kolio_k

Да, сега тръгна, много е гот

Не знам как съм пропуснал този джем, но днес случайно го чух и лепнах от горе му нещо като хорус. http://www.4shared.com/file/217818880/2153.../fusionjam.html Бриджа наистина не е лесен за свирене, но пък е хитър. Браво за готиния трак и импрото отгоре Иначе варианта на Този нещо не можах да го чуя, линка не ми отвори нищо п.п. Извинявам се за глупостите на края (то не че в началото е стока де), нещо се разлигавих

За някои неща, ниския екшън си е направо гаден ( свестни бендове, вибрато и тн), но пък за други е супер (много дебели струни, липса на овърдрайв или пък за шред китара за спортни упражнения ). Най хубаво е да се има съответните образци за всеки нужен ни стил. Разбира се е скъпо и непрактично, но май друг начин няма. п.п. Разбира се на много хора, един тип им е напълно достатъчен, май всичко си е въпрос на необходимост, но най вече на вкус. Лично аз си регулирам тръса, така, че да има минимално разтояние по средата ( по малко от лист хартия ) и след това вдигам от бриджа струните на съответната височина. Просто харесвам саунда от натегнат шиш

Много готино, саунда е супер и свиренето също.

За да стане музикант, на човек са му нужни някои качества по рождение. Известна музикалност и определено рудиментарно чувство за ритъм. Разбира се едно новородено не се ражда научено на тези неща, но предвид бита ни, до възраст от 5,6 години вече може да се види кой притежава съответните качества, придружени обикновено от някакъв афинитет към музиката. Разбира се рецепта за тези неща няма и някои хора са с повече багаж по рождение, други трябва да бачкат повече. Такъв е живота ( хората не се раждат еднакви). Но за да се постигне нещо по сериозно в музиката, независимо колко талант имаме, е нужна страшно много работа ( и на генийчетата и на обикновените хора като мен и въобще повечето от нас, предполагам ) Та всичко освен вроденото ( което е много малък процент от общото) се учи в последствие. За да прерасне една рудиментарна (вродена) ритмичност в свободно владеене на ритъма, трябват сериозно и методични упражнения, които се развиват 10ки години с най различни теоретични практически ( най вече способи). Нормално класическите музиканти, дори и много добрите такива не могат да свирят Суинг или там каквито други стилове се споменаха, защото просто не са се занимавали с упражняването на уменията нужно за свиренето им ( а нужните умения са сериозни), както и не слушат ( и съответно разбират) самите стилове. Това е съвсем различна музика от тази на която те посвещават живота си и теоретичната и практическа подготовка за свиренето на класика и джаз са съвсем различни. Не напразно за двата стила си има съвсем отделни и напълно различни образования, като разликите помежду им са повече от приликите. Класическото музикално образование не подготвя хората да свирят ( пеят) нищо различно класика ( най общо казано) и когато те се занимават с други стилове, те представляват просто перфектно четящи ноти ( но не и прилежащата към тях ритмика ) аматьори с някои от необходимите теоретични познания по въпроса. Разбира се те имат предимство пред хората, които се образоват сами в къщи, в смисъл на това, че биха могли много по бързо да напредват, поради навиците си в учене и свирене на инструменти, както много аспекти от теорията, с които са на ти , а най често и по добри от джазовите си колеги ( интонационната страна на солфежа например ) п.п. В случая говоря за джазово и класически музикално образование, защото най често във висшите училища има такива, макар и доста често да се срещат Поп департаменти. Нямам много опит с тях, но мисля, че материята която се учи е до известна степен е сходна с тази от джаз училищата, с акцент върху поп хармония и аранжимент и разбира се уъркшопове със съответната тематика. Може и да бъркам, за което се извинявам предварително п.п. Понеже прочетох по горния пост само искам да добавя какво мисля По принцип съм съгласен, някои хора са много по талантливи от други по природа, при пеенето това си личи много. Аз например съм музикален/така мисля/ и мога да изпея много неща , които изключително кадърни певци не могат, просто защото знам неща за хармонията или импровизацията, които те не знаят ( има и такива, които ги знаят разбира се и нямат никакви проблеми ), ни имам много малък диапазон (около децима ) и най лошото ,неприятен и неизразителен глас. В моя случай да се уча да пея би било чиста форма на губене на време. Никога няма да бъда доволен от резултата, просто защото имам високи изисквания , а и не съм глух . Но в музиката няма значение кой е най добрият, кой е на върха, а и няма как да се определи. Това не е спорт и победители няма, защото съдиите нямат ясни правила по които да отсъдят кой е победителят. Има страшно много хора, които с минимални данни правят невероятна музика и между тях има и много певци не само инструменталисти. От друга страна, това , което за мен би било прекрасна музика, за някой друг е пълна глупост и обратното. Изобщо най великата музика и най добрите музиканти са тази , която аз харесвам, същото е за всеки един от нас А колкото до най големите сцени, съжалявам че трябва да го кажа, но на тях, поне на последък, най често има два вида хора, едните с връзки и пари ( в никакъв случай не лоши, напротив, но да си добър не е достатъчно, има твърде много добри музиканти по света), а другите, таланти, които някой иска да изцеди и изхвърли на боклука ( родените от Мюзик Айдъл и други подобни формати ). И това е така, защото там, където се правят доста пари, много рядко попадат хора само заради таланта им ( не че такъв не е нужен, напротив, но не е достатъчен, иска се още много).

Това, което аз чух ( набързо ) си прилича на сваляне с тремоло ( тип Фендерско ), твърдо и опряно в дървото.

Като пускаш теми точно където им е мястото. Надали

Не го помня, но май беше нещо от типа на Frettboard trainer.

Да, трябва да се повишават, независимо в коя октава са.

Аз обикновено препоръчвам на учениците си използването на една програма, много полезна и направена специално за целта. Но тя е платена, макар и евтина. Намерих обаче една много подобна и безплатна ( освен ако някой не иска да даде нещо доброволно, такова е условието). Този тип програми са по забавни от зубренето на позициите, поне според мен http://www.4shared.com/file/216956935/cb7b...tpro-setup.html На който му е интересно може да си дръпне EXEто и да я пробва.

На Шектъра изработката беше много добра, но китарата някак не ми стоеше добре в ръцете, или поне лично аз не се изкефих , но това си е чисто индивидуално. Колкото до топовете, нито една китара от този прайс рейндж, която съм виждал, няма реален топ ( особено тези които претендират за скъп такъв), макар , че сигурно има и изключения, поне що се отнася до по обикновенните такива ( с малко флейм или пък с плейн топ, както и такива ). Един добър топ струва доста, а и слагането му усложнява ( и забавя) работата и така сериозно оскъпява продукцията. Но това се проверява , в края на краищата много лесно, като се погледне в кухината за тремолото или в джобовете за адаптерите. Там чудесно си личи, колко е всъщност е дебел топа. Иначе акцията на Шектъра си беше ниска и ок, не съм слушал особено за глухи тонове, свирих с драйв, чистия саунд беше безличен и неинтересен, а и освен това свирих на Маршъл, а на тях чистия канал им е за украса, освен ако не усилим Иначе ЛТДто беше секънд хенд и не ми хареса особено, но пък аз по принцип не си падам по такива китари, така че е разбираемо.Много подробни спомени , що се отнася до изработката, нямам п.п. Сега си спомних .Потовете на Шектъра бяха зле ( ниско качество и режат честоти, когато ги намаляме ), определено е добре да се сменят, ако ще използваме волума за регулиране на гейна

Аз имах предвид предимно видеото и предписанията в него. Иначе щом вдигаш пръста високо ( само малкият ) говори, че свириш с много стегната лява ръка най вероятно. Пробвай с лявата тъка да я направиш да изглежда все едно хлабаво държиш голяма топка за тенис ( тоест топката е твърде голяма , за да позволи на ръката да се свие в юмрук, а стои полуотворена). Като го направиш, при това положение, един вид вкарай грифа през процепа между палеца и другите пръсти ( такъв трябва да е останал , ако въображаемата топка е била достатъчно голяма ) и се опитай без да губиш това усещане за отпуснатост и свобода в лявата ръка, да свириш нещо много простичко, което не изисква никаво усилие и концентрация за да не се разсееш веднага. Ако по късно усетиш че малкия пръст щръква пак, анализирай дали не си стегнал ръката и повтори цялото упражнение с топката пак, докато свикнеш да не стягаш ръката. Не съм сигурен, че това ти е проблема, но имах навремето един подобен ученик и това му помогна. Дано ти свърши работа и на теб

По настоящем имам две китари с абаносов фингърбоард, преди съм имал и други. Колкото до усещането, не мисля, че е по различно от това на палисандровия, а вида малко ме засяга. Звукът обаче е различен, абаносовите фингърборди дават повече високи и по различна атака на саунда,подходящи са за китари, за които имаме опасения, че ще звучат много тъмно (дебело), като пример китара с тяло и гриф от махагон. Също, мисля (без да съм сигурен, защото нямам опит в тази посока), че биха били подходящи за китари за тежка музика, поради по ясния си тон. Преди време имах пауър страт със силен бридж хъмбъкър и абаносов фингърборд ( Яворово тяло ), който много добре се представяше в хайгейн ситуации, сврил съм и на Гибсъни с абаносови фингър бордове, винаги са ми харесвали. Иначе, що се отнася до двете китари, нямам опит с точно тези модели, а също и никакво отношение към този тип китари като цяло. Но мисля, че съм свирил с едната за кратко в магазин ( Шектъра ), а също и с подобно ЛТД (само че модела на Хамет). И двете не ми харесаха особено ( разбираемо, аз не харесвам подобни китари), но мисля, че Шектъра беше по приятен за свирене и по барнат в детайлите на пръв поглед ( но сравнението става през две години, така , че едва ли е показателно). Освен това Шектъра няма топ, както пишат обикновено по сайтовете, това е фурнир ( или както там му викат), в смисъл, дебел му е един милиметър и служи за украса, а не влияе върху саунда, както истинският топ прави. От Флойдове не разбирам

Да

Изхождайки от личния си опит, не съм много съгласен, че пръстите трябва да стоят много близо до фингърборда ( във всеки случай далеч не винаги ) и да се движат максимално малко. Това би имало смисъл предимно и само за наистина много бързо свирене или пък ако умишлено целим да звучим по стерилно , така да се каже . Аз свиря предимно със разстояние между пръстите и борда около 1-2 см, като преди да ги поставя, обикновено ги вдигам още по високо и чукам по грифа, свиря с ниски пръсти само ако свиря бързи пасажи. По този начин тона става много силен и убедителен, даже когато с перото се свири много тихо. Тъй нареченото чукане и свързаната с него инерция са много полезни и при техники като вибрато и бендове.

Благодаря Това с анализа май няма да е много лесно , от гледна точка на това, че доста от нещата, които свиря са доста външни за хармонията. Парчето всъщност е минорен блус, на Michael Brecker е и се казва Nothing Personal. Схемата е 12 тактова. Акордите са /Gm7/Gm7/Gm7/Gm7/ Cm7/Cm7/Gm7/Gm7/ /Eb7/Dalt/Gm7Gm7/ Верните скали, които използвам, са Минорнi пентатоники G и C G мелодичен минор на първите 4 такта C Еолийски минор на 5ти и 6ти, на 7ми и8ми отново G мелодичен Еb7 - Миксолидийски с повишена 11та степен (Mixo #11, лад строящ се на 4 степен в Мелодичния минор), Миксолидийски Еb Dalt - Алтерована скала (Лад на 7ма степен в Мелодичния минор) Разбира се с много хроматични апроучи през цялото време ( както и с някои откровени глупости под вличние на Джинчето) Иначе през голяма част времето ( и подкрепян от пианиста и баса, те много внимават какво свири солиста и реагиарат съответно, както си му е реда ) свиря външно ( не следвам точно акордите ) като използвам няколко широко популярни принципи. Например , свиря циклично, тоест използвам кратка фраза със силно изразен ритъм.Фразата, първия път е изцяло вътре (по акорда), вторият, да кажем също, но вече на тонове от надстройката на акорда ( 9,11,13 например, вместо 1,3,5 степени) , а третият е външен. За целта често се използват тризвучия, понеже са много силни логични като звучене и поставени като звучене срещу баса, звучат като рехармонизиране. Добър пример, в случая, за това е. Използвайки факта, че Алтерованата скала се строи върху 7ма степен на мелодичния минор, а на четвърта и пета степен в него (монора)съответно се намират 2 мажорни тризвучия, да построим фраза със силно изразена ритмична структура, започваща с тризвучието на 5та степен (13b в алтерована скала) да минем през това на 4та степен запазвайки ритмиката, да продължим надолу по същата логика, като 3тото тризвучие ще бъде и да разрешим при четвъртото повторение. Друго нещо, което спонтанно правя е, да променям модалитета (Modal Interchange), следван и подкрепян от ритъм секцията. Това, което също правя доста често е, да свиря грешно ( в смисъл да не успея да изсвиря това , което искам) , когато това се случи, обикновено опитът помага да се излезе от положение. В края на краищата няма грешно свирене , има нелогично ( неуместно) и неубедително. Този тип парчета са от така наречената Фюжън Ера, носят много на такова свирене, което би било напълно неуместно например в някое по традиционно джаз парче ( и разбира се не рехармонизирано и реаранжирано) , където идеята е да се конструират мелодични и красиви фрази като се оставя изцяло в хармонията Не знам как е при различните хора, но аз не мисля за такива неща, докато свиря. Когато се упражнявам в къщи, работя върху различни идеи от този род ( по скоро работих, напоследък по рядко, сега се занимавам предимно с мои проблеми свързани с микроритъм и груув) и се надявам, когато ми потрябват, да изплуват поне частично. Според мен, при живото свирене е важно да се опитваме да слушаме групата като цяло и да се опитваме да бъдем интерактивни, тоест да свирим заедно. За това джина определено не помага много , също и за груува

Мерси на всички Китарата не е моя, взех я назаем, но е Ибанец Артист от началото на 80те и е много готина.

Кратко видео от джем, в който участвах заедно с приятели в Пловдив. Качеството е лошо, от телефона ми, но предвид напредъка при тези машинки, все пак разбираемо. Иначе за свиренето, в моя защита ще кажа, че бях се почерпил яко , защото това е едно от последните парчета , от вече джем часта. Имам и още видеа, но не ги пуснах, защото не съм говорил с другите музиканти, а не всеки обича тези неща Иначе благодарение на готините хора, кито се бяха събрали тази вечер, се получи супер забавно . Изненадох се и се изкефих много, че в Понеделник вечер, може да има толкова много хора ( малко под стотина), които искат да послушат жива музика. Филибето (хайдИ наштИ) и Стара Загора убедително спечелиха по публика срещу София, където свирих няколко дена преди това пред 20тина ( но също готини и слушащи) души, включително и колеги от форума (на които благодаря много за идването ). п.п. Много съм задължен на оператора за снимането, но трябва да спомена, че същият прави китари много по добре, отколкото снима китаристи. Ама не е лесно с коняк в едната ръка

Поздравления на всички участвали до тук. Това е едно доста трудно за свирене отгоре парче ( именно защото е просто от към хармония, а на мен такива са ми най трудни ) особено при липса на интеракцията от живото свирене. Понеже от наистина одста отдавна не съм участвал в джема, реших да врътна един бръз опит ( всъщност два, оставих втория ) Диненият човек п.п. Много се изкефих на грува в жицата на Хилбили

Поздрави за супер добрия инструмент. Да я ползваш със здраве

абе баш баш не са същите друго си е да имаш Фендърче за 500$ и да къртиш дамаджанки с него Еми да, то наистина Фендерите за около 500 долара къртят яко дамаджаните. Америка майна (Мексико)

Моят най общ съвет е ( колкото и да е банален ), да не си избираме китари нито по вида ( поне , не изцяло, все пак не купуваме мебели ), нито по статии за тях. Китара се чува и се чувства, ако мога така да се изразя. Не, че тези са лоши, всъщност въобще идея си нямам колко са добри, за да кажа нещо по този въпрос , трябва да пробвам. Колкото до Фендер и Гибсън, аз съм първият , който ще каже , че изработката им е далеч от перфектната, но досега не съм чувал китара, която ( според мен, изхождайки от собствения си вкус ) да звучи по добре от добър Фендер или добър Гибсън. Много кадърни хора постигат същото качество на звука, някои не успяват въпреки мерака и многото приказки. От там нататък всичко е въпрос на външен вид и някои дребни екстри ( според мен ), но пак лично според мен, същите започват повече да засягат мебелиерския бизнес, отколкото лютиерския. Разни хора, разни вкусове и приоритети

А някой да има логично обяснение, защо евтино направеният сет-нек да трябва да е по добър от Болт-он конструкцията. В смисъл не при точно тези две китари а по принцип. Защото, според мен хвалим тези конструкции малко по навик, недооценявайки факта, че ако същите не са перфектно изпълнени, ефекта от тях не само не е положителен, а може и да е точно обратен. Да не говорим, че добре направен болт-он си има доста предимства пред сетнека и много лютиери го предпочитат в много случаи. п.п. Сори за офа по темата

Значи аз печеля. Китарите са си обикновени, а опцията със самонастройката е по скоро досадна отколкото полезна ( лично мнение ). Пробвах някакво SG и не останах особено впечатлен. Според мен, китара се настройва достатъчно лесно, за да има нужда от подобна щуротия

Не мисля, че този ( или пък аз ако става за въпрос) имаше предвид елементарна теория на музиката. Просто пособията писани за класически музиканти ( поне тези по които аз съм учил в музикалното и академията) въобще не засягат прекалено много важни моменти в съвременната музика. А това, което нужно всъщност е съвременен учебник по ритмика, хармония и импровизация, не че няма много такива, но не са на български език