Evtim Djerekarov

На мен ми се струва, че лакираният фретборд не иска нищо повече от леко влажен парцал, който не оставя влакна и няколко минути усърдно търкане . В краен случай към сагата може да се включи и четка за зъби.

^Да, наистина кафенцето излезе доста успешно, поради което разбира се, свърши . Може би по-нататък трябва да се сдобия и с по-прилична от моята мелачка, за да е всичко съвсем ОК, но и с тази докарах доста добър вкус. Забелязах също, че с обикновената цедка както и да сучеш, все се получава по-добър вкус, отколкото с кремацедките. За да не седя в "кафен" вакуум, реших да потърся евтино кафе в търговската мрежа, което е по-приемливо и се спрях на по-препечената (червена) опаковка Bellarom кафе на зърна 100% арабика. Бяха я намалили на 6 лв. за пакет от половин кило. Е, нямаше как - взех си. Арабиката не е от най-изтънчените сортове, но по вида на зърната личи, че наистина си е арабика. Вкусът на кафето определено не е на нивото на Доманито, но на тази цена си заслужава всеки лев, а и е доста добре - не е кисело, примерно като арабиката на Dallmyar. По-горчивичко е изпечена, има си и мекота известна - бих сложил кафето, на нивото на кафето, което взимам от Bianchi, но с доста по-съхранен аромат. Каквото и да си говорим, за 12 -14 лева килото, това си е приличен DEAL .

Драсни, като има резултат, да мъдрим...

^Предвид опитът ми с кафе на зърна, не съм много голям фен на смлените кафета, но ако е прясно, може би става. Никога не съм ходил в Chuky's, но предполагам, че е интересно място. Какви са твоите впечатления за тамошното еспресо?

^Решението, което предлагаш е добро и предвидимо, но има основен недостатък - доста скъпо е, да е плавно регулируемо. Решението е много добро за усилвател, който има 2 или 3 превключваеми режима на саг. За плавно регулиране, десният резистор трябва да е доста скъп потенциометър/реостат. Дълго време мисля, дали е добре решението да е сложено на пътя на вече изправеното и поне малко филтрирано захранване, или да имам наистина два изправителя, като всеки изправя в едната полувълна. Въпросът опира до чуваемостта на разликите, а някои китаристи твърдят, че дори 100-херцовите пулсации на захранването на крайното стъпало, правят разлика в начина, по който се усеща усилвателя. Поради невъзможността да правя сравнения, искам да направя вариант с два изправителя, като по-близък до "еталонният" вариант. Експериментирах още малко със симулации и мисля, че стигнах, до малко по-приемлив вариант. Понеже показаните мощни транзистори не са прекомерно скъпи, мисля, че мога да ползвам и два, което пък води в схемата, до поделяне на пада на напрежение и разсейваната мощност между тях. Ето малко симулирани графики на характеристиките ток/напрежение. По хоризонталната ос, токът се мени между 0 и 2 ампера, а по вертикала е падът на напрежението върху схемата. Синята графика е GZ34, червената - 5U4GB, зеленикавите графики са полупроводниковата схема, имитираща двата кенотрона чрез настройване на потенциометъра R25, а лилавата графика е най-коравото изправяне, при крайно положение на потенциометъра. При зелената графика се вижда, как ценеровите диоди започват да се отпушват, за да предпазят транзисторите от пренапрежение. Тук R22/23 се явяват делител, който опитва да осигурява по-равномерно разпределение на падовете върху транзисторите, а същевременно с това предоставят път за "минимален" базов ток на транзисторите, равен на: (Uin - 1.3) / (R22+R23) Колекторният ток, който този базов ток създава, не е твърде предвидим, но отношението може до известна степен да се настрои чрез подбор на R21 и R24 (само единият е наистина необходим, а двата са сложени за симетрия). Ако се ползва само единият от тях, може да се сложи и тример на негово място. Ценеровите диоди предпазват схемата от пренапрежение, както и обратният силициев диод. Чрез R25 се настройва "твърдостта" на изправяне, а схемата с третия транзистор и трите диода създава относително плавна нелинейна U/I характеристика и с нарастване на напрежението върху нея, тя все-повече шунтира R22+R23, предоставяйки по-голям базов ток за мощните транзистори. Нейната функция се "мащабира" чрез потенциометъра, което е и основната идея на цялата схема. Ако се желае нейното по-бързо или по-бавно ограничаване (по-изправена или по-"крива" характеристика) с нарастване на напрежението върху тази част от схемата, може да се промени стойността на R19. Засега това ми дойде, като най-добра идея. Схемата няма простотата на твоята, но не е твърде сложна, регулируема е и не ползва скъпи или специализирани компоненти. Ще се радвам, да кажеш една-две думи.

E, щом си постигнал търсения резултат, значи всичко е наред.

Нанасяне на специализирани масла има смисъл върху дърво. Да намажеш лак с масла е, малко като да намажеш стъкло - няма голям смисъл.

Възможно е, въпросното покритие да е грунд (акрилен или PU) под боята. Ако съм прав, можеш (макар, че няма да стои лъскаво като лак), да пробваш да го полираш с полирмашина (ексцентрична) и полирпаста, след като разбира се свалиш цялата боя внимателно. Има опасност, да си изтъркал вече това покритие по ръбовете, обаче. Махането на боя се прави внимателно и най-много се внимава при ръбовете. Няма лесно .

Мисля че експериментът с малко по-тъмното печене, който blr предложи, се оказа доста успешен. Смлях малко от кафето днес и си направих обедно среднодълго(9/40). Вчера, нормално изпеченият вариант, който пробвах, ми се стори леко киселичък, докато малко по-препечено кафето има приятен баланс горчиво - кисело, като разбира се, има своите приятни сладки нотки. Ще постна видео утре, като почине още малко матр'яла.

Поиграх си малко с най-различни варианти на емулация на кенотрон, като показаният вариант, въпреки, че е весрия 582734823, не е идеален - зависи до някъде от beta на транзисторите и при практическа реализация трябва да се подменят компоненти в зависимост от наличните транзистори. Разбира се, може да се измисли и по-добър вариант, но съществена трудност представляват следните ограничения: -Повечето потенциометри не могат да разсейват мощности по-големи от 100-200 миливата. Не, че предишните варианти разсейваха цялата мощност, но понякога се стигаше до 500-1000 миливата при пикови токове, което е силно нежелателно. - бидейки "диод", схемата в схемата не мога например, да направя добро моделиране чрез ОУ с ООВ, защото това ще изисква специализирано помощно захранване. - Вероятно може да се измисли по-оригинално и лесно повтаряемо решение, но това ще изисква още време и мислене. Ето и картинка и графики. Това е симулация на стандартно захранване, захранвано от 50-херцов източник с амплитуда 460 волта, с "първи" кондензатор след изправителя със стойност 22uF, дросел 8H/22 ома и след него филтров кондензатор 47uF. Лилавото на графиката е товарния ток, който в началото е 0, после става 400mA, 300mA и обратно 20mA. Трите близки графики са графиките на захранвания, изпълнени с различни изправители: -Зелената е с кенотрон GZ34. -Синята е с нашия полупроводников "кенотрон", настроен да се държи като GZ34 чрез потенциометъра. -Синьозелената е с "твърд" диоден изправител. Червената графика долу показва абсолютната стойност на разликата в напреженията между кенотронния и моделирания с полупроводници вариант. Тази схема, при добър подбор на компоненти се държи като "регулируем кенотрон", който посредством потенциометъра R9 може да се регулира, да изправя от твърдо почти като диоден изправител, до около 3 пъти по-"хлабаво" от GZ34. С две нейни копия и общ двоен потенциометър, могат да се имитират двете половинки на кенотрона. R14 поддържа мощния транзистор Q4 малко отпушен и при ниски напрежения. R12 служи, за да създава пад върху себе си, зависим от тока през "прибора". D14 служи, за да поддържа Q3 на ръба на отпушване при ниски напрежения. Елементите в емитера на Q3 го превръщат в нещо като нелинеен генератор на ток, чиято стойност зависи от тока през Q3, но се "мащабира" в известна степен, от R9. D4 предпазва схемата от твърде висок пад на напрежение върху нея. D17 предпазва от обратно приложени напрежения върху схемата. R8 създава известна OOВ по ток, за да не се държи схемата твърде непредвидимо. *Изводите на потенциометъра ще са свързани в много високи напрежения, което налага ползването на подходящ потенциометър, както и доброто му изолиране от опериращият (пластмасова ос, изолирано копче и т.н.). Тази схема ще работи при подбор на компонентите, но мисля, че може да се измисли и по-добър нейн вариант. Ако ви се мисли по въпроса, всякакви предложения и забележки са добре дошли.

За да може човек да каже, че е намерил звука си, трябва да е спрял да търси или да е умрял. Това е, като (макар примерно, да е женен) да е спрял да се оглежда по жените, или да не иска да се вижда повече с никакви нови хора. Възможно е разбира се, да се стигне до известно задоволство от получения резултат, предполагам за това става дума в темата. Бих казал, че всяка ситуация (група, условия) изисква различен звук, за постигне на добър резултат. Аз не бих казал, че съм намерил твърдо своя звук, но при неоптимални условия, особено при свирене на живо, от гледната си точка на ритъм китарист в групата, в която свиря, не мога да не се съглася с вече изразените мнения, че е добре, да не се прекалява с драйва. Бих добавил, че за ритъм китара (когато в групата има двама китаристи) е добре усилвателят да се настрои така, че да няма голям излишък от трещене и високи честоти (което до някъде е свързано и с количеството гейн), а и е добре двете китари да се направят с различен звук, за да не се припокриват. Не е лошо и адаптерите на китарата, да звучат относително бистро, ясно, да не са много "мазни". Разбира се, в случая говоря за хеви метъл, какъвто свиря със групата, в която участвам най-активно. Други музикални жанрове биха имали съвсем различни изисквания към звука. Ето на този клип съм човекът, облечен в бяло, който свири ритъм китари: Условията и озвучаването не бяха идеални, защото цялото участие беше импровизирано, но въпреки това може да се види, че нито се губя в саунда, нито преча на нашия соло китарист Тони. В случая свиря направо в драйв канала на комбо усилвател Marshall JTM60. По принцип, този усилвател не е точно хай-гейн, но понеже адаптерите на китарата, която ползвам са силнички, се получава доста добре за ритъм. Гейна е достатъчно за този стил, но не е твърде много. Също така усилвателят не е от най - "трещливите", което вероятно би било подходящо за по-тежки стилове, особено за групи с една китара. Като заключение бих казал, че човек (ако не говорим за студийно-спални занимавки) не може да намери звука си сам, понеже това няма голям смисъл от гледна точка на "груповото" свирене. Намирането на общото звучене и на индивидуалното място на всеки музикант в него е функция на всички в дадена група, както и тест за техния опит, музикалност и вкус.

^ Ако направя опция за Sag, тя няма да е с потенциометър, през който минава целия ток, а по-скоро маломощен потенциометър, който управлява активна схема с мощен елемент - транзистор, монтиран на радиатор, която "sag-ва" в зависимост от консумирания ток, като се стремя да имитирам кривите от публикуваното по-рано изображение.

Аз съм OK за събота.

Ще е интересно, разбира се. ПС: Мерси, ще разгледам!

^Благодаря за информацията!

^Разбира се, че експериментаторството крие известни рискове, но мисля, че може да се направи настройваемо и безопасно при следните условности: -Стъпалото да може да работи надеждно и безопасно при максимално захранващо напрежение (без никакъв sag). -Самите "sag-ващи" елементи да са защитени от прекомерно голям пад върху себе си, твърде голям ток и обратно напрежение. -Последователно на "sag-ващите" диоди, да има подходящи "обикновени" изправителни диоди. -Потенциометрите, които управляват sag-а да са свързани така, ще при повреда в тях, да се получава положението с минимален sag. По отношение на твърдостта на захранването, мисля, че може да се реализира с ключ, като "твърдите" превключваеми кондензатори са свързани с "меките" такива, чрез "мека" връзка - някакво съпротивление, така че когато те се включват във веригата посредством ключ (за да "втвърдят" захранването), напрежението им не е твърде далеч от това на "меките" кондензатори, за да се избегнат прекомерни зарядни/разрядни токове. Мисля, че единственият елемент, който не може да се настройва (освен ако не се навие такъв с повече изводи) е choke-а, който вероятно ще има някаква компромисна стойност. Разбира се, ако има специфични рискове, за които не досещам, можем да ги обсъдим. И според мен е рано за избор на лампи, в момента по-скоро се занимавам с разработване и доизкусуряване на "модули", които с малки промени, да са вградими в множество усилватели. За момента, си представям управлението на стъпалото като нещо такова: Открити "контроли": -On/Off бутон (отпред) -StandBy бутон (отпред) -Master Volume (post) - още не съм решил как да го реализирам схематично, трябва да прочета за VVR и да преценя. Може и да има ключе за деактивиране. Открити нестандартни "контроли": -Hard/Soft Filtering ключ (отпред / отзад) -Sag Control потенциометър (отпред / отзад) -потенциометър с онази опция, за подаване на част от променливотоковата анодна съставка на решетка втора (За сега експериментално). Скрити "контроли" - отзад, за регулация с отвертка: -Q. BIAS adjust -Q. BIAS balance - това може и да може да се пипа с ръка, но няма да е голямo копче. -Bias Check - ключ(нормално шунтиращ тестовите резистори) и 4 клеми за "банани" за измерване на тока на покой на крайните лампи посредством DMM. Авангардни "скрити" (засега само имани предвид): -TUBE MATCH - скрит регулатор за донастройка на променливотоковото усилване на лампите, за да може да се настои усилвателя да свири "мачнато" и с доста немачнати лампи. Това схемотехнически има нещо общо с вариант на PPIMV. -Ключ за FIXED / CATHODE bias - тази опция, до колкото видях, не работи твърде добре в "Стандартни" маршал/фендер стъпала, едно, че намалява мощността, но може би най-лошо - при по-продължителен (стотици милисекунди) сигнал с голяма амплитуда, илиза временно от хубав BIAS режим и докато не се възстанови режима, се появяват груби crossover артефакти.

^^ Благорадя за информацията. Ще потърсим и стари-нови на нашия пазар. Нямам кой-знае какъв опит по подбора, но има ли отличителни белези, по които могат да се познаят неползвани или малко ползвани лампи. Аз досега гледах само да няма побелял от развакуумиране балон, и едно специфично потъмняване по проводниците вътре... Ти имаш ли лични предпочитания, като конструктор на усилватели, относно крайните лампи? ^Вярно, че именно на 6L6 беше копие, покрай "заем-наема" от втората световна война... Схемата е интересна, ще я анализирам. Въпреки това, в нейната функционалност не виждам нищо, което да "Sag-ва" в зависимост от консумирания ток. Тази схема също може да има някакво приложение в усилвателя, но като цяло тя прави захранването по-добре или по-зле филтрирано, съответно променя количеството мрежови пулсации, както и позволява захранването да се колебае повече (или по-скоро с по-бърза/бавна времконстанта) в зависимост от консумирания ток. Макар това да прилича на sag като идея, резултатът би бил малко по-различен.

Понеже чичо Митко вече заговори за купуване на лампи, а аз нямам голям опит с това, искам да питам кои марки бихте препоръчали, за EL34 и 12AX7/ECC83. Струва ли си да се взимат относително по-евтините Sovtek, някои TAD. Какви са предимствата, например на JJ и има ли смисъл от прекомерно скъпи лампи или цената им идва от брандирането. Ами старите лампи? Знам, че 6П3С не е направена за напреженията в китарните усилватели. Има ли други подходящи добресвирещи аналози на EL34 (6П3С-Е?...).

Мисля, че даже е препоръчително.

Събота става. Каква е цената на кафето на килограм (че не го виждам в сайта им)?

Свалих модели на (половинката в някои случаи) кенотрони и сравних кривите им визуално с тези от документациите. След като установих, че изглеждат прилично близко, си направих ето това изображение, както за лично ползване, така и за полза на форума:

^ Отлично. Интересно, че за първи път попадам на твоя канал. Това, разбира се, може и да се дължи на моето невежество. Имаш много добри вокални и инструментални умения, предвид които мисля, че "кавъврирането" на песни като главно занимание е по-скоро разсипия. Имаш ли авторски песни, предполагам, участваш в групи. Ако да - може да пускаш по-често неща.

След малко наблюдение и смятане, стигнах до краен вариант за горепоказаната схема, който мисля, че ще свърши работа. Може да я публикувам утре, да я погледнете. Сега се опитвам, да се справя с друг много важен въпрос - изправителите и съответно техния sag. Не ми се иска, да ползвам кенотрон, а по-скоро полупроводници. Изправителните диоди са така да се каже "корави" - винаги имат пад на напрежение 0.6-1 и малко волта, без значение, какъв ток тече през тях. При кенотроните, до колкото разбрах, падът на напрежение върху самия изправител е нелинейна функция на тока през прибора. Например, популярният GZ34 в една от документациите си има следните падове, при различни токове: 30mA: 6V, 60mA: 10.5V, 100mA: 15V, 150mA: 20V, 200mA: 24V, 300mA: 30V, 400mA: 35V Такъв прибор разбира се, относително добре може да се имитира с полупроводници. Например, може да има транзистор, който при малки токове е постоянно отпушен, а с нарастване на тока, бива все по-запушен от втори - помощен транзистор, като се предвиди съответно коефициента на усилване и предавателната характеристика на втория, за да се получи необходимата крива. Хубаво в този случай е, че в контролната верига на втория транзистор, може да се предвиди потенциометър, който да контролира колко sag-ва така образуваната верига, което може би ще е хубава екстра. Има два варианта за изпълнение - гореописаната верига да е след изправител/стабилизатор, или пък, за максимална достоверност, да е реализирана два пъти, като всеки нейн екземпляр се държи като "кенотронен диод" един вид, който наистина си работи като изправител. Какви според вас са важните карактеристики на захранването, които би било добре, да бъдат регулируеми, а и кои според вас имат важна роля в образуването на тона. Например, чудя се, дали да филтрирам захранването изключително добре, или наистина е вярно това, което много китаристи твърдят, че 100/120 херцовата съставка в захранването на крайното стъпало, има значителна роля в усещането на усилвателя, както е внимателно описано в тази статия, препоръчана от Сънчо преди време: https://www.ampbooks.com/mobile/classic-circuits/class-AB-ripple/ Интересно е това, че покрай преработката на един мой транзисторен усилвател чрез добавяне на изходен трансформатор и плавен damping factor контрол, поради неволното въвеждане на hum поради лек граунд лууп в крайното стъпало и последвалият опит за премахването му, стигнах до същите заключения, поради което се отказах от по-нататъшни опити за лекуване на проблема.

Малка схемка, по посока на идеята "умишлено леко разбалансиране на bias-a". Може би някои нейни детайли може да се доуточнят след анализ: *Ценерът е наобратно. Идеята е следната - тази схема може да се захранва и от трансформатор без специализирана BIAS намотка - направо от намотката за анодното напрежение. Ценеровият диод е добавен, за да стабилизира напрежението и BIAS-а да не плава с промяна на мрежовото напрежение (което е много важно за хората, които обичат да си биас-ват усилвателя максимално "горещо"). За още по-голяма прецизност, на негово място може да се ползва и подходящ интегрален регулатор. Потенциометърът R5 задава самото преднапрежение, докато двойният(стерео) потенциометър R6/R7 може да се ползва, за да се измести умишлено биас-а на лампите в различни посоки, когато той не е в (близко до) централно положение. Това може да се ползва и за балансиране (в режим на покой) на немачвани лампи. Друга цел, с която може да се ползва този потенциометър е, да се създават повече четни или нечетни хармонични в крайното стъпало, за различен естетически ефект. В двата края на съпротивлението R4 има различни напрежения - дясната му страна е по-отрицателна от лявата с около волт - волт и нещо. Двойният потенциометър R6/R7 е монтиран така, че когато плъзгачът на едната половинка се доближава до по-отрицателната точка, плъзгачът на другата се доближава до по-положителният потенциал. По този начин, преднапрежението на двете лампи може да се отмества, като решетката на всяка лампа може да се направи по положителна/отрицателна от решетката на другата. Най-големият разход в тази схема е добавянето на още два електролитни кондензатора, въпреки че тази схема позволява да се направи известна икономия с капацитета им. По принцип, подобна модификация може да се направи и във фазоинвертора или свързването между стъпалата, така че лампите да могат да се "мачват" не само по ток на покой, а също и по стръмност, което би направило възможна правилната работа и на доста "немачнати" лампи.

^This is a simple and very effective circuit!!!