yamaha

Може и след 14-я ден - тогава фиктивно ще те попитат от кое не си доволен, но каквото и да отговориш, няма да ти направят проблем с връщането ако си в 30-дневния срок от покупката. Томан все още не поддържат наложен платеж за България, което за мен не е проблем, но за някои по-подозрителни клиенти, купуващи за пръв път нещо от там и не искат предварително да платят нещо, а след това да чакат кога и какво ще дойде, вероятно е ; Мюзикер от своя страна поддържат наложения платеж, но пък когато връщаш нещо към тях, трябва да си поемеш и разходите за пътните, което за мен си е проблем, особено за обемисти и тежки неща.

Работят на същия принцип като Емаг - ако нещо по продукта не отговаря на очакванията ти, имаш 30 дена да го върнеш обратно и няма да плащаш нищо за пътните. Изключения правят някои стоки, които си поръчал с конкретни размери (примерно кутия или калъф за някакъв инструмент или уред), защото те после няма как да го продадат. Разбира се предварително трябва да им драснеш един мейл, че ще връщаш продукта, за да ти дадат инструкции как точно да го направиш.

Малко сложно за проверка ми се струва това изискване. Там прочетох, че износителят би трябвало да уведоми клиента за произхода на стоката, която той ще купи: Как обаче ще стане това на практика, когато се купува от онлайн магазин, в който първо трябва да платиш и след това евентуално да разбереш за произхода? Да кажем, че искам да си купя пиано от Gear4Music - трябва ли предварително да се свързвам със съпорта на сайта и да питам за всеки модел, който ми е харесал, дали случайно не са го сглобили в UK, понеже там до цената стои само "Price Includes VAT@20%" и нищо повече? Малко объркано изглежда за крайния клиент...

И аз не виждам такова разграничение на сайта на митниците. Добре е колегата да даде линк там, където го е прочел, че да знаем на "made in UK" ще плащаме ли мито или не.

Това не го знаех...досега съм си мислил, че и за тях важи точката за начисляване на мито над 150 евро и поради тази причина откакто излязоха от съюза, спрях да пазарувам по-големи неща от UK. А причината каква е - някаква допълнителна клауза ли са сключили ЕС с тях?

Само да добавя, че намерих флаш добавка за FF и който е със същия браузър и иска да се тества, вече спокойно може да го направи. Аз се тествах отново и изкарах сходен резултат...вярно, с 0.1 херц по-зле от предишния път, но за тест в 4 сутринта - толкова.

Китайците обикновено включват всичко над $10 в тая група, така че съм свикнал да не обръщам внимание на всякакви техни добавки от рода на 'Pro', 'Studio' и т.н. Не съм този, който го е купил от базара, но пък имам някаква обща представа за модела, понеже още преди 3 години се колебаех дали да не си го поръчам предвид ниската му цена и нелошите възможности. Тогава изгледах доста ревюта и демота, но накрая ме отказа факта, че дълго време го нямаше в наличност никъде, а и съвместимостта на стиловете спрямо другите популярни марки никъде не беше спомената, така че приех, че просто я няма и си взех Корг. Медели пуснаха този модел някъде в началото на първата ковид вълна, точно когато всички онлайн магазини започнаха да изпитват проблеми с доставките на всякакви модели от всички фирми. В Томан и др. големи вериги по онова време моделът изобщо го нямаше, а след време се появи, но с надпис "доставка след няколко месеца". На хартия по данни изглежда доста добре - копирали някои функции от PSR-SX сериите и са го понапълнили с екстри, които обикновено се срещат в по-високите класове. Като звук бих го позиционирал на нивото на SX600 или PA300-600...някъде там, но пък има повече опции от ниските модели. Сега...дали е боза или не, е въпрос на виждане и претенции, понеже тук във форума има колеги, за които даже Genos или PA-5x са бози. Понеже също бях видял онази обява в базара, ако не се лъжа, човекът беше от Ямбол, а цената първоначално беше 1000 лв., след това я смъкна на 900 и след това не съм следил обявата, но пък неговата май имаше някакъв транспортен дефект като че ли. От моя гледна точка ако всичко по инструмента си работи, мисля, че цена от 900 лв. е резонна на това, което предоставя модела, особено сравнявайки от какви суми започват най-ниските класове на Ямаха или Корг. Ако обаче някой смята да го взима за чалга изпълнения, трябва да забрави за всякакви 'Муси', 'Ради' и прочие сетове, предвид стиловата (не)съвместимост...някъде бях чел, че AKX10 може да конвертира единствено ямаха стилове, но само през компютър със съответната програма и с неясен краен звуков резултат, така че дори само поради тази причина покупката не ми се вижда много оправдана.

Peavey правят добри озвучителни колони, но тия явно наистина са били от "съмнителните". Друг пример - редовно озвучавам концерти в едно пловдивско читалище, в което си има озвучаване. Каква беше изненадата ми, когато за пръв път преди доста години отидох там да направя първото озвучаване в залата...Видях 2 големи Peavey колони, монтирани високо от двете страни на сцената и свързани към един пауър миксер Динакорд, модел PowerMate 800-3. Понеже основната ми работа е в студиото, а озвучаванията ги правя между другото, първоначално миксерът не ми направи впечатление, дори се зарадвах, че ще озвучавам на маркова апаратура. Да, ама като свързах микрофоните и пуснах музиката да правя чек, установих, че звукът хич не ми харесва, ако и като цяло апаратурата да имаше достатъчно тяга. Както и да е...пооправих горе-долу нещата с корекциите по каналите и с общия EQ, а след като концертът свърши, при разговор с шефа на читалището се осведомих колко им е струвала покупката на пулта с колоните. Каза ми една сума, от която ми стана ясно, че две пи ви колони с тази мощност + активен динакордски пулт от тази серия по никакъв начин няма как да се вместят дори и в 2-3 пъти по-висока сума от тази, така че явно разполагат с фейк-китайчета с табелки на фирмите върху тях. На всичкото отгоре когато се прибрах, реших да проверя каква е реалната цена на PowerMate 800-3 - оказа се, че Динакорд просто нямат такъв модел - имат 600...1000...1600...2200, но 800 нямат. В интерес на истината това в залата звучи поне 5 пъти по-добре от онези караоке колони в заведението, но в никакъв случай не е с качеството на звука ако си бяха оригиналните 2 фирми. П.П. Понеже имам един колега-озвучител, който работи в Динакорд и озвучаванията са му основната дейност (разполага с екип и огромна апаратура за звук и светлина), та около година след първото ми озвучаване с тази апаратура, идва той един ден в залата на читалището, поглежда към миксера и на лицето му се изписа огромна изненада. После ме погледна и ми каза саркастично "С много рядък миксер озвучаваш, сигурно е единична бройка", на което му отговорих да не се бъзика и че съм проверил какви модели прави Динакорд, но професионалиста си е професионалист - само го погледна за секунда и разбра, че е китайче с табелка...но горе -долу бива, аз вече свикнах с корекциите и звука от тази конфигурация, пък и не са някакви супер фейкове дето за нищо не стават.

Прав си само донякъде, ако апаратурата в заведението изобщо става за нещо. Напоследък гледам в някои заведения се изхитриха и взимат някакви китайски караоке колони с акумулатор, които не стават за нищо. Миналата година трябваше да озвучавам пиано + да пускам допълнителна музика от лаптоп. Попитах имат ли озвучаване в заведението и като ми казаха, че "имат 2 големи активни колони", реших да си спестя мъкненето на мои колони и усилвател, затова отидох само с миксера, пианото и лаптопа. По време на саундчека почти не можах да позная звука на пианото си, каквото и да се опитвах да направя с миксера, а той е хубав (с компресори, параметрици и т.н.). Просто говорителите на колоните толкова си можеха. Да, вероятно DBX-а ще смекчи нещо, но когато крайното ти звено е такова, каквото и да включиш преди него, ефектът няма да е значителен. По-скоро бих обобщил с това, което каза Koobenot - зависи от манталитета на собственика.

Все пак да не забравяме, че става дума за дете, което е започнало да свири неотдавна, тъй че според мен не само тези 2 модела, но и повечето от останалите, които препоръчахме на предишната страница, също ще свършат работа за тази цел. И понеже по-скъпото обикновено е и по-хубаво, въпрос на лични предпочитания и финанси е кой какъв модел ще си избере...а иначе съм чувал професионални пианисти, които така добре управляват движенията на пръстите си, че дори пиана от най-ниския клас, с най-елементарната клавиатура (като P-45/P-125 например) звучат толкова музикантски и в пъти по-добре от пиано за хиляди долари, с всякакви екстри на звука и клавиатурата, но управлявано от недобре свирещ инструменталист.

И само да предложа още един модел, който в конкретния магазин, също се побира в бюджета ви - Kawai ES-920. Моделът е от ранга на гореспоменатата Yamaha P-515 и изобщо не й отстъпва нито по звук, нито по реакция на клавиатурата.

Да, това е ясно - аз и затова бях написал "въпроса в поста на CyberGene", понеже самият въпрос го задава друг човек. При А/Б сравнение в този диапазон, 8 херца е огромна разлика и почти всеки практикуващ музикант би я забелязал веднага...въпреки, че през годините съм се убедил, че има немалко хора без слухов опит и нямащи връзка с музикалната дейност, които по никакъв начин не могат да хванат слухово посоката на движение на една мелодична секунда, било тя малка или дори голяма, а в първа октава това са в пъти повече от тия 8 херца. Казвам го от личен опит, защото аз съм свирил възходящите и низходящите секунди. За това, дали на абсолютист ще му направи впечатление ако започне да свири на пиано настроено с 8 херца надолу, без да има предварителна база за сравнение - мога да говоря само за себе си и евентуално за жена ми, понеже познавам и нейния слух. Аз да, тя вероятно също, но ако говорим за пиано. Има различни видове абсолютен слух - за моя например аз самият нямам никаква заслуга, защото съм се родил такъв и още на 3-4 години родителите ми са се усетили, че го имам. Жена ми пък има придобит абсолютен слух от дългите години многочасово свирене на пиано, а тя наистина е свирила много - аз съм почнал на 4 години, тя малко по-късно, но тя вероятно е изсвирила 20-тина пъти повече материал от мен. И като казвам, че има придобит абсолютизъм, това означава, че тя без опорна точка може да чува честотите само на пианото и някои подобни по звучене инструменти, но не и на щрайх, духови и т.н. Този проблем при мен не съществува, тъй като за мен е все едно дали тонът, който чувам идва от пиано, цигулка, тромпет, клаксон на кола, крилата на комар или какъвто и да е друг резонанс от ежедневието - просто чувам честотата без значение от тембъра. А що се отнася до това, за което спомена как високите обертонове са всъщност по-високи от там, където би трябвало да бъдат - този феномен съм го забелязвал от време на време в работата си и то не с пиана. Понякога местя някой тон на вокала точно там, където би трябвало да стои идеално и въпреки това той звучи фалшиво спрямо подложката, която сама по себе си също е закрепена идеално в тоналност. В тези случаи не се осланям на това, което виждам, а на слух го придвижвам дотам, докъдето слухово не ме дразни, въпреки, че на екрана се вижда, че не стои на правилното място. В други случаи съм разбивал звука на хармоници и също ми е правило впечатление, че някои от тях (обикновено по-високите) не са там, където би трябвало да бъдат. От любопитство съм си правил експерименти да ги местя на "правилните" им места или да ги местя на още "по-неправилни" позиции...да намалявам или увеличавам силата на всеки хармоник...или пък направо да трия един по един всеки хармоник и после да го връщам, за да чуя как това ще се отрази на тембъра...ей с такива щуротии понякога си запълвам свободното време. П.П. Не съм сигурен, че водим тези дълги дискусии на правилното място, но съм спокоен, понеже имаш опцията да преместиш постовете в някоя по-подходяща тема.

За мониторинг с такъв бюджет, мисля, че АТХ-М40х е най-подходящия избор.

Намерих шотовете - сайтът се е казвал tonometric.com. Потърсих го, не го намерих, но след малко установих, че са му сменили името - ето новото местоназначение. Проблемът е, че за да тръгне теста иска Adobe flash, който вече не се поддържа от браузерите, но ще кача после някаква добавка, за да си сверя пак слуха. Спомням си, че тогава до към 1-2 херца нямах никакъв проблем да ми работи телевизора до мен и да ме разсейват всякакви други странични неща, но стигнеш ли до 1 херц вече се иска доста да се напрегнеш, около теб да е тихо, понеже 1 херц си е 1 херц, а като гледам първия си скрийншот, значи по време на някой от тестовете даже съм стигал до 0.09 херца, но явно епизодично, защото при следващия пример съм сгрешавал и пак ме е връщал на предишното ниво.

Айде и аз с подобна история... (съжалявам за спама, може CyberGene да го затрие после) Концерт на клавирно дуо. Миналия век. По-точно - по времето, когато все още съществуваше Концертна дирекция "Музика" ('80-те). Имаше през тези далечни соц-години т.нар. 'образователни концерти', където одобрени състави и солови изпълнители обикаляха страната и правеха концерти навсякъде - от училищата до разни зали в читалища и "културни домове". С жена ми (по онова време все още гаджета) бяхме клавирно дуо и имахме доста разнообразен репертоар както за 4 ръце, така и за 2 пиана...където каквото има в наличност. Тръгваме един ден с колата за концерт към едно градско читалище с малка зала и пиано, на стотина километра и понеже вече бях облякъл костюма, реших баща ми, който също беше музикант, да ни бъде шофьор, че да не си мачкам концертната визия докато карам. Пристигаме там 3-4 часа преди концерта, влизам аз в заличката да опитам пианото....отварям капака (който май не беше отварян от доста години), праскам един разложен до-мажорен акорд в първа и малка октава и....о, ужас - чувам разложен си-мажорен акорд. Разцъквам из другите октави - същата работа...пианото паднало абсолютно равномерно с половин тон на всеки клавиш. Влиза в това време жена ми да се разсвирва и ме гледа, а аз седя като ударен с мокър парцал. Пита ме - какво става, добре ли си....а аз безмълвно само й изсвирвам един псевдо до-мажор, след което тя автоматически придоби моя изглед, защото по случайност и двамата сме абсолютисти. Свирили сме на какви ли не пиана и рояли - с неработещи клавиши...с пеещи струни...абе на всичко сме свирили, но в такова сложно положение като това не бяхме попадали. Който е абсолютист знае прекрасно, че когато ръката натисне 'до' - слухът очаква да чуе до и нищо друго, та колкото е хубаво да ползваш екстрите на абсолютизма, толкова е и обвързващо при подобни ситуации. Опитахме се да "посвирим" - какво ти свирене, на всеки такт, някой от нас бърка, спира - абсурд за какъвто и да е концерт. И тук се намеси съдбата - баща ми, освен диригентството беше и акордьор и винаги мъкнеше в колата по няколко куфарчета с акордьорски приспособления. Да, ама оставаха 3 часа до концерта, а пиано се акордира за много повече време. Извади екстрено баща ми ключовете и останалите джунджурии с думите "Само дано му държат вирбелите, че ако пак пада, няма спасение" и започна като на състезание - а то не са и само 88 струни, а знаете колко...няколко октави с по 2, високите с по 3. Ако щете вярвайте, половин час преди концерта, макар и грубо, вече го беше върнал с половин тон където трябва, а публиката започва да пристига. Нито се разсвирихме, нито опитахме клавиатурата, изкарахме концерта със свити сърца, мислейки си през цялото време дали докато си свирим всичко няма да тръгне пак надолу, но вирбелите излязоха читави и задържаха строй. Та така с този злополучен концерт и никой не разбра нищо от премеждията ни преди него. А относно въпроса от 2012-та в поста на CyberGene дали абсолютистите могат да чуят тия 8 херца - вероятно да, нямам представа по онова време ('80-те) дали съм чувал такива малки разлики, които всъщност хич не са малки, но след като започнах със студиото и минаха години тренировки на слуха, някъде преди 6-7 години се тествах колко е най-малката височинна разлика, която хващам. Имаше един сайт, където те тестват с нарастваща трудност и постоянно намаляващ толеранс на херците. Тогава изкарах резултат "стабилна чуваемост" от 0.5 Hz в тестовия диапазон на 500 Hz, който те ползват...даже още си пазя някъде скрийншотовете, ако реша някой ден пак да се тествам, че да има с какво да сравнявам. Сайтът беше хубав (трябва да видя кой беше и дали го има все още), защото не го кара на принципа 50/50 я познаеш, я не, а чакаше няколко верни последователни отговора, за да се увери, че наистина го чуваш. Но тази разлика от 0.5 херца не се дължи само на абсолютния ми слух, а най-вече на работата в студиото, където съм принуден понякога да напрягам сетивата си с цел да чуя нещо много микроскопично, та всичко е до тренировки и време за натрупване на уменията. Сори още веднъж за километричния пост, но просто пиша много бързо. И обещавам да видя кой беше тоя сайт - ако е жив все още, мисля, че и на вас ще ви е интересно да се пробвате, а и аз също ще повторя след толкова години.

Това дали има връзка, че когато почина миналата година, беше на почти 80 години? Като оставим закачката, не съм чувал Вангелис да е изпълнявал музиката си настроен на 432 херца, но щом казвате...всъщност срещал съм (най-вече в Youtube) негови творби, пренастроени с 8 херца по-ниско, но винаги съм смятал, че това са пост-корекции от негови (и на теорията) фенове. А нещата от линка ги знам от различни случайни попадения в различни източници през годините, тъй като в нета обикновено се тиражират едни същи неща, но понеже съм устроен да се съмнявам във всичко, докато не го проверя лично, обещавам си когато ми остане време да почета повече по темата. Въпреки, че описаният пълен комплект обертонове надали може да се прояви в някои недолюбвани от класическите музиканти стилове или пък в атоналната музика например, има някакво рационално зърно в цялата теория и за незапознат човек като мен е любопитно да навлезе в по-дълбокото, още повече че имам и техниката, и ушите, да извърша различни тестове и измервания.

Това малко ми прилича на хомеопатията, дето разреждаш нещо почти до безкрайност и колкото по-разредено, толкова по-лечебно, но доста хора вярват в това и се кълнат, че помага, затова не искам да обидя никой от тях. Относно феномена 432Hz не мога да твърдя нищо, тъй като имам само някаква обща информация, на която съм попадал през годините (повечето от разни жълти статии), но понеже все пак имам някакво понятие от акустика, обертонове и т.н., вероятно има някаква основа, върху която стъпва всичко това. Като почета някои по-сериозни материали по темата, взема един калкулатор и отворя големите таблици с честотите, вероятно ще имам какво повече да напиша следващия път тука. А всъщност темата беше само с въпрос може или не може фино да се транспонира - да, най-вероятно може (в зависимост от модела), звукът леко се разваля, но ако много не се заслушаш, не дразни чак толкова. П.П. След малко трябва да излизам, но преди това се изкуших да пусна честотата в търсачката на гугъл - изумих се от бройката върнати резултати, че даже и специален 432Hz-плеър имало. ...като се върна, определено ще почета повече за този явно "вселенски резонанс".

Трябва да кажете какъв е модела на пианото, тъй като някои от пианата имат такава опция, но други не.

FP-30x не е кой знае колко по-тежък, а и в последните години почти всички фирми започнаха да олекотяват моделите си от базовия клас като ги смъкнаха до 12-13 кг. Основното тегло идва от механиката и определено се прави някакъв компромис между лекотата на инструмента и реалистичността на клавиатурата. Разбира се трудно могат да ги стигнат Касио по компактност и тегло (CDP-110 е почти 10 кг. и пак е със Scaled Hammer II), но P-45 примерно е само 1 килограм по-тежък, което изобщо не е много.

Странно, останал съм с впечатление, че Мюзикстор (които традиционно продават на по-ниски цени) са базирани в UK и поради тази причина откакто стана Брекзита не съм влизал там нито веднъж. Не знам, може би по инерция съм го причислил към английските магазини както Gear4Music примерно, откъдето също бях купил едно пиано, но преди да излязат от ЕС. Това е добра оферта, предвид че само пианото без нищо друго в Томан го продават за над 1600 евра и поради тази причина в по-горния пост написах, че след P-125, останалите портативни модели на Ямаха минават горната граница на бюджета. Иначе да - моделът е добър, малко по-тежък е (22 кг.), но все пак преносим...казвам го от опит, понеже моето пиано също е 22 килограма и сам се справям сравнително добре, за разлика от предишното ми пиано, което беше по-тежко и трябваше да се носи от двама.

Нека тогава на този етап се ограничим само с преносимите модели на Yamaha, Kawai, Roland и Casio. В споменатия ценови диапазон от Roland са подходящи моделите FP-10, FP-30x и FP-60x - и трите са с добри клавиатури и хубав звук. Първият е най-евтиният в базовия клас, вторият малко по-скъп и почти доближава средния клас, а третият е модел от средния клас, но е малко по-тежък (към 20-тина килограма). Цените съответно са около 950 / 1400 / 2300 лв. От Ямаха изключвам най-базовия P-45 (вече доста стар модел) и се спирам на P-125 - звукът му не е лош, но клавиатурата е по-зле от тази в FP-серията на Роланд. Следващите модели вече са на цена над 3000 лв. От Kawai също ще прескоча най-евтиното (ES-120/~1600 лв.) и ще препоръчам ES-520 с цена около 2000 лв., а следващият ES-920 вече излиза от ценовата граница с почти 200 лв. Casio съвсем наскоро пуснаха нови модели, от които нямам преки впечатления, затова ще прескоча ниската CDP серия (която е с добра клавиатура, но недобър звук) и ще мина направо на средния им клас "Privia". Ниската Privia PX-1100 според мен е напълно подходяща за дете, което свири от 3 години и е с цена само от около 1100 лв. Моделите с начална цифра 3ххх ги прескачам, защото там ще платите за нещо, което няма да ползвате никога, а реално ще получите същото като в модела 1100. Най-новите с начална цифра 5ххх, 6ххх и 7ххх, за които споменах, че от тях нямам никакви впечатления, вероятно са още по-хубави, защото са и по-скъпи, но от тях в бюджета ви се вписва само PX-5000, който е с цена около 2300 лв. Новите единствено съм ги чувал на клипове и доколкото си спомням всичките поддържаха симулациите на различните резонанси - демпфери, струни, key-off, шумовете от демпферите, чукчетата и клавишите и т.н., но това същото до голяма степен се поддържа и от модела 1100, така че нямам представа тези най-новите с какво и колко точно са по-хубави от по-ниските модели. Това е на първо време. Бих могъл да напиша модели и на останалите фирми, които бях изброил в предишния ми пост, но не виждам смисъл. Ако промените намеренията си и решите да е пиано, външно приличащо на акустично (с дървената стойка/корпус), тогава моделите ще са други, но в никакъв случай няма да са много по-различни като клавиатура и звук от преносимите модели...поне тези, които са в рамките до 3000 лв. Всички модели от изброените ги има в наличност в Thomann, където също така срещу още малко пари предлагат същите модели в сет - със стойка, слушалки, троен педал, столче, калъф или кутия за разнасяне и разни други аксесоари. Ако държите да купувате от България - нямам представа какво (и на каква цена) бихте могли да откриете тук, но определено изборът ще е по-ограничен.

Бюджетът е добър и има доста подходящи предложения в диапазона 1000-3000 лв., но за да не пишем едно и също във всяка тема, все пак хвърлете първо един поглед в подобните теми в този раздел, като започнете с тези, в които е писано наскоро. Хората почти винаги питат едно и също и ние тук също отговаряме едно и също, като с годините само обновяваме базата данни с моделите. Иначе фирмите са Kawai, Yamaha, Roland...евентуално Korg...и в краен случай Kurzweil или Alesis, но за последните не виждам много смисъл, при положение, че първите предлагат достатъчно добри модели в този ценови диапазон. Лесно е да изброим десетина модела от тези фирми, но все пак е добре да се знае пианото ще се носи ли някъде от време на време, защото има леки и лесни за пренасяне, както има и такива, които са с дървена стойка, някои от тях доста тежки и сам човек е доста трудно да се справи с местеното. Освен това ученикът малък ли е или вече е напреднал със свиренето, понеже малкият спокойно може да започне някой по-евтин, но пак добър модел, докато напредналият, който свири сложни сонати, фуги и етюди, вероятно ще има повече претенции към механиката. П.П. А, да...и още нещо. Понеже в последните дни философстваме в една от съседните теми, в списъка с фирмите забравих да добавя и Casio, които също имат добри модели в диапазона 1к-3к, а напоследък дори и звучат доста добре. Днес по съвпадение прекарах почти целия следобед в слушане и директни сравнения на пиана в един от Youtube каналите, за които съм абониран, така че ако нямате проблем с английския, поразгледайте клиповете, защото най-вероятно ще ви дадем като предложение някой от моделите, които сравняват там.

Странно, защото аз също бих заложил на Kawai, а още по-странно, че му е допаднала CN пред CA серията, защото принципно първата е в по-нисък ценови клас, а и самата фирма рекламира CА като премиум сегмента. Вероятно не му е харесало, защото толкова е свикнал с тоя кавайски акустичен роял, че каквото и друго да пипне му се струва по-зле...но защо е харесал точно Касиото - това за мен си остава загадка.

То даже и на жена си (мъжа си) не може да се довериш. Жена ми преподава пиано на деца и основно работи с 2 модела на Касио. От Privia-та е доволна, от другото - не толкова, макар и да е по-нов модел, но й вършат работа, понеже лесно се разнасят. Реакцията на клавиатурите им са сходни, но звукът на по-новото не й допада...аз не свиря на тях, но когато се позаслушах, наистина новото издиша спрямо по-старата Privia. Веднъж пък бяхме на гости, където имаше пак една Privia, но от ония полустационарните, с дървениите по тях (май беше PX-870). Аз посвирих малко да го опитам, след това тя пък реши да го пробва и когато се прибрахме коментирахме впечатленията от пианото - оказа се, че на мен ми е допаднало доста, а на нея - изобщо. Така че наистина най-добре всеки да може да пипне и чуе на място съответния модел и сам да реши "любовта от пръв поглед" има ли я или не.

Като с колата и жената - любов от пръв поглед. А вероятно са го класифицирали като хибриден, предвид употребата на чукчетата и дървените клавиши...и не на последно място хвалбата за доброто изсъхване на австрийския смърч преди да го нацепят на клавиши.