Evtim Djerekarov

Значи - остана само главата да я направя черна отпред. В процеса на боядисване осъзнах още едно нещо за тялото - Първо поставете китарата(тялото)на едната и страна върху нещо кръгло, като малко столче, ПОСТЛАНО С МЕКА МАТЕРИЯ(която по възможност да не оставя влакна) и боядисайте китарата отстрани. След това, като поизсъхне леко след 3 часа(НО НЕ Я ДОКОСВАЙТЕ ОТСТРАНИ)окачете китарата във въздуха хубаво, така, че да не се клати, и я боядисайте от двете страни. Тази вечер ще се опитам да направя снимки на последния слой лак. Остава, както писах, да направя главате черна, и финално да матирам лака с шкурка 1000. След това я давам на колегата Korn за лакиране с автоемайллак в сервиз. След като изсъхне той след седмица-две, най - вероятно ще я полираме, и тогава ще дам всички снимки, заедно с финални обяснения за целия процес.

Добре, някой има ли идея как точно да симулирам лампата като схемно решение. По принцип Norton еквивалента на анод-катод е токов източник, вързан успоредно със съпротивление. Parni_Valjak, благодаря ти за графиките, но честно казано те ми говорят засега много малко относно това, какво решение да избера. Мислиш ли, че е достатъчно да симулирам само зависимостта аноден ток/анодно напрежение/напрежение на решетката, и феноменът grid conduсtion, където протича ток и в решетката? Доколкото четох, промените в коефициента на усилване и коефициента на предаване(transconductance) се дължат точно на гореспоменатите зависимости. А кривите, които даваш със коефициентите на хармонични и интермодулационни изкривявания, мисля, че също са резултат от тези криви. Последното нещо, което искам да попитам - имате ли идея какво изходно напрежение има средностатистическият адаптер за китара, аз съм мерил адаптери между +-200 и +-600 мV, и пикови напрежения от сорта на 4V на бобина при много рязко дърпане на струните. Колко трябва да е напрежението при някакъв да кажем страт винтитж адаптер. Питам, защото мисля, че ще е добхре човек да може виртуално да променя импеданса на китарата си, а и напреженията ми трябват, за да мога да правя оптимални тестови симулации. Също така, ще се радвам, ако някой може да ми каже какви методи за интерполация да използвам при симулацията, така, че да имам оптимални резултати. В момента пиша проекта на С++, за да може да се слушат в реално време промените. Мисля, да направя и oversampling 4x за сега.

Честито на печелившия. Само за това ли реши да смениш квартирата? Голяма стъпка си предприел.

Да, наистина, микрофона в саунд картата(макар, че става, даже някои карти имат прилични микрофонни предусилватели) не е много добър вариант. От опит мога да ти кажа кой, сподед мен е най-големият проблем при записването на микрофон с компютър - шума от самия компютър(вентилаторите).

Да може би наистина трябжа да има и от двете, но по повечко. Не е необходимо на всяка цена купон, просто атмосфера.

По-скоро не.

?? Toва пък що за дивотия е? Направи ако искаш една тема по въпроса.

Не е лош сайта, но във форума също има хора, които се занимават много. Аз правя ефекти за китара, а S-Amp педалчето на nikifena изглежда страхотно.

Нещо линка вече не бачка. Имате ли го save-нато?

Яко се забавих с това боядисване. В момента съхне тялото за последно, и остава да направя само главата на грифа чарна отпред(и самия гриф боядисахме бял отзад, заради множеството дефекти и очуквания). Колегата Korn реши, че ще е най добре да я даде след това да я лакират с пистолет в сервиз, и аз напълно го подкрепям. Като стане готова, ще пратим снимки.

uP би трябвало да е съкращение от микропроцесор.

Значи - ето моето предложение: Имаш един постоянно светещ ярък светодиод от долната страна на педала, и фотодатчик под него, на основата на педала(вътрешната част на педала трябва да е добре затъмнена посредством уплътнение, или може би трябва оптичната система да е поставена в 2 влизащи една в друга черни тръбички). Когато натиснеш педала, светодиода се приближава до датчика, като го отпуснеш се отдалечава. Датчика може да представлява обикновен фоторезистор, който да управлява неинвертиращия, или и двата(при диференциално решение) входа на един операционен усилвател(ОУ) тип TL074, и делителят на напрежение(образуван от фоторезистора и един или два тримера за настройка) да се подбере така, че да кажем(при неинвертиращо решение), че в двете крайни положения на педала, напрежението на входа на ОУ да е например в гранижите 0.1 - 3V. Входният сигнал се усилва от операционния усилвател(всъщност ние не искаме по-голямо изходно напрежение от входното, а просто искаме да отделим двете вериги чрез активния елемент(ОУ), и по този начин да получим стабилен сигнал с ниско изходно съпротивление. Посредством променяне коефициента на усилване на ОУ, делител на изходното напрежение, и евентуално диоди(диоди защото може би зависимостта позиция на педала/напрежение няма да е много линейна, и ще изисква нелинейна корекция, която между впрочем може да се изпълни и в обратната връзка на ОУ) се свежда сигнала до напрежения, удачни за избраното от нас АЦП. Мисля, че едно евтино 8 битово АЦП, или вграденото в пик-а ще свърши работа. Може би по пътя на сигнала ОУ->АЦП трябва да има един диод(който да пречи да тече ток обратно към оу) след него някакъв кондензатор между сигнала и земя, и от него - резистор(последните два да имат стойности, определящи някаква RC константа от сорта на 30-40 милисекунди), така че да се избегне евентуален "шум" в позицията на педала. От там нататък остава да се напише програмата, и да се направят изходни стъпала, с които да управлява МИДИ кабела. ЛЕК ЕДИТ : Няма да е зле да се направи уа педал, по истинска схема, а гореописаната да управлява един цифров потенциометър, който да замества истинския в оригиналната схема. Така хем ще има винтидж саунд, хем оптичен контрол.

Kакво стана, взе ли китарката?

Вариант 1 - наистина не стига захранване. Вариант 2 - интермодулационни изкривявания, в резултат на ниско качество на пулст.

Тони, ако искаш, запиши ми семпли на някое солце 4исто, направо в компа, и ми ги прати на пощата, за да има какво да тествам през симулатора. Всъщност, молбата ми е към всички.

Това за китарата е така. Моята се доближава повече до лес-пол звучене(заради по-късия си гриф, и отчасти махагоновото тяло). Повечето от вас свирят с китари, по-приличащи на стратокастер по атака на звука, и подобна дължина на мензурата.

Това, което съм дал като семпъл изобщо все още не е модел на фендера, а просто демонстрация на ламповия модел, който пиша. Ето още малко демота от една лампа, работеща в -0.5 до 0.5V Eg режим, 200 анодно напрежение, като написах и филтри, LP филтър преди стъпалото, Bandpass филтър след него, и малко реверб от VST плъгин отгоре. Демонстрирам различни Gain настройки. http://media.putfile.com/sweetgain2 http://media.putfile.com/sweetgain4 http://media.putfile.com/sweetgain7 http://media.putfile.com/sweetgain10

Kaпацитетите между електродите(ако говориш за тях) са пикофаради, и не влияят върху чуваемия спектър, да не говорим върху китарния. Когато се екранира лампата, тези капацитети стават малко по-голени, но не мисля, че имат съществено значение така или иначе.

Ами да, можем да направин партийка.

Хайде де, никой ли не се е занимавал някога с лампи? Помагайте! Значи до сега имаме някои отправни точки-> Напреженирто на грида Eg и напрежението на анода Ep ни дават различни криви на анодния ток Ip. Използваемия за целите ни регион на напрежението на грид Eg на лампата е около 1.5V до -5V. В екстремните случаи, лампата има свойството да променя динамичното си съпротивление Rp, както и коефициентите на усилване и предаване u, gm. При нулево, или положително напрежение на грида Eg, когато лампата е в областта на пресищане, през грида тече ток Ig. Ако някой може да помогне със конкретни зависимости между някои от гореспоменатите неща. много ще се радвам.

Белия бор(доколкото знам си е чамче) Мисля, обаче, че трябва да се обработи дървото с някакви масла/смоли/лепила(не знам как точно става)преди да се направи тяло, за да не се нацепи.

Eто ги първите резултати от математическия модел на 12AX7, който написах. Програмката е писана на QBASIC, така че неща като Anti-alias filter не съм писал(поради обясними причини, все пак бейсик е ужасно бавен интерпретатор от високо ниво), в оригиналния сигнал, ако не използвате плеър, имащ филтър се чува ясно грешката във високите честоти. Ето какво излиза от QBASIC след прекарване през 3 стъпала лампи(променял съм параметрите на схемата за всяко стъпало): http://media.putfile.com/Raw-20 А ето същия фаил със спийкър симулатор и дилей: http://media.putfile.com/QBASICThrouchCAB Програмката на QBASIC е прикачена отдолу. Разяснения: работи с 16-битови стерео wav файлове само. Напишете пътя и името съответно на входния и изходния файл в първите две "OPEN" директиви. mu1 - коефициент на усилване на лампата Eg1 - Напрежение на решетката Ep1 - Напрежение на анода Ip1 - Ток на анода Rp1 - Съпротивление на анода Vout - Изходно напрежение от схемата Coef1,Temp1,E1, - помощна променлива DCOffset - предварително изщислен оффсет на файла при покой Не съм сигурен, че изчислявам напрежението както трябва, ако сте наясно, моля помогнете ми. Има още доста работа докато се получи правдоподобен модел. DISTVAL.BAS

Използвайки логаритмична, екпоненциалня и степенна функция, днес успях доста точно да симулирам Ep/Ip кривата на 12АX7. Разбира се, все още нямам идея как да симулитам други ефекти в лампата, като времето за прескачане на електроните до plate-a, прескачането на електрони в грид-а и др, както и намаляването на коеф. на усилване при определени обстоятелства. В момента пиша програмка, която чете wav файлове, и ще прекарам аудиосигнал през едно стъпало от лампата, та да видим как ще звучи. Хубавото е, че гореспоменатите функции могат да се имитират с диоди, диодно/резисторни вериги, или в най-добрия случай малък брой активни компоненти и диоди.

Да, но добре звучи, изпипали са го в студиото инженерите :twisted: .

Изчетох доста материал относно симулацията на лампички, и въпреки това, още не ми е ясно кое как да симулирам, и кое кое да управлява в лампата(всичките и параметри се влияят един от друг). Имате ли предложения относно последното? Аз продължавам четенето.