kolio_k

Понеже ми беше под ръка, а и знам , че доста хора се интересуват от точно този амп, му врътнах кратко демо за ориентиране на евентуалните мераклии. Чейна е Гибсън ЛП Стандард, кабел, амп, саунд карта. Никакви корекции или редакции. Нивата не са съвсем изравнени. Не се и опитвам да извадя най добрия въможен звук, затова и не настройвам EQто по време на свирене, идеята ми е да си проличи саунда възможно най натурално П.С. Оригиналният говорител е доста ляв и беше сменен със Eminence Ragin Cajun 75 Watts. Това доста отваря и без това готиния (според мен ) амп

Neutrik, със Neutrik жакове, общо взето нищо особено, професионални, но без претенции за хайенд . Аз само такива имам и един хайенд (Vocox), колкото да ги сравнявам , не че има разлика в моя случай.

В интерес на истината аз явно нещо не съм доразбрал. Нямам си идея как стоят нещата в Единбург или в Холандия. Но там където ходя да джемя (в Берн , вече толкова често но преди го правих всяка седмица ,и сега бих могъл, но същата вечер обикновено имам гиг) хората не използват букове, не за друго защото обикновено няма налични или има един, просто на сцената се избират парчета, които всички знаят. Но от друга страна, както писах в предния си пост, всеки джаз музикант знае ( или би трябвало) да знае едни минимум 30-40 стандарта наизуст ( би трябвало да са повече, но в днешно време вече не е на мода ). Навремето като завършвах перформънс отдела на даскалото ми, заключителния семестриален изпит по инструмента включваше 50 стандарта наизуст, от които комисията да избере 2, които реално да се свирят. И понеже така или иначе всички джемещи са от това или други подобни училища, със сигурност се намират 10тина парчета, които всеки знае ( от типа на Solar, All the tings you are, Recorda me, Giant steps, Moment notice, Mr.PC, Afro Blue, Cherokee, Confirmation и тн.) Що се отнася до блус джем, май никога не съм присъствал на нещо подобно А иначе на различни места по света съм присъствал на всякакви събития, на които им викат джаз джем и се свирят модални фънк парчета или блус ( без 2ра и 6та ) и Hey Joe. Те си имат чар, човек може хем да пие яко, хем да свири , аз лично съм много зле с пиенето и след 100 вече не мога да свиря ритмично. В такива моменти, джемове от описания тип ми идват супер и много се веселя. Откъс от последната ми подобна отчасти нетрезва проява , бях я пуснал във видео раздела. Музикантите с които свирих бяха супер и много се забавлявах, а и имаше доста хора, които също се кефика, това адски помага за настроението ( както и джина )

Аз определено не мисля, че Люси имаше предвид блус джемове . А на нормален джаз джем, парчетата се свирят наизуст обикновено, защото всеки джаз музикант, знае определен (не малък) брой популярни теми, които обикновено се свирят. Между другото теорията е важно нещо, но имам чувството че има хора, които и отдават по голямо значение , отколкото трябва. Тя не е нито толкова сложна ( говоря за минималната необходима за да се свирят стандарти подготвено ), нито толкова много. И сама по себе си не води до нищо особено като резултат. Нужно е свирене и което по важно , много слушане, теорията просто ни помага да си обясним това което чуваме и ни дава идеи. Поне аз така я разбирам

Да, тази програмка и аз не я знаех, мерси много, супер купон е.

Интересно, точно бях започнал да пиша същото, що се отнася до свиренето на джем. Но си казал точно това, което и аз искам, така че подкрепям с две ръце. Наистина, най важно е на джем, хората да се слушат какво свирят едни други. Досега никога не съм бил на свестен такъв (джем), където примерно саксофонистът решава да изсвири на четири такта доминантов акорд, тон-полутон примерно, но пианиста демонстративно да му набива dom7/9 , защото така пишело на нотите (това съм в го виждал в България, но напук, типично по нашенски). Просто трябва да се свири възможно най интерактивно. То май това му е идеята. Колкото до писането, това, което помня от училище (имахме един семестър нотопис и работа със софтуер/Сибелиус в моя случай) общо взето беше, че нещата трябва да се записват по най простия ( но достатъчно точен ) начин, за да могат да се четат максимално лесно.

Благодаря ви много Yotzzo Недей, че после няма какво да уча и ще умра от скука. Така си ми е добре да си бачкам полека-лека. Този Гледаш ли след мен сакса как насипва ( много свири тоя пич, евала), а пък ние китаристите да се даваме ли, ама ха

Ето един семпъл, който направих току що. Записан е с китара с хъмбъкъри и чистия канал на добър амп с микрофон, иначе е напълно натурален и няма никакви честотни или динамични обработки от компютъра. На видеото се виждат и настройките на самия педал. http://forum.muzikant.org/index.php?showto...mp;#entry525283

Мерси много Чейна е Китара (Yamaha SA2200), Амп (Traynor YCV40WR) , микрофон Shure SM57 на 45 градуса на грила, малко след средата на говорителя, саунд карта Presonus Firebox. Иначе камерата дойде с елементарна видео записваща програма, която позволява да се избира аудио източника и от там задавам картата вместо микрофона на камерата, която всъщност ползвам само за картина. Същия трик правех преди с Window Movie Maker, но не знам защо след XP му махнаха опцията за записване от видео камера П.С. Dreammind Това е записвано с чистия канал на ампа, тоест всичкия драйв си е от Дисторшъна. Не исках да го пускам като бустер, защото тогава се чува предимно саунда на самия амп, а на мен целта ми беше да демонстрирам само ефектчето

Кратко демо на този така добре познат педал. Записа е правен без корекции от компа ( директно със софтуера на уеб камерата ), звука е напълно суров и моно. Според мен, педала определено не е подходящ за музика по тежка от Хеви (освен като бустер, разбира се ), но си има своя чар, Между другото японският се отличава от сегашните тайвански доста малко ( малко по мек звук и малко повече волума, което важно за бустер и за изравняване на чистия с драйв саунда при силни хъмбъкъри )

Благодаря ви за коментарите. @Yotzzo Наистина си напълно прав, що се отнася до много свирене и малкото паузи, аз много често (за мое съжаление) свиря така на живо и в случая не мога даже да се извиня с това, че работя за грув, защото тук просто си свиря . Но на сцената е така, не винаги човек може да направи най доброто, а и аз си имам тенденция да свиря повече отколкото трябва. Има време ще го израста Много ти благодаря за градивния коментар, такива са ми най полезни.

О, толкова съм и разбрал , извинявай Ами чудесно, давай тогава имаш време ехеее.... , джема е супер, плаче си за още клавирни включвания Аз, в интерес на истината, като си слушах моя вариант, реших, че е доста претрупан и равен, но това се дължи на факта, че напоследък работя почти изцяло само върху груув проблемите си ( тоест имам тенденция да свиря дълги поредици от равни 8мини/16тини ) и въобще не мисля особено като свиря за музикалната част на нещата.

Благодаря и аз за хубавия джем трак и за похвалите . Ще се радвам ако се включиш още веднъж, но доколкото разбрах от Говорилнята, май не ти е до това, точно сега. Успех с церемонията ( мен ме е страх от такива неща) и да си изкараш супер в Куба. А като се върнеш, тъкмо ще имаш нови вдъхновения.

Много се радвам, че свирнята ви харесва, наистина е удоволствие да свириш толкова много и толкова добри музиканти на сцената. Иначе това на записа не е белият Фендер, а Гибсън ЛП Стандард, но ако някой хвърли око в моя Спейс, има едно видео от преди 3-4 години, в което свиря същото парче със същия бенд ( погледнал се Илия-пак в тия) и той също се справя доста добре Занев=Президент Baby Thomas много , не ти е лесно иначе, ще трябва да избираш доста, че в то в джаза бая тръби има. Ама не се бой и те не харесват китаристи твърде

Само, че в случая с Майк Стърн, първо никой не му плаща да го рекламира ( и никъде не се споменава свързан с него ) и второ неговите са си точно като от магазина ( само че от 80те. Свирих точно с неговите джунджурии на един фестивал ( човек най мило ми ги предложи, заедно с двата си Туинривърба ), и те възлизаха на два Бос ДС1 , Японски от 80те ( между другото наистина са различни от сегашните Тайвански имат малко повече волум и малко по готини честоти. ) и два дилея ДД3 пак на Бос. Между другото имах Киили модифициран ДС1, но при цялото ми уважение към човека, резултата , макар и приятен, вече не беше Бос ДС1 , а някакъв друг драйв, при това далеч не най добрия който съм чувал ( поне според личния ми вкус). А на мен Боса ми харесва точно защото звучи както си звучи и вади някои саундове, които не съм чувал от друг ефект. И доста хора мислят така. Изобщо когато идва до референтни неща , като монитори на Ямаха, Тюбскриимър на Ибанез или пък Дисторшън ДС 1 на Бос, не мисля, че може да се говори за по добро или по лошо, просто за различно.

Попадна ми този запис от преди няколко месеца. Записа е на живо от клуб, но мисля, че се чува добре ( освен баланса ) Friday night at the cadillac club Надявам се да допадне на някого и приятно слушане. П.С. Всякакви коментари са добре дошли, включително критични ( те са най полезни ) П.С.2 На края след солото на сакса (този свири много) , в следствие на спиране на монитора, нещо не се получават 4ките , че даже и едва се усещам, че пича е подхванал темата

Всъщност е един от най добрите и блестящи дистери в този ценови клас, направо си е класически. Друг въпрос, че някои от нас не знаят как да гои използват. Хайде да добавяме, че нещата, които твърдим, според нас са така, а не да ги даваме като аксиоми? п.п. Кажи на Майк Стърн , че е прохождащ

Аха,значи говорим за chord-scales .Е те са си съвсем отделна работа и в тях няма нищо имагинерно . ай накрая вдянах за какво става въпрос ( надявам се де ). Аз мислих че говорим за случаите от типа, акорд Dm7 примерно и пианиста добавя спонтанно от себе си Ebм7, което всъщност си е доминантова замяна, тоесто акомпаниращия добавя неща в хармонията, които не са писани

Мерси много, скоро ще врътна някой семпъл. Иначе цената варира яко ( марката не е особено популярна ), но общо взето е между 800 и 900 Евро ( в Америка съответно в долари както винаги). Сериозно препоръчвам на любителите на винтидж саунда, ако им попадне такъв амп, да го пробват. Невероятно благ звук. Впечатлен съм. На мен лично ми хареса в пъти повече от саунда на на бившето ми вече Меса Буги Марк 4 ( на мръсния канал, чистия е много подобен всъщност ) и за цената си е супер далавера. Освен това е много тихо от към шум и има авто биас, тоест нуждата да се биасва при смяна на лампите отпада. Реверба му не ме кефи особено

Аха, значи нещо като хроматични апроуч акорди. Те биха могли да имат теоретично обяснение, но никой просто не се занимава ( а и не е нужно ), просто акомпаниращите ги слагат машинално при нужда. Особено често при парчета от типа на So What. Мерси, не знаех термина

Идеалният звук е нещо субективно за всеки и се вади от комбинацията на минималните необходими за ваденето му умения, минималното необходимо за него материално въоръжение плюс идеята какъв точно да е той ( идеалният звук). А той често е най разнообразен . При това е съвсем различен когато се слуша на живо и когато е записан. Не познавам все още никой, който да го е постигнал.

Не теорема , а аксиома И гласи нещо от типа на Съзвучие от едновременно звучащи три или повече тона, които са или могати да бъдат наредени по терци, се нарича акорд Цитирам по някакви далечни спомени от преди 20 и повече години. Иначе това , разбира не е вярно, но като за времето и мястото, елементарната теория на Хаджиев се примеаше за чиста монета П.С. Между другото какво е imaginary chords, някой може ли да даде пример за такива?

Въпрос съвсем встрани Извинявай, ама успя да го качиш във форума този embed?

Здравей и от мен

На мен кремонсикя звук ми допадна повече, някак си чар и в даден момент би могъл да даде интересен нюанс. Между другото, отговорно твърдя, че някои от по старите Кремони Отварачки, съвсем не бяха толкова зле от към звук. Иначе на външен вид са си покъртителни