Бицев

Евала и на @kiusha82 - много 'smooth', направо е за 'SmoothJazz FM 108.2' Да не забравяме, че принос затова (никой не спомена) има и професионалния аранжимент на @Ивелин. Ивелине, за баса - нямах предвид да ти се пипа отличния аранжимент, ами там дето си го оставил (почти) 'соло' - можеше да удари соло някой от форумните басисти. А за саксофона - точно този саксофонист имах предвид, както и това, което Ангелина вече каза: за ухото и право пред микрофона в джема! Иначе освен Кольо има и други цигулари, има флейтисти (много движи в тоя стил), хора с хармоники и какво ли не още. Хайде, де! Само е малко кратичка подложката - но какво пречи да се лууп-не 3-4 пъти, че да има място за всички?

Много добре, ама къде е Индията? Инструментите, дори с правилния звук и маниер на свирене, не стигат да предадат оная култура: очаквах в твоето свирене ладово и ритмично да се покаже някое ъгълче от страната-континент (страната-галактика, бих казал)... Не го разбирай като критика - гот си свириш в случая. След понятното 'търсене' в началото се 'намираш' (и се намерихте двамата с колегата) и всичко потича много яко. Има тук-там още търсения, но са добре скрити с уверено свирене/повтаряне на познатото, после пак има инвенции - дори интересни открития - все в избрания дух. Проблемът в всъщност мой - и в многообещаващото заглавие. Може би аз е трябвало правилно да го разбера като 'пътят към-' а не 'пътуване из Индия'. Тръгнали сме на път, той е дълъг и сме още в началото. И ти, подобно на Колумб и Веспучи, си тръгнал през обратната страна на кълбото А иначе: да живеят телефоните! (Подсказване: по-накратко е през Босфора - и сме вече в Азия. Оттам през Арабия и Персия - и сме в Индия. 'Ей го де е' - на един хвърлей!)

^ Ами и ти к'во си направил? (Че подир тебе и някои други си подвел ) Тя и подложката много предразполага към мотиви и 'темички' (улових се, че на ум си 'композирам' такива докато я слушах - реших, че са запаметени от радиото фрази, но всъщност такова е естеството на прогресията и стила). Но независимо от това 'улеснение' и PlamenM, и Ultramega много добре са се справили, всеки в избраната посока. Сега да имаше и някой друг инструмент да чуем - какъвто и да е, дори и някаква различна китара - разнообразието кефи. Ивелине, ти си сложил един бас - як, но отнема шанса на някой басист да се включи.. Друго... да познаваш някой саксофонист случайно? Дотук не мога да спра да хваля (и не спирам да си въртя) дуото вокал+китара Май ще влезе в класиката на форума - че и отвъд. Евала!

Най-после намерих време (от миналия уикенд се каня) да смеся двете отделни солови импровизации в единен (въображаем) джем между двамата. Не беше лесно (от звукотехническа гледна точка). А от артистична - това е само един възможен (мой) прочит на въображаемия джем; всеки може да си направи различен свой прочит - и ще са все 'верни' Сърце не ми даваше да отварям празни места и за друг участник (камо ли за себе си - само да разваля нещата) - затова повтарям стария апел да си оставяте един другиму 'прозорци' за включвания. Също ще е от полза да си пазите собствената партия несмесена като отделен WAV с по-добра резолюция, за да може да се ремиксват когато излезе нещо сполучливо (сега беше голям зор да ви изолирам от миксовете в 'соло' писти, да възстановявам загинал спектър от МР3-йки и пр.) Ето доколко можах да скалъпя нещо от материала: 3,625 кашона Хайде следващия!

Ехаааа - къртите!

Тъкмо се бях наточил, защото се заблудих, че става дума за и си представих (еле от 3:30 и особено от 5-та минута нататък)... Но не се разочаровах: добра спонтанна и автентично 'на живо' подложка, а @Tozi кърти с анадолските пинизи - супер В солото става дума, защото за хармоничното 'рифче' (и то е много гот) Ивелин е прав, че е по- на Запад от Босфора, гръцки звучи. Жиците и на двамата 'електричари' дотук също ги бива - явно много благодатна темичка за смело и безотговорно прескачане на стилови и дори континентални граници. Дайте още!

Поздравления! (Ще си поръчам диск - такава музика е грехота а се слуша на МР3-йки)

Този на Фендер дето го споменах е именно това - яко по-мощен и в почти кофа (е, малка детска кофичка за плаж, де)

@Kolyo -много кефи, особено конфигурацията (за личния ми вкус), но и 'мебелната' част си я бива. Все пак качественият материал и финиш са част и от физическото, и от визуалното ни взаимодействие с инструмента и допринася за емоциите, които получаваме (няма дума, че звукът допринася повече). Само не съм много сигурен за масивните седефени маркери: красиви са, но на мен лично тези 'плочи' биха ми се усещали необичайно под пръстите.. предпочитам дървото на фретборда с минимални инлеи... субективна работа, де. Иначе страхотно китарчЕ, браво на лютиера! - - - - За custom китари - трудно бих си поръчал, защото не виждам за момента как мога да изобретя топлата вода: всичко, което бих искал от една китара, вече е направено от някого някъде - остава само да избираш (и да се 'изръсиш' достатъчно, разбира се). Само за да е 'лично моя' поръчка, пък ако ще с уникални шарки или друг отличителене белег - не ме мотивира достатъчно. Ако става дума за нещо специално и услуги от лютиер: бих инвестирал в реставрация и/или модифициране на качествен стар инструмент, от серийно производство - но с доказани през годините качества и нуждаещ се от подмладяване за пълна работоспособност. И това е майсторска лютиерска работа (понякога по-трудна от правенето на нов инструмент). Още не съм намерил само 'суровия материал' - напр. мякой захвърлен в кофа за боклук автентичен ES 335 или нещо още по-vintage като някой L5, например...

Защо точно искаш да пускаш киловат в стая? Кой ще се подлага на това и по колко минути на ден? Колко още му даваш да живее? Говоря сериозно: дори 100 вата в стая (на жилищен блок) вече са сериозно предизвикателство и за нормалното чуване какво се свири, и за здравето изобщо (мАни съседите). Ако ми кажеш, че ще ги 'пускаш тихо' (примерно с атенюатор), тогава какъв е проблма с баса и изолацията?... Нещо не става съвсем ясно в тая постановка, обясни!

Ей затова, при буквено записване - като станат прекалено много 'малките буквички' до главната - няма нищо по-ясно от добрите стари нотички на петолиние А иначе, както казаха и Този и Кольо: майката му е да се слушамте едни други: нали сме отишли кеф да си правим, не да се бием на тоя джем!

Темичката (прогресията) си я бива и джемът не е изчерпан още - дори ако някой запише соло без двама ви. Стана късно, но като се наспя може да пипна един по-рехав 'ремикс' между двама ви и празния трак - на който и други да се включат. не обещавам, но.. дай Боже да намеря време.

Късно открих тая тема - но пък изчетох с интерес най-различни мнения и изказвания. Моите 0.05 лв без ДДС: 1. Разделът не е идеален и може да се подобри - това е безспорно. Спорът възниква не по този въпрос, а по това как да се подобри. 2. И двете (основни) страни в спора имат валидни доводи и 'абсолютно права' страна няма. От една страна, вярно е, че е нужна повече логика и смисленост в показването на опитите ни, но не бих подкрепил драконовски критерии като че ли е номинация за Грами-награди. От друга страна - подкрепям демократичния подход за общодостъпност, но без подразбираната защита на некадърниците от критика: защото това вреди и на тях и узаконява посредствеността като наше общо бъдеще. В този спор е възможно балансирано средно решение, но за намирането му в момента пречи ненужната агресивност на една от страните. Изказалите се 'Против' повече от веднъж надхвърлиха границите на възпитания диалог и за външен наблюдател звучат злобно. Недейте така! 3. И да не съдя повече (кой съм аз?), няколко съвсем конкретни прдложения: - Много подраздели не са нужни и не улесняват никого - но един само, който отделя 'опитите' от сериозните продукти - е възможен. Добър пример (макар не съвсем пълноценно използван) е подразделът 'Пясъчник' в 'Авторска музика'. Като сложиш нещо там - никой няма да ти придиря за непълната песен или не-идеалния запис. Като го сложиш в другия - носиш пълна отговорност и нямаш право да се обиждаш, ако те критикуват. - Ограничения за записа също не са нужни: за това има раздел 'Звукозапис' - и се направи също нов раздел за Миксинг и Мастеринг, където се обсъжда точно тази страна - както на авторски парчета, така и на кавъри. Подкрепям да се приемат всякакви (по техническо качество) записи. Ако някой счита, че несъвършеният запис ще попречи да му оценят кавъра по достоинство - нека сам да реши дали да не го пусне в (еквивалента на) 'Пясъчник'. - За дефиницията кое е кавър и кое - не: отлично върши работа предложеното от Muzikman задължително обяснение в заглавието и подзаглавието. Ключовата дума е 'задължително' - може да се запише най-отгоре в правилата на раздела и модераторите от време на време да поглеждат дали се спазва ( а и читателите да им сигнализират системни и драстичн нарушения, щото модовете на много места има да гледат - къде по-напред?) Главната 'класификация', за която според мен е нужно обяснение е между "1:1" и "интерпретация/версия". И двете са легитимни кавъри (!) но за различни цели и се ценят различно от различни слушатели. 4. И накрая - за музикалната представителност на форума: абсолютно вярно, но реформа на раздел 'Кавъри' няма да го реши. И аз мисля, че този форум има много неща (не само кавъри - предимно авторски парчета и джемове), с които не само членовете му, а и нацията може да се гордее - и отдавна симисля как да бъдат показани на широкия свят. Но това е голям въпрос, излиза off-topic и заслужава отделна тема. Ако някой не отвори такава, може и аз да го направя - - - С едно изречение: дайте леко да подтегнем разпасания рздел 'Кавъри' - и да сме по-внимателни и отговорни като газим из него.

В случая се репетираше с малък 'биг' бенд до болка познат стандарт, подобен на споменатите Misty и Unforgettable (не помня, но може и да е бил дори един от тях). И коментарът беше от рода, че "... това не е терцова (tertian) хармония, ами имагинерни (imaginary) акорди..." За да не покажа какъв съм лаик, не попитах какво значи, но останах с впечатление, че е стандартен термин точно за такъв случай... Както и да е - @Stone е прав, че терцовото схващане за акордите е наистина оставено на историята, а днес всеки свири каквото си му звучи (и вика "па-па-па", а даже понякога ходи като патка и вика "бау-бау" както става в битоналните и поли-тоналните аранжименти)...

Много хубав off-topic се получи, що да ви санкционират? И аз ще се включа с един поздрав: И да се върнем в темата - за акордите, Misty, Unforgettable и другаде - обикновено става така: - Всички, които познават теорията, знаят, че такъв акорд няма - Един, който не знае, че няма такъв акорд - го изсвирва и не звучи лошо - На мнозина се харесва и почват да го използват (някои - дори прекомерно) - Става си легитимен акорд - или "акорд", но както и да му кажеш, все си звучи и всеки го знае и използва. Както казват англичаните: ако едно нещо плува като патица, ходи като патица и казва "па-па-па" - сигурно е патица. Акорд е, какво друго? Чувал съм между пианист и бенд-лидер (аранжор) да споменават imaginary chords когато се свиреше едно подобно място - вие, като по-начетени - чували ли сте понятието и дали е същото?

Всъщност 'тенекия' (can) не е законно използвано от този самодеен 'производител', защото е запазена марка на Фендер. Имаше преди доста години такъв портативен усилвател, едно много по-добро решение - леко по-голям и тежичък, но с 15 вата мощност и правилен (китарен) 6-инчов говорител, солидна конструкция и акустика. Пробвал съм го и звучеше много добре. По онова време свирех със Страт и идеално си пасваха (търсех по-чистия тон). За разлика от кресливото Смоуки и показаното бирено изпълнение (които имат тенекиен и силно изкривен - но не приятно/китарно овърдрайв-нат) тон, кофичката на Фендер имаше отличен чист тон и по-малко възможности в кривоча (което се оправя с камионче, комуто е нужно). Имаше и бас (което малките му братлета няма как да извадят). Почти си го купих, но точно тогава ми подариха лампов Champ 58-ма година - и за същите цели кофичката загуби сравнението За съжаление не се произвежда вече, но още виждам уличните музиканти да ги търкалят из Лондон - явно са издържливи добичета. Със сигурност трябва да се намират изгодни екземпляри в eBay, а за който се интересува да 'възпроизведе' в домашни условия - ето за какво става дума.

Парчето е страхотно, представям си го на (нормален) запис или на живо - трепач! Жалко, че този запис е твърде lo-fi (май е от мобилен телефон?), но идеята се схваща и въображението добавя каквото е изпуснал или замазал телефона...

За малко да го подмина това - беше се покрило под нови неща в раздела... Много гот - къде и ского е свирено?

Много сте готини и двамата! @Viara_Ivanova: браво за безгрижния freestyle вокал - слуша се с удоволствие. Само (по женски, май : ) забравяш да си поемеш дъх и перкаш без да спираш, като перпетуум мобиле... В което няма нищо лошо, но за джемене трябва да се пеят / свирят и паузи тук-там, че да може и някой друг да се обади Всъщност накрая запяваш по малко паузи - може тази част да си крадна и да се обадя.. @Tozi: Класа, както винаги! Но и ти нещо си пестелив с паузите Човек трябва да ви ги 'монтира' при смесването, иначе не млъквате, бе! @Лими: 7/9 е за нас дъртаците дето едно време изписвахме прилежно всяка нота; сега джазмените не се хабят много да пишат и си добавят (и пропускат!) степени колкото си искат, всичко 'се подразбира' = = = = Хубаво става, но както Лими е забелязал: още по-хубаво ще е ако беше колективно музициране. Джемът не е соло импровизация, а свирене на хора заедно. Отдавна апелирам в този раздел да се опитват такива колаборации - като се свири само по един-два хоруса и се оставя празен бекинг за други да се включат (или като се свири по-'рехаво' - с паузи за обаждания). На един-два пъти дори се получи в някои от джемовете и беше много гот. Хайде по-често да опитвамте!

Много готини работи! За каква цел са записвани - били ли са саундтрак на нещо или просто 'си правехте' музика? Издадохте ли я (на какъвто и да е носител)? Давай още! P.s. Добре, че още имаш на какво да пуснеш касета, аз отдавна и това нямам

И аз се присъединявам към ценителите на Beano, но като ще говорим за Господ, бих посочил като идеал за мене някои по-малко известни негови изпълнения: 1. Концерта с Джордж Харисън в Япония в началото на 90-те, по-специално култовата While My Guitar Gently Weeps. Тая песен има хиляди варианти - и от тях двамата, и безброй кавъри от други. Но този именно запис е ВЪРХА! И като звук (за което е темата), и като свирене - за мене е едно от най-въздействащите китарни сола от всички времена: http://www.youtube.com/watch?v=A67ScXHJuPI 2. Периода около албума From The Cradle и живи записи от турнетата след него (както и съвместния концерт с Д-р Джон за VH1 - особено весията там на St James Infirmary). Целият този период е едно връщане към суровия блусарски звук и Гибсъните (в този период предимно свири на ES-ове: 335, 350 и подобни - мераклиите ако проследят всички клипове от концерти от тоя период сигурно ще могат да съставят половината полуакустичен каталог на Гибсън). Здрав, нацепен доста над точката на пречупване, дори леко груб звук... Блус! Един пример само: http://www.youtube.com/watch?v=CITLWfcGUyg 3. Музиката за култовия сериал "Edge Of Darkness" написана и изсвирена от Клептън с оркестрация от покойния Майкъл Кеймън. (За по-младите: няма нищо общо с едноименната холивудска боза от последно време. Става дума за сериал на ВВС от 80-те, един от върховете на английската и световната телевизия - и кино; с много интелигентен акшън, истинска драма, заплетен сценарий и сериозен социално-политически контекст). Музиката на филма е на нивото на сценария и режисурата му; свиренето на Клептън - на нивото на актьорсктаа игра: класа! Нямам линк: само не търсете из тубата, защото НЯМА - ще чуете само (много по-слабата) концертна версия с Лондонския симфоничен оркестър. Не че е лоша музиката, и свиренето си го бива - но като говорим за звук, трябва да се чуе СТУДИЙНИЯ ЗАПИС на саундтрака. За целта препоръчвам да си намерите DVD-то (CD няма) - и филма ще ви хареса. А китарният тон е... (без да се смеем) ЦЕПИ МРАКА направо, нали така се казва и филма. Къса сърца - всичко онова, което прави блуса една от най-емоционалните музики и което накара феновете (по времето на Beano, всъщност) да пишат по стените на подлезите разни неща за Клептън... = = = = А иначе за идеал може да посоча и други, напр. SRV, Walter Trout, в по-ново време Robert Randolph, John Mayer, Eric Gales. Извън блуса (но не съвсем) - намирам за великолепен (и несъзнателно търся да имитирам - неуспешно) звука на Eric Johnson, Larry Carlton, Bill Frisel... ей такива хора разни...

Хубава говорилня се е получила Както винаги, казали са се и много хубави и верни работи - помежду други, за които не може да се каже същото. И както често се случва в този форум - спори се упорито между страни, които са на едно и също мнение... Има и различни мнения, разбира се, някои диаметрално непримирими. Вярата, че с илюстрации и сравнения сме по-убедителни (?) и 'по-прави' е довела до редица колоритни и забавни, но напълно неадекватни за темата метафори. Забавно е да се чете, все пак. сега и моите 5 с'тинки по въпроса (той не беше ли за наследственост при пеенето? Щото за какви адаптери и струни ми говореше някой?): 1. Наследствеността има значение за певческите способности. Категорично. Не дава в никакъв случай гаранция за успех, нужни са онези 'незначителни' 99% труд - и пак няма гаранция, но отсъствието на вроден талант дава гаранция, че успехът ще е ограничен, ако ще човек да се посере от труд. 2. Наследственост не означава непременно баща ти и майка ти да са били професионални певци (или гениални самодейци). Въпреки огромния напредък в генетиката, още не са напълно ясни механизмите на предаване на способности през поколенията. Известно е със сигурност само, че някои белези не се проявяват изобщо в следващото поколение, а през едно или дори през няколко. Когато някой се роди с уникален талант, а и двамата му родители са 'музикални инвалиди' - не е ясно откъде и откога по веригата идва оная комбинация от гени, която се е проявила точно в този индивид. Известно е също, че някои белези не идват по този път, а се появяват за пръв път у някои индивиди в резултат на аномалии и екстремни фактори (мутация). С две думи - нищо не е ясно, но едни се раждат с дарба, други - не. 3. Онази ограниченост на резултата, която споменах в (1) може да е на доста високо ниво. Тази граница, за човек положил достатъчно (!) труд, може да е - "солист на Вълчедръмската Опера" (вместо Павароти, например). Много хора с умерени способности успяват с усилие и постоянство да напреднат достатъчно, че за простосмъртния слушател да са "много добри" и даже (в леките жанрове) "страхотни" - примери по радиото колкото щеш. За съжаление, същото е вярно и за родения с талант, който го мързи да положи труд: такива също минват за 'голяма работа', но никога не стигат върха. - - - - Идеята, че всички се раждаме с равни възможности, съм я чувал някъде по-рано. Не е вярна. Хора - разберете: раждаме се различни!!! Създателят (ако вярвате в такъв) или Природата (ако не вярвате) са ни 'проектирали' да сме уникални, разнообразни и да няма двама еднакви на тоя свят. Ако бяхме еднакви, светът щеше да е много скучно място. И разпределението на качествата у хората не е нито логично, нито равномерно - свикнете с тази 'несправедливост', вместо да търсите марксистки обяснения, че се раждаме еднакво способни. Така както едни се раждат руси, а други черни - така и едни имат повече, а други - по-малко музикални способности. Още ли спорим по това? Ако сме съгласни по тая точка - нека се съгласим също и с това, че роденият със заложби* се нуждае от по-малко усилие да постигне даден резултат; или при равно усилие има шанс да постигне по-добър резултат. ОК? Съгласни? *заложба - чудесна българска дума, няма буквален превод на английски. Носи известен смисъл на неразработена, скрита възможност - като инвестиция, която иска много копаене докато даде плод. И накрая ще повторя любим куплет, който бях цитирал отдавна дугаде във форума: "Талантливо живей. Талантливо сей пшеница и къщи строй. Ако нещо не правиш красиво, талнтливо встрани стой." Едни се раждат с дарба за пеене, други - за шахмат. (Трети - като мене - са инвалиди и в двете области). Но най-важният талант е да разбираме къде 'ни няма' и достойно да отстъпим крачка назад. (Аз затова не се 'хакам' нито да пея, нито да играя шах ) Извинявам се за рзводнения ферман. Няма вече.

Алоо! Някой май не внимава в час Като съм казал "шперплат' и 1000 евро в едно и също изречение - не съм го направил, за да подхвана поредната тема "На големите марки им искат/плащат луди пари само заради марката". Нека оставим тая тема на клуба Стагг. Очаквах нечий мозък да се поразмърда над въпроса: защо, аджеба, шепрплатовите Стаг-ове са по 100 кинта,а на тези им искат два бона? И това точно шперплат ли е? Помислихте ли дали тези китарки са изрязани от лист шперплат - па макар и от най-качествения (корабен и самолетен, от който скандинавските дизайнери правят скъпи мебели, а българските дърводелци - тонколони)? Ако вземат такъв - малко трудно ще му байцват вътрешните листове (в маса) в различни цветове... Ами тогава - само заради цветовете ли са избрали такава конструкция? Ами как работи композитният материал на вибрации, сиреч - на звук? За грифа да не говорим: 'шперплатов' в шегата ми се асоциираше като лист шперплат - в равнината на фретборда (и явната му непригодност за функцията си - би се огънал като... шперплат). Но не е такъв случая. В училище сигурно сте си правили този 'експеримент' - да си огънете чертожна линийка на ръба на чина - било за изстрелване на топче от хартия, било за 'бръмчене' като мотор (или като бас-китара). После я поставяте 'на ребро' - и хайде огънете я надолу, де! Дори може да сте се 'шегували' (закачали) да счупите линийката на другарчето си с 'карате' удар (или вашата да са чупили?). Хайде ударете сложена на ръб линия, де! По-силно! Още по-силно!!... Не може да не ств виждали други китари, в чийто гриф има поне едно парче от друго дърво, вложено 'на ребро'. Понякога 2-3 (че и повече) такива 'линийки' се влагат открай време и в електрически, и в акустични грифове. Сигурно някой от вас дори има текъв. Защо тогава се чудим на този в Zoot Suit серията? Той просто отива до крайност: 'вложките' са толкова на брой, че от масивното тяло са останали само.. 2-3 вложки Очаквате ли такъв гриф да се изметне някога?... А някой някога рязал ли е дъска от бреза? Това, че е масово разпространена в дадена страна и не се внася, не значи, че е лошокачествена дървесина. Брезата,ако не знаете, е също изключително хомогенна: без чепове и чворове, без пресукани влакна ( и без много видим фладер изобщо), със затворени пори (!) и равномерни механични свойства във всички посоки. Такава монолитност е особено желана за различни части/елементи в лютиерството. И брезата не е непозната на лютиерите, в никой случай не е някакъв 'отпадъчен' материал дето не биха го погледнали... Всъщност материалът е толкова добър, че успешно минава за съвсем друго дърво в някои от най-скъпите ментЕта (спомнете си способността на брезата добре да се байцва ) Сигурен съм, че мнозина тук имат 'кленови' грифове (или гърбове и страници на акустична китара) без дори да подозират, че са.. брезови. Просто брезата си е много музикално и подходящо за китари дърво. Та - преди да скачаме и да съдим, добре е малко да помислим. Дизайнът си е дизайн - на едни ще им хареса, на други - не. Но тук не става дума просто за дизайн (иначе най-лесно биха боядисали китарите външно), а за различен тип конструкция. И времето тепърва ще покаже колко струват (или не) тези весели китарки.

Ей, това българския музикант много докачливо племе, брей! Страшно мразАт нЕкой да ги учи (те 'сичко си знаАт). Даже ако тона само нещо мирише на менторски (=поучителен, казва речника) - веднага на бой налитат. Белите ми (и отсъстващи) коси що плюнка видяха докато ми дойде акъла да спра да уча, че то ученето е лошо нещо, знанието е вредно и все едно най-люта отрова им даваш... А момчето дори не поучаваше - само сподели мнение, което е вярно (!). И истината боли, да. И става дума за мнозинството, а иначе винаги има изключения, които да потвърдят правилото. Шапки долу на 'правачите', в случая! (Аз на Така_ли_е отдавна съм му взел мерника : толкова много проекти, банди, концерти, албуми, всеки ден новини.. нещо не е наред тука. Така случайно не стават тия работи - има нещо гнило, я с 'групировки' е свързан, я със секти някакви... ) Я сега да залегна докато хвърчат плюнките (и паветата), посе пак ще дойда. Щото по тая тема имам да казвам!

Много съм назад от модата, значи. Тия дни като си вървях из града, краката ми кривнаха към района с музикалните магазини (Charing Cross Road, Denmark Street). Вече затваряха, а и аз бързах - но поне един бърз поглед по витрините за сверка на часовника. И окото ми хванаха тези красавици (по-долу): веднага се сетих за хипарската младост и всичко свързано с нея Понеже са и SG- чешит,направо си навяват за изрисуваното SG на Eric Clapton от времето на Cream... После погледнах на сайта на Гибсън (не ходя по такива, щото нова китара в къщата няма да влезе докато не умре някоя от наличните, а те пусти не се дават) - и нищо за 'онова' време и the Summer of Love. Маркетингът им, като гледам, е насочен май към девойките-рокерки. (За каква еманципация говорим ако им трябва различен инструмент?). Иначе са прилични китарки с всичко, което може да се очаква от Гибсън - от направа до звук. Интересното е, че са наистина от "шперплат"- слепени (със 'специално' лепило, както се твърди) листове бреза. Дори грифът е изцяло по тази технология ('баси - шперплатов гриф не бЕх виждАл!). Казват, че моделът е 'малко по-тежък' (заради полимерната смола - лепило, което помага и на състейна). Така увлечен, погледнах чак и за брезата нещо да науча. От многото неща се набива, че тя е (а)най-евтиния вид твърда дървесина, която расте обилно в Северна Америка (т.е. не се внася от екзотични страни) и (б) е дървесината, която най-добре се байцва във всякакви цветове. Тези два факта обясняват всичко На сайта им "искат" 2 бона (препоръчана цена на дребно), но както виждате - в магазините като нови са наполовина. Което хич не е зле за истински Гибсън, направен в хАмерика! У нас някой продава ли ги вече? Извинявам се за нефокусираната лоша снимка - с телефон, както си вървя и на лошо осветление - но се вижда за какво става дума (даже и цената се чете). Повече - на сайта.