Evtim Djerekarov

При много китари просто магнитът/магнитите е обратно.

Няма лошо. Всеки със позицията си. Аз обаче съм практичен човек и мисля, че да си вземеш доста добре звучащи адаптери(два) на практика почти или съвсем за без пари, особено когато говорим за не особено скъпа китара е едно МНОГО добро решение. Когато и да се изръсиш за скъпи адаптери, все ще е изръсване, но когато(и ако) си вземеш хубавата, скъпа китара, защо пък да се занимаваш да ги сваляш захабени от винтиджа, а не си ги купиш тогава? Също така, ако един ден ще продаваш винтиджа(или ако си я запазиш за себе си), трябва през цялото време на ползването и да и пазиш старите адаптери, за да и ги върнеш обратно или трябва да и купуваш/търсиш нови.

Кое точно им е било "гола вода", което да е било "облечена вода" при аналогични като цена и тип китари от конкурентни марки?

По принцип в приложения като дисторшъна, ако самия транзистор криви, транзистори с по-малък коефициент на усилване по ток при схема общ емитер(бета), звучат малко по-прозрачно(или поне в няколкото ефекта, базирани изцяло на транзистори, които съм правил е било така). Не знам, не незнам!

..Стига да сме сигурни, че всички адаптери са навити в една посока.

Продължавам да мисля, че да проектираш няколко платки ще ти е полезно занимание. И аз си направих първото FM радио за 12г. без да разбирам нищо(от кит), но не мисля, че това е колосален успех. Ако наистина мислиш да правиш сериозни проекти, без да ти излязат солено, по-добре последвай съветите ми.

^До колкото разбрах, става дума за Vintage . Иначе и тези в каталога не са лоши, но не мисля, че моделите на аналогични цени са от по-висок клас .

Макар Vintage да са добри, не е съвсем ясно дали е така... Аз бих ти препоръчал като за начало адаптери JHS(Guitar Tech) за 30 лв. от РФ(мисля че и в малък ЦУМ имаше, но не съм сигурен). Може да ти се стори смешно, обаче тези адаптери звучат доста добре въпреки ниската си цена. Така смяната може да ти излезе почти безплатно, ако не и на печалба, след като продадеш оригиналните. След това вече, със свиренето и слушането на различни адаптери, вече можеш и да мислиш за скъпи адаптери, въпреки че и тези JHS-ки наистина не са лоши, даже са си добри. Един съфорумник беше с SD на брижда, но си сложи два JHS-а именно на Vintage V100, и според него по-хубави адаптери от тези е съмнително дали има смисъл да се слагат на такава китара.

Аз не виждам никаква причина за негативизъм относно правенето на такова нещо. Няма гаранция, че ефекта ще е голям, но това не значи, че не може да се пробва. Според мен ако просто се направи един по-голям месингов блок с прилично тегло, който да влезе добре, да не стърчи много(да не пречи на движението на тремолото) и да пасва на дупките за винтовете и за пружините - резултатът едва ли ще е разочароващ.

Не съм напълно съгласен - няма явна причина евтино тремоло да разстройва осезаемо повече от скъпо такова, ако разбира се няма дефекти. Моите наблюдения са, че когато тремолото не може да върне в строй, причините най-често са: 1. Неравна основа на тремолото или неравно нанесен лак по китарата, така че тремолото не може да стъпи стабилно на китарата. 2. Тремолото опира някъде при движението си. 3. Твърде натегнати са 6-те винтчета на тремолото - трябва да се отпуснат така, че да не притискат тремолото надолу към китарата, а само да го пазят на място - ако го натискат към китарата, разстройването е огромно и неизбежно. 4. евентуална кривина във отнемането "под ъгъл" от метала на на планката най-отпред на тремолото, точно под 6-те винта, от долната страна на планката(рядко се случва). 5. Недобра грижа за инструмента. Останалото аз отдавам на некадърно поставени струни, проблемен нът, проблемни водачи, несмазани части, евентуално изпускащи ключове и т.н.

Едва ли. Освен ако ключетата не са повредени, те най-често не изпускат чак толкова много, въпреки популярните схващания. А и все още не знаем какви са. Аз залагам на неправилен сетъп и неправилно поставяне на струните.

Тези със специалния профил за "коронясване" се намират трудно и не са евтини, защото са специално за лютиерски цели, което им надува цената значително. Но от StewardMcdonald можеш да си купиш такива. С тях се работи лесно. Иначе ако си сръчен, ще се справиш и с каквато и да е малка, фина липа за метал. Но след това изглаждането на нараняванията и полирането са неизбежни, без значение каква пила ползваш.

Дай още информация за целия хардуер по китарата. Как слагаш струните? Снимай!

Няма да ти се наруши непоправимо фийдбека. Само гледай да си избереш капачки, които или нямат дупки за 6-те винта, или тези дупки съвпадат с шишовете на твоите адаптери.

Може и внимателно с триъгълна пиличка за метал. Обаче трябва да си купиш едни гъвкави ламаринки, които се поставят около прагчето(прагчето влиза в улей в тях). така че да не нараниш дървото. Можеш да си наплескаш върховете на прагчетата с перманентен маркер, така че да следиш да не изпилиш върха на прагчето. Но след това процедурите с шкурка(около 600) и на края полир паста са неизбежни, ако искаш да лъснат и на не дерат. Тези процедури са нужни дори със "специалната" пила. А нея, освен от StewMac, не знам от къде другаде можеш да я поръчаш.

Eдно е да има добри познания, друго да отдели сума ти време, за да ти проектира платка - това отнема поне едно 12 часа мислене, което, при положение, че няма да спечели нищо, не знам дали ще го направи или просто ще претупа нещата "да направим на момчето ефектче". Затова е по-добре да се опиташ сам с някоя CAD програма, следвайки този ред: 1. Избираш кутия. По възможност не пластмасова. 2. Измерваш колко място има вътре. 3. Рещаваш какви букси, захранваща букса, превключвател, потенциометри ще използваш и къде ще ги монтираш. 4. Измерваш колко място ще заемат. 5. Получаваш крайните максимални размери, които платката ти може да има. 6. Въвеждаш си формата в програмата. 7. На програмата за схеми си начертаваш внимателно схемата. Преди това си правиш компонентите с правилна номерация на изводите. 8. Вкарваш нетлиста на схемата в платкаджийската програма. Преди това си правиш модели(footprints) на частите, които ще ползваш, като им взимаш размерите от datasheet-овете или ги измерваш със шублер. 9. Проектираш си платката. С нетлист е по-лесно, понеже крачетата, които трябва да бъдат свързани заедно присветкват и вероятността за грешка е по-малка. 10. Изпечатваш си платката на гланцова хартия с лазерен принтер и я правиш по метода с железния трихлорид за лазерен принтер, за който можеш да прочетеш другаде.

Най-вероятно адаптерите ще почнат да звучат със съвсем малко по-малко високи честоти и може би една идея по-тихо. Но може и да не го усетиш търде ясно. Все пак, капачките не влияят силно на полето, заради материала, от който са направени. Недей да ползваш думата "фийдбек" за микрофония, поне не в български форуми. Понякога фийдбека е търсен ефект, който няма общо с това дали адаптерите правят микрофония(всъщност има - ако правят микрофония, не можеш да получиш от другия "фийдбек", защото гадната микрофония има по-нисък праг на задействане и се появява вместо желания ефект). Ако питаш дали адаптерите ше започнат да правят осезаемо повече микрофония - едва ли.

Е, разбира се, че synchu се шегува, или поне споменава за още един вариант. Но да - в случая говоря за този състейн, който ти споменаваш. Затова попитах за оптимален вариант за тремоло.

...Зависи колко опит имаш и какви са ти познанията... ако ти е първи или втори-трети ефект... едва ли е по добре. Даже шансовете са 90% да е по-зле. Все пак берингер са евтини, но конструкторите там не пасат трева и не са в пубертета. Ако не си правил ефекти до сега - пробвай първо с прости предусилватели и дистери/буустери иначе настоящата тема ще стане изключително дълга. Имай предвид, че ако не разполагаш с цялата платка, ще се наложи да проектираш своя. Друго нещо, което мога да ти дам като съвет е да си направиш платката така, че да няма близко разположени един до друг, дълги и т.н. проводници. Ако е възможно я направи така, че потенциометрите да са запоени направо за платката. Друго критично важно нещо е изключително доброто отвеждане на всички "маси", както и добре филтрираното захранване. Само спазвайки тези правила можеш да си поне 70% сигурен, че прототипът ти няма да има проблеми с осцилации или нечист/брумяш/шумен сигнал. И пак остават едно 30% съмнение. Това важи дори в практиката на професионалистите и често първоначалният вариант минава през няколко модификации, докато се получи оптимален, технологично лесен за производство и т.н. ефект. За да опростиш ефекта и за да си спестиш търсенето на твърде специфични полеви транзистори, можеш да пропуснеш електронното превключване или да го замениш с друго, например с по-достъпни CMOS интегрални схеми. Ако подемеш подхода "кутия с наблъскани вътре платка и жици", можеш да си 100% сигурен, че Behringer ще бъде значително по-добър и надежден вариант. А и в крайна сметка по-евтин и с по-малко загубени нерви и време.

Аз като че ли предпочитам розови..... ама нЕма!

Явно гледаш предимно такива китари . Може би най-често се срещат счупени глави на гибсън и техните копия, и то от падания от не твърде високо. Примерно от стойката си. Махагонът е наистина чуплив.

То в последствие се оказа, че и спрейовете не са цвете. Не съм се сдибил с пистолет още, но ако има мераклии от "пръскачите", могат да добавят много към темата.

Аз не мисля, че звукът, който даваш като пример е чак толкова красив или плътен, колкото го прави останалата звукова картина(а дори и с нея пак звучи не особено "пипнато"). Точно този звук можеш да го докараш и със сравнително прилична китарка и да кажем нелош моделиращ процесор, или пък по-хубаво ампче. Иначе колегите са прави за скъпите китари - но техните предимства си личат най-силно при малко по-различен звук, както и при свирене на по-динамични, многогласни, чисти и т.н. неща.

Да не би да си видял електромагнитен адаптер, или е пиезо? По принцип пиезо звукоснемателите на електроакустичните китари най-често са точно под бриджа(струнника).