Evtim Djerekarov

Също така ме светнаха, че мога да накарам опамповете да работят в класА с резистор от изхода към Vcc+, та ако може малко съвети по въпроса.

Чети малко нагоре в темата, бе човек, там си е описано много ясно как.

В последната схема корекцията е +-18Дб. Иначе не мисля, че би се получило омазване, когато човек знае какво прави с еквилайзера. Parni_Valjak - нещо такова ли имаш предвид, като казваш, че еквилайзерите трябва да са в отделни стъпала? http://djerekarov.muzikant.org/amp2.JPG

Обаче възниква един въпрос - като направя тонкоректорите в 3 отделни стъпала, и после сумирам 3-те изходни напрежения от тях, и няма ли да се получи така, че промяната в корекцията на даден коректор да намалее 3 пъти(като напрежение) в сравнение със случая, когато имаме само едно стъпало? тоест, няма ли така да ми намалее максималната корекция с 9dB? Другото решение, за което се сещам, е да навържа 3-те стъпала последователно, но така няма ли да има много шум?

Да, наистина ще опитам да направя съседните секции в отделни стъпала.

Горния операционен усилвател работи като инвертиращ усилвател, понеже фазата на сигнала, взет от мю каскадата е обратен по фаза спрямо сигнала след третия триод. Обръщам сигнала по фаза, за да пристигнат сигналите с приблизително една фаза в смесителя. Иначе това за горния операционен усилвател - наистина стойностите не бяха правилни - съвсем не бях обърнал внимание. Жираторната секция съм я ископирал от схема на SWR studio220 GT preamp, като само съм добавил още една параметрична секция. Наистина мисля евтино, и това е защото предусилвателя трябва да излезе ЕВТИНО. Ако можеш да дадеш конкретна идея как мога с 10 елемента отгоре да променя съществено качеството, много ще се радвам.

E, в крайна сметка се спрях на това решение на картинката. Сега мисля платка на джаджата. Моля ви, ако виждате грешки в схемата - казвайте. Извинявам се за размера, но ако смаля картинката стават много неясни надписите.

Предполагам, че ще отговорят на почти всички условия. По темата - AsioForAll драйвера НЕ РАБОТИ ДОБРЕ С КРЕАТИВСКИ КАРТИ, КОИТО СЪМ ПРОБВАЛ(Audigy1, Live SB060). Kx драйверите си работят много добре, и са предвидени точно за серията карти на криейтив. Kx драйверите - ами пробвай да напишеш в google "KX driver" :read: , вече такива въпроси задаваш, толкова ли е трудно да потърсиш?

Картите са около твоите финанси, може малко отдолу, или отгоре. Creative Audigy 4 e okolo $50. Качи си и КХ драйвери за нея. Програми после.

Kakва карта ще си купуваш? Вземи Audigy4 или Audigy2. И двете нямат нищо общо с професионалните карти, но колкото за свирене вкъщи и демо записи, ще ти свърши добра работа. Ако имаш количество рам, и добър процесор, компа наистина ще се превърне в добър китарен процесор.

Щом ви се занимава с баща ти не купувай - направете китара! Може да вземете дърво сега(след като още някой каже какво да гледате в дървото), и да го почакате докато поизсъхне, а през това време може да събирате информация.

Недейте да бързате. Първо се запознаи с китарите, и определи каква китара искаш. Някои понятия: Мензура - разстоянието между двете точки, между които вибрира струната. по-дългата мензура означава по-голям опън на струните, когато са настроени на даден тон, спрямо по-късата мензура, също така означава по-дълъг тон, малко по-малко биене по прагчетата, тон с повече високи честоти, и по-малко баси в себе си. Изобщо дължината на мензурата е въпрос на компромис. Аз бих те посъветвал да избереш средна дължина. Ето някои стандартни дължини: Фендер, Джаксън, Ibanez - около 645-649мм. PRS - 635-637мм. Гибсън - 625-628мм. В зависимост от дължината на мензурата, се променят и разстоянията между прагчетата. Също така, голямо значение има дървото, от което ще се прави китарата. За тяло се използват махагон(мек тон с по-бавна атака), липа(балансиран тон с среднобърза атака), ясен(бърза атака), орех(рядко, по-бодходящ за бас-китари), понякога топола, чам не се препоръчва за електрически китари, много мек тон има. Можеш да пробваш и буково тяло. За грифа, доколкото знам, много подходящ е клена, но труднодостъпен. Също така дъб, бук(не е желателно, измята се често), махагон, орех(можеш да опиташ), и може би други здрави дървета. За фингърборда(дъсчицата, на която се поставят прагчетата) се използват предимно палисандър и абанос, и клен при светлите ф-борд-и, можеш да пробваш орех. Също така, китари често се правят от 3-4 залепени по посока на струните парчета дърво(поне тялото, грифа може би е по-добре да е от едно парче). Има два основни типа китари - neck through - грифа не е завинтен с винтове за тялото, а самата дъска продължава и минава през средата на тялото, или bolt- on - гриф, завинтен с винтове. Също така особено за грифа, жилките на дървото трябва да са в определена посока, и дървото трябва да е добре изсъхнало(в смисъл да е съхнало дълго време). Ако разбираш английски мога да ти дам линкове към статии. Изчакай, другите също ще отговорят, чети, пробвай, не бързай. Нека развием темата, и след месец-два предполагам, че и двамата с баща ти ще знаете точно какво да правите.

Mерси, ще го поразгледам! Избрал съм жираторно решение заради компактността, и неголемия брой компоненти.

+-12dB са максималните възможни корекции при тази схема, и този подбор на компонентите. Тези граници важат за средно обло Q, разбира се. При остри пикове, корекциите могат да коригират до +-18dB. Колкото по-объл е пика, толкова по-малки са границите, като при такова Q което покрива 4-5 октави, вече нещата клонят към +-8dB максимум. Също така, при една настройка на Q-to, всъщност пика в ниски честоти е по-остър, а ако преместим честотата във във високите, става малко по-объл. Тази тенденция е в пълно съответствие с склонността на човешкото ухо да не харесва резки пикове във високите честоти. Схемата я смятах днес следобяд, и е резултат от доста сметки, но и от известна доза налучкване(поне що се отнася до честотоопределящите компоненти).

Нищо, де, нека всички дадат мнения, пък аз ще си избера на кого да повярвам. Toчно такава статистика се надявам, че някой вече е направил, няма ли някакви стандартни честоти, които се използват често?

Искам да попитам басистите, какви честоти е най-добре да се използват при еквилайзера на бас-предусилвателите, кои придават най-голяма разлика в характера на звученето на инструмента. За да не стават грешки, сложих и 2 параметрични филтъра, но все пак, каvете си мнението. Максималната корекция ще е +-12 dB.

Maлко късно се включвам в темата, но да кажа 2 приказки. Ако приемем, че всички изброени китари са сравнително верни, гледайте като купувате по възможност предната дъска(тази с дупката) да е направена от смърч(spruce)(демек от борче). Смърча има голямо отдаване на звукова енергия, и китарите със смърчова предна дъска са значително по-силно и приятно звучащи о тмного от китарите, с предна дъска от друго дърво. Друго нещо - повечето от евтините китарки звучат приятно, но малко плоско, нямат необходимата дълбочина на звука, и не са така звънки. Затова пробвайте много китари преди да купите, и вземете китарата, която наистина ви хресва. Известна представа за резонанса на кутията можете да добиете и като чукнете леко с пръст по китарата, някъде около бриджа, и се заслушате в отзвучаването.

Около 2 пъти по-широки са от многоцветна химикалка. Иначе са толкова дълги, и са много високооборотни. С тях се работи лесно, все едно със зъболекарска машинка, и са много леки, около 200 грама. Работят на 12 Волта. В конрад често имат от тях.

Не, нито едно от двете не замазва. Фийдбека си е фийдбек, а драй/ует настройката също не маха високи от сигнала. Предполагам, че това, което отрязва високите е някакъв LoPass филтър във фийдбек веригата. Така колкото повече пъти мине сигнала през фийдбек веригата, толкова по-малко високи има.

Не, не става. В много компютърни клубове имат лазерни принтери.

Има малки бормашинки за по 10-ина лв. Няма смисъл да се използва голяма бормашина.

Железен трихлорид се продава в магазините за електроника. Малко пояснения и споделяне на опит по метода, описан от колегата горе: 1. Може да се направи и с гланцово блокче, от българските. Гланца се отлепя много лесно и точно заедно с тонера от хартията. 2. Трябва принтера да е лазерен, и да печата ПЛЪТНО. Тоест да не е засвършващ тонера. 3. Може с ютия, но аз правя следното - пускам котлона на печката на 4, докато се нагрее, после го смъквам на 2, поставям платката върху него, и отгоре хартийката с печатаното, и я притискам с помощта на долната страна на лъжица(много обла е). 4. Ецвам с железен трихлорид, като разтвора нагрявам до около 55-60 градуса, така, че реакцията да стане по-бързо. Докато ецвам връзвам платката с жичка през нарочно направена за целта дупчица, и активно я раздвижвам в разтвора, за да се ецва равномерно. 5. Дупките е най-добре да се пробият СЛЕД ецването. Така самите дупчици, вече са се разяли от трихлорида, и бургийката се центрира сама в образувалата се лека падинка. Още едно предимство е, че така няма опасност да нараним тонера с бургията. 6. Ако си намерите от много тънкия, млечно бял, едностранно фолиран стъклотекстолит, можете да си правите и двустранни платки, като ги залепвате една за друга. Единствения недостатък е, че нямате метализирани преходи между двете страни, и трябва да запоявате компонентите и от двете страни на платката. Обаче чрез двустранни платки, шума, осцилациите, и микрофоничните ефекти могат да се сведат до минимум, поради наличието на "ground plate" oт долната страна на платката. Друго нещо, което можете да направите е, да поставите малки хартиени кръгчета където ще има спойки, и да пръснете платката с температуроустойчив лак. После махате кръгчетата, и си имате платка със solder маска, спойките ще стават кръгли, няма да се разливат по пистата, нито пък ще се опитват да "прескачат" най - подло в съседни писти.

Виж, в този форум влизат и хора, които имат лични контакти с музикални продуценти. Те, обаче не биха искали да им се досажда. Ако мислите, че наистина във вашата група има нещо забележително, защо просто не дадете записи в раздел "Авторска музика", пък ако така е било писано, може и някой да ви забележи.

Виж, това, колко битов е компютъра няма общо с това колко битова е обработката на сигнала. Може да се работи и с 256-битови плъгини на 16-битови компютри. Просто изисква повече процесорно време. 64-битовите процесори просто имат 64-битова шина за данни, и 64-битови регистри. Това е разликата. Иначе предполагам, че 32-битовите приложения ще вървят без проблем на 64-битовото поколение х86 процесори. Също както днес ние може да си пуснем програма за 8086(8 и 16-битов), или 80286(16 битов,"Правец 16" всъщност е копие на IBM 80286) на нашите 80586(32-битови) процесори.

Аз на мойта никак не и викам, ма ДРИСЛА би било добре за китара .