Evtim Djerekarov

Важното е бриджа да е замасен. Най-добре е да се замаси на масата на буксата. Не е проблем и да се замаси на масата на потенциометъра, масата на ключето, или която и да е маса в китарата. Просто е най-добре(ако наистина искаме да вържем масата на китарата в топология тип "звезда") да се заземи при изходната букса. Ако искаме да сме сигурни, че няма да ни бие ток, може бриджа да се заземи през неголям (около 160-220nF) кондензатор, така, че най-ниските честоти да не минават през него, и да затихват с 20-ина децибела . Това малко ще влоши картината с шума, но ще намали донякъде вероятността от силен токов удар.

Акрилен грунд продават на руското пазарче в Люлин. Вече ти казах, че можеш да намериш никелажен цех.

Ами разбира се че дилея, като разновидност на реверберационните ефекти е много важно нещо. Но много зависи от това, какво искате да постигнете. Тъй-наречения "slapback" дилей, например, е с време около 100-200mS, и има сравнително малко обратна връзка, достатъчна за да се чуят 2-3 повторения, преди съвсем да затихнат. Този тип дилей придава "стадионно" или "клубно", живо звучене, типично за рок енд рол-а и по-бързия блус от 60-те години. Използва се както при бързички рокаджийски сола, така и върху вокала често. Като пример за slapback делаъ мога да дам голяма част от бързите песни на Elvis Presley, както и например вокала на Металика в по-голямата част от албума "Kill'em all". Може да искате солото да звучи отдалечено и пространствено(би отивало за соло стил Fade to black, например), особено какгато то е или много бавно, или има много -много бързи мотиви(като преминаване през скали на 16-ни и дори 23-ни, когато се изсвирват много ноти, за времето, необходимо за едно повтореноие). Добро време за такова соло е около 400-500mS, с не прекалено много фийдбек, и съотношение dry/wet на вкус, около 65/35% или нещо такова. Средните времена около 200-400mS също се използват често. Използват се дори неосезаеми дилеи от сорта на 20-30mS, като чистия сигнал се пуска на едно място в панорамата, а закъснелия-на друго. Така звука като че ли се "разтяга" между двете точки. Изобщо всичко е до експериментиране.

Добре ще е да походиш поне на солфеж малко. Трябва да се научиш да си настрайваш китарата по слух. Тоест дават ти един тон (ла например), и по него трябва да можеш да я настроиш много добре. Солфежа няма да ти трябва само за настройване. Иначе тоновете трябва да са от 1-ва(най-тънката) към 6-та(най-дебелата): МИ, СИ, СОЛ, РЕ, ЛА, МИ по - точно ми от 1-ва октава(най-тънката) си от малка октава сол от малка октава ре от малка октава ла от голяма октава ми от голяма октава(най-дебелата) Прикачвам МИДИ файл с тоновете на свободните струни от най-тънката до най-дебелата. http://media.putfile.com/guitartune Опитай се да настроиш китарата на слух по тези тонове.

Крещенето (поне това, което не съсипва гласа за 1 месец) изисква много добра вокална техника. Само едно ще ви кажа - ако не можете да пеете като тоя пич в клипа(когато не креши), значи, че няма да можете и да крещите като него. Тези крясъци не са точно викане, а много тясно свиване на гласовата цепка(излиза много висок фалцет от края на 3-та, или началото на 4-та октава, това, май не го чух в записа, който пратихте, но фалцета го има в викане стил Death-Spirit crusher, и много метал и рок крясъци), комбинирано с друг ефект, идващ от гърлото, подобен на храчене. Ако нямате добра вокална техника, и подвижен глас, то няма да успеете да го направите качествено. За съжаление у нас няма специализирани вокални педагози, които да преподават екстремно пеене(поради липса на музикален бизнес). За това, ако наистина искате някой от вас да пее така, то вижте кой от вас има най-груб(груб, не дебел), и по възможност висок глас, и го пратете на даскал по пеене с (общи средства дори, ако не може сам да си го позволи). Гледайте да намерите даскал, с по-широки разбирания, не на вманиячен оперен педагог. Ако искате изпейте в оригинална тоналност някоя песен на Bon Jovi например(ясно,к че няма да го докарате хич качествено), запишата се, и предценете кой от вас има най-сух, груб, и дрезгав тембър като него(или там, на който се кефите). После да ходи на даскал. И да знаете, че ако прекалява с това крещене, ще си съсипе гласа. Може и да питате Emo от форума дали иска да пее с вас. Той също не е виртуоз, но има певчески усет. С повечко работа ще стане хардкор/пънк/неометъл певец от него. Иначе така с откровенно викане нищо няма да направите. Поздрави.

A има ли вариант с него капките да се изшкурят и после да се полира, както автолаковете.

A би ли споделил малко опит по въпроса?

Ако си сигурен какъв лак е използват, можеш да боядисаш само около дупчицата, и да полираш накрая. Така няма да е много видимо, че е имало дупка.

Ето едно любопитно стратче за феновете. Както ще прочетете, направено е в къстъм шоп-а на Фендер. http://www.dreamstrat.com/the_name.htm

Да, за noisless си прав.

И да ти кажа, в БГ я има, я няма 3-ма, 4-ма души, които могат да ти направят китара от такъв клас, като тези на снимките, и то само срещу добри пари. Също си мисля, че колкото по-голяма площ има повърхността на китарата - толкова повече звукова енергия предава тя в околното пространство-> толкова повече енергия губи струната-> толкова по-малка продължителност на тона ще има, а тъй като това е електрическа китара, едва ли е много добре тя да отдава много енергия. Струва ми се, и че производителите на китари не са вчерашни. Извинявай за леко саркастичния тон, нищо лично.

Абсолютно съм съгласен с тебе! Ако SirAfred беше прав, китарите с малки тела(стил steinberger) и lap китарите щяха да звучат зле, понеже нямат достатъчно дърво около мястото, където минават струните, което определено не е вярно. Ако беше вярно, то автоматично всички китари като Stratocaster, Ibanez JS, и по-голямата част от моделите им, ESP, Jackson, и въобще всички китари, със завинтващи се грифове, щяха да са с класи по-зле от най-скапаната neck-trough китара, което определено не е така . Не знам на базата на каква информация си стигнал до извода, че китарата трябва да е от цяло дърво, и до колко китари си се докосвал до сега, но от моя скромен опит с китарите мога да ти кажа, че въобще не си прав. Не го приемай като заяждане, но спомени една фирма, която прави neck-trough китарите от цяло дърво?!? Това на мен ми се вижда налудничаво. Недей да се ръководиш от някаква прекалено инженерна мисъл, като ги мислиш тия неща. НИКОГА не можеш да знаеш как ще звучи една китара преди да я направиш. Ето и малко снимки, за да не съм голословен: Честно да ти кажа, не мисля, че тези китари са нисък клас.

Ами ако соло китарата използва дисторшън, е добре и тя да има хъмбъкер. Ако свириш само чисти блус сола, може и сингли само, но като за китара, с която ще се свирят много неща ти препоръчвам двоен адаптер на бриджа.

Какво дано се намери? Голяма талпа с необходимото качество едва ли ще намериш на разумна цена, а няма и голям смисъл, значение за звука имат около 5 сантиметра от двете страни на централната линия на грифа. Отстрани на тялото и стиропор да сложиш, промяна едва ли ще се усети. Важното е под струните, и малко отстрани, дървото да е хубаво.

Има хиляди теми, в които е писано по тоз въпрос. По принцип: -единичния е малко по-тих, шуми повече, но има малко по-звънлив, "чист", приятен и естествен звук(няма фазово гасене, адаптера "чува" вибрациите на струната, и ги превръща в електрическо напрежение. -двойния е по-силен, но поради фазовото гасене, получаващо се между двете намотки има по-малко високи честоти(част от тях се гасят), затова звучи малко "сухо", или "плоско", или пък "топло" и "дебело", но пък има много по-малко шум, което често предопределя употребата му в комбинация с дисторшън. На практика има и изключения, има и двойни адаптери, които са проектирани да звучат близо до единичните(noiseless single-coil pickups или подобно заглавие). Също така има двойни адаптери, в корпуси на единични(stacked humbuckers). Ако обаче ползваш обикновени хъмбъкери, или единични адаптери, то правилата, описани горе важат. Като основно правило - ако ще свириш тежка музика, гледай поне бридж(до струнника) адаптера ти да е двоен. Нек адаптера, ако ще свириш предимно чисти партии с него, може и да го оставиш единичен.

Абе то според мен зависи и как свири човек, аз съм чувал с ушите си как човек, свирещ с Roland VG-88, включен в централното ама изобщо не се разминава със якия звук, пък това си е чист цифров процесор. Може и изцяло ламповата техника да е най-добрата, но, освен ако човек не е бесен ценител, или не записва записи, които със сигурност ще имат голяма аудитория, не виждам особен смисъл от нея. В нашата клубна действителност няма да може да и се наслади човек, пък камо ли в домашна апартаментна такава. Само дето ще разнася тонове апаратури.

Според мен, с който и да е от двата процесора може, макар и да звучи малко по-стерилно да докара тон като сатриани. Вероятно ще минат години, обаче, за да се научи да свири достатъчно добре да го използва(предположение, не знам как свири в момента, може пък и да е добър). Изобщо за сега няма за какво да се сили, да взема процесора и да свири. Даже, както бях писал в една тема, ако може да вземе и един лариус Л55, и да му смени говорителя с фендер(общо 200 лв с говорителя) ще се получи много сполучлива комбинация.

Не, по принцип neck-trough китарите са така направени, както описах. Едва ли Ще се намери толкова голям качествен масив, от който да се изреже цялата китара.

Пробвай и процесорите все пак. Не знам с какви пари разполагаш, но по хай-енд процесорите наистина звучат доста добре. Според мен ще ти свърши добра работа комбинацията хубав процесор -> правено 10-15Ватово лампово кубенце. Така хем ще има доста възможности, хем ще е леко.

То няма нужда да е от една талпа. По скоро грифа ще е от една дълга дъска, която минава и през тялото, а тялото ще е от още 2 талпи, залепени отстрани.

Значи, една голяма част от усещането при свирене с лампа, идва от крайното стпало.

Значи забелязал съм едно нещо - масовите струни като earnie ball, d'addario, Fender..., звучат много добре като нови, но потъмняват, ръждясват, и започват да звучат скапано само след седмица(поне под действието на моята пот). Има струни като Cobra, Queen, и може би друго евтини марки, които са около 5лв. Те звучат МАЛКО по-зле като нови, но забелязвам, че издържат по 2-3-пъти повече време преди да започнат да потъмняват, и да променят звука си. Ако няма да правите записи скоро, мисля, че тези струни са добро и евтино решение за свирене вкъщи и на живо.

Според мен за 90-100-ина лева Л55-така върви. Един говорител фендер струва около 100, така че за 200 лева получавате един доста сносен и издъжлив 50Ватов 12-инчож усилвател. Особено ако сте от хората, които свирят с процесори, това е много добър избор за вас.

Не знам дали ореха ще издържи на напрежението на струните. Нека по-запознатите кажат. Иначе ореха ще даде нисък резонанс. Знам, че го използват за тела на бас-китари. Не знам, обаче как ще звучи при китара.

В xxxx има за около 30-ина май.