Evtim Djerekarov

^Ефектчетата са с кутии от ЦАМ-ови сплави, защото се отливат по-лесно, не защото тези материали са идеални екрани. Във всяка подобна тема пиша, ще пиша пак: 1. Удобството на медното фолио е, че се запоява по-лесно, алуминиевото също се запоява, но по-трудно. 2. И медта, и алуминия не са феромагнитни материали т.е. не са магнитен екран, какъвто е например желязната ламарина. Те са екран за електрическото поле. 3. Една достатъчно добре опроводена китара с добри екранирани проводници няма да спечели много от екраниране, а местата, където ефекта би бил най-благоприятен се ограничават главно до кухината с електрониката. Много от адаптерите си имат екран около намотките, ламарината на дъното им е замасена и са свързани с ширмован проводник. В този случай екранирането на кухините за адаптерите би било по-скоро загуба на време. 4. На адаптерите не може да се направи добър електромагнитен екран, защото няма да работят при наличие на идеален такъв. 5. Ползата от екранирането е най-осезаема при лошо опроводена китара с единични неекранирани проводници и единични адаптери. Добре опроводена китара с ширмовани проводници и хъмбъкери би имала доста малка полза от този тип екранировка. 6.Колкото и да екранирате китарата, в общия случай ,досадния шум като не допирате никоя метална част на китарата си остава.

Пак говориш с много голяма убеденост, само защото си прочел това-онова по направи-си-сам сайтове, които аз съм изчел доста отдавна(още преди да започна да си правя експерименти). Разликата между симетрично и асиметрично ограничение и между този или онзи диод е реална, в някои случаи значителна, но определено не е нещото, което различава "транзисторното" от "ламповото" звучене, както много от тия сайтове убедено твърдят. Илюстрациите, които прилагаш, имат по-скоро научно-популярен характер. Ако спазваш някои основни неща: -компенсация на усилването след ограничаване, за да слушаш всички комбинации при едно и също ниво. -честотна компенсация, за да компенсираш евентуални разлики в паразитните капацитети. и прослушаш множество различни комбинации, ще установиш с изненада, че макар да има слаби разлики, можеш да докараш не повече от няколко характерни саунда. Много по-голяма роля за звука има формирането(филтриране) на сигнала преди и след ограничаване, отколкото конкретните диоди, които ползваш. Можеш да си направиш една експериматнална постановка, където имаш еквилайзери преди и след ограничаването на сигнала и да прослушаш вариации - така възможностите стават много по-големи.

Този boiling point звучи много добре, даже мисля да го налепя на една платчица. Това ли трябва да е, или си правил свои модификации:

^^ Ще се радвам, ако споделиш опит. Аз примерно помня, че бях свързал 4 двойки 1N34A(германиеви) към земя и превключвах между тях и двойка 4148. Не можах да открия съществена разлика - макар, че имаше някаква разлика, те не беше никак съществена. Ако сложим мощни изправителни диоди, разликите се чуват по-ясно, но там вече заради паразитни капацитети. За да има съществена разлика, трябва U/I характеристиките на диода да имат друга форма. Не че няма диоди, с по-плавна характеристика, но при всички полупроводникови прибори, "коляното" е доста по-рязко, отколкото при вакуумните(което често се имитира). Някои светодиоди имат малко по-плавни характеристики, но често същите имат доста значителни паразитни капацитети, което налага източника на променливо напрежение да бъде с по-ниско изходно съпротивление, за да се минимизира негативното влияние.

Хубаво е, човек да се позанимава, обаче от опит мога да кажа, че голямото експериментиране с диоди не води твърде далеч - без значение дали ще ползвате германиеви, силициеви или светодиоди в симетрична или асиметрична конфигурация, в общи линии винаги се достига до няколко варианта, разновидностите на които звучат много подобно(разликите са главно поради различни бариерни капацитети на диодите): -силно ограничение с една двойка силициеви или германиеви диоди - без значение дали диодите са германиеви или силициеви / шотки - звука е много подобен. Сложете няколко двойки германиеви диоди последователно(за да постиднете същото напрежение на ограничаване, както силициевите) и доста трудно ще усетите разлика. -по-слабо ограничение на сигнала(светодиоди и други диоди с по-плавна характеристика) - звучи по-меко, повече от оригиналния звук "прозира", обаче трябват няколко последователни стъпала, ако искате да постигнете "дисторшън" звучене, което пък води със себе си и повече шум. Да не говорим, че при варианта "диоди към земя след ОУ" най-често ОУ е "отрязал" сигнала доста остро, което оставя своя темброви отпечатък, без значение какви диодни ограничения сложите след това. И за това си има решение, но - трябва мислене и експериментиране. Бих казал, че не е от критично значение подбора на диоди. За постигане на коренно по-различно звучене, трябват други решения - стандартните диоди към земя или в обратната връзка на ОУ е едно твърде широко експлоатирано решение и едва ли с него можете да постигнете нещо кой-знае колко различно.

Всички потенциометри в стандартен корпус са с еднакво разстояние между крачетата плюс-минус някакви допуски. За да няма главоболия, просто площадките на платката трябва да са прилично големи и дупките трябва да са малко по-широки. Така всички влизат без проблеми. Ако купуваш стари DDR или съветски потенциометри - разбирам, обаче за стандартни - не виждам защо изобщо го правим на въпрос.

Идеята е оригинална и е добра, особено за по-прости проекти. За по-сложни, неколкократно съм се убеждавал, че ецването на експериментална платка и налепянето й често е по-бързо решение.

Не целя да се подигравам. Просто ми прави впечатление, че си много нахъсан, когато обясняваш нещо, а ако се окаже грешно, млъкваш, а би било по-полезно за тебе ако питаш и четеш обясненията.

^^ То хубаво, ама като не си сигурен в нещо, недей да пишеш свободни съчинения с такава завидна убеденост. Все пак ми стана интересно, да споделиш твоите разбирания по въпроса за фазите. Най-малкото, може да се посмеем, а заедно с това, да те поправим тук-таме, което няма да ти е безполезно.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------- Сигурен ли си, че за темата има особено голям смисъл, да си мериш DC-offset-а на изхода на усилвателя и да претендираш, че мериш някаква "посока" с DC миливолтмер? Не се ли сещаш, че с правотоков волтметър, на променливотоковия сигнал можеш да му измериш само правотоковата съставка, която в този случай не казва нищо, освен това, че усилвателя ти не е идеално балансиран или пък мултицета ти не мери много вярно, а и двете нямат никакво отношение към зададения въпрос.

Описал съм ти една несложна и приемлива методология във втората част на поста си. Ако тя ти се струва прекалено сложна и искаш да ти се обясни с още по-прости думи, имаш два варианта: -Четеш основи на електротехниката, физика и помагала, за да почнат думите да ти се струват по-прости и разбираеми. -Пробваш трафа в мрежата на своя отговорност. Ако го обърнеш наопаки обаче, можеш да очакваш непредвидени резултати, трябва да го сложиш някъде, където няма да стане пожар и да си на относително далече в момента на пускане. В крайна сметка, ако наистина не ти се занимава да научиш поне основите, съвсем спокойно можеш да не се занимаваш с това. Прости обяснения има за почти всичко, но тяхното научаване също отнема много време. В крайна сметка, нищо не е по-просто, отколкото е, нали така . Aко искаш, мога да ти препоръчам литература, където има прости обяснения, стига да ти се чете. Форумът е място за обсъждания, но не е точно училище. За да получаваш правилни отговори, трябва да задаваш правилни въпроси. А за да можеш това, трябва все пак да имаш някаква представа за какво става дума. Това пък става с четене.

Единственото число е MACRO, така или иначе. Зависи дали ще го преведеш преди или след придаване на множествено число.

С обикновен мултицет няма да стане. Ако на едната намотка се приложи слабо променливо напрежение с известна амплитуда от генератор, а напрежението на другите намотки се измери с променливотоков (мили)волтмер, то може да се разбере какво е преводното отношение на намотките, а квадратът на това отношение е отношението на индуктивността на намотките. За да имаме някаква представа за индуктивността обаче, трябва да измерим индуктивността поне на една от намотките, което отново не става с мултицет. Дори по-елементарни LC-метри не вършат работа, понеже паразитните ефекти в трансформатора често правят измерванията тотално невалидни. Най-добре е да се измери с някакъв импедансметър или свестен RLC-метър. Когато знаем какви са индуктивностите на отделните намотки, има още една трудност - трябва да разберем каква е магнитната проницаемост на сърцевината и при каква плътност на магнитния поток се насища тя. Бихме могли да предположим, че е силициева ламарина и на базата на това да направим считания, но това крие известни рискове. Може да измерим сечението на сърцевината и средната дължина на магнитния път и на базата на индуктивностите, които сме измерили, да предположим какъв е точният брой навивки на всяка от намотките. Ако е въможно без размотаване на трафа, може да измерим и какво е сечението на медния проводник на всяка намотка. На базата на цялата тази информация, можем да пресметнем за каква мощност е разчетен трансформаторът и при каква минимална честота е безопасно да се ползва. Известен проблем се явява и това, че мрежовите трансформатори работят най-близо до насищане на сърцевината, когато работят НА ПРАЗЕН ХОД(без товар). Сам виждаш, че не е играчка за всеки, особено имайки предвид, че малко опростих обяснението. Може да направиш и друго измерване, но и то не става само с мултицет, а и като чета какви въпроси задаваш, не знам дали е безопасно да го правиш, все пак мрежовото напрежение е опасно за живота. Можеш да ползваш един мрежов трансформатор(без изправителя, само трафа), който знаеш, че е да кажем 220V -> 3V, с мощност, видимо по-голяма от този, който проверяваш. можеш да свържеш тези 3 волта към някоя от намотките на трансформатора, който тестваш. По този начин, с променливотоков волтметър(може и мултицет, макар и не много точно) можеш да измериш напрежението на "входната" и "изходната" намотка на втория траф и от тяхното отношение можеш да видиш какво е преводното отношение на трансформатора, от което пък можеш да видиш кое е вход и кое-изход и можеш да изчислиш колко би било изходното напрежение при входно 220V. Това обаче може да се направи само ако си 100% сигурен, че тествания трансформатор също е мрежов. Ако се опиташ да направиш това, например с импулен трансформатор, можеш да го прегрееш и повредиш, а можеш да повредиш (и) тестващия траф(можеш да повредиш само тестващия също така). За да намалиш риска, можеш да сложиш някакъв предпазител(бушон) с адекватен максимален ток между двата трафа. Тук пак има риск, защото ако вържеш втория траф като повишаващ, на изхода му пак ще имаш високо, опасно напрежение. При много голямо преводно отношение на неизвестния траф и връзване като повишаващ трансформатор, изходното напрежение може да стане толкова високо, че да започнат да прескачат искри .

Всъщност, аз намотах малко трансформатори (предимно импулски, но и един китарен) и макар, че не мога да се похваля с пълно познаване на материята, вече имам нещо като работеща методология. Забравил съм напълно за тая тема и тя е потънала. Всъщност, основните изчисления не са трудни. По-голяма трудност представлява намирането на данни за сържевината, която ползвате и в някои случаи - реализацията. Може в едни случаи макарата да не ви стигне, а вдруги да навиете трансформатора, само за да установите, че имате прекалено големи капацитети между намотките. Със сигурност има ноу-хау в конструкцията на различните трансформатори, което производителите обикновено крият.

Можеш да ползваш всичко, на което си свикнал. Ако е за проротипна работа, дори на Paintbrush би могъл да ги начертаеш. SprintLayout e прилична. EagleCad има някои забележителни екстри като заоблени ъгли по "завоите" на пистите, най-различни площадки и т.н. Когато правя пробни платки, обичам Express PCB - патките стават малко грозноватички, но се работи БЪРЗО - за прототипи е ОК Има Protel, Altium Designer и много, много други. Всяка от програмите обикновено си има и програма за схеми към нея. От програмата за схеми може да се извади netlist, който да се импортне в PCB програмата и така процеса на чертане на платката става малко по-нагледен.

Много е добре! С много емоция я пееш. Явно ти е любима .

Помисли малко повече, преди да си играеш. Дали сигналите са във фаза, и дали шума е във фаза, са две различни неща, от които както можеш да се досетиш, има четири възможни комбинации. Както Ники горе загатва, за да можеш да направиш хъмбъкер от два сингъл адаптера, трябва полюсите на магнитите им да са обърнати. При еднаква ориентация на полюсите, няма как да стане хъмбъкер, или и сигналите, и шумовете ще са във фаза, или и сигналите, и шумовете ще са в противофаза. Точно по същата причина, няма как да свържеш един хъмбъкер така, че хем да имаш дефазиран носов звук, хем шумовете на двете бобини да се изваждат - защото двете бобини са на различни полюси на магнита. В коя посока е навита бобината е от второстепенно значение и се коригира чрез размяна на жиците на намотката. Резюме: *Под "начало" и "край" не се разбира жицата, която излиза от най-долния или най-повърхностния слой на бобината, а по скоро накъде излиза жицата от бобината по отношение на посоката на навиване. Например, ако навивката е по часовниковата стрелка (гледаме адаптера отгоре винаги), то извода на бобината, който "влиза" в движението по час. стрелка се счита за начало, а извода, който "излиза" от часовниковото движение - за край. Ако бобината е навита обратно на час. стрелка важат същите правила. Няма значение кой край влиза в най-долния слой и кой излиза от най горния. Всички слоеве са навити в една посока, затова "начало" и "край" имат отношение само към посоката на навиване. *долу се счита, че двете бобини са навити в една посока, ако са навити в различни посоки, разменяме "край за край" и "край за начало". 1. сигнали във фаза и гасене на шума - двете бобини да са на различни полюси, а бобините да са свързани "край за край" 2. сигнали във фаза и усилване на шума - двете бобини да са на еднакви полюси, а бобините да са свързани "край за начало" 3. сигнали във противофаза и усилване на шума - двете бобини да са на различни полюси, а бобините да са свързани "край за начало" 4. сигнали във противофаза и гасене на шума - двете бобини да са на еднакви полюси, а бобините да са свързани "край за край"

Ако комбинациите на ключа среден+бридж и среден+нек не звучат дефазирано, значи фазите на адаптерите са ОК една спрямо друга. Имаш много брум ли, че толкова се заглеждаш в детайлите?

Да! 220К

Не знам до колко тази тема е сериозна, но май си струва един поглед: http://www.diyaudio.com/forums/parts/127414-lm317-vs-7805-19-different-ics-compared.html Всъщност, мисля, че твърде много се каза по тази тема. Няма нищо сложно в популярните схеми. Трябва само малко съобразителност за да се сглобят с успех. Сглобих си първия 7805 регулатор на около 9-годинки, без да разбирам нищо, по схема от списание "Радио, Телевизия, Електроника". Главната работа, която тия ИС вършат, е да регулират изходното напрежение при различни входни напрежения/товари. Иначе, ако целта ни е минимален брум при овердрайв ефекти с много малка консумация(няколко mA), с няколко RC групи съм постигал нечуваем шум от захранването, дори от много-hi-gain ефекти. Без регулация - някои ефекти позволяват захранващото напрежение да варира в известни граници и 8 или 12 волта не са фатални. При това решение(много малка консумация, допустимо е известно движение на захранващото напрежение), няколкото последователни RC групи са бих казал, доста прилично решение. Ако не ви дразни няколкосекундното изчакване, докато се покачи напрежението до номинална стойност(същото важи и за изключване), и също толкова дългото възстановяване от късо съединение - получавате доста безшумно захранване с "вградена" защита от късо и много малко брум. Да не говорим, че ако човек обича да човърка, може да си направи регулатор и от дискретни компоненти, ОУ или каквото му хрумне - при добро проектиране за приложението, може и да постигне по-добри резултати отколкото със стандартните схеми на линейните регулаторни ИС.

Не задаваш смислени въпроси, макар, че може би ти се струват такива. И в двата случая, диоди 1N4001 - 1N4007 ти вършат работа, освен ако няма да черпиш 1А, което не вярвам да направиш, ако е за ефекти. Иначе - диоди за по-голям ток. Има колкото щеш. Пиши в google "3А rectifier datasheet" или просто потърси диоди в някой от нашите електронни магазини и огледай характеристиките им. Документация: http://www.diodes.com/datasheets/ds28002.pdf Би трябвало да можеш да се справиш със схемата, не виждам нищо сложно в нея. Като за начало - измисли си спецификация - най-малкото какъв максимален изходен ток искаш да имаш. Чак след това могат да се дават конкретни насоки. http://1.bp.blogspot.com/-tVwVxjOxBo8/UPLsan9B0jI/AAAAAAAAAjo/tnFYWk4uP48/s640/Untitled-1.jpg http://circuit-electronic.blogspot.com/2007/05/regulator-5v6v9v12v-1a-by-ic.html

Не знам обаче, дали с падането на КПД-то не се подобрява стабилизацията.

Греца може или да е готов, или да е изграден от отделни диоди. Диодите са силициеви за ток поне 1A(няма смисъл да пробваш с малосигнални диоди от сорта на 4148 - тях дори зарядният начален ток на кондензаторите може да ги повреди). Mоже да ползваш например 1N4001 до 1N4007. Те са за ток в права посока 1А, като позволяват редки единични пикове до 30А за 1-2 милисекунди(полувълна с продължителност 8.3ms). Няма нищо сложно в греца, навсякъде е един и същи. Пречертай си схемите и ще видиш че свързването навсякъде е еднакво. на "+" винаги отиват две "предници" да два диода, на "-" - две "задници", а на двата полюса за променливо напрежение винади има по една "предница" и една "задница". Предполагам, че за ефектчета ще го ползваш. Максималният ток, който 7809 може да снабдява(вече при не чак толкова добра регулация) е 1А. при това, когато е монтирата на достатъчно голям радиатор. Ако е за едно -две ефектчета, едва ли ще ползваш повече от 0.1-0.2А. Можеш да си сложиш и токоограничаващи резистори, които да намаляват зарядния ток на кондензаторите, ако консумацията ти е достатъчно малка, че да нямаш сериозен пад на напрежение върху тях (U = I.R) . Още нещо - за да получиш 9V на изхода на 7809, на входа трябва да имаш повече. Не помня какви точно бяха граничните стойности, можеш да ги видиш в документацията й, но е добре преди нея да имаш поне 11-12 волта напрежение под товар.

На мен ми се вижда къде-къде по-важно да ползвате копчета на потенциометрите, които да имат пластмасова вложка. Често металните копчета нямат такава и като ги пипнете, за да си регулирате волюма/тона, се получава така, все едно пипате струна - и което е по-лошо - при въртене на потенциометъра се чува неприятно пукане, понеже оста му се трие в корпуса при въртене - и двете части са електропроводими(а и металното ви копче), а гърбовете на потенциометрите са заземени. В резултат се получава ефект, подобен на това да хванете един метален предмет и да го търкате в бриджа на китарата, без да държите струните - много неприятно хъркане. Затова, според мен трябва или да се ползват пластмасови копчета, или метални такива с пластмасови вложки(така, че потенциометъра да няма галваничен контакт с металното копче) или пък трябва да си направите някакви други точки за заземяване, вместо на капачките на потенциометрите, в случай, че много си държите на копчетата. Някакъв вариант е и осите да се смажат с електропроводима смазка, но той крие и своите рискове.

Изглежда добре! Какво точно му прави?