Бицев

^ ^ Я! Другото лице на @Tozi - да му се не надяваш! Давай по-често така, де! Всякакъв там джас- мас- и баба знае, ама дай жица! Без майтап - безупречно!

Понеже името е недвусмислено, а не бях чувал (не че следя отблизо бас-лютиерите по света) - реших да прочета за него. Млад човек, 'наше момче' - поляк. За малко време доста е успял - шапки долу! Йе(р)жи Дрозд (никакъв Джързи : ) от Вроцлав, Полша, е започнал да прави басове (за себе си) на 16 години и комерсиално - на 18. На 20-годишна възраст се преселва в Барцелона, Испания, където сега върти фирмичка с 3-ма местни каталанци и... правят басове, какво друго?! Прави впечатление на доста начетен и интелигентен младеж, макар да е 'пропуснал' академичното образование. В други теми се коментираше дали може да си професионалист без да имаш дипломи - може. Този е истински професионалист, а не просто занаятчия, работи сериозно и отговорно. И е аматьор също - прави нещо с любов и от любов (вж. моите определения за професионалист и аматьор в съотв. тема). Покрай изработката на уникални инструменти за сериозни артисти, не се страхува да си поделя "тайните на занаята" (щото не е занаятчия, а професионалист) и издава книги и видео-курсове за проектиране и изработка на бас-китари: без да съм ги чел/гледал, очаквам да са много добра школа за всеки интересуващ се. За тези които не правят, а само свирят, на сайта му има безплатно 61 страници ръководство по сет-ъп (настройки) и поддръжка на бас китари. Ако вече не е споделяно тук (извинявам се на модераторите, ако е) - сигурно ще е от интерес за басистите. Естествено, знае 'малко' да свири на бас, но вече не свири професионално. В предни години е бил в банда, която е подгрявала имена като Aerosmith и Alannis Morisette. Аматьор е и в други области: параглайдинг (обича да лети с парашут-крило), и е нелош видео-оператор. Повече на сайта и на блога му. (Те пък са още един пример за професинализъм в смисъл на модерна и многостранна маркетинг стратегия). Ще се радвам да науча за наши примери -

нЕма такова животно! Някой да ми каже: това сериозно ли е? Или някакъв нова-мода хумор, пародия с лош вкус, социо-политическа сатира или нещо... ??? Оня с икебаните някак си го обясних, но това не мога да го повярвам, не си е за вярване! Мислех, че такива неща се правеха само едно време (когато повечето не сте били раждани, но родителите ви може би помнят). Тогава си беше в реда на нещата, но сега? Те авторите си бяха дежурни по онова време за такива поръчки - не мислех, че още го правят до ден днешен. (По мои груби сметки трябва да гонят 80-те... ами така е, с това подобрено здравеопазване и удължена продължителност на живота...) Я по-добре пуснете нещо за дървесата там дето ги боли не знам-кво-си.!..

Е-хаа... Живи и здрави, браво!

За сметка на прецизността, особено във втората половина, когато май се увлече или отплесна, 'свали гарда'... (При електрическите китаристи малко мазане е допустимо и дори минава за артистичен 'похват', но цигуларите имаме малко по-други критерии). Но човекът поставя рекорд по бързина, не по тон и прецизност - и браво на него! (Един познат художник рисуваше Джокондата за 7 секунди)

Има дух и кефи - много! Колкото до прекъсването - можеш да го лууп-неш на подходящ такт в интрото и да се повтори, като завърши на края на А' част, която също свършва рязко,но там си е естествено. Има хляб да се преаранжира и запише 'като хората', готино парченце става... За кой Петър Петров става дума? Ще да е от вашето поколение, затова не се сещам; за мене това име е свързано единствено с бат' Петьо Парчето, но него тук едва ли го познават, а е икона в българската музика. (На който му се търси - ключови думи джаз, саксофон и 'оркестър Русе'). Този Петър е интересен (макар да не ми харесва блендата в част 'Б'), има интересна мисъл. Някой линк? Давай все така и пускай още!

Къртиш! И аз не съм безпристрастен към тоя стил (и то от доста преди Blood Sugar и RHCP : ) и смесването с всякакви други стилове си е в реда на нещата - и става много гот. Не са ти никак 'елетронни игри' записите, защото нямаш много клавишни звуци в тях (или никак), а те са които дават оня пластмасов вкус. Басът и барабаните винаги могат да се подобрят, но не са зле - далече са от 'оня' електронен звук. За смесване и мастериране другаде се пише, няма да ти е трудно да си подобриш продукцията. Важното са арнжиментите (отлични - стилистично точни и пъстри, но не претоварени) и нахаканото, мераклийско свирене. Давай все така!

Много хубаво си го изпял (всичките партии). Хубаво си го изсвирил. Пъшкането не е голям кахър; записът може да стане по-добре като цяло. Пианото наистина има нужда от малко EQ, подробностите (ниски среди или друго) зависят от (а) дали ще остане чисто клавирен/акапелен аранжимент или ще има ритАм секция и (б) от вкус и лични предпочитания за пиано саунд. Смесването е 'суб-оптимално' (както биха казали политически-коректните англичани, когато не искат да кажат в очите на някого, че е ужасно). И за демо. Вокалите са далече от пианото и изобщо 'не са в същата стая' (прилаган им е различен реверб, пък и различни честотни корекции на отделните вокални тракове). Но тук не говорим за записи - има си раздел... Кавърът е успешен - повече като пресъздаване духа (дори звучността и маниера) на оригинала, не толкова като оригинална интерпретация. Явно това е упражнението, като за такова - още едно Най-важното, обаче, го отбеляза @Tozi - с такива работи дразниш. Много. 'Щото става очевадно колко талант ти е дал Господ и всички почваме да се питаме 'що го пилееш с глупости? Докога? П.с. Не ми приемай дрънканиците прекалено сериозно, но 'земи се стегни

Това все едно аз съм го написал - но ако бях, @BabyfaceBob щеше да ме упрекне, че съм "неадекватен и откъснат от родната действителност, витая в някакви теоретични или чуждоземни сфери..." (Ти ли си това сега - не очаквах от тебе? ) Дори ми даваш примери с нашенски банди - значи нашенската действителност не е безнадеждно неандерталска, радвам се да го чуя! И ще се радвам все повече примери да чувам - и не спирам да вярвам, че все повече ще се случва. П.с. А пък по темата: едно време се правеха концерти и турнета с цел да се насърчат продажби на албум. Сега се издават албуми с цел да се насърчат посещения на концерти. Не е кой-знае каква промяна а и нищо ново под слънцето - и преди рок-революцията е било точно така, парите са се правили повече на живо, отколкото от записи. Преди 2 дни в едно ТВ интервю Мик Джагър ни напомни, че моделът музикантите да печелят най-вече от звукозаписни продажби е бил само един 'прозорец' от края на 60-те до средата на 90-те. Извън този период в албумите няма хлаб, каза той (а човека знае - имал е късмет да си направи милионите именно в тоя прозорец). Но Stones не са забравили да свирят на живо и дори днес с това 'връзват двата края'... А който желае да си седи в студиото, да твори гениални продукции и никога да не се мерне пред публика - да се отдаде на благотворителност и да го прави 'за идеята'. Но тук не беше ли раздел за бизнес?

Вече съм си казал мнението в поне една друга тема и нямам какво повече да свалям (шапката ми е долу). Към публиката - всички, на които музиката им хареса: най-колегиалното като музиканти (или просто ценители), което можем да направим за Вяра и колегите и от WYMN, е да споделим откритието със света. Разкажете на приятели и познати, подайте линкове. Пишете из други форуми и сайтове, пуснете status updates (микро-блог съобщения) в Twitter, или Facebook, или където имат навика да споменавате интересни неща. Сложете тези парчета в джобния си плейър или в телефона си - и ги пускайте в бара, в офиса, в училище - където имате случай да запознаете някого с това. Ако сте музикант с аспирации и амбиции, това ще ви се върне рано или късно (и знайте, че много помага за осъществяване на аспирациите). Ако сте просто ценител, ще изпитате допълнителна радост от споделянето - и ще сторите добро някому. И така с всяко друго откритие, с успешните записи от всеки съфорумник, които редовно срещаме тук. П.с. из една рецензия, прочетена някъде:

Вярно, че за усвояваяне на електрическа китара, учител по такава е по-полезен от учител по класическа. Но (!) за разностранно опознаване на китарата (китарите - и стиловете, които могат да се свирят с тях), класическата подготовка е като че ли по-универсална. И по-важно (мисля, че това имаше предвид @muzicantini) - с класически учител е по-добре отколкото без никакъв учител. С какъвто и да е учител (стига да е квалифициран като такъв, а не самозван) е по-добре, отколкото без учител. Разбира се, че винаги ще има по някой друг талант, включително световни имена, които са самоуки. Те са изключения и това, че ги има, изобщо не означава да ги последваме. Надявам се никой не иска да ни убеди, че самостоятелното откриване на топлата вода е най-прекия път към световна известност?!

^ Тризвучията (аз говорех за акомпанимент с акорди) са 'нормални' мажори и минори. Мелодиите не са - използваните ладове (скали) биват доста разновидности. В раздел "Теория" на този форум е писано доста по въпроса; след това можеш да потърсиш из Гугъл с ключова дума 'ладове' и ще има да четеш до Коледа...

^ Няма нищо - комуникацията е майка на разбирателството И аз не съм се изяснил съвсем: имах предвид, че повечето време се свирят обикновени мажорни и минорни тризвучия без добавени / повишени / понижени степени (освен при желание в някои "проходящи" случаи, но то си е мелодична линия и не е задължителна за ритъм-китарата - точно както и в поп- и рок музиката).

^^^ > ...Нищо подобно. Не мога да споря. Сигурно сме свирили различна народна музика с тебе. Аз свирих с този човек от северняшка до тракийска и родопска. На първия джем той ми диктуваше акордите - познаваше хармонията добре, включително особеностите за тамбура и китара (беше ги научил в Котел-ското фолклорно училище, където му е предвал моят съученик Сашо Касиянов). След няколко парчета вече нямах нужда от много подсказване и си отгатвах ходовете сам. Достатъчно не само да свирим на разни 'трапезни' ситуации, но дори да изнесем няколко концерта. Не съм задълбавал в теорията на народната музика, а и от тогава почти не съм имал случаи да я свиря. Сигурно има и такава с по-сложна хармония и 'нестандартни' акорди (кои са стандартните?).. Но не ми е работа да се бъркам, ти по-добре знаеш.

Нищо особено, акомпанира се с прости акорди, смените им са логични и интуитивни. Важно е да се поддържа "груув-а" (ритъм партия е, все пак - при което често се изпускат (с паузи) цели силни времена (напр. в 7/8 - втората четвъртина и ред подобни номера). Не е лошо акордите да се строят в първите 4 струни, за да наподобяват звученето на тамбурата, която няма басови струни. Ако в ансамбъла няма бас, може с палеца на ниските струни да се свирят съвсем прости басови линии... Припомних си всико това от (много, много далеен) предишен живот: Това до вашия покорен слуга е известният бреговски гърулар Чавдар Гънгов (по-късно преподавател в Широка Лъка и ръководител на всевъзможни ансамбли). Ако някой случайно го познава, да му каже много здраве от Бицев

^ За тая лиготия сме си говорили, ще дърпам уши! А Супер Сигна-та е... супер! Ще ме изкуши и мен, макар да е грехота да осъждам такова бижу на бездействие в къщи, предвид колко свиря... Саунда е 'мечта' - лично бих 'изсушил' още малко дилея, да се чуе още по-добре захапката, но отчитам и това, че записът е в неидеални условия. При всичките реверанси на педала, не бива да забравяме, че и 59-ките помагат за тоя саунд, а и твоето пипане (атаки, тоноизвличане и чисто и просто - 'пипане', когато си решил да свириш 'рокаджийски' - имам чувството че тоя саунд ще го изкараш и без педал, от някой Корт ) Дори като си запишеш някоя несериозна бъзикня - винаги е истинско удоволствие да те чуе човек. Kласа си - шапки долу! - - - - П.с. Иначе ефектите на CMatMods много ги бива - още малко и почти ще се доближат до устройствата от гамата BZ

Ха, ха - асоциациите с нашенаска една дума са неизбежни (той сладоледа нали е на топки, аналогията е още по-пълна). Те са верига с много обекти, но тази май не е съвсем на същото място: наблизо е, до площадчето пред лицея Галатасарай ('френската гимназия' на Истанбул). Оттам също тръгва "уличка надолу" и е много интересна, но не с музикалните магазини. На тази (особено след чупка на ляво и пак надолу) са гроздове от кафененца и ресторантчета, накацали по стръмното, с много приятна атмосфера и тук-там жива музика (акустична, етно-). Известен е като 'алжирския квартал' (Джезаир) и има нещо общо с франкофонската страна на Истанбул. От тази сладоледаджийница продължаваме 200-300м до края на трамвайчето и там е баш-мястото. По пътя ще срещнем откъслечни музикални обекти като магазинчето Пера Мюзик (веднага след Галатасарай, вдясно) - малко, но добре 'заредено' и по-нататък още един магазин вляво (някъде между руското и шведското консулство). Но 'царството' намузикалните магазини започва наистина от площада Тюнел и тече надолу към кулата (която си е туристически обект със страхотни гледки и не е за пропускане като такъв). Как да не съм подробен и запознат: първо, в последните години имам толкова работа в Истанбул, че почти съм станал местен На всичкото отгоре, това е 'моята махала' - там е офисът на Тюрксел (мобилния оператор, дългогодишен главен клиент) и така свикнах с квартала, че дори откакто работя с други фирми по-далече, пак си прекарвам времето там (там е и живата музика всяка вечер). И второ - във всеки един град по света, коя част музикантът ще познава най-добре? @B.B.King: Denmark Street май също бях описвал във форума, в отговор на нечий въпрос - но парадоксът е, че има периоди, когато прекарвам в Истанбул повече, отколкото в Лондон (там живея извън града и влизам само по работа). И не съжалявам - препоръчвам на всеки да победи националистическите ни комплекси и да вкуси повечко от този уникален град. П.с. Само не ме питайте за музикалните магазини в Кувейт (където съм заточен в момента). Не ги открих - май няма такива

+ 100% ! На случаен посетител може да се стори, че спорите за българската музика като цяло, или поне за 'не-чалгата' или за рок музиката в най-широк смисъл. То и с тях не е лесно да се издържа къща, но с екстремален метъл и подобни тесни ниши - как си го представяте? Само най-големите (ама най-най- големите) имена имат доходи за по-безгрижен живот, но и те не са Пол МакКартни, нито дори Слеш. А за останалите в нишата е или 'връзване на двата края', или просто хоби при осигурена прехрана от друго. Надявам се, че никой от плачещите тук не се сравнява с най-най-големите? Като оставим настрана комерсиалната страна и свиренето за доходи - не е за пропускане фактът, че много от свирещите 'за кеф' го правят пред пълни зали. Заслужава си да се сравним с тях и да се замислим как го правят и защо при нас не идва публика? Ако един маргинален стил има само 0.1% почитатели сред населението - в 100-хиляден град това са 100 души. Къде са във вечерта на нашия концерт тези запалени по нашия жанр хора?

Наистина както каза @steeltanto най-голямата концентрация на музикални магазини е в кв. Пера - Галата, югозападния край на Бейо'лу (което административно е Таксим, но едноименният площад, известен на всички, е на половин час разходка оттам). Най-точните координати са: площад Тюнел в края на ул. Истиклал - и стръмната улица, водеща оттам надолу към кулата Галата: ( цък за карта ) Начини за достигане дотам: 1. С метро - последна спирка (засега) на линията М2, сп. Шишхане (Sishane) - изход към ул Истиклал или пл. Тюнел 2. От пл. Таксим (център на европейската част на града и на целия градски транспорт, познат на всички таксисти) - по ул. Истиклал, живописна пешеходна/търговска улица от началото на 20в., нещо като Граф Игнатиев, но по-колоритна, с повече мирис на Ориент, но и на Европа - в хубаво време си струва разходката по цялата и дължина. В лошо време - има по нея едно антикварно трамвайче (което е за снимки и шоу на туристите, но си е и транспорт). Или горното метро - 1 спирка от сп. Таксим. 3. От старата част (Султанахмет, Еминьоню, Златния Рог) - от трамвайната спирка на моста Галата (източния му край) се взема фуникульора (подземно стръмно трамвайче, там го наричат просто Тунел/Тюнел) - води право на върха, на пл. Тюнел: център на музикалния живот (кръчми с жива музика вечерно време и музикални магазини през деня) - - - - Струва си да се прекарат няколко часа, ако ще се пазарува - и да се видят всички магазини и магазинчета. Повечето са дребни, но има и няколко големи магазини. Асортиментът е разнообразен. Цените не са чак толкова страшни - сравними са с уличните цени на дребно в повечето европейски страни (е, разбира се, това не е Томан онлайн : ) Да не се забравя, че сме в Ориента и повечето цени подлежат на пазарлък (чисто българска дума : ) Изобщо не е срамно - дори е задължително - да си поискаме отстъпка "като цигани" и да настояваме до последно (на малки стъпки, понякога). Повечето малки магазинчета играят играта, особено когато зад щанда е и собственикът. В големите магазини наемните продавачи имат по-малко свободи и е по-възможно да държат твърди цени (но те пък имат по-ниски цени заради обеми/оборот). Музикалната търговия (магазинчета) се лее по тази улица (и някои нейни отбивки) надолу по хълма почти до кулата и си струва да се провери всичко. На слука! P.S. Бирата Ефес е отлична за 'поливане' на щастлива покупка - но също и за 'удавяне' на мъката, ако не намерим търсеното... П.п.с. Форми на пазарлък: по-лесно е да се получи отстъпка 'в натура' (екстри в рамките на цената), отколкото в кеш. 'Натурата' може/трябва да е поне 'безплатен' калъф за китарата, колан и кабел - но за китари от класа на Гибсън това е дребно и много продавачи биха добавили някой педал да 'заковат' сделката...

Това не е опит за съживяване на (справедливо!) закрита тема, само случайно съвпадение. Покрай фотографските си интереси току-що попаднах на материал (видеоклип от статични снимки, илюстриран с прекрасно изпълнение на Найджъл Кнеди; мелодията може да ви се стори позната). Става дума за експлоатацията и освобождаването на жените в 3-тия свят, а всяка прилика на саундтрака с нещо друго е случайна. Приятно гледане и слушане! П.с. Само да е посмял някой да коментира от нездрави позиции!

^ Как са убийствените групи с публиката? Свирят ли пред празни клубове? (Някой пример би бил полезен на всички).

^ Наистина е от 60-те, но през 70-та за пръв път можа да ми попадне в ръцете (преди това бяхме малки и ги гледахме с влажни очи на витрините : ) Пикгардовете бяха задължително от 'седефения' целулоид ('perloid', моден днес в ретро-моделите). Адаптерите имаха индивидуални ключета и потенциометри като на стар транзистор (оста в равнината на китарата, копчето е диск, който се показва като дъгичка през процеп исе управлява с линейно движение подобно на плъзгач - предполагам се сещате за какво говоря). Някои модели имаха пред-нагласени 'тембри' (комбинации от адаптери и EQ-кондензатори), които се превключваха с 3-4 клавиша подобни на тези за вълните в старите радиоапарати (явно се използваха налични такива бутони от радио-индустрията). 2 адаптера бяха рядкост, преобладаваха 3, често се срещаха и 4 (разположени където позволява мястото, а не по някаква логика или наука). Самите адаптери имаха никелирани кутийки (уж екрани, но имаха страшен брум) и наподобяваха (външно само) PAF-конструкцията. Повечето модели (включително този) имаха DIN-куплунг както всички домашни грамофони и магнетофони от епохата. (И тук се използваше налична елементна база от битовата промишленост). Някои по-стари модели (няма да повярвате!) имаха две единични букси, разположени на 20мм като 220-волта контакт (кабелът трябваше да завършва с 2 банан-щекера, но аз имах такава бас-китара, също Орфей - и си бях сложил най-обикновен щепсел от ютия : ) Както казах, копчета като намерените се появиха доста по-късно, допълнителната плочка около изхода е сложена вероятно за да се сложи жак вместо (по-плиткия и с по-голям диаметър) куплунг. - - - И с всичките тези работи свирехме, та ни пукаха ушите (понякога буквално), включени в каквото попадне. Пред пълни зали от съученици. И пред строгите погледи на всякакви 'другари', понякога и на милиционери. И никой не плачеше, че в България нямало публика или нямало музикален бизнес. Нямаше и чалга... Но де не отиваме там. Радвайте се на хубавите си китари, свирете повечко на тях да радвате и други.

Зависи. Когато съм 'гост' в джем или замествам някъде - съобразявам се с всички. Понякога не е лесно, ей-богу, но се налага Другаде, когато съм бивал 'тартор' на ситуацията (бенд-лидер от някакъв вид) - с никого не се съобразявам, щото другите трябва да си слушат (и гледат!) 'диригента', т. е. - мене. Подавам темпо и груув с поглед (ако погледите не се срещат, замервам с все по-големи предмети, докато човека погледне) или ако трябва с цяло тяло 'натъртвам' ритъма да ги подсещам. Това води инстиктивно до по-акцентирано свирене, но внимавам да не прекалявам в ущърб на пиесата. Ако при все това не се получава - уволнявам. Такава роля ми се е случвала много рядко, напоследък - хич; идеята беше да илюстрирам, че макар да е най-логично и желателно, не е задължително ритъм секцията да 'води' - всеки друг би могъл да играе тази роля. Свирил съм с бенд-лидер флейтист (инструмент, който не се асоциира с ритъм), който си беше жив диригент с тяло и поглед... - - - Малко по-сериозно на въпросите ти: Ако и барабанистът, и басистът бъркат яко - решението е само с 'кадрови промени', съжалявам. Ако наистина свириш уверено и ритмично с метроном (прослушай си запис с метроном да се убедиш отстрани, че си 'заедно' с метронома) - а не можеш така с барабаниста, значи последният има нужда от работа с метроном. Или от смяна. И басистът ви свири ли с метроном? Как оценявате ритмичността му?

Китарата е много стара, но вероятно е минала през ъпгрейд : ) Точно с такава (като тяло и гриф, дори същите 'sunburst' цветове) съм свирил като ученик 1970-72, но пикгардът и особено потенциометрите изглеждаха различно. Този вид копчета от снимката се появиха в едно 'ново поколение' български китари в края на 70-те и изглеждаха много 'модерно' за времето си, но по-'напредналите' към това време вече търсехме евтини японски ментЕта (нямаше китайски, японските бяха най-евтини тогава) или местни поръчкови копия от бай Спас или Вовата... Интересен хибрид се е получил, но не е Орфей (въпреки че не съм уверен дали една автентична реставрация би имала колекционерски смисъл; като инструмент за свирене не би имала)...