Evtim Djerekarov

Идеята е добра - за съжаление нямам много педалчета, а повечето, които имам, съм ги правил аз. Имах и няколко боса преди вземе(MT-2, DS-1, SD-1), и честно казано, като изключим звука, който самия амп прави, тези педалчета сами по себе си нямат нищо чак толкова специално в звука - звук на обикновено диодно изкривяване/ограничаване. Разликите при повечето педалчета се дължат единствено на входните/изходните честотни корекции. Иначе само по себеси изкривяването идва най-често от два насрещно свързани диода, вързани или в обратната връзка на евтин операционен усилвател(паралелно със съпротивлението, определящо коефициента на усилване), или в изхода му към земя, през товарно съпротивление около 2К(от изхода на усилвателя). Принципно има хора из форума, които имат и бос, и берингер. Според мен трябва да се запишат с един и същи амп, иначе ще чуваме повече звука на ампа, отколкото звука на педалчето. Иначе повярвай ми - освен ако схемата не е умишлено насрана - няма какво толкова в нея да направи разлика в звука - особено при бустерите, където има 10 компонента на кръст. Не мисля, че в звуково отношение ще има голяма разлика - а това със задрасканите уши ми звучи като опит за самоизтъкване "разбираш ли вие там дето запоявате с поялници само за схеми дрънкате, а нищо не чувате...". Е - не си прав в това. Главната разлика, според мен, е в името на фирмата и качеството на изработката(механично).

По-малко състейн само при лоша сглобка гриф/тяло. Раликите в състейна, при качествена изработка, не са особено големи, а при много добра изработка, не мисля че осезаема разлика ще има. По-скоро лепило за дърво. Смолата е здрава, но не е точно лепило. А и е чуплива. Измятането на грифа няма общо със връзката между грифа и тялото. Грифа се измята, сащото самия той се изкривява.

Хубаво е като се препоръчва и не се препоръчва да не се спекулира. Освен механичната ненадеждност на евтинджосите беринджър, която представлява проблем, аз не виждам причина, която ги прави неподходящи за използване в домашни условия и при периодични клубни излизания(т.е. ако не се разнася много).

Не знаех че тука расте елша. Дали се предлага по складовете?

Или по-лошо - с епоксидна смола.

Тя темата отдавна се изчерпа. Принципно Behringer са копия на други марки - често електрониката им е същата. Различават се главно по пластмасовата кутия, и производствения процес(SMD). Често дефектират при удари и смяна на температура - не са здраво направени - някои са с дефекти от самото им купуване. В общи линии, надеждността им е съизмерима с надеждността на най-новите коли. Може да минеш през дупка на улицата, и след това компютърът да откаже да запали колата на следващото тръгване. Иначе цената на боса е по-висока на първо място заради марката, на второ - понеже запояването на нормални компоненти(не SMD) е по-скъпо - има повече операции - извиване на крачетата, промушлване на компонента през платката(платката трябва да е разпробита преди това), запояване, отрязване на стърчащите крачета, докато SMD- тата се запояват направо на повърхността на платката, често с бърза машина(chip shooter), която запоява стотици компоненти за минута. Е, Behringer явно не спазват всички изисквания за процеса, и често им се получават лоши спойки. На трето място - кутийката на боса е по-скъпа-метална. Като цяло това са главните различия. Иначе схемите обикновено са копирани. И при нормално работещ ефект, разлика в звука често няма. Нека не прекаляваме с описанията по този въпрос. За поста отгоре - да, така е, вече му беше споменато, че DS-1 е повече буустер, отколкото силен дисторшън.

За ПОМОШТА, ПОМОЩА, и ПОМОЩТА!! Нема значка какви са адаптерите - щом ти харесват, значи всичко е ОК.

Ами те операционните усилватели 4558, 741(както и M5216AL), 358, TL072 са евтини(центове) още от края на 80-те, както и маломощните транзистори. На практика, от гледна точка на електрониката, в повечето дистери няма НИЩО скъпо или специално. Както казах по-горе - това са ШИР-ПОТРЕБА електронни компоненти. А берингер просто са механично ненадеждни(студени спойки, кофти потенциометри) - иначе използват същата електроника.

Ako не се бъркам: 47 значи 47pF 471 значи 470pF 472 значи 4.7nF 473 значи 47nF 474 значи 470nF Третата цифра означава брой на нулите в числото(в пикофаради).

Имам няколко пакета семпли, но те са предимно рок и джаз дръмсети, или някакви твърде екзотични инструменти. Кажете, моля ви, име на софтуер, който съдържа семпли на перкусии, приложими в поп-музиката.

Пичове, и Boss, и Behringer произвеждат дисторшъни, които звучат добре, когато са подбрани правилно за съответната музика. Behringer нито шумят повече, нито пък имат по-евтина електроника в тях, от дистерите на Boss. В интерес на истината, повечето настъпикутийки на която и да е фирма използват едни и същи утвърдени ширпотребски евтинджос - компоненти, които се ползват и в телевизори, радиоприемници, компютри, грамфони, кастфони, мастфони..... Името Бос принципно е по-утвърдено и педала марка Бос винаги е по-продаваем след покупка. Друг е момента, че Behringer са по-МЕХАНИЧНО НЕУСТОЙЧИВИ, което е можеби най-големия им минус. Просто надеждността при тях е по-ниска - не че не се ремонтират лесно, но не можеш да разчиташ така на берингер, както на бос. Ако това не е проблем, и на тях се свири предимно в домашна обстановка - педалчетата на берингер имат напълно приличен и съизмерим звук с педалчетата на по-скъпите фирми. При тях просто механичната "сглобка" е 2 идеи по-евтина, и това неминуемо има своите последстия. Сравнение на конкретни педали: Бос DS-1, както Ibanez Tube screamer, Dod Distortion+, YJM distortion и други подобни педалчета са повече буустери отколкото дисторшън педали - те се използват предимно при включване в драйв/крънч канал на усилвател. Педалчетата от рода на метълзон, дет метък, твоя берингер, и др. са по-тежки дисторшън педали, които обикновено се включват в чист канал на усилвател - там дисторшъна си идва от самото педалче, а усилвателя се използва предимно за усилване - той не изкривява допълнително(или поне не много) звука.

Няма слаб и силен потенциометър. Има потенциометър с малко, и потенциометър с голямо съпротивление. Слагането на 250К потенциометър няма да увеличи силата на сигнала от единичния адаптер - по-скоро ще стане по-слаб звука, както и изходния ток от китарата ще намалее още повече. Иначе 250/500К е повече въпрос на вкус. Китарите със сингли често са с 250К, докато китарите с хъмбъкери - със 500К. Начини на свързване има много - вземи си потенциометри за по левче и пробвай. Ако ти хареса, можеш да сложиш и китарни потенциометри.

Да де, мека топлина, демек - понаакан звук!

Аз на такава не съм свирил, и качеството не мога да коментирам. Aйде да затваряме вече!!!

E, защо, консумацията им е малка(имат осъвременени версии), достатъчно бързи са, а и на всичкото отгоре съм писал доста за тях, че даже съм им правил и емулатори .

Брума и в ДВАТА канала ли го има?

Aко зора е да се превключват линейни сигнали до 1-2V пик, могат да се направят превключватели с CMOS ключове. Ако малко по-голямото тегло/обем не е проблем, може да се направи превключвател и с релета(този вариант има някои предимства като по-големи напрежения на сигналите, както и липса на евентуални смущения, появили се от влияния между CMOS електрониката и външните устройства, нестабилни и различни маси, и т.н.). Това са най-безшумните варианти, за които се сещам. Релетата/електронните превключватели могат да се управляват по много различни начини. Когато говорим за няколко входа/изхода, и малко на брой пресети, реализацията може да бъде дори с матричка от ключета - и превключването на бленди може да бъде избор на съответната матричка. Този вариант е малко сложен за използвне в началото, но е много непретенциозен. Друг вариант е този с микроконтролер, който дори може да има LCD дисплей. За целта могат да се ползват както микроконтролери, така и евтини процесори от типа на 6502, 8086, Z80, в комбинация с кварцов генератор, една EPROM памет и малко RAM, поддържан с батерийка. Понеже темата е много теоретична, нека автора каже какъв точно вариант има предвид, колко входа, колко изхода, и какви възможности. Един от вариантите, за които се сещам, е да има да кажем 12 букси, всяка от които да може да бъде както вход, така и изход, а софтуера да управлява кой "терминал" с кой е свързан. Този вариант, разбира се, изисква МНОГО логика/релета. Друг вариант е ефектите да са подредени в реда, в който ще се използват, като педалиерата "байпасва" един или повече от тях. Може да има само 2-3 "гнезда", които да могат да разменят реда си, за по-специални случаи. Възможно е и да се прави dry/wet микс и volume(може дори с volume педал)на всеки от ефектите, но когато се използват много външни ефекти, захранвания и кабели, не мисля, че електронното превключване и манипулация на сигнала е много безшумно решение.

Пфф... не си в час, батленце. За разлика от електрическите китари, при които за цени от сорта на 1000-1500лв се намират доста приятни(макар и рядко много яки) китарки, при акустичните китари случая е друг. При китарите с метални струни, трудно се намират китари под да кажем 1500-2000, които не звучат плоско, прекалено звънливо, глухо, безизразно - изобщо китари, които акустично имат много приятен звук са СКЪПИ. При класическите китари, цените отиват още по-високо, понеже пластмасовата струна има по-малко енергия, като се озвучи, и са голяма рядкост класическите китари с по-продължителен тон и добре изразени хармониции - те са още по-скъпи. Не, че примерно един Стаг/Фендер/Ричууд/Мартинес/Ямаха/Уошбърн на народни цени звучи зле, но звучи любителски - все липсва нещо в звука, като го сравняваш с хубави китари.

Ората дето говорят за тези и онези адаптери чували ли са ги? Oт многото четения на статии за правене на китари, ми прави впечатление, че много от хората, които правят телекастери/стратове много хвалат и използват адаптерите на Бил Уорънс, който се правят на ръка в САЩ, и доколкото знам, не са твърде скъпи. Ако имаш приятел в САЩ, чрез който да стане далаверката, може да поръчаш от там. http://www.billlawrence.com/

Защо ми се струва, че МЕ-50 няма симулация на кабинети/говорители? Или греша?

Ако искаш феноменално як звук - тогава не ти вършат работа и двата варианта. Не ти върши работа и варианта як усилвател + як кабинет, понеже в повечето наши клубове/сцени, и този вариант би звучал също посредствено в 90% от случаите. Феноменалния звук идва от свирене->разумни и музикални колеги->хубава китара->хубава техника->хубаво озвучаване->хубаво помещение Аз бих предпочел бос-а, тъй като е цялостно и компактно решение. Също така, не мисля, че аналоговите транзисторни дисторшъни на бос имат кой знае колко феноменален звук. Принципно е добре да имаш кубе в някои ситуации(примерно 1x12 инча с хубав говорител), но не съм сигурен, че за 300 ще намериш такова. Аз съм свирил na Boss GT-6, и бих казал, че става за в пулта. За ГТ-8 не знам, но би трябвало, поне на тоерия да е по-добре.

Ножчето трябва да е широко ~0.5мм. То не трябва да има зъби, които стърчат настрани от равнината на листа. Ако има такива, трябва да ги изпилиш/изшкуриш. Измерванията не стават с линийка - използвай шублер с голяма точност. 0.05мм може да ти скапе нещата. Освен това, каналите не се изрязват както ти дойде едно към гьотере. Трябва да си направиш проспособление, което да пречи на ножа да се върти, а винаги да стои перпендикулярно на повърхността на грифа. Изобщо трябва да си направиш постановчица, с която да може да стегнеш грифа на място докато режеш, както и отстрани(от двете страни на грифа, на самата постановка) да направиш процепи в нещо твърдо, или от метални елементи, които процепи да са не по-дебели от острието, и да пречат да въртиш ножа, както и да фиксират острието и в другата ос, така, че да не прорежеш канала накриво.

Имам предвид крайните мнения за лайняния звук. Аз никак не намирам звука на Roland VG-88, примерно за лош. Че не прилича много на звука на набичен лампов хай-гейн усилвател - не прилича. Това, обаче не го прави лош, или неприятно звучащ - напротив, на хората, които работеха с него, той има вършеше много по-добра работа, отколкото усилвател и кабинет. Китарата звучеше наистина много добре, при това без излишни децибели. Ако говорим за ултимативния хай-гейн 80-тарски, или пък за някой друг класически звук - очевидно най-лесния начин да се доближим до него е с усилвателя, който са ползвали тогава. Процесорите имат други недостатъци, както и други предимства. Хубавите процесори, каквото и да си говорим, обаче, звучат ДОБРЕ.

Сега остава само да се изкомпозират солата .

^