yamaha

90+% да, даже практически е сигурно "да", но за всеки случай съм си оставил вратичка, ако купиш и пак не се намерят по закона на Мърфи. Все пак фирмата е стабилна и е предвидила всичките тези отделни покупки на трансмитери и ресийвъри. Преди много години бях купил от китайците някакъв UHF единичен хедсет - предавателят за кръста + "диадемата", който даже можеше да мести честотите, след това купих отделно и приемника му, мислейки си, че все ще си намерят честотата, но уви - минах през всеки един мегахерц и килохерц без никакъв ефект, но тук говорим за китайска стока, която никога не е ясна каква ще излезе до момента, в която я получиш и започнеш да я пробваш, дори и да си я купил в комплект, така че примерът ми отново не е релевантен. В интерес на истината и между китайците има изключения, най-вече при фирми, които държат на продукцията си, но извън Китай не са много известни. Koobenot знае, че напоследък понакупих малко евтини микрофони за разни детски концерти (да не ме е яд като счупят нещо) - с дръжки, хедсетове, че дори и двойка 'брошки'. Та между моделите имам 2 комплекта на G-MARK, която ме изненада приятно не само с добрия си звук, но и че честотата няма нужда да я местиш (макар, че може), а само насочваш микрофона или предавателя на хедсета към майката и по IR те си уеднаквяват честотите ако са различни.

И аз това имах предвид. При мен са записвали хора от София, Търговище и т.н., но с репетициите на групи е различно, пък и се предполага, че ще е систематично. ...и да ги почерпиш по едно кафе...или бира, според случая и сезона.

FP-30x е добър избор за дете на тази възраст, а N1X го оставете за по-нататък. То е висок клас за претенциозни пианисти със сложен репертоар и е от тези пиана, за които споменах - механика като на акустичен инструмент и оптични сензори....само дето струва много...и тежи много.

Поласкан съм, че питаш мен, при положение, че Динакорд даже не са му ги оправили. Нямам опит с Line6, само знам, че са на 2.4Ghz и че могат да предават едновременно на всичките 6 канала, но при положение, че ресийвърите не намират сигнала на нито един от каналите от въпросните трансмитери, логиката ми е за някакъв проблем в тези трансмитери, а това, че показват сигнала от китарата не е гаранция, че нямат дефект някъде по веригата в предаването. Преди много години съм имал проблем с намирането при една двойка немски микрофони с 'майката' - единият работеше перфектно, вторият от време на време загубваше връзка, но това беше отдавна, честотата на която работеха беше мегахерцова и примерът не е релевантен с неговия случай.

Ситуацията май клони към "двама са малко, трима са много". И единият вариант има предимства и недостатъци, и другият също. В Пловдив няма как да преустроиш апартамента си в това, което искаш, по обясними причини. Ако вземеш помещение или помещения под наем, ако наемът е малък, локацията вероятно ще е лоша и обратно. Освен това да влагаш немалко средства в направата на специализирани помещения, без някаква предварителна гаранция за възвръщаемост, после всеки месец да ти върви сума за наема, която отлита безвъзвратно, а накрая просто напускаш и пак нищо не е твое...не знам, не ми се струва добра идея. Според мен смисъл има само ако помещенията са си твои и не се харчиш всеки месец, а и неведнъж съм бил свидетел как някой развива бизнес някъде под наем, по някое време му тръгва бизнесът и следващата година наемодателят вече му иска друг наем. А щом можеш в Хисаря да си направиш това, дето ти се иска (вероятно много по-евтино и лесно, отколкото в Пловдив), защо не хванеш за начало ония от "15-те лалета" на Мими и Развигор, дето всяка година се явяват на конкурса там...и са много народ, готова клиентела с мерак да си запише песен. После като те научат, ще започнат да идват и други, индивидуални или групи...само не съм сигурен относно репетиционната дали изобщо ще тръгне като такава, понеже студио в Хисяря е едно, но репетиционна там малко съмнително...пак не знам де, нямам много поглед върху местната самодейност.

Винаги се радваме, когато сме полезни на някого. А на госпожата, която слага всичките дигитални пиана в един кош, нещо което дори аз не правя, защото разликата между различните класове е огромна както в дизайна и конструкцията, така и в цената (която може да варира от трицифрена до петцифрена сума), та на госпожата може да й кажете, че между дигиталните пиана отдавна има т.нар. хибридни инструменти, които наподобяват 1:1 акустичния инструмент, като се започне от дължината на лоста на всеки клавиш, дървената (или заменена с карбон) механика, та чак до чукчетата, всяко от които е със същата тежест както е в акустическия инструмент ; единствено липсват струните, а "лентичките", от които тя се опасява, са всъщност оптически сензори, които са вечни. Лошото само е, че този клас инструменти струват много и тежат много, обикновено винаги над 100 кг.

Не само...Нали си спомняш една тема, дето един от съфорумците ни (забравих му ника), разправяше за сина си, който е студент (пианист), и който беше спечелил първа награда на един конкурс в Полша. И без значение, че по конкурсите се свири само на акустични рояли, момчето отишло в магазин да си купи едно хубаво електронно пиано да си репетира вкъщи и понеже свири сложни неща, търсел най-доброто. Опитал разни ямахови 'клавинови' и други пиана от най-високия клас, нищо не му харесало и на излизане случайно се спрял до едно Касио от GP-серията, дето се харесали от пръв поглед. Така че нито 2025-та е 1995-та, нито Касио е това, което беше преди 20 години и изобщо нещата с техниката като цяло не е това, което беше преди. Дори и аз мога да дам пример - освен да съветвам разни родители и да им купувам пиана за децата според финансовите им възможности, понякога давам съвети и на колеги пианисти. Преди 2-3 години една позната, която е корепетиторка в музикалното училище искаше да й дам съвет съвет за еди-какви си пари какво може да вземе, така че да може да си репетира вкъщи. Сумата не беше голяма и затова й описах подробно няколко модела от ниския и средния клас (по спомени - P-145, ES520, FP-30X и една Привия на Касио). Казах й какво има и какво може да очаква от всеки един модел, като не пропуснах да наблегна, че P-145 има най-дървената клавиатура от всичките, понеже е с новата GHC, която пък е почти същата като старата GHS с двата сензора, а и понеже я знам, че е пианистка и сигурно няма да й хареса. След време ми се обади, че била ходила някъде да пробва и там имало P-145, тя посвирила малко и взела точно него, щото й допаднал. Та щом на човек, постоянно свирещ на акустични пиана може да му хареса клавиатурата точно на P-145, значи със сигурност ще му харесат и клавиатурите на останалите изброени.

Ама никак - направо изпушват от раз и вече нямаш лента. В интерес на истината съм виждал някои по-нови модели, които са ги направили така, че да не им пука дали има или няма фантом. Не са, но и дори тия на 48 волта понасят толеранс, понеже ако замериш на различни уреди с фантом (аудио интерфейси, миксери, предусилватели, отделни уреди и др.), ще видиш, че някои подават 48, други 46, 45 или даже по-малко, а микрофонът си работи еднакво на всичките места. Даже съм си правил опити с потенциометър да понижавам плавно 48-те волта да видя кой микрофон кога ще спре да работи и се изненадах, че повечето си работят и с много по-ниско напрежение, макар и да са правени за 48 волта. А до колко над тия 48 волта могат да стигнат, това не знам, понеже не съм го опитвал, щото си харесвам микрофоните.

Ако госпожата успее да ми обясни какви са точно тия лентички, за които никой не е чувал и които с времето ще развалят звука, ще съм щастлив, че съм научил нещо ново преди да умра. Шегата настрана - не знам, в коя година живее госпожата от музикалното училище, но ако ви се занимава й кажете, че ако говори за сензорите, те отдавна не са на лентички и ако едно марково пиано си работи от самото начало, ще продължи да си работи още много дълги години. Освен това може да й кажете, че разни хора дето разбират от електронни пиана са ви препоръчали пиана с много хубави клавиатури, на които свирят дори студенти от музикалната академия и ако всички тези обяснения не свършат работа - тогава си търсете акустично пиано. С акустичните пиана обаче има един проблем - освен че тежат страшно много и дразнят съседите, те изискват редовно акордиране и друга поддръжка, а дори само еднократното акордиране не е евтина услуга...добрите акордьори става все по-малко, акордирането е дълъг процес и затова цените на услугите им се вдигат постоянно. Другият момент е, че ако не може да си позволите ново марково и хубаво акустично пиано, вероятно ще се ориентирате към втора употреба, където цените са доста по-ниски, но пък от тук започват други проблеми. Едно пиано има 88 клавиша, 88 лостчета, 88 чукчета...въобще десетки-десетки демпфери и всякакви други дървени (и не само) частички, които участват в механиката от клавишите до струните. Нямате си и представа колко много дефекти може да има една старо пиано...приплъзващи механизми на някои от клавишите, които не допускат чукчето да удари със сила струната, изместени чукчета удрящи само част от двойните/тройните струни, пропадащи клавиши, неравномерна клавиатура, демпфери, които не заглушават добре струните и още куп други големи проблеми, като оправянето им ще ви струва колкото още едно пиано втора употреба. Да не говорим пък за случая, който лично съм виждал на няколко места - пианото на пръв поглед си свири нормално и няма дефекти в механиката, но...вирбелите, опъващи струните не държат и постоянно изпускат малко по малко. В този случай такова пиано директно отива на боклука, защото дори и акордьор да го акордира правилно, след известно време - ден-два, а понякога дори и минути, струните се отпускат и "до" вече не "до", а "си" и така с всички останали клавиши и струни. Отделно, че освен редовното акордиране (а първото ще е веднага след пренасянето в къщата ви), пианата не понасят в дългосрочен план много сухия въздух през летата, така че ще трябва да му осигурявате малко влага (примерно буркан с вода в долната част вътре ще свърши работа), но каквото и да е - рискът си е голям, защото от пиано до пиано разликата може да е от земята до небето и преди да го вземете, задължително си вземете човек, разбиращ от акустични пиана, който да му направи обстойна проверка, а също и детето да посвири малко. Мнението ми все пак е - постарайте се да убедите госпожата за електронно пиано...ако трябва излъжете я нещо, че имате лоши съседи, че живеете на 10-я етаж без асансьор и т.н. Не знам на каква възраст е, но предполагам, че ви го е казала заради класическото си образование, където още от соц-време се тръгва по утъпкания път с школите, по които вероятно и нея са я обучавали като малка...Байер, Черни, двугласни инвенции и останалите технически и изграждащи техниката упражнения, като се свири само на акустични инструменти и нищо друго. Все пак вече сме 2025-та и нещата не са същите като преди 25 години и защо според вас ви е казала пианото да не е 20+ години и най-вече ония със свещниците? Не защото тия със свещниците са лоши, ами защото пианата не са като цигулките - колкото остаряват, толкова по-хубаво свирят ; пианата са със сложна механика и много дървени части, които се разсъхват и амортизират с времето, дори и да не се свири. Понеже цялото семейство, вкл. и синът ми, сме пианисти, родителите ми също бяха музиканти, баща ми беше акордьор...и поради тази причина имаме все още из стаите цели 5 акустични пиана (едното от тях точно от тия със свещите ) - 3 немски, едно чешко ("Петроф") и един "Беларус" останал от упражненията на жена ми, докато е била в музикалното училище. И на тях никой от нас не свири от години, ползваме си електронни пиана и никакви лентички дето ще ни развалят звука не могат да ни уплашат. Доста дълъг пост се получи, но това е в общи линии моето мнение и виждането ми за закупуване на акустично или електронно пиано през 2025-та година. Не искам да се меся във вижданията на госпожата или във вашето решение, просто споделям мнение от гледна точка на опита си в едната или другата област, а и често съм попадал на събеседници, които се изказват доста категорично в области, в които не разбират нищо или само са чували това или онова...

Надали ще мога да бъда полезен кой знае колко, понеже темата е "Акорди за китара" и тъй като не съм китарист, не се оправям много в таблатурите и позициите по струните, но ако ти трябват само хармоничните акорди, бих могъл да ти ги изкарам, а после някой от съфорумците-китаристи да ти ги преобразува в таблатури. Песента не е сложна, има една модулация и доста обръщения на акордите, но като цяло си е стандартна. Off/ Сега се сещам, че Соня записваше преди доста години при мен и още й пазя някъде из архивите нейните песни...беше родом от Първомай ако не се лъжа...

Забравил си и за тази моя тема, където ми беше отговорено, че има известен риск - да, ставаше дума за интерфейс и предусилвател, но идеята е същата...

Мислех,че говориш за актуалните модели, а и той надали ще се спре на 15-годишен модел, освен ако не е на много ниска цена.

Ако ще го поръчвате с дървената стойка и тройката педали, спокойно може да се спрете на малкия модел, защото клавиатурата и звукът (което е най-важното) ще са ви практически същите като в големия, а тройката педали допълнително ще намали разликите между двата, защото там също имаме поддръжка на полу-педал - нещо постоянно използвано при пианистите. П.П. Сега погледнах какво имат в Динакорд. FP-30X го имат и като чисто пиано, и като комплект с дървената стойка и трите педала, което е по-добре, защото ако купите нещата поотделно, обикновено сумата излиза по-висока. Неудобството е само, че в момента там имат бялото и черното в наличност като чисти пиана, а от комплектите на склад имат само белия, а за черния трябва да се чака докато го заредят или пък направо да им го поръчате по телефона да ви го доставят специално...и пак ще се чака, но все пак не е зле да им звъннете по телефона да ги питате, понеже понякога се бавят да отразят реалните наличности, както в имането, така и в нямането. Edit: Пропуснах да кажа, че изброените саунди и в двата модела не са всичките, а само тези до които имате директен достъп от пианото, а с приложението вече имате достъп до много повече саунди.

А останаха ли все още такива без...спомняш си, че преди време ти показах един 'чайна мейд' интерфейс с няколко микрофонни входа + фантомен суич на всеки вход, та щом и китайците даже започнаха да слагат на всеки вход отделна опция за 48 волта, не знам кой от другите производители все още си го спестява, пък дори и да е 1 общ за всичките входове.

Са. А иначе правилно сте забелязали, че клавиатурите в двата модела на Роланд са еднакви, но те с PHA-4 оборудват дори FP-10, който е най-евтиният им модел и този подход го забелязвам само при Роланд - всички останали в евтините пиана слагат евтини клавиатури, в по-скъпите - по-скъпи и т.н. Що се отнася до разликите между FP-30X и FP-60X - не е само в мощността на говорителите (която разлика даже не е голяма), но и на други места. Примерно 60X има дисплей, физически слайдери и копчета за по-удобен достъп, 30X няма, понеже е изпълнен в минималистичен дизайн с малко копчета ; 60X има микрофонен вход, към който сигнал може да се добавя допълнително ефект, 30X няма ; 60X можеше да прави миди и аудио запис, 30X записва само миди ; към големия май даваха хубав педал, който поддържа полу-педал функция, малкият го оборудваха само с DP-2 (имам един такъв), който е обикновен състейн от типа on/off и т.н. Вероятно има и други разлики, за които не си спомням, понеже изброявах по памет.

Това, което е писал Лими е 100% вярно за истинския натурален кондензаторен микрофон и ако колегата най-горе иска да си купи някоя известна марка - да, всякак ще му трябват тия 48 волта. Ако обаче "кондензаторният" микрофон е примерно някой BM700 или BM800, това не е кондензаторен, а електретен микрофон, макар и китайците навсякъде да пишат, че си купуваш точно кондензаторен микрофон, но въпреки всичко това пак си иска фантомното захранване за да заработи. Няма лошо с електретните микрофони, на AKG половината им модели дето искат фантомно, също не са чисти кондензаторни, но това не им пречи да са много хубави и да струват немалко. Работата е, че напоследък китайците се изхитриха да продават електретни микрофони, обявени като кондензаторни, които може спокойно да ги свържеш с кабел XLR->3.5мм към микрофонния вход на лаптопа или PC-то и даже ти дават един такъв като бонус към микрофона. Нямам представа дали ползват ниския волтаж на USB линията или микрофонът не е нито едното, нито другото освен на външен вид и просто няма нужда от никакво напрежение.

Освен ако не са го изпуснали на земята докато са го нагласяли, при сглобяването/разглобяването няма какво друго да му се случи, освен да му оставят някоя и друга драскотина по дървения корпус, която лесно може да се маскира и да не се вижда.

B-stock е вариант само в някои ситуации - когато се предлага от реномиран магазин и когато разликата в цената спрямо новия инструмент си заслужава...и когато гаранцията е същата като за нов. Имам предвид, че да си купиш пиано от OLX или Базара си е риск, понеже това е 'секънд хенд' и не знаеш пианото как и колко е било ползвано и какви скрити дефекти може да има, но ако вземеш 'би-сток' от Томан или Мюзикер, до голяма степен може да си спокоен, понеже в шоу рума те също ползват за демонстрация на клиентите си модели, които разпечатват и след време продават онлайн като би-сток. А що се отнася до върнатите от клиентите модели - преди да ги пуснат за продажба в тази категория, инструментите минават обстоен преглед и тест, за да се уверят, че всичко си им работи, а ако са върнати с някакви козметични или по-забележими дефекти, всичко това е снимано, описано и отразено в цената. Аз съм взимал би-сток само веднъж и то не от споменатите вериги, а от един английски магазин още преди да бяха излезли от ЕС. Споменавал съм из темите, че жена ми преподава пиано на деца и покрай нея ми се налага постоянно да избирам разни модели от различни класове за родителите, които искат да купят пиана за децата си, всеки според финансовите си възможности. Понякога обаче има родители изпитващи финансови трудности, които поне на този етап нямат възможност да отделят дори и едни 6-700 лева за най-базовия клас пиано, въпреки че детето им много иска да се учи да свири. За такива случаи съм й оставил един оборотен кийборд на Ямаха, който да дава на съответното дете да си свири вкъщи - да, с леки клавиши е, но е спасяване на положението за известен период. По едно време се понатрупаха повече деца и се появи второ дете, което си нямаше пиано и не се очертаваше в близките месеци да му купят, а по нейните думи детето било много кадърно. Тогава реших да взема още един оборотен инструмент за раздаване вкъщи и поръчах от Gear4Music едно би-сток пиано, което беше обявено, че "може да има козметични забележки" (сиреч почти ново). Като го получих го огледах и тествах подробно - не само, че всичко си му беше наред, но и външно никъде не видях дори и драскотина, което значи че просто е било разпечатано, пробвано и прибрано. Така че това също е вариант със закупуването на би-сток, стига да си заслужава разликата в парите спрямо тези на нов инструмент.

П.П. Динакорд предлагат 10-годишна гаранция за някои модели на Roland, но и това сме го коментирали многократно. Конкретно FP-серията са я обвързали "само" с 5-годишна гаранция, което също не е зле.

Гаранцията в Томан или Мюзикер е стандартната европейска - за всеки модел колкото е написано (най-често 2 години) и независимо, че са магазини извън България, обикновено няма проблем с гаранцията ако нещо стане впоследствие. Другият бонус е, че можете да си поръчате пиано от там и дори само ако не ви допадне по някаква причина - да им го върнете в 30-дневен срок ако си спомням правилно. Има и няколко магазини за музикални инструменти, които са си чисто български, но от всичките си заслужава само магазинът на Динакорд - нямат чак толкова голям асортимент, колкото Томан например, но понякога пианата им са с добри промоции, а и част от уредите си ги доставят директно от Томан. Що се отнася до трите модела пиана - всяко от тях ще свърши перфектна работа за обучението на детето, тъй като двата Роланда са с много добри трисензорни клавиатури, а ако не ви допада звука им, пианото на Kawai също е много добър избор, а полифонията му не бива да ви притеснява, тъй като 192 е една доста добра цифра за пиано, която дори има достатъчно аванс, особено пък за дете, което е малко. Ако конкретно ви интересува какво ограничава полифонията - това са "звуците и ефектите", които могат да прозвучат в единица време и когато се стигне границата на дадената цифра (в случая 192), първите прозвучали и все още звучащи звуци автоматично спират, за да отворят място на следващите, които евентуално ще продължават да се наслагват при свиренето. Обикновено всичко над 128 върши работа, но със 192 и нагоре е още по-спокойно. Не се заблуждавайте, че човек има 10 пръста и повече от 10-гласна полифония надали е необходима - имаме педал, наслагващи се тембри, виртуални симулации, реверберации и куп други неща, всяко от които хаби гласове от полифонията, така че при по-комплексни неща понякога можем да прескочим цифрата 100, но това обикновено става рядко и затова все още има пиана от базовия клас като P-45 или P-145 например, които са само с 64-гласна полифония и си свирят съвсем добре, без да се стига до изключване на някои от саундите. П.П. А за "синтезатора", който си имате вкъщи, силно ме съмнява да е синтезатор в чист вид...по-скоро става дума за някакъв аранжор от PSR или друга подобна серия на Ямаха.

Даже и дете има от него. Off/ В другата тема сложих един поздрав и трябва да питаме Данев може ли да изсвири още някое соло върху него...не се и съмнявам де, с тая нова китара дето я има.

Преди малко докато се мотаех из клиповете в тубата ми попадна култовата сцена с Бандерас в бара от "Десперадо" - някой беше изкарал само тоя откъс от филма. Та покрай този епизод се сетих отново за най-дивия блус, който съм слушал, понеже го ползваха за фон на всичките стрелби в бара - Strange Face Of Love на Tito & Tarantula и мисля, че тия нощни часове са идеалното време да ви поздравя с тази песен.

В Пайнер отдавна разбраха, че могат да успеят с чалгата, като я полират малко и й сложат по-модерното име "поп-фолк"...после си наеха професионалисти, които докараха як звук, направиха си телевизия, отвориха магазини навсякъде и затвориха цикъла, така че при такава стратегия не е трудно да успееш. А че вложиха много труд и ресурси за всичките тия години, това никой не го отрича, макар и част от вложените ресурси да дойдоха от самите изпълнители още докато им градяха кариерите. Off/ А ти намери чие изпълнение да покажеш в тоя клип, а и заглавието на песента също доста показателно, все едно си разказва личната история, предвид КОЙ е мъжът й? Предполагам също знаеш, че е дъщеря на Георги Янев, цигуларя на "Орфей". Сега се сещам, че още в началото на 90-те бях в студиото му да огледам какво има и тогава ми се хвалеше с последния модел дек на AIWA AD-F910 дето си беше купил, а аз същия модел вече го имах от 2 години. Такова време беше, нямаше още компютри, записвахме на ленти и декове, после минахме на MD и DAT...CD-та...DVD-та и каквото ново излезе като технология, а сега всичко от изброеното отдавна е пенсионирано. Не знам толкова много време ли е минало или просто много бързо се е развила технологията...вероятно и двете.

Просто усещането е различно когато се свири на всеки един от двата инструмента. Касио винаги са имали малко "по-особен" звук на пианото и е въпрос на лични предпочитания дали ще ти хареса такъв звук, но напоследък доста дръпнаха напред и в средния, и във високия клас, като вече са напълно равнопоставени с другите известни производители. Kawai от друга страна е фирма, която винаги съм предпочитал що се касае до звука на пианото, но все пак трябва да се отчита, че в средния CN клас, моделът 201 е най-малкият. По-горе бях споменал, че CN301 е почти като CN201 + допълнителни екстри. Да, но все пак си зависи и какви са тия екстри, дето липсват при по-ниския модел - докато по-малката полифония, по-малкият брой саунди и др. някак си могат да се преживеят, липсата на някои виртуални симулации, които присъстват допълнително в по-големия модел няма как да се пренебрегнат, защото дават доста подобрена реалност при свиренето, а и докато се занимавах с менютата на CN301, установих, че мога да редактирам по мой вкус всяка една от тези виртуални симулации, а те хич не бяха малко и ако си спомням правилно, определено бяха над над 20. Така че затова не мога да реша кое от двете си заслужава - само по фирма бих се спрял на Kawai, но пък е малко орязан модел, за Касио казах, че вече "свирят" доста добре, но все пак ще ми се иска да чуя звуците на пианата им точно в този модел и как са го оформили като озвучаване, понеже точно в него ако не се лъжа за пръв път основните говорители са ги насочили не към свирещия, не назад или надолу, каквато е практиката, а към самия корпус за резонанс и разпръскване на звука, тъй че докато не го чуя на живо какво всъщност се чува, не бих рискувал да си го поръчвам онлайн, да го сглобявам и после ако не ми допадне - пак да го разглобявам и връщам.

Малко е трудно да се даде съвет кой от двата модела да изберете, защото това са две напълно различни пиана от различни производители, всеки от които има собствен подход към клавиатура, звук, озвучаване и всичко останало. И двете пиана са от средния клас, и двете са хубави (всяко по своему), и двете имат сходни екстри, но се различават и като звук, и като механика. Реакцията на клавиатурите им е много добра, макар и с различно усещане за двата модела, не съм свирил на CN201, но съм свирил на CN301, който е подобен на CN201 + допълнителни екстри. Обикновено когато някой пита какво да избере между 2-3 модела, лесно се дава отговор, когато везните явно натежават само към един от моделите, но тук нещата са на кантар и то не защото си приличат, а по-скоро защото твърде много се различават като концепция и въпреки това са доста сходни във всичките си опции, които предоставят. Веднага бих дал съвет ако моделът на Kawai беше някой от CA-серията или пък ако ставаше дума за модел от GP-серията на Касио, защото тогава разликите и общата оценка на всеки от моделите веднага ставаха очевидни, но тук и аз доста бих се затруднил ако трябваше да избера за себе си някой от двата модела, така че най-вероятно щях да потърся някъде, където мога да ги видя на живо и да посвиря известно време.