Evtim Djerekarov

Това е ясно, но според мен е за предпочитане пред 100% пластмасивия звук на повечето ЗУУМ-чета.

Лек проблем при Беринджъра е малкото забавяне при смяна на блендите. Иначе, според мен той е най-добрият избор от 3-те откъм звук.

^ ТОНЪТ до, нотата до е на петолинието. Да знаеш .

Ще има разлика. Най-малкото ще има по-"алнико" звук, което предполагам ще гониш, имайки предвид, че си със страт. Колкото до хъмбъкерите за 30 кинта, те често звучат осезаемо по-добре от сток адаптерите на повечето нескъпи китари.

Fender FM212 реве наистина много силно, имайки предвид, че е транзисторен, но много хора не харесват драйв каналът му, да не говорим, че има и такива, които никак не харесват чистия му звук. Затова, мисля, че е редно да чуеш усилвателя, преди да решиш какво ще купуваш.

Ако може да се запише нещо, което да не минава през въпросния микрофон, ще може по-добре да се оцени чутото.

Точно така. Евтини Guitar Tech алнико сингли ще свършат нелоша работа. Aко искаш да имаш хъмбъкер на бриджа(HSS китара), GuitarTech хъмбъкер за 30 лв. също звучи добре. Аз лично съм на мнение, че тези адаптери са достатъчно добри за масата по-евтини китари и рядко си струва изхвърляне с големи суми. Има и значително по-скъпи адаптери(един вид "среден клас"), някои от които звучат откровенно по-зле от гореспоменатите, според мен.

Изравняват се без проблем. Разбира се, самото изравняване може да отнеме някой друг час.... Но ако вземеш всички прагчета е много вероятно да прекалиш или да изквивиш нещо.

"Стъкло с шкурка" е хамалски вариант, който често отнема твърде много от прагчетата. Очевидно, ако струната удря някъде, то ще е на предното прагче пред натиснатото, не през 10 прагчета напред или назад. Затова може човек да си изготви приспособления, чрез които да шкури само където трябва, където някое прагче стърчи над другите или пъл е твърде вдлъблано. След това коронките се оправят първо с по-фина пила за метал, след това се довършват с шкурка, а на края се полират. За да не нараниш фингърборда с пилата, не е достатъчна хартиената лепенка. Трябва да си направиш детайл от някаква тънка ламарина, който се огъва и има дупка, през която минава прагчето, така че като го пилиш, пилата да опре в ламарината а не във дървото. За да не изпилиш заравнените върхове на прагчето, можеш да си отбележиш с маркер върха и да гледаш в средата на прагчето да остане тънка, неизпилена лентичка от маркера.

Свири с метроном. Почни от доста бавно и ускорявай, примерно през 5BPM. когато стигнеш скоростта, при която вече имаш грешки или се стягаш много, свали с 5, свири, после с още 5, свири, после може би с още 5 - до трудност, която не ти е много лесна, но можеш да свириш без да бъркаш и без твърде много умора. Остани там и пресвири няколко пъти. След това си почини и повтори....

Проба му е майката. Можеш да огледаш и моделиращите ампове на Line6 и др.

Нищо чудно. Може да не е супер-подбирана елша, но може да е елшово. Попадал съм на немаркови евтини копия от елша.

Дай ясни и близки снимки на ремонти с описание, да видим... Има тема за лютиерите, между другото.

Казваш го така, сякаш като е по скалата, значи е супер-соло .

То всичко много хубаво, ама по тая логика би трябвало аудиоусилвателите, които имат метални кутии да се сцепват да хващат радио. Ако ламарината се заземи, не трябва да има осезаеми проблеми.

Незнаеш или не знаеш?

Явно. При това не се знае кое от двете или и двете

От гледна точка на дървото може би е по-добре да си вземеш сънбърст вариант.

Много е гот!

Е, радвам се, че стигнахме до консенсус. Между другото - много ми е интересно от какво са направени телата на Harley Benton стратовете. Дали е някакъв шперплат/агатис, или са се прежалили с макар и не върховна елша? Пак за тона: С Hillbilly сравнявахме един Винтидж, който беше доста подбран, с хубави адаптери и т.н. с един от евтините Гибсън LP Студио.... ами.. при изработката има места, където Винтиджа е видимо по-добре(макар и да има места, където е много по-оплескан от Гибсън-а), обаче, като засвири човек, кеф му клийн, кеф му с драйв.... ами гибсъна звучи по-живичко, няма го този плосък "стъклен" момент като при Винтидж-а, а когато се свирят по-широки акорди, гибсъна просто звучи много равно, звънко и живо както долу, така и нагоре по грифа - не заобля прекалено много с изкачването - напомня малко на хубава акустична китара - просто си пее китарката и звучи балансирано, звънко, вярно, "хармонично" - без тези неприятни нотки в звуковата картина като се свирят акорди, които почти всеки евтинджос има. На първо чуване съвсем малка разлика, обаче прави 5 пъти по-голям гъдел като се свири на Гибсънчето. ПС: Естествено, това не значи, че всяка скъпа китара ще има гореописаните качества. Има и такива, които не се отличават с върховен тон, а са скъпи поради други причини като марка, материали, изработка, хардуер, боя, имидж и др...

Екшъна, шума, удобството и т.н. зависят не чак толкова от класа на инструмента и цената му, а от фактори като вкуса на китариста, предпочитаният от него екшън, типа адаптери, схема на свързване и т.н. Т.е. тези фактори имат не чак толкова силна зависимост от "класа" на инструмента. Затова по-нагоре казах, че нещата които се плащат в общия случай са: 1. Звука на китарата. 2. Външен вид(не винаги, не всички супер-скъпи китари са супер-прецизни или красиви). мога да добавя и 3.Марка(не, че е от значение за това как инструмента свири, но почесва егото и държи цена). Останалите фактори(фалшивеене, удобство, екшън, брумове и др), са не толкова функция на цената и "класа", колкото функция на вкуса на китариста, поддръжката и добрия сетъп на инструмента и др. Това дали инструмента ти свири съвсем вярно и дали постига рекордно нисък екшън в много, много по-малка степен определя "класа" му, отколкото да кажем прекрасният му тон или дори само марката му(понеже тя определя и цената).

Смени всички полупроводници и електролитни филтриращи кондензатори и ще тръгне. Иначе колкто и да питаш, за електроника става дума, не играем на сляпа баба... отговорът от разстояние е невъзможен. Намери интегралката и смени всички части, в което се съмняваш. Ако не знаеш в какво да се съмняваш, извади частоте и ги тествай. Препоръчвам да смениш всички полупроводници и електролитни кондензатори. Щом предпазния диод е изгорял, значи на много места в схемата се е появило обратно напрежение, което е повредило много активни компоненти. Ако не ти се занимава - дайте го ня някой да го оправи. Измерии напрежението на китайския адаптер, да не се окаже много високо... За следващия път може да се сложи един подбран според консумацията резистор на пътя на захранването, че да ограничава обратния ток в такива ситуации.

За музиканта главната разлика е в качеството на звука, след това идва разликата във външния вид. Това са осезаемите неща. Другото са "вътрешни неща", които касаят повече лютиерите. Но разликата във звука ще започнеш да чуваш след много, много свирене и пробване на китари. За сега си свири и да не ти дреме.

Обърни внимание на захранванията на по-мощните усилватели тук: http://www.discovercircuits.com/A/au-pwramps.htm

Разбира се, че не значи, че не може. Значи, обаче, че не е никак практично. Брума в усилвателя е един от последните проблеми и често е много трудно чуваем. Много по-значими и чуваеми са примерно изкривяванията. Не знам защо имаш амбиция да слагаш регулатори. Линейни регулатори + големи мощности = много ниско КПД. Сметни си тока и пада на напрежение върху регулатора при различни амплитуди на изходния сигнал и ще се убедиш сам.