Evtim Djerekarov

Искам да попитам басистите, какви честоти е най-добре да се използват при еквилайзера на бас-предусилвателите, кои придават най-голяма разлика в характера на звученето на инструмента. За да не стават грешки, сложих и 2 параметрични филтъра, но все пак, каvете си мнението. Максималната корекция ще е +-12 dB.

Maлко късно се включвам в темата, но да кажа 2 приказки. Ако приемем, че всички изброени китари са сравнително верни, гледайте като купувате по възможност предната дъска(тази с дупката) да е направена от смърч(spruce)(демек от борче). Смърча има голямо отдаване на звукова енергия, и китарите със смърчова предна дъска са значително по-силно и приятно звучащи о тмного от китарите, с предна дъска от друго дърво. Друго нещо - повечето от евтините китарки звучат приятно, но малко плоско, нямат необходимата дълбочина на звука, и не са така звънки. Затова пробвайте много китари преди да купите, и вземете китарата, която наистина ви хресва. Известна представа за резонанса на кутията можете да добиете и като чукнете леко с пръст по китарата, някъде около бриджа, и се заслушате в отзвучаването.

Около 2 пъти по-широки са от многоцветна химикалка. Иначе са толкова дълги, и са много високооборотни. С тях се работи лесно, все едно със зъболекарска машинка, и са много леки, около 200 грама. Работят на 12 Волта. В конрад често имат от тях.

Не, нито едно от двете не замазва. Фийдбека си е фийдбек, а драй/ует настройката също не маха високи от сигнала. Предполагам, че това, което отрязва високите е някакъв LoPass филтър във фийдбек веригата. Така колкото повече пъти мине сигнала през фийдбек веригата, толкова по-малко високи има.

Не, не става. В много компютърни клубове имат лазерни принтери.

Има малки бормашинки за по 10-ина лв. Няма смисъл да се използва голяма бормашина.

Железен трихлорид се продава в магазините за електроника. Малко пояснения и споделяне на опит по метода, описан от колегата горе: 1. Може да се направи и с гланцово блокче, от българските. Гланца се отлепя много лесно и точно заедно с тонера от хартията. 2. Трябва принтера да е лазерен, и да печата ПЛЪТНО. Тоест да не е засвършващ тонера. 3. Може с ютия, но аз правя следното - пускам котлона на печката на 4, докато се нагрее, после го смъквам на 2, поставям платката върху него, и отгоре хартийката с печатаното, и я притискам с помощта на долната страна на лъжица(много обла е). 4. Ецвам с железен трихлорид, като разтвора нагрявам до около 55-60 градуса, така, че реакцията да стане по-бързо. Докато ецвам връзвам платката с жичка през нарочно направена за целта дупчица, и активно я раздвижвам в разтвора, за да се ецва равномерно. 5. Дупките е най-добре да се пробият СЛЕД ецването. Така самите дупчици, вече са се разяли от трихлорида, и бургийката се центрира сама в образувалата се лека падинка. Още едно предимство е, че така няма опасност да нараним тонера с бургията. 6. Ако си намерите от много тънкия, млечно бял, едностранно фолиран стъклотекстолит, можете да си правите и двустранни платки, като ги залепвате една за друга. Единствения недостатък е, че нямате метализирани преходи между двете страни, и трябва да запоявате компонентите и от двете страни на платката. Обаче чрез двустранни платки, шума, осцилациите, и микрофоничните ефекти могат да се сведат до минимум, поради наличието на "ground plate" oт долната страна на платката. Друго нещо, което можете да направите е, да поставите малки хартиени кръгчета където ще има спойки, и да пръснете платката с температуроустойчив лак. После махате кръгчетата, и си имате платка със solder маска, спойките ще стават кръгли, няма да се разливат по пистата, нито пък ще се опитват да "прескачат" най - подло в съседни писти.

Виж, в този форум влизат и хора, които имат лични контакти с музикални продуценти. Те, обаче не биха искали да им се досажда. Ако мислите, че наистина във вашата група има нещо забележително, защо просто не дадете записи в раздел "Авторска музика", пък ако така е било писано, може и някой да ви забележи.

Виж, това, колко битов е компютъра няма общо с това колко битова е обработката на сигнала. Може да се работи и с 256-битови плъгини на 16-битови компютри. Просто изисква повече процесорно време. 64-битовите процесори просто имат 64-битова шина за данни, и 64-битови регистри. Това е разликата. Иначе предполагам, че 32-битовите приложения ще вървят без проблем на 64-битовото поколение х86 процесори. Също както днес ние може да си пуснем програма за 8086(8 и 16-битов), или 80286(16 битов,"Правец 16" всъщност е копие на IBM 80286) на нашите 80586(32-битови) процесори.

Аз на мойта никак не и викам, ма ДРИСЛА би било добре за китара .

Важното е бриджа да е замасен. Най-добре е да се замаси на масата на буксата. Не е проблем и да се замаси на масата на потенциометъра, масата на ключето, или която и да е маса в китарата. Просто е най-добре(ако наистина искаме да вържем масата на китарата в топология тип "звезда") да се заземи при изходната букса. Ако искаме да сме сигурни, че няма да ни бие ток, може бриджа да се заземи през неголям (около 160-220nF) кондензатор, така, че най-ниските честоти да не минават през него, и да затихват с 20-ина децибела . Това малко ще влоши картината с шума, но ще намали донякъде вероятността от силен токов удар.

Акрилен грунд продават на руското пазарче в Люлин. Вече ти казах, че можеш да намериш никелажен цех.

Ами разбира се че дилея, като разновидност на реверберационните ефекти е много важно нещо. Но много зависи от това, какво искате да постигнете. Тъй-наречения "slapback" дилей, например, е с време около 100-200mS, и има сравнително малко обратна връзка, достатъчна за да се чуят 2-3 повторения, преди съвсем да затихнат. Този тип дилей придава "стадионно" или "клубно", живо звучене, типично за рок енд рол-а и по-бързия блус от 60-те години. Използва се както при бързички рокаджийски сола, така и върху вокала често. Като пример за slapback делаъ мога да дам голяма част от бързите песни на Elvis Presley, както и например вокала на Металика в по-голямата част от албума "Kill'em all". Може да искате солото да звучи отдалечено и пространствено(би отивало за соло стил Fade to black, например), особено какгато то е или много бавно, или има много -много бързи мотиви(като преминаване през скали на 16-ни и дори 23-ни, когато се изсвирват много ноти, за времето, необходимо за едно повтореноие). Добро време за такова соло е около 400-500mS, с не прекалено много фийдбек, и съотношение dry/wet на вкус, около 65/35% или нещо такова. Средните времена около 200-400mS също се използват често. Използват се дори неосезаеми дилеи от сорта на 20-30mS, като чистия сигнал се пуска на едно място в панорамата, а закъснелия-на друго. Така звука като че ли се "разтяга" между двете точки. Изобщо всичко е до експериментиране.

Добре ще е да походиш поне на солфеж малко. Трябва да се научиш да си настрайваш китарата по слух. Тоест дават ти един тон (ла например), и по него трябва да можеш да я настроиш много добре. Солфежа няма да ти трябва само за настройване. Иначе тоновете трябва да са от 1-ва(най-тънката) към 6-та(най-дебелата): МИ, СИ, СОЛ, РЕ, ЛА, МИ по - точно ми от 1-ва октава(най-тънката) си от малка октава сол от малка октава ре от малка октава ла от голяма октава ми от голяма октава(най-дебелата) Прикачвам МИДИ файл с тоновете на свободните струни от най-тънката до най-дебелата. http://media.putfile.com/guitartune Опитай се да настроиш китарата на слух по тези тонове.

Крещенето (поне това, което не съсипва гласа за 1 месец) изисква много добра вокална техника. Само едно ще ви кажа - ако не можете да пеете като тоя пич в клипа(когато не креши), значи, че няма да можете и да крещите като него. Тези крясъци не са точно викане, а много тясно свиване на гласовата цепка(излиза много висок фалцет от края на 3-та, или началото на 4-та октава, това, май не го чух в записа, който пратихте, но фалцета го има в викане стил Death-Spirit crusher, и много метал и рок крясъци), комбинирано с друг ефект, идващ от гърлото, подобен на храчене. Ако нямате добра вокална техника, и подвижен глас, то няма да успеете да го направите качествено. За съжаление у нас няма специализирани вокални педагози, които да преподават екстремно пеене(поради липса на музикален бизнес). За това, ако наистина искате някой от вас да пее така, то вижте кой от вас има най-груб(груб, не дебел), и по възможност висок глас, и го пратете на даскал по пеене с (общи средства дори, ако не може сам да си го позволи). Гледайте да намерите даскал, с по-широки разбирания, не на вманиячен оперен педагог. Ако искате изпейте в оригинална тоналност някоя песен на Bon Jovi например(ясно,к че няма да го докарате хич качествено), запишата се, и предценете кой от вас има най-сух, груб, и дрезгав тембър като него(или там, на който се кефите). После да ходи на даскал. И да знаете, че ако прекалява с това крещене, ще си съсипе гласа. Може и да питате Emo от форума дали иска да пее с вас. Той също не е виртуоз, но има певчески усет. С повечко работа ще стане хардкор/пънк/неометъл певец от него. Иначе така с откровенно викане нищо няма да направите. Поздрави.

A има ли вариант с него капките да се изшкурят и после да се полира, както автолаковете.

A би ли споделил малко опит по въпроса?

Ако си сигурен какъв лак е използват, можеш да боядисаш само около дупчицата, и да полираш накрая. Така няма да е много видимо, че е имало дупка.

Ето едно любопитно стратче за феновете. Както ще прочетете, направено е в къстъм шоп-а на Фендер. http://www.dreamstrat.com/the_name.htm

Да, за noisless си прав.

И да ти кажа, в БГ я има, я няма 3-ма, 4-ма души, които могат да ти направят китара от такъв клас, като тези на снимките, и то само срещу добри пари. Също си мисля, че колкото по-голяма площ има повърхността на китарата - толкова повече звукова енергия предава тя в околното пространство-> толкова повече енергия губи струната-> толкова по-малка продължителност на тона ще има, а тъй като това е електрическа китара, едва ли е много добре тя да отдава много енергия. Струва ми се, и че производителите на китари не са вчерашни. Извинявай за леко саркастичния тон, нищо лично.

Абсолютно съм съгласен с тебе! Ако SirAfred беше прав, китарите с малки тела(стил steinberger) и lap китарите щяха да звучат зле, понеже нямат достатъчно дърво около мястото, където минават струните, което определено не е вярно. Ако беше вярно, то автоматично всички китари като Stratocaster, Ibanez JS, и по-голямата част от моделите им, ESP, Jackson, и въобще всички китари, със завинтващи се грифове, щяха да са с класи по-зле от най-скапаната neck-trough китара, което определено не е така . Не знам на базата на каква информация си стигнал до извода, че китарата трябва да е от цяло дърво, и до колко китари си се докосвал до сега, но от моя скромен опит с китарите мога да ти кажа, че въобще не си прав. Не го приемай като заяждане, но спомени една фирма, която прави neck-trough китарите от цяло дърво?!? Това на мен ми се вижда налудничаво. Недей да се ръководиш от някаква прекалено инженерна мисъл, като ги мислиш тия неща. НИКОГА не можеш да знаеш как ще звучи една китара преди да я направиш. Ето и малко снимки, за да не съм голословен: Честно да ти кажа, не мисля, че тези китари са нисък клас.

Ами ако соло китарата използва дисторшън, е добре и тя да има хъмбъкер. Ако свириш само чисти блус сола, може и сингли само, но като за китара, с която ще се свирят много неща ти препоръчвам двоен адаптер на бриджа.

Какво дано се намери? Голяма талпа с необходимото качество едва ли ще намериш на разумна цена, а няма и голям смисъл, значение за звука имат около 5 сантиметра от двете страни на централната линия на грифа. Отстрани на тялото и стиропор да сложиш, промяна едва ли ще се усети. Важното е под струните, и малко отстрани, дървото да е хубаво.

Има хиляди теми, в които е писано по тоз въпрос. По принцип: -единичния е малко по-тих, шуми повече, но има малко по-звънлив, "чист", приятен и естествен звук(няма фазово гасене, адаптера "чува" вибрациите на струната, и ги превръща в електрическо напрежение. -двойния е по-силен, но поради фазовото гасене, получаващо се между двете намотки има по-малко високи честоти(част от тях се гасят), затова звучи малко "сухо", или "плоско", или пък "топло" и "дебело", но пък има много по-малко шум, което често предопределя употребата му в комбинация с дисторшън. На практика има и изключения, има и двойни адаптери, които са проектирани да звучат близо до единичните(noiseless single-coil pickups или подобно заглавие). Също така има двойни адаптери, в корпуси на единични(stacked humbuckers). Ако обаче ползваш обикновени хъмбъкери, или единични адаптери, то правилата, описани горе важат. Като основно правило - ако ще свириш тежка музика, гледай поне бридж(до струнника) адаптера ти да е двоен. Нек адаптера, ако ще свириш предимно чисти партии с него, може и да го оставиш единичен.