yamaha

Muziker, Thomann, Musicworld...това са все изпитани от нас (съфорумците) магазини, от които сме купували много неща през годините. И понеже става дума за дете, днес гледах едно клипче, където деца правят сравнение (т.нар. blind test) на най-евтините модели от базовия клас на Ямаха и Роланд, респ. P-145 и FP-10 ACR. Всичко освен клавиатурата е покрито и децата не знаят на кое пиано свирят. Така на сляпо, от общо 9 деца, 7 казаха, че пианото на Роланд им харесва повече и само 2 избраха Ямахата, но подобен резултат аз предположих още преди да започна да гледам клипа, понеже знам и двете пиана с какви клавиатури са, а в случая FP-10 е с доста по-добра клавиатура от тази на другото пиано. Ако искате изгледайте клипчето - децата винаги са първосигнални и веднага казват това, което им е на устата.

Аз лично бих се спрял на Роланда, но щом детето си е харесало Ямахата, няма проблем. C1 на Корг бих го пропуснал дори само заради това, че е сравнително стар модел. Що се отнася до двете Ямахи, между които се колебаете, щом детето се е спряло на P-225, вероятно ще хареса и S35, тъй като имат много общи неща, а и като споменахте, че ще се ползва стационарно, за P-225 трябва да му купувате и стойка, което ще го оскъпи допълнително. Иначе като цяло са доста сходни модели, с една и съща полифония и приблизително еднакъв звук на пиано тембъра - и в двете Ямаха ползват фирмения роял CFX, който не е лош. В YDP варианта клавиатурата е GHS, която аз не харесвам, понеже е доста базова и е на много години, но пък в ниския си клас пиана Ямаха основно слагат нея ; в P-225 клавишите са с GHC - новата им базова клавиатура, с която замениха старата GHS, но аз поне не виждам някакви генерални разлики към по-добра прецизност...някои казват, че уж била малко по-хубава...не знам. Именно заради това бих избрал Роланда, заради озезаемо по-добрата клавиатура с 3 сензора, но това си е мой избор. Така че разликата между P-225 и YDP-S35 не е голяма в най-основните неща, които трябва да се съблюдават при покупката на електронно пиано - реакцията на клавиатурата и пиано тембъра. Имат други не толкова значими разлики (за мен) като повече саунди в P-225 и т.н., които пък се компенсират с други неща при S35. Останалото е същото - и двете имат виртуален резонанс (в lite-версията), и двете са с key-off, и двете поддържат IAC (акустически контрол), и двете са с по 2 изхода за слушалки и със сходна мощност на говорителите...един вид малко на принципа копи/пейст, само дето едното е преносимо, а другото стационарно. А като казах това, имайте предвид, че преносимото лесно ще го разнасяте насам-натам, докато за другото ще ви трябва втори човек ако се налага да го носите в съседната стая, понеже заедно с корпуса май беше към 40 кг.

За пореден път се убеждавам, че китарата е велик инструмент, когато е в правилните ръце. Между другото имам същата чаша като оная зад гърба ти и си пийвам едно нощно 3 в 1 докато слушам и не знам защо, ама около втората минута от клипчето си спомних един епизод от един мой любим филм.

Рокенролът звучи интелигентно ; кючекът (в каквито и да е вариации) - не. Добави и цига...пардон, ромския маниер на изпълнение на Софѝто или някой друг и ще разбереш защо се нервиш.

Вероятно ритъм секцията, която е доста еднообразна за всичките песни (повсеместно въртят няколко варианта "полиран кючек" с леки разлики) и евентуално маниерът на изпълнение на някои от певците/певиците. P.S. Каките никога не дразнят, стига да не са прекалили с пластиката и силикона.

Изгледай го, той обяснява всичко - даже си изтегли VST плъгина ако имаш начин къде да го тестваш. Обучават AI-то за всякакви случаи, да отчита кое е гласа, кое е инструмента, къде е реверберацията от отраженията в помещението и т.н.

Мечтата на озвучителя - да остави някой друг да се грижи за избягване на микрофониите. Понеже все по някое време AI ще навлезе във всяка една област и всяко едно микроскопично кътче от нашия живот...чудех се кога ще се захванат с озвучаванията на живо и ето, че вече изкараха нещо, макар и в начален етап.

Онзи (и не само той) беше с 10. П.П. Чак сега ми направи впечатление, че Динакорд са сложили това Касио в 2 различни секции - "Музикални инструменти за деца" и "Дигитални пиана".

И аз благодаря за детайлния разбор. Няма нужда от повече обяснения - и без да съм свирил на китара (винаги ме е било яд, че не седнах да се науча), напълно са ми ясни нещата, които си написал. Което още веднъж потвърждава истината, че за да си добър музикант (в случая 'инструменталист'), се иска не само талант и теоретични знания, но и ужасно много практика в свирене...и ако не ти писне от свиренето, по някое време нещата започват да ти се получават все по-лесно.

Данев, понеже солата ти винаги излизат много добри, би ли обяснил на един лаик в китарните импровизации като мен, как всъщност ти се получават - имаш ли си някаква предварително начертана схема къде-какво или в момента на импровизирането решаваш накъде да отидат нещата?

Щом вече имате представа кой ще е учителят, попитайте го дали е добре клавишите на пианото да приличат като големина и усещане до тези на истинско пиано или според него на този етап няма значение. Ако каже, че няма значение и всяко нещо с клавиши ще свърши работа, аз поне много бих се замислил дали да си запиша детето при този учител. Ако обаче отговори, че е добре да се доближават максимално до клавишите на акустичното пиано, тогава вземете на детето едно евтино дигитално пиано с хамър механика, което ще е в пъти по-добро от онези двете ямахи, дето ги дадохте в линковете и които нито са пиана, нито имат пълноразмерна (88 клавиша) клавиатура, нито са с хамър механика. Не правете грешката на повечето родители - "Не знам дали на детето ще му хареса, затова ще му взема нещо каквото и да е и ако му хареса, тогава ще му купя истинско пиано". Детето е на такава възраст, в която трудно ще прецени кое е добро и перспективно и кое е детска играчка...и е напълно вероятно да избере детската играчка, която е правена за такава. От там нататък започват трудностите - при учителя си то ще свири на пиано с хамър механика (тежки клавиши), вкъщи ще свири на леки клавиши (с пружина), и накрая като няма да му излизат упражненията при учителя, на детето свиренето като цяло просто няма да му хареса. Избягвайте покупката 'втора употреба', защото не знаете как е било ползвано, а на едно пиано има много неща, които могат да не му работят - не само всеки от 88-те клавиша, но и други работи, а доколкото усещам, май не сте стигнали нивото, за да установите дали на някой уж свирещ клавиш, не му работи втория сензор за форте-то. Пък и не мисля, че ще спестите кой знае колко, в сравнение закупуването на ново базово пиано с гаранция. Колегата Koobenot ви е написал два модела с хамър механика, които са съвсем подходящи за начално обучение и не само. И двете са на сходни цени, но аз лично бих се спрял на Касиото, защото клавишите му са една идея по-леки, най-вече черните, при които пръстите трябва да влязат навътре в клавиатурата, а "лостът" там винаги действа по-трудно и за малко дете, което сега започва, това не е без значение. Ако сте в България, може да го поръчате от сайта на Динакорд (620 лв с безплатна доставка) и ще пристигне до няколко дена ; ако сте в чужбина - тогава Томан, Мюзикер, Мюзик Стор и т.н.

Без да се засягате...но точно така. Наскоро по телевизията повтаряха един много стар български филм - "Роялът", в който основното действие се развиваше в халето на един завод, където щеше да има концерт Никола Гюзелев (който между другото играе себе си във филма) и тъй като нямаха роял за корепетитора, целият филм търсеха по разни къщи някакъв изоставен роял. Та там имаше една реплика по едно време, когато си говореха, че никога няма да намерят роял и един от работниците каза "Ами защо не донесем няколко акордеона, то е почти същото - и едното има клавиши, и другото ; и едното издава звук, и другото". Сетих се за този епизод покрай вашите разсъждения. Ако смятате детето само да се забавлява, тогава да - купете му нещо с малки клавиши, но да давате 300 лева за детска играчка, а то наистина ще е само играчка, мисля, че доста скъпа играчка ще сте му избрали. Цялата работа е в клавишите - не всичко, което има клавиши се нарича пиано и не всичко с клавиши е подходящо за обучение. Мисля, че никоя нормална учителка няма да разреши детето да се обучава на малки клавиши и дори на големи, но леки клавиши (като на споменатите NP-15 и F52). Единствено в някакъв много кратък период от няколко седмици, при липса на каквато и да е друга възможност, би могло детето да се упражнява на нещо такова, за да не изпуска уроците, но не много дълго, защото натрупа ли вредните механични навици от малките клавиши и леката клавиатура, след това става много трудно да се отучи от тях. Да не задълбаваме, че дори и двете ямахи от линковете са съвсем различни инструменти в съвсем различни класове и въпреки, че и двете имат леки клавиатури, на всяка клавиатурата й реагира по съвсем различен начин от клавиатурата на другата. Просто този тип инструменти не са за дългосрочно обучение, в което задължително трябва да се натрупат правилните навици на правилната клавиатура, но те и не са мислени като такива.

Ако хвърлите един поглед и на другите подобни теми, в които питат същите неща, може би ще се ориентирате още по-добре, а така като гледам май се каните просто да хвърлите едни пари в пространството, без много полза.

Мерси, трогнат съм. Тоя е извънземен, знам го още от Dream Theater, когато ги чух за пръв път някъде в началото на 90-те. Обаче...ебати и дръмсета, чак на мен ми се дощя да просвиря на барабани ако имах един такъв. А иначе Тейлър не я слушам, но си я гледам редовно, поне докато все още е във форма. Не може да отречеш, че е много красива жена, а ако я видиш каква е била като тийнейджърка, сигурно няма и да я познаеш - огромна разлика.

По-добре късно, отколкото никога.

То всичко хубаво, ама за к'во ти беше тоя мажорен акорд на финала.

На тоя фон, две акушерки танцуват с новородени на фона на чалга. Не че нещо, ама поне аз не бих искал на моето бебе това да му е първата музика, която чува...по бих заложил на някаква класика, мелъди рок или пък нещо от Кени Джи примерно.

То като гледам май свети някакъв диод, което значи че е включена, но пък доколкото виждам във входовете (комбинираните) отпред няма нищо включено.

Стига да нямаш много рутери наблизо. Спокойно, надали ще съвпаднат с твоето G30, пък и имаш канали, които може да местиш. Всъщност преди месец бях на едно озвучаване с много безжични микрофони (около 20), което го правеше един мой познат озвучител. Доста се озори с честотите, защото почетни гости бяха президентът и жена му + цялата му свита телохранители. Явно им е практика, където отидат за повече време (а президентът стоя над 2 часа в залата), да пускат някакви заглушители, понеже моят познат се оплакваше, че никога не му се е случвало такова нещо, да мести честоти на някои от микрофоните и когато сканира ефира се видя, че и на 2.4 GHz също има разни гадости, дето се месеха в този обхват.

Пратѝ AI-то да те замести, таман като си почнал да го ползваш за ботушките, не вярвам да ти откаже и за събранието.

И с двете е добре. Първоначално повече ми хареса с Гибсъна (напълно първосигнално), но впоследствие се усетих, че всъщност във втория вариант ме разсейва по-силния баланс на китарата на някои места и като си го представих как би звучало с по-тиха китара...и Фендера ми хареса. П.П. Сега си ги пуснах пак и даже вече не чувам китарата да е по-силна. Вероятно с Гибсъна ми допадна повече, понеже саундът е по-близък до тоя на Джордж Бенсън, а той ми един от любимите музиканти.

Или имам много свободно време, или трябва да отида на психиатър в скоро време. Реших да направя същата процедура и с твоето свирене за сравнение. На същото място Melodyne казва, че не само не правиш никакво глисандо, но дори и тонът ти е с 1/5 по-висок от 'си бемол', което явно допълнително съм отчел подсъзнателно.

Ти пък да не мислиш, че аз изобщо съм го чувал така детайлно и съм се замислял над такива дреболии навремето... Пък и изобщо не ми е пукало кое къде го свири, защото съм слушал музиката като цяло, но сега понеже стана дума, че той прави глисандото, а ти не, и затова ми идва малко фалшиво и не в тоналността тоя 'си бемол', та затова го поразнищихме. Оня клип по-горе дето са полуизолирани траковете също върши работа, въпреки, че са по двойки инструменти, но си направих труда да изкарам от оригинала само китарното соло на въпросното място (доколкото беше възможно), най-вече за себе си да се уверя дали не оглушавам от възрастта. Наистина си е там това глисандо към 'ла' и всъщност е толкова кратко за част от секундата, че нетренирано ухо изобщо няма да го забележи. Забавих отрязъка достатъчно, че вече и нетренираното ухо да го чуе и го слагам в поста. А специално за Koobenot го прекарах и в Melodyne, за да се види нагледно. Първият скрийншот е общата картина на мястото от аудиото, барабар с обертоновете, а вторият е "макро" на въпросния "си бемол->ла", където ясно се вижда (вляво е ориентирът за тоновете), че той започва малко по-ниско от 'си бемол' и накрая бързичко отива към "ла". Баси що писане му направих за 1 секунда музика, но се надявам повече да не пиша за подобни места или поне не толкова много. time slow.ogg

Понякога съм се изумявал как някой, който наистина може да свири, успява да изкара невероятни нюанси на някакво базово пиано от рода на P-45 и в тоя момент се сещам за колегите, дето питат в темите какъв "по-качествен интерфейс" да си вземели, че да им станел по-як звука, при положение, че и в момента разполагали с нелоши интерфейси. Якият звук няма да го постигнеш с нов интерфейс, а с качествено свирене, а Данев го може това...просто му се отдава.

Няма нужда от мелодайна - всеки тон от това соло се чува идеално и остава завинаги в съзнанието ти.