Evtim Djerekarov

Като размениш жиците и едното изискване отпада.

Вижте, по принцип този тип захранвания не са върха на технологията и не може да се очакват някакви размазващи резултати при зададен размер и ценова категория. Можем да ги разделим на стабилизирани и нестабилизирани. Затова аз ще се въздържа да коментирам конкретните качества, но понеже виждам, че се развива типичния дебат "купено vs. произведено от българи", затова само ще кажа, че захранването на Ники: 1. Предлага характеристики, не по-лоши от захранванията на големите фирми. 2. Е на цена, която е под големите фирми, без да отстъпва по качество. 3. Е направено в БГ и печалбата отива в джоба на Ники, който е българин, а не на в джоба на Пешо Катаяма от Япония, примерно. 4. Е направено с прекупени части. На практика Ники е на осезаемо по-малка печалба от големите фирми, а прави сравнително евтини, но качествени ефекти, което не е никак зле за потребителите.

По принцип идеята на пич шифтъра не е да звучиш като бас китара и не вършат особено добра работа за това, ако това ти е идеята.

Марките(или поне повечето) в този клас ги споменахме. Спецификата на този ценови клас е такава, че дори две еднакви китари са различни - може едната да е ОК, другата да има понякога и непоправим дефект. Затова, единствения начин, според мен е да се вземе китарист, който да пробва.

Айде стига с джафканиците! Това за акустичните и електрическите китари сме го дъвкали 387027359 пъти. Просто са различни инструменти(особено като вземем и подкатегориите им). По-добре е да се даде информация, отколкото да се наплюе някой(пряко или косвено). Колкото до мнението на Trivium - в никой случай не е оправдано да препоръчваш марка в тази тема, защото по никакъв начин не можеш да докажеш, че марките, които споменаваш са по-добри от останалите в този ценови диапазон. А въпросът на темата е твърде общ, затова не бива да се свежда до тесен кръг от марки. @авторът: Можеш да поогледаш и офертите в раздел "Продавам" във форума. Понякога (често) изпадат прилични неща тънко.

Fender са значително по-скъпи китари. Това, което гледаш е най-ниската серия на Squier, което е дъщерна фирма на Фендер за инструменти, предимно от по-нисък клас. За тия пари: Squier, Factor, Stagg, Harley Benton, евтин Richwood, евтин Cort и др. Трябва да чуеш и да си избереш. Магазините са Динакорд, xxxx, Фактор, Капъша, Малък ЦУМ - 2 етаж, Камертон и др. Обиколи, пробвай и чуй преди да вземеш крайното решение.

При много китари просто магнитът/магнитите е обратно.

Няма лошо. Всеки със позицията си. Аз обаче съм практичен човек и мисля, че да си вземеш доста добре звучащи адаптери(два) на практика почти или съвсем за без пари, особено когато говорим за не особено скъпа китара е едно МНОГО добро решение. Когато и да се изръсиш за скъпи адаптери, все ще е изръсване, но когато(и ако) си вземеш хубавата, скъпа китара, защо пък да се занимаваш да ги сваляш захабени от винтиджа, а не си ги купиш тогава? Също така, ако един ден ще продаваш винтиджа(или ако си я запазиш за себе си), трябва през цялото време на ползването и да и пазиш старите адаптери, за да и ги върнеш обратно или трябва да и купуваш/търсиш нови.

Кое точно им е било "гола вода", което да е било "облечена вода" при аналогични като цена и тип китари от конкурентни марки?

По принцип в приложения като дисторшъна, ако самия транзистор криви, транзистори с по-малък коефициент на усилване по ток при схема общ емитер(бета), звучат малко по-прозрачно(или поне в няколкото ефекта, базирани изцяло на транзистори, които съм правил е било така). Не знам, не незнам!

..Стига да сме сигурни, че всички адаптери са навити в една посока.

Продължавам да мисля, че да проектираш няколко платки ще ти е полезно занимание. И аз си направих първото FM радио за 12г. без да разбирам нищо(от кит), но не мисля, че това е колосален успех. Ако наистина мислиш да правиш сериозни проекти, без да ти излязат солено, по-добре последвай съветите ми.

^До колкото разбрах, става дума за Vintage . Иначе и тези в каталога не са лоши, но не мисля, че моделите на аналогични цени са от по-висок клас .

Макар Vintage да са добри, не е съвсем ясно дали е така... Аз бих ти препоръчал като за начало адаптери JHS(Guitar Tech) за 30 лв. от РФ(мисля че и в малък ЦУМ имаше, но не съм сигурен). Може да ти се стори смешно, обаче тези адаптери звучат доста добре въпреки ниската си цена. Така смяната може да ти излезе почти безплатно, ако не и на печалба, след като продадеш оригиналните. След това вече, със свиренето и слушането на различни адаптери, вече можеш и да мислиш за скъпи адаптери, въпреки че и тези JHS-ки наистина не са лоши, даже са си добри. Един съфорумник беше с SD на брижда, но си сложи два JHS-а именно на Vintage V100, и според него по-хубави адаптери от тези е съмнително дали има смисъл да се слагат на такава китара.

Аз не виждам никаква причина за негативизъм относно правенето на такова нещо. Няма гаранция, че ефекта ще е голям, но това не значи, че не може да се пробва. Според мен ако просто се направи един по-голям месингов блок с прилично тегло, който да влезе добре, да не стърчи много(да не пречи на движението на тремолото) и да пасва на дупките за винтовете и за пружините - резултатът едва ли ще е разочароващ.

Не съм напълно съгласен - няма явна причина евтино тремоло да разстройва осезаемо повече от скъпо такова, ако разбира се няма дефекти. Моите наблюдения са, че когато тремолото не може да върне в строй, причините най-често са: 1. Неравна основа на тремолото или неравно нанесен лак по китарата, така че тремолото не може да стъпи стабилно на китарата. 2. Тремолото опира някъде при движението си. 3. Твърде натегнати са 6-те винтчета на тремолото - трябва да се отпуснат така, че да не притискат тремолото надолу към китарата, а само да го пазят на място - ако го натискат към китарата, разстройването е огромно и неизбежно. 4. евентуална кривина във отнемането "под ъгъл" от метала на на планката най-отпред на тремолото, точно под 6-те винта, от долната страна на планката(рядко се случва). 5. Недобра грижа за инструмента. Останалото аз отдавам на некадърно поставени струни, проблемен нът, проблемни водачи, несмазани части, евентуално изпускащи ключове и т.н.

Едва ли. Освен ако ключетата не са повредени, те най-често не изпускат чак толкова много, въпреки популярните схващания. А и все още не знаем какви са. Аз залагам на неправилен сетъп и неправилно поставяне на струните.

Тези със специалния профил за "коронясване" се намират трудно и не са евтини, защото са специално за лютиерски цели, което им надува цената значително. Но от StewardMcdonald можеш да си купиш такива. С тях се работи лесно. Иначе ако си сръчен, ще се справиш и с каквато и да е малка, фина липа за метал. Но след това изглаждането на нараняванията и полирането са неизбежни, без значение каква пила ползваш.

Дай още информация за целия хардуер по китарата. Как слагаш струните? Снимай!

Няма да ти се наруши непоправимо фийдбека. Само гледай да си избереш капачки, които или нямат дупки за 6-те винта, или тези дупки съвпадат с шишовете на твоите адаптери.

Може и внимателно с триъгълна пиличка за метал. Обаче трябва да си купиш едни гъвкави ламаринки, които се поставят около прагчето(прагчето влиза в улей в тях). така че да не нараниш дървото. Можеш да си наплескаш върховете на прагчетата с перманентен маркер, така че да следиш да не изпилиш върха на прагчето. Но след това процедурите с шкурка(около 600) и на края полир паста са неизбежни, ако искаш да лъснат и на не дерат. Тези процедури са нужни дори със "специалната" пила. А нея, освен от StewMac, не знам от къде другаде можеш да я поръчаш.

Eдно е да има добри познания, друго да отдели сума ти време, за да ти проектира платка - това отнема поне едно 12 часа мислене, което, при положение, че няма да спечели нищо, не знам дали ще го направи или просто ще претупа нещата "да направим на момчето ефектче". Затова е по-добре да се опиташ сам с някоя CAD програма, следвайки този ред: 1. Избираш кутия. По възможност не пластмасова. 2. Измерваш колко място има вътре. 3. Рещаваш какви букси, захранваща букса, превключвател, потенциометри ще използваш и къде ще ги монтираш. 4. Измерваш колко място ще заемат. 5. Получаваш крайните максимални размери, които платката ти може да има. 6. Въвеждаш си формата в програмата. 7. На програмата за схеми си начертаваш внимателно схемата. Преди това си правиш компонентите с правилна номерация на изводите. 8. Вкарваш нетлиста на схемата в платкаджийската програма. Преди това си правиш модели(footprints) на частите, които ще ползваш, като им взимаш размерите от datasheet-овете или ги измерваш със шублер. 9. Проектираш си платката. С нетлист е по-лесно, понеже крачетата, които трябва да бъдат свързани заедно присветкват и вероятността за грешка е по-малка. 10. Изпечатваш си платката на гланцова хартия с лазерен принтер и я правиш по метода с железния трихлорид за лазерен принтер, за който можеш да прочетеш другаде.

Най-вероятно адаптерите ще почнат да звучат със съвсем малко по-малко високи честоти и може би една идея по-тихо. Но може и да не го усетиш търде ясно. Все пак, капачките не влияят силно на полето, заради материала, от който са направени. Недей да ползваш думата "фийдбек" за микрофония, поне не в български форуми. Понякога фийдбека е търсен ефект, който няма общо с това дали адаптерите правят микрофония(всъщност има - ако правят микрофония, не можеш да получиш от другия "фийдбек", защото гадната микрофония има по-нисък праг на задействане и се появява вместо желания ефект). Ако питаш дали адаптерите ше започнат да правят осезаемо повече микрофония - едва ли.

Е, разбира се, че synchu се шегува, или поне споменава за още един вариант. Но да - в случая говоря за този състейн, който ти споменаваш. Затова попитах за оптимален вариант за тремоло.