Evtim Djerekarov

ами примерно: 44100 Hz, при 32 семпъла, би дало 0.72565mS латенция. 48000 Hz, при 32 семпъла би дало 0.66666mS латенция. Щом буфера е 32 семпъла, тогава значи при 48000 семпъла за секунда, буфера ще се използва 48000/32 пъти. Това е 1500 пъти за секунда, В секундата има 1000mS. Значи един буфер ще се използва за 1000/1500 милисекунди, или 0.666666667 милисекунди. Но това всичкото са цифри, касаещи харуера, и нямат общо с това, колко време ще се бави софруера при обработката на сигнала, докато подаде първите резултати на изходните буфери.

Ами няма как да се разбере, без да се измери. Ето, например в твоя случай, ако 32 семпъла се прехвърлят за 0.7 мсек, това би означавало, че използваш някакъв странен семпъл рейт от 45.7kHz. при 16 семпъла буфер, латенцията би трябвало да е 2 пъти по-малка(0.35 мS). Edit: имах грешка в сметките, използвах странен UNIX калкулатор.

Както неведнъж съм писал, дори звуковата карта да успее да семплира звук, той да мине през програмата(без обработка), и да излезе от изходните буфери за 1 мс, това никак не значи, че обработката на сигнала отнема толкова време. Повечето асио-софтуер има буфер 128-256 семпъла, които използва, за да може правилно да си направи необходимите интерполации. Това, че на софтуера пише 1мс не означава абсолютно нищо. Възможно е да пише 1 мс, а реално да е 1, 2 5, 10, 20 40мс, Реално, ако латенцията наистина е да кажем 4 мс, тя е неосезаема. Без да измерим закъснението(например да запишем във втори компютър - в единия канал звука от входа на звуковата карта, а в другия - звука от изхода(след като е преминал през веригата с обработката), и да видим каква е разликата в брой семпли)не можем да говорим сериозно по този въпрос.

Браво! Много добре е станало. добре, че не го направи с рийд суичове, както беше първоначалната идея . Не вярвах, че ще стане. Поздравявам те за добрата работа!

Айде сега, на мен пък не ми се е налагало да настройвам мойта от 7 години. Макар, че ако не се свири на китарата, наистина може и година да издържи в строй, обикновено китарата се настройва поне преди свирене..... При яко свирене, дори китарата да е перфектна, струната старее и се разтяга, както и влияе ефекта на "умора на материала". То пианото се разстройва леко за година, пък камо ли китара...

Е-е-е, семпъла е много як, ама показва много повече ампа, отколкото педалчето. Без беринджър в същия амп е малко безпредметно. Пък и свириш екстра.... то сега като хване някой нюб да запише беринджъра в хай-фи уредбата .

Потърси темата по въпроса на потребителя stratevcaster2 със същото питане. Там ще видиш мнението ми, както и на останалите потребители(стана нещо като спор). По принцип е възможно, проблем няма, но трябва да се свърши добре, както и да си вземеш хубав флойд(OFR, Gotoh, Schaller...). От декоративни флойдове файда няма.

Дължината на скалата е различна, но и дебелините на струните, които хората слагат също са различни, от което може и да се компенсира разликата в напреженията. Плюс това, при подходящо оразмерен гриф, tune-o-matic бридж може да се сложи и на китара със стандартна мензура. Това къде са захванати струните не знам до колко увеличава състейна. При тун-о-матик, самите седла са затегнати с винчета, и самата основа, на която фактически стъпва струната е по-стабилна. При фендер бриджовете, за сметка на безспорните им удобства, седлата могат да се движат леко със струната, от което да се получава някакво малко допълнително демпване. Много хора казват, че седлата от ЦАМ демпват повече от старите ламаринени седла, използвани при старите фендери.

Не съм се занимавал много с бас електроника, но 500nF не е ли твърде голяма стойност за тонкоректор? Или за бас е ОК?

Това вече е много относително, и се отнася повече до конкретния дизайн на всяка китара. Има както болт-он китари с труден достъп, така и нек-сту/сет нек китари с толкова труден достъп. Има и болт он китари с много лесен достъп, както и такива с ергономично оформена пета на грифа(Ibanez, например).

Само с разбичване няма да стане - много вероятно е да се нацепи. Ако можеш да го вмъкнеш в сушилня преди това, ще е най-добре.

Честно казано, берингери съм слушал само на семпли, да отбележа за протокола. Бях чувал нещо на LordOfDarkness май, което не беше никак зле. Добре ще е да се направи това със записите. Аз залагам на краен резултат откъм звук тип "абе не е съвсем същото, обаче не знам кое кое е".

Моите лични предположения са, че китара с bolt-on гриф, и tune-o-matic бридж ще има толкова, или повече състейн от китара с нек-тру гриф и фендерски бридж, както и осезаемо повече състейн от нек-тру китара с флойд. Това, което искам да кажа е, че струната често губи много енергия при бриджа, когато има какво да се движи в него(седлата на фендерския бридж, или подвижното тремоло). Също така - твърдостта на дърветата и тяхната маса също е фактор за продължителността на тона.

Раликата в цената идва предимно от това, че set-neck, и neck-through, са механично по-сложни за изработка, а не от предполагаемия рекламен 10000 пъти по-голям състейн..

Идеята е добра - за съжаление нямам много педалчета, а повечето, които имам, съм ги правил аз. Имах и няколко боса преди вземе(MT-2, DS-1, SD-1), и честно казано, като изключим звука, който самия амп прави, тези педалчета сами по себе си нямат нищо чак толкова специално в звука - звук на обикновено диодно изкривяване/ограничаване. Разликите при повечето педалчета се дължат единствено на входните/изходните честотни корекции. Иначе само по себеси изкривяването идва най-често от два насрещно свързани диода, вързани или в обратната връзка на евтин операционен усилвател(паралелно със съпротивлението, определящо коефициента на усилване), или в изхода му към земя, през товарно съпротивление около 2К(от изхода на усилвателя). Принципно има хора из форума, които имат и бос, и берингер. Според мен трябва да се запишат с един и същи амп, иначе ще чуваме повече звука на ампа, отколкото звука на педалчето. Иначе повярвай ми - освен ако схемата не е умишлено насрана - няма какво толкова в нея да направи разлика в звука - особено при бустерите, където има 10 компонента на кръст. Не мисля, че в звуково отношение ще има голяма разлика - а това със задрасканите уши ми звучи като опит за самоизтъкване "разбираш ли вие там дето запоявате с поялници само за схеми дрънкате, а нищо не чувате...". Е - не си прав в това. Главната разлика, според мен, е в името на фирмата и качеството на изработката(механично).

По-малко състейн само при лоша сглобка гриф/тяло. Раликите в състейна, при качествена изработка, не са особено големи, а при много добра изработка, не мисля че осезаема разлика ще има. По-скоро лепило за дърво. Смолата е здрава, но не е точно лепило. А и е чуплива. Измятането на грифа няма общо със връзката между грифа и тялото. Грифа се измята, сащото самия той се изкривява.

Хубаво е като се препоръчва и не се препоръчва да не се спекулира. Освен механичната ненадеждност на евтинджосите беринджър, която представлява проблем, аз не виждам причина, която ги прави неподходящи за използване в домашни условия и при периодични клубни излизания(т.е. ако не се разнася много).

Не знаех че тука расте елша. Дали се предлага по складовете?

Или по-лошо - с епоксидна смола.

Тя темата отдавна се изчерпа. Принципно Behringer са копия на други марки - често електрониката им е същата. Различават се главно по пластмасовата кутия, и производствения процес(SMD). Често дефектират при удари и смяна на температура - не са здраво направени - някои са с дефекти от самото им купуване. В общи линии, надеждността им е съизмерима с надеждността на най-новите коли. Може да минеш през дупка на улицата, и след това компютърът да откаже да запали колата на следващото тръгване. Иначе цената на боса е по-висока на първо място заради марката, на второ - понеже запояването на нормални компоненти(не SMD) е по-скъпо - има повече операции - извиване на крачетата, промушлване на компонента през платката(платката трябва да е разпробита преди това), запояване, отрязване на стърчащите крачета, докато SMD- тата се запояват направо на повърхността на платката, често с бърза машина(chip shooter), която запоява стотици компоненти за минута. Е, Behringer явно не спазват всички изисквания за процеса, и често им се получават лоши спойки. На трето място - кутийката на боса е по-скъпа-метална. Като цяло това са главните различия. Иначе схемите обикновено са копирани. И при нормално работещ ефект, разлика в звука често няма. Нека не прекаляваме с описанията по този въпрос. За поста отгоре - да, така е, вече му беше споменато, че DS-1 е повече буустер, отколкото силен дисторшън.

За ПОМОШТА, ПОМОЩА, и ПОМОЩТА!! Нема значка какви са адаптерите - щом ти харесват, значи всичко е ОК.

Ами те операционните усилватели 4558, 741(както и M5216AL), 358, TL072 са евтини(центове) още от края на 80-те, както и маломощните транзистори. На практика, от гледна точка на електрониката, в повечето дистери няма НИЩО скъпо или специално. Както казах по-горе - това са ШИР-ПОТРЕБА електронни компоненти. А берингер просто са механично ненадеждни(студени спойки, кофти потенциометри) - иначе използват същата електроника.

Ako не се бъркам: 47 значи 47pF 471 значи 470pF 472 значи 4.7nF 473 значи 47nF 474 значи 470nF Третата цифра означава брой на нулите в числото(в пикофаради).

Имам няколко пакета семпли, но те са предимно рок и джаз дръмсети, или някакви твърде екзотични инструменти. Кажете, моля ви, име на софтуер, който съдържа семпли на перкусии, приложими в поп-музиката.

Пичове, и Boss, и Behringer произвеждат дисторшъни, които звучат добре, когато са подбрани правилно за съответната музика. Behringer нито шумят повече, нито пък имат по-евтина електроника в тях, от дистерите на Boss. В интерес на истината, повечето настъпикутийки на която и да е фирма използват едни и същи утвърдени ширпотребски евтинджос - компоненти, които се ползват и в телевизори, радиоприемници, компютри, грамфони, кастфони, мастфони..... Името Бос принципно е по-утвърдено и педала марка Бос винаги е по-продаваем след покупка. Друг е момента, че Behringer са по-МЕХАНИЧНО НЕУСТОЙЧИВИ, което е можеби най-големия им минус. Просто надеждността при тях е по-ниска - не че не се ремонтират лесно, но не можеш да разчиташ така на берингер, както на бос. Ако това не е проблем, и на тях се свири предимно в домашна обстановка - педалчетата на берингер имат напълно приличен и съизмерим звук с педалчетата на по-скъпите фирми. При тях просто механичната "сглобка" е 2 идеи по-евтина, и това неминуемо има своите последстия. Сравнение на конкретни педали: Бос DS-1, както Ibanez Tube screamer, Dod Distortion+, YJM distortion и други подобни педалчета са повече буустери отколкото дисторшън педали - те се използват предимно при включване в драйв/крънч канал на усилвател. Педалчетата от рода на метълзон, дет метък, твоя берингер, и др. са по-тежки дисторшън педали, които обикновено се включват в чист канал на усилвател - там дисторшъна си идва от самото педалче, а усилвателя се използва предимно за усилване - той не изкривява допълнително(или поне не много) звука.