Evtim Djerekarov

Днес тествах с осцилоскоп китарата, да видя в какви граници се движи напрежението на изхода и. При нормално свирене, на бридж хъмбъкер, пиковете са до около +-1.5V, а отзвучаването на тона е около +-0.5 V, а тихите пазажи са под +-0.1V. При силни и резки удряния по струната, обаче, както и предполагах(адаптера е електродинамична система), пиковете достигат до около +-8-9V. Това обяснява защо има случаи с повредени евтини саунд-карти от китара, както и обяснява защо малко апаратури могат да звучат добре от динамична гледна точка, когато свирим чиста китара с удари по струните. Може да се предположи, че това е и една от причините, поради които някои китаристи смятат пасивните адаптери за по-естествено и динамично звучащи от активните(които нямат такъв размах на напрежението).

От опит знам, че не е добре апаратура да се държи до магнитни полета. Особено CMOS чипове. Имам едно телевизорче(пластмасово шаси, не екранирано), което седя около половин година в хола до стената, там, където минава сноп кабели вътре в стената. След около 4 месеца започна да пука и премигва странно, а след още месец процесора започна да увеличава звука вместо да сменя каналите, да не помни настройките и т.н. След голямо чудене и бърникане, накрая го преместих на 2 метра от мястото, където седеше, и се оправи напълно.

Абе тоя струнник си е баш за метални струни. А грифа се е разлепол или защото е направена шибано, или защото някой е прекалил с натягането на струните, или защото е държана в неподходящи условия.

Може би би се усетила малка разлика в напрежението, необходимо за извивка на 1-3 струна.

За шума: Приблизителен "noise floor", когато сигнали, близки до 0dB се получават при доста силно удряне на всички струни,при средностатистичсеки(стайни) нива на електромагнитните полета. Сингъл коил(пасивен) - около 55-65dB Хъмбъкер(пасивен) - около 80-90dB Хъмбъкер(активен) - от 80 до 100-105dB, в зависимост от конкретния модел.

Хм, абе от къде ги купувате тия кутийки???

Това, което каза колегата е 100% вярно. Принципно, хубавите активни хъмбъкери имат по-малко шум от пасивните(осезаемо по-малко от единичните, и малко по-малко от хъмбъкерите). Звука им е доста ясен и малко "хай-фи" според много китаристи. Улавят доста добре всичко, което излиза от китарата. Обаче много хора не ги харесват - често нямат приятния и естествен звук на пасивните адаптери. Пак е до вкус.

По принцип не би трябвало да има лоши последствия, но никога не се знае дали дървото на грифа не таи напрежения някъде. Има случаи, когато като огънеш една дъска, и после я отпуснеш - тя не се връща точно в началното положение. Дървото не е идеален материал, и се случва понякога в резултат на някаква странност на самата дъска, както и поради промени във влажността, да таи някакви напрежения на места в себе си. Когато я подложим на някаква рязка смяна на силите, които и действат, някои от тези напрежения могат да се освободят, други - да се появят на други места, и грифа да се усуче/извие леко така, че после да е трудно да го върнем в начално положение. Не забравяйте, че повечето тръсродове могат да огъват грифа само назад, и ако грифа се деформира неблагоприятно така, че струните да не могат да го изправят достатъчно, ние не можем да го извием напред насила от тръсрода. Също така, както бях споменал, при стари грифове, прекомерно сухи или твърди фингърборди, използване на лепила в завода, за задържане на прагчетата и т.н. е възможно когато махнем всички струни(особено при дебели струни и по-натегнат род), и тръсрода огъне грифа назад, някое от прагчетата да изскочи по краищата от канала си. Това на мен ми се е случвало на една купешка китара, и не мисля че е съвсем за пренебрегване. Лесно е да се гледа повърхностно на тия неща, но когато отидете в магазина и погледнете грифовете на новите китарки, често грифа изглежда идеално прав(или с перфекна, равномерна дъга). След някоя друга година свирене, този същия евтин гриф често става доста по-неравномерно извит, и много често(може би едно 30-40% от случаите) около 12-15 прагче се получава или леко хлътване, или издаване напред, което при много инструменти затруднява свиренето и извиването при нисък екшън в определена зона от 5-6 прагчета по грифа. При това, този феномен често се получава при идеално поддържани инструменти. От там нататък, като подлагаме грифа на механичен стрес, дори и да не го кривим, то със сигурност не го изправяме. Затова мисля, че е по-добре струните да се сменят една по една, за всеки случай.

То не е задължително да има последствия - но понякога има. За това е добре да не се рискува.

Не, отдавна не съм пътувал с 11. Като цяло, прецизността на инструмента, откъм гриф, наистина зависи и от бройката, при по-евтините китари. Когато струните се махнат, тръсрода огъва грифа назад, понеже вече няма опън на струните, който да му противодейства, и да го огъва напред, така, че той да седи сравнително прав. При струни 9-ки може и да няма драма, тъй като за 9-ки тръсрода не се натяга много, и едва ли ще успее да огъне чак толкова грифа. При 11-ки, 12-ки, обаче, тръсрода се натяга повечко, за да стои прав грифа, и когато струните се махнат е възможно грифа да се огъне назад прекалено много. Като резултат може да се деформира грифа пластично, а може и някое от прагчетата да изскочи по края. Това, че на вас не ви се е случвало, и че обикновено няма проблеми не означава, че не крие рискове махането на всички струни без отпускане на тръсрода. Аз имах проблеми така с един скъп ибанец, който трябваше да го чакам после няколко часа, докато се разкара обратната извивка на грифа. Имаше един съфорумник, който имаше сериозни проблеми с китарата в резултат на половинчасово махане на струните. Така че трябва да се внимава.

Има смърчове, които са без много шарки. Може и да има малка бройка с липа, обаче ако погледнеш един пълдин-зебра, ведната ще видиш шарките по чама. При това, при липата, годишните пръстени личат по-малко, докато при чама са ясно видими, както е и при орфеите.

Зависи от прецизността на инструмента. Ако китарата е такава, че така или иначе под 2мм екшъна не може да падне(повечето китари), тогава просто няма как да забележите последиците от действието на тръсрода. Ако обаче говорим за много прецизан инструмент, тогава си е доста нежелателно свалянето на всички струни, понеже може да доведе до временни или постоянни ядове. Ако е чак толкова наложително да се махнат, със свалянето на струните може да се поотпусне и тръсрода, за да не огъва грифа назад. Друг риск , особено при много натегнат тръсрод(дебели струни, примерно), е че може да се случи(макар и много рядко) от огъването на грифа назад някое прагче да изскочи по края от канала си.

Aбе на чам ми мяза светлото дърво в зебрите...

Прочети нагоре...

Той AXE-а имаше една черна красавица..

ами примерно: 44100 Hz, при 32 семпъла, би дало 0.72565mS латенция. 48000 Hz, при 32 семпъла би дало 0.66666mS латенция. Щом буфера е 32 семпъла, тогава значи при 48000 семпъла за секунда, буфера ще се използва 48000/32 пъти. Това е 1500 пъти за секунда, В секундата има 1000mS. Значи един буфер ще се използва за 1000/1500 милисекунди, или 0.666666667 милисекунди. Но това всичкото са цифри, касаещи харуера, и нямат общо с това, колко време ще се бави софруера при обработката на сигнала, докато подаде първите резултати на изходните буфери.

Ами няма как да се разбере, без да се измери. Ето, например в твоя случай, ако 32 семпъла се прехвърлят за 0.7 мсек, това би означавало, че използваш някакъв странен семпъл рейт от 45.7kHz. при 16 семпъла буфер, латенцията би трябвало да е 2 пъти по-малка(0.35 мS). Edit: имах грешка в сметките, използвах странен UNIX калкулатор.

Както неведнъж съм писал, дори звуковата карта да успее да семплира звук, той да мине през програмата(без обработка), и да излезе от изходните буфери за 1 мс, това никак не значи, че обработката на сигнала отнема толкова време. Повечето асио-софтуер има буфер 128-256 семпъла, които използва, за да може правилно да си направи необходимите интерполации. Това, че на софтуера пише 1мс не означава абсолютно нищо. Възможно е да пише 1 мс, а реално да е 1, 2 5, 10, 20 40мс, Реално, ако латенцията наистина е да кажем 4 мс, тя е неосезаема. Без да измерим закъснението(например да запишем във втори компютър - в единия канал звука от входа на звуковата карта, а в другия - звука от изхода(след като е преминал през веригата с обработката), и да видим каква е разликата в брой семпли)не можем да говорим сериозно по този въпрос.

Браво! Много добре е станало. добре, че не го направи с рийд суичове, както беше първоначалната идея . Не вярвах, че ще стане. Поздравявам те за добрата работа!

Айде сега, на мен пък не ми се е налагало да настройвам мойта от 7 години. Макар, че ако не се свири на китарата, наистина може и година да издържи в строй, обикновено китарата се настройва поне преди свирене..... При яко свирене, дори китарата да е перфектна, струната старее и се разтяга, както и влияе ефекта на "умора на материала". То пианото се разстройва леко за година, пък камо ли китара...

Е-е-е, семпъла е много як, ама показва много повече ампа, отколкото педалчето. Без беринджър в същия амп е малко безпредметно. Пък и свириш екстра.... то сега като хване някой нюб да запише беринджъра в хай-фи уредбата .

Потърси темата по въпроса на потребителя stratevcaster2 със същото питане. Там ще видиш мнението ми, както и на останалите потребители(стана нещо като спор). По принцип е възможно, проблем няма, но трябва да се свърши добре, както и да си вземеш хубав флойд(OFR, Gotoh, Schaller...). От декоративни флойдове файда няма.

Дължината на скалата е различна, но и дебелините на струните, които хората слагат също са различни, от което може и да се компенсира разликата в напреженията. Плюс това, при подходящо оразмерен гриф, tune-o-matic бридж може да се сложи и на китара със стандартна мензура. Това къде са захванати струните не знам до колко увеличава състейна. При тун-о-матик, самите седла са затегнати с винчета, и самата основа, на която фактически стъпва струната е по-стабилна. При фендер бриджовете, за сметка на безспорните им удобства, седлата могат да се движат леко със струната, от което да се получава някакво малко допълнително демпване. Много хора казват, че седлата от ЦАМ демпват повече от старите ламаринени седла, използвани при старите фендери.

Не съм се занимавал много с бас електроника, но 500nF не е ли твърде голяма стойност за тонкоректор? Или за бас е ОК?

Това вече е много относително, и се отнася повече до конкретния дизайн на всяка китара. Има както болт-он китари с труден достъп, така и нек-сту/сет нек китари с толкова труден достъп. Има и болт он китари с много лесен достъп, както и такива с ергономично оформена пета на грифа(Ibanez, например).