и т.н. тонове), да се взаимстват акорди от него, като визирам тези, включващи характеристичните тонове... Акордът на четвърта степен от C би бил: Fis-As-C. По-характерното за този акорд е липсата на чиста квинта, която да го стабилизира; тук определящ е тритонусът, не толкова As. Както се вижда, четвъртата степен носи онази субдоминантова функция, която класически познаваме. Но акордът има тежнение към доминантата. Ако ли се добави септима, тогава: Fis As C Es, което всъщност е доминантсептакорд върху шестата степен. Това още подсеща и за т. нар. доминантсептакорди без доминантова функция, които се разрешават към тониката директно.

Не знам дали вече си сторил своя избор, но някой по-нагоре беше препоръчал Konnekt 6 на TCE - смятай, че издухва всичките кандидати, които си изредил. Нямаш FireWire? Вземи си една PCI карта (с Texas Instruments chipset), и си готов. http://www.kalea-informatique.com/mag/fr/product-972668.htm А по повод съмненията около FW - в близките десетина години най-вероятно ще продължава да се поддържа, това не се спира току-така. И има своите преимущества пред USB, което вече сме дъвкали, но не мога да открия конкретната тема отпреди година-две. So don't buy into that bullshit.

Изпълнението на чичо Мито е прекрасно, има дълбочина, пространство, затова ми е любимото. Майсторска работа! Много харесах и по-нестандартния поглед на Кирил - да не пропускаш да го включиш!

CyberGene, под "модална хармония" и аз разбирам подобно на написаното от теб, т.е. когато някой каже "модалност", разбирам музика, построена на някой от т. нар. старинни ладове, при което не се почива върху формулата T-S-D-T (тоника-субдоминанта-доминанта). Всъщност, тогава има тонически акорд и нетонически акорди. Разбира се, за да се запази автентичното звучене на съответния лад, повишено внимание е нужно, та да не бъдем "изхвърлени" от тритонуса или S-D последователността, имплицираща съответния паралелен мажор... При това положение арматурата за ми фригийски съвпада с тази за до мажор (C-dur), като допълнително може да се запише Phrygian. Примерна прогресия във фрийгиски, да кажем, може да е: Im7 - VIIm7 - Im7 - bIImaj7 и отгоре да се свири модална мелодия. При това положение започва да лъха едно типично енигматично звучене на фригийския лад. Отделно някои може да отметнат, че поради наличието все пак на някакъв отправен център около Im7 модалната музика в този смисъл е тонална, но не е тонална в класическия мажорно-минорен смисъл... Малко не ми стана ясно дали под "модалност" в твоя пост засягаш и подхода с акордовите скАли и свиренето на лад според акорда на момента? Защото това може да се разгледа и като една основна тоналност (множеството от тонове е същото), евентуално с алтерации. А темата изглежда увлекателна и обогатена, но нямам възможност в този час да пиша, чета и слушам, утре или вдругиден ще се "завъртя" за по-дълго, за да се насладя и на музиката...

Don't... 200+

Тегли Camtasia Studio, и т'ва е...

Цифровият сигнал на изхода на ЦАП не изглежда по посочения митологично грубозъб от автора начин, тъй като в резултат на интерполацията и филтъра бива "запълнен" между дискретните стъпала. Това е една от най-често срещаните дезинформации във виртуалното пространство, въз основа на която някои могат да се настроят срещу цифровото аудио. Допълвам темата с една качествена статия за интерполацията: http://www.dsprelated.com/showarticle/167.php Ако имате време, превеждайте.

http://dox.bg/files/dw?a=94b37bf3d3

След ресемплиране се получава малко повишаване на цифровото ниво от порядъка на 0.1dB (може да проверите сами), затова е желателно нормализирането да следва ресемплирането. Поради тази причина някои конвертори (напр. Weiss Saracon) предлагат по подразбиране -0.2dB gain при ресемплиране. А над 0dBFS няма нищо - това е таванът. Ако например в Wavelab приложа гейн на определен материал от Master секцията, нивометърът, освен броя клипнати семпли, показва и примерно +2 dB, но това се пресмята информативно в реално време, докато след такава обработка материалът не достига наистина +2 dB, а 0 dB с клипвания. MP3 при 128 до около 192 kbps "срязва" при 16kHz; при 320kbps честотната лента е по-широка, до 20k. МР3 кодекът не би следвало да прилага честотни корекции; високите са "по-слаби" просто защото част от тях (над 16к) липсват. Някои от високочестотните съставки до 16к, които са с (условно) много ниско ниво, изобщо не се кодират, защото психоакустичният модел решава, че остават маскирани, т.е. това, за което се предполага, че не може да бъде чуто, няма нужда да се кодира - философията на lossy audio. На теория звучи чудесно, но на практика - не винаги.

След конвертиране в mp3 не е рядкост материал, който е бил много близо до 0 dBFS, да клипва, както е посочено по-горе. Също така имайте предвид да нормализирате нивото след downsampling, а не преди. Т.е., ако имате материал 24/96 -> 16/44.1, то: 1) resample 44.1; 2) normalize; 3) 16 + dither. Как различните прибори отчитат клипването (т.е. при колко поредни стойности 0 dBFS) е въпрос на имплементация, която не е гарантирано еднаква при всички производители. Нива над 0 dB са възможни при аналоговата техника, напр. при лентовите декове, където 0 dB съответстват на някакъв референтен магнитен поток, примерно 250 nWb/m (при други - 200), но в цифровия свят 0 dBFS (Full Scale) означава, че разрядната мрежа е запълнена и няма как да бъде представено ниво над това.