yamaha

Защото AI напредва и скоро всеки ще може всичко да си го взима безплатно. ...хем се шегувам, хем не съвсем...

Май нещо много си им набрал на пайнеровците ми се струва. Koobenot вероятно имаше предвид, че в този стил няма друга фирма в България, която да им се явява конкурент...и съм склонен да се съглася с него. До едно време АРА се опитваха да правят нещо, но след като Митко Пайнъра затвори цикъла (изпълнители, аранжори, текстописци, композитори, продуценти, клипове, собствена телевизия и магазини), не само АРА, но и всички по-малки агенции просто увиснаха. А че Пайнер отдавна правят як саунд - правят го, а как и какво се пее зад него не е интересно ; харесват ли го малките (че и по-големите) по чалготеките - харесват го. Значи фирмата върви в правилна посока. Аз още преди 15-20 години си бях направил тотално грешното предположение, че на хората тия еднакви и повтарящи се бийтове все ще им омръзнат по някое време, понеже реално са 2-3 ритмически структури, които се повтарят в различните песни с леки изменения, но не се сетих, че малките порастват и стават големи, после си раждат деца и децата им вкъщи започват да слушат същата музика, с която са отраснали родителите им. Имах възможността за пръв път да отида в Димитровград в къщата, откъдето започнаха (пихме кафе на първия етаж със Стефан Статев) по времето когато все още нямаха нито магазини, нито телевизия, даже май и клипове все още не снимаха щом ми се стори, че апаратурата, която аз имах тогава като че ли беше повече от тяхната. Но това наистина беше в самото начало, когато не само те крадяха на поразия гръцки, турски и сръбски песни, но и в цялата държава всеки крадеше като за последно...просто времето беше такова - бандитско и безконтролно. Та с това искам да завърша - тръгнаха от нищото по времето, когато го нямаше словосъчетанието "поп-фолк", а почти всичко беше някаква нискокачествена чалга с пошли текстове, започнаха с лош звук, постепенно натрупаха техника, наеха хора, които работят добре в този стил, подобриха си звука, посмениха малко "дизайна" на чалгата, започнаха да си правят някакъв ореол около фирмата, с цел "ние сме най-най, идвайте всички при нас"...и на прослушванията в "Приказките" винаги беше фул от народ и най-накрая пуснаха телевизията и отвориха собствена магазинна мрежа да си продават продукцията. Как са започнали - не е интересно ; как са направили първия си милион (и това го знам) - пак не е интересно...а и всичко това е било мноооого отдавна. Айде приключвам наистина, че ще взема да направя по-дълъг пост от твоя.

Малко встрани от темата, понеже не ползвам таблет, а PC, но все пак да споделя, че независимо кой какво ползва, когато и двете му ръце са заети да свири - има едни малки симпатични и полезни BT-педалчета, с които лесно се обръщат страниците. Има единични (едно натискане напред/две назад), има и с два педала, и доколкото бях чел в спецификациите на моя - работят на всичко, което има BT...телефони, таблети, лаптопи, без значение от операционната система...поддържат също така доста формати, поне аз най-често ползвам ноти на .pdf, понякога на .doc или нещо директно на картинки/скрийншотове.

Няма проблем. Ако слушате пианата през слушалки или външна апаратура, може би няма да намерите разлика в звука, но ако свирите на вградените говорители, определено ще забележите, че FP-60x дава повече присъствие и детайли. Това се дължи най-вече на разположението на говорителите, които са от горната страна на инструмента, докато при FP-E50 те са монтирани на дъното и съответно основният звук не върви към ушите на свирещия, а стига до тях косвено (с отражения и резонанси). Оставям настрана, че и говорителите на първия са малко по-мощни. Вторият момент относно "ако съм пианист, защо бих избрал FP-60x"...В предишния си пост споменах, че за пианиста най-важно е клавиатурата да е отзивчива и възможно най-близка до тази на акустично пиано и след това идва качеството на пиано-тембъра. При FP-60x изработката на корпуса е много стабилна, с метална поддържаща лента, която укрепва целия инструмент, за разлика от FP-E50, който е изцяло пластмасов и когато човек свири сложна композиция, той очаква инструментът да стои стабилно и да се чувства масивен, за да не го подвежда когато с пръстите си трябва да коригира микродинамиките и агогиката в творбата. Не съм имал възможност лично да срявня точно тези два модела, но бях гледал клип, в който професионален пианист свиреше едни и същи композиции на двете пиана и после споделяше впечатленията си. Мнението му беше, че почти на подсъзнателно ниво и чувствайки FP-E50 не много стабилен под пръстите си, не може да изсвири по същия начин някой по-труден пасаж, включващ фина промяна на динамиката, така както може да го изсвири на FP-60x. Нямам предвид, че FP-E50 е нестабилен като цяло, а само в моментите когато трябва да го натиснеш по-прецизно в трудни пасажи и то от някой пианист с практика - за стандартни упражнения и композиции мисля, че си е напълно подходящ...просто професионалните пианисти имат доста повече претенции към всичко в инструмента, защото им е необходимо или пък им пречи. Така че нека дъщеря ви сама да реши, а тъй като вие ще давате парите - може и вие да я насочите, защото който и от двата модела да вземете, няма да сбъркате, а дори и в бъдеще тя да напредне дотолкова, че да поиска по-скъп инструмент, нищо не пречи да продадете това, което ще вземете сега и да й купите нещо друго. P.S. Във форума има и други колеги, които биха могли да дадат съвети, но те най-вероятно гледат финала на европейското и не им е много до писане.

Да...дилемата е сериозна - реално двата модела имат много прилики, но и доста разлики. Ако говорим за чисто пиано, FP-60x печели със сигурност ; от друга страна ако говорим за пиано с екстри, тук печели FP-E50. Госпожицата трябва сама да си реши на кое да наблегне и кое е по-важно за нея, защото пианото ще го плаща някой друг, а и даже само разликата от 700 лева не е за пренебрегване. Всъщност разликата между двата комплекта дори е и повече - в Динакорд (Musicworld) FP-E50 + KSFE50 (дървената стойка) + KPD-70 (лентата с трите педала) излиза малко под 1900 лева, а същият комплект в Мюзикер дори е под 1800 лева, така че разлика от почти хиляда лева не е за пренебрегване. Ако е необходимо, ще дам доводи защо бих предпочел FP-60x ако аз трябваше да избирам, въпреки че и двете пиана са с еднакви клавиатури, с еднакъв енджин, с еднаква полифония, и двата имат вход за микрофон и почти едни и същи симулации, а FP-E50 има и доста повече саунди, че и дори струва по-малко.

Така е, много пъти сме го коментирали тук - чест им прави на Роланд, че слагат в цялата FP серия хубава клавиатура, без значение дали става дума за FP-10 или FP-90x...за разлика примерно от Ямаха, която в евтините си пиана слага евтини клавиатури, а в скъпите - скъпи. А що се отнася до моделирането в Роланд - и да, и не. Някъде наистина ползват пълно софтуерно моделиране, но не и в FP серията, на която саунд енджинът се базира на фирмената им технология SuperNatural, при която първоначално имаме семплиране тон по тон и чак след това идва допълнителното моделиране. А звукът на FP-10 може и да не ти е допаднал много, защото това е възможно най-евтиното пиано на Роланд, в което (без клавиатурата) са орязали доста неща спрямо по-големите FP-та - от виртуалните симулации...до качеството и мощността на вградените говорители.

Бюджетът не е лош за приличен инструмент и в тази рамка има хубави инструменти от средния клас. Решете все пак от какъв вид да е пианото - стационарно (с дървена конструкция) или мобилно (върху подвижна стойка), защото това са две напълно различни категории. Когато окончателно се спрете на два-три или повече модела, напишете ги отново, за да видим кой ще е най-подходящият за цената си. Реално за човек, който свири на пиано или за такъв, който се учи, най-важните две неща са звукът от самото пиано и реакцията на клавиатурата. Разбира се има още един куп параметри, които човек може да свери между различните модели, като примерно полифонията, броя на тембрите (инструментите), виртуалната поддръжка на различни ефекти, възможността за запис, мощността на вградените говорители, комуникациите (входове, изходи, поддръжка на BT и др.) и т.н., но това се явяват второстепенни неща спрямо онези две от предишното ми изречение. За щастие в последните години технологиите напреднаха доста и сега почти всички модели от известните производители имат хубав звук и много екстри. Клавиатурите им също се доближават до тези на акустичните пиана, но тъй като това все пак е механика, има разлики между различните модели и производители, но който и модел да вземете в тази ценова рамка, мисля че ще ви свърши работа, стига да не излизате от списъка на утвърдените производители на пиана (Yamaha, Korg, Roland, Kawai, Casio).

Пианата от серията YDP се водят "стационарни", докато FP серията на Роланд са мобилни и за да станат стационарни, трябва допълнително да се вземе дървената стойка за монтаж. Иначе в цялата FP серия на Роланд клавиатурата е една и съща, с 3 сензора, което позволява бърза "репетиция" на един и същ клавиш, дори и да не е отпуснат изцяло (както е в акустичното пиано). В някои пиана от YDP-серията Ямаха слагат малко по-хубава клавиатура (GH3) от другата (GHS), с която оборудват по-евтините модели от същата серия, но лично не съм я пробвал и не мога да дам отзиви. Иначе имам едно пиано на Ямаха - по-стария модел DGX-660, което е с GHS и честно да кажа много не ми харесва, дори реакцията на клавиатурата в евтините пиана на Casio повече ми допада от тази в моята Ямаха. Свирил съм и на скъпо пиано с прекрасна клавиатура на KAWAI, но там и цените са други. А по-горе, когато писах за DGX-670 (което също е с по-лошата GHS) и FP-E50, имах предвид, че това са пиана с аранжори, които надали ще са необходими за дете в музикалното училище, освен ако не иска да се забавлява със стиловете. П.П. Освен това, ако пианото ще се мести често, преди да се спрете на конкретен модел, обърнете внимание на килограмите, защото едно е да местиш пиано с тегло 12 килограма, но съвсем друго е когато трябва да местиш нещо, което е хем неудобно за носене, хем тежащо 30 килограма примерно.

FP-60X, за другите две просто ще платите за екстри, които няма да ползвате. Дори бих ви препоръчал да разгледате и FP-30Х - по-евтин е, а е със същата клавиатура като FP-60X и с почти същия звук.

Тия двата крака точно до ръбовете, не е ли малко рисковано да се изместят с времето?

Off/ Не съм с високо IQ, но по горната задача бих отговорил, че ако тия 60 човека са само хористите, дето пеят 'одата на радостта' в четвъртата част...някъде към 20 минути плюс-минус, в зависимост кой е диригента.

Според мен си е някаква стандартна гумена история, която играе ролята на най-елементарна запушалка, така че просто гледай за правилния размер и да е гъвкав материала, че да не пада от отвора. Взимай една от Амазон или пък от китайците...все тая...те амазона обикновено препродават китайските от Али-то...с надценка...

Днешните вградени интерфейси не са като тогавашните, които основно работеха на 16 бита, а ако им сметнеш и загубите, най-вероятно оставаха максимум на 12-13 бита. На сравнително нов компютър/лаптоп, вграденото му аудио вече свири доста добре на 2 канала и дори може спокойно да смесваш на него. Записът обаче е друга хава, над която не искам да се задълбочавам в момента, макар, че и в тази област се подобриха нещата при вградените чипове. P.S. Аз имам PA700 (+всичко останало ), така че не ми е проблем ако искам да е нещо качествено, да си го запиша както трябва и през каквото трябва, а ако искам да запиша нещо набързо - просто го записвам на самия клавир като MP3 и после с флашката го пренасям на компютъра за обработка. Неговият също поддържаше MP3, но само като плеър ако не се лъжа.

Ако иска просто да си запише звука от клавира в компютъра и не му се купуват други неща, става и ако машината му (лаптоп или настолен) има line-in вход. Тогава му трябва само подходящия кабел от клавира до компютъра и каквато и да е програма за запис - без значение дали е Audacity, Sound Forge или някоя съвсем елементарна. Разбира се с вграден интерфейс за $2 на дъното няма да е супер качество, но ще му свърши работа, особено ако го пусне да записва на 24 бита.

Нямам опит с текстилните бои, но ако не запълват порите, вероятно няма и да променят много характеристиките на поглъщане/отражение, но пък разсъждавайки логически...всяка боя добавя отделен слой, иначе нямаше да се нарича "боя", така че не знам. По-добре да го облече в тънка пореста материя, а ако примерно става дума за някое мазе и не му пука много за външния вид, може да си го ползва и в оригиналния вид.

Да, но вероятно няма да стои много красиво.

Абе не знам колко ще си платят ако съдът все пак одобри ония $150k на песен, за които се говори в статията, понеже между милионите песни, генерирани всеки ден, винаги може да се намери сходство на доста хиляди от тях с някои "човешки" написани песни, но пък е сравнително трудно доказуемо за всяка една от тях, та знам ли...

Докато се наканят и докато ги осъдят, те вече ще са научили всичко, дето им трябва.

"Това" вече е наистина ново, но....доста пари, а няма видеокарта и ползва вградената в процесора графика (нелоша между впрочем), само 16GB...освен това доколкото знам няма такъв процесор RYZEN 7 8600G - това е RYZEN 5 (срам и позор за ioncomputers).

А относно това, дето добави: За съжаление музиката винаги е била пренебрегвана, щото всеки мисли малко като във вица за Шаляпин, дето се качил на един файтон и кочияшът го попитал - "Ваша милост, какво работите?"....."- Ами, пея...", ......."- Абе то и аз пея като ми е тъжно, ама попитах какво работите...". Та така, всеки отстрани си мисли, че работата на другия е много лесна щото и той отбирал малко от нея, ама ще ми е много интересно ако един ден някой просто дръпне шалтера и целият свят остане без музика - какво ще правят радиата и телевизиите, какво ще прави филмовата индустрия, какво ще прави Епъл и всичките стрийминг платформи и разни други браншове, за които не се сещам в момента...

Почти всички вече го правят, дори ми се струва, че Лоджика доста е закъснял. И в това няма нищо чудно, тъй като повечето AI-алгоритми са open source. Щом и напълно безплатното Audacity вече го има като плъгин, че и се справя доста добре, за какво изобщо си говорим.

Именно - "с тия темпове". Толкова много играчи станаха и толкова бързо пускат следващите си версии, че вече ми е почти невъзможно да ги следя. Доста време разделях с 'ребаланса' на RX и бях сравнително доволен, макар и като цяло да беше доста бавен, но дори и с последната си 11-та версия вече са 2 крачки назад от някои други конкуренти, които отдавна могат да вадят само пианото примерно, а не като RX да го включват в "others". До едно време бях доволен от "акустиката" на Acon, а също и от RipX, но при последните ми тестове май най-добре се представи SpectraLayers - сега забелязах, че са пуснали следваща версия, в която вече могат изкарват отделно само духовата секция...ще гледам пак да направя тестове при първа възможност.

Имах предвид, че LALAL.AI е от много време и е само една от десетките програми, които делят музиката на тракове, но разговорът тръгна за композирането, което е нещо много по-сложно. Не знам спомняш ли само преди десетина години, когато някой нов влизаше във форума и питаше "Как да махна вокала от песен?", всички, вкл. и аз му давахме пример, че когато разбъркаш в една кофа синя, червена и зелена боя, после няма как да измъкнеш от нея само зелената примерно и му обяснявахме, че принципно може да стане, но вокалът трябва да е точно в средата, без много ривърб, аудиото да не е lossy и разни други условности. А сега всичко това няма никакво значение...

Чакай да прасна последния си офтопик, преди да са ме изгонили от темата - в неделя имах да озвучавам една театрална постановка, на която аз бях събирал музиката. Вече я бяха играли 2 пъти и това беше трето представление и в събота вечерта ми се обади режисьорката и вика "Искам накрая, на финалните думи, които правят обобщението на цялата идея, да вмъкнеш още някакъв подходящ инструментал". И понеже нямах време да търся подходяща музика, просто я зададох като условие в Udio и след 5 минути вече имах подходящия обобщаващ фон, а режисьорката много го хареса. Цепи смело...а с тоя линк ми се струва, че все още си доста назад в материала.

Послушай малко повече - хиляди са...и между глупостите, генерирани от нечии болни умове има и много добри попадения. А относно скоростта на развитието на технологията ти гарантирам, че още следващата година няма да може да отличиш кое е писано от човек и кое от AI - просто много бързо се учи тая гад (AI-то).