Evtim Djerekarov

Пакман-е, знаеш ли откъде могат да се намерят гореописаните в туториала материали, и как са им българските имена?

Значи според мен, ако се дропва китара с къса мензура, просто трябва да се сложат една идея по дебели струни от съответните, подходящи за дропване със китара с дълга мензура. Така ще се постигне подобно напрежение. gorer-e, не мога да изкажа чак толкова компетентно мнение относно това, което си написал, но доколкото чувам, махагона не е с бърза атака, виж ясена е доста по-бърз в това отношение.

Има един сайт GuitarNuts: http://www.guitarnuts.com/index.php с интересни неща за страт. Ако искаш нещо специфично, мога да ти нарисувам схема за него.

А при положение, че се гони нисък тон на китарите, как се прави басът? Не се ли кара с китарите в ниските честоти?

Ами както казах, не съм много запознат със тежкия звук, но честно казано много ми харесва как звучи лес пол-а там. Горе изтъкнах защо. Иначе съм сигурен, че има и групи, които свирят с други китари . едит: Не знам какво значи "по-добра" атака? Късите китари просто имат повече бас в атаката, заради по-малкото напрежение на струните.

Не съм много добре запознат с тежкия звук, но при доста от тежките групи съм забелязал едно - китари Les Paul. Заради махагоновите си тяло и гриф, те имат един много типичен остър звук при свирене на бързи сола, всеки тон се акцентува с едно леко "чаткане", което при повечето други китари, които съм чувал, не е така изразено. Тази китара е и със сравнително къса мензура (около 628 мм), което я кара при свирене на ритъм със заглушаване да има доста басова атака.

Значи не трябва да отнемаш от дървото, което ще рече, че трябва да свалиш стария лак с шкурка около 400, и то внимателно и равномерно. Ще ти отнеме няколко часа(6-7) така, че не бързай, и махай лака равномерно от всякъде. По принцип за електрически китари се използват акрилни лакове, но мисля, че при акустичната не е хубаво, защото се променя звука от тях. Някои хора не лакират китарите си, а просто ги мажат със специални масла. Други ги лакират. Ако все пак искаш да лакираш, мисля, че ще стане добре с нитроцелулозен лак. Не използвай в никакъв случай спрейове на ацетонова основа. Почакай още хора да споделят опит, аз досега не съм боядисвал акустичен инструмент. Мисля че колегата Aureliano има какво да каже по темата. Той е направил доста акустични китари.

Доста ми харесва кавърчето, единствено вокала(поне така ми се стори) трябва по-добре да си понаучи текста. Иначе пее супер.

Мисля си, че имаше предвид съпротивлението между двете жила.

Да, и аз си мисля, че със шкурка и шлайфмашина за 5-6 часа става доста добре.

Значи - моята теза - като си сложил термошлауха, той е притиснал проводниците, и металните части, и двете жила са се опрели едно в друго. мисля, че ако първо изолираш всичко, а после сложиш шлауха няма да има проблем. Относно запояването - за да не стане студена спойка е задължително първо жиците на кабела да се потопят в колофон, след това припоя си се разтича сам по кабела. Важно е и да не използваш припои от по левче от пазара. Много от тях имат твърде висока температура на топене и нежелани примеси. Вземи си една макара SOLDEX 200 грама например за 6 лв. Местата на жака, където ще се запояват жиците е хубаво също да се калайдисат добре, и да се разлее хубаво припоя и по тях. След това, когато и двете повърхности са добре покрити с припой само се допират и са нагряват за около 2 - 3 секунди, и спойката е много надеждна.

Значи - остана само главата да я направя черна отпред. В процеса на боядисване осъзнах още едно нещо за тялото - Първо поставете китарата(тялото)на едната и страна върху нещо кръгло, като малко столче, ПОСТЛАНО С МЕКА МАТЕРИЯ(която по възможност да не оставя влакна) и боядисайте китарата отстрани. След това, като поизсъхне леко след 3 часа(НО НЕ Я ДОКОСВАЙТЕ ОТСТРАНИ)окачете китарата във въздуха хубаво, така, че да не се клати, и я боядисайте от двете страни. Тази вечер ще се опитам да направя снимки на последния слой лак. Остава, както писах, да направя главате черна, и финално да матирам лака с шкурка 1000. След това я давам на колегата Korn за лакиране с автоемайллак в сервиз. След като изсъхне той след седмица-две, най - вероятно ще я полираме, и тогава ще дам всички снимки, заедно с финални обяснения за целия процес.

Добре, някой има ли идея как точно да симулирам лампата като схемно решение. По принцип Norton еквивалента на анод-катод е токов източник, вързан успоредно със съпротивление. Parni_Valjak, благодаря ти за графиките, но честно казано те ми говорят засега много малко относно това, какво решение да избера. Мислиш ли, че е достатъчно да симулирам само зависимостта аноден ток/анодно напрежение/напрежение на решетката, и феноменът grid conduсtion, където протича ток и в решетката? Доколкото четох, промените в коефициента на усилване и коефициента на предаване(transconductance) се дължат точно на гореспоменатите зависимости. А кривите, които даваш със коефициентите на хармонични и интермодулационни изкривявания, мисля, че също са резултат от тези криви. Последното нещо, което искам да попитам - имате ли идея какво изходно напрежение има средностатистическият адаптер за китара, аз съм мерил адаптери между +-200 и +-600 мV, и пикови напрежения от сорта на 4V на бобина при много рязко дърпане на струните. Колко трябва да е напрежението при някакъв да кажем страт винтитж адаптер. Питам, защото мисля, че ще е добхре човек да може виртуално да променя импеданса на китарата си, а и напреженията ми трябват, за да мога да правя оптимални тестови симулации. Също така, ще се радвам, ако някой може да ми каже какви методи за интерполация да използвам при симулацията, така, че да имам оптимални резултати. В момента пиша проекта на С++, за да може да се слушат в реално време промените. Мисля, да направя и oversampling 4x за сега.

Честито на печелившия. Само за това ли реши да смениш квартирата? Голяма стъпка си предприел.

Да, наистина, микрофона в саунд картата(макар, че става, даже някои карти имат прилични микрофонни предусилватели) не е много добър вариант. От опит мога да ти кажа кой, сподед мен е най-големият проблем при записването на микрофон с компютър - шума от самия компютър(вентилаторите).

Да може би наистина трябжа да има и от двете, но по повечко. Не е необходимо на всяка цена купон, просто атмосфера.

По-скоро не.

?? Toва пък що за дивотия е? Направи ако искаш една тема по въпроса.

Не е лош сайта, но във форума също има хора, които се занимават много. Аз правя ефекти за китара, а S-Amp педалчето на nikifena изглежда страхотно.

Нещо линка вече не бачка. Имате ли го save-нато?

Яко се забавих с това боядисване. В момента съхне тялото за последно, и остава да направя само главата на грифа чарна отпред(и самия гриф боядисахме бял отзад, заради множеството дефекти и очуквания). Колегата Korn реши, че ще е най добре да я даде след това да я лакират с пистолет в сервиз, и аз напълно го подкрепям. Като стане готова, ще пратим снимки.

uP би трябвало да е съкращение от микропроцесор.

Значи - ето моето предложение: Имаш един постоянно светещ ярък светодиод от долната страна на педала, и фотодатчик под него, на основата на педала(вътрешната част на педала трябва да е добре затъмнена посредством уплътнение, или може би трябва оптичната система да е поставена в 2 влизащи една в друга черни тръбички). Когато натиснеш педала, светодиода се приближава до датчика, като го отпуснеш се отдалечава. Датчика може да представлява обикновен фоторезистор, който да управлява неинвертиращия, или и двата(при диференциално решение) входа на един операционен усилвател(ОУ) тип TL074, и делителят на напрежение(образуван от фоторезистора и един или два тримера за настройка) да се подбере така, че да кажем(при неинвертиращо решение), че в двете крайни положения на педала, напрежението на входа на ОУ да е например в гранижите 0.1 - 3V. Входният сигнал се усилва от операционния усилвател(всъщност ние не искаме по-голямо изходно напрежение от входното, а просто искаме да отделим двете вериги чрез активния елемент(ОУ), и по този начин да получим стабилен сигнал с ниско изходно съпротивление. Посредством променяне коефициента на усилване на ОУ, делител на изходното напрежение, и евентуално диоди(диоди защото може би зависимостта позиция на педала/напрежение няма да е много линейна, и ще изисква нелинейна корекция, която между впрочем може да се изпълни и в обратната връзка на ОУ) се свежда сигнала до напрежения, удачни за избраното от нас АЦП. Мисля, че едно евтино 8 битово АЦП, или вграденото в пик-а ще свърши работа. Може би по пътя на сигнала ОУ->АЦП трябва да има един диод(който да пречи да тече ток обратно към оу) след него някакъв кондензатор между сигнала и земя, и от него - резистор(последните два да имат стойности, определящи някаква RC константа от сорта на 30-40 милисекунди), така че да се избегне евентуален "шум" в позицията на педала. От там нататък остава да се напише програмата, и да се направят изходни стъпала, с които да управлява МИДИ кабела. ЛЕК ЕДИТ : Няма да е зле да се направи уа педал, по истинска схема, а гореописаната да управлява един цифров потенциометър, който да замества истинския в оригиналната схема. Така хем ще има винтидж саунд, хем оптичен контрол.

Kакво стана, взе ли китарката?

Вариант 1 - наистина не стига захранване. Вариант 2 - интермодулационни изкривявания, в резултат на ниско качество на пулст.