Evtim Djerekarov

Човека е дал мнение на базата на собствения си опит, което пак не значи нищо. За неговия усилвател размяната работи, но това не означава автоматично, че ще стане със всеки усилвател на фирмата. Щом производителя не препоръчва смяна, е възможно в някои ревизии, наистина да се получи проблем, където по някакви пазарни причини се наложи смяна на компоненти с такива, с друга мощност, или на друг производител.

За брутална жица не е лоша китарката.

Мога да ти помогна, но литературата е на английски. Пиши лчино съобщение за детайли.

Не се вижда сървъра при теб, явно.

По принцип не съм особен фен на евтините китари, модели на джаксън, ибанец и тн, предпочитам някой по-подбран скуаер. Казвам това, за да намекна, че имам някакви звкови предубеждения, да не ме обвините после в екстремизъм и дискриминация . Според нем би било добре да пробваш и по-евтините модели на ямаха. Личното ми мнение е, че малко повече си заслужават парите. Другото, които намирам за вероятно, е, че евтините модели на скъпите фирми е възможно умишлено да се правят така, че да звучат като евтини модели, с пазарна цел.

Е, последното мнение беше малко прекалено, и също беше доста заядливо и неосновано, със леко изсмукани от пръстите аргументи, та реших да се включа. Усилването по напрежение на триода ECC83 е около 100. Всички лампи тип ECC83 се правят така, че да имат усилване, максимално близко до 100. Има леки толеранси, например, можем да намерим екземпляр с усилване 96, такъв, с усилване 103, но, едва ли ще намерим такъв, с коефициент на усилване 20, ако ще и 10000 бройки да си купим. Причината за това е, че в завода, лампите, които не отговарят на спецификацията се изхвърлят, или по-вероятно - рециклират. Също така лампата работи по определен начин, заради пространственото разположение на отделните елементи в нея, и химически обработените повърхности на електродите, и една лампа ECC83, която има коефициент на усилване 20, според мен ще има някакви видими с просто око конструктивни дефекти по нея, или пък различно оцветяване на електродите,иначе с нейната конструкция няма как да се постигне толкова малко усилване. Това е все едно да имате 2 шишета, напълнени на око с вода почти до горе, едното да тежи 1 килограм, а другото - 200 грама. Ако наистина на това място в усилвателя трябваше да има лампа, с усилване 20, инженерите нямаше да избират между 10000 лампи, идващи от завода, една дефектна, с усилване 20, а просто щяха да използват друг вид триод, като 12AU7, например, който по принцип си има необходимия в случая, малък коефициент на усилване. Предполагам, че това LOWER GAIN е някакво измислено понятие, което иска да каже, че лампата просто звучи така, сякаш има по-малко гейн, звука и е по-чист от нормалното. Иначе различията в звука на различните лампи е факт, някои звучат живо, други - остро, трети - меко, четвърти - басово. Тези различия се дължат на неща като конструктивните различия между лампите на производителите(видими с просто око), както и на различната химична обработка на активните повърхности, на възрастта на лампата, температурата на нагревателя и, и дори в екстремни случаи, и на температурата на въздуха. Микрофониите се дължат на хлабава конструкция, или на разхлабена такава, в резултат на дълготраен механичен(и звуков) стрес.

MDF не е ли добър материал за целта, или ще е много тежък?

Много гот, бих искал да дойда да го видя на живо.

Докато ходих до магазина, помислих още по въпроса. Мисля, че дори отделните усилватели, пуснати отделно(както даваш пример горе) могат да се заглучават един-друг въпреки, че акустически не се получава изкривяване. В случаите, когато китарата е прекалено ниска, и свири в диапазина на баса, или обратно - баса е много висок, тогава двата инструмента могат да си пречат, и единия да застава "пред" другия, и да не се чува какво свири другия инструмент, или пък да се получава уморителна за слушане какафония(тук вече трябва и аранжимент, наистина). В случаите, когато свирят две китари, нещата стоят още по-зле. Също така, двата усилвателя обикновено са различни, и стоят на различни места в пространството, което означава, че в определени точки на слушане, може да се получат големи различия в силата, и в честотната характеристика на двата инструмента. Според мен, в централното, китарите могат леко да се разделят ляво-дясно, така че да понамалеят ефектите от припокриването им, но пък не трябва да се прекалява, за да не стане така, че аудиторията от едната страна на сцената да чува само едната китара. Но каквото и да си говорим, наистона, необходимостта от разумно използване на честотния диапазон, и от качество на изпълнението остава, независимо какви магии се опитваме да правим.

Да, това беше полезна добавка, за която не се бях замислял. А на практика е така.

Много са трудни за откриване из нета, понеже съществуват от 30 години, но все се събират и разпадат, та открих ето това клипче на една от любимите ми групи - Диана Експрес: Приятно слушане. Много ще се радвам, ако се окаже, че има и други фенове във форума.

По принцип един добър професионалист в дадена област става такъв на базата на дългогодишният си целодневен опит в определена сфера. Недей да си въобразяваш, че ще станеш страхотен китарист със свирене когато си на кеф, и подрънкване с групата - най-вероятно няма. Аз свиря около 2-3часа на ден от около 5 години, и не мога да кажа, че наистина съм добър китарист. За да си добър, трябва да имаш добра техника на свирене, добро тоноизвличане, украшения, и добри познания по музикална теория, както и приложението и върху грифа на китарата. Освен това, добрите музиканти(с които поне аз ъм имал контакт) имат и репертоар от стотици, понякога и хилядипесни в най-различни музикални стилове, които нали се сещаш с колко труд се научават. В общи линии погледни нещата така - има хора, които свирят по един час на ден, има и хора, които свирят по цел ден. Кои е по-вероятно да станат по добри??? Като ти гледам годините, можеш да си позволиш да свириш поне по 5 часа на ден. Но не свири едни и същи неща, а свири упражнения за разсвирване, техника, измисляй си упражнения са всичко, което виждаш, че ти куца. Старай се да правиш всичко така, че да използваш най-късите и слаби възможни движения, така, че да можеш да постигнеш максимална скорост без умора(но без да убиваш динамиката на свирене, когато се изисква да се постигне някаква емоция с по-рязко и грубо свирене на моменти, подръпвай по-силничко от време на време струните). Започвай бавно, после забързвай. Ако свириш нещо погрешно или зле 300 пъти, не можеш да очакваш, че на 301-вия път ще прозвучи страхотно. Не свири само с дисторшън, опитай се да изкарваш звук от китарата и с много малко драйв, или на чисто. Не зацикляй на дадено упражнение, просто го прави, след това направи друго, след това почини няколко минути, след това пак прави упражнения, и след час - два, изсвири 1-2 парчета, след това пак упражнявай - научи поне основите не хармонията, научикак звучат интервалите и акордите.... дълго е за обяснение. За китарата - нямам никаква идея за линк, просто съм свирил на такава.

Много се изписа из форума по въпроса за звук на живо, и така и до никакви изводи не можа да се стигне. Има хора, според които звука на живо из нашите клубове е прекрасен, но моето мнение, е, че той е ужасен, и това се дължи, както в по-малка степен на липсата на техника, така и в нежеланието на музикантите да свирят и пеят с динамика при средни нива на силатана звука, нито да се съобразяват един с друг по отношение на разумното разпределяне между отделните инструменти на този "пай", който представлява звуковия спектър, в който се изпълнява музиката. В този подфорум искам да фокусираме върху звука на китарите конкретно, но същевременно обсъждайки и другите инструменти, така, че китарите да могат да влязат в цялостното звучене, а не да го препълнят. Особено важно е да има на лице добре балансиран китарен звук в случаите, когато свирят две или повече китари едновременно. Ще се радвам, ако и опитните китаристи във форума се включат в дискусията, помагайки със своя опит в правенето на звук. Част от тях разполагат и с китарите, за които говоря по-долу, и би било добре, ако си направят труда да запишат по 2-3 рифа с тях, за да стане ясно чуваема разликата в звука, която описвам долу, когато коментирам разликите между китарите. Ето някои мои наблюдения, от които можем да обсъждаме: Китарния звук започва от китарата, и тя има голямо значение за характера на тона, който ще чуем. Така можем да различим ясно звук на китара тип гибсън, тип стратокастер, телекастер, ибанец и т.н. По-долу говоря за по-восолия клас китари на фирмите. За по-евтини китари има напълно достатъчно теми, а и може и в даден момент да се направи една обща тема със звуков материал, за да се види какстоят нещата там. Гибсъна(лес пол, SG, донякъде Flying V) звучи обикновено по-меко, особено на високите тонове в сола. При заглушен ритъм на ниските струни, с дисторшън или овердрайв, китарата звучи басово, и малко "мръсно". Това се дължи, освен на материалите(махагон), и на по-късата с около 2см мензура на тези китари. Много използвана в рока, блуса и тежката музика, както и по-тежкия хеви метъл. Като примери за звучене, можете да чуете по-ранните албуми на металика, преиода от началото и средата на 90-те на Running Wild, и др. Без дисторшън китарата има мек, но плътен и масивен тон. Стратокастер китарата е по-звънлива, и звучи малко по-остро и понякога метално, с дисторшън, често леко "ръмжи" при по-агресивно свирене. Много подходяща е за свирене например на кънтри музика, освен на останалите стилове, за които е добра. Има много бърза атака на тона. При свирене на заглушен ритъм с дисторшън може да звучи малко по-тънко и остро, и обикновено, при този тип ритъм не е така басова и плътна както Лес Пол, и другите подобни гибсън китари. Много подходяща е за свирене с по-малко драйв, или на чисто, има много богат диапазон от украшения, които китариста може да прави с нея, като цяло звучи по-ярко, рязко, и звънливо. Това е ефект и от по-дългата и мензура, и единичните адаптери, с които е снабдена. Jimi Hendrix, Eric Clapton, и още куп известни изпълнители използват тази китара. Китарите ибанец, джаксън и др.подобни имат мензурата на стратокастер, но имат по-различен звук. Моделите, които съм чувал звучат малко по-студено и метално на чисто от стратокастер и лес пол. Това, предполагам, е ефект от наличието на флойд роуз, който малко променя звученето на китарата в сравнение с фиксирания бридж, и страт-стил тремолото. Джаксън китарите звучат много добре със хай-гейн усилватели. Много хора казват, че Ибанец е универсална китара. Не съм притежавал такава, и тук оставям притежателите на добри модели на фирмата да изкажат мнение. Като звук на ибанец можете да чуете Joe Satriani, Steve Vai, Dream Theater, и още много изпълнители. Jackson можете да чуете при някои албуми на Marty Friedman, Мегадет и др. PRS са особен тип китари - дължината на мензурата им е на средата мажду лес пол и стратокастер. Нямам наблюдения върху тези китари. Има и китари, които не съм споменал, може да ме допълните. По голямата част от китарите малко или много ще се доближават по звук към горепосочените китари. Има значение и какви адаптери се ползват хъмбъкерите(large size humbuckers) ОБИКНОВЕНО имат по-басов и среднист звук, които лишен от високочестотния "блясък" на единичните страт-стил адаптери. Единичните, от своя страна шумят повече, но имат повече блясък, и по- ясна и бърза атака на тона. Има значение и магните, който се използва. Керамичните магнити често звучат по-остро, докато алнико магнитите звучат по-меко и звънливо. Има множество изключения, и различни типове адаптери с различна "архитектура", но при най-разпространените адаптери нещата, които казвам са в сила. След китарата идва апаратурата, с която свирим. Естествено, най-добър тон бихме изкарали от най-добрите усилватели на пазара, но те, в стандартния си вид са прекалено силни и големи за условията на нашата клубна действителност, и имат нужда от добро озвучаване за да звучат добре с други инструменти. За нашите клубове, не бих препоръчал свирене с 4х12 кабинети, нито дори 2х12, понеже те са твърде силни, и надвикват често централното озвучаване, както и са много неконтролируеми по отношение на излъчваната в околното пространство звукова енергия. Проблем е и насочеността им по отношение на полезния звук(когато се слушат от страни изчезват). Аз лично бих препоръчал свирене с не много усилени 1х12, или 1х10 кабинети, така, 4е звука има да не прави какафония в помещението, а да се прихваща от микрофона, и китарите всъщност да се чуват от централното, така, че да може да има по-големи възможности за честотното им коригиране. Също добър избор, според мен е качествен speaker симулатор. По отношение на дисторшъна, според мен на живо трябва да се избягва свиренето с прекалено много драйв, за да не изчезне напълно динамиката на свирене, и за да не стават толкова много излишни шумове и микрофонии. Когато свирят повече китари, е добре те да не използват един и същи звук, а да разпределят честотния диапазон помежду си(имашки предвид и другите инструменти) така, че ако солиращата китара в даден момент звучи по-средно, ритъм китарата да е в по-ниските и по-високите честоти, но в средите да е намалена, така, че да не застава пред солото, и да не "замърсява" звука. Прекомерното увеличаване на високите честоти всъщност не прави китарите по-ясни, както много хора си мислят, а напълно ги лишава от тяхното "тяло" и ги кара да звучат като чупещи се стъкла повече, отколкото като китара. Китарата обикновено се намира по-високо от баса в честотния диапазон, което означава, че тя не трябва да има прекомерно усилени ниски честоти, а също и баса не трябва да звучи много високо. Също е добре китаристите(и останалите музиканти) да осъзнават, че когато певеца пее, той е водещият глас, когато има соло, то води, и водещата мелодия трябва да бъде най-отпред в микса, и да използва най-голяма част от звуковата катрина, а останалите инструменти трябва да заемат по-малко място, и така да се каже, да направят компромис със своети присъствие в цялостната картина. В противен случай се получава една какафония от искащи да изпъкнат музиканти, от което потърпевши са всички, но в най-голяма степен певеца(защото се дере като идиот за да се опита неуспешно да се чуе), ушите на всички, и най-много заведението, понеже клиентите се местят на места, където музиката е по-слушаема, или няма музика. Обикновено солиращата китара използва по-отчетлив, агресивен тип овердрайв, и честотно е по-изразена в средните честоти, и като ниво е МАЛКО по-силна от останалите инструменти, така, че да е по-напред в микса. Ритъм китарата е по-ниска, и обикновено изполва по-гладго звучаш дисторшън, така, че да звучи по-равномерно(не е правило, но по принцип е добре да не е прекалено динамичен дисторшна), ритъм китарата може да има и леко изразени висоли честоти(но без да трещи). Като цяло яснотата на певеца идва от участъка около 1.5-3.5kHz, и не е добре, когато той/тя пее, там да има силно инструментално присъствие, понеже, в такъв случай всичките съгласни изчезват, и текста на песента става неразгадаем. Чистата китара трябва също да звучи балансирано. Преди да си пуснете китарата, опитайте се да си представите как бихте искали да звучи чистата китара, и след това си пуснете китарата и сравнете. Казвам това, защото много хора си правят чисти звук с толкова много високи честоти, че китарата звучи като рзане на винкел с ножовка. Нека не забравяме, че основните тонове на китарата се намират в областта на средните честоти, и основата на китарата не може да лежи във висолите честоти. Трябва да вметна също, че когато звука е по-силен, човешкото ухо има склонността да чува повече високите и ниските честоти, отколкото когато звука е тих. За това, има опастност, когато се настройвате звука на тихо, когато усилите, да се окаже, че има прекалено много високи честоти(и/или ниски). Също така в записаната музика над 2 килохерца, високите честоти започват да падат с около 3 до 6 децибела на октава(поправете ме, ако не съм точен в цифрите) (ако приемем 5дБ/окт: -5dB на 4kHz, -10dB на 8kHz, -15dB на 16kHz). Това означава, че ако искаме да звучим балансирано, не бива да прекаляваме с високите честоти. Това е от мен за сега, ще се радвам да го обсъдим, както и да добавите вашите препоръки.

още сме на тоя стадии. като съм на кеф ще и фрезовам отвора за тремолото, и ще видя как звучи.

Виж сега, техниката, която си си купил става идеално за целите ти в момента - именно за да се учиш да свириш. Пипал съм такава китара, марката си е такава, грифа не е сменян. Такова ампче също съм чувал. Както китарата, така и ампчето са добри за учебни цели, но след години, ако си изпълнят работата(то ест, ако се научиш да свириш добре) ще е по-добре да ги продадеш(или подариш) на някой друг начинаещ. Тялото на китарата не е направено от особено добре звучащ материал, и колкото и адаптери да и сменяш, китарата винаги ще си звучи леко убито(поне на мен така ми звучат тези китари) , но това за момента не трябва да те притеснява, понеже доколкото разбирам, се учиш да свириш. Ампчето също не е нищо особено, но свири, което в случая е важното. Моя съвет е - свири на апаратурата, и когато започнеш да свириш по-добре, и започнеш да чуваш разликата между тази китара, и по-добрите китари, както и разликата в звука на ампчето, и хубавите усилватели - просто си вземи друга апаратура. Аз започнах да свиря на една, макар и добре звучаща, доста очукана и разпадаща се кремона, така, че, както виждаш за момента тази китарка ти върши идеална работа.

Не, не мисля, че съм се изтаковал на друго място освен в кнефа . Правил съм демонстрации пред приятели на чисто новите им китари, как на определени акорди има тонове, които бягат с по няколко цента, и в общи линии развалят звуковате "картина" на акорда(доста видимо при смяна на акорди с барета, редуване на баре мажор или минор със басов тон на 6-та струна, със баре акорд от по-"високите" форми, с басов тон на 5-та струна), и то при идеално настроени китари с много добре настроени интонации. Както съм писал в други теми, вярното звучене на една китара може да отиде на кино само от смяната на един нът, с привидно същия, или смяна на струни с друга дебелина, или друг тип. В общи линии, ако приемем, че китарата е много верна със струни 9-ки, тя със сигурност няма да е така вярна с 10-ки и обратно. Тук играят роля много фактори като опън на струните, височина на струните от нът-а, "мензура" на струната, повдигане на тона от натиска на пръста(което повдигане е най-голямо при ниските позиции,и отслабва с качването на горе по грифа, както личи и от по-малкото напрежение , с което се натискат струните на последните позиции, в сравнение с първите, макар и струните при високите позиции да са по-нависоко, отколкото при нът-а). НЕ на последно място, значение има и индивидуалния натиск на китариста(тук малко предимство като че ли имат китарите с по-ниски прагчета). В интерес на истината, леките отклонения в местата на позициите, които се срещат при някои китари не влияят толкова много на верността на инструмента, колкото недобрия сетъп, за който загатвам горе. Китарите, които звучат наистина приятно за ухото винаги, без да фалшивят или да "оцветяват" неприятно някои акорди с леко фалшиви 1-2 тона, или със собствения си резонанс са рядкост, особено при по-евтините инструменти, да не казвам, и при малко по-скъпите. Колкото до 5-6 цента отклонение - в музикалния контекст, 5-6 цента не са чак толкова малко отклонение, колкото мислиш, и често са явно чуваеми, особено когато образуват по-"неперфектни" интервали със другите струни. Нека приемем 2 цента за максиналното отклонение, минаващо за много малко. Може би имаш право за фанатизма, но за мен най-важното в една китара е да е наистина доста вярна, иначе, според мен, отива смисъла от цялата врътня, със сменяне на адаптери с маркови, тутинг, и т.н. Става така, все едно да слагаш 5000 кубика двигател на трабантче, или да си купиш пиано, на което, колкото и акордьори да викаш, все до-тата да са 5 цента по-високи(свирил съм на пиано, и уверявам те, когато някои тонове бягат с по около 2-3 цента, общата звукова картина няма НИЩО общо с току-що акордирано пиано). Според мен, най-големия кеф от свиренето на нещо(особено някаква акордова прогресия от разложени акорди) идва от приятното съзвучие между отделните тонове, и типичното, леко и приятно "биене", което се чува, когато се изсвирят повече тонове. Разбери - дори 2-3% отклонение дават ясно чуваем ефект върху тези неща. Когато китарата свири в необичайна тоналност, е практика при добрите музикнти да правят леки отклонения около 1-2% в настройването на някои струни, така, че да запазят приятната звукова картина в съответната тоналност. Надявам се, че сега разбираш по-добре за какво говоря, и защо според мен това е толкова важно.

За първи път виждам такава, но ми звучи наистина добре на видеото, ако наистина струва под 1000 - взимай. Хаха - конструкцията тип "Сандвич" прилича на електрическите кремонки, които също звучат учудващо яко за по-леки неща, след сериозно стягане. ПС: на клипчето китарата ми звучи идеално вярна, ако и серийните модели са толкова верни си струва човек да си вземе такава дори само поради тази причина.

Това модването хубаво, но не мога да разбера, какво ги дразни някои хора JCM900, според мен ампа звучи много добре. SLO-то е по-метълски усилвател, и звучи по-обло и компресирано, докато маршала е с типичния остър, пробивен и динамичен звук. Изобщо Marshall си е Marshall, Солдано пък си е солдано.

Искаш да си поръчаш китарка, доколкото разбирам? Като пътеводител за популярните звуци, които можеш лесно да чуеш навсякъде: Gibson Les Paul - гриф от махагон, и тяло от махагон, със залепена плоскост, дебела около 1см от клен от предната страна на тялото. мензура: около 628мм Fender Stratocaster - Тяло от елша, или при някои серии от ясен, гриф от клен мензура: около 645мм Ibanez: Тяло от липа, гриф от клен мензура: около 640-650мм За мекичкия на чисто, и много басов с дисторшън тон на Gibson Les Paul, спомагат не само дървото, но и по-късата мензура. Китарите с по-дълги мензури имат склонност да звучат по-остро и звънливо(понякога дори метално) това ги прави много подходящи, например за кънтри музика, освен за всичко останало. С Lel Paul ще е по-трудно да се изкара звънлив тон, но за сметка на това, при тази дължина на менурата, тона е по-мек, и объл, а когато се свири с драйв ритъм китара тип резачка, звука е басов и "брутален", което пък от своя страна по-трудно се постига с китари с дълга мензура.

Защо не пробвате със Simulanalog Guitar Suite? Изтегли Плъгините Това са Freeware ефекти. Аз лично много обичам комбинацията SD-1, включен към канал "B" на JCM900, след това с параметрик леко понижавате всички честоти над около 4 kHz, и може и да добавите някакво благо ривърбче или дилейче на вкус.

Готиното при пренавиване, е, че можете да получите раязличен звук, който в голяма част от случаите е доста добър.

Очевидно, ако искаш да си набавиш лепило, ще трябва да се поразходиш, или да вземеш чрез познат. Иначе форума си има правила, където е изрично записано, че се пише на кирилица.

Има специализирани лепила на ROSS и BISON, а предполагам и на други фирми. Вземи си и някаква стяга, или менгеменце, защото лепилото изисква някакъв натиск по време на съхнене. Иначе повечето специализирани лепила са по-здрави от дървото.

Чиповете не звучат изобщо зле с китара. Голяма част от маломощните комбота по 15 вата са именно с чипове.

Забравих да добавя - може да се стигне до сериозно изгаряне на адаптерите ако гръмотевица удари наблизо. Може да има последствия и за китариста, особено ако гърма го удари него.