Evtim Djerekarov

Принципно, според много хора, използването на флойд малко убива ниските честоти на китарата, но се появяват доста ясни хармониции. Като цяло, поне доколкото съм слушал такива китари, звука става малко по-метален(обяснимо защо). При тремолото ефекта е по-малък, поне според китаристите.

Едва ли ше стане капак от стратокастер - китарите не са с еднакви размери. Най-добре ще стане, ако си купиш лист бяла пластмаса (тровидур) за рекламни табла, после на Corel Draw си начертаеш с криви плочката, и накрая я занесеш на лазерно рязане, да ти я изрежат.

Значи - за тежка музика ти трябва китара с двойни адаптери(хъмбъкери): Тяхното главно предимство е, че не шумят. Когато се свири с дисторшън, усилването е много голямо(дори и да свириш тихо), и дори най-малкия шум се усилва многократно, и става ясно чуваем. Лек недостатък на повечето двойни адптери е, че когато свириш на чисто, те обикновено имат не чак толкова звънко звучене, колкото единичните адаптери. Единични адаптери: Единичните адаптери шумят повече, но за чисто свирене, или с лек овърдрайв, имат много приятно, звънко звучене. Компромисен вариант би било да вземеш китара снабдена с двоен адаптер на бридж позиция(до струнника), и два единични, или единичен и двоен до грифа: Kaто марки китари, не бих казал, че скуаер са задължително най-добрите китари, а и не мисля, че такива теми са мястото да правим реклами на магазини, но марки, които биха ти свършили работа са: Yamaha, Squier, Ibanez, Washburn, OLP, Stagg, Jackson, Vintage, Slammer и др. Китари има в малкия цум, при Капъша, във Factor, DYNACORD, във xxxx, в Jazz-а, в магазина в красна поляна срещу кино "Арена"(все още не е особено пълен), в магазина на консерваторията, и на още места. Като ценови класове, китарите(според мен) са: под 300 лв: стават, но не са нищо особено, особено като звук. 300-500лв. горе-долу ОК също, с малко повече екстри, или по-интересен външен вид. 600-1000. Нелоши китари, добре изработени, с по-качествени материали, често по-добре звучащи. 1000 и нагоре - хубави китари, добре звучащи. Много нагоре - топ китари. Разбира се, тук не само цената е определяща, всеки има различен вкус, понякога и при по-евтините китари има и някой сравнително добри, но рядко.

Струните не си менят прекалено много тона от температурата, въпреки, че в много редки случаи могат и да се скъсат, но за целта трябва да са захабени, или стари. През зимата, като изляза с китарата на някъде, ми се е случвало да седна някъде да посвиря, докато чакам, и не съм усетил качване на тона. Иначе дървото е добре, доколкото знам, да седи на такава температура, на каквато по принцип е свикнало. Т.е. ако държите инструмента в стаята, е добре да седи на тази температура. При промяна на температурата леко се променя и напрежението на пръчката в грифа, и така. поне теоретично, може и да се усети много лека разлика във височината на струните. Не е добре китарата да се държи на влажно, но е още по-зле, когато въздухат е много сух. Най-хубаво е влажността да е умерена.

Има още два фактора - при силен опън, струната понякога започва да се разплита отдолу(откъм главата), и понякога засяда в нът-а горе. За последното има roller nut - ове, които се поставят на мястото на стария нът.

Принципно, за разлика от флойд-роуз - а, който винаги стои в равновесно положение, и от едната страна му действа опъна на струните, а от друга - този на пружините, обикновеното стратокастер-стил тремоло, принципно ляга върху дървото, когато не се използва, и не би трябвало да разстройва. Друго - струните са омотани много пъти около ключовете горе. Като отпуснеш струните с ръчката, и те се навиват около ключовете, и после-когато вече не използваш ръчката, и струните пак се опънат - може струните да не може да се развият от ключовете по същия начин, и затова да се разстройва. Затова, когато слагаш нови струни, виж колко струна ще ти трябва, за да стигне до съответния ключ, и срежи струната около 2.5-3 см. отгоре, така, че когато я навиеш, тя да не се омотава 1000 пъти около ключа, ами да е направила около навивка и половина. Така ефекта от развиването няма да е толкова голям.

Eто едно клипча на една група, за която от доста години не се бях сещал: http://youtube.com/watch?v=YzMWdSKFsJs

Ako DI-BOX - а е необходим само за включване на китарата в компютър, или пулт, схемката е много проста. Тогава не трябва DI-BOX всъщност.

Тука сме на едно мнение. Но има още нещо - освен музиканти, трябва да се търсят и текстописци, както е било едно време. Не знам дали всички известни банди си пишат текстовете и песните абсолютно сами. Сигурен съм, че поне половината от тях имат текстописци, или композитори, с които работи продуцента.

Meрси, мерси. Идеята да е с транзистори е, за да има по-малко шум, защото в операционния усилвател има 30-ина транзистора, а голямо усилване не ни трябва, само преобразуване на импеданса.

А не може ли да се направи само с транзистор? Или с два...

Сега пак малко се върнах към софтуера, и имам следната чуденка :wow: Значи лампата си има някакви статични анодни характеристики, в две семейства функции: Ia = f(Ug) при Ua = const Ia = f(Ua) при Ug = const където: Ia - аноден ток, Ug - напрежение на решетката, Ua - напрежение анод-катод Тези характеристики, се отнасят за работа, когато анода е вързан без товарно съпротивление, направо към стабилно, захранващо напрежение, и потенциалът между анода и катода не се мени при промяна на анодния ток. Когато поставим товарно съпротивление Ra, обаче, тогава лампата работи в динамичен режим, и с увеличаване на анодния ток, потенциалът анод-катод пада. Уравнението на товарната права е Ua = Еа - IaRa Ea - напрежение на захранващ източник на анода Доколкото разбирам, се получава следната картина: Зелената наклонена линия е уравнението на товарната права. Като знаем напрежението на решетката, трябва да се намери къде съответната на това напрежение статична характеристика пресича товарната права. От тази точка, спускаме перпендикуляр надолу, и получаваме точка върху абсцисата. Разстоянието от началото на коорд система до тази точка е Ua, а разстоянието от нея до Ea е падът на напрежение върху товарният резистор. Има ли начин това да се направи без прекалено сложна математика, може би с масиви, в които се намират характеристиките, и интерполация?!? освен това, се променя картината, когато имаме и катоден резистор, понеже тогава, с увеличаване на тока през триода, се увеличава пада и върху катодния резистор, и съответно катодния потенциал спрямо маса се качва. Още по-сложно става тогава, когато имаме и катоден кондензатор, вързан паралелно на катодния резистор. Тогава високочестотните съставки на сигнала не влияят на това "покачване" на катодното напрежение, докато нискочестотните съставки го променят. Друго нещо, от което се интересувам е зависимостта между решетъчният ток и решетъчното напрежение, и анодния ток.

E, разбира се, че всичко е въпрос на вкус. Хубаво е, когато се говори и за качество, обаче. Определено между различните фирми има разлики в производственият процес, на едни китари(Yamaha , Ibanez, Jackson, Washburn), позициите са по-добре поставени, на други(Factor, Stagg) са малко по-зле поставени. Има разлики в качеството на лака(видими), и още много разлики. Плюс това, всички тези мнения се изписват не за друго, а защото все се намира някой, да пита какво да си вземе, и от там идват противоречията на база вкус. Който знае какво иска не пита. От година карам хора да запишат семпли на различни китари, без ефекти, за да може да се направи сравнение, но уви, явно никой не иска това да стане реалност. Всеки казва за китарата си, че е супер(макар и тя да си има кусури, за които собственика си знае така или иначе). Един казва, тази е супер, тези са боклуци, друг - точно обратното, и всеки си знае своето. Без човек да може да чуе във форума звук от различни китари, тези теми са малко безмислени, но както виждаш, непрекъснато се появяват.

днес пробвах един фактор, и поне този не беше добре направен. Беше лес пол копие, и имаше някои проблеми.

Така, днес ходих из магазините, и пробвах бая китари, и останах със следните впечатления за по-евтините модели: Washburn - добро качество, добър външен вид, добър звук, различните модели наистина звучат различно. Yamaha - доста добро качество, добър и изчистен външен вид, добър,специфичен за фирмата звук. Factor - не много добро качество, средно добър външен вид, малко неудобни китари, иначе нелош звук, явно въпрос на бройка. Squier - добро качество, специфичен за марката малко по-остър звук, различните модели имат известна разлика в звука, добър външен вид. Stagg - добър външен вид, добра изработка, добър звук, твърде различен при различните модели. OLP - добра изработка, добър и специфичен външен вид, добър звук, доста различен от досега споменатите. Tова са китарите, които пробвах. Както се вижда, с малки изключения, наистина е въпрос на вкус звука на китарата. Никоя от изпробваните китари не звучеше зле. Единствено факторите бяха с по-ниско качество на изработката, но предполагам, че при тях силно зависи на какъв екземпляр ще попаднете. Приятелят ми, който си купуваше китарата, в крайна сметка се влюби в едно OLP, което беше липово, и звучеше доста балансирано и фино, и щом веднъж го чу, не искаше и да чуе са острия, и пробивен звук на squier-ите. Други сигурно биха направили друг избор.

Елементарна музикална тероия му е майката, купи си книжката, и чети, и си намери малко даскал по солфеж. Каква е разликата между тон и акорд? тон - звук с поределена честота. акорд - три или повече тона, (изсвирени заедно), които могат да се подредят по терци(поне според класическата хармония). На кой акорд отговаря тона до?!? Ми де да знам, до има в акордите до мажор[C], до минор(Cm), ла минор(Am), фа мажор(F), ре минор 7(Dmin7), до диез мажор 7 (C#maj7), и в още много, много акорди..... Вземи научи основите, и ходи на уроци по солфеж, щом не разбираш. Освен разбиране, трябва и чуване, а то се упражнява със солфеж. Ако на всеки тон отговаряше акорд, буквално, щяхме да имаме само 12 акорда(понеже използваме 12-степенна гама).

За ибанеца - Струни десетки, ще опъват груга малко повече от деветки, което означава, че може да се наложи ЛЕКО натягане на тръсрода. Също така, ще трябва да си пренастроиш интонациите долу, на бриджа. За настройването - струните са(от 1-ва(най-тънката) към 6-та(най-дебелата)) ми, си, сол, ре, ла, ми. Свери с ппиано, синтезатор, миди пиано от интернет, или каквото се сетиш.

Да, наистина е нормално да се изхабят за 2-3 години сериозно свирене, но при мен случаят е друг. Сложих тези дънлоп позиции през август миналата година, и сега са добили трапецовидна форма, и има места по грифа, където трябва да се свири много внимателно, за да не иззвънят струните. Най-вероятно имаш право за съмненията относно произхода на позициите.

Хм, абе да ти кажа желязото изобщо не се пили лесно. Забравих да кажа май, че има електрическа кремона, чиито месингови позиции не бяха мръднали, и ги смених с бели, само за гъзария, и сбърках. Както и да е, няма смисъл да спорим за здравина, та да върна въпроса - продават ли се някъде месингови позиции?

Moже би, в такъв случай, и при месинговите позиции има различно качество. Акустичната китара на майка ми е с метални струни, забравих да кажа. Понеже на кремоните, позициите не са добре поставени, веднъж хванах китарата, и ги запилих и дооформих, и да ти кажа, ми беше поне 5 пъти по-трудно, отколкото при които и да е бели прагчета, с които съм правил процедурата. Та не разбрах, продават ли се някъде?

Е да, има кремони, но една малка част. А може да си попаднал и на някаква кофти бройка.

Е, ти малко пак се изхвърли със сравнението с кремона. Предполагам, могат да се смъкнат струните. Все пак, най-добре да се отиде и да се пробва. Jaden, какво стана, пробва ли китарата в крайна сметка? А за squier - хващал съм и доста хубави техни китари, които наистина си заслужават парите, но съм попадал и на големи пръчки. Един познат имаше бас squier с доста изметнат гриф, на който, колкото и да му въртиш тръсрода, все си е крив, а и самия гриф беше закачен така за тялото, ше беше под прекалено голям наклон назад, и на последноте позиции не можеше да се свири, защото опираха струните в по-предните. Имал съм допир и с китари, с по-малко, но все пак някакви проблеми. А има и още доста читави марки китари, с модели в този ценови диапазон - Peavey, Yamaha, Epiphone, ... китари втора ръка от джаза... Slammer, Career...

За акустична китара, или за електрическа става дума? За електрическа - около 3мм. За акусттична(около 1.5мм оф грифа(от дървото)) при 1-во прагче, и около 4.5-5мм над 12-то(пак от дървото).

От дълго време ми се върти в главата да питам, дали някъде продават истински месингови прагчета. На доста китари смених позициите с JIM DUNLOP, и Fender, но да ви кажа честно, и фендера, и особено дънлопа се изтъркват срамно бързо. Губят си профила, и стават трапецоподобни след една година свирене по поколо 3-4 часа на ден. Забелязал съм, че позициите на една стара кремона на майка ми, която е купила около далечната 1971г, са още в доста добро състояние, макар, че тя принципно обича да свири на тази китара често. Също на старата ми електрическа кроменка, месинговите позиции не бяха мръднали, откакто я купих, а след като ги смених, с такива на лента, се изтъркаха бързичко. Освен това съм пробвал да пиля двата типа позиции с пила, и месинговите се пилят поне 4-5 пъти по-дълго време. Ако имате информация за такива позиции, моля споделете.

Aз веднъж свирих на фактор, и не ми се видя чак лошо изработен да ти кажа.