Evtim Djerekarov

Че лака се очертава да бъде шестак, спор няма!

Aми уважавани от мен лютиери с не по-малко опит от теб са на противоположното мнение по въпроса (пак достигнато посредством опити). Явно няма едно мнение по въпроса. Можеш да погледнеш и тази тема за да се запознаеш с още мнения на още хора, познати от форума: http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=48259

Не, бе, man, за да чуя и преценя за себе си! В предишното ти мнения не знам дали умишлено се изкарваш малко "над всички" с това: един вид, вижте ме колко голям пич съм и как трябва да се вслушате в моето мнение. Може и да се е получило случайно и да не си имал предвид това.

Явно има различни мнения по въпроса. Моето също е съставено от разговори с добри лютиери. Много китаристи твърдят, че тънколакиран гриф, особено с по-мек лак като нитроцелулозния им звучи по-добре.

За дебелината на лака - понякога твърдия и много дебел лак, макар и да изглежда добре, има някои ефекти върху звука. Особено по грифа.

Колко високо да е струната от 1-во прагче(ако за това питаш) зависи и от строя и струните, които ползваш. Направи следното: 1. Пускаш си хубав, точен тунер 2. настройваш китарата така, както свириш и я октавираш добре. 3. За всяка струна: -проверяваш на свободна и 12-то прагче да е ОК тона, до +-1 цент отклонение -натискаш не твърде силно на 1-во прагче и гледаш какво е отклонението -ако е +няколко цента смъкваш струната още(изкопаваш и каналчето, примерно внимателно с макетен нож). -ако е -няколко цента, а струната е високо, имаш проблем с позицията на нъта -ако е + няколко цента, а струната вече започва да е прекалено близо до прагчето, имаш проблем с позицията на нъта. -стремиш се да няма отклонение от тона, но внимаваш да не вкопаеш струната твърде дълбоко, за да не стане -няколко цента, или да не започне да опира в прагчето. При това положение, понякога се получават съвсем малки разлики във височините на струните при нъта, което обикновено не пречи на свиренето, но за сметка на това се получава много приятна интонация. Ако всички струни звучат все по-високо на 1-во прагче, а вече са твърде близо до прагчето, нъта ти е поставен малко по-назад(на към главата) отколкото трябва. Тогава трябва или някой добър лютиер да го приближи малко до 1-во прагче, или трябва да ползваш малко по-дебели(ако не се лъжа) струни. Обратно, ако колкото и да са високи струните, тона на 1-во прагче все е по-нисък от необходимото, можеш да компенсираш или с малко изпилване на нъта така, че струните да излизат една идея по-назад(на към ключовете) от него, или можеш да сложиш по-тънки(ако не се лъжа) струни.

Добре, де, за по-ефективна изолация(в смисъл да не се чува отвън) не е ли по-добре все пак да има вътрешни стенички върху ватата, върху които пък(отвътре) да има вече звукопоглъщащ материал(за да няма реверберация вътре). Не съм се занимавал с това никога, но гледах по архитектурни списания, че точно така го правят и имаше някакви таблици на коефициенти на звукопоглъщане. При това, стените не бяха закачени директно за външните стени, а посредством меки подложки и връзки, за да не се предава механичната вибрация от вътрешните стени на външните.

Ако секундите са верни, това е един доста приличен резултат за болт-он китара с флойд.

Понеже стана доста офтопик, ще кажа моите конкретни насоки от моя досег: ********************************** Процесори: За по-малко пари: Zoom 505 / 503 / 505-2/ 707 / 707-2 - познатият "пластмасов звук" на старите процесори. Digitech RP сериите - не мога да кажа със сигурност, но като че ли малко по-добри от горните. Behringer V-amp 1/2 - досадни проблеми със забавяне при смяна на блендите, иначе сравнително приятен звук, достоен за домашни упражнения и репетиции, може би и по-непретенциозни концерти. Малко пипкаво се правят по-тежки звуци с него. Boss GT6/GT8 - доста балансиран и приятен звук и сравнително удобно управление. Симулациите на разни настъпикутийки(драйвове) на тези процесори ми допадат много и ми звучат наистина близо до оригиналите на бос. Има от доста леки до доста тежки звуци в себе си. Line 6 POD XT - приятно звучащ процесор. Докато GT-сериите нa Бос ми звучат по-близо до чейнове с педалчета на бос отпред(когато включите съответната симулация, очевидно ), ПОД-а ми прилича повече на звук от GuitarRig и подобните софтуери. Не ме грабва с невероятно богатство на тона, понекога ми звучи малко запушено, но има някои доста приятни звуци в себе си. POD 2.0, VOX ToneLab - слушал съм ги на семпли от нета и ми грабват ухото. *************************** Педалчета: MetalZone MT-2, DOD/Digitech DeathMetal - силни дисторшъни, бих казал, че доста смачкват звука, макар и да се постигат някои задоволителни тежки звуци с тях. Boss HM-2 - средносилен дисторшън, може да звучи доста симпатично, когато си пасне с усилвателя. Boss SD-1, Ibanez TubeScreamer - нещо между буустер и дисторшън в зависимост от позицията на gain копчето - идеални за буустване на клийн и драйв канали на хубави усилватели. и др... според мен много от педалчетата(особено по-старите) на конкурентни фирми в някаква степен си приличат, но имат някаква , често малка разлика в характера си - трябва да се чуят. Ако вземеш повече настъпи кутийки, ще е добре и да помислиш за захранване, предназначено за повече ефекти, за да предотвратиш някои проблеми с брума. ************************* Може би няма да е зле да продадеш ампчето си и да вземеш някакъв моделиращ амп, като нещо на Line6 Spider сериите, Peavey Vypyr сериите и др. - това също е вариант. Behringer имат V-ampire серии ампчета с вграден V-amp, които обаче имат слава с честите си повреди. Колегата SviStyle успява да постигне доста приятен звук с такова ампче. Мисля, че можеш да послушаш семпли от нета, преди да вземеш решение.

@docc Целта на писанията ми не е да са на всяка цена "категорични". Те са просто отговор на отсрещната точно толкова озадачаваща категоричност от по-горе. Мисля, че що се отнася до конкретен съвет за автора, това дали да си вземе процесор, педалчета или по-функционално/моделиращо или друго ампче е по-скоро въпрос на вкус и личен каприз, отколкото може да се изтъкне някаква твърде очевидна качествена разлика, особено в ценовия диапазон, за който става дума. За тембъра говорех, да. Прав си!

Колкото до отговорността - не мисля, че съм написал нещо подвеждащо. За мен "не си купувай процесор, защото ще се объркаш с него и няма да звучиш добре" не е вярно и е само един от възможните сценарии. Би могло да се напише и: "Не си купувай мощен амп, защото ако живееш в кооперация, ще надуваш главите на съседите, а трябва да го усилиш много, за да ти зазвучи добре. Освен това, когато свириш в тесен клуб ще правиш голяма шумотевица с него". Това също ще бъде вярно в даден частен случай, но може да бъде напълно невярно в друг. От трета гледна точка можем да напишем: "недей да се занимаваш с педалчета, защото транзисторния звук само разваля брилянтния динамичен звук на хубавия лампов усилвател". Това също няма да е лъжа и ще е вярно в определени случаи повече, отколкото в други. Затова и смятам, че по-горните убеждения за процесорите не са съвсем верни. Когато човек иска и знае как да постигне добър звук, може да го стори по много различни начини, използвайки различна техника. Знаеш, че всички във форума те уважаваме като голям капацитет и все си мисля, че е редно да постъпваш малко по-конструктивно към коментарите си в подобни спорове. No comment не върши особена работа, а и не обяснява нищо. По принцип имам навика да пиша бързо, понякога се получават двусмислици и неща, които звучат не точно както бих искал, но всичко подлежи на коментар и обсъждане. В общи линии това, което исках да кажа по-горе е: 1. С процесор поколение POD XT и нагоре може да се постигне, ако не прекрасен, то поне нелош звук. 2. Често моделите на полупроводникови педалчета във въпросните по-хубави процесори не се различават особено като качество на звука от самите педалчета. 3. Да, с процесор се работи по-сложно, никой в началото не знае как точно да си подреди чейна, но винаги може да прочете, попита и пробва. 4. Коментар относно музикантския опит на колегата, който не подценявам, но от който се интересувам, понеже изказва мнение от позиция на човек, който косвено заявява, че се има за "по-навътре в тези неща" от другите пишещи в темата, които в крайна сметка също сме пробвали някой и друг процесор, амп и педалче, кога- домашно, кога - на сцена или в репетиционна.

По принцип не съм фен на коментарите от тип "селска вечеринка", но както се казва - всеки със стила си!

Е, бих могъл да цитирам анонимно и мнения на съфорумци, които са уважавани из форума като музиканти, но не искат да влизат в безмислени спорове. Пък и от comment нема нужда. Всеки гледа от неговата си камбанария.

То в репетиционна, особено при начинаещи всичко звучи кофти. Ако въпросът е по-скоро "да се чува", то по-добре човек да стане пиколо флейтист, не китарист. А това с "непознатият звук в репетиционната" все едно не важи за педалчетата.... При това пак изключваш възможността все пак да го кефи, да не го продаде, както и да си има мониторни или хубави хай-фи колкони вкъщи. Аз съм чувал банди като "Реванш" да правят много по-приемлив звук с GT8 на живо, отколкото други групи(бих казал голяма част от клубните групи въобще) правят с много хубави и скъпи ампове. Мисля, че пак се получава насаждане на полуверни неща. Разбира се, човек трябва да се научи как да работи с процесорите, но това е освен всичко останало и въпрос на интелигентност. При едни е повече, при други по-малко. Аз лично не смятам, че цифровите модели на педалчета, примерно, в по-скъпите процесори са по-лоши с нещо от самите педалчета. Като не знае как да работи човека с процесора, ще си пусне една симулация на бос СД1, металзон и т.н. и ще си свири така. После кеф му и ефекти, модулации, ампове и др. Колкото до опита и активното свирене - не обичам да преиначавам нещата - аз лично рядко свиря с хора и по-скоро имам нагласата, че трябва да съм вътре в музиката, а не да се чувам над нея на всяка цена. Осен това не съм голям солист и мисълта за "китарно лидерство" по-скоро предизвиква в мен смехотворни асоциации и извиква спомени от тийнейджърството, отколкото ми е някаква маниакална цел. Иначе за хубавото звучене на китарата, мисля че самата китара често е по-определящ фактор, отколкото конкретната техника(стига да не говорим за твърде евтина и зле звучаща техника). За качеството на свиренето - ясно - то е най-важно. Ако под "човек с много опит и активен свирач" имаш предвид себе си, ще се радвам да ме поканиш да послушам вашата група, да оценя как звучат китарите, но не само те, а как звучи и вокала, барабаните - цялостната музика и как конкретно китарата се вписва в нея. Само така може да се оцени кой колко опит има и колко активен и музикален свирач е. Другото са празни приказки.

Явно не си имал досег с хубави усилватели.... С времето ще се запознаеш с някои. Ако за сега Вермоната ти харесва - свири си с нея!

E, така ще е само първите няколко пъти! Нека разграничаваме действителността от най-лошия случай.

Е, "не ми допадна" не мисля, че е доказателство за някакво превъзходство. Едни хора обичат едни форми, други - различни. Някои харесват тънки грифчета, други - дебели. Едни искат басов, плътен, мощен и при желание рязък тон от китарата си, за да свирят примерно блус с нея, други търсят ултимативния "джъ-джъ" тон, трети искат да могат да свирят шредове с минимален екшън(което най-често изключва възможността за рязък, блусарски тон и понякога дори за ясен ритъм тон). Според мен е добре да обявяваме дадена китара като "по-лоша", когато очевидно страда от проблеми като скапан(което не означава "не по вкуса ми") тон, твърде малък състейн, некачествена изработка, чест дефект и т.н.

Е, нека не сме крайни. Зуум наистина не са върха, бих казал, дори с лампов усилвател. Но по-скъпите и нови моделиращи процесори звучат доста добре според много хора, при това са приятно компактни, надеждни и портативни. Нека не насаждаме на всяка цена едностранчиви мнения. Лампата си е лампа, всички знаем, че е ОК. Но да слагаме шаблон "пласмасов" на всеки процесор, на мен ми се вижда глупаво, при все че толкова много хора са доста доволни от звука на процесора си(дори директния му звук). А да обявяваме тях за глухи е лекомислено, според мен.

A пробвал ли си първия Корт и Ямахата, че да може да се получи сравнение?

При пилене със "стъкло с шкурка" е нормално да се изядат повече първите прагчета, защото са по-нарядко и стъклото упражнява по-голям натиск с тежестта си на тези прагчета.

Китарата изглежда чук! Дай семпли да я чуем малко .

Или ако трябва да конкретизирам, неяснотите по горното ти мнение: Всичко е ОК дето ти го разправят хората ,ама най-важното е китарата да ти пасва и честно казано е и? Това е съвършенно ясно на всеки и няма общо с цена и марка? аз никога не бих сикупил ричууд или фактор що, каква е разликата с другите китари в тия ценови класове?.Тва е все едно да се върнеш във времето на кремонеще и орефендер защо, каква е конкрената връзка между тези две марки и кремона, която да не важи са останалите по-евтини марки?.Няма смисъл ,не винаги кинтите означават качество и винаги съм бил и ще бъда против тая теза,щото едва ли не ако нямаш кинти никога няма да станеш невероятен китарист или пък няма да можеш да изсвириш определени неща на евтина китара.Дерзай,пробвай и успех! И това какво общо имаше с оплюването на точно тези две марки по-горе? При това, дори да приемем тезата, че парите нямат връзка с това, колко добър китарист ще станещ(което е вярно), защо отричаш връзката им с качеството на инструментите?

Що бе, кво им е лошото на Richwood? А и защо говориш за китари, които най-вероятно не си пробвал? Техните ЛП-та около 500-600 са също махагонови и не се различават по качество от Винтидж, примерно. Изобщо не можах да разбера връзката Richwood и Factor =>Кремона и Орфей Това със същята сила би могло да важи за Vintage и Squier =>Кремона и Орфей или дори за Yamaha и Cort => Кремона и Орфей, ако следваме твоята неясна логика за постигането на гореописаното от теб гениално умозаключение. След това, на базата на гръмкото сравняване на съответните марки с кремона и орфей(което няма нищо общо с истината) пък изтъкваш как не е необходимо човек да свири със скъпа китара, което обезмисля сравнението с кремона и орфей, понеже човек в крайна сметка, по твоята логика, може да се научи да свири и с кремона и орфей. Изобщо, ако ще плюеш евтините копия, поне оплюи всички марки, понеже те така или иначе са един дол дренки. А колкото до Factor - по едно време имаше серии страт, които бяха с елшово тяло, което рядко ще срещнеш при другите по-популярни страт копия(squier, stagg...) в този ценови диапазон, при които най-често властва агатисът, липата или в някои случаи шперплатът. Разбира се, времето тече, партидите са различни и трябва да се огледа конкретната китара.

Според мен трябва човек да пробва повече струни. Аз препоръчвам фосфор-бронз пред бронз от гледна точка на това че са осезаемо по-издържливи. Иначе останалото е до човек. Примерно Ърни Бол са хубави струни, които за съжаление аз правя на баница за няколко часа, Дадарио и Фендер също. Други хора нямат проблем с тези струни. Всеки човек е различен, поти се различно обилно и т.н. и различни струни работят за него. За домашната ми китара си взимам струни Cobra фосфор-бронз от JAM(Капъша) и при мен са ОК.

Благодари много и на PHP скрипта, който те избра .