Бицев

Ще съм благдарен за съвети от лютиери, но не само (те имат високи критерии), а и от дърводелци или просто добри домашни майстори. Китарката е малко необичайна, показвал съм я във 'Фукня' преди доста време - Traveler Pro, някой може да има подобна или да сте я виждали по магазини и сайтове. Миналото лято на една яхта (винаги я нося по ваканции) успях да я спраскам и оттогава чака да се наканя да я поправя и все 'нямам време' (=мързи ме + не умея). Доста трудно е да я разнасям по лютиери, трабва да има саморъчно решение? То се затруднява от моите обстоятелства: - НЯМАМ иснтрументи и условия. Е, имам малка любителска дрелка и някои елементарни домашни инструменти, но например - никакви стеги/менгемета/захвати нито стойки и други устройства за контролирано водене на бормашинката в една посока. С други думи: ако може ремонтът да става с джобно ножче и универсално лепило тип 'Плюнка'... - ИМАМ две леви ръце и каквото захвана го правя нескопосано Детайлът е отделен сгъваем 'крак', с който китарката се подпира на коляното ти при вирене седнал (а аз предимно така свиря). Съдържа половината електроника (потенциометрите, жака) и понеже за това има кухини - по-лесно се разцепи, точно където е пробиван за жака (най-слабото място, не е изненада). Ето: Както се вижда, не е просто пукнат, а напълно разделен на две части. Отзад в момента го държи само плочката (капак на куината), но това е колкото да не се разпадне и изпогубят чарковете - не е използваем по предназначение в този вид (макар, че електрическите връзки не са прекъснати и си свири - само няма на какво да я подпреш и е много неудобно). Ако само го залепя - дори с някое "супер яко" лепило, опасявам се, че няма да държи и ще се разлепи (или счупи в съседство с лепеното) - защото все пак носи тегло, макар не много голямо. Представям си, че правилният начин е с някакви дюбели или щифтове, които да влизат и в двете части - но без специално приспособление е изключено да пробия насрещни дупки, които не само да съвпадат по място, но и по посока - да са съосни (по една права линия и в двете части). За това предполагам рябва някакъв водач при пробиването, какъвто нямам и няма откъде да взема Хайде сега да чуя решения - и по възможност, без подигравки

И ако искате да живеете >90 години, навъртайте се по места, където гърмят атомни бомби. Проверено и доказано от горния случай!

Майката им се разгонва на тЕа електрони, питаш ли ги к'во им е!?..

^ Yeah - let's all go Flintstones [emoji12]

Не!

Точно това намирам за полезно в случая: отделна верига за всяко от двете. Иначе октавно разделен бас си имам с процесор, но е голям компромис: или баш баса 'го няма' в звука, или го изкарваш някак, но си трепериш за говорителите... С подходящи DI кутийки в централното или при запис е друго, но и там този 'адаптер' (той е нещо повече) ще е полезен... Колкото до жабите и гьола съм съгласен: в присъствието на басист не го правя, но често съм в отсъствието

Това го бях 'изобретил' (в главата си : ) още преди години, но никога не го опитах, а човека го е патентовал, направил е работещ прототип и набира инвестиции за серийно производство - браво! Заради стара любов към баса (и неугасващ инстинкт) често свиря басови партии на китарата, записеал съм така бас - октавно свален с процесор. Но с такава верига останалата китара вече не е китара, макар да е използваема за 'интересни' звуци (а някои процесори имат и режим унисон със смесване на сваления и 'сухия' сигнал). Но тая джаджа опростява нещата и добавя интересни комбинативни възможности... Може и да я опитам. Някой ден...

Ти ми събираш очите, бе! Наистина те помня с пианото и новата ти (тогава) електрическа китара, от която първите чути тук звуци си бяха лирични. И не на последно място с легендарния флойдски джем с Ангелина и Боби Зашев, в който даже и аз се набутах неканен да го поразваля малко... Влизам след немалко отсъствие във форума и попадам право на оня 'конкурсен' саундтрак към рекламно клипче - не повярвах на ушите си! Чух зрял, дори закоравял рокаджия от най-висока класа. Не само с можене, но и с оня непреводим рок attitude, който бих нарекъл неистов хъс. И сега откривам този запис, събуден от пресни коментари - явно няма нищо случайно. Албум завършваш (къде да го поръчам?), клип снимаш - желая във всичко голям успех! [emoji106]

Няма 'твърде скъпо' или 'твърде евтино' - ВСЯКА цена е точна! Адам Смит, прадядото на икономическата мисъл (чиито концепции животът продължава да потвърждава до днес) е писал по въпроса: "Вярната цена на всяко едно нещо под слънцето е толкова, колкото оня, комуто то е нужно, е готов да даде за него. " Обърнете внимание на ключовите думи НУЖНО и ГОТОВ ДА ДАДЕ: Нужно: който е учил психология или бизнес-науки сигурно знае 'Йерархията на потребностите' на Маслоу. Там на дъното на пирамидата са физическите нужди (храна, вода, защита от студ и жега), но нагоре стават все по-абстрактни - емоционални и духовни потребности. Приемете, че някой има емоционалната потребност да се чувства гот от притежаването на такъв кабел. Готов да даде: не значи луд, а просто може да си го позволи. Някой и за храна не е 'готов да даде', други си поръчат позлатени коли с инкрустирани диаманти в джантите. Прост икономически закон и работи безотказно като физическите закони. Щом някой дава исканите пари, значи е готов да ги даде, понеже има потребност от такъв кабел: цената е точна. А в този форум болшинството нямаме тая 'духовна' потребност и НИКОЙ не е готов да даде толкова пари. Това не значи, че други хора другаде грешат в нещо

+1 Художник е думата! [emoji106]

> "...китарата от снимките направо е за сълзи... " Не е. На човка му е застрахована за петорна сума колкото му е струвала изработката по поръчка. Което е платило перфектния и експресен ремонт от най-добрите лютиери на фирмата. И далеч не му е единствена, а пък тази с ремонта и с историята си става още по-ценна. Не го мисля (виж, аз и ти, ако беше някоя от нашите, преди да пророним сълза можеше да си идем от инфаркт на място )

Дими, много добри работи, браво![emoji106] За 'Гора' също ще ти пиша. АнгелинО! (Здрасти) Защо ме караш да влизам със заяждане?! [emoji12] [emoji4])) Човекът не каза, че 'прилича', а му 'навява спомени', има разлика. Темата мелодично и хармонично не прилича, обаче китарки, виртуозно изсвирени, добър акустичен звук добре записан, лежерно темпо и настроение... асоциации, бе! На мен логото на една технологична фирма оня ден ми 'навя спомени' за мириса и вкуса на чеверме в Родопите по Гергьовден. Иначе хич не прилича А музиката какви асоциации е способна да поражда, нима не знаем?.. Приятен уикенд! [emoji106]

@Kalmar: Виж все пак клипчето дето споменах То е хумористично, но действителността не е била много различна: китарата е счупена в твърд куфар, който си е останал здрав. Има във физиката неща като маса, инерция и ускорение - и 'нелогично' за мнозина, в най-твърди опаковки най-много се чупят нещата. Като в стария виц за най-добрия български каучук дето работник паднал с гумени цървули от скелето: "На цървулите абсолютно нищо им нЕма!!.. Обаче на човека му се е#а майката... "

Така е, като на Ваи са му толкова тънки грифчетата, че и дълбани да се слагат всякакви работи вътре Това с Кремона'75 нямаше да се случи )), дори в неподплатения тънък калъф дето даваха с нея...

Много авиокомпании позволяват и инструмент в куфар в салона, АКО му се купи билет със самостоятелно място (като пътник). Така пътуват много класически музиканти с чело и контрабас. Ако имаш майсторска концертна китара (или серийна от висок клас) - това е начина. Който дава инструменти за товарене с чекиран багаж, не е зле да се запознае с култовата история на моя приятел Дейв Керъл, канадски кънтри музикант, неизвестен до случката, а след нея (и заради нея) - световна звезда. Когато хамалите на Юнайтед Еърлайнс му строшават (в здрав куфар!) среден клас Тейлър и авиолинията бездушно го мотае по инстанции и отказва компенсация, той от отчаяние написва песничка и заснема с бандата си весел клип за тъжната случка. Видеото (United Breaks Guitars - обезателно го намерете в YouTube!) за нула време се видя вирусно от милиони и стана световен хит. В резултат Юнайтед видяха следващото тримесечие голям спад на печалбите и на цените на акциите им на борсата. Това именно (силата на социалните медии) направи Дейвид знаменитост, сега гастролира по-малко по концерти, повече по бизнес конференции и пише статии и книги за работата с клиентите и правата на потребителя (така се запознахме, защото това ми е работата)... Но както може да се види от новите серии на видеото, Юнайтед продължават да чупят китари. Правят го и повечето други компании - та внимавайте с вашите Тейлъри и Мартини! А песничката не е лоша и клипчето - много забавно, горещо препоръчвам!

Това и аз щях да отговоря, че трудно се намират, защото вече не се произвеждат, не знам от колко време. Моето е на близо 15 години. Понеже са издържливи, бройките в обръщение още работят, но от друга страна собствениците си ги харесват и ползват, та едва ли има много за продан.

При директни устройства като се говори за 'дисторшън' обикновено нямат предвид нарочното прекалено изкривяване като ефект - а лекото, естествено изкривяване на инструменталните усилватели, което централните системи са проектирани да НЕ правят. Затова активните DI кутийки емулират усилвател, освен дето съгласуват сигнала. Класика дълги години бяха Sans Amp, но са се нароили безброй марки и модели на същия (аналогов) принцип. Правят се много добри варианти и у нас - най-доброто, което съм чувал (и ползвам с китара) в BZ Amps, но вече май трудно се намира. Един съфорумник, 'Ники Фена' (отдавна не бях влизал, но се надявам още да е тук - здрасти, Ники!) - произвежда в малки серии изключително качествени и надеждни DI устройства и, понеже е басист, няма начин да няма модел за бас. Добре е да се свържеш и консултираш с него. Иначе става и с директно 'мушкане' в пулта, особено с активна електроника - но ако държиш на звука си, ще се обзаведеш с нещо такова за звук наистина като от добър инструментален усилвател. На слука! :up:

И друг път съм поглеждал, но ми щукна и да кажа нещо...

Не отбор, а екосистема (промишлена инфраструктура, икономически стимули, търговски и предприемачески манталитет вместо инженерски, споменах ли хъс и кураж...) Иначе +100! И 'а наздраве, отдавна не бях се отбивал!

Без да нарушавам реда, само да изясним последното: > "...с плавници и шнорхел..." Ще рече ли това, че и далдисването ти е сред хобитата?

Хайде и от мене малко: Музикантски: - На какъв инструмент свириш по сцените? Т.е. имаш ли предпочитан клавир (дигитално пиано, синтезатор или друго), какъв модел е в момента и защо си го избрал? С една клавиатура ли свириш, или поддържаш 'арсенал' от различни (напр. отделно пиано, отделен орган, аналогов синт, семплиращ синт за стрингс и брас и пр. - както правят някои)... Какво друго освен клавира използваш редовно? - Като седнеш пред пианото в къщи с празна глава - без определена цел - каква музика подкарват най-често ръцете ти на автопилот? (Забелязал съм, че повечето хора ги избива на един исъщи жанр и стил, някои дори на една пиеса, подсъзнателно) - В бандите бил ли си някога лидер? (И имаш ли такава склонност?) Какво те привлича в тази възможност: да определяш музикално-творческата посока, да осигуряваш дисциплина и ефективност, или да 'въртиш бизнеса' на колектива? Не-музикантски, сериозни: - Като споменахме бизнес: имаш ли праг за хонорар (в NY или в БГ), под който не приемаш участие, дори да не си зает другаде същия ден? В какви ситуации би свирил пред публика 'за кеф'? - Казваш, че си авантюрист. Би ли си опитал късмета в Токио? В Рио де Жанейро? В Москва? Авантюрата е адреналин: коя именно страна на неизвестното (или дори опасното) най-много те привлича? - Освен хеликоптерите и ай-фона, какви други хобита имаш? Не-музикантски, просташки: - Поркаш ли преди бачкане? А по време на - ? Защо? (Защо не?) - Ако изкарваш достатъчно кинти без диплома, би ли си купил такава? - К'ви са теа плавници?

Вече ви беше досърбяло за следващата 'жертва' - ето ви поредната. И вече чувам протестни възгласи от рода 'Ай стига с тия чужденци!' - но изборът ми не е случаен. Сигурен съм, че Ивелин е интересна личност за всички и всеки има какво да научи от него. Ако сте забелязали, т.нар. 'чужденци', които досега сядаха тук, не са от онези - откъснатите дето не искат и да чуят за 'шибаната ни държава'. Напротив - активно следят какво става и се опитват да помагат. Всички, които бяха канени (освен мен), са най-редовни приносители на ценно съдържание в този форум. Ивелин не е изключение: дава съвети и мнения, критикува и поощрява, споделя видяно по широкия свят, пуска свои записи и свири в джемовете. И което лично аз много ценя - прави всичко с усмивка. Сигурен съм, че няма да скучаем в един 'кръстосан разпит' с него. Имате думата за въпроси! (Фанфари и барабанен рол...)

@edgecrusher: Я и един музикантски въпрос от мен: - Кога пак ще пием бира с теб, а? Вярно, че е срамота - да сме близо, а не сме се видели повече от година. Трябвада се поправи при първа възможност - на ЛС да си припомним телефоните и, когато съм в града, да си засечем траекториите в някой пъб. @...taka li e?-... Как се чувстваш след стола? Кой стол? И събориха ли ме вече от него или сам си паднах? Не се чувствам по-различно, отколкото преди това. Защо питаш? (Не ми отговаряй; всъщност е ясно, че въпросите вече се изсмукват от пръстите и на всички е писнало дървеното ми философстване. Я да се обадя да кандардисам следващия!)

@TONY: Ники Василев, Милен Велчев, С. Сакскуборготски, Бьорголфсон, приватизацията на БТК? Каква трябваше да бъде реалната продажбена цена? (продадена за 230 млн.) Как се е стигнало до нарастване на цената с 850 млн. евро само за 18 месеца и дали направените инвестиции в компанията са единствената причина разликата да е толкова голяма? Не съм запознат достатъчно с тази приватизация, дори не всички цитирани имена са ми познати. Знам нещичко за една от последвалите промени на собственост (май последната), но само доколкото мой клиент участваше (и не спечели). По принцип* в такива трансакции има два вида купувачи/инвеститори: едните (наричат ги, кой знае защо, 'стратегически') възнамеряват да оперират закупената фирма и в дългосрочен план да печелят от печелившата и дейност. В телекомуникациите такива са (обикновено) телеком оператори от други страни - така например трите гиганта на Европа, Дойче Телеком, Франс Телеком и Телефоника (Исп.) придобиха почти всички национални оператори на Източна Европа при приватизирнето им (и досега ги въртят), оставяйки много малко на други играчи. Другите (пак по незнайни причини наречени 'финансови' инвеститори) купуват със спекулативна цел: да спечелят от препродажбата. Те нямат и намерение дългосрочно да оперират и не го крият. Ако условията на сделката изискват (най-често е така) да направят някаква инвестиция в закупената фирма, те правят задължителната инвестиция - само за да подобрят чрез нея продажната цена. Напр. да подобрят инфраструктурата и технологичната база или да наберат по-голяма абонатска маса (в случая на бивш монопол - да удържат с по-малки загуби оттичането на абонатска маса). В крайна сметка, техният хоризонт е 3-5 години, най-често в долния крайна този диапазон. След 3 години цената трабва да е нарастнала достатъчно, че да им изплати с (добра) печалба и първоначалната покупна цена, и направените после инвестиции. * Писах 'по принцип', но такива сделки рядко са напълно принципни, навсякъде по света. Тук се намесва и етиката: напълно законно е (и никой не може да ги съди) ако такива инвеститори увеличат само краткосрочно пазарната стойност, напр. с увеличен пазарен дял (напр. набиране на абонатска маса с прескъп маркетинг и самоубийствено подбиване на цени). В момента на (пре-)продажбата цената е добра, но скоро след това - да му мисли новия собственик... По тази наклонена плоскост една крайна стратегия (тя вече граничи с не-съвсем законното) е 'обезкостяването'. (Официалният термин е Asset Stripping, т.е. 'обелване на активи'). Купува се изгодно някоя закъсала фирма не заради пазарния и потенциал, а заради определени активи като земи, сгради, понякога нелошо оборудване, концесионни права и др, подобни. Купувачът няма никакво намерение да оперира фирмата дългосрочно нито дори да я препродаде. Въпросните активи се отделят от сметките и книгите на фирмата в отделни поделения или се прехвърлят на други фирми в групировката, след което се продават (на печалба). А останалата без тези активи фирма се довежда до планиран банкрут, при което 'инвеститорът' прави тъжна физиономия: "И аз загубих всичко, не ме търсете"... Знам със сигурност, че в пъстрата история на българските приватизации е имало и случаи от последния вид, но не мисля, че БТК е такъв случай. По-скоро става дума за 'финансов инвеститор', който си е изиграл ирата добре (първия път). А кому е продадена след това и защо - не съм съвсем наясно. Знам само, че турският оператор Тюрксел направи едно от най-изгодните предложения (може би най-изгодното), но то не беше прието. Право на продавача. (Без задължение да дава обяснения на несполучилите купувачи). Отидохме твърде , на който му се разисква това, нека не е в този раздел - а тук да говорим повече за музика, а?

Ей ме, на! Още веднъж се извинявам за забавянето и почвам с въпросите - по реда на задаването: @VALITCHY: 1. От прочетеното до тук останах с впечатлението, че си с романтична нагласа и имаш доста позитивно отношение към процесите в България… Ако 'наивен'='романтичен', ок. Иначе се имам за повече рационален и логичен, отколкото емоционален и романтичен - но не съм и песимист или циник (другата крайност). Та отношението ми е по-скоро реалистично, но през (принципно) позитивния ми поглед. Не е розово, но не е и за умирачка - има бъдеще. but … не ти ли се струва, че нацията се опростачва от година на година? Нацията нека не се мисли за някакво привилегировано изключение - понякога ми се струва, че човечеството се опростачва. навсякъде виждам изчезване на предишни ценности и издигане на първосигнални такива; драстично понижаване на културни и интелектуални критерии за сметка на чисто материални. Чувал съм и реакции, че в това нямало нищо лошо и да съм млъквал със старческото си хленчене за отминали неща... Може пък да са прави - още повече, че към такива възгледи се присъединват и образовани хора с над средно IQ като напр. един виден съфорумник... От друга страна - както неведнъж съм казвал, качествените хора винаги и навсякъде са били (и винаги ще бъдат) малцинство. Природен закон. Не е лошо да се познават, да общуват и сътрудничат. А докато (на фона на опростачването) все още виждам светещи умове, които непрекъснато местят хоризонта по-нататък; докато срещам младежи, които четат поезия (!) и такива, които (искат да) знаят 'къде се намират Азорските острови' или 'какво получаваме като добавим към натрия две молекули сребро' - няма страшно! Факт е, че масово образованите, способни и умни хора избягахте при първа възможност от тук и се продължава тази тенденция. За образован съм съгласен, за способен или умен няма доказателства. И не съм бягал - просто заминах 'на гурбет' по две годишен договор (и това продължи малко повечко). Но тръгнах с ясната идея, че се връщам - само да посбера малко от 'омразните знаци', за да мога (уж) по-свободно да правя неща, които ми се искат... (Тази наивност е май единствената ми допирна точка с романтизма : ) Всичко последвало е резултат от безброй стекли се обстоятелства, но - да речем - приемам критика, че съм избрал широкия* свят. Познавам и българи, за които изборът 'чужбина' е бил въпрос на махане от България - където и да е, но не в 'тая шибана държава'. Не знам какво толкова им е направила, но някои дори не искат да разговарят за нея и се мъчат да я 'изтрият от дисковете си'. Не е моя случай. * 'Широк свят' във всеки смисъл: и по-голям (повече избор и възможности), и по-'широко скроен' (устроен с по-малко ограничения). Точно това престава да е поляризирана атракция напоследък. Моето виждане е, че светът става толкова 'широк' (отворен), че вече няма значение къде си базиран (физически, или - уж - 'постоянно'). Граници вече няма и възможностите са много по-широки пред всеки. Оттам и оптимизма ми за България. А тези българи, които сме избрали да останем в България - тук, сега и завинаги не сме ли ”емигранти в собствената си държава”, не залагаме ли на куц кон? Изобщо не сте. 'Емигранти в собствената си страна' са само онези, които са приели да са такива вътре в себе си. Тъжни хора, които - където и да ги поставиш - ще се чувстват дискомфортно заради самосъжалението и комплексите си. Добре, че между останалите си в България качествени хора, много малко са такива. Повечето са пълна противоположност: имат и самочувствие и добра основа за такова. И какъв 'куц кон' - с това изобилие на таланти, идеи и енергия (на което ставам свидетел и през този форум) говорим за пълнокръвен, буен балкански* кон - само го отвържи и гледай какво става! (* Съвпадението с едноименен музикален проект е почти случайно : ) 2. Има ли начин да се намери компромис между доброто качество и интереса на публиката Всичко в живота е компромис (в някаква степен), но компромис не означава крайно и безусловно отстъпление. По-скоро става дума за приближаване на противоположни страни до взаимно приемлива позиция. За изкуството това означава: (а) Слизане от 'кулите' (от слонова кост) на земята, усвояване езика на аудиторията, за да може на достъпен език да се предадат същите възвишени идеи и да достигнат повече хора. Не отказ от съдържанието, а адаптиране на формата - за да 'влезе' ценното ви съдържание в нужните глави. (б) Възпитание и образоване на аудиторията, за да извърви и тя своя път към взаимно приемливата среда: и те могат да понаучат някои 'чуждици' извън опростения си речник, или да променят някои ценности, които засега приемат за даденост. Това изисква повече усилие, но дава по-добър резултат. И работи само когато всички творци го приемат като задача - да образоват и възпитават. С всички възможни средства: от разяснителните бележки и коментари, до хумора. (Само без боя по чутурата ) Какви са стъпките за бг изпълнител или колектив ... .., за да се продаде музикална продукция, чиято естетика не е на базата на откровеното порно, зрелищните убийства и т.н.? Нямам рецепта за поредица стъпки, но в духа на горните мисли: - Сегментиране на аудиторията и 'сверка на часовника' с оня малък, но висок сегмент, който би трябвало да разбира от въпросната естетика. Т.е. най-напред да ви приемат 'себеподобните', за да сте сигурни, че сте на същата планета. - Приземяване на формата от най-външните и слоеве - 'опаковката' (критика, реклама, собствените ви пояснения в албумни обложки и интервюта) - всичко това да получи по-достъпен и смилаем вид, без да порменя съдържанието, а само като го представя по-достъпно. - Същевременно разширяване на 'посветения кръг' към следващи сегменти, не изведнъж към цялата нация, а от най-осъзнатите към следващи най-склонни да 'прогледнат' (било понеже са социално по-близо или имат интелектуалния потенциал) - И най-накрая: реализъм. една висока естетика почти никога не може да стане 'всенародно' масова. За да няма разочарования, не трябва и да го очакваме - винаги ще има сегменти, които ще останат глухи и слепи за вашите ценности. Това изобщо не бива да ви тревожи - важното е да имате достатъчно собствена и разбираща публика. Тя е 'пазара', на който ще се продава вашата продукция и - ако добре сте си свършили работата - ще имате 100% дял от този именно пазар. Дай Боже всекиму! 3. Има ли формула на успеха и в какво се състои, според теб? Ако има - аз не я знам Често говорят за "99% труд и 1% талант", а някъде намесват и променливата "късмет" в уравнението. Има нещо такова - и процентите (коефициентите) биват различни, но е добре да се помни едно: успехът не е сума, а произведение от тези неща. И процентите не трябва непременно да се допълват до 100%, а са просто 'тежести' за променливите. Малко аритметика: нека 'дарбата' да е D, упражненията да са P, а успеха - S, където S = P x D Ако D=9, a P=1 тогава S=1 x 9=9 (С много дарба и малко свирене, свирим като 'за 9') Ако D=1, a P=9 тогава S=9 x 1=9 (С малко дарбица и много бичене, пак свирим като 'за 9') Обаче средна дарба със среден труд винаги бие горните комбинации: Ако D=5 и P=5 -> S=5 x 5= 25 ! (Средно надарения човек ако вложи среден труд, свири в пъти по-добре от мързеливия талант или амбициозния бездарник) Животът никога не е така прост (това беше шега) - но ако (за публичен / комерсиален успех) вкараме в модела и променливата L (за късмет) - комбинациите стават доста Моят съвет: залагайте на силната си 'променлива', където сте твърдо 'над средното'- и се старайте да докарате останалите поне до 'средно' - успехът не ви мърда! (Предупреждение: нищо от това да не се взема сериозно! Ако някой вярва в матматически формули за успех, моят съвет е да потърси медицинска помощ) 4. В един документален филм за известна рок група се каза, че рокът трябва да се пее само на английски – мислиш ли, че това е правилно? На какъв език трябва да се пее рокът в България? (замислих се защо колегите от чалгата не пеят на английски, имат си съвсем български лесно запомнящи се артистични псевдоними и т.н..) Не вярвам в това. Рокът отдавна е световна музика, доста отдалечена от англосаксонските си корени. Една от най-силните и характеристики е нейната демократичност и достъпност, а затова трябва да е разбираема за аудиторията. Ако в текста изобщо има (може и да няма) послание, той трябва да е на такъв език, какъвто разбира целевата аудитория. Слушам великолепен рок на испански, чувал съм много добър и на руски, а от известно време ме впечатляват турски групи с не-ориенталски (по-скоро западен) музикален език, но текстове на турски. Макар да не ги разбирам, видях реакциите на публиката (много от които ги знаеха наизуст) и ми стана ясно, че в думите има много сериозен смисъл, чак ме хвана яд, че не го разбирам... Ако продукцията ви е предимно за българска публика, пеенето на български е за предпочитане: когато вникват в съдържанието, хората и музиката приемат по-добре. Ако целите международните пазари - няма по-универсален от английския. В последния случай тази универсалност помага и за разбиране и у дома - където все повече млади хора разбират (поне малко) английски... 5. Твоето пожелание към ентусиастите в бг, които се занимават с авторска музика и искат да превърнат в професия това, което обичат: Споделям казаното и от други преди мене: няма по-добра професия от това, което обичаш. (Някои обичаме твърде много неща, но това е друг филм). Може да се живее от музика, дори в България, при това не лошо. Само от авторска музика е дадено на малцина, но с комбиниране на дейности като преподаване, 'наемничество' в записи и увеселителната индустрия, аранжиране и продуциране, 'чиновнически' дейности в културната сфера, изработка, ремонти или търговия с инструменти и т.н. и т.н. - е напълно възможно да се осигурят прилични доходи. Щом някои го правят, значи може - има примери и във форума. Важното е да не се стартира с илюзията, че авторската музика е 'всичко или нищо' и да се играе с музикалната порфесия като с лотария (в лотариите мнозинството винаги губи, малцина печелят). Ако 80% от това, което правим, ни издържа - то ще финансира и 20-те% занимания с авторска музика. Ако пък от последните занимания излезе и търговски успех - това ще е вече не 'маслото върху хляба', ами 'черния хайвер върху маслото'... Къде ми е водката?