Бицев

Последното предложение на Лими е смислено. Извинявам се за постовете си на всички несъгласни стях. Моля модераторите да ги изтрият. На талантите - на добър час! . П.с. Тук вече няма никакъв сарказъм - всичко мисля 100% както го казвам. .

Ами, браво! :rocker: Бояне, и по-рано мисля бях писал какво мисля за тебе ("Като порастна - с тоя искам да свиря в една банда"). От пуснати тук неща, личния ти сайт и сурови неща наживо по YouTube съм изградил представа за 'шапки долу'-музикант (па макар и със спорни вокални изяви тук-там : ) С това трио и студийни неща сте страшно свежи, последователни в идеите и качеството и пълни с потенциал. Жалко, че е спряло дотам (дай Боже някой ден нещо от този проект да се възроди и продължи). Като цялостна (и немалка) колекция - едно от най-добрите български неща, които съм чувал отдалече през тия години. И това само от едно (бегло) чуване - предстои ми много да ви слушам, с по-малко критично любопитство и повече удоволствие. (Някой ден ще ми продадеш и един оригинален диск - или два? - с некомпресираните записи, че е грехота хубавите акустични звуци да се гърчат в МР3йки). Браво и за решението да го пуснеш за свободно теглене онлайн: това е пътя! Бих насърчил всички четящи тук да споделят линка с поне един познат, ще ви е благодарен! (И когато дойде време да разпространявате ваша продукция, помислете и за този модел: достигането на широка аудитория винаги се отплаща. Продажбите на добра цена и нищожни бройки - не се.) Още веднъж: шапки долу!

Пояснявам (явно има нужда, извинявам се на онези, за които няма нужда): Да, това беше сарказъм. Не, не мисля, че момичето е виртуоз на китарата, нито е на път да постигне такова нещо с вокала. Да, смятам, че трябва да се яви в Music Idol - там имат нужда от такива като нея. (По техни си причини). Не изпитвам удоволствие да се присмивам на онеправданите откъм дарба. (Всеки от нас е такъв в някоя област). Но когато някой е хронически неспособен да възприема конструктивна критика, това не е като да няма слух или да няма глас. Това е друг вид инвалидност. В по-тежки случаи тя може да стане дори социално-опасна. Човек с добър слух и нелош глас може да бъде посмешище заради липса на способност да чуе добронамерена критика. Когато на някой му предлагат (безплатна и висококачествена) помощ, а той отговаря: "не ми подрязвайте крилата", диагнозата е ясна: крила. Моят принцип обинковено е: или добри думи, или нищо. Не случайно съм по-често пас при напъните на мнозина. Ако няма какво да похвалим, по-безопасно е да си замълчим. Този път, по изключение, реших да се обадя - но не си наруших принципа: казах добри думи. Други въпроси? .

Само така - пееш страхотно, със сигурност по-добре от повечето нещастници в тоя форум! Гледай си себе си и всичко ще ти става все по-добре. Виртуоз си на китарата - и на гласа ще станаш, на път си вече. И никакви съвети от никого! (От акъл никой не е прокопсал). П.с. И аватара ти е страхотен - изобщо к'во ги слушаш разни комплексирани завистници?! Като им излезеш следващия път на Music Idol, ще видят те!

^ Мисля, че Орфеите бяха плоски, доколкото ги помня - но може и да има някой arch-top модел, какво ли не се правеше... Иначе по отношение симетрията на скосяването: имаш повече инструменти, отколкото ние имахме навремето (Същите инквизиции на китарите ги правехме с ръчно трионче и пила, ти имаш високопоризодителни електрически уреди). Може би трябва да си направиш едно приспособленийце (шаблон), което да ти поддържа ъгъла на триончето (и/или шлайфа) - из Нет-а по DIY сайтовете ще намериш примери и инструкции. Ето един пример на мод-ната китара с бридж върху подложка: Другият вариант, както споменах, е да не го правиш правоъгълно, а да си поръчаш "засукана" форма при някой дърворезбар: те имат и инструменти, и талант да ти направят интересна форма. Ако нямаш такъв приятел, сигурно ще ти струва пари. Мислейки за акустичните бриджове се сетих, че като евтино решение, което ти спестява DIY, можеш просто да вземеш - за подложка - някой готов акустичен бридж като тези: - и върху него да качиш металния с регулируемите седла. Ако те мързи, можеш дори да оставиш дупките, но по-добре е да ги запълниш с подрязани по размер дръвца, здраво залепени вътре, отгоре подравнени и байц-нати за по-добър вид. Мисля, че такива 'резервни' бриджове трябва да се намират и в софийските музикални магазини (по-специализираните) - ако не, в eBay е пълно и са 'без пари'. И все в тая линия на мислене, възможни са дори такива решения: - но това е вече крайност (за електрическа китара) и трябва да си голям мераклия да модифицираш чак дотолкова... На слука и споделяй тук как се оплучава!

Не е чак толкова 'побългарено', има реномирани китари с такова решение. Подложки от (възможно най-) твърда дървесина добре предават звука от струните към тялото и запазват състейна. Обикновено са малко скосени (като пресечена пирамида), като долната плоскост е малко по-голяма, а горната - само колкото да стъпи металното магаре. Байцваш я съобразно общата естетика на екземпляра - и заспива. Изобщо не е 'манджа с грозде'. А някой по-даровит майстор може ида я оформи 'засукано' (вместо правоъгълна - с форми подобни на тези в акустичните китари, но съобразени и с цялостния силует на Орфея). Изобщо идеята не е за незабавно отхвърляне...

^ Не е скъпо - това е смартфон в категорията на iPhone. Моделът MyTouch е на НТС, произведен специално за T-Mobile, сега и за Fender като ко-спонсор. Базиран е на операционната система Andorid (която от своя страна е базирана на Linux и на отворени стандарти, за разлика от затворената система на Apple; според много специалисти има по-големи възможности и още по-голяма перспектива за близкото бъдеще). Телефонът може много повече от показаното, с един Гугъл на тема 'МайТъч' и НТС може да се прочетат подробни технически спецификации (с които този маркетинг-ориентиран сайт не издребнява да се занимава). А един сърч с Andoid и 'apps или 'applications' ще ти покаже хилядите програми налични за тази операционна система и какво могат те. Много от тях са полезни за музиканти (по начини различни от запомнянето на 3-акордова прогресия ). Дори стандартно вградената в Фендер-модифицирания модел 'виртуална китара' може да е интересна да се 'разцъка' Без задължителния абонамент (с неограничен Интернет), като отключени - този клас телефони струват между 500 и 1000 долара и субсидираната цена с контракт е нормална.

Устройството, което всеки фендерист трабва да има в джоба си: http://www.t-mobile.com/templates/generic....Wt.ac=0346HOM01 Не работи с ментЕта

Най-харесвам музиканти, способни да се самоанализират (или да се анализират взаимно) - спестяват ми работата на критик Наистина много задлбочено - каквото и да добавя, само ще разводни. Ще е много полезно за всеки, не само за джазово-склонните във форума. (Ти си си и готов педагог, но ако залитнеш в такова поприще, ще се загубиш като музикант; не те съветвам). Момчета! Четете и слушайте тука, пък и мислете! И после не забравяйте и да свирите!

Мнооого гот! И арпежите, макар и доста - не са прекалени. Всъщност им обърнах внимание само защото бях вече прочел 'дебата' за тях; иначе са добре наместени и не се натрапват - нито като конструктивен похват в импровизацията, нито като бързина (където я има). Мелодичната импровизация повече се набива в очи с отклоенията си (особено ладовите) от очаквания стил (и от оригинала - който го знае). И въпреки това мелодиите са отлично вписани в трака, все едно за тях е правен - много успешна работа! (Трябва да те чуе Анди - да видим ще си познае ли парчето ). За перфектен продукт само бих пипнал лекичко тона на китарата в две посоки: честотно (мъничко повече високи среди - може би просто ти е твърде затворен тон-пота на грифовия адаптер) и като дилей - времеконстантата е добре, само с една идея дозировката бих мръднал в полза на 'сухия' сигнал. Това не е само личен вкус (което също е вярно), но обективно така по-добре ще застане в общия спектър на съпровода.

Така. За да създаваш съпровод за рап ('инструментали' или 'бийт-ове' както ги наричат) не ти трябва синтезатор, още повече - спомена, че не свириш. Трябва ти компютър и подходяща програма за целта. Всички звукозаписни програми (наричани още 'цифрови аудио работни станции' или DAW) стават за тази цел, например популярните и широко обсъждани във форума Cubase, Reaper и подобни. Проблемът с тях е, че са за най-широко звукозаписно приложение като записи на живи инструменти и гласове, композиране и аранжиране на електронни партии, смесване на всичко това и всевъзможни обработки на отделните писти и на целия микс. Това изисква определени музикални (и технически) познания и вероятно ще ти е малко стръмно като за начало. Споменатият Reason, макар да има всички възможности на горните, е с леко различен профил: правен е и за продуциране на музика от готови сампли и луупове. (Samples, loops - оттук нататък ще използвам спорните им български транскрипции, нека не ме коригират лингвистите). Сампъл (семпъл) е най-просто казано, запис на единичен звук: например един удар на барабан, един клавиш от пианото или една нота изсвирена от някой друг инструмент. Като имаме колекция (библиотека) от такива свръх-къси записчета - можем с тях да си градим мелодийки и/или ритмични фигури. (Терминът 'сампъл', особено като глагол - sampling - се използва и за по-дълги участъци от оригинали, понякога взаимозаменяемо с 'лууп' - вж. по-долу). Лууп (луп) е малко по-дълъг запис от серия ноти - записан така от оригинал, или пък направен от нанизани сампли. Той вече си има миниатюрна мелодийка, която ако накараме да се повтаря, може да стане мотив на една нова композиция. (Терминът 'лууп се използва също и за повторение на по-дълги, на всякакви дължини запис - като се затвори 'примката' и след края веднага отново почва началото на същия запис). Техниката за продуциране на музика от сампли и луупове е особено популярна в танцовите (данс, денс) жанрове, електронната музика (и отново - клубно-дискотечните и разновидности). Популярна е главно заради повтарящия се и ритмичен характер на тези музики, но също така и заради лекотата, с която се създава нова музика от вече готови 'лего блокчета' (не се изисква свирене на инструмент нито особено музикално образование). Масово се използва и в така наречените 'градски' (urban) или 'черни' (MOBO=music of black origin) жанрове, какъвто е и хип-хоп-ът. Освен Reason, много популярни (и специално създадени за горните жанрове) са програмите FL Studio (по-рано позната като Fruity Loops - самото име показва за какво е предназначена) и Acid на фирмата Sony. Тези двете са направо еталон и учебник за правене на такива продукции. И с Cubase може, но е по-сложно, а тези програми автоматично разпознават темпото и тоналността на всеки лууп който им подадеш - и нагаждат без твоя намеса лууповете и самплите един към друг, осигурявайки да са 'в такт' и 'в тон'. Като 'строителен материал' за композиции се използват готови луупове и сампли, които можеш и сам да си направиш (чрез презаписване и 'изрязване' от любими парчета), но много по-лесно е (и има безкраен избор) да се ползват някои от стотиците библиотеки, спеиално създадени и подередени за целта. Те се продават на дискове или като даунлоуд, но има и много безплатни - ако потърсиш с ключови думи 'free' 'samples' loops' - ще намериш много сайтове, където се предлагат. Внимание: понеже много младежи обичат да свалят каквото им попадне щом е безплатно - тези сайтове са и любими свърталища на разпорстранителите на вируси и шпионски софтуер. Когато сваляш от такива сайтове си отваряй очите за подозрително поведение (като многократно прехвърляне по други страници преди да стигнеш до файла) и обезателно дръж защитата си 'нащрек' (антивирусна програма, анти-spyware, все с опреснени дефиниции за най-новите заплахи). Споменатите Acid, FL Studio и Reason са комерсиални порграми, които се продават с пари. Всичките имат и безплатни демо версии, които са с някои ограничения (или е изключено запазването на създадения файл, или след 30 дни спират да работят). Това е все пак начин да ги опита човек, преди да реши дали са за него и дали струва да се плати за пълната версия. Разбира се, знаем и за 'специалните' сайтове дето се намират пълни програми с 'учебна' цел , но в този форум не поощряваме такива неща. Като гледам от какво ниво започваш, ще е добре да опиташ с някои още по-прости и лесни порграми (горните все пак изискват минимални музикални познания). Най-простото нещо, което съм срещал, се нарича Hammerhead - изключително проста (но способна) програмка за правене на ритмични (барабанни) луупове. Може да се вземе безплатно оттук и като си поиграеш с нея ще научиш много за ритмите, електронната им продукция и ще можеш дори да си направиш прости бийтове за рап (само с барабани; но като усвоиш програмката, можеш да добавиш в скромната и библиотечка и твои сампли от други инструменти - и да правиш по-комплексни инструментали). Силно препоръчвам като начално учебно (и доста забавно) занимание! Едно ниво по-нагоре (всъщност - няколко нива) вече имаме Acid Express. Sony предлагат тази олекотена версия на култовата програма Acid напълно безплатно и без никакви ограничения на функциите или времето за ползване. Дават го за 'зарибяване' (следващата стъпка е свикналият потребител да си купи професионалната версия за пари) - но много хора са открили, че с Експрес могат да се правят и много сложни композиции и аранжименти, практически да се продуцира музика на студийно ниво. Взема се оттук (иска регистрация,но е безплатно) и после от сайтовете на Сони могат да се свалят и 100-тина безплатни луупа за работен материал като начало. Програмата приема, разбира се, всякакви други сампли и луупове и автоматично ги напасва към избраното темпо и тоналност (височина). За разлика от Hammerhead, тук вече можеш да правиш многопистово смесване (микс) включително на вокалите върху този инструментал. И още едно подходящо решение за твоите цели и ниво: популярните преди няколко години продукти EJay (създателите им мисля че вече не ги поддържат, но още се намират тук-там за безплатно сваляне). В частност HipHop EJay е изключително лесен и дава доста възможности точно за твоите нужди. Всичко е с drag and drop - вкарване на луупове, местене по аранжимента и пр. Темпо и височина се напасват автоматично, но можеш и ти да ги варираш. Има вградени ефекти, прилична библиотека от вградени звуци и лупове, смесител за записване и балансиране на вокал върху инструментала - всичко, което ти е нужно да произведеш готово парче. Ето едно място където все още го има за сваляне (файлът е голям, защото в него са и всички готови луупове) - и после как се работи е ясно от само себе си (но мисля, че има и ръководство или поне Help). Познавам доста отблизо един рапър, който направи целия си пръв албум с тази порграма Надявам се все нещо от казаното да ти е от полза (и на други начинаещи продуценти на инструментали) и някоя от споменатите програми да ти свърши работа. На слука! П.с.(за модераторите) Всички линкове, които съм дал са за официално безплатни (легални) продукти и не са в портиворечие с правилата на форума.

Ха, ха - помня го, но не е от съвсем близкото минало По-дъртите тук помним какво всъщност свириш: (Още 20 години преди 'Лейди') Иначе страхотно си го изсвирил, и тонът на китарата също ми харесва. ('Ма ти си бил и голям басист, бе - като се почна от ръченицата дето слушах допреди малко, та и тук: як фънк!)

Да беше жив Дон Елис, веднага те вземаше в бенда Много добра идея и отлично изпълнена, браво! И 'ритъм секцията' я бива, и солата - и наистина, дава известно чувство за 'бавене', но не може да те хване човек на кой удар изоставаш, та полека става ясно какво се случва: политемпо, резултат от полиритъм. На места. На други места си е 'право' - и много добре се преминава от едното в другото. И най-хубавото на една композиция/изпълнение е, когато забравиш да го анализираш, а се заплеснеш да слушаш музиката. Което ми се случа тук. Може да е дребен експеримент, ноп си е пиеса от класа - шапки долу!

Понеже се споменаха държави, Японии, Испании, Холандии... - ще се върна на по-горни приказки за климата и влагата: Всъщност не е вярно, че непременно трабва да пазим китарата от влага (дори аз се увлякох и неправилно формулирах това в предния си пост). Както не е вярно, че държавата няма значение - разбира се, че има и то немалко. Някои китари трябва да пазим от прекалено сух въздъх, например. Спомних си от младините как през 70-те у нас се наводни с кного хубави кубински акустични китари (тип класически), които много хора си донесоха от един световен фестивал в Хавана (или от гурбети и екскурзии). Радостта им от хубавата направа и звук, обаче, не трая дълго. Скоро започнаха да хвърчат магарета (просто да се отлепват, понякога да се откъсват с части от дървото на топа). Появиха се процепи по топовете - не винаги по снадката между двете половини, но и извън нея по жилите посред дървото. Другаде направо зейваха надигнали се по периферията топове... Нашенският въздух се оказа прекалено сух за китара, изработена на много по-влажно място (вероятно и дърветата - поне част от тях - са расли и 'съхнали' на тамошната влага). Ремонтите бяха трудни и само отлагаха неизбежното разпадане на тези китари. Изводът е, че една китара работи най-добре и живее най-дълго там,където се е родила. При близки климатинчи условия (напр. централна Испания и София или Пловдив) контрастите може да са незначителни и инструментът да си е 'у дома'. Но дори една китара от Казанлък отнесена на черноморския бряг вече има ускорено стареене, независимо от грижите. Това важи в най-голяма степен за акустичните китари и особено за класическите такива. 'Уестърн' китарите проектирани за метални струни са малко по-малко капризни, но и те се влияят. Електрическите също се влияят - въпреки, че мнизона 'нямат уши' за разликата. Няма да отиваме толкова надалече като, например - къде е расло дървото (защото от климата и други природни условия зависят много от свойствата му). Не е лошо, обаче да се помни, че към "хубава китарка донесена отдалече" трябва да се подхожда с двойно внимание.

Един любопитен факт за шансовете на една китара да доживее (и надживее) 100 години: 20 годишната китара има по-голяма теоретична вероятност да надживее чисто новата, макар втората да има (уж) 20 години "преднина". Това е при условие на еднакво и добро съхранение в умерени климатични условия. Причината е в това, че промените в дървото, които са резултат от неговото непълно изсъхване преди изработката, или от 'вродени' дефекти, или просто от несполучлив подбор на дървесни видове и конкретни парчета материал - тези промени и съответни деформации на китарата се проявяват в първите 5, най-много 10 години от живота и. Ако китарата вече е минала този период и е достигнала, да речем 15-20 години без драстични деформации или нежелани пroмени в звука, тя оттук нататък е по-'надеждна' и няма да се пroменя. Освен ако не я подложим на влага, температурни контрасти или груби грешки в избора на струни, настройки или идиотско свирене. Като казах свирене - още един факт: китара, на която се свири (правилно) се запазва по-добре, от такава, която си стои в калъфа с години. Някои дори считат (това е вече по-трудно обяснимо с наука), че майсторското свирене дори подобрява инструмента. Нематериалистичното убеждение е, че големият музикант "влага душата си" в мъртвото дърво. Рационалните атеисти се опитват да обяснят, че механичните въздействия от свиренето водят до освобождаване на вътрешни напрежения (или акумулирането им) и микро-деформации вътре в дървесината, която си е един природен влакнесто-армиран полимер (със своя структура и еласто-пластични деформативни свойства). Доброто свирене дава 'добри' деформации и баланс на вътрешните напрежения, което подобрява отзивчивостта на инструмента (все едно е 'запаметил' верните ноти и резонира по-добре на тях) и т.н. - дълга (и спорна) теория - но със същия краен ефект като тази, че 'влага душата си'. Не случайно всеки иска да купи (и мнозина дават луди пари) инструмент, на който е свирил известен музикант. Суеверие или не - чуйте по записите някои от тези инструменти и съдете сами

Ееее - страхотно, напълни ми душата! Първо - сюжетът (и някои цели реплики и фрази) звучат много 'близко до дома' - точно на такава диктатура съм съвсем реално подложен от известно време ('щото имам нужда, де ) Второ - страшно свежо, поредно откритие за мене и попълнение на дългогодишни пропуски (един човек всъщност познавам от бивша култова група, която и в чужбина ме беше достигнала с 2 албума навремето; но вокалистката ме смая с глас и присъствие - особено като разходих из другите неща в YouTube). Визуалната реализация е също много свежа и стилна, цялото преживяване е истинско удоволствие (зарадвах и домочадието). Слънце ми огря в ужасно мрачна Англия - браво!

Готина играчка - доста полезна за живо свирене, особено с предимствата на цифровото пренасяне на сигнала (много по-чист и пълноценен е спрямо FM системите) и с компактната си конструкция и ултра-проста функционалност. Само защо - след като веднъж е цифрован сигналът - не му направиха и един цифров изход (USB или Firewire), че да служи и като интерфейс за компютърни записи? (Сигурно пазят тая идея за следващ модел, да изцедят малко повече от пазара. После ще вкарат и Под-ските симулации вътре в още по-следващ модел и т.н.) Лично аз на репетиции не бих хабил батерии с него - там сработването на групата е по-вжно от перфекционизма в ултра-качествен звук. И с кабел е приемливо, даже много Освен ако не репетирате някаква сценична хореография с китарите (което не е смешно, всъщност - много сериозни банди го правят). Но на концерти ще си проличи истинската му полза, която си е несъмнена. Честито и със здраве да си го ползваш!

И аз харесевам забежките в баса А за китарен звук най-ми хареса WW_Demo_ST_REX (не че другите са лоши - всичките вАжат)... Добра работа, чакаме албума!

Какво наричаш инструментали? За какви цели искаш да ги правиш? 'Инструментал' - като инструментална музикална пиеса готова за слушане? - или: 'Инструментал' - като съпровод за последващо наслагане (на живо или на запис) на соло инструмент или вокал? В поп- и рок- музиката (мисля и в чалгата) на такъв предварително записан инсрументален съпровод казват 'плейбек' или 'бек-трак' (бекинг трак). Това ли ти трябва? В хип-хоп стиловете по-рано му казваха 'бийт', сега е по-разпространено именно 'инструментал' - да не си рапър? По принцип инструментална пиеса за слушане или пък съпровод за смесване със соло може да се направи по безброй много начини, с- и без инструменти, с- и без отделно записващо устройство, с- и без живи музиканти. Кой начин енай-подходящ точно за тебе, зависи от целите за които ще го ползваш. Сподели малко повече какво искаш да правиш?

^ Съгласен, че вместо подраздел това може да е просто тема - ако успеят да я опазят участниците (и модераторите) от замърсяване със странично или неконструктивно съдържание.

Наистина - идеята е смислена и би било полезно, само трябва да се доизмисли формата и точното място. 'Джем' може би не е най-доброто определение за случая, по-скоро 'Импровизация' (тя може да е и без колаборация с други музиканти, т.е. без джем; и дори без съпровод. В импровизацията имат място поставените въпроси като напр. избор и комбиниране на ладове (скали). От друга страна - тези въпроси стоят не само при импровизацията, а със същата (или по-голяма) сила при 'предумишлената' композиция. И за композиране на сола (и други мелодични партии) може да се дават аудио- примери и да се предлагат алтернативни подходи пак със записани откъси. Това, според мен, поставя предложеното начинание твърдо в 'теоретичния' раздел - може би един под-раздел като напр. "Практика на композицията и импровизацията", където теми ще се стартират задължително с аудио- материал. (Или плейбек за импровизации, или пък готова композиция или импровизация за теоретична 'дисекция'). Възможните отговори/коментари са или "Тук чуваме, че е използвано еди-какво-си, защото... ..." или "Това може да се изсвири също и така... ... ..., защото... ..." - - - - - А разделът 'Джем' (извинете оф-топика) не е съвсем джем, а по-скоро едно дружелюбно пишкомерене поединично. На истинския джем най-ценното му е в колективното музициране заедно с други хора, а тук на един и същи плейбек солират поотделно няколко различни души. Най-често плей-бекът не е изсвирен от съфорумник, а е взет наготово или направен на компютър - та няма дори 'виртуална' колаборация. Само на 2-3 пъти успяхме,с известно ръгане, да провокираме именно колективна работа - и това са едни от най-добрите неща произвеждани в раздела. Имам предвид тези случаи, където няколко души учаастваха в един и същи запис - последователно и дори успоредно. Не е баш 'виртуален джем' (тези са в реално време и тук нямаме технически условия), но пак си беше колективно творчество - с отлични резултати. Но това ще е едно друго, отделно предложение

Като казваш "по събирания" - това музикантски събирания ли са (неформални репетиции, джемове без публика), или просто партита / купони, където между другото може и някой да дрънка, някой да пее?... Очакваш ли да има други музиканти и с какви инструменти са (електрически, акустични) - или си соло? С каква китара (предимно) ще правиш това? Каква музика предимно ще се свири (жанр, стил) ? - - - - - Това са ключови въпроси, които определят избора на усилвател. Напримр за купони където си соло и някой пее без микрофон - и Роланд-а е достатъчен, дори има резерв да вдигне доста джангър. Дори ако има още някоя неусилена акустина китара и/или някаква перкусия (дайре, джембе или импровизирани домакински устройства за вдигане на шум) - пак Роланд-чето стига. Ламповия Фендер ще им дойде твърде як, а не е и за разнасяне (по-тежичък, по- не обича ритници, хич не обича разлята бира... ) Ако пък се събирате с други музиканти, има няколко инструмента, в т.ч. може би още някой с усилвателче, някакви ударни и всички вдигат шум заедно - 5те лампови вата ще си кажат думата и ще се чуваш при всички нива. - -- - - Ефектите идват след това: не винаги са наложителни, а когато са желателни - могат и да са въшни. И не някакъв огромен набор, а 1-2 неща според отговорите на най-горните въпроси. Та - сподели: в какви ситуации и как мислиш да ползваш едно такова усилвателче?

Да, забравих да спомена керамичните Този Joe Perry не е от кост, а е порцеланов - има и на други фирми такива, но са малцинство в сравнение със стъклените и металните. Boneyard е просто търговска марка ("гробище"), свързана с черепа на картинката. На някои други модели съм виждал да пише 'bone china', но това пък е вид порцелан. (От него се правят най-фините китайски чаени сервизи; много е здрав, а е по-лек, защото под гланцовия слой глеч е микропорест. В модела Joe Perry порите са оставени отворени отвътре на цилиндъра, без гланц, зада попиват потта и да не се изплъзва от пръста). Аз намирам порцелановите за много близки по усещане и звук на стъклените. Някои 'спецове' ги чуват като по-'топли', други като по-'резливи' (което би трябвало да е обратното на 'топли'?) но това са прекалено тънки нюанси. Като се има предвид какво още влияе на тона (струни, адаптери, педали, амп) може и тези нюанси да са във въображението (и в маркетинга). Решението на Лими от душ си е първокласно - и не е нашенски патент. По цял свят (и в земята на Jim Dunlop) се правят самоделни решения - не защото им се свиди някой лев, а защото всеки се кълне, че неговата самоделка дава уникален звук. Виждал съм и полиран гранит, но най-масово се правят от 2 достъпни материала: - стъклени: от бутилка. Буквално bottleneck, откъдето си е и произлязло. На шмиргел (стъкларски) се срязва гърлото на подходяща бутилка, шлайфа се фино да не наранява кожата и накрая се близва шлайфаната част с газова горелка да се остъкли и гланцира. Даже някъде бях видял да продават фабрично направени такива отрези от (разпознаващи се по форма) бутилки от култови питиета. - метални: всякакви тръби и цилиндрични чаркове от неръждавейка или бронз с подходящи външен и вътрешен диаметър се подрязват до желаната дължина и полират. И всеки стругар може да ти направи по точно зададени размери, но е 'краста' да си го направиш сам Също не споменах, че има модели, които не са цилиндрични, а с вдлъбната повърхнина (по-тесни в средата) - специално за китари с по-малък радиус на грифа (изпъкнали, джазови или подобни грифове), където струните също са по дъга. Но и това не е чак необходимо, защото скалйдът почти никога не ляга на всичките струни. И понеже слайд се свири (обикновено) с по-високи струни (екшън), и правият цилиндър ги подравнява при допир с лек натиск... Но в крайна сметка важното е да хванеш първия попаднал и да почнеш да жулиш - голяма зарибявка е и няма отказване

Редакция: докато пиша дълъг ферман, вие сте 'затворили' темата : ) Разбира се, че всеки читав търговец осигурява възможност за пробване - ако някой те кара на сила да купиш 'слепешката' - гласувай против него с краката си (излез от магазина му) и с портфейла си (купи от конкурента му). Иначе не очаквай идеално прилягане на пръста, защото пръстът никога не стои вътре 'надървен' прав, а е огънат, при което опира в няколко точки и обира по-големия диаметър. (Трябва да е по-голям: иначе (а)ще ти изтръпне пръста и (б) не можеш бързо да го слагаш и сваляш, особено по средата на пиеса, както поякога се налага). Някои слагат слой меки материали за обиране на луфта, но лично не съм фен на това (убива състейна, поне подсъзнателно имам такова чувство). На който и пръст свириш, често ще си помагаш със съседния (дори в началото е задължително докато се учиш). Това дава по-голяма стабилност на постановката (слайдът да е перпендикулярен на струните и успореден на плоскостта на фретборда). Дори някои печени майстори винаги си помагат със съседен пръст (напр. Chris Rea, един голям майстор). На кой пръст - също не е от огроно значение и е до голяма степен въпрос на предпочитание. Най-популярно е на малкия, защото ти оставя достатъчно свободни пръсти за свирене без слайд. Малкият пръст е най-слаб и най-нестабилен, обаче - затова всички си помагат със съседен пръст. То и много рядко (само в определени стилове) се случва едновременно свирене със слайда и другите пръсти. Повечето време и в повечето стилове редуваш пасажи само със слайд или само с пръсти. Оттам и най-популярната постановка: слайд партии се свирят с малкия пръст, плътно подкрепен от безименния. Не е грешно и поставянето на безименния пръст, дори е по-удобно и дава по-голям контрол. Пак си помагаш с още един, но дори сам, този пръст вече дава увереност. Особено е подходящо за партии и стилове само със слайд, (почти) без пръстови пасажи. Също за стилове дето непрекъснато се слайдват интервали и акорди (а ла Elmore James), особено в отворени настройки (на акорд, напр. DGDGBD). Виждал съм Jeff Beck да го слага дори на средния пръст, но може би той не е подходящ пример (той не е човек: може и без слайд да изсвири всяка слайдова партия сякаш е изсвирена на хавайска китара). Общо взето - на който пръст ти "иде отръки". Не търси слайд, който да покрива всичките 6 струни (не дай боже- 7,каквато мода е излязла ). Такива стилове и партии практически няма и само ще ти тежи и ще се пречка. Съвсем късите са също за особени случаи. затова най-универсално ще ти служи слайд, който покрива 4 (макс 5) струни. (И се хваща на безименния ти пръст - но можеш, както описах горе, да го слагаш и на малкия. Обратното не става.) Стъкло или метал? Пак въпрос на вкус - не е задължително (без да споря с Лими) да имаш и двата, ако не търсиш да си универсален китарист и да свириш всички стилове под слънцето. Има и такива. Аз лично си падам по стъклото: и като звук, и като усещане на пръста и в допир със струните. Ако все пак, от звукови предпочитания, отидеш на метал, избягвай такива с хромово или никелово покритие: (а) имат по-малък състейн и (б) уж са по-лъскави и се плъзгат, но покритието се износва и става обратното, стържат. Избирай между неръждавейка (stainless; най-издържлив метал) или бронзови/месингови сплави (най-музикален метал; по-рано се надрасква, но пък лесно се пре-полира и става като нов). Дори когато свирех редовно, стъклените ми караха с години преди да се надраскат забележимо (и дори това не дочакваха, ами ги счупвах на циментовия под на някоя кръчма ) И последно - аз съм се учил когато още нямаше Интернет: от грешки, по-късно от някакви книжки. Сега има тонове информация - намери си с Гугъл някакви уроци, за да напреднеш по-бързо. На слука!

Интересни и приятни заигравки. Особено ми хареса първата (всъщност - последната по хронология, най-горния линк). Наистина са някъде помежду 'Пясъчник' и завършена авторска музика. Много са благодатни и за колаборации - ако искаш можеш да ги лууп-неш за по-дълготрайни и да постнеш някое в 'Джем'.