Evtim Djerekarov

Не е така, напротив, обратно е по-дебелите струн, настроени на същата честота, опъват повече. Ако се опиташ да настроиш в МИ, със 0.60 струни, вече със сигурност ще повредиш китарата. Но защо изобщо питаш - предполагам знаеш как да предцениш на пипане дали една струна е много опъната. Мисля, че в ЛА би трябвало да е ОК. Докато слагаш струните, гледай дали са прекалено опънати, и гледай дали огъват грифа. Ако не го огъват - всичко е ок. Надявам се знаеш как да гледаш дали грифа е прав. Също си избери такива дебелини на струните, че всички струни да имат горе долу(+-1кг) еднакъв опън.

Ъ-ъ-ъ ...Zombie, да те питам: Правиш ли сухи тренировки на смяна на акорди? Да кажем - харесваш си до мажор и ре мажор, и започваш да ги сменяш ба-а-авно, бавно, поле по-бързо, и така, докато не започнеш да ги сменяш бързо, и си избираш други акорди. Като някоя песен ти е трудна - тренираш за нейните акорди. Един приятел преди година - две ми каза следното нещо, и от тогава го повтарям на всеки: Не може да направиш нещо две хиляди пъти зле, и да очакваш на две хиляди и първия път да стане добре. Ръцете ти имат памет (която всъщност е в мозъка). Когато правиш нещо неправилно, ти ги учиш да го правят така, и се създават неправилни двигателни навици. Да научиш ръцете си на нещо неправилно, е същото, все едно да прочетеш някъде, че корен квадратен от 4 е 3.1. Ако то го повторят 1000 души(и не разбираш от математика), то вече ще си сигурна, че наистина е 3.1. Същото е с ръцете - колкото повече правиш нещо по грешен начин, толкова повече те свикват да го правят така. И колкото и човек да се упражнява по неправилен начин, НЯМА да започне да свири по-добре, а напротив - ще задълбочава проблема. Затова е от особена важност, когато учиш нещо, да го правиш правилно, без никакви усилия, с минимални движения, и аксимална лекота. Първо прави всичко бавно, и скоростта ще дойде с времето. Да смениш лоши механични навици с добри е толкова трудно, колкото да си смениш почерка на писане(който също е механична памет). Това не се отнася само за смяната на акорди, а за всички аспекти на свиренето, пеенето, спорта..... нарича се двигателна култура.

Ето тук съм писал по въпроса за тръс род-а. http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=12560 За височината на струните - ами огледай си бриджа, и веднага ще ти стане ясно откъде се вдигат.

Зависи, дали звука китарата ти харесва. Аз не мога да кажа със сигурност, че китарата звучи зле. Пробвах един фактор, който ми звучеше приятно, но това вече е въпрос на вкус. Но наистина - звука започва от китарата. Трудно ще ти е да звучиш като със стратокастер, или Ibanez, ако притежаваш китара, която звучи различно. Но пак казвам - до вкус е всичко.

А ти за какъв говорител искаш да изчисляваш, и имаш ли му T/S параметрите?

Пaк офтопик, но в отговор на твоя въпрос. Струните се сменят, но това, което е имал предвид продавача, е да ги сменяш една по една. Така наистина е по-добре, понеже няма металната пръчка в грифа да го извие назад, когато стои китарата без струни.

http://youtube.com/watch?v=mvy3Xk2XZj8 Сталин - герой в метъл песен. ето едно още по-култово.

Вижте сега, едно прагче на китарата отговаря на един полутон. Една октава се състои от 12 полутона, или от 6 цели тона, както става ясно, като натиснете свободна струна, и след това същата струна на 12-то прагче -> тона е точно една октава по висок. Интервалите до октава са: прима (един и същи тон) - 0 полутона разстояние малка секунда (две съседни прагчета на една струна накитарата) - 1 полутон голяма секунда - 2 полутона (през 1 прагче) малка терца - 3 полутона голяма терца - 4 полутона чиста кватра - 5 полутона увеличена кварта/умалена квинта - 6 полутона(точно половин октава) чиста квинта - 7 полутона( петица, както обичате да и казвате) малка секста - 8 полутона голяма секста - 9 полутона малка септима - 10 полутона голяма септима - 11 полутона октава - 12 полутона. Както виждате има количество(прима, секунда, терца, кварта, квинта, секста, септима), и качество(голяма, която се нарича и мажорна, малка, която се нарича минорна, увеличена и умалена). както виждате, секундата, терцата, секстата и септимата, могат да бъдат големи, или малки, докато примата, квартата, квинтата и октавата не. Ако имаме мажерна терца например, то с намаляване с полутон, тя става минорна, с още полутон, става умалена - и освен това като интервал, става идентична с голямата секунда. Ако пък увеличим минорна секста с един полутон, тя става увеличена, и идентична със малката септима. За интервалите, които могат да бъдат големи и малки следва реда за увеличаване/умаляване: умалена малка голяма увеличена За останалите: умалена чиста увеличена Съществуват в практиката и двойно умалени интервали, но на този етап, с енхармонизми няма смисъл да ви занимавам. Научете първо тези нещя, и то не само наизуст, а и на слух, как звучат интервалите, когато изсвирите тоновете им последователно(мелодично), и заедно(хармонично). Разбира се, може да изсвирите 2-та тона и на съседни струни, така ще ви е занчително по-лесно. Интервалите не са акорди, акорда има поне 3 тона. Ако изсвирите пълния акорд сол мажор например, вслушайте се във всеки негов тон поотделно, и ще забележите, че тоновете се повтарят, среща се един и същи тон, в различни октави, и в крайна сметка, има само три различни тона. Във всички чисти мажори и минори е така. Те са тризвучия(квинтакорди). Значи във сол мажор, басовия тон е сол. Във фа мажор - фа, във ла минор - ла. Оставям ви домашно даже: След като научите интервалите на слух, изсвитере познатите ви мажорни и минорни акорди, и вижте спрямо басовия тон, останалите тонове, на какво разстояние са от него(какъв е интервала между басовия тон, и всеки друг тон от акорда). Повторенията в горни октави за сега игнорирайте (ако интервала е 15 полутона, то той е октава + 3 полутона, или октава + малка терца, значи за нашите цели е малка терца). Забележете какви зависимости са характерни в мажорните акорди, и какви - в минорните. И напишете в темата. Ако има отзиви, ще продължа.

MDF!

Kaто единствен съвет, който мога да ти дам, е да всемеш един учебник по ЕЛЕМЕНТАРНА МУЗИКАЛНА ТЕОРИЯ, и първо да се запознаеш с неща като интервали и гами(ладове). После можеш да научиш строежа на акордите, като знаеш как са изградени, няма да ти е проблем да ги помниш. На грифа на китарата всеки тип акорди си има няколко форми. Като запомниш формата, и после само местиш същата форма по грифа. Без учене няма да стане нищо. Сега си хванал две песни, и си мислиш, че всичко, което лети се яде, но горчивата истина е, че нещата стават добре само и единствено в реузтат на МНОГО РАБОТА, а както личи по въпроса ти, за сега явно мислиш че можеш да станеш добър китарист ей-така, на шега. НЕ МОЖЕ. Дерзай, и ще ги научиш. И погледни музикалната теория - без нея си за никъде. Успех.

Принципно, според много хора, използването на флойд малко убива ниските честоти на китарата, но се появяват доста ясни хармониции. Като цяло, поне доколкото съм слушал такива китари, звука става малко по-метален(обяснимо защо). При тремолото ефекта е по-малък, поне според китаристите.

Едва ли ше стане капак от стратокастер - китарите не са с еднакви размери. Най-добре ще стане, ако си купиш лист бяла пластмаса (тровидур) за рекламни табла, после на Corel Draw си начертаеш с криви плочката, и накрая я занесеш на лазерно рязане, да ти я изрежат.

Значи - за тежка музика ти трябва китара с двойни адаптери(хъмбъкери): Тяхното главно предимство е, че не шумят. Когато се свири с дисторшън, усилването е много голямо(дори и да свириш тихо), и дори най-малкия шум се усилва многократно, и става ясно чуваем. Лек недостатък на повечето двойни адптери е, че когато свириш на чисто, те обикновено имат не чак толкова звънко звучене, колкото единичните адаптери. Единични адаптери: Единичните адаптери шумят повече, но за чисто свирене, или с лек овърдрайв, имат много приятно, звънко звучене. Компромисен вариант би било да вземеш китара снабдена с двоен адаптер на бридж позиция(до струнника), и два единични, или единичен и двоен до грифа: Kaто марки китари, не бих казал, че скуаер са задължително най-добрите китари, а и не мисля, че такива теми са мястото да правим реклами на магазини, но марки, които биха ти свършили работа са: Yamaha, Squier, Ibanez, Washburn, OLP, Stagg, Jackson, Vintage, Slammer и др. Китари има в малкия цум, при Капъша, във Factor, DYNACORD, във xxxx, в Jazz-а, в магазина в красна поляна срещу кино "Арена"(все още не е особено пълен), в магазина на консерваторията, и на още места. Като ценови класове, китарите(според мен) са: под 300 лв: стават, но не са нищо особено, особено като звук. 300-500лв. горе-долу ОК също, с малко повече екстри, или по-интересен външен вид. 600-1000. Нелоши китари, добре изработени, с по-качествени материали, често по-добре звучащи. 1000 и нагоре - хубави китари, добре звучащи. Много нагоре - топ китари. Разбира се, тук не само цената е определяща, всеки има различен вкус, понякога и при по-евтините китари има и някой сравнително добри, но рядко.

Струните не си менят прекалено много тона от температурата, въпреки, че в много редки случаи могат и да се скъсат, но за целта трябва да са захабени, или стари. През зимата, като изляза с китарата на някъде, ми се е случвало да седна някъде да посвиря, докато чакам, и не съм усетил качване на тона. Иначе дървото е добре, доколкото знам, да седи на такава температура, на каквато по принцип е свикнало. Т.е. ако държите инструмента в стаята, е добре да седи на тази температура. При промяна на температурата леко се променя и напрежението на пръчката в грифа, и така. поне теоретично, може и да се усети много лека разлика във височината на струните. Не е добре китарата да се държи на влажно, но е още по-зле, когато въздухат е много сух. Най-хубаво е влажността да е умерена.

Има още два фактора - при силен опън, струната понякога започва да се разплита отдолу(откъм главата), и понякога засяда в нът-а горе. За последното има roller nut - ове, които се поставят на мястото на стария нът.

Принципно, за разлика от флойд-роуз - а, който винаги стои в равновесно положение, и от едната страна му действа опъна на струните, а от друга - този на пружините, обикновеното стратокастер-стил тремоло, принципно ляга върху дървото, когато не се използва, и не би трябвало да разстройва. Друго - струните са омотани много пъти около ключовете горе. Като отпуснеш струните с ръчката, и те се навиват около ключовете, и после-когато вече не използваш ръчката, и струните пак се опънат - може струните да не може да се развият от ключовете по същия начин, и затова да се разстройва. Затова, когато слагаш нови струни, виж колко струна ще ти трябва, за да стигне до съответния ключ, и срежи струната около 2.5-3 см. отгоре, така, че когато я навиеш, тя да не се омотава 1000 пъти около ключа, ами да е направила около навивка и половина. Така ефекта от развиването няма да е толкова голям.

Eто едно клипча на една група, за която от доста години не се бях сещал: http://youtube.com/watch?v=YzMWdSKFsJs

Ako DI-BOX - а е необходим само за включване на китарата в компютър, или пулт, схемката е много проста. Тогава не трябва DI-BOX всъщност.

Тука сме на едно мнение. Но има още нещо - освен музиканти, трябва да се търсят и текстописци, както е било едно време. Не знам дали всички известни банди си пишат текстовете и песните абсолютно сами. Сигурен съм, че поне половината от тях имат текстописци, или композитори, с които работи продуцента.

Meрси, мерси. Идеята да е с транзистори е, за да има по-малко шум, защото в операционния усилвател има 30-ина транзистора, а голямо усилване не ни трябва, само преобразуване на импеданса.

А не може ли да се направи само с транзистор? Или с два...

Сега пак малко се върнах към софтуера, и имам следната чуденка :wow: Значи лампата си има някакви статични анодни характеристики, в две семейства функции: Ia = f(Ug) при Ua = const Ia = f(Ua) при Ug = const където: Ia - аноден ток, Ug - напрежение на решетката, Ua - напрежение анод-катод Тези характеристики, се отнасят за работа, когато анода е вързан без товарно съпротивление, направо към стабилно, захранващо напрежение, и потенциалът между анода и катода не се мени при промяна на анодния ток. Когато поставим товарно съпротивление Ra, обаче, тогава лампата работи в динамичен режим, и с увеличаване на анодния ток, потенциалът анод-катод пада. Уравнението на товарната права е Ua = Еа - IaRa Ea - напрежение на захранващ източник на анода Доколкото разбирам, се получава следната картина: Зелената наклонена линия е уравнението на товарната права. Като знаем напрежението на решетката, трябва да се намери къде съответната на това напрежение статична характеристика пресича товарната права. От тази точка, спускаме перпендикуляр надолу, и получаваме точка върху абсцисата. Разстоянието от началото на коорд система до тази точка е Ua, а разстоянието от нея до Ea е падът на напрежение върху товарният резистор. Има ли начин това да се направи без прекалено сложна математика, може би с масиви, в които се намират характеристиките, и интерполация?!? освен това, се променя картината, когато имаме и катоден резистор, понеже тогава, с увеличаване на тока през триода, се увеличава пада и върху катодния резистор, и съответно катодния потенциал спрямо маса се качва. Още по-сложно става тогава, когато имаме и катоден кондензатор, вързан паралелно на катодния резистор. Тогава високочестотните съставки на сигнала не влияят на това "покачване" на катодното напрежение, докато нискочестотните съставки го променят. Друго нещо, от което се интересувам е зависимостта между решетъчният ток и решетъчното напрежение, и анодния ток.

E, разбира се, че всичко е въпрос на вкус. Хубаво е, когато се говори и за качество, обаче. Определено между различните фирми има разлики в производственият процес, на едни китари(Yamaha , Ibanez, Jackson, Washburn), позициите са по-добре поставени, на други(Factor, Stagg) са малко по-зле поставени. Има разлики в качеството на лака(видими), и още много разлики. Плюс това, всички тези мнения се изписват не за друго, а защото все се намира някой, да пита какво да си вземе, и от там идват противоречията на база вкус. Който знае какво иска не пита. От година карам хора да запишат семпли на различни китари, без ефекти, за да може да се направи сравнение, но уви, явно никой не иска това да стане реалност. Всеки казва за китарата си, че е супер(макар и тя да си има кусури, за които собственика си знае така или иначе). Един казва, тази е супер, тези са боклуци, друг - точно обратното, и всеки си знае своето. Без човек да може да чуе във форума звук от различни китари, тези теми са малко безмислени, но както виждаш, непрекъснато се появяват.

днес пробвах един фактор, и поне този не беше добре направен. Беше лес пол копие, и имаше някои проблеми.

Така, днес ходих из магазините, и пробвах бая китари, и останах със следните впечатления за по-евтините модели: Washburn - добро качество, добър външен вид, добър звук, различните модели наистина звучат различно. Yamaha - доста добро качество, добър и изчистен външен вид, добър,специфичен за фирмата звук. Factor - не много добро качество, средно добър външен вид, малко неудобни китари, иначе нелош звук, явно въпрос на бройка. Squier - добро качество, специфичен за марката малко по-остър звук, различните модели имат известна разлика в звука, добър външен вид. Stagg - добър външен вид, добра изработка, добър звук, твърде различен при различните модели. OLP - добра изработка, добър и специфичен външен вид, добър звук, доста различен от досега споменатите. Tова са китарите, които пробвах. Както се вижда, с малки изключения, наистина е въпрос на вкус звука на китарата. Никоя от изпробваните китари не звучеше зле. Единствено факторите бяха с по-ниско качество на изработката, но предполагам, че при тях силно зависи на какъв екземпляр ще попаднете. Приятелят ми, който си купуваше китарата, в крайна сметка се влюби в едно OLP, което беше липово, и звучеше доста балансирано и фино, и щом веднъж го чу, не искаше и да чуе са острия, и пробивен звук на squier-ите. Други сигурно биха направили друг избор.