Evtim Djerekarov

Абе то според мен зависи и как свири човек, аз съм чувал с ушите си как човек, свирещ с Roland VG-88, включен в централното ама изобщо не се разминава със якия звук, пък това си е чист цифров процесор. Може и изцяло ламповата техника да е най-добрата, но, освен ако човек не е бесен ценител, или не записва записи, които със сигурност ще имат голяма аудитория, не виждам особен смисъл от нея. В нашата клубна действителност няма да може да и се наслади човек, пък камо ли в домашна апартаментна такава. Само дето ще разнася тонове апаратури.

Според мен, с който и да е от двата процесора може, макар и да звучи малко по-стерилно да докара тон като сатриани. Вероятно ще минат години, обаче, за да се научи да свири достатъчно добре да го използва(предположение, не знам как свири в момента, може пък и да е добър). Изобщо за сега няма за какво да се сили, да взема процесора и да свири. Даже, както бях писал в една тема, ако може да вземе и един лариус Л55, и да му смени говорителя с фендер(общо 200 лв с говорителя) ще се получи много сполучлива комбинация.

Не, по принцип neck-trough китарите са така направени, както описах. Едва ли Ще се намери толкова голям качествен масив, от който да се изреже цялата китара.

Пробвай и процесорите все пак. Не знам с какви пари разполагаш, но по хай-енд процесорите наистина звучат доста добре. Според мен ще ти свърши добра работа комбинацията хубав процесор -> правено 10-15Ватово лампово кубенце. Така хем ще има доста възможности, хем ще е леко.

То няма нужда да е от една талпа. По скоро грифа ще е от една дълга дъска, която минава и през тялото, а тялото ще е от още 2 талпи, залепени отстрани.

Значи, една голяма част от усещането при свирене с лампа, идва от крайното стпало.

Значи забелязал съм едно нещо - масовите струни като earnie ball, d'addario, Fender..., звучат много добре като нови, но потъмняват, ръждясват, и започват да звучат скапано само след седмица(поне под действието на моята пот). Има струни като Cobra, Queen, и може би друго евтини марки, които са около 5лв. Те звучат МАЛКО по-зле като нови, но забелязвам, че издържат по 2-3-пъти повече време преди да започнат да потъмняват, и да променят звука си. Ако няма да правите записи скоро, мисля, че тези струни са добро и евтино решение за свирене вкъщи и на живо.

Според мен за 90-100-ина лева Л55-така върви. Един говорител фендер струва около 100, така че за 200 лева получавате един доста сносен и издъжлив 50Ватов 12-инчож усилвател. Особено ако сте от хората, които свирят с процесори, това е много добър избор за вас.

Не знам дали ореха ще издържи на напрежението на струните. Нека по-запознатите кажат. Иначе ореха ще даде нисък резонанс. Знам, че го използват за тела на бас-китари. Не знам, обаче как ще звучи при китара.

В xxxx има за около 30-ина май.

Значи ако искаш лампа, какъв звук искаш, леко претоверен, динамичен драйв ли? Или по-мощен драйв за сола? За процесор отпред - Зависи за какво го използваш - ако просто го използваш за дилей/реверб/хорус пред ампа ще ти свърши работа. Ако обаче използваш драйвове от процесора, това, дали ще ти свърши работа зависи от: 1.Качеството на процесора 2.Вкуса ти. Та ако наистина искаш нещо слабичко лампово, то е най-добре да ти направи някой някакъв 10-ина ватов лампов амп. С какъв говорител искаш да е? 8"? Ако наистина не държиш на маниакален звук, можеш да си вземеш едно peavey тranstube от малките, звучи малко тъничко, но донякъде имитира динамиката, и хармонициите на лампов усилвател. Не е скъпо, ако минеш през муз. магазин, можеш да го пробваш.

С риск да ме напсуват лампа-феновете, бих ти препоръчал транзистор, или най-много хибрид, ако наистина искаш тежък, брутален саунд. При наличие на добър педал или процесор пред него, разбира се. Peavey bandit ми се струва наистина удачен избор.

Ясно, търсих из нета, но не можах да намеря информация за него.

Явно ключето е различно. Ето оригиналната схема. Май е като твоята. Ако някой може да даде информация за ключето, ще е от голяма полза.

Да, има noiseless единични адаптери.

Не знам дали си извадил схемата правилно. Ако е правилна, и ключето функционира както съм написал(и не съм допуснал някакви сериозни грешки), излиза, че не може да е свързано както показваш, и да работи. Огледай всичко и провери пак. Дал съм абсурдните свързвания, които се получават според схемата ти и представата ми за ключето, и изводите от адаптерите. Китарата е Ibanez, това и е заводската схема. Помагайте с предложения за схемата, ключето, както и проводниците на адаптерите. Както се вижда, ако наистина беше вързана така, то не трябваше да се чува нищо на позиция 2(до бриджа).

Вече е писано поне веднъж по въпроса. Значи за да имаш гасене на шума, а н на полезния сигнал трябва: 1- двата адаптера да имат еднакъв брой навивки. 2- магнитите им да са обърнати в различни посоки(ако наистина е така, можеш, като поставиш адаптерите един до друг, да свържеш долната страна магнитите с около2-3мм пластина от магнитно мек метал(ламарина например), който да играе роля на магнитопровод. 3- магнитите да са еднакво силни и еднакви 4- да вържеш края на единия адаптер с края на другия, началото на първия да заземиш, а началото на втория - от него да вземеш изходния сигнал. 5- да разположиш двата адаптера един до друг. Предполагам, че връзвайки последователно 2 сингъла, ще получиш доста мътен звук, и огромно съпротивление(около 16К). Един нов хъмбъкер струва около 25лв.

Не мисля, че е чак безумно. Звучат ми много добре балансирано барабаните, но малко по-малко перкусивно от необходимото. Соловото барабанче, макар, че звучи красиво, леко мътнее, все едно е сложено в банята. Касата(до колкото мога да чуя на моите колони) също ми се струва, че и трябват още МАЛКО високочестотни съставки и удар(може би по-бърза атака на компресора,както и експерименти с трешолда, ratio-то и gain-а, така, че само първоначалния удар дса бъде малко по-силничък, и после компресора бързо да глътне силата). Също така семпъла на касата ми се струва много суров. Ако имаше още малко резонанс, можеше и за floor tom да мине. Мисля, че трябва да и се изреже резонанса около 100-130 Хц с остър еквилайзер, както и да и се вземе на вкус с няколко децибела звученето като "картонена кутия" с по-широк и плавен еквилайзер, със средна честотта някъде около 300-400-500хЦ(с опити, къде звучи най-добре). Пак зависи де, едва ли хеви метъл каси иска човека, но си мисля, че още с по 3-4 децибела трябва да се пипне тук-таме касата.

Доста пипнато е откъм писане на динамика, и избор на семпли. Звучи ми малко като акузтичен джаз. Може би трябва още известно пипане, като компресия/еквилайзери, и ще е ток.

Забравихте и една много важна част - помещение, което не кънти зверски, и няма шумяши уреди (като компютри) в него.

Абе какво толкова и се чудиш на таз китара не мога да разбера. Пробиваш 2 отвора под струните, единия до бриджа, а другия, до грифа. Включи адаптера, дръж го в ръка, периодично дърпай струните, и виж къде ти харесва звука. Там пробий отворите. То така или иначе няма да стане най-добрата World Class китара от това, та не виждам какво толкова си се притеснил.

Инфо в нета има колкото щеш, но предимно на английски език. Ами пробвай с ключови думи guitar, pickup, pickup position, scale length, и други, както и изречения, в които участват. Ако струните са прекалено ниско до адаптера, понякога ще ги придърпва с магнитното си поле, и ще се чува ужасно изпукване. Също така, когато магнита дърпа силно струните, започва да им отнема от енергията на трептене. Ако разстоянието е твърде голямо, тогава се чува много тихо. Мензура се начича разстояниято между двете точки, между които е опъната струната. Има много сайтове като ProjectGuitar и други подобни, обаче са на английски.

Дупки се режат с фреза. За разположение - накарай някой да свири на нея, и движейки адаптера си харесай място, където ти звучи. По принцип си има и стандартни места(които се смятат, като се ума предвид дължината на мензурата), можеш да намериш инфо в нет-а. По принцип е желателно струните да са точно над пъпките, но не винаги е възможно. Оптималното разстояние е около 2.5мм от струните при натиснато последно прагче.

Направи ли свързването вече?

Кой ти говори за цифрови симулации. Не знам как е в боса, обаче в 80% от процесорите, дисторшъните са аналогови, и са преди цифровата част на схемата. Предполагам, че при бос и ДОД процесорите стоят пак така нещата. Дори и наистина да говорим за цифрови модели, то аналоговите педалчета въобще не са трудни за моделиране, и гарантирам ти, при липсата на шум от конвертора, и по-бързичък процесор, разликата ще е само хипотетична. Има и разлика между цифров звук с 2Mhz 16 битов процесор, и 200Мhz 64-битово DSP например. Това не са zoom-ове.