Evtim Djerekarov

Понеже вече от доста време правя кафета на три машини (CROWN, Gaggia Baby и Saeco VIA Venetto), мога да направя следните (вече изтъквани) неща, а и да отбележа още наблюдения. -Ползването на евтина (дори дискова) кафемелачка, придава на кафето малко по-различен вкус, който повече го доближава до по-евтино кафе. Разбира се, ако си мелите Nova Brasilia или друго евтино кафе, едва ли ще усетите разлика между евтина и скъпа кафемелачка. Ако обаче ползвате кафе като това от Domani, или дори насипно Bianchi, което не толкова специално, тогава с такава мелачка получавате малко безсмислен разход за кафе, понеже като го смелите с нея, получавате вкус, който повече се доближава до такъв на кафе от 15-20 лева килограма. Освен това, такова смилане доближава доста вкуса от идеална и по-несъвършената екстракция, т.е. ако мелите на непретенциозна мелачка, едва ли ще забележите огромна разлика между скъпа и евтина кафемашина, особено когато ползвате (както аз предпочитам) обикновена цедка без кремадиск. Даже се с случвало с CROWN-a да си направя по-добро кафе в някои случаи(когато улуча едрина, изчакам машината да загрее добре, сипя по-топла вода в резервоара и т.н.). -Ако си купвате кафе, което е мляно по ваше желание на едрината, на качествена мелачка, често пъти се получава доста добро кафе и с по-евтина машина (с CROWN-a не точно, но с VIA Veneto-то почти всеки път), поради обстоятелството, че като дълго правите кафе, купено и смляно от едно и също място и внимавате какво правите с машината, някак си се адаптирате към условията и свиквате колко да го тъпчете, колко да чакате машината, колко да отваряте клапана за парата, колко силно да затягате ръкохватката, колко дълго да пускате кафето, с колко кафе да пълните и други неща, които с времето се автоматизират толкова, че вече изобщо не ги мислите, а просто пускате кафе, докато околните се чудят какво по дяволите толкова и гласите на тази машина. Та, може би в темата не сме наблягали достатъчно на важността на човешкия фактор (и желанието на човек, да направи хубаво кафе). Ако това липсва, и най-добрата техника едва ли ще даде добър резултат. Когато човек подхожда мераклийски, резултатите са съвсем други. Дори на непретенциозното Venetto в офиса, се получава кафе, което никой колега не отказва, а клиентите обсипват с комплименти. Разбира се, не е чак толкова добро, колкото да кажем кафето, което пих в blr, но е по-добро от може би 95% от кафетата, които можете да пиете в града. при това, суровината, която ползвам в офиса струва 17 лв/кг, което е една доста разумна цена за кафе. За да не говоря само, си направих едно кафенце в офиса и го щракнах. По-дългичко е, а и чашата е с широко "гърло", но се вижда как става. Сместа е с 75% арабика:

Добър текстописец е нужен винаги, тъй като текстът (обикновено) е смисъл на песента. Аз например, имам музикални идеи, но не пиша текстове, а такива не биха били никак излишни. От друга страна, музиката на повечето хора е хоби, а участията в общия случай, не могат да се нарекат сериозен (или редовен) приход. Няма да е лошо, ако напишеш и условия, при които искаш да работиш с музканти (срещу заплащане, срещу процент от евенуални ползи, просто за идеята, или трите заедно в различни конфигурации). Може би няма да е зле, ако публикуваш няколко стиха, за демонстрация. Поздрави и успех с начинанието!

Много добре. Какво трябва да направиш на тази машина, за да стане така? Намаляваш едрината, след което чакаш няколко кафета?

Важното е, че не го наричаме чуканче, бръмбъзлъче или филизче. В тоя ред на мисли, тая ECC83 колко свещи е .

-Някои скъпи интерфейси, въпреки качеството си, не са оптимизирани за свирене в реално време, а за записи, поради което имат неоптимална латенция. -7.2-те милисекунди, които си постигнал са просто число на екрана. Колко всъщност са, зависи от много фактори(дължина на чейна, ползван енджин, изчислителна скорост, мениджмънт на буферите...) и няма как да се каже, без да се измери. Ако не усещаш латенция, значи нямаш проблем. Аз спирам да я усещам при около 2.5-4 милисекунди (в смисъл, когато толкова пише), когато свиря с моята скромна, но доста нисколатентна звукова карта (Audigy2 ZS + LiveDrive). По принцип, латенцията не е водещ признак за качество в тази индустрия. Зависи какво гониш. Хубавите интерфейси имат ниско ниво на входен шум и ниски изкривявания - това им е специалното и скъпото. Само някои от тях са наистина добри за свирене в реално време.

^Хах, интересна интродукция имаш в профила . Имай предвид, че много хора просто искат мерцедес - не за да се състезават на рали за награда. Също така няма как да не признаеш, че удобният инструментариум, макар да не е гаранция нито за умения, нито за инициатива, със сигурност помага, когато последните са налице. Аз се опитах да си намеря по магазините такава джаджа миналата година, неуспешно. Не знам дали за година нещо се е променило. Понеже цената не е висока, можеш да пробваш с приятел, притежаващ съответната карта и акаунт. Чувал съм разнородни и противоречиви мнения, което вероятно означава, че качеството варира силно.

Да, проверих отново. U3/U4 са в една физическа лампа ( а нагревателят е вързан - двата полюса на 6.3-те волта съответно към 4 и 5, а 9 на земя - като за 6Н1П). U8(тремолото) е друга физическа лампа, на която се ползва само половинката(а нагревателят е вързан - единият полюс на 6.3-те волта - към 4 и 5 заедно, а другия полюс - към 9 - като за ECC83). А при U3 пак проверих стъпалото - с тези стойности си е. Странна работа.

^ Все още не съм го пускал, да го чуя, първо исках да прегледам, дали схемата изглежда разумно за пускане. След това ще проверявам стойностите (и чистотата) на захранването, евентуална нужда от смяна на (стари метални TESLA) електролитни кондензатори, ще подкарам крайното стъпало и чак тогава ще пускам и предусилвателя. Проблемът е, че сега има всепоглъщащи количества брум, което вероятно е от кондензатори, но може да е от лошо опроводени земи или случайни нежалани конкакти с шаси, които ошумяват сигналната земя. Друго, което ми прави недобро впечатление е, че поне както бяха подредени лампите (не знам, дали някой ги е размествал), V2(ЕCC83) е с отопление, свързано като за 6Н1П (AC 6.3V на крачета 4 и 5, краче 9 на земя), a V3(6Н1П) е с отопление, свързано като за ECC83(единия полюс на отоплителното захранване е свързан заедно за крачета 4 и 5, а краче 9 е свързано към другия полюс). Може би е имало произволна размяна на лампи, което всъщност, като гледам стойностите на съпротивленията около фазоинвертора, а и на анодния резистор на тремолото, е доста вероятно. Oт друга страна, 220-килоомовият резистор в анода на третото стъпало, говори за ECC83(третото и фазоинверторното стъпало са една и съща физическа лампа)... пак ще прегледам довечера.

Волюм потенциометъра няма маркировка, което значи, че може и да е 1 мегаом. Ако това е така, веднага в тонстака съзирам Fender, което май е начало на разплитане на възела.

Здравейте, Донесоха ми за ремонт един лампов усилвател, който изглежда като правен на ръка, и може би не точно китарен. Ако има интерес, мога да го снимам. Усилвателят има захранващ трансформатор, изходен такъв, два дросела (отделно филтриране за отоплението на първата лампа), ползва 2xEL84, изправител EZ81, предусилвател с 2xECC83 и някаква странна тремолоподобна схема, базирана на 6Н1П - мисля, че това е някакво bias-shift тремоло, което варира преднапрежението на крайните лампи (а схемата е в общи линии cathode bias). Възможно е, да бъркам какво прави футсуича с тремолото, поради непознаване (и неизмерване) на конектора. Може да имам неточности и грешки по ваденето на схемата, за което ще се радвам, да ме уведомите, ако забележите нещо, Цялата тремоло схема ми се вижда доста нестандартна, а недоумявам и как работи 6Н1П при това свързване на нагревателя (единият полюс на AC 6.3-те волта е подаден заедно на крачета 4 и 5, а краче 9 (екран) е свързано с другия полюс). Изобщо, предвид ниския входен импеданс, тази схема не ми се вижда никак китарна. Ще се радвам на всякаква информация за нея (дали е копирана от някъде, откъде и т.н.). http://i1302.photobucket.com/albums/ag125/EvtoDJ/Guitar%20Amp%20Schematics/amp1_zpss0r7x4tl.png

Оригиналната схема, не мисля, че е точно китарджийска. Някой знае ли какво Raa има трансформаторът, при какъв изходен импеданс и каква е конфигурацията на намотките? Ако имам тези данни, бих могъл да предложа схема.

http://www.vermona.de/70er/regent30.htm Може би Валяка може да даде някаква информация. До колкото виждам, изходният трансформатор е за 12-омов кабинет, но: Metalhammer: (http://forum.muzikant.org/topic/107176-regent-30h/) *Трябва да подходя с особено мнение към написаното, понеже ако всичко е както е написано и ако приемем, че и четирите намотки имат еднакъв брой навивки, то като запаралелим намотките, усилвателят ще има изходен импеданс 12 / 4 = 3 ома, а не 6 или 8. Моя съвет е първо да измериш изходния трансформатор(ако никой не ти даде информация). Най-направисисамския метод, който се сещам е: Демонтираш трансформатора, като си записваш кое къде отива. Възможно е и да "развържеш" паралелно/последователно свързани намотки, така че да мериш всяка по отделно. Правиш си един кабел от компютъра, към аудиоусилвател (транзисторен по-добре, ако има защита по ток на изхода - най-добре). От компютъра пускаш тестов сигнал с честота, да кажем 150-300Hz. Прекалено ниска честота не е препоръчителна, а на по-високи честоти, вероятно мултицета не е твърде неточен. Ползваш мултицет, като мериш променливо напрежение. Може да сложиш едно съпротивление от няколкостотин ома - килоом между пробките на мултицета, за да не мериш привидно вярно и отворени вериги (заради паразитни ефекти в трансформатора). Гласиш усилването на усилвателя така, че на изхода му (за към колоните) да имаш някаква известна амплитуда (примерно 2 волта RMS). Вероятно мултицета показва RMS стойности при синусоидален тестов сигнал, но това не е от значение, понеже каквото и да показва, теб те интересуват само отношенията. Свързваш сигнала от усилвателя към половината първична намотка (между анода на едната лампа и захранващото напрежение), или пък към цялата първична (между местата, които са свързани към двата анода на крайните лампи). *Половинката първична намотка, съотнесена към цялата първична, има половината от намотките, и съответно половината от напрежението. Импедансът й обаче е четири пъти по-малък от импеданса на цялата първична, понеже отношението на импедансите е равно на квадрата на отношението на намотките/напреженията. Нека вземем един пример. Ако един трансформатор има Raa=4.2 килоома, то половинката първична има импеданс 4200 / 4 = 1050 ома. Трябва да се има предвид, че това Raa не е нищо друго освен отразен импеданс, т.е. важи само ако правилният товар е свързан към правилният извод в изхода. Ако да кажем, ползваме 8-омов говорител, към 8-омовия извод, това означава, че броя навивки на 8-омовата бобина (или по-скоро отношението на този брой навивки към броя навивки на половинката първична намотка) е sqrt(1050 / 8) или sqrt(131.25), което е равно на 11.46, което ще рече, че половинката първична намотка има 11.46 пъти повече навивки, от бобината на 8-омовия изход (която включва и 4-омовата бобина в себе си). Ако подадеш тестов сигнал с амплитуда 2 волта на половинката първична, то на 8-омовата вторична ще измериш 2 / 11.46 = 174.5 миливолта. Това е така, защото отношението на напреженията е равно на отношението на навивките. Ако изчислиш за 4-омова бобина, ще видиш, че тя няма два пъти по-малко навивки от 8-омовата, а само малко по-малко, а 16-омова би имала малко повече навивки от омовата (16-омовата ще има два пъти повече от 4-омовата, а 8 омовата ще има мисля, 1.414 пъти повече намотки от 4-омовата) . Уверяваш се, че подаваш напрежение с желаната амплитуда, и започваш да мериш напреженията на различните намотки с мултицета. Един от потенциалните проблеми е, че с мултицета не можеш да мериш фаза и само чрез внимателни измервания можеш да разбереш недвузначно кой извод кой е. Но предвид това, че можеш да си отбележиш кое къде отива преди да демонтираш трансформатора, разполагаш със значително услеснение. След като измериш отношенията на напреженията на намотките, спрямо напрежението на подадения сигнал, можеш да повдигнеш тези отношения на квадрат и да получиш отношенията на импедансите на отделните намотки. След това, приемайки, че в изхода имаш да кажем 8-омов говорител, можеш да видиш при каква конфигурация на вторичните намотки, какъв отразен импеданс ще виждат лампите, съответно можеш да прецениш в какъв режим ( мощност / захранващо напрежение) може да се ползва усилвателя с такъв товар. Разбира се, ако целта е копиране, съвсем спокойно можеш да не вникваш в тази информация, а да потърсиш схеми и в интернет, или тайно да се надяваш някой да снесе готово решение, което малко ме съмнява предвид огромната активност в раздела. Аз бих ти помогнал, но не знам нищо конкретно за този трансформатор.

На мен ми се струва, че лакираният фретборд не иска нищо повече от леко влажен парцал, който не оставя влакна и няколко минути усърдно търкане . В краен случай към сагата може да се включи и четка за зъби.

^Да, наистина кафенцето излезе доста успешно, поради което разбира се, свърши . Може би по-нататък трябва да се сдобия и с по-прилична от моята мелачка, за да е всичко съвсем ОК, но и с тази докарах доста добър вкус. Забелязах също, че с обикновената цедка както и да сучеш, все се получава по-добър вкус, отколкото с кремацедките. За да не седя в "кафен" вакуум, реших да потърся евтино кафе в търговската мрежа, което е по-приемливо и се спрях на по-препечената (червена) опаковка Bellarom кафе на зърна 100% арабика. Бяха я намалили на 6 лв. за пакет от половин кило. Е, нямаше как - взех си. Арабиката не е от най-изтънчените сортове, но по вида на зърната личи, че наистина си е арабика. Вкусът на кафето определено не е на нивото на Доманито, но на тази цена си заслужава всеки лев, а и е доста добре - не е кисело, примерно като арабиката на Dallmyar. По-горчивичко е изпечена, има си и мекота известна - бих сложил кафето, на нивото на кафето, което взимам от Bianchi, но с доста по-съхранен аромат. Каквото и да си говорим, за 12 -14 лева килото, това си е приличен DEAL .

Драсни, като има резултат, да мъдрим...

^Предвид опитът ми с кафе на зърна, не съм много голям фен на смлените кафета, но ако е прясно, може би става. Никога не съм ходил в Chuky's, но предполагам, че е интересно място. Какви са твоите впечатления за тамошното еспресо?

^Решението, което предлагаш е добро и предвидимо, но има основен недостатък - доста скъпо е, да е плавно регулируемо. Решението е много добро за усилвател, който има 2 или 3 превключваеми режима на саг. За плавно регулиране, десният резистор трябва да е доста скъп потенциометър/реостат. Дълго време мисля, дали е добре решението да е сложено на пътя на вече изправеното и поне малко филтрирано захранване, или да имам наистина два изправителя, като всеки изправя в едната полувълна. Въпросът опира до чуваемостта на разликите, а някои китаристи твърдят, че дори 100-херцовите пулсации на захранването на крайното стъпало, правят разлика в начина, по който се усеща усилвателя. Поради невъзможността да правя сравнения, искам да направя вариант с два изправителя, като по-близък до "еталонният" вариант. Експериментирах още малко със симулации и мисля, че стигнах, до малко по-приемлив вариант. Понеже показаните мощни транзистори не са прекомерно скъпи, мисля, че мога да ползвам и два, което пък води в схемата, до поделяне на пада на напрежение и разсейваната мощност между тях. Ето малко симулирани графики на характеристиките ток/напрежение. По хоризонталната ос, токът се мени между 0 и 2 ампера, а по вертикала е падът на напрежението върху схемата. Синята графика е GZ34, червената - 5U4GB, зеленикавите графики са полупроводниковата схема, имитираща двата кенотрона чрез настройване на потенциометъра R25, а лилавата графика е най-коравото изправяне, при крайно положение на потенциометъра. При зелената графика се вижда, как ценеровите диоди започват да се отпушват, за да предпазят транзисторите от пренапрежение. Тук R22/23 се явяват делител, който опитва да осигурява по-равномерно разпределение на падовете върху транзисторите, а същевременно с това предоставят път за "минимален" базов ток на транзисторите, равен на: (Uin - 1.3) / (R22+R23) Колекторният ток, който този базов ток създава, не е твърде предвидим, но отношението може до известна степен да се настрои чрез подбор на R21 и R24 (само единият е наистина необходим, а двата са сложени за симетрия). Ако се ползва само единият от тях, може да се сложи и тример на негово място. Ценеровите диоди предпазват схемата от пренапрежение, както и обратният силициев диод. Чрез R25 се настройва "твърдостта" на изправяне, а схемата с третия транзистор и трите диода създава относително плавна нелинейна U/I характеристика и с нарастване на напрежението върху нея, тя все-повече шунтира R22+R23, предоставяйки по-голям базов ток за мощните транзистори. Нейната функция се "мащабира" чрез потенциометъра, което е и основната идея на цялата схема. Ако се желае нейното по-бързо или по-бавно ограничаване (по-изправена или по-"крива" характеристика) с нарастване на напрежението върху тази част от схемата, може да се промени стойността на R19. Засега това ми дойде, като най-добра идея. Схемата няма простотата на твоята, но не е твърде сложна, регулируема е и не ползва скъпи или специализирани компоненти. Ще се радвам, да кажеш една-две думи.

E, щом си постигнал търсения резултат, значи всичко е наред.

Нанасяне на специализирани масла има смисъл върху дърво. Да намажеш лак с масла е, малко като да намажеш стъкло - няма голям смисъл.

Възможно е, въпросното покритие да е грунд (акрилен или PU) под боята. Ако съм прав, можеш (макар, че няма да стои лъскаво като лак), да пробваш да го полираш с полирмашина (ексцентрична) и полирпаста, след като разбира се свалиш цялата боя внимателно. Има опасност, да си изтъркал вече това покритие по ръбовете, обаче. Махането на боя се прави внимателно и най-много се внимава при ръбовете. Няма лесно .

Мисля че експериментът с малко по-тъмното печене, който blr предложи, се оказа доста успешен. Смлях малко от кафето днес и си направих обедно среднодълго(9/40). Вчера, нормално изпеченият вариант, който пробвах, ми се стори леко киселичък, докато малко по-препечено кафето има приятен баланс горчиво - кисело, като разбира се, има своите приятни сладки нотки. Ще постна видео утре, като почине още малко матр'яла.

Поиграх си малко с най-различни варианти на емулация на кенотрон, като показаният вариант, въпреки, че е весрия 582734823, не е идеален - зависи до някъде от beta на транзисторите и при практическа реализация трябва да се подменят компоненти в зависимост от наличните транзистори. Разбира се, може да се измисли и по-добър вариант, но съществена трудност представляват следните ограничения: -Повечето потенциометри не могат да разсейват мощности по-големи от 100-200 миливата. Не, че предишните варианти разсейваха цялата мощност, но понякога се стигаше до 500-1000 миливата при пикови токове, което е силно нежелателно. - бидейки "диод", схемата в схемата не мога например, да направя добро моделиране чрез ОУ с ООВ, защото това ще изисква специализирано помощно захранване. - Вероятно може да се измисли по-оригинално и лесно повтаряемо решение, но това ще изисква още време и мислене. Ето и картинка и графики. Това е симулация на стандартно захранване, захранвано от 50-херцов източник с амплитуда 460 волта, с "първи" кондензатор след изправителя със стойност 22uF, дросел 8H/22 ома и след него филтров кондензатор 47uF. Лилавото на графиката е товарния ток, който в началото е 0, после става 400mA, 300mA и обратно 20mA. Трите близки графики са графиките на захранвания, изпълнени с различни изправители: -Зелената е с кенотрон GZ34. -Синята е с нашия полупроводников "кенотрон", настроен да се държи като GZ34 чрез потенциометъра. -Синьозелената е с "твърд" диоден изправител. Червената графика долу показва абсолютната стойност на разликата в напреженията между кенотронния и моделирания с полупроводници вариант. Тази схема, при добър подбор на компоненти се държи като "регулируем кенотрон", който посредством потенциометъра R9 може да се регулира, да изправя от твърдо почти като диоден изправител, до около 3 пъти по-"хлабаво" от GZ34. С две нейни копия и общ двоен потенциометър, могат да се имитират двете половинки на кенотрона. R14 поддържа мощния транзистор Q4 малко отпушен и при ниски напрежения. R12 служи, за да създава пад върху себе си, зависим от тока през "прибора". D14 служи, за да поддържа Q3 на ръба на отпушване при ниски напрежения. Елементите в емитера на Q3 го превръщат в нещо като нелинеен генератор на ток, чиято стойност зависи от тока през Q3, но се "мащабира" в известна степен, от R9. D4 предпазва схемата от твърде висок пад на напрежение върху нея. D17 предпазва от обратно приложени напрежения върху схемата. R8 създава известна OOВ по ток, за да не се държи схемата твърде непредвидимо. *Изводите на потенциометъра ще са свързани в много високи напрежения, което налага ползването на подходящ потенциометър, както и доброто му изолиране от опериращият (пластмасова ос, изолирано копче и т.н.). Тази схема ще работи при подбор на компонентите, но мисля, че може да се измисли и по-добър нейн вариант. Ако ви се мисли по въпроса, всякакви предложения и забележки са добре дошли.

За да може човек да каже, че е намерил звука си, трябва да е спрял да търси или да е умрял. Това е, като (макар примерно, да е женен) да е спрял да се оглежда по жените, или да не иска да се вижда повече с никакви нови хора. Възможно е разбира се, да се стигне до известно задоволство от получения резултат, предполагам за това става дума в темата. Бих казал, че всяка ситуация (група, условия) изисква различен звук, за постигне на добър резултат. Аз не бих казал, че съм намерил твърдо своя звук, но при неоптимални условия, особено при свирене на живо, от гледната си точка на ритъм китарист в групата, в която свиря, не мога да не се съглася с вече изразените мнения, че е добре, да не се прекалява с драйва. Бих добавил, че за ритъм китара (когато в групата има двама китаристи) е добре усилвателят да се настрои така, че да няма голям излишък от трещене и високи честоти (което до някъде е свързано и с количеството гейн), а и е добре двете китари да се направят с различен звук, за да не се припокриват. Не е лошо и адаптерите на китарата, да звучат относително бистро, ясно, да не са много "мазни". Разбира се, в случая говоря за хеви метъл, какъвто свиря със групата, в която участвам най-активно. Други музикални жанрове биха имали съвсем различни изисквания към звука. Ето на този клип съм човекът, облечен в бяло, който свири ритъм китари: Условията и озвучаването не бяха идеални, защото цялото участие беше импровизирано, но въпреки това може да се види, че нито се губя в саунда, нито преча на нашия соло китарист Тони. В случая свиря направо в драйв канала на комбо усилвател Marshall JTM60. По принцип, този усилвател не е точно хай-гейн, но понеже адаптерите на китарата, която ползвам са силнички, се получава доста добре за ритъм. Гейна е достатъчно за този стил, но не е твърде много. Също така усилвателят не е от най - "трещливите", което вероятно би било подходящо за по-тежки стилове, особено за групи с една китара. Като заключение бих казал, че човек (ако не говорим за студийно-спални занимавки) не може да намери звука си сам, понеже това няма голям смисъл от гледна точка на "груповото" свирене. Намирането на общото звучене и на индивидуалното място на всеки музикант в него е функция на всички в дадена група, както и тест за техния опит, музикалност и вкус.

^ Ако направя опция за Sag, тя няма да е с потенциометър, през който минава целия ток, а по-скоро маломощен потенциометър, който управлява активна схема с мощен елемент - транзистор, монтиран на радиатор, която "sag-ва" в зависимост от консумирания ток, като се стремя да имитирам кривите от публикуваното по-рано изображение.