Evtim Djerekarov

От МНОГО голяма полза е, ако човек е от дете по-музикален и вярно пеещ. Вярното пеене помага много при развиването на музикалността. Музикалността е комплекс от умения и възприятия. 1. Очевидно, необходимо е да чуваш музиката 2. Когато чуваш, трябва да се заслушваш 3. Когато слушаш, трябва да анализираш 4. За да анализираш правилно, трябва да четеш, и да свириш, за да знаеш как звучи написаното в учебниците от там вече ще знаеш какво е това, което чуваш. 5. Слуша се не само музика. Слушат се поотделно интервали, акорди, правят се диктовки с мелодии, акорди, двугласи. Тук вече е най-добре с преподавател. 6. Хубаво е докато слушаш, да се опитваш да изтананикаш мелодията, а когато става дума за хармония, да можеш да чуеш и изпееш поотделно отделните гласове, които я съставят. 7. Занимаването със слушане, чуване, заслушване, и познаване на това, което чуваш, развива и музикалното въображение. Ако си се занимавал с теория, освен всичко, знаеш какво си представяш. 8. Познаването на нотите, и рутината с тях ти позволява бързо да изсвириш и разчетеш написаното, както и бързо да запишеш това, което си представяш. 9. Занимаването с инструмента и с учителя по инструмента ти носи познание за инструмента, както и познания за това къде на инструмента се намира написаното, или това, което чуваш, или си представяш. Освен това, заниманиява с инструмента дават техника и леснота на изразяването с него. 10. Има различни музикални похвати и традиции в различните стилове музика, което означава, че за да свириш даден стил музика, трябва да го познаваш.

Не мисля, че има нещо като това, което казваш. Защитата на захранванията се състои в това да предпазва устройствата от пренапрежение(по захранващо напрежение), то ест самото захранване да не подава по-високо захранващо напрежение от номиналното, както и хубавите захранвания имат защита от прекалено голям ток(например късо съединение в компютъра), и при наличие на такова се изключват автоматично. Иначе задачата на захранването е да поддържа едни и същи захранващи напрежения (+3.3V, +5V, +12V, -12V...) при колебания в изходния ток(промени в консумирания от компютъра ток) , или промени в напрежението на електрическата мрежа. Това се постига чрез обратни връзки, и промяна на ширината на правоъгълните инмпулси, които високоволтовата част подава през разделителните високочестотни трансформатори. Като изключим тези защити, на практика захранването няма други сложни механизми за защита. Захранването няма и как да усети пренапрежение на входа на някое от устройствата, а самите устройства биха се повредили от такова пренапрежение дори във изключено и извадено от компютъра състояние. Тези повреди се дължат на пробиви във входните транзистори на устройствата, и идват предимно от прекалено голяма разлика в потенциалите, като токовете обикновено са минимални. Защитата от пренапрежение по вход трябва да е резлизирана в самото устройство(например с ценерови диоди). Това, захранването да предпазва устройството от пренапрежение по вход е все едно адаптера на факс машината да я предпази от това, че си вързал комуникационните жици не към телефонната мрежа, а към електрическата такава - няма как да стане, а и няма интерфейс, който да дава на захранването(ако приемем, че е интелигентно)информация за напреженията на входовете на устройствата. В твоя конкретен саучай, ако имаш утечка от телевизора, която се усеща, то това е разлика в масите, която се отвежда през ширмовката на кабела и през шасито на компютъра в заземяването на контакта(външната част на буксата на тв-аут е заземена в шасито на компютъра през металната пластина, която завинтва картата на място), и няма отношение с потенциалната разлика между шасито, и вътрешната клема на видео изхода. Ако подадеш напрежение между самите клеми(външната и вътрешната) на изхода на твоята TV карта, тогава ще имаш пренапрежение по вход.

Не виждам как захранването ще поеме зашитата от пренапрежение на линейния вход на звуковата карта.

За повечето опампове - ясно. Аз говорех за евтините звукови карти, дето пистите от линейния вход влизат направо в кодек чипа.

То може да пише и да ядеш само банани на педала. Трябва ти просто 9V захранване с подходящата полярност. Ако използваш от ония адаптерчета с многото напрежения, сложи го на 7.5V понеже на тях им е по-високо напрежението. За предпочитане е да се използва стабилизирано захранване - такива се намират в магазините за електроника. Но в на бос захранването няма нищо специално.

Пичове, 90% от тръсродовете могат да извиват грифа САМО зазад!

Ми тогава не давай и 150лв за МТ-2. Иначе има и по-евтини захранвания.

Електромагнитните смушения от изходни трансформатори пък не са от ранга на кабелите в стената.

Да, майтап няма, говорим за напрежения при резки ПИКОВЕ. Веригата е китара->осцилоскоп. За адаптерите на ментето става въпрос, да - стандартни хъмбъкери 8K съпротивление.

А не може ли да ядеме повечко боб и да попръцкваме. Така и китара и дисторшън не трябват.

Днес тествах с осцилоскоп китарата, да видя в какви граници се движи напрежението на изхода и. При нормално свирене, на бридж хъмбъкер, пиковете са до около +-1.5V, а отзвучаването на тона е около +-0.5 V, а тихите пазажи са под +-0.1V. При силни и резки удряния по струната, обаче, както и предполагах(адаптера е електродинамична система), пиковете достигат до около +-8-9V. Това обяснява защо има случаи с повредени евтини саунд-карти от китара, както и обяснява защо малко апаратури могат да звучат добре от динамична гледна точка, когато свирим чиста китара с удари по струните. Може да се предположи, че това е и една от причините, поради които някои китаристи смятат пасивните адаптери за по-естествено и динамично звучащи от активните(които нямат такъв размах на напрежението).

От опит знам, че не е добре апаратура да се държи до магнитни полета. Особено CMOS чипове. Имам едно телевизорче(пластмасово шаси, не екранирано), което седя около половин година в хола до стената, там, където минава сноп кабели вътре в стената. След около 4 месеца започна да пука и премигва странно, а след още месец процесора започна да увеличава звука вместо да сменя каналите, да не помни настройките и т.н. След голямо чудене и бърникане, накрая го преместих на 2 метра от мястото, където седеше, и се оправи напълно.

Абе тоя струнник си е баш за метални струни. А грифа се е разлепол или защото е направена шибано, или защото някой е прекалил с натягането на струните, или защото е държана в неподходящи условия.

Може би би се усетила малка разлика в напрежението, необходимо за извивка на 1-3 струна.

За шума: Приблизителен "noise floor", когато сигнали, близки до 0dB се получават при доста силно удряне на всички струни,при средностатистичсеки(стайни) нива на електромагнитните полета. Сингъл коил(пасивен) - около 55-65dB Хъмбъкер(пасивен) - около 80-90dB Хъмбъкер(активен) - от 80 до 100-105dB, в зависимост от конкретния модел.

Хм, абе от къде ги купувате тия кутийки???

Това, което каза колегата е 100% вярно. Принципно, хубавите активни хъмбъкери имат по-малко шум от пасивните(осезаемо по-малко от единичните, и малко по-малко от хъмбъкерите). Звука им е доста ясен и малко "хай-фи" според много китаристи. Улавят доста добре всичко, което излиза от китарата. Обаче много хора не ги харесват - често нямат приятния и естествен звук на пасивните адаптери. Пак е до вкус.

По принцип не би трябвало да има лоши последствия, но никога не се знае дали дървото на грифа не таи напрежения някъде. Има случаи, когато като огънеш една дъска, и после я отпуснеш - тя не се връща точно в началното положение. Дървото не е идеален материал, и се случва понякога в резултат на някаква странност на самата дъска, както и поради промени във влажността, да таи някакви напрежения на места в себе си. Когато я подложим на някаква рязка смяна на силите, които и действат, някои от тези напрежения могат да се освободят, други - да се появят на други места, и грифа да се усуче/извие леко така, че после да е трудно да го върнем в начално положение. Не забравяйте, че повечето тръсродове могат да огъват грифа само назад, и ако грифа се деформира неблагоприятно така, че струните да не могат да го изправят достатъчно, ние не можем да го извием напред насила от тръсрода. Също така, както бях споменал, при стари грифове, прекомерно сухи или твърди фингърборди, използване на лепила в завода, за задържане на прагчетата и т.н. е възможно когато махнем всички струни(особено при дебели струни и по-натегнат род), и тръсрода огъне грифа назад, някое от прагчетата да изскочи по краищата от канала си. Това на мен ми се е случвало на една купешка китара, и не мисля че е съвсем за пренебрегване. Лесно е да се гледа повърхностно на тия неща, но когато отидете в магазина и погледнете грифовете на новите китарки, често грифа изглежда идеално прав(или с перфекна, равномерна дъга). След някоя друга година свирене, този същия евтин гриф често става доста по-неравномерно извит, и много често(може би едно 30-40% от случаите) около 12-15 прагче се получава или леко хлътване, или издаване напред, което при много инструменти затруднява свиренето и извиването при нисък екшън в определена зона от 5-6 прагчета по грифа. При това, този феномен често се получава при идеално поддържани инструменти. От там нататък, като подлагаме грифа на механичен стрес, дори и да не го кривим, то със сигурност не го изправяме. Затова мисля, че е по-добре струните да се сменят една по една, за всеки случай.

То не е задължително да има последствия - но понякога има. За това е добре да не се рискува.

Не, отдавна не съм пътувал с 11. Като цяло, прецизността на инструмента, откъм гриф, наистина зависи и от бройката, при по-евтините китари. Когато струните се махнат, тръсрода огъва грифа назад, понеже вече няма опън на струните, който да му противодейства, и да го огъва напред, така, че той да седи сравнително прав. При струни 9-ки може и да няма драма, тъй като за 9-ки тръсрода не се натяга много, и едва ли ще успее да огъне чак толкова грифа. При 11-ки, 12-ки, обаче, тръсрода се натяга повечко, за да стои прав грифа, и когато струните се махнат е възможно грифа да се огъне назад прекалено много. Като резултат може да се деформира грифа пластично, а може и някое от прагчетата да изскочи по края. Това, че на вас не ви се е случвало, и че обикновено няма проблеми не означава, че не крие рискове махането на всички струни без отпускане на тръсрода. Аз имах проблеми така с един скъп ибанец, който трябваше да го чакам после няколко часа, докато се разкара обратната извивка на грифа. Имаше един съфорумник, който имаше сериозни проблеми с китарата в резултат на половинчасово махане на струните. Така че трябва да се внимава.

Има смърчове, които са без много шарки. Може и да има малка бройка с липа, обаче ако погледнеш един пълдин-зебра, ведната ще видиш шарките по чама. При това, при липата, годишните пръстени личат по-малко, докато при чама са ясно видими, както е и при орфеите.

Зависи от прецизността на инструмента. Ако китарата е такава, че така или иначе под 2мм екшъна не може да падне(повечето китари), тогава просто няма как да забележите последиците от действието на тръсрода. Ако обаче говорим за много прецизан инструмент, тогава си е доста нежелателно свалянето на всички струни, понеже може да доведе до временни или постоянни ядове. Ако е чак толкова наложително да се махнат, със свалянето на струните може да се поотпусне и тръсрода, за да не огъва грифа назад. Друг риск , особено при много натегнат тръсрод(дебели струни, примерно), е че може да се случи(макар и много рядко) от огъването на грифа назад някое прагче да изскочи по края от канала си.

Aбе на чам ми мяза светлото дърво в зебрите...

Прочети нагоре...

Той AXE-а имаше една черна красавица..