yamaha

Са. А иначе правилно сте забелязали, че клавиатурите в двата модела на Роланд са еднакви, но те с PHA-4 оборудват дори FP-10, който е най-евтиният им модел и този подход го забелязвам само при Роланд - всички останали в евтините пиана слагат евтини клавиатури, в по-скъпите - по-скъпи и т.н. Що се отнася до разликите между FP-30X и FP-60X - не е само в мощността на говорителите (която разлика даже не е голяма), но и на други места. Примерно 60X има дисплей, физически слайдери и копчета за по-удобен достъп, 30X няма, понеже е изпълнен в минималистичен дизайн с малко копчета ; 60X има микрофонен вход, към който сигнал може да се добавя допълнително ефект, 30X няма ; 60X можеше да прави миди и аудио запис, 30X записва само миди ; към големия май даваха хубав педал, който поддържа полу-педал функция, малкият го оборудваха само с DP-2 (имам един такъв), който е обикновен състейн от типа on/off и т.н. Вероятно има и други разлики, за които не си спомням, понеже изброявах по памет.

Това, което е писал Лими е 100% вярно за истинския натурален кондензаторен микрофон и ако колегата най-горе иска да си купи някоя известна марка - да, всякак ще му трябват тия 48 волта. Ако обаче "кондензаторният" микрофон е примерно някой BM700 или BM800, това не е кондензаторен, а електретен микрофон, макар и китайците навсякъде да пишат, че си купуваш точно кондензаторен микрофон, но въпреки всичко това пак си иска фантомното захранване за да заработи. Няма лошо с електретните микрофони, на AKG половината им модели дето искат фантомно, също не са чисти кондензаторни, но това не им пречи да са много хубави и да струват немалко. Работата е, че напоследък китайците се изхитриха да продават електретни микрофони, обявени като кондензаторни, които може спокойно да ги свържеш с кабел XLR->3.5мм към микрофонния вход на лаптопа или PC-то и даже ти дават един такъв като бонус към микрофона. Нямам представа дали ползват ниския волтаж на USB линията или микрофонът не е нито едното, нито другото освен на външен вид и просто няма нужда от никакво напрежение.

Освен ако не са го изпуснали на земята докато са го нагласяли, при сглобяването/разглобяването няма какво друго да му се случи, освен да му оставят някоя и друга драскотина по дървения корпус, която лесно може да се маскира и да не се вижда.

B-stock е вариант само в някои ситуации - когато се предлага от реномиран магазин и когато разликата в цената спрямо новия инструмент си заслужава...и когато гаранцията е същата като за нов. Имам предвид, че да си купиш пиано от OLX или Базара си е риск, понеже това е 'секънд хенд' и не знаеш пианото как и колко е било ползвано и какви скрити дефекти може да има, но ако вземеш 'би-сток' от Томан или Мюзикер, до голяма степен може да си спокоен, понеже в шоу рума те също ползват за демонстрация на клиентите си модели, които разпечатват и след време продават онлайн като би-сток. А що се отнася до върнатите от клиентите модели - преди да ги пуснат за продажба в тази категория, инструментите минават обстоен преглед и тест, за да се уверят, че всичко си им работи, а ако са върнати с някакви козметични или по-забележими дефекти, всичко това е снимано, описано и отразено в цената. Аз съм взимал би-сток само веднъж и то не от споменатите вериги, а от един английски магазин още преди да бяха излезли от ЕС. Споменавал съм из темите, че жена ми преподава пиано на деца и покрай нея ми се налага постоянно да избирам разни модели от различни класове за родителите, които искат да купят пиана за децата си, всеки според финансовите си възможности. Понякога обаче има родители изпитващи финансови трудности, които поне на този етап нямат възможност да отделят дори и едни 6-700 лева за най-базовия клас пиано, въпреки че детето им много иска да се учи да свири. За такива случаи съм й оставил един оборотен кийборд на Ямаха, който да дава на съответното дете да си свири вкъщи - да, с леки клавиши е, но е спасяване на положението за известен период. По едно време се понатрупаха повече деца и се появи второ дете, което си нямаше пиано и не се очертаваше в близките месеци да му купят, а по нейните думи детето било много кадърно. Тогава реших да взема още един оборотен инструмент за раздаване вкъщи и поръчах от Gear4Music едно би-сток пиано, което беше обявено, че "може да има козметични забележки" (сиреч почти ново). Като го получих го огледах и тествах подробно - не само, че всичко си му беше наред, но и външно никъде не видях дори и драскотина, което значи че просто е било разпечатано, пробвано и прибрано. Така че това също е вариант със закупуването на би-сток, стига да си заслужава разликата в парите спрямо тези на нов инструмент.

П.П. Динакорд предлагат 10-годишна гаранция за някои модели на Roland, но и това сме го коментирали многократно. Конкретно FP-серията са я обвързали "само" с 5-годишна гаранция, което също не е зле.

Гаранцията в Томан или Мюзикер е стандартната европейска - за всеки модел колкото е написано (най-често 2 години) и независимо, че са магазини извън България, обикновено няма проблем с гаранцията ако нещо стане впоследствие. Другият бонус е, че можете да си поръчате пиано от там и дори само ако не ви допадне по някаква причина - да им го върнете в 30-дневен срок ако си спомням правилно. Има и няколко магазини за музикални инструменти, които са си чисто български, но от всичките си заслужава само магазинът на Динакорд - нямат чак толкова голям асортимент, колкото Томан например, но понякога пианата им са с добри промоции, а и част от уредите си ги доставят директно от Томан. Що се отнася до трите модела пиана - всяко от тях ще свърши перфектна работа за обучението на детето, тъй като двата Роланда са с много добри трисензорни клавиатури, а ако не ви допада звука им, пианото на Kawai също е много добър избор, а полифонията му не бива да ви притеснява, тъй като 192 е една доста добра цифра за пиано, която дори има достатъчно аванс, особено пък за дете, което е малко. Ако конкретно ви интересува какво ограничава полифонията - това са "звуците и ефектите", които могат да прозвучат в единица време и когато се стигне границата на дадената цифра (в случая 192), първите прозвучали и все още звучащи звуци автоматично спират, за да отворят място на следващите, които евентуално ще продължават да се наслагват при свиренето. Обикновено всичко над 128 върши работа, но със 192 и нагоре е още по-спокойно. Не се заблуждавайте, че човек има 10 пръста и повече от 10-гласна полифония надали е необходима - имаме педал, наслагващи се тембри, виртуални симулации, реверберации и куп други неща, всяко от които хаби гласове от полифонията, така че при по-комплексни неща понякога можем да прескочим цифрата 100, но това обикновено става рядко и затова все още има пиана от базовия клас като P-45 или P-145 например, които са само с 64-гласна полифония и си свирят съвсем добре, без да се стига до изключване на някои от саундите. П.П. А за "синтезатора", който си имате вкъщи, силно ме съмнява да е синтезатор в чист вид...по-скоро става дума за някакъв аранжор от PSR или друга подобна серия на Ямаха.

Даже и дете има от него. Off/ В другата тема сложих един поздрав и трябва да питаме Данев може ли да изсвири още някое соло върху него...не се и съмнявам де, с тая нова китара дето я има.

Преди малко докато се мотаех из клиповете в тубата ми попадна култовата сцена с Бандерас в бара от "Десперадо" - някой беше изкарал само тоя откъс от филма. Та покрай този епизод се сетих отново за най-дивия блус, който съм слушал, понеже го ползваха за фон на всичките стрелби в бара - Strange Face Of Love на Tito & Tarantula и мисля, че тия нощни часове са идеалното време да ви поздравя с тази песен.

В Пайнер отдавна разбраха, че могат да успеят с чалгата, като я полират малко и й сложат по-модерното име "поп-фолк"...после си наеха професионалисти, които докараха як звук, направиха си телевизия, отвориха магазини навсякъде и затвориха цикъла, така че при такава стратегия не е трудно да успееш. А че вложиха много труд и ресурси за всичките тия години, това никой не го отрича, макар и част от вложените ресурси да дойдоха от самите изпълнители още докато им градяха кариерите. Off/ А ти намери чие изпълнение да покажеш в тоя клип, а и заглавието на песента също доста показателно, все едно си разказва личната история, предвид КОЙ е мъжът й? Предполагам също знаеш, че е дъщеря на Георги Янев, цигуларя на "Орфей". Сега се сещам, че още в началото на 90-те бях в студиото му да огледам какво има и тогава ми се хвалеше с последния модел дек на AIWA AD-F910 дето си беше купил, а аз същия модел вече го имах от 2 години. Такова време беше, нямаше още компютри, записвахме на ленти и декове, после минахме на MD и DAT...CD-та...DVD-та и каквото ново излезе като технология, а сега всичко от изброеното отдавна е пенсионирано. Не знам толкова много време ли е минало или просто много бързо се е развила технологията...вероятно и двете.

Просто усещането е различно когато се свири на всеки един от двата инструмента. Касио винаги са имали малко "по-особен" звук на пианото и е въпрос на лични предпочитания дали ще ти хареса такъв звук, но напоследък доста дръпнаха напред и в средния, и във високия клас, като вече са напълно равнопоставени с другите известни производители. Kawai от друга страна е фирма, която винаги съм предпочитал що се касае до звука на пианото, но все пак трябва да се отчита, че в средния CN клас, моделът 201 е най-малкият. По-горе бях споменал, че CN301 е почти като CN201 + допълнителни екстри. Да, но все пак си зависи и какви са тия екстри, дето липсват при по-ниския модел - докато по-малката полифония, по-малкият брой саунди и др. някак си могат да се преживеят, липсата на някои виртуални симулации, които присъстват допълнително в по-големия модел няма как да се пренебрегнат, защото дават доста подобрена реалност при свиренето, а и докато се занимавах с менютата на CN301, установих, че мога да редактирам по мой вкус всяка една от тези виртуални симулации, а те хич не бяха малко и ако си спомням правилно, определено бяха над над 20. Така че затова не мога да реша кое от двете си заслужава - само по фирма бих се спрял на Kawai, но пък е малко орязан модел, за Касио казах, че вече "свирят" доста добре, но все пак ще ми се иска да чуя звуците на пианата им точно в този модел и как са го оформили като озвучаване, понеже точно в него ако не се лъжа за пръв път основните говорители са ги насочили не към свирещия, не назад или надолу, каквато е практиката, а към самия корпус за резонанс и разпръскване на звука, тъй че докато не го чуя на живо какво всъщност се чува, не бих рискувал да си го поръчвам онлайн, да го сглобявам и после ако не ми допадне - пак да го разглобявам и връщам.

Малко е трудно да се даде съвет кой от двата модела да изберете, защото това са две напълно различни пиана от различни производители, всеки от които има собствен подход към клавиатура, звук, озвучаване и всичко останало. И двете пиана са от средния клас, и двете са хубави (всяко по своему), и двете имат сходни екстри, но се различават и като звук, и като механика. Реакцията на клавиатурите им е много добра, макар и с различно усещане за двата модела, не съм свирил на CN201, но съм свирил на CN301, който е подобен на CN201 + допълнителни екстри. Обикновено когато някой пита какво да избере между 2-3 модела, лесно се дава отговор, когато везните явно натежават само към един от моделите, но тук нещата са на кантар и то не защото си приличат, а по-скоро защото твърде много се различават като концепция и въпреки това са доста сходни във всичките си опции, които предоставят. Веднага бих дал съвет ако моделът на Kawai беше някой от CA-серията или пък ако ставаше дума за модел от GP-серията на Касио, защото тогава разликите и общата оценка на всеки от моделите веднага ставаха очевидни, но тук и аз доста бих се затруднил ако трябваше да избера за себе си някой от двата модела, така че най-вероятно щях да потърся някъде, където мога да ги видя на живо и да посвиря известно време.

Muziker, Thomann, Musicworld...това са все изпитани от нас (съфорумците) магазини, от които сме купували много неща през годините. И понеже става дума за дете, днес гледах едно клипче, където деца правят сравнение (т.нар. blind test) на най-евтините модели от базовия клас на Ямаха и Роланд, респ. P-145 и FP-10 ACR. Всичко освен клавиатурата е покрито и децата не знаят на кое пиано свирят. Така на сляпо, от общо 9 деца, 7 казаха, че пианото на Роланд им харесва повече и само 2 избраха Ямахата, но подобен резултат аз предположих още преди да започна да гледам клипа, понеже знам и двете пиана с какви клавиатури са, а в случая FP-10 е с доста по-добра клавиатура от тази на другото пиано. Ако искате изгледайте клипчето - децата винаги са първосигнални и веднага казват това, което им е на устата.

Аз лично бих се спрял на Роланда, но щом детето си е харесало Ямахата, няма проблем. C1 на Корг бих го пропуснал дори само заради това, че е сравнително стар модел. Що се отнася до двете Ямахи, между които се колебаете, щом детето се е спряло на P-225, вероятно ще хареса и S35, тъй като имат много общи неща, а и като споменахте, че ще се ползва стационарно, за P-225 трябва да му купувате и стойка, което ще го оскъпи допълнително. Иначе като цяло са доста сходни модели, с една и съща полифония и приблизително еднакъв звук на пиано тембъра - и в двете Ямаха ползват фирмения роял CFX, който не е лош. В YDP варианта клавиатурата е GHS, която аз не харесвам, понеже е доста базова и е на много години, но пък в ниския си клас пиана Ямаха основно слагат нея ; в P-225 клавишите са с GHC - новата им базова клавиатура, с която замениха старата GHS, но аз поне не виждам някакви генерални разлики към по-добра прецизност...някои казват, че уж била малко по-хубава...не знам. Именно заради това бих избрал Роланда, заради озезаемо по-добрата клавиатура с 3 сензора, но това си е мой избор. Така че разликата между P-225 и YDP-S35 не е голяма в най-основните неща, които трябва да се съблюдават при покупката на електронно пиано - реакцията на клавиатурата и пиано тембъра. Имат други не толкова значими разлики (за мен) като повече саунди в P-225 и т.н., които пък се компенсират с други неща при S35. Останалото е същото - и двете имат виртуален резонанс (в lite-версията), и двете са с key-off, и двете поддържат IAC (акустически контрол), и двете са с по 2 изхода за слушалки и със сходна мощност на говорителите...един вид малко на принципа копи/пейст, само дето едното е преносимо, а другото стационарно. А като казах това, имайте предвид, че преносимото лесно ще го разнасяте насам-натам, докато за другото ще ви трябва втори човек ако се налага да го носите в съседната стая, понеже заедно с корпуса май беше към 40 кг.

За пореден път се убеждавам, че китарата е велик инструмент, когато е в правилните ръце. Между другото имам същата чаша като оная зад гърба ти и си пийвам едно нощно 3 в 1 докато слушам и не знам защо, ама около втората минута от клипчето си спомних един епизод от един мой любим филм.

Рокенролът звучи интелигентно ; кючекът (в каквито и да е вариации) - не. Добави и цига...пардон, ромския маниер на изпълнение на Софѝто или някой друг и ще разбереш защо се нервиш.

Вероятно ритъм секцията, която е доста еднообразна за всичките песни (повсеместно въртят няколко варианта "полиран кючек" с леки разлики) и евентуално маниерът на изпълнение на някои от певците/певиците. P.S. Каките никога не дразнят, стига да не са прекалили с пластиката и силикона.

Изгледай го, той обяснява всичко - даже си изтегли VST плъгина ако имаш начин къде да го тестваш. Обучават AI-то за всякакви случаи, да отчита кое е гласа, кое е инструмента, къде е реверберацията от отраженията в помещението и т.н.

Мечтата на озвучителя - да остави някой друг да се грижи за избягване на микрофониите. Понеже все по някое време AI ще навлезе във всяка една област и всяко едно микроскопично кътче от нашия живот...чудех се кога ще се захванат с озвучаванията на живо и ето, че вече изкараха нещо, макар и в начален етап.

Онзи (и не само той) беше с 10. П.П. Чак сега ми направи впечатление, че Динакорд са сложили това Касио в 2 различни секции - "Музикални инструменти за деца" и "Дигитални пиана".

И аз благодаря за детайлния разбор. Няма нужда от повече обяснения - и без да съм свирил на китара (винаги ме е било яд, че не седнах да се науча), напълно са ми ясни нещата, които си написал. Което още веднъж потвърждава истината, че за да си добър музикант (в случая 'инструменталист'), се иска не само талант и теоретични знания, но и ужасно много практика в свирене...и ако не ти писне от свиренето, по някое време нещата започват да ти се получават все по-лесно.

Данев, понеже солата ти винаги излизат много добри, би ли обяснил на един лаик в китарните импровизации като мен, как всъщност ти се получават - имаш ли си някаква предварително начертана схема къде-какво или в момента на импровизирането решаваш накъде да отидат нещата?

Щом вече имате представа кой ще е учителят, попитайте го дали е добре клавишите на пианото да приличат като големина и усещане до тези на истинско пиано или според него на този етап няма значение. Ако каже, че няма значение и всяко нещо с клавиши ще свърши работа, аз поне много бих се замислил дали да си запиша детето при този учител. Ако обаче отговори, че е добре да се доближават максимално до клавишите на акустичното пиано, тогава вземете на детето едно евтино дигитално пиано с хамър механика, което ще е в пъти по-добро от онези двете ямахи, дето ги дадохте в линковете и които нито са пиана, нито имат пълноразмерна (88 клавиша) клавиатура, нито са с хамър механика. Не правете грешката на повечето родители - "Не знам дали на детето ще му хареса, затова ще му взема нещо каквото и да е и ако му хареса, тогава ще му купя истинско пиано". Детето е на такава възраст, в която трудно ще прецени кое е добро и перспективно и кое е детска играчка...и е напълно вероятно да избере детската играчка, която е правена за такава. От там нататък започват трудностите - при учителя си то ще свири на пиано с хамър механика (тежки клавиши), вкъщи ще свири на леки клавиши (с пружина), и накрая като няма да му излизат упражненията при учителя, на детето свиренето като цяло просто няма да му хареса. Избягвайте покупката 'втора употреба', защото не знаете как е било ползвано, а на едно пиано има много неща, които могат да не му работят - не само всеки от 88-те клавиша, но и други работи, а доколкото усещам, май не сте стигнали нивото, за да установите дали на някой уж свирещ клавиш, не му работи втория сензор за форте-то. Пък и не мисля, че ще спестите кой знае колко, в сравнение закупуването на ново базово пиано с гаранция. Колегата Koobenot ви е написал два модела с хамър механика, които са съвсем подходящи за начално обучение и не само. И двете са на сходни цени, но аз лично бих се спрял на Касиото, защото клавишите му са една идея по-леки, най-вече черните, при които пръстите трябва да влязат навътре в клавиатурата, а "лостът" там винаги действа по-трудно и за малко дете, което сега започва, това не е без значение. Ако сте в България, може да го поръчате от сайта на Динакорд (620 лв с безплатна доставка) и ще пристигне до няколко дена ; ако сте в чужбина - тогава Томан, Мюзикер, Мюзик Стор и т.н.

Без да се засягате...но точно така. Наскоро по телевизията повтаряха един много стар български филм - "Роялът", в който основното действие се развиваше в халето на един завод, където щеше да има концерт Никола Гюзелев (който между другото играе себе си във филма) и тъй като нямаха роял за корепетитора, целият филм търсеха по разни къщи някакъв изоставен роял. Та там имаше една реплика по едно време, когато си говореха, че никога няма да намерят роял и един от работниците каза "Ами защо не донесем няколко акордеона, то е почти същото - и едното има клавиши, и другото ; и едното издава звук, и другото". Сетих се за този епизод покрай вашите разсъждения. Ако смятате детето само да се забавлява, тогава да - купете му нещо с малки клавиши, но да давате 300 лева за детска играчка, а то наистина ще е само играчка, мисля, че доста скъпа играчка ще сте му избрали. Цялата работа е в клавишите - не всичко, което има клавиши се нарича пиано и не всичко с клавиши е подходящо за обучение. Мисля, че никоя нормална учителка няма да разреши детето да се обучава на малки клавиши и дори на големи, но леки клавиши (като на споменатите NP-15 и F52). Единствено в някакъв много кратък период от няколко седмици, при липса на каквато и да е друга възможност, би могло детето да се упражнява на нещо такова, за да не изпуска уроците, но не много дълго, защото натрупа ли вредните механични навици от малките клавиши и леката клавиатура, след това става много трудно да се отучи от тях. Да не задълбаваме, че дори и двете ямахи от линковете са съвсем различни инструменти в съвсем различни класове и въпреки, че и двете имат леки клавиатури, на всяка клавиатурата й реагира по съвсем различен начин от клавиатурата на другата. Просто този тип инструменти не са за дългосрочно обучение, в което задължително трябва да се натрупат правилните навици на правилната клавиатура, но те и не са мислени като такива.

Ако хвърлите един поглед и на другите подобни теми, в които питат същите неща, може би ще се ориентирате още по-добре, а така като гледам май се каните просто да хвърлите едни пари в пространството, без много полза.

Мерси, трогнат съм. Тоя е извънземен, знам го още от Dream Theater, когато ги чух за пръв път някъде в началото на 90-те. Обаче...ебати и дръмсета, чак на мен ми се дощя да просвиря на барабани ако имах един такъв. А иначе Тейлър не я слушам, но си я гледам редовно, поне докато все още е във форма. Не може да отречеш, че е много красива жена, а ако я видиш каква е била като тийнейджърка, сигурно няма и да я познаеш - огромна разлика.