yamaha

Става...и още поне няколко подобни на нея. Btw Reaper не беше ли "условно безплатна"?

Какво забавно има в един малоумник, който навсякъде изнася една и съща програма...колко сме ги гледали такива още от времето на Болен Сидеров, че и преди него. Това си е някакво пропагандно клипче на привържениците на Възраждане, което го прави още по-малко забавно. И хайде поне тук да не си показваме пристрастията, а да си говорим за музика и кафе...

Бих поспорил с теб, че никой западняшки текст, дори и най-тъпият, не може да се опре и на малкото пръстче на шедьоври като "Шест кокошки съм заклала" или "Тез червени домати, кой ги мама разклати". Мога да дам още много примери, защото както спомена по-горе за различните светове, аз съм сновал между двата и даже си спомням, че тогава за една нощ ми се наложи екстрено да направя авторски денс-ремикс на "100 патрона", който една начинаеща поп-фолк звездичка трябваше да пее на следващия ден в някаква голяма чалготека в Бургас. Така че обобщението за спора между привържениците на тия два свята бих могъл да го изразя пак с текст от песен - "Куче влачи рейс, диря няма хей....". П.П. Иначе обстоен разбор си направил. А след напускането ми от света на поп-фолка, няколко години записвах основно български хип-хоп, който беше доста популярен през онова десетилетие - там пък на какви ситуации и личности съм попадал...даже не смятам и да започвам да разказвам, че сигурно вече ще ме изгонят от форума.

Спокойно, аз нали го уточних вече. Притеснява ме поп-фолк феновете, които не са следили развитието в онази тема да не помислят, че съм отворил специална тема само за да ги провокирам.

Ти добре премести постовете, само дето обаче излиза, че тая тема е специално създадена от мен, а не че са постове, преместени от друга тема...не че има голямо значение, но да го уточня все пак, че не съм имал намерение да отварям такава тема.

Споменах за салфетките, защото двете ми години "забежка" бяха в началните 2000+, когато Пайнер вече беше започнал да полира чалгата и да я превръща в жанр, с измисления термин "поп-фолк". А що се отнася до безотчетните пари, ако се върна още по-назад във времето, мога да разкажа една интересна случка...През 90-те имах един период, в който работех по съвместителство в свободното си време като консултант по клавирите и пианата в магазина на Иван Бозов в Пловдив. Там ща-не ща също съм имал доста контакти с множество чалга изпълнители или цели оркестри, които идваха да си купуват апаратура. Един ден си бях вкъщи и Иван ми се обажда по телефона и вика - "След малко ще ти пратя едно момче, дето иска да купува апаратура, но не знае каква...да му обясниш кое-какво и да му спретнеш един сетъп". Идва след малко въпросното момче и започва да ми обяснява, че е от района Петрич-Благоевград, има отпусната сума от някакви баровци там, които искали да направят чалга студио, той щял да записва в него и по подобие на АРА и Пайнер после щели да записват още певци и оркестри. Започнах да му обяснявам какво е необходимо за едно студио, изброих му всички компоненти и като стигнахме до миксера му казах, че от моя гледна точка 24 или евентуално 32 канала ще са му напълно достатъчни. И понеже имах опит с Mackie (все още имам няколко техни миксера), препоръчах му един от техните по-големи VLZ-модели, които щяха да му свършат идеална работа хем за студийна работа, хем за live. Грешката ми беше, че не тръгнах с въпрос за бюджета, за да се ориентирам какво точно да му препоръчам, защото той веднага ми зададе въпроса "Колко струва това Mackie?". Аз винаги съм се самофинансирал, понякога с големи трудности и лишения особено в началото и за мен по онова време $1000 си бяха много пари, и след въпроса му, предположих, че като му кажа сума от $1000+ само за миксера, ще го стресна и общо взето се получи пак така, но с обратен знак. "Ами миксерът струва хиляда и еди колко си долара, обаче имай предвид, че е практически безшумен, има няколко буса и сума ти екстри, реномирана марка и т.н.". Забелязах, че започна да ме гледа странно, но го отдадох на това, че се е стреснал от цената. Киро (така се казваше) помълча малко и изцепи "Само хиляда и еди колко си долара?? Това ще е някакъв боклук сигурно - дай нещо по-добро."...след което аз започнах да го гледам странно и се сетих да го попитам за бюджета. Оказа се, че някакви местни мафиотчета са му казали - "Отиваш в Пловдив, взимаш един сет за студио, а за парите - колкото излезе...$50 000...$100 000...няма значение". Та така стоеше въпросът за безотчетните пари през 90-те...и за това време мога да напиша книга...даже две. А иначе въпросният Киро беше същият, който стана известен с "Батальонът се строява" (дуо "Южен вятър"). @CyberGene, бая постове ти се очертава да местиш.

Това не пречеше навремето чалготеките да са пълни, салфетките да се сипят по пода, а народът да щрака с пръсти точно на "пиленцата" на бат'Милко. Ако се върна назад, за ония 2 години толкова неща видях, че сигурно мога да напиша книга. Из архивите ми все още лежат някъде първите ми записи на някои от бъдещите звезди на Пайнер или аранжиментите с оригиналните беквокали на Ивана, Нелина и сие, що кафета съм изпил в кафенето на Пайнер в Димитровград я със Стефан Статев, я с някой друг от аранжорите им, а колко пъти съм водил "кандидати" на прослушвания в "Приказките", даже и аз не знам. "Интересно" време беше, но едновременно с това изобщо не се чувствах на мястото си, защото както споменах обстоятелствата ме принудиха да навляза за малко и в тази област, която ми е доста чужда, но тъй като умея бързо да превключвам и едновременно с това чувствам задължението да върша качествено която и да е работа, може би затова 'самоиздържах' цели 2 години. И понеже не знам защо продължаваме да обсъждаме тия странични теми тук, ако искаш премести последните 5 поста някъде другаде...и аз не знам къде...

Знаех си, че все някой ще го приеме лично, макар, че изречението ми имаше съвсем друг смисъл. Не съм искал да обидя никого, тъй като прекрасно знам, че в този форум има хора, които са фенове на поп-фолка. Изречението ми в горния пост визираше факта, че едно дете на тази възраст възприема музиката доста по-първично от нас, които вече имаме някакъв натрупан слухов опит в най-различни стилове. Всеки си има собствен естетически вкус, който трябва да се уважава и съм сигурен, че някое друго дете на неговата възраст, отраснало в друга звукова среда, също би класифицирало в категорията "тъпа" някой диск на Павароти или Глен Гулд примерно, в което няма да има нищо чудно предвид, че много пъти съм чувал от случайни хора обобщаващата квалификация за всички жанрове в класическата музика, изразяваща се в единствената думичка "опера". И макар да не слушам поп-фолк...за да не си помисли някой, че аз съм някакъв върл чалга-поп-фолк-мразец, само ще спомена, че в началото на 2000-те, малко по принуда на обстоятелствата ми се наложи да работя около 2 години единствено в тази област. По тази причина се познавам с аранжорите и голяма част от "звездите" на Пайнър и АРА (по онова време), защото ми се налагаше постоянно да работя или дори само да се засичам с тях по прослушванията и участията. Както и да е, мисля че изместваме доста темата за талантливия син на дедо поп, само заради едно грешно разбрано изречение...

Бележка от модератор: преместих постове, които оригинално бяха в друга тема, за да си имат собствена тема. Ето я оригиналната тема, където бяха първоначално: ---------------- Ето го първото мнение от преместените: Добра ориентация е имал още от малък.

Напоследък и аз чета подобни заключения за новите Steinway. Явно нещата в тази област се развиват и клишетата от едно време вече не са съвсем актуални. CFX е прекрасен инструмент, което е съвсем нормално, защото за мен той е развитие на CFIII ; как се държи във времето с амортизацията - не знам, но не мисля че е по-труден за поддръжка от други модели, обаче със сигурност SK7 ще държи във времето повече от него, защото KAWAI отдавна се изхитриха да сменят голяма част от 'дървенията' на механиката с карбонова, където няма разхлабвания, размествания и т.н. А иначе всеки нов роял идващ директно от фабриката си иска времето за разсвирване, през което звукът и пипането се променят до нормалните им стойности. Що се отнася до сравнението на техническата обезпеченост на Полша и България, напълно съм съгласен - тук изглеждаме като бедните им роднини и със залите, и с инструментите. Спомням си, че подобен разговор водих със сина ми още докато беше студент и ходеше да свири по разни конкурси и концерти тук-там. Веднъж беше на някакъв майсторски клас при Людмил Ангелов и беше много очарован от начина му на преподаване, но по същия начин се изказа за инструмента, на който са свирили по време на курса. Така стоят нещата за съжаление - вечната липса на пари за културата като цяло и постоянното неглижиране на проблема от страна на почти всяко правителство.

Поздравления и от мен! Между другото паричният бонус също не е за пренебрегване...аз също печеля чат-пат по някой конкурс за авторски аранжимент и освен удовлетворението, че си оценен подобаващо от авторитетно жури, знам, че наградата ще е придружена и от някакъв такъв приятен бонус.

Не прехвърляй личните си наблюдения към всички около твоята възраст. По таблицата и аз трябваше да съм глух за над 12 килохерца, но незнайно как някак си чувам повече. Баща ми наистина чуваше около 12 и половина, но когато му правих теста, човекът беше на 83.

Да, изобщо не е трудно, особено ако самото клипче завършва със суип към 20-те килохерца - просто го отвори в редактор и ще видиш, че в последните няколко секунди от аудиото просто няма нищо, защото алгоритъмът на Youtube е решил, че този висок диапазон не е важен, защото я го чуеш, я не, а място на сървърите трябва да се пести, понеже в момента всяка минута се качват средно по 2500 нови клипа, които с времето ще стават още повече. Така че неминуемо винаги ще има компресия и на картината, и на звука. И за да бъда по-убедителен, мога да го покажа нагледно. Вкарах клипчето от линка в редактора, пуснах го през честотен анализатор (за пестене на време тръгвам от 5-те килохерца), горе вляво посочвам със стрелка килохерците (15.4) където съм фиксирал границата на рязането (после директно посочвам и самата граница), вижда се как след 15.5 вече няма нищо, а на заден фон се вижда празното аудио в края на клипа. Де факто то не е съвсем празно, а е компресирано почти до нула от алгоритъма и може да се види чак когато се увеличи до максимум, което за мен е малко странно, защото това все пак са някакви данни, заемащи място (под видеото слагам 2 скрийншота на "празното" място - нормално и увеличено). 20-20.mp4

Няма нужда да се сещаш - принципът е един и същ в цялата платформа. Аз периодически си правя по някой тест за сверка дали годините вече няма да си окажат влияние и допреди 2-3 години чувах към 17.5KHz. Когато колегата пусна темата, ми стана интересно да видя какъв е тоя тест, то пък се оказа, че е най-баналният 20-20000, с каквито е пълно и знаейки, че Youtube реже всичко над 15 и половина килохерца, просто си го симулирах отново с генератор в SF. И изобщо не ми е ясно защо продължават да качват в тубата разни прецизни високочестотни тестове, знаейки (а може би незнаейки), че платформата ще отреже всичко над 15.5. П.П. Аааа, да - и онова, дето онзи беше писал в линка също ме наведе на мисълта, че човекът малко странно интерпретира нещата, защото това е малко като "на 50 години имате такъв диоптър, на 60 такъв, на 70...", което е доста обобщаващо и далеч недостоверно за много хора и според цитата аз хем трябва да попадам в групата на тийнейджърите, хем не трябва да чувам повече от 12 килохерца. ...а иначе без да иска е познал, че ако чуеш от клипа 17 400 KHz, определено трябва да си 'superhuman'.

Всяка платформа реже по нещо заради компресията, но в повечето случаи това не разваля общото впечатление на слушането. Разбира се при по-прецизни тестове човек винаги може да симулира същото без каквито и да е загуби във всеки един аудиоредактор (примерът е със Sound Forge).

Понеже съм взимал много пиана от там, най-добре е да се пише на Татяна Попова - печена е и човек може да провежда дълги разговори с нея. Скоро не ми се е налагало да взимам пиана от там, защото преминах към Томан, но се надявам все още да отговаря за българския клон. Иначе след заявката обикновено получаваш автоматичен отговор и след това Татяна ти предлага малко по-ниска цена. Гаранция за цените

Да, веднъж така ми намалиха едно пиано.

Надали се дължи точно на кабела. ...но иначе регето е добре.

Това не е точно така - бюджетът на жената стига за CDP-S110, отчасти за P-45, а ако включим и секънд хенд-а - дори и за още няколко модела. А иначе всяко базово пиано с хамър, дори и P-45 с най-елементарната GHS механика, е в пъти за предпочитане пред клавиатурата на всеки 61-клавишен клавир. Оставям настрана, че дори и 4-годишните, които тепърва започват с пианото, съвсем добре се справят с хамъра...е, още не могат да стигат педала, но и за това има време.

На отворен прозорец с минаващи коли отдолу (на улица съм) - около 17 (на мониторите) ; ако обезшумя - вероятно още половин килохерц отгоре. На възраст съм, но си пазя слуха, а и постоянно ми се налага да го упражнявам.

Вие хубаво местите, ама оставете поне някой линк, понеже жената с детето може да иска да прочете и останалите неща дето бяхме написали.

@korifei, и аз съм съгласен с теб, че на едно дете, което тепърва започва да се учи на пиано, 61 клавиша са му напълно достатъчни, но не е проблемът в броя клавиши, а в реакцията на клавиатурата. Точно в този период е добре детето да свиква с тежката клавиатура, тъй като много учителки по пиано правят годишни концерти (общи или самостоятелни), които е осъществяват на стандартен роял или пиано или на електронно пиано с тежки клавиши, а когато едно дете е свикнало с лекичките клавиши, с които на всичкото отгоре не може да изкараш никаква свястна динамична линия, много трудно ще му е да се справя с тежките клавиши ако вкъщи не се е упражнявало на хамър клавиатура. За съжаление досега не съм срещал хамър механика с 61 клавиша, а моделите като P-121 на Yamaha например, която е със 73 клавиша, реално са доста по-скъпи от предложения модел с 88 клавиша. Именно поради тази причина препоръчваме хамър с 88 клавиша, защото с 61 няма, а всичко дето пишат, че не било хамър, но наподобявало тежки клавиши, ама било с пружинки (като NP-32 пак на Yamaha) е само за заблуда на неориентирания клиент и пак излиза на цена почти колкото CDP-S110, което обезсмисля цялото това чудене за спестяването на 200-300 лева. Именно и за това споменах, че е важно родителят да си избере за какво иска да ползва да ползва инструмента - ако е за запълване свободното време на детето, взима нещо за 200 лева без значение дали е китайско, монголско или каквото и да е, детето се забавлява със светещите клавишчета, които мигат и показват на детето кой клавиш да натисне с едното си пръстче, че да уцели правилната поредица на въпросния "туинкъл" и толкова - никаква учителка по пиано не му трябва. Но когато говорим за започващо обучение по пиано, мнението ми е, че детето трябва да се упражнява на клавиатура, подобна на клавиатурата на пианото, защото може да продължи и втора година с уроците при учителката...и трета и т.н. Това с лекичките клавиши е много краен вариант за упражняване вкъщи - ако родителите нямат финансовата възможност...или пък ако имат възможност, но предпочитат финансите им да отидат в закупуването на нов телевизор, телефон или лятна почивка (от която между другото остават само едни спомени, понякога даже и неприятни )...или дори и само ако сами не знаят какво искат. Edit: Това всичкото го говоря не теоретично, а от личен опит, защото жена ми преподава пиано на деца в 2 школи, оборудвал съм я с 2 пиана за всяка школа, освен това съм й взел още 2 "пиана" с 61 клавиша (от тия с пружинките), които тя раздава за упражнение вкъщи на деца, чиито родители дълго време се чудят дали изобщо да купуват пиано на детето си, а през това време детето изостава спрямо другите деца и губи интерес като цяло към свиренето, защото не го може. Та децата, които нямат никакъв инструмент вкъщи обикновено бързо се отказват, тия дето имат временен инструмент с леки клавиши, обикновено са по-назад от останалите (все пак си зависи и от конкретното дете, но говоря средно статистически), а тия, на които родителите вече са купили пиано с хамър, вървят в развитието си напълно нормално. Що се отнася до жена ми, тя прави около 5-6 концерта годишно (2-3 общи с всичките деца, всяко с по 2-3 пиеси...и 2-3 самостоятелни на някои от по-напредналите деца, които запълват около 1 астрономически час). Доста от по-напредналите й деца редовно печелят международни конкурси, но не го казвам като някаква хвалба, а за да потвърдя това, което казах за хамър клавиатурата. Примерно едно от децата й, когато започваше в началото, нямаше никакъв инструмент, вървеше бавно и жена ми си мислеше, че скоро ще се откаже. След първата година й купиха P-45 - най-евтиното пиано на Ямаха, с най-дървената им клавиатура, но все пак хамър. Детето започна бързо да напредва и накрая на втората година дори изпревари останалите в групата. След това малко по малко започна да се явява на различни конкурси и да ги печели все с 1-ва или 2-ра награда и не говорим за разни измислени конкурси, а за престижни, като последният, който спечели съвсем наскоро беше в Кеймбридж (даже и жена ми получи грамота като нейна учителка ) От там пък и майка й се амбицира и преди месец й купи от Томан много по-скъп инструмент (тежко пиано на Kawai), за да може да се упражнява по-качествено вкъщи, а Ямахата си я запази (засега), за да я носят насам-натам, понеже е лека, но ми сподели, че иска да я смени пак за някакво преносимо пиано, отново на Kawai. Та така стоят нещата с обучението по пиано - някои деца се отказват, други кретат, трети напредват бързо и най-важното е родителят сам да си прецени какво иска, но е хубаво да забрави за редовната реплика "Ами засега не му купувам пиано, защото не знам дали ще му е интересно", защото докато не му купи пианото, на детето изобщо няма да му е интересно.

Автоматически забравяте за предложенията от първия пост - личи си, че сте далече от тази материя, както мога да кажа същото и за един от онлайн магазините от вашите линкове, които са прекръстили предлаганото от тях пиано на "йоника". За този бюджет, както спомена и колегата, най-разумното е да вземетe CDP-S110 и няма нужда да търсите къде го има - най-евтино се продава в Томан и Мюзикер (големи вериги с добра репутация, от които всички тук имаме доста поръчки), продуктите им са с гаранция, възможност за връщане без въпроси, безплатна доставка (Томан - над 279 евро, Мюзикер - над 389 лева), а поръчките пристигат за около 2 седмици. Ако не ви се чака или имате резерви относно поръчка от чужд магазин, в Динакорд също го има с гаранция, безплатна доставка и ще го получите след няколко дена, но там е на цена 100 лева над тази от другите 2 магазина. А за самия модел мога да кажа, че има много добра клавиатура, нямаща нищо общо с клавиатурите на моделите от първия пост и практически е единственият модел, който си заслужава за цена под 800 лв. Друг модел в същия ценови диапазон, който също може да се вземе, е P-45 на Yamaha, но самият модел е малко морално остарял, защото Yamaha го продават от доста години и вече трудно се намира из магазините, а и е над бюджета ви, защото е около 850 лева. П.П. И още едно допълнение, което е добре да прочетете... Изберете си за какво точно искате да служи инструмента, който ще купувате - ако ще е за обучение на детето, тогава взимате инструмент с хамър механика от реномиран производител (като двата предложени модела на Касио и Ямаха) ; ако е нещо за забавление, с демо песнички, стилове и ритми, тогава взимате каквото и да е за 200-300 лева и детето определено ще се забавлява, но няма да се научи да свири на пиано, защото клавиатурата на този род инструменти само прилича на клавиатура на пиано, но всъщност не е. Разбира се има и пиана, които имат и аранжори (въпросните неща за "забава"), но са ви доста над бюджета. И второто нещо - ако купувате нещо втора употреба, вземете със себе си някой, който знае как да тества пианото, защото на един инструмент втора употреба много неща могат да се окажат проблемни (дори и само някой сензор на някой от клавишите) и ме съмнява, че човек, който не е в тази област ще може детайлно да тества всичко по едно електронно пиано, което е било ползвано.

А имаш ли подръка толкова много слушалки (и съответните преходници) за извършване на експеримента?