yamaha

То при гайдата няма много терминология...духало. мях, гайдуница, ручило...и евентуално яре, овца, коза...според 'материала'. А бурдонът е това, дето излиза през ручилото, следователно няма как да е интервал.

Що бе, глей' к'во е яко...особено в средната част между 1.35 и 2.20 такова развитие прави с тия хармонии, че направо може да му завидиш. А що се отнася до 'бурдона'...мен едно време друго ме учеха за него, ама явно вече изпускам новите тенденции и не съм усетил кога е станал интервал.

Питах, защото каза, че е минало мастер и си мислех, че е оставено за автентичност...аз лично бих махнал шума преди да го мастерирам, защото разсейва докато човек слуша хубавата китара, но това си е мое мнение.

Само от любопитство питам - шумът нарочно ли е оставен?

Съгласен съм с musicman - от известно време нещата в тази област се развиват с такава скорост, че след някоя година може и да няма нужда от звукозаписни студия.

Това ако трябва да изсвириш нещо над 10 минути, ще ти откачи ръката от въртене - трябва да измислят нещо с двигателче и да си го контролираш безжично от телефона. Ама иначе го докарва почти като звук от шотландска гайда...гледал съм преди време някакъв свиреше, но май въртеше някаква ръчка по в дъното на инструмента.

Солото ти както винаги е добро, но и цялото парче е много добре изпято, изсвирено, смесено и обработено...респект за всички участници в проекта!

Вокалът AI ли е?

Определено си по-търпелив от мен. Проблемът е, че алгоритмите от ден на ден стават все по-съвършени и все по-трудно разпознаваеми дали пеят хора или не. Изкуството и многогодишното обучение + къртовския труд на много музиканти вече съвсем започна да се обезличава и имам чувството, че след известно време ще останат само концертиращите изпълнители, които пеят на живо, а останалото дето е на запис, просто съм го отписал още отсега.

П.П. Божинката не слага толкова препинателни знаци...той е над тях.

Бих могъл да кажа само, че свириш малко по-добре, отколкото пееш, но тъй като, както знаеш, винаги съм казвал, че свириш изключително добре, може да стигнем до извода, че реално не пееш много зле.

Off/ Не е само при китарите. Като си спомня спрямо парите, които взимахме тогава (а те бяха много под сегашните), колко струваше един читав многоканален аудио интерфейс и колко струва в момента подобен интерфейс при днешните заплати и хонорари...разликата се явява в пъти в полза на сегашното положение...оставям настрана колко ограничен беше изборът тогава и какво изобилие на модели има днес. Дори и ел.пианата да вземем - в момента може да се вземе базово пиано с хамър за 6-700 лева, а преди не само, че нямаше пиано с трицифрена цена, но и заплатите бяха по 300 лева.

Вероятно е било още в самото начало когато се създаде предаването, понеже по-късно минаха изцяло на "класация на записи" (пълни плейбеци), което за мен си беше доста странно, предвид че изпълнителите там се борят за награда. По онова време вече се бях понаучил как да правя хубави записи и всяко момиче, което записваше при мен и горе-долу можеше да пее, а от там и записът й се получаваше добър, веднага я изпращах да се пробва в 'Хит-1", та от онези години имам няколко месечни и дори една годишна награда. Казвам "имам", защото реално класираха записите, но тъй като знам, че и визията има значение, гледах да изпращам момичета, които наистина изглеждат добре на сцена.

Абе на границата си беше. Хубаво, че между присъстващите нямаше мутри, а само хора, дето си слушат "тяхната музика" и нищо друго.

То тая тема стана малко "свободни размишления", та ще се включа и аз с малко спомени и тъй като има вероятност аз да съм един от най-дъртите членове на форума, на който не му се четат пенсионерски спомени от рода "а какво беше едно време", нека ги пропусне. Преди '89-та с жена ми бяхме започнали да правим кариера като клавирно дуо към "Главна дирекция Музика", имаше едно време такава организация, която прекрати съществуването си след 1989-та, явяваш се на конкурс, свириш, одобряват те или не и след това ти уреждат ангажименти из страната. Та по онова време изнесохме трицифрено число концерти на 2 пиана или 4 ръце къде ли не, а когато всичко се прекрати изведнъж след 'промените', купихме 2 електронни клавира и набързо адаптирахме класическия материал за електрониката. Идеята беше да не губим инерцията и връзките, които вече си бяхме създали в много градове и градчета. Интересно, че успешните концерти, бисовете и т.н. от всичките тези години съм ги забравил тотално, но все още помня идеално провалите (бяха 2 бр. - на централния площад в Свищов и в едно голямо пловдивско село). И двата фала реално бяха заради дадена грешна информация от страна на организатора на събитието, но в крайна сметка си го отнесохме ние като изпълнители. Свищовският фал няма отношение към темата за фолка, затова разказвам само за другия. В началото на 90-те ни потърси някакъв, дето искал да събере в ресторанта хора от цялото село по някакъв повод и идеята му била този път музиката да е по-различна от това, дето в селото слушали всеки ден - чалга и народна музика. Казахме му какъв репертоар имаме - няколко часа адаптирани класически парчета и час-два ресторантски репертоар - евъргрийни основно + някои по-подвижни парчета. Човекът каза "идеално - идвайте", ние се замъкнахме с апаратурата, нагласихме я и започнахме с фонова музика докато се събираха по масите. Докато свирихме, определено ги гледах, че скучаеха по масите и им стана по-интересно чак когато започнаха да хапват и пийват....абе нещо като в "Оркестър без име" когато свиреха и никой не им обръщаше внимание. По едно време някои (явно от интелигенцията в селото) станаха и започнаха да играят на танцувалните парчета, ама рехава работа...4-5 двойки най-много ; останалите се наливаха вече с третата ракия и бистреха политиката на висок глас. След още час, ония с третата ракия вече бяха на петата и започнаха да пристигат с поръчки от рода "Знаете ли я тази..." (от чалга репертоара) или пък "Ай, изсвирете нещо по-така..." (пак от чалга репертоара). Излишно е да казвам, че нямахме нито едно парче от този вид и усетихме, че нещата няма да свършат добре, когато един почти на зиг-заг се домъкна до нас и вика "Ай' тогава Изсвирите барем едно 'Оро" (с капс лока се опитвам да предам диалекта ). Жена ми по това време вече искаше да събираме нещата и да се махаме, като дори не искаше уговорената сума за вечерта, но аз като по-тактичен реших да спасявам положението, защото из чантите с апаратурите носех и един дек, та отидох до оня организатора (вече съм забравил кмет ли беше или просто беше решил да възпитава неуспешно съселяните си с различна музика) и му казах да донесе някоя касета с чалга, народна музика или к'вото там слушат в това село. След 10 минути касетата вече вървеше, ония тутакси скочиха да играят, по някое време тръгна някакво право сватбарско хоро, ония се навързаха...и пак се почна с поръчките, ама в друга област. Идва някой почерпен и поръчва да кажем на микрофона, че "'Орото е за еди кой си"...след малко идва друг и поръчва да кажем на микрофона, че "Орото е за еди кой си" (друго име). Казвам аз, а оня първият пристига моментално и започва да се кара с мене защо съм съобщил че "Орото е за друг, след като не е свършило още...". Ей такива работи...После след като всичко приключи по малките часове, половината вече си тръгнаха, а по масите останаха само допиващите, гледам седи един от ония с поръчките и реших да замажа положението - отидох на масата му и му викам...така и така, тази вечер нямахме готовност с музиката, защото тоя вашият (организатора) ни ангажира за участие с друг вид музика, защото искал да направи по-различно мероприятие от това, дето го правите тука всеки ден, а оня вика "Не го слушай него, ние тука си слушаме наш'та музика дето си я познаваме". Иначе по-конкретно за темата със съвременните аранжименти в народната музика, не искам да звучи като някаква хвалба, но такива аранжименти започнах да правя още в 1992-ра, веднага след като бях взел кийбордите, един синт и един семплер (тогава не работех с компютър). Не знам дали защото бях млад, но тогава много ми се работеше и вадех страшно много неща за кратко време. Разбира се като класически музикант започнах с кавъри на класически парчета, но малко след това изкарахме един сборен диск (матрично CD, тогава все още нямаше записвачки да си го записваш сам) с инструментални композиции, между които имаше и 2 народни обработки - "Рипни, Калинке" в хард рокаджийски вариант (беше над 5 минути) и "Пустоно лудо и младо" в денс вариант, които тогава доста ги въртяха из радиостанциите, защото беше нещо ново като визия върху народната музика. Даже по време на световното през 1994-та, ОББ имаше една реклама, която вървеше преди и между полувремената на всеки мач, която я озвучаваха с началните ми гайди от "Рипни, Калинке". Та още от онова време си имах афинитета към съвременните обработки и дори бях направил "Девойко, мари хубава" в стила на "Children" на Робърт Майлс много преди Ирина Флорин да се сети да изкара "Цвят лилав" в подобен стил. Сега вече нещата са лесни - всички имаме компютри, саунд библиотеки, изкарваме як саунд и само трябва да ти работи инвенцията, за да се сетиш да изкараш нещо, дето не е правено досега, което всъщност е доста трудно. Но пък от друга страна покрай шкартото, чувам и много добри съвременни обработки, правени от хора, които знаят какво правят и са добри музиканти с въображение. Айде да спирам вече, че ми писна да пиша.

Не е само ужким, на толкова мерят. Не съм китарист, ама електрическа китара без нищо...някак си не ми се връзва идеята...

Всеки уважаващ себе си китарист, когато започне да свири и по-необичайни неща, задължително пуска брадичка и започва да се катери по покривите.

70 децибела на какво разстояние - 1 метър? На 2 вече става по-малко, през стена пък става много по-тихо, тъй че е доста относително. Щом няма да ползваш кубе или друго усилване, няма да има никакъв проблем със съседите, но проблемът е ти какво ще чуваш като звук.

Един вид - акордеон с бутони вместо клавиши, което понякога дори е улеснение, защото за разлика от стандартния акордеон, бутоните за дясната ръка също имат дублажи както бутоните за лявата ръка.

За акордеонист, който е свирил и на баян - не толкова...все са "клавиши" за дясната + баси и акорди за лявата.

Няма как да видиш. Това се вгражда допълнително към кийборда, който в клипа ми прилича най-много на PA3x. Едни италианци ги правят, а и не само китове за клавири, но и други неща, свързани с акордеона. Ето ти и един вече оборудван PA5x, който спокойно може да си купиш ако си акордеонист.

Това е законспириран бас, който мимикрира в китара, понеже има 5 струни и 4 ключа.

Последна...колко да е последна - "петицата" е от години и промяната на всеки обертон или група от обертонове си го имаше още в началото на ковида и оттогава ъпдейтват само с бъгфиксове и козметични промени. Покрай тоя бум на AI в последните няколко години, отдавна чакам с нетърпение да излезе 6-та версия с коренно нови опции, които ще улеснят неимоверно всички, които ползват програмата...не знам работят ли над някаква нова версия или са решили да замразят проекта до 5.х.х.

Забравих дали имахме някъде втора тема за AI, но и тази става за клипове. Боб Дойл отново си прави гаври със Suno - генерира с AI някакъв идиотски текст, след това импровизира и изпява супер фалшиво някаква пълна глупост, дава я на Suno и го оставя да го ремиксира в някакъв подходящ стил...и клонирани аватари за бонус даже се генерират. Не завършвам с емотикона, защото не знам каква да сложа - някоя безнадеждна или нещо по-оптимистично...