Evtim Djerekarov

Дали е необходимо.. зависи на кого. За теб явно не е, както и за повечето "ползватели". Ако обаче се занимаваш с изработка, това може би е най-важният въпрос. Темата, макар и изследвана, не е от най-обсъжданите, а досега почти никъде не съм чел за компютъризирани системи за съответните измервания. Умелото използване на техники за измервания/корекции, освен всичко друго, има потенциал да подобри значително звука на евтините и средноскъпи инструменти, ако се превърне в норма в промишеността.

Това са много общи генерализации (както и много по писаното до сега в темата). Твърдостта на дървесината, заедно с други фактори, определя скоростта на разпространение на звука през нея, което пък(до колкото си представям) определя така да се каже, основната резонансна честота на "парчето дърво". Но въпросът е много по-сложен от това. Ако просто пуснем синусоидално трептене посредством специализиран възбудител/говорител в дадена част на нашата дъска и слушаме със специализиран микрофон/акселерометър в различни точки, най-вероятно ще получим основен тон + хармонични честоти, които освен, че ще имат някаква амплитуда, ще имат и относителна фаза спрямо възбуждащия сигнал. В зависимост от точката на възбуждане / измерване, както и в зависимост от честотата, тази картина ще се променя, а също ще се променя и относителната амплитуда (в зависимост от разстояние, особености на дървото и т.н.). Когато имаме предвид, че китарата се състои от тяло и гриф, освен това звука се разпространява с някаква скорост през самите струни, които си имат някаква дължина, на практика ще се получи една сложна система, в която тялото на някои честоти удължава трептенето на струната, а на други честоти го гаси (глухи тонове). Овен това, някои хармонични честоти ще бъдат по-изразени от други, което ще създава специфичния тембър на китарата. Би могло да се направи измервателна система, чрез която да се наблюдават характеристиките на дървесината, освен това да се ползва като помощно средство за "настройване" на дървесината (посредством оптимално ориентиране, дълбаене на кухини и т.н.) Вижда се, че въпросът е сложен и няма еднозначен отговор от сорта на "по-тежката дървесина има повече състейн", "по-твърдата дървесина звучи по-добре" или подобни неща - това са по-скоро субективно-махленски приказки, които са доста повърхностни. Дори в някои от тях да има доза истина, това по никакъв начин не значи, че може да определим с точност бъдещите качества на един инструмент, само по теглото и/или твърдостта на дървесината, от която се изработва. Съответно, в зависимост от това колко се слуша/измерва дървесината има евтини, средноскъпи, скъпи и много скъпи китари. Както се досещате, става дума за ноу-хау / подбор / така да се каже "фира" и т.н. При евтините и нескъпите китари, наличието на подходящо дърво е чист късмет, докато при високия клас, дървото е търсено, измервано, някои негови характеристики може дори да са коригирани с цел постигане на максимално качествен звук.

Последната схема на jorog е подобна на "моята". http://i479.photobucket.com/albums/rr151/zakkwyldefan79/Guitar%20Wiring%20Diagrams/PickupColorCodeChart-2.png Свържи хъмбъкерите точно като на тая схема(цветовете на жиците): http://www.seymourduncan.com/forum/attachment.php?s=efe5161bbabc6336d3346b115abd980f&attachmentid=46426&d=1379292328 Средния адаптер ти трябват само две жици и евентуално оплетка (предполагам, сега е така). Ако на позиции 2 и 4 имаш дефазиран звук, размени местата на зелено и черно и на двата хъмбъкера. Ако пък имаш проблем с фазата на брума, направи следното: -свържи адаптерите така, че зелено и черно да са запоени заедно (както на схемата са бяло и червено), а бяло и червено ползвай по начина, по който на схемата е показано черно и зелено. При дефазиране на звука, размени местата на бяло и червено.

Ако имаш сенд-ретърн, дай да видим, какво излиза от ретърна.

Ами да - точно схемата, която ти препоръчах. И аз ще попитам, каква е китарата, адаптерите?

Не знам дали си наясно с адаптерите въобще, та задаваш такива въпроси... Както и да е. Както emosms горе загатна, идеята на втората половинка от ключа е да дава на късо(към земя) средната точка между двете бобини на съответния хъмбъкер, в положения 2 и 4 на ключа. Така ефективно, звучи само едната половина. Пак има поле за грешки, в много теми съм писал, че има 4 варианта за последователно/паралелно свързване на две намотки, 2 с правилно сфазиране между двата адаптера и два - в противофаза. 1. Сигнал във фаза, брум във фаза (липсва хъмбъкинг ефект, има си шум/брум) 2. Сигнал във фаза, брум в противофаза (става ефективно хъмбъкер) 3. Сигнал в противофаза, брум във фаза (дефазиран, тънък звук с много брум, най-лош вариант) 4. Сигнал във противофаза, брум в противофаза (тънък, носов звук, но все пак хъмбъкер. /някои търсят този ефект/). За да може изобщо да стане "хъмбъкер" като ползваш средния адаптер и едната намотка на един от хъмбъкерите, е необходимо да изпълниш следното условие: -Магнитното поле на половинката, която ползваш (тази, която остава да звучи) трябва да е противоположно на полето на средния адаптер. В зависимост от това в коя посока е свързана тази намотка спрямо средния адаптер, получаваш варианти 2 или 3 от по-горе. С другата(неправилната) намотка на хумбъкера, пък можеш да получиш варианти 1 или 4, в зависимост от посоката, в която я свържеш спрямо средния. Виждаш, че при варианти 2 и 3, фазите на плолезния сигнал и на брума са противоположни, докато при варианти 1 и 4, фазите на полезния сигнал и брума съвпадат. Варианти 2 и 3 са възможни само когато двете намотки са на противоположни полюси на магнита, а варианти 1 и 4 - на еднакви полюси. Следователно, няма как да имаш примерно варианти 2 и 4 (както някои хора искат) с едни и същи две намотки. Ако хъмбъкерите са във фаза един спрямо друг, а средния е в противофаза, може и да е по-лесно, ако му размениш жиците. ПРОБВАЙ СХЕМАТА, която ти дадох по-горе.

Не всички 5-позиционни ключове имат еднаква комутация на контактите. Аз поне съм срещал поне два вида "стандартни" 5-позиционни ключове, ако не и повече. Едните са като на стратокастер ключовете(така свързват контактите), а другите имат различна комутация и са за китари с хъмбъкери. Схемата, която горе ти пратиха е за ключове като на стратокастер,които свързват ключовете така: Ако приемем, че клемите са от едната страна 1, 2, 3, 4 - а от другата, 5, 6, 7, 8(1 и 5 са "изходните" клеми), комутацията на ключ тип "страт" е следната: поз. 1: 1 -> 2, 5 -> 6 поз. 2: 1 -> (2 и 3), 5 -> (6 и 7) поз. 3: 1 -> 3, 5 ->7 поз. 4: 1 -> (3 и 4), 5 -> (7 и 8) поз. 5: 1 -> 4, 5 -> 8 За такъв ключ, схемата е тази: http://www.seymourduncan.com/forum/attachment.php?s=efe5161bbabc6336d3346b115abd980f&attachmentid=46426&d=1379292328 Цветовете на жиците на адаптерите може и да не отговарят. Също така, трябва хъмбъкерите да са с 4-жици + оплетка, или поне с изход + средна точка + оплетка. Иначе, ако имаш само една изходна жица на хъмбъкерите, няма да стане, трябва да се изведат всички. Ако объркаш жиците, ще получиш дефазиран звук и/или липса на брумогасящ ефект. При незнание, коя жица на хъмбъкера коя е, може да се наложи да извъртиш всички комбинации докато стане. Проверка се прави с леко почукване на винтчетата на съответната бобинка на адаптера, с ответчица или нещо друго железно, на чист канал на усилвателя.

.. и това никак не е убедителна причина, че човек няма нужда от хубава китара и усилвател. Често за това "оправяне" на звука работят много повече хора, отколкото членове има групата. Макар, че новите китари са по-добре направени от кремона и орфей, често фабричния им сетъп не е твърде далече(високи струни, недобре нагласен шиш, фалшиви октави....). Това, освен всичко друго, често прикрива дефекти, които проличават, когато се направи сетъп. Да! На по-хубава китара се свири по-приятно, поради абсолютно същата причина, поради която е по-приятно да слушаш певец, който има хубав глас. Това често води до по-плодотворно и приятно свирене. Дори при начинаещите. Китарите рядко са от шперплат, но някои селектирани видове азиатска дървесина, които се срещат из евтините китари, не отстъпват. Историята познава и случай на шперплатени китари, които звучат по-добре от злощастни дървени такива.

Чрез измерване с шублер или някакво приспособление. Във всеки случай, можеш да я опишеш, да провериш с перца или друго с известна дебелина и т.н. А може да отидеш при лютиер също така. Пиша ти тия неща, защото цялата работа със сетъпа е добре описана на много места, има достатъчно много хора, които могат да се справят с тази задача(поне в големите градове), а ненужното й разтягане придобива привкус на мелодрама. Надявам се, че ме разбираш правилно. Питаш разни неща, без да кажеш нищо точно, на които пък ти се помага,( като изключим някои смислени мнения с видеота), с общи приказки. И така цялата работа става много повече говорилня, отколкото тема за китара(а все пак си има раздел говорилня, който не е този). Няма нужда от 100 почти еднакви теми, в които едни хора питат едни и същи неща, а други хора в общи линии си говорят в техните теми - всеки ръсейки мъдрости и правейки необосновани предположения. Поне не в подфорум китара. Има си относителни височини, които най-често се гонят, в зависимост от вкуса на китариста и възможностите на инструмента. Начините за постигане на желаният резултат са в общи линии два: 1. Регулиране на шиша в грифа(тръс-род), с който се наглася грифа или да е прав, или да е малко изгънат напред "на лодка", но не и изгънат назад. 2. регулиране от бриджа/тремолото - било то от индивидуалните седла на всяка струна или от двата болта, които държат тремолото (при 2-точкови тремола или tune-o-matic и други подобни). За целта най-често се ползват ключове тип шестогран(м) с различни размери и права отвертка. И двете не се намират трудно. Как точно и колко точно да въртиш не може да се каже точно, поради гореописаните причини, а и тук не е място за това. Ако темата те интересува можеш: 1. Да прочетеш множеството теми по въпроса тук или из интернет, или да изгледаш клипове. 2. Да отидеш при лютиер и да го помолиш да ти покаже(всеки опитен музикант при нужда може да се справи някак и сам). В случаите, в които обичайната процедура не върши работа, са случаи с наличие на дефекти, които изискват работа от лютиер. И тук имаш две възможности: 1. Да ползваш услугите на лютиер. 2. Да се пробваш сам на твой риск, като преди това се образоваш достатъчно - но тази тема няма да се превръща в учебник по лютиерство. Ключови думи за търсене в интернет: guitar setup, electric guitar setup, string action, string height, guitar neck relief, truss rod adjustment..... Конкретно при стратокастер, на всяко от 6-те седла, при бриджа, от които излиза струната, има по две много мънички стопорни винтчета за шестограм. От там се наглася височината. От онези 6 винта с пружинки на тях, които държат седлата, се нагласят "октавите", а горе на главата на грифа или долу в дъното му се наглася извивката на грифа - ако не знаеш какво да правиш с шиша, не го пипай, преди да си прочел подробно. Ако това не свърши работа, може струните да са високо горе при нъта, грифа на не сключва правилен ъгъл с тялото и да трябва да се подложи, да е изметнат и т.н. - неща, които не можем да гадаем, а и изискват лютиерска интервенция така или иначе.

Авторе, колко са високо тия струни от върха на прагчето, при 12-то прагче. А колко са високо над 1-во прагче? А като натиснеш дадена струна на 1-во и 12-то прагче, колко високо е над 6-то?

Изглежда много приятно! Надявам се, че така и свири. Другата (синята) също изглежда впечатляващо.

Не особено вярно... Един от големите проблеми на евтините китари(дори прекрасно изработените, които не се разстройват и са много удобни) е, че не се чуват на живо. Потъват здраво, особено, когато има втори китарист с хубава китара. Става същата ситуация, като евтин транзисторен и скъп лампов усилвател в едно и също участие - от първия се чува само нечленоразделно свистене. И няма как... за 4875238 път ще кажа, че качеството на инструмента няма нищо общо нито с уменията на ползвателя си, нито с хипотетичните ситуации (озвучавания и т.н.), в които може да се ползва. Ако имаше такава връзка, 90% от членовете на форума, не би следвало да имат и Орфей. Но няма... затова хубавата китара си е хубава, пък кучетата си лаят и си смучат от пръстите безсмислени обяснения и оправдания. Същото като с хубавите коли, хубавите жени и т.н. Не, че някой ще ти каже нещо, ако се появиш на участие със Squier bullet или Stagg, обаче често казано, нищо да не пише на китарата - по-добре ще се приеме.

Или имаш някакви невероятни електромагнитни смущения в стаята, или "земята" в контакта е много замърсена. Предполагам, че китарният усилвател е с контакт тип "Шуко", а другият усилвател - не.

http://vbox7.com/play:043aa95b9b http://vbox7.com/play:d28981e897

Още малко ориентировъчна информация ще е от полза: А дали си пробвала с друг усилвател вкъщи(китарен). Какво се случва, когато включиш китарата в усилвателя през педала? А какво се случва, ако заземиш входа на усилвателя(примерно, купувате един голям жак, но вместо да си правите кабел от него, свързвате извода на централната "клема" на жака с външната "земя", така че жака да заземява входа... ). Същия ефект може да стане с къс кабел, който от едната страна е включен в усилвателя, а от другата, централната пъпка е заземена(свързана е със по-задната част на жака, така да се каже, кабела е даден накъсо). Също, има ли ефект, когато вдигнете кабела от пода...Предполагам, пробвали сте с повече от един контакт. Само на овердрайв ли се получава ефекта, или на чисто също? Зависи ли силно от gain-a на усилвателя, а от volume-a?

Хората, които се занимават с такива неща, обикновено не ползват спрейове. Аз опитах, след това си взех лакове и пистолети и да ти кажа, съм много по-доволен. За спрейове виж в колкото строителни хипермаркети и железарии намериш - почти навсякъде ще има. Но гледай да е свестен акрил. Има и много нефелни лакова на пазара.

Наистина, на такъв въпрос, така, електронно, би могъл да ти отговори човек, който е отремонтирал примерно 100 точно такива пулта. Наистина, трябва или фирмена поддръджа(гаранционна или извънгаранционна) или добър техник + съответното заплащане, или врачка.

В почти всеки по-голям магазин има спрейове. По-добре е , да са на акрилна основа. Може да пробваш и по автобояджийници, а и да потърсиш в интернет. Има места, до колкото знам, където пълнят спрейове(в смисъл, по желание за конкретен цвят). Спрейовете, които съм пробвал, водят до приемлив, но далеч че идеален резултат. Те не стават така твърди, колкото хубавите двукомпонентни лакове за пръскане, и не създават така хубава политура. Пръскане направо със спрея върху дървото няма да стане, дървото ще го изпие и няма да получиш желания ефект. Трябва първо грунд, който да се изшкури с шкурка около 800 до много гладко. Върху него(като изсъхне добре) се пръска цвят и най-често най-отгоре - прозрачен лак, който се чака дълго и накрая се полира. Но.. пробвай...

Китарата беше просто страхотна за парите си. Прекрасен звук, сменени адаптери, отличен външен вид, няма какво повече да се иска. Ако иска, Хилбили може да разкаже повече за нея. А Perseus трябва сега здраво да заляга на използването й, мисля, че остана доволен от избора. Ако пък някой ден реши, че SG не е любимият му модел - да се обади на мен първо .

Има такива, които делят сигнала на 2,73 Какво точно искаш? Стерео към 2 х стерео?

Потенциометричното свързване работи винаги по очаквания начин, без значение какво точно изходно съпротивление има източника. Не толкова нивото(макар, че и то), колкото много голяма загуба на високи(и средни в случая) честоти и много глухо звучене. Не е точно така. Изходното съпротивление може да бъде ниско дори когато нямаме никакъв изходен ток. Ниското изходно съпротивление, най-просто казано, може да се представи, като резистор с малка стойност, свързан последователно на идеален източник на напрежение. Не говорим толкова за "падане на напрежението" а за промяна на АЧХ. В китарата има паразитни капацитети, адаптерите имат индуктивност, съответно може по-скоро да говорим за честотно-зависим изходен импеданс, особено при пасивните адаптери, а не толкова за изходно съпротивление. Да си го представим като резистор, не е достатъчно. Има много писано по върпоса, особено в англоезичният инетернет. Товарът, който представлява потенциометърът е сравнително предвидим и има предимно реален импеданс(резистивен). Кабелът за китара би могъл да има капацитет 400pf - 5nF, което при високо изходно съпротивление, поражда болшинството от чуваемите и дразнещи загуби(във високите [и средните] честоти). Изходният импеданс на адаптера няма никакво отношение с плавността на регулиране на усилването от потенциометъра. Линеен потенциометър в средна позиция например, винаги ще дава половината от "входното" напрежение на "изхода" си. Напротив, излиза, че на практика НЕ БИВА да се ползват активни и пасивни адаптери в една китара, освен ако нарочно не поставим резистор или друго в изхода на активния, че да му увеличим изходното съпротивление, или не поставим предусилвател след пасивните, че да ги "активизираме". Естествено, че няма смисъл без ток, това не иска обясняване . Комбинирането е безмислено занимание, което най-вероятно ще звучи дефектно, поради което по-нататъшната обосновка на този прост факт е безмислена. Виждам, че се опитваш да си обясниш нещата, обаче нямаше да е зле поне да отбележиш, че "това е твоето разбиране за нещата". Не искам да те критикувам, тъй като виждам, че съвсем добронамерено искаш да помогнеш, обаче искам да те посуветвам, да попрочетеш по въпроса, поне ако искаш да участваш подобаващо в подобни теми с техническа насоченост. Изходното съпротивление на адаптерите(пасивните) не е 8-15К. Това е правотоковото съпротивление на бобинката им, което има твърде малко общо с импеданса има при звукови честоти. И мрежов захранващ трансформатор, ако му измериш съпротивлението на първичната намотка, може да е омове, обаче като го включиш в мрежата, и не изгърмява инсталацията/пада бушона, нали . ------------------- Напротив, точно активния адаптер ще окъси пасивния. Словесните начини за обяснение на този феномен са ограничени, трябва да си го представиш по някакъв начин. Виж, например една малка баричка с вода(високо изходно съпротивление). Като стъпваш в нея с крак, видимо й нарушаваш и накъсваш течението. Представи си една голяма река, като Дунав(ниско изходно съпротивление). Колкото и да джапаш в нея, няма осезаемо да й измениш течението. Сега си представи, как малката баричка би могла да окаже сериозно влияние на течението на голямата река - никак. Обяснението е твърде лаишко, обаче по аналогични(по определен начин)причини, източникът с висок изходен импеданс ще се "окъсява" от този с нисък изходен импеданс. Представи си два източника на напрежение Ua и Up, последователно на всеки от източниците по едно съпротивление, съответно да кажем 5К и 100К, тези съпротивления, свързани в обща точка, която наричаме изход. Така промяна в Ua ще предизвиква 20 пъти по-голяма промяна в изходното напрежение, отколкото същата промяна в Up... надявам се, че ти се изяснява. -------------------- Главният кяр от ползването на активни адаптери ( в страни от характерните им звукови особености, които някои хора търсят целенасочено ) и от тяхното по-ниско изходно съпротивление се изразява в две неща: 1. По-добра устойчивост на смущения, индуцирани в кабела от китарата до усилвателя. 2. По-малка, на практика нищожна загуба на високи честоти, породена от високият капацитет на кабела. Ако ползваме големи стойности на потенциометрите, когато китарата не е усилена докрай, тези преимущества постепенно се изгубват. Възможно е в този вариант също, тон потенциометрите да не работят както трябва. Поука: комбинацията активни/пасивни не е препоръчителна.

А бе, на мен подобен дизайн не може да се каже, че ми е любим, но има нещо симпатично в него - напомня на една друга епоха у нас...

Ако ползваш 250/500К потенциометри с активни адаптери, ще изгубиш много от предимствата на ползването на активен адаптер. Има и друг момент - без значение какви потенциометри ще ползваш, активния адаптер има много по-ниско изходно съпротивление от пасивния, поради което пасивния в общи линии няма да се чува, когато двата са свързани паралелно.

Този предусилвател няма да звучи много качествено различно, от една камара овердрайв педалчета. Предвид това, че го включваш не в лампов амп, а направо в относително линейно транзисторно стъпало, не знам какъв звук ще можеш да очакваш от тази схема на предусилвател. Всъщност, не знам дали това крайно стъпало е много "китарджийско". Може би изборът на крайно стъпало е по-труден, тъй като педалчета и предусилватели могат да се пробват много, след като веднъж имаме свестен усилвател на мощност. Важно е, да си избереш и говорител/и, защото те имат голяма роля при тонообразуването. Е, за проба на крайното стъпало, можеш да ползваш и по-евтини говорители.

До колкото ми позволява лаптопа да чуя сега, ритъма звучи съвсем прилично.