Evtim Djerekarov

И все пак - хубаво е и когато музикантите разполагат със знанията, техниката и ухото за да могат поне малко да пооправят какафонията сами.... Иначе е лесно да се псува, но озвучителя не е длъжен да бъде тонрежисьор на всяка група и да познава музиката и, а и едва ли му плащат чак толкова. А че има озвучители с ухо и такива без такова - това е вече друг въпрос.

Ако говориш за евтина китарка, не знам как стигна до заключението, че е много добър продукт. В интерес на истината всички по-големи марки си имат евтино, средноскъпо и скъпо, което винаги върви ръка за ръка с качеството. Иначе наистина Peavey са си марка, аз съм фен на амповете им.

Не знам за "направи си сам" - който може, ще си направи, но като цяло е добре китарата да е Just in case!

Първо трябва да видиш да не ти е извит грифа назад. Ако е, трябва да му отпуснеш малко шиша. След това, трябда да видиш дали флойда стои успоредно на равнината на тялото. Ако е прекалемо прибран назад, трябва да му поотпуснеш малко 2-та винта с пружините отзад. Накрая, ако просто флойда е твърде ниско, трябва да го взигнеш от 2-та винта, на които стъпва. След всяла манипулация трябва да пренастройваш китарата.

При наличие на средностатистическа флойд роуз система(дори OFR да е), смисълът от сет-нек и нек-тру конструкции става често обект на дискусии. С други думи, самия флойд най-често изяжда достатъчно от състейна, за да ни е грижа за конструкцията. Отделно, има болт-он китари, които са много скъпи, а и не страдат от така остра липса на състейн. Даже има евтини сет-нек китари, които имат много повече глухи тонове и много по-къс тон от други, по-скъпи болт-он китари. Това, което искам да кажа е, че критериите, които изтъкваш не са ключа от бараката. Като изключа въпроса за хардуера(механика, адаптери), който се сменя, бих казал, че евтиното на евтините китари са на първо място материалите, а след това прецизността на изработката. Разбира се, дори не чак толкова прецизна и добре изглеждаща китара би могла да звучи страхотно, ако материалите са и хубави. За съжаление, евтините китари, особено на добрите производители са наистина направени от много посредствени материали, което води и до немузикалния им тон, късия им състейн и многото им глухи тонове. Казвам, че най-бюджетните серии са най-зле при големите производители, защото те имат средни и високи класове, където да влагат качествените си материали. Ако нямам грам лев за китара, бих заложил(и избрал на ръка, разбира се) на китари, които видимо са от дърво което ми харесва(не са изцяло боядисани, та да се вижда), както и са на производител, който не е от най-популярните. Следвайки тези принципи съм попадал на масивни, елшови страт копия, които не звучат по-зле и нямат по-лош състейн от примерно средностатистически мексикански страт.

По-скъпичките модели на стаг не са по-лоши от аналогичните китари на други производители.

От неуважение. Валяка знае, може, а и иска. А цените, които ще ви предложи едва ли ще са твърде високи. Наистина може да се подходи не толкова рязко по подобни теми, но всеки гледа от своята гледна точка, оценявайки според своите критерии.

Така е, но метода със лепенето отзад датира от доста отдавна, когато дъските не са се правили в Китай, а труда е бил предимно ръчен. Лео Фендер си е бил бизнесмен. Не знам дали преди Фендер е съществувал "задния" метод..

Не съм много сигурен дали има някаква друга причина, освен ценови съображения. Все пак, за да залепиш фингърборд, трябва да имаш две много равни повърхности, докато да залепиш "запушалката" за канала отзад като че ли е по-евтино и лесно.

Ум царува, ум робува, Ум белият делфин!

Освен това, да не забравяме, че колкото по-качествена е китарата - толкова по-равномерно звучи и по-малко осезаеми са разликите в звученето и дължината на различните тонове. Vintage са доста добри за парите си, но не са върха на китарите. Все пак, не чух нищо и не знам колко ти е сериозен проблема. затова не мога да кажа повече.

Искам само да спомена, че когато си направих първия по-сериозен дисторшън(Boss HM-2), ЗНАЕХ какво правя. А знаенето идва с четенето. Авторе, ако искаш уроци по електроника - за това можем да ти дадем информация, а можеш да си купиш и книги. Ако искаш да ти кажем как да си направиш усилвател без да разбираш нищо от материята - няма да си губим времето с такива задачи .

Имай предвид, че направата на нещо качествено не излиза никога евтино. Ако идеята ти е да си направиш нещо, защото нямаш пари за да го купиш - ОК. Но ако при това искаш качество - забрави. И все пак, за да направиш каквото и да било ти трябват все пак някакви познания по електроника. Ако не си сигурен и няма да ти става професия електрониката - по-лесно е да събереш пари и да си купиш нещо вече направено. Има и на старо усилвателчета(примерно разглеждай раздел "Купувам-Продавам-Предлагам"), които все пак могат да ти излязат по-евтино дори от правенето, особено ако не значеш какво да правиш и как.

Запиши чрез кабел в звуковата карта.

Разстоянието между прагчетата зависи от дължината на мензурата на китарата. Ето калкулатор, който смята. http://www.stewmac.com/fretcalculator

Не, че е невъзможно да го оправиш сам в някакъв работещ вид, но има много варианти: -след като смениш частите, които изглеждат изгорели, същите пак да изгорят по разни причини. -да повредиш платката до степен, след която да е трудно да се ремонтира(или поне много грозно). -да те удари здрав ток(в случай, примерно на повреден/прегрял трансформатор с пробив или на неволно пипане на писти преди трансформатора). -да изгубиш сума време за нещо, което може да се диагностицира бързо. Ако искаш бърза диагностика и евентуално ремонт, занеси го на човек и му плати. Не вярвам ремонта да отнеме повече от няколко часа(+ още 2-3 разкарване за части), което при цената на час за квалифициран труд, можеш и сам да сметнеш колко струва.

За плампи- да. За транзистори - не. Но при доста усилватели, тя е наистина твърде дълбока.

Моите опити с правене на ампове(за музика, хай-фи) установиха, че лампата си е напълно ОК, много красиво звучи, но е по-скъпо удоволствие, усилвателя с биполярни транзистори понякога осезаемо замъглява високичестотния спектър, поради често много дълбоката си, но не твърде бърза и често малко или много дефазирана обратна връзка, но за моите уши, на моите непретенциозни колони, най чисто и неоцветяващо ми зазвуча един JFET/MOSFET бърз усилвател, който имаше не твърде дълбоки обратни връзки, които за високи честоти бяха по-скоро локални. Схемата беше проста - JFET диференциална двойка с 78xx за генератор на ток и токово огледало горе, МОСФЕТ драйвери и МОСФЕТ крайни, няколко маломощни биполярни транзистора и обратна връзка.

Не знам, но не забравяй, че едни от китарите с най-добър състейн(Gibson LP) са с махагонов гриф. Техните евтини копия(Примерно Vintage) имат, ако не същия, то поне също доста дълъг състейн, сравнени примерно с някои по-метълски модели на Ibanez, Jackson и т.н., които струват 3 пъти повече, а дори и сравнени да кажем с Fender Strat имат сигурно около двойно по-дълъг тон. Освен, че са сет-нек и са с тюн-о-матик бридж, въпросните китари са и с не чак толкова тънък гриф. Въпроса беше за махагона - често из сайтовете го определят като едно от най-състейнообразуващите дървета. За главата ти споменах, понеже чрез опити достигнах до извода, че когато е малко по-тежичка, тона е по-плътен, по-приятен, с по-дълго плато, по-звънък и по-музикално звучащ, сравнено със същата глава, когато е по-лека. Но ти си правиш китара - ти решаваш какво искаш, как да го направиш, какъв звук целиш и какви компромиси си склонен да направиш. Иначе, ще се радвам, ако ме опровергаеш за дебелината и направиш китара с много тънко грифче и малка глава, което прави по 6-8-секундни тонове на последните 8 позиции, но просто споделям с теб моите наблюдения.

Всъщност, къде-къде по-лесно е просто да казваш УСИЛВАТЕЛ.

Много нужно на много китаристи устройство. Радвам се, че точно това си решил да реализираш.

Не знам какви хитринки има, обаче повечето среден клас метли(а дори и много не чак толкова евтини) неслучайно нямат много състейн, а и рядко имат особено дълбок тон. Също така, твърде често им липсва платото на тона - при повечето има динамичен пик и тихичко отзвучаване. Ако вземем за отправна точка страт тип китара със 20(нът)-22(сглобка)мм гриф това е ОК. И все пак, при страта грифа не е твърде дълъг. При по-дълъг гриф, вероятността за глухи тонове малко или много нараства. Не вярвам да ползваш някакъв зашеметяващо твърд и мега-качествен клен, затова мисля, че някакви 18-19мм грифове едва ли ще са много добро от звукова гледна точка решение. Не знам и колко голяма ръка имаш. Ако си от хората с големите ръце, и 21-23мм няма да ти е много, а звуковия резултат ще ти хареса. Ако помислиш и за малко по-тежки ключове или дори нещо стилно, което малко да тежи на главата, звука ще ти хареса още повече. Последната седмица пробвах ефекта от тези неща(тежестите) и бих казал че е много приятен, и то не само що се отнася до глухите тонове, а изобщо цялото звучене се подобрява. Това са моите 5 стинки. ПС: Сега видях,че експлорера е с флойд, което означава, че може и да си направиш и по-тънък гриф, понеже флойда така или иначе поизяжда малко от саунда.

Ще си поволя малък съвет - като решиш кой гриф ще слагаш на експлорера, НЕ го прави твърде тънък. Напоследък се убедих, че освен ако грифа не е от някаква извънредно твърда и подбирана дървесина, глухите тонове са налице. Затова, ако го направиш малко по-дебелшък, няма да съжаляваш.

A защо си говорим за Squier, вместо за Fender? Мисля, че е добре да става дума за качествени китари, а не предимно за entry level дъски.