Evtim Djerekarov

Ножчето трябва да е широко ~0.5мм. То не трябва да има зъби, които стърчат настрани от равнината на листа. Ако има такива, трябва да ги изпилиш/изшкуриш. Измерванията не стават с линийка - използвай шублер с голяма точност. 0.05мм може да ти скапе нещата. Освен това, каналите не се изрязват както ти дойде едно към гьотере. Трябва да си направиш проспособление, което да пречи на ножа да се върти, а винаги да стои перпендикулярно на повърхността на грифа. Изобщо трябва да си направиш постановчица, с която да може да стегнеш грифа на място докато режеш, както и отстрани(от двете страни на грифа, на самата постановка) да направиш процепи в нещо твърдо, или от метални елементи, които процепи да са не по-дебели от острието, и да пречат да въртиш ножа, както и да фиксират острието и в другата ос, така, че да не прорежеш канала накриво.

Имам предвид крайните мнения за лайняния звук. Аз никак не намирам звука на Roland VG-88, примерно за лош. Че не прилича много на звука на набичен лампов хай-гейн усилвател - не прилича. Това, обаче не го прави лош, или неприятно звучащ - напротив, на хората, които работеха с него, той има вършеше много по-добра работа, отколкото усилвател и кабинет. Китарата звучеше наистина много добре, при това без излишни децибели. Ако говорим за ултимативния хай-гейн 80-тарски, или пък за някой друг класически звук - очевидно най-лесния начин да се доближим до него е с усилвателя, който са ползвали тогава. Процесорите имат други недостатъци, както и други предимства. Хубавите процесори, каквото и да си говорим, обаче, звучат ДОБРЕ.

Сега остава само да се изкомпозират солата .

^

Евтините Jackson-чета стават до толкова, колкото и китарите на останалит3е производители. Но лоши не са - биват. Адаптерите им не са ми любими, ама какво да се прави...

Зависи какво кубе пред какъв процесор . Обзалагам се, че малко от вас са свирили с хубави и скъпи процесори. Според мен, макар и звука им да се различава от звука на ламповия амп, техния звук също е красив и приятен.

по-безшумни са. с около 20dB по-безшумни от хъмбъкерите. Иначе - тона им е малко по-различен обикновено от пасивните. За някой - по-добър, за други - по-лош.

Не знам за найлонови, ама доколкото разбрах китарата е уестърн китара за метални струни. Слагането на найлонови на нея няма да е никак подходящо, или пък добре звучащо(друга конструкция имат уестърн китарите). А за метални струни - електрическите струни на Фендер, не ги препоръчвам на никого, пък те и при акустичните първите две са стомана - предполагам от същата както при електрическите струни. Изобщо никак не съм доволен от тях, пък и не съм само аз.

Колкото повече слушаш и се вслушваш - толкова по-голям усет придобиваш. Колкото повече свириш - толкова по-лесно ти става да говориш с китарата. Колкото повече учиш и анализираш - толкова по-ясно ти става това, което чуваш, и си представяш. Успешното композиране, често изисква дългогодишна практика в горните дисциплини, като изключим немузикалните фактори(познаване на публиката, бизнес усет/познанства, познанства с добри музиканти, целенасоченост и др.) В общи линии, според мен човек започва да навлиза в композирането в момента, в който осъзнае, че най-особено и неразбираемо звучащата мелодия рядко е особено приятна за слушане .

Хм.. странна работа, може да пробваш да нагрееш струната с поялник в близост. Възможно е и главата да се е закачила отдолу. А между другото - как звучи китарката?

Дай снимка!! Ако говориш за това, бялото, дето държи струната в дупката - с какво се опитваш да го махнеш?

Приятно е!

Пак се наблюдава известна доза прекаляване в описанията на китарите. Нито скуаер имат чак толкова криви прагчета и грифове, нито пък хващането на"Хоризонт" има твърде много общо с китарата. Нека кажем, че при скуаер имаме МАЛКО по-неудобен гриф с МАЛКО по-голям шанс за леки измятания, и МАЛКО по-зле поставени позиции от фендера за X бона. Същинската разлика между скъпите и евтините китари, е че евтините МАЛКО не се знае от какви материали са, както и им е МАЛКО плосък и безизразен звука на адаптерите, а и също така тремолото им обикновено е МАЛКО от по-разстройващите. Това не прави евтините китари лоши, и непотребни, просто те не са на нивото на скъпите китари, що се отнася до наистина красив звук, и голямо удобство. За джаксъна - и при него нещата са същите, но той просто е китара, която е значително по-подходяща за метъл от стратокастерските скуаери. Иначе за ямахите съм съгласен, че предлагат наистина добро качество, и са добър избор. Аз бих взел LTD .

Aбе разлика в звука има, ама не прекалявайте де . Чувал съм немалко добри китаристи, как си свирят с хубави процесори (POD XT, POD 2.0, Roland VG-88, Variax) когато работят, и звука им няма нищо общо с неприятен, лош, или лайнян. За мен това са неща с които твърде много се спекулира.

Китари на тези цени не можеш да очакваш да бъдат върха на качеството. Това са евтини китари, а заводската им цена, на която се внасят, по всяка вероятност е значително по-ниска. За Метъл ти трябват двойни адаптери(хъмбъкери), което автоматично прави джаксъна по-подходящ.

Препоръчвам потребителя Dikata от форума - може би най-добрия лютиер за ел. инструменти у нас. Имаше в една скорошна тема на visiondann и работата на друг лютиер, който ми се струва, също работи добре.

Хехе, върви ги обяснявай тия неща на слушателите ти... .

То си пише на сайта - задоволителен резултат се получава само тогава, когато и на паясивните адаптери се сложи електронен буфер/предусилвател.

Хаха, дай да чуем!

Явно е много индивидуално това с мазолите. Аз свиря по около 2 часа на ден на електическа китара със струни 9-ки и 10-ки, както и с акустична китара с метални струни, и не съм имал мазол на пръста от около 5 години. Просто кожата на пръстите ми там изглежда малко по-лъскава и жилава, както и има малко по-силно изразен релеф. При много свирене на акустичната китара ми се е случвало леко да обеля най-повърхностния слой кожа, и на следвашия ден малко да ме понаболяват върховете на пръстите при свирене. Но мазоли не помня да съм имал от доста време. Не знам от какъв начин на свирене се получават.

Егото е нещо, което трудно се подтиска у някои хора. Точно на тези хора често им липсва и чувство за хармония. Из нашите земи и варианта "сговорна дружина" е рядко срещан. Като добавим към това и персонажът "озвучител-алкохолик", който се среща от време на време, и се получава типичната нашенска сработеност, и звукова картина. Иначе по принцип, солото е водещо, когато го има, и макар да е добре да се чува всичко отзад, това често е невъзможно, особено ако отзад също се наблюдават разни извънземни инструментализми. Това е все едно да слушаш симфоничен оркестър, и да се опитваш да чуеш поотделно всеки един инструмент - няма как да стане - самото човешко ухо е създадено така, че различава главно мелодията - като мисъл и посока на музиката, хармонията отзад - като цвят, палитра, която се "грижи" за правилното звучене на мелодията, а ритмиката усещаме като пулс, отброяване. Човек, когато слуша музика, обикновено не се опитва да чуе всички инструменти, а просто се наслаждава на мелодията, ритъма, и съпровода, както и звученето. Ако всичко е написано и изпълнено добре - с мяра и усет - звучи приятно и логично, в противен случай се сменя песента моентално . Ключовия фактор, що се отнася до звука е баланса, и прозрачността на звука, приятната за слушане картина - целта рядко е това всичко да се чува еднакво ясно - нали за това имаме водеща мелодия, имаме и "съпровод", "акомпанимент". Ако звука е неприятен и небалансиран - това вече е лошо, дори и да можем да чуем всеки инструмент поотделно.

Ако проблема на китарата е само във високи струни, то мини некой ден на към назе да ти я сетъпна на цената на една бира. Ако кремонката е от по-хубавите, може да се окаже излишно да купуваш нова акустична китара.

Дайте да се събереме да пиеме по една ракия накрая, че много високоинтелектуално стана.....

^Май оригиналното питане на темата е малко старичко....

Разликата между Ibanez/Gibson, Fender се дължи предимно на материалите, флойда и конструкцията, и има твърде малко общо с броя на прагчетата. Като заговорихме за флажолети - обяснете ми физически какво е точно преимуществото в това адаптера да стои точно под възела на флажолета над 24-то прагче при свободна струна, след като възелът е мястото, където струната трепти НАЙ-МАЛКО(затова се получава флажолет, когато я натиснете с пръст там - защото обирате енергията на по-нискочестотните трептения(за които мястото не е възел), и оставяте да звучи само това трептение, което в тази точка има амплитуда нула - и поради тази причина него не заглушавате, когато пипнете струната - то ест, от началото на темата се опитвате да обясните, че флажолета на свободна струна се чува най-добре когато адаптера е там, където струната трепти най-малко -> пълна глупост!!! Освен това, хъмбъкерите, особено, не чуват струната в една точка, а я усещат може би в около 3см от дължината и. За автова на темата - въпросът ти е подобен на този: "Какво е преимуществото пред това да имам един хляб и буркан 500г. лютеница, в сравнение с хляб и кутийка 400г. майонеза?". Разликата е, че едната китара е с по-малко прагчета, а другата е с повече - в това има повече традиция, отколкото чак толкова големи звукови различия.