Evtim Djerekarov

Няма слаб и силен потенциометър. Има потенциометър с малко, и потенциометър с голямо съпротивление. Слагането на 250К потенциометър няма да увеличи силата на сигнала от единичния адаптер - по-скоро ще стане по-слаб звука, както и изходния ток от китарата ще намалее още повече. Иначе 250/500К е повече въпрос на вкус. Китарите със сингли често са с 250К, докато китарите с хъмбъкери - със 500К. Начини на свързване има много - вземи си потенциометри за по левче и пробвай. Ако ти хареса, можеш да сложиш и китарни потенциометри.

Да де, мека топлина, демек - понаакан звук!

Аз на такава не съм свирил, и качеството не мога да коментирам. Aйде да затваряме вече!!!

E, защо, консумацията им е малка(имат осъвременени версии), достатъчно бързи са, а и на всичкото отгоре съм писал доста за тях, че даже съм им правил и емулатори .

Брума и в ДВАТА канала ли го има?

Aко зора е да се превключват линейни сигнали до 1-2V пик, могат да се направят превключватели с CMOS ключове. Ако малко по-голямото тегло/обем не е проблем, може да се направи превключвател и с релета(този вариант има някои предимства като по-големи напрежения на сигналите, както и липса на евентуални смущения, появили се от влияния между CMOS електрониката и външните устройства, нестабилни и различни маси, и т.н.). Това са най-безшумните варианти, за които се сещам. Релетата/електронните превключватели могат да се управляват по много различни начини. Когато говорим за няколко входа/изхода, и малко на брой пресети, реализацията може да бъде дори с матричка от ключета - и превключването на бленди може да бъде избор на съответната матричка. Този вариант е малко сложен за използвне в началото, но е много непретенциозен. Друг вариант е този с микроконтролер, който дори може да има LCD дисплей. За целта могат да се ползват както микроконтролери, така и евтини процесори от типа на 6502, 8086, Z80, в комбинация с кварцов генератор, една EPROM памет и малко RAM, поддържан с батерийка. Понеже темата е много теоретична, нека автора каже какъв точно вариант има предвид, колко входа, колко изхода, и какви възможности. Един от вариантите, за които се сещам, е да има да кажем 12 букси, всяка от които да може да бъде както вход, така и изход, а софтуера да управлява кой "терминал" с кой е свързан. Този вариант, разбира се, изисква МНОГО логика/релета. Друг вариант е ефектите да са подредени в реда, в който ще се използват, като педалиерата "байпасва" един или повече от тях. Може да има само 2-3 "гнезда", които да могат да разменят реда си, за по-специални случаи. Възможно е и да се прави dry/wet микс и volume(може дори с volume педал)на всеки от ефектите, но когато се използват много външни ефекти, захранвания и кабели, не мисля, че електронното превключване и манипулация на сигнала е много безшумно решение.

Пфф... не си в час, батленце. За разлика от електрическите китари, при които за цени от сорта на 1000-1500лв се намират доста приятни(макар и рядко много яки) китарки, при акустичните китари случая е друг. При китарите с метални струни, трудно се намират китари под да кажем 1500-2000, които не звучат плоско, прекалено звънливо, глухо, безизразно - изобщо китари, които акустично имат много приятен звук са СКЪПИ. При класическите китари, цените отиват още по-високо, понеже пластмасовата струна има по-малко енергия, като се озвучи, и са голяма рядкост класическите китари с по-продължителен тон и добре изразени хармониции - те са още по-скъпи. Не, че примерно един Стаг/Фендер/Ричууд/Мартинес/Ямаха/Уошбърн на народни цени звучи зле, но звучи любителски - все липсва нещо в звука, като го сравняваш с хубави китари.

Ората дето говорят за тези и онези адаптери чували ли са ги? Oт многото четения на статии за правене на китари, ми прави впечатление, че много от хората, които правят телекастери/стратове много хвалат и използват адаптерите на Бил Уорънс, който се правят на ръка в САЩ, и доколкото знам, не са твърде скъпи. Ако имаш приятел в САЩ, чрез който да стане далаверката, може да поръчаш от там. http://www.billlawrence.com/

Защо ми се струва, че МЕ-50 няма симулация на кабинети/говорители? Или греша?

Ако искаш феноменално як звук - тогава не ти вършат работа и двата варианта. Не ти върши работа и варианта як усилвател + як кабинет, понеже в повечето наши клубове/сцени, и този вариант би звучал също посредствено в 90% от случаите. Феноменалния звук идва от свирене->разумни и музикални колеги->хубава китара->хубава техника->хубаво озвучаване->хубаво помещение Аз бих предпочел бос-а, тъй като е цялостно и компактно решение. Също така, не мисля, че аналоговите транзисторни дисторшъни на бос имат кой знае колко феноменален звук. Принципно е добре да имаш кубе в някои ситуации(примерно 1x12 инча с хубав говорител), но не съм сигурен, че за 300 ще намериш такова. Аз съм свирил na Boss GT-6, и бих казал, че става за в пулта. За ГТ-8 не знам, но би трябвало, поне на тоерия да е по-добре.

Ножчето трябва да е широко ~0.5мм. То не трябва да има зъби, които стърчат настрани от равнината на листа. Ако има такива, трябва да ги изпилиш/изшкуриш. Измерванията не стават с линийка - използвай шублер с голяма точност. 0.05мм може да ти скапе нещата. Освен това, каналите не се изрязват както ти дойде едно към гьотере. Трябва да си направиш проспособление, което да пречи на ножа да се върти, а винаги да стои перпендикулярно на повърхността на грифа. Изобщо трябва да си направиш постановчица, с която да може да стегнеш грифа на място докато режеш, както и отстрани(от двете страни на грифа, на самата постановка) да направиш процепи в нещо твърдо, или от метални елементи, които процепи да са не по-дебели от острието, и да пречат да въртиш ножа, както и да фиксират острието и в другата ос, така, че да не прорежеш канала накриво.

Имам предвид крайните мнения за лайняния звук. Аз никак не намирам звука на Roland VG-88, примерно за лош. Че не прилича много на звука на набичен лампов хай-гейн усилвател - не прилича. Това, обаче не го прави лош, или неприятно звучащ - напротив, на хората, които работеха с него, той има вършеше много по-добра работа, отколкото усилвател и кабинет. Китарата звучеше наистина много добре, при това без излишни децибели. Ако говорим за ултимативния хай-гейн 80-тарски, или пък за някой друг класически звук - очевидно най-лесния начин да се доближим до него е с усилвателя, който са ползвали тогава. Процесорите имат други недостатъци, както и други предимства. Хубавите процесори, каквото и да си говорим, обаче, звучат ДОБРЕ.

Сега остава само да се изкомпозират солата .

^

Евтините Jackson-чета стават до толкова, колкото и китарите на останалит3е производители. Но лоши не са - биват. Адаптерите им не са ми любими, ама какво да се прави...

Зависи какво кубе пред какъв процесор . Обзалагам се, че малко от вас са свирили с хубави и скъпи процесори. Според мен, макар и звука им да се различава от звука на ламповия амп, техния звук също е красив и приятен.

по-безшумни са. с около 20dB по-безшумни от хъмбъкерите. Иначе - тона им е малко по-различен обикновено от пасивните. За някой - по-добър, за други - по-лош.

Не знам за найлонови, ама доколкото разбрах китарата е уестърн китара за метални струни. Слагането на найлонови на нея няма да е никак подходящо, или пък добре звучащо(друга конструкция имат уестърн китарите). А за метални струни - електрическите струни на Фендер, не ги препоръчвам на никого, пък те и при акустичните първите две са стомана - предполагам от същата както при електрическите струни. Изобщо никак не съм доволен от тях, пък и не съм само аз.

Колкото повече слушаш и се вслушваш - толкова по-голям усет придобиваш. Колкото повече свириш - толкова по-лесно ти става да говориш с китарата. Колкото повече учиш и анализираш - толкова по-ясно ти става това, което чуваш, и си представяш. Успешното композиране, често изисква дългогодишна практика в горните дисциплини, като изключим немузикалните фактори(познаване на публиката, бизнес усет/познанства, познанства с добри музиканти, целенасоченост и др.) В общи линии, според мен човек започва да навлиза в композирането в момента, в който осъзнае, че най-особено и неразбираемо звучащата мелодия рядко е особено приятна за слушане .

Хм.. странна работа, може да пробваш да нагрееш струната с поялник в близост. Възможно е и главата да се е закачила отдолу. А между другото - как звучи китарката?

Дай снимка!! Ако говориш за това, бялото, дето държи струната в дупката - с какво се опитваш да го махнеш?

Приятно е!

Пак се наблюдава известна доза прекаляване в описанията на китарите. Нито скуаер имат чак толкова криви прагчета и грифове, нито пък хващането на"Хоризонт" има твърде много общо с китарата. Нека кажем, че при скуаер имаме МАЛКО по-неудобен гриф с МАЛКО по-голям шанс за леки измятания, и МАЛКО по-зле поставени позиции от фендера за X бона. Същинската разлика между скъпите и евтините китари, е че евтините МАЛКО не се знае от какви материали са, както и им е МАЛКО плосък и безизразен звука на адаптерите, а и също така тремолото им обикновено е МАЛКО от по-разстройващите. Това не прави евтините китари лоши, и непотребни, просто те не са на нивото на скъпите китари, що се отнася до наистина красив звук, и голямо удобство. За джаксъна - и при него нещата са същите, но той просто е китара, която е значително по-подходяща за метъл от стратокастерските скуаери. Иначе за ямахите съм съгласен, че предлагат наистина добро качество, и са добър избор. Аз бих взел LTD .

Aбе разлика в звука има, ама не прекалявайте де . Чувал съм немалко добри китаристи, как си свирят с хубави процесори (POD XT, POD 2.0, Roland VG-88, Variax) когато работят, и звука им няма нищо общо с неприятен, лош, или лайнян. За мен това са неща с които твърде много се спекулира.

Китари на тези цени не можеш да очакваш да бъдат върха на качеството. Това са евтини китари, а заводската им цена, на която се внасят, по всяка вероятност е значително по-ниска. За Метъл ти трябват двойни адаптери(хъмбъкери), което автоматично прави джаксъна по-подходящ.