Бицев

Пиши, наистина - тематиката на планирания сайт е многообещаваща, остава само 'някой' да налее съдържание около тоя скелет. Не вярвам да има нищо на български, което да се доближава като обхват и подход. Ще е полезно за мнозина от просто любопитните до склонните сериозно да се (само)образоват. И не 'само'. На слука!

Да свиря на такава клавиатура? Ти пък сега: аз на нормална човешка не мога, ти на тая обърканата ме караш Не , не е нужно да съм опитвал, за да знам със сигурност, че за 125 години не се е наложила. Явно мнозина други са се опитвали и не са я намерили за достатъчно добра, че да се откажат от класическата. Правени са опити да се обучават деца от самото начало, без да са познавали друга клавиатура - и те не са станали знаменити пианисти с нейна помощ. Може би не е чак толкова вълшебна, все пак - а? И ако спорът е изрично за теорията - защо ми даваш 'м'найсе примера за клавиатури? (Дето все свирят класическите скали и хармонии и нищо различно?) Дори нотните примери не нотират нищо различно - какво всъщност искаше да кажеш с тези примери?

^ Разбира се, че му обръща фазата - толкова се подразбира, че съм забравил да го спомена Да, микроофнчето е подбрано така и в предусилвателчето му има такива филтри, че да се усилва и обръща само (не само, а предимно - нищо не е съвършено) спектъра от шума, който (и в какъвто вид) достига през слушалката до ухото. На практика тези слушалки работят добре с постоянни, монотонни шумове със сравнително еднообразен честотен спектър и с преобладаващи ниски - като двигатели и подобни източници. На това помагат и времеконстантите на АРУ-то (автоматичното регулиране), които са доста инертни. Така например в самолета, макар шума от моторите много силно да затихва, когато ти говори стюардесата се чува - тя е в друга честотна лента и няма характер на монотонен източник (не съм порбвал с гласа на тъщата). Както казах, нищо не е перфектно и на практика шумът не се убива 100%, но затихва толкова, че имаме илюзията за тишина. Все пак е доста приятно и най-вече - полезно, защото отнема стреса. Дългото подлагане на силен шум е убийствено и дори след всичкото заглушаване което правят Boeing и Airbus, напускаме уж удобните седалки 'пребити' от умора. А с тези слушалки след, примерно, 7-часов полет Лондон-Дубай съм готов веднага да вляза в делова среща, свеж и без никаква умора от пътуването. Но тези слушалки нямат нищо общо със студийната работа! Да, смесването на слушалки е различно от това на монитори и в съответните раздели на форума доста се е писало по въпроса. Но там говорим за студийни слушалки (и не очакваме около домашното ни студио да работи мегаватова турбина). Противошумните слушалки, от друга страна, възпроизвеждат приятно музиката, но с не най-равномерна характеристика и някои компромиси (там главната цел е борбата с шума). Понеже си играя с някои музикални 'продукцийки' по време на ваканция и дори на командировка, разбрал съм колко заблуждават тези (иначе прекрасно звучащи) слушалки - като се прибера и чуя микса с дурги слушалки или на монитори. Но на път не мога да си позволя да нося цели колекции от слушалки С две думи - смесвайте си на студийни слушалки, тези са само за слушане на музика в дрямка и релаксиране когато наоколо бучат мотори. П.с. И те биват, както повечето стоки, с различно качество - и различни цени (от 50 до 500 долара). Едни от най-добрите са на Bose, модели имат Sony, Philips, Shure и доста други фирми - ако разтърсиш с "noise cancelling headphones" ще намериш много модели.

Даже 125 години закъснение, според приведения от тебе пример с ЯнкО. Интересно защо, повече от век след създаването и, тази клавиатура не се е наложила? Така съвършена, казват - поне да си беше извоювала някаква ниша, поне да речем 10% от всички клавишни инструменти да бяха с нея? (За сравнение: има много повече Chapman Stick басо-китаро-арфи в употреба по света, отколкото 'равномерни' клавиатури). И да се вадят от Гугъл линкове не е огромен принос във форума, особено когато много от тези примери бяха вече цитирани и разисквани в другите 2-3 свързани теми в този раздел. Лично гледам на такива примери като споменатата в предния ми пост мания за величие (неразбрани гении, за които промяната е по-важна от смисъла и). Нововъведение, което се измисля, а после ползата му се изсмуква от пръстите. Решение, което си търси проблем. Иначе еволюцията продължава. Не е изключена и революция някой ден. Но това от твоите линкове не е Тя.

Това е така. Това не е точно така. Теоретически, чрез дефазиране на единствен (моно) сигнал може да се намали и акустическия звук. Но НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА в къщи (във вашия клуб, вашето студио - няма да се получи) Първо теорията: ако барабанчето е точков източник с нулеви размери, уловим му звука с микрофон, разположен в същата точка, усилим го през фазово-линеен (не променящ фазата) усилвател, след това му обърнем фазата на 180 градуса и го пуснем през говорител, разположен в същата точка (дето са микрофонът и барабанчето) с точно същата сила - дефазираният звук напълно ще унищожи оригиналния и до нас няма да достигне нищо - тишина! Сега практиката: Безброй фактори наслагват нежелани и непредсказуеми фазови, честотни и амплитудни изменения. Никой звукоизточник не е идеална точка, а си има размери. Микрофонът никога не е точно на същото място, т.е. вече улавя пропътувал (и дефазиран) звук. И най добрите усилватели внасят фазово-честотни изменения; нивото на изхода никога не е равно на оригиналното. Говорителят съвсем не е в същата точка като микрофона; има и безброй отражения от помещението, всяко идва с различна фаза... Та задачата да 'заглушим' барабана със собствения му дефазиран звук става трудничка. Практически - невъзможна. Но доказателство, че принципът работи, са добре познатите активни шумозаглушаващи слушалки. Понеже работата ми налага много пътуване, аз редовно ползвам такива по самолетите. Обикновени стерео слушалки, но имат и вградено микрофонче (моно), което улавя околния шум. После малко усилвателче го усилва с автоматично регулиране до същите децибели като оригинала и го пуска заедно с полезния сигнал в слушалките. Резултатът е блаженство: и при изключено шумоподавяне затворената система на слушалките изолира (донякъде) ухото от шума на моторите и музиката се чува (уж) по-добре. Но като цъкнеш копчето, мигом става ясно колко шум всъщност е имало (но мозъкът ни се е адаптирал да го игнорира). Изведнъж музиката става кристално чиста, а в паузите - тишина! В добре затворения обем между възглавничката на слушалката и ухото това работи; но с говорители и реално помещение ще стане само още по-лошо - не се хабете да експериментирате

На въпроса най-подхожда 'соломоновски' отговор: и да, и не НЕ, защото утвърдената теория добре описва явлението музика и добре служи като фундамент за създаване на нова музика. "If it ain't broken, don't fix it!" ДА, защото и тази утвърдена теория не се е родила изведнъж в днешния си вид, а е плод на дълга еволюция. Не можем своеволно да слагаме точка на еволюцията - тя неизбежно продължава. Промени в теорията се появяват (инкрементално) по всяко време, и още такива ще има - там и тогава, където и когато са обосновани и смислени. Наскоро прочетох - не помня къде - за един курс по музикални технологии, където двамата професори, водещи курса (и създатели на учебния материал) обявяват двете най-значими технологични музикални постижения в историята на човечеството. Те не са никой от инструментите за правене на музика, а са формулирани така: 1. Нотната система и нейната еволюция 2. Звукозаписът и неговото усъвършенстване И двете, както е подчертано, са плод на развитие. И не спират да се развиват дори днес, в някаква илюзия за постигнато окончателно съвършенство. Но радикалните промени в теорията - заради самите промени и без радикална потребност - са евтин начин някои хора да се почувстват велики. Пък макар и като неразбрани новатори, и това топли его-то. (Непризнат гений е дори по-велик от признат гений...) И понеже в сродните и спорни теми на този раздел не веднъж се въвлече и математиката - пак наскоро прочетох, че математици от изследователския екип на (не друг, а) Microsoft, при решаване на актуален проблем се е наложило да 'изобретят' нова математична нотация - няколко символа, описващи действия и взаимоотношения, които не могат да се опишат с познатите символи. Трябвало им е няколко месеца време и сериозни консултации с други специалисти, за да се убедят (а)че новите знаци са наистина нужни и (б)как именно трябва да изглеждат от психо-комуникативна и ергономична гледна точка. И сега ги предлагат на световната академична общественост за въвеждане като стандарт - допълнение, а не промяна на съществуващите. Та и в тая 'нотна система' ще имаме към познатите плюс, минус, корен, интеграл.. и още 2-3 нови 'нотни' знака Наздраве за вечно развиващата се музикална теория (и практика) !

Cool ! ЧНГ и на тебе. Добре се е получило - и аз харесвам тоя ритъм и съм си играл с него (макар, че при мен е обяснимо - когато 'прохождах' ранния рок и поп беше 90% в 6/8 или на триоли). Може би за това откъса ти (въпреки съвременния китарен звук) има лек мирис на ретро. Но оттук до шафъла е само една нищожна крачка - опитай да смениш ритъм секцията в шафъл в същото темпо, да видиш как изведнъж цялото парче ще 'натежи', особено с тоя китарен звук

Чета и почват да ми минават нелепи мисли: 1. За тези, които искат да свирят на хубава китара още днес, а да плащат после - решението се нарича кредитна карта. Купуваш, после изплащаш. Банката ви е сложила нисък лимит? (Или - пази Боже - отказва да ви издаде карта?) - Намерете си по-сериозна работа. Не можете да си намерите? Ами защо тогава съдржниците в соц-касата да ви вярват, че ще си изплащате без да имате надежнди доходи? Свидят ви се лихвите към банката? Много просто - спестявате, вместо да теглите кредит (дори ще ви дават лихви) - и когато имате сумата, купувате мечтания инструмент... ===== 2. Дарението винаги а благородно нещо, но и благородните каузи биват не винаги равностойни: - Хора умират (буквално) без медицинска намеса (лечение, операция), която е финансово непосилна за тях и близките им. Може да ви звучи познато... - Други умират да имат скъпа играчка - още утре, нямат търпение да спестяват 12 месеца. То и даването назаем е благородно дело, не само безвъзвратното дарение - но се чудя къде да насоча сега скромните си налични (набрах ги вчера от едно дърво, няколко паднаха и от небето със снега)... Чудя се...

Ха, ха - помня времето, когато Cry Baby значеше VOX Това именно е 'класическият' / оригинален уа педал, казват че Джим Дънлоп го копирал, пък по-късно платил лиценз за правата или нещо подобно... няма значение. Разликата: никакви 'нови функции', просто за няколко параметри са направени възможни фини настройки в 535Q, та музикантът да може да си изкусури точно какъвто вариант на 'уа' ефект му харесва. Когато нямаше такъв модел, параметрите бяха подбрани за най-харесвания тогава звук и фиксирани (представи си много копчета, всичките залепени с тиксо да не се пипат). И все пак се пипаха: музикантът не го свърта и все човърка да подобрява нещо По мое време се сменяха съпротивления и кондензатори (особено последните), да се докара "по-изразено" УА (нещо като 'уи-уи' вместо стандартното 'оа-оа'). Повечето от великите са го правили - сами или с познати техници, особено Хендрикс и Пейдж (послендият си е малко жичкаджия и тон-инженер, който не знае; та си е донатъкмявал и 'уа'-то). Като се усещат за тези вездесъщи модификации, Дънлоп пускат един модел 95Q (свирил съм навремето с такъв - 'направи си сам' копиран от купешки), където е изведено едно допълнително потенциометърче за регулиране на Q-фактора. За това мистично "Q": не е филтър, а параметър. Самият педал е филтър (band-pass, на езика на инженерите), т.е. пропуска само определена честотна лента и занижава всички честоти извън нея. Като 'квакаме' - местим тази честотна лента по звуковия диапазон. Без да навлизаме в технически подробности, Q-факторът на един такъв филтър показва колко е широка лентата и колко е разликата в пропуснатия (или усилен) сигнал спрямо не-пропуснатия (затихнат). Ако си го представиш като графика с форма на камбана - колко е висока и тясна гърбицата (или пък ниска и разлята). Звуково в първия случай ефектът е много по-изявен, във втория - по-умерен или слабо загатнат. Ясно е, че за различна музика и различен вкус и едното и другото може да са за предпочитане. Затова в 535Q има възможност за подбор. Има също регулации 'откъде-докъде' да работи ефектът (спрямо пълния диапазон на китарата). (Това стана важно с масовото използване на нестандартни настройки, особено отпуснати по-ниско, както и баритонови и 7-струнни китари). С две думи: този модел не е просто маркетингова измишльотина за вземане на пари от наивни музиканти, той си дава някои предимства, за онези на които разнообразието и фината настройка е приоритет. Разбира се, добавените компоненти не струват колкото целия педал без тях (не са повече от 20% от базовата себестойност), но цената отразява търсенето и ценността на такива настройки в очите на ползувателите им. Не бива да се забравя, че и без допълнителните настройки, един 'уа' педал (от каквато и да е марка и модел) е изключително богато изразно средство с почти неизчерпаеми възможности. Толкова много може да се направи с 'простия' 95-модел, че ако някой му е изчерпал възможностите - да ми се похвали в ЛС да му дам няколко задачки за домашно И последно: има малка разлика между моделите 'original' и 'classic' (някои я намират за голяма и важна разлика). Лично препоръчвам последния, в номера на модела трябва да пише 95F. Това F е за 'Fasel' и мнозина го боготворят като някаква магия. Не е нищо особено, но се чува разликата в звука. Работата е следната: в схемата има една бобина (дросел), която в старите (от времето на VOX) педали е от някаква марка Fasel. Има малка разлика в индуктивността, вероятно и в други характеристики на този компонент - но е оказал достатъчно влияние на звука, та Дънлоп да го издирят и вложат в отделен модел, който се твърди да прилича повече на Хендриксовия звук, отколкото педалите без буква F. Мисля, че съм срещал по каталозите за китарни чаркове да се продават отделно бобини Fasel за смяна 'направи си сам'. Както вече казаха и други - въпрос на свободен избор: едни предпочитат много настройки и много екстри. За мен лично идеалното устройство има само едно копче. На него пише 'ON'. И като го натиснеш... - работи, дагое..!!! 'Простите' модели classic и original също подлежат на много лесни донастройки и модификации с лесно достъпни части и елементарни умения с поялник. Но както споменах: нека първо се научим да свирим с него както е направен, после да го бъзикаме и подобряваме. Или да си купим нов с 1000 копчета... На слука!

Доста субективен случай, като игнорираме честотните корекции, закъсненията и панорамното разполагане - останалото си е просто въпрос на вкус. Помага това, че мнозина в тази публика имат близък вкус Звукът на ритъм-китарата за моя вкус е перфектен (и за конкретната партия, и избрания маниер на свирене). Не бих го пипал честотно, само пространствено. Звук-трепач отсЕкъде. На солото, пак по мой личен вкус, бих дал една идея повечко 'захапка'. (Не кривоч, а само честотен 'байт'). Или каквото му е нужно, за да е още по-'мачо' на фона на вече доста мъжкия ритъм. Но това са само дребни нюанси и, повтарям, субективни неща. Иначе звукът си е страхотен - за тези партии и стил.

УтепАло се е! Много интелигентен аранжимент и вокална интерпретация, а китарата е така на място като 'там да се е родила', безупречно вплитане в единен аранжимент, браво! На това му викам класа - първата ми неволна мисъл (позабравил какво знам за тези имена и като чух пеене на български) беше "Евала на тия нашенци! Те няма да ни посрамят на коя да е сцена по света и навсякъде шапки ще им свалят!" ... А после си дадох сметка, че те всъщност са.. на "коя да е сцена по света" и там им свалят шапка. Да не забравяме, че и оригиналната композиция е от още един такъв, от същата класа. Живи и здрави да сте, осветихте ми празниците!

Амбициозно - и добре реализирано. Още, още, ..ще, ..е..!!

Ти кат' си написал "поп-фолк" (че и имена споменаваш) малко ме изплаши - но то си е един съвременен инструментал, с (леки) фолк нюанси, напълно чист от пошлата страна на жанра, натрапил се под това (иначе смислено) име. И "джаз" да се намери тук ще иска напрягане на въображението, макар че бъдещи аранжименти няма да е трудно да го въведат. Дори да не беше използвано във визуалния контекст (харесах и снимките), като че ли най-подходящо жанрово определение би било 'саундтрак'. Свежо и приятно - давай повече от това!

Много здрави записи! Много модерни композиции и аранжименти - за времето си, освен безупречното свирене. (Дори малко се натрапва въпросът дали някои днешни наши китаристи не живеят още в това минало време и се опитват да свирят така?..) Аз помислих дали не става дума за друг албум на Ричи - касетка от средата на 90-те, която получих в чужбина от съучастник в записите и ми беше първото задочно 'запознанство' с китариста. Но там имаше вокали - от гостуващи наши рок звезди като Васо Кръпката, Кацата, Ники Томов и др. Но това тук явно е различен албум - при това по-стар, но от същата висока класа. Групата ви има рядък късмет с такъв музикант в редиците си - висок еталон за останалите членове. Успех! П.с. А историческите му записи (при разрешаване на вероятни издателски права) заслужават дигитално преиздаване, може би ре-мастър за по-новите медии и канали на разпространение - и съответна популяризация сред днешната публика.

Много добро! И свиренето, и композицийката (тя еминиатюрка, но бъка от идейки и дори може да се развие). Класа! И Мултиак-а го бива (е, и него можеш още да разсвириш да му покажеш най-добрата светлина, било с неговите си настройки, било с малко редактиране на записа - или и двете). Да ти е честит! (Почти роднини - аз си свиркам на младшето братовчедче Seagull, общото е само кедъра и майстора - което не е малко). Ще ме извиняваш, но крада без да питам - свалих МР3йката и вече е в плейлист заедно с титани на жанра, който се върти и пред чужди и непознати хора в паузите на лекциите ми Чакам албум! П.с. И още чакам продължения на онези хубави акустични дуети с женски вокали, които беше почнал да пускаш не толкова отдавна, но заглъхна?

Зависи от ОС-а на лаптопа, а също и от звуковата карта (вграден адаптер), но в най-масовия случай е така: Миксерът на Windows (XP, от каквото пиша в момента) има опции 'Playback' и 'Recording'. Само във втората от тях, на микрофонния канал като отвориш 'Advanced' има и допълнителна опция (тик-бокс) 'Mono microphone'. Като го цъкнеш на 'включено', подава моно сигнала и в двата канала на стереото. Това го няма в едноименния канал на 'Playback'. Не змам как е в караоке-програми, но в много live и real-time ситуации (напр. Skype), микрофонните параметри се контролират именно от 'Recording', макар че не се прави никакъв запис и привидно уж само възпроизвеждаме. - - - Иначе хардуерният вариант е да презапоиш на мястото на жакчето едно стерео- такова (като подадеш 'живата' жичка ина двата канала). Или да си намериш по магазините за аксесоари един преходник за стотинки.

Саунда на "бандата" е страхотен: по-модерен, с по-малко 80-тарски стереотипи, суров и "напред" (който не харесва "in your face" да се върне в 20-ти век и да си слуша тамошните звуци). Има, разбира се, неща за доизпипване, но концепцията е добро попадение. Малко по-трудно ще ти е със соловите партии: там работата не е толкова в звука (и отй може да е по-модерен), отколкото в маниера на свирене. И всичко хубаво, вече познато като "почерка на Налбантов", малко изостава от хода на времето. Фразировки, ликове, бендове и работа с уами-то - перфектни са, но малко не се връзват с новия саунд. Ще ти е предизвикателство да излезеш от собствената си кожа, но от сърце ти пожелавам да се "преоткриеш' и с обновено свирене, не само тон. На слука!

"The LA Chillharmonic" (Richard Smith). Перфектно! Професор човек, какво друго?! Финес, майсторлък и.. абсолютен chill. Recommended! * * * * * (5/5)

Китарата има отличен тон, може да се донамества по-добре като микс, но емулацията е много реалистична и 'жива'. Разбира се, 'тонът е в главата' и твоята фразировка и цялостен маниер на свирене ще се разпознае от километри, но абстрахирайки се от нотите, този китарен звук е попадение. Барабанчето още ми избива и басът ми е доста мътен. Много са възможните причини за него, но сега само се разпознават височините на нотите, което е само първа стъпка над тотално размазания бумтеж. Т.е. изпълнява си хармоничната функция, но не и ритмичната - за което трябва да се чуват форманти, атаки, динамика. И чак после, следващата степен е да 'живне', да има 'свирач' зад тоя бас (пък дори да е виртуален). Не басист-солист който се пречка с китарата, а просто добър басист. Далече е още от това този бас. Може би заради барабанчето и баса, а може и поради собствените и параметри, касата се чува предимно 'по подразбиране' (всеки слушател я има в главата си, но я няма в микса). Не да е 'по-силна', а да участва по-отчетливо в groov-а. Понеже говорим за 'звук на албум', в него вероятно ще има много китари с различни звуци; не се съмнявам, че всичките ще ги докараш добре. Но общото между различните парчета, т.е. звукът на албума - ритъм секцията ще го определи, та затова - повече внимание на нея в 'програмната' фаза на албума, когато му дефинираш цялостното звучене. Опитай да поработиш над един микс без никакви китари като начало. И без клавири - само барабани и бас. Когато това зазвучи "убийствено', като самостоятелна музика - почваш да мислиш къде да отвориш (честотно и пространствено) място за китарни партии. (Сега ми се струва, че си драснал набързо ритъм секцията, защото си нямал търпение да засвириш на китара ) Или може би имаше предвид - китарен саунд за новия албум? .

Може, както каза Slinky, и както беше споменато е легитимен модел (наем), който се прилага успоредно с другите модели (свирене на твърд хонорар или на вход, определен и събиран от клуба). По масовост и популярност последният доминира в страните, където имам наблюдения, а твърдият хонорар е най-рядък. Наемът е някъде по средата. Наемът, естествено, много ще варира - защото клубовете не са еднакви - имат и различен капацитет (брой места), и различна по размер сцена, и различна сосбствена икономика. Може в наема да влизат много неща (озвучаване - и не само централно, а и инструментални апаратури; осветление, барабани, пиано и пр.) - а може и да се дава под наем просто сцена, а всичко друго да са 'екстри' (опции, за всяка от които се плаща отделен наем). Само едно нещо не може да влезе в наема. И дори като 'екстра' няма да го има в менюто... Сещате ли се кое е това нещо? А иначе си вземайте (след като платите наема - в аванс) 100% то входа. Ама 100% от нищо знаеш ли колко е? Та - нещото се казва публика и пак се връщаме там, отдето бяхме тръгнали: Ти щедро предлагаш на клуба да си печели "колкото си иска' от пиенето. Да, ама за да печели поне малко, някой все пак трябва да влезе в заведението. Как си представяш на вратата да стоите (според предложението ти) вие и да посрещате хората с: "Тази вечер тук се свири хеви метъл, входът е 5 лева". Изгонваш всички, на които това не им е любимата музика и/или не им се дават 5 лева. Без хеви метъл и без вход на клуба му идват, да речем, 100 човека и всеки оставя поне (!) 5 лева, в които клубът има поне (!) лев печалба. Това ще покриете с вашите 100 лв наем. Ами неговия наем (защото малцина са собственици на недвижимостта, в която оперират)? Ами заплатите на персонала? Електричеството, рушветите на санитарните инспектори, разните общински лицензи и пр...? Ами амортизацията на 'централното' (нали искате да е чисто ново, ама все такива като вас го скапват)... Дори в малък клуб, дори в делничен ден - 100 лева наем оставят оператора на клуба на червено. Някой като Slinky (понеже е И музикант) може да ви пусне гювеч, но не очаквайте такива наеми, особено с събота и неделя. Има разни решения и на този проблем - на някои места до определен час е без вход (и когато стане с вход тази публика си остава вътре, но не се брои като заслуга на музикантите). Някои клубове си подбират кой ще свири и дори срещу наем не пускат всеки. Други слагат високи наеми, които им изплащат всичко гореспоменато (и автоматически служат като бариера да прогонят бандите без шанс да доведат публика)... - - - - Говори се за цивилизован диалог между страните. Може ли някой, най-после, да каже: КАКВО ПРЕДЛАГАТ МУЗИКАНТИТЕ НА КЛУБОВЕТЕ? Какви ползи и облаги имат последните от това, че ще предоставят сцена на вашата група? Как ще се доказват и измерват тези ползи? Какво ще загуби клубът ако вашата група не свири там? Кои са неотразимите причини клубните собственици да ви обичат и да желаят вашето присъствие в бизнеса им?

@docc: Хайде да не слагаме засега Мексико и дори Канада (Безмитна зона не е съвсем същото като пълна икономическа - и политическа - интеграция). По данни, с които бегло съм запознат, напоследък ЕС превъзхожда САЩ по БВП и по ППС (паритетна покупателна способност). Понеже не съм ровил за сравнителни статистики за музиката, приемам (тук вече признавам - доста 'наизуст'), че средният европеец има равни културни потребности със средния американец - и равен талант да произведе такива ценности. От малко по-голяма икономическа баница, правя извод, малко по-голям е и музикалният пазар. (Имаш правото да ме обориш - с аргументи и факти, както винаги правиш - и да докажеш, че в битието и душевността на американеца културата е средностатистически по-важна от хамбургерите и от същата потребност на европееца). Но дори европейският пазaр да е малко по-малък - той пак ще да е съпоставим и близък до американския. И несравнимо по-голям от пазарджишкия. Поради което оставам на позицията си, че българските музиканти нямат право да се оплакват от малък пазар, пазарът им е (поне) цяла Европа. Това че не доминират потенциалния си пазар е може би по вина на кривия Космос. - - - А по темата нещо да кажеш?

^ > "...защо всичко което става в Америка трябва да става и у нас ?" А ти защо свириш американска музика, а не местна? По твоята логика чалгата е по-правилната музика за българската сцена (и по реалностите на пазара - май наистина е така). Никой не е казал всичко американско да се пренесе слепешката у нас (макар, че мнозина усърдно опитват), човекът сподели полезен опит за осмисляне и съпоставки, без да го натрапва като модел. Твоята реакция не беше премерена нито етична. > "...всичко зависи от пазара, тук пазара е малък..." Грешка. Българските музиканти имат по-голям пазар, отколкото американските. (Не се смейте!). Европейският съюз има по-многобройно население (т.е. публика за музикантите) и по-голяма икономика (т.е. пари, с които да се плаща за музика) отколкото САЩ. Българските граждани (в т.ч. музиканти) имат свобода на придвижване без граници в рамките на този пазар и свобода на изява с изкуството си без политически, расови, религиозни или други ограничения. Всеки, който говори за България като самостоятелен и затворен пазар, живее в някакво негово си минало време. А иначе такива мега- концентрации като Ню Йорк и Лос Анджелиз са голяма рядкост и в Америка. Там е пълно с населени места, чийто музикален пазар е по-малък от Пазарджик (примерно). Но никой не е седнал да се оплаква, че им е малък пазара... - - - - Пазарите не се определят толкова от мястото, дори не от големината, а от търсенето и предлагането. В предишен коментар в тази тема поставих въпроса за искането и даването между музикантите и клубовете. Никой не отговори (това си е принцип на форума: всеки си пее неговото без да слуша другите). Не стана ясно има ли далавера в тези взаимоотношения (и за кого). (Ако пак погледнете там, не четете - като мен - по диагонал; вижте обясненията към всяка от 5-те точки). @Mark Avrelii - ти какво мислиш по този въпрос?

Battle Studies - току-що излезлият нов албум на John Mayer. Доста различен, макар и с много от познатия маниер на свирене и пеене. Безупречни композиции и аранжименти, този път силно опростени - но много стилни и затова по-въздействащи. 4-5 явни хита още от първо слушане и много оригинална (макар че ще се окаже спорна за някои пуристи) версия на Crossroads. Горещо препоръчвам!

(Редакция: писал съм успоредно с Ангелина, но не си портиворечим, просто различни нюанси на темата) За да не ходим много далече , предлагам да оставим засега безплатните концерти на открито, темата беше за клубове и какви пари може (или не може) музикантите да изкарват от свирене там. Очертаха се повтарящи се от няколко колеги изисквания - КАКВО ИСКАТ МУЗИКАНТИТЕ ОТ КЛУБОВЕТЕ: 1. Да им се заплаща прилично - независимо от вход или от твърд хонорар, мнозина се изказаха, че понеже не могат да си платят таксито (бирите, парното или нещо друго) с понастоящем предлаганите пари, те са се отказали (или предстои да се откажат) от свирене по клубове. Резонно изискване, не можем да ги упрекнем за него. Остава въпросът откъде ще се вземат тези пари - от входа ли, от надценката на алкохола ли, или от дълбокия (както се подозира) джоб на собствениците - но това е проблем на собствениците, не на музикантите. Последните само искат да им се плаща. Добре. (Ако е за едната слава - могат да свирят по училищата, но не за това беше думата). 2. Да не им се диктува какво да свирят - ако искат кавъри, ако искат авторска музика. (По възможност само хевиметъл). Всеки иска така. Стара народна мъдрост казва, че който плаща - той заръча музиката, но това е нещо много старо, сигурно е комунистическо; в днешно време не робуваме на стари мъдрости и това е положението: музикантите си решават какво да свирят и никой не им се бърка. Може. (Може, но... ?) 3. Обстановката в клуба да е на ниво - никой не иска да свири в опушени дупки без вентилация и с миризливи тоалетни, с пияници или грубянска охрана, с обслужване под всякаква критика и пр. и пр. Няма проблеми - има и свестни клубове или поне собственици, които се опитват да ги подобряват. Инвестициите в интериор и климатизация, разходите по поддръжката, наемите, персонала - са си проблеми на собствениците. Не на музикантите. Те (музикантите) само искат клубът да е приличен и приятен. 4. Да има качествено озвучаване - поне (каза някой) инструментални усилватели и барабани, като не се брои централно озвучаване с пулт с достатъчно канали и достатъчно колони и монитори. И всичко да е ново и да работи! Няма значение, че счупените миксери са счупени от вас миналия път (или от такива като вас, музиканти - не от бармана). Няма значение, че амортизацията на това оборудване, поддръжката и обновяването му не се финансират от Отворено Общество. Важното е да има добро озвучаване. А, да - И добър озвучител (можещ и компетентен - такива обикновено не вземат много пари и се срещат под път и над път). Откъде ще се вземе всичко това (и средства за това) си е проблем на клуба, не на музиканта. Последният иска, скромно и просто: озвучаването да е тип-топ. 5. Да има достатъчно публика - ей тука е малко по-сложно, но ние сме скромни: нека да не се пръска клубът по шевовете, да е само наполовина пълен (като оптимисти казваме ние, вместо полу-празен). Но да не е съвсем празен, само с нашите шест приятели, двете гаджета на басиста и изостаналия от предната вечер пияница. Иначе те (музикантите) си имат армии от фенове, но не ги искат в клуба. Тук друга публика трябва да се намери и това е отговорност на клуба, музикантът към привличането на публика няма отношение. И понеже (поради конячната криза) публика се оказва, че нямало (още никой не каза дали е истина) - без публика мнозина вече не щат да свирят и са зарязали (или се канят да зарежат) музикантстово. Публика, бе - съвсем просто нещо, колко му е?! Много ли искаме - да ни се осигури публика? - - - - - Само пет, съвсем прости и човешки изисквания. Ще сме много несправедливи, ако кажем че тези 5 точици са неоснователни или прекалено завишени. Съвсем човешко е (като в Хартата за Човешките Права) да се иска това - и който каже, че тези неща не са нужни на музиканта, ще излъже като някой мръсен политик. - - - - И КАКВО ПРЕДЛАГАТ СРЕЩУ ТОВА МУЗИКАНТИТЕ? Не малко: своя уникален талант. Незабравими преживявания с тяхната ненадмината оригинаана музика или с безупречни (ама наистина 1:1 с оригинала, майна!) копия на велики парчета от велики банди. Възможността да ги черпим по едно питие, за да казваме после, че сме 'си пили пиенето' с известна личност. Да се ръкуваме и три седмици да не си мием дясната ръка след това, докоснала величие. Автографи. Изплютата им дъвка, залепнала неотделимо на подметката ни. Сигурно има и много други неизмерими ползи за собственика на клуба (подсещайте). Става ли сделката? П.с. Декларация: не притежавам и не управлявам клуб, и ннямам роднини и приятели в конячния бизнес. Ако на някой горенаписаното се стори пристрастно, да: музикант съм. Сумарно към 10 години (в различни периоди) съм свирил в заведения за пари. Ако представлявам страна в тази 'сделка', тази е страната - музикантската.