Бицев

Ехей - тука съм, само малко ме нямаше Сега нямам сили, че отметнах голяма история, но видях какво е писано - утре ще отговарям на всички (и нова жертва ще спазаря, ако успея) Лека нощ засега -

@Sa6tiat: Абе с какво ТОЧНО се занимаваш? Никога само с едно нещо! Неведнаж споменах, че с много и различни неща - предполагам, че питаш от какво се препитавам? Ами: Вземам на хората часовника на заем, за да им кажа колко е часа. После забравям да им го върна, но не забравям да им фактурирам услугата 'точно време'... (Това, който не знае, е една от шеговитите дефиниции на бизнес консултант) В най-широк смисъл - с Маркетинг, в различни форми и под-области; винаги в непосредствена близост с (информационните) технологии: или маркетинг на такива, или маркетинг със такива. По-рано съм го практикувал като мъдър високопоставен чиновник в разни големи фирми, а от 10-15 години като консултант, в известни големи фирми или ръководейки не много известна и много малка собствена такава. Под-областите, в които работя нямат точен превод на български, но имат нещо общо с човеците (киенти) и на професионалистите у нас сигурно са познати с английските термини (CRM, Customer Experience, Customer Value Management, Customer Intelligence / Customer Insight). Ако някой даде точни (и официални) български преводи черпя В последно време работим също и в области като маркетинг в дигиталните медии, мобилен маркетинг и социалоен маркетинг (нищо ново, само разширение на горните). Консултираме банки, застрахователни компании, търговски вериги, авиолинии... но най-често: телекомуникационни компании (най-вече мобилни, но и фиксирани, както и кабелни телевизии, Интернет-доставчици и всички пермутации между тях). При последно броене имахме (исторически, не в момента) 22 клиента в Телеком отрасъла... Това става много за музикантски форум, който се интересува повече може да ми пише лично.

@Mark Avrelii: Бих искал да те питам за преоритетите ти в личен план кое е на по- голямото стъпало от музиката ? Нямам ясна фиксирана ‘скала’ със стъпала, нещата са размити - може би имам няколко неща с еднакъв приоритет (горе-долу), между които е музиката. Така съм скроен, че дам ли на нещо приоритет, веднага нещо друго ще ми липсва, трябва с различни неща все да се занимавам. Имам много хобита, едно от които е работата ми - бизнесът ми е скроен около любимо занимание. Но ако едно нещо има приоритет над всичко - то е семейството; нищо не е над него. Ще остареете, ще разберете Когато бях млад и ерген, семейството на родителите ми не ми беше никакъв приоритет (лош син, сигурно съм бил), но откакто имам свое семейство, хобитата слязоха едно стъпало (поне) надолу,че и няколко стъпала. Измежду тях - работата получи няколко точки приоритет, защото дава нещо на семейството (не сме материалисти, но дава спокойствие). Музиката остава голям приоритет като изкуство, с което имам нужда да съм в постоянен контакт: да я слушам 24х7, да чета за музика, да разговарям за музика... Самото ‘правене’ на музика (свирене, продуциране) остава по-назад, заради дефицита на време, за който писах в предни отговори. Би ли жертвал музиката заради връзка с някое момиче ако тя ти поставя нещата по този начин? Много теоретична ситуация Сигурно не бих - защото връзки с момичета, за които музиката е без значение, никога не напреднаха дотолкова, че да правя жертви за тях. В комплексния набор от критерии, за да затъна дълбоко в някоя връзка, музиката е едно малко, но задължително критерийче(нце), без което сигурно не би се получило... Не че съм ходил с калкулатор да им смятам точки по критериите, но подсъзнанието сигурно си е правило някакви такива избори Всъщност, за да съм честен, музиката малко пострада заради едно момиче - което при това обича музика и пее нелошо. Имахме и съвместни занимания по сцени и студиа по едно време. Тя вярваше че музиката (много хубаво нещо), трябва да ни остане хубаво хоби - а ‘да си изкарваме хляба’ е по-разумно със ‘сериозни’ професии, за които имахме и дипломи. Не бях 100% съгласен - щеше ми се да хвърля в коша и дипломи, и други занаяти дето бях захванал - и да си музикантствам. Но заради ‘връзката’ (защо днес всички бягат от точната дума: любов?!) направих тая жертва. (С това момиче живея вече десетилетия и имаме 2 хубави деца; и двамата са музиканти. Май казах прекалено много... ) Според теб има ли граници в изкуството?....Виждаш ли някакъв предел или таван за нещата които правиш? В изкуството няма граници - в това е магията му. Дори да има - никой не ги е стигнал (и не вярвам, че ще може, макар някои яко да опитват). Границата е само нашето творческо въображение (осакатените от такова бързо си достигат задънената улица и си буксуват там на място). За нещата, които правя (музикално са много малко, но включвам и други изкуства, към които имам апетит) - имам таван и това са скромните ми способности. В никое от заниманията си не съм някакъв особен талант - постарал съм се да правя всичко прилично, но никога не е било изключително; гений явно не съм. Но не се и кахъря за това - изпитвам удоволствие и на моето си скромно ниво - това е друго чудно свойство на музиката и изкуствата: че носят радост на всеки, не само на гениите. Би ли правил музика заради самата музика? Не съм сигурен, че съвсем те разбирам, но виждам 2 тълкувания: Ако говорим за музика за удоволствие, а не за его-изява, слава или материални облаги – 100% Да! За предпочитане удоволствието да е споделено, па макар и ‘публиката’ да е малочислена (дори 1 човек). Но дори и за себе си - щом носи удоволствие, вдъхновява идеи, или лекува душата - и за себе си бих правил. И правя, понякога. В другия случай на крайно откъснато ‘само за себе си’ занимание, без никакъв интерес от резултата, кой чува и дали изобщо, как звучи и въздейства - ако без оглед на тези важни фактори трябва да се прави музика като напълно самоцелно занимание (много имагинерен сценарий) - Не – безсмислено е! Имаш ли своя концепция за нещата който твориш? Избягвам да казвам, че ‘творя’, защото на фона на истински творци, за скроните ми напъни звучи високопарно. Но по принцип да - в опитите си да създам нещо музикално (композиция или просто интерпретация на нечия чужда музика), имам някаква ‘концепция’, макар да е неписана, доста свободна и леко мъглява: - Не забравям, че с това, което правя, искам ‘да кажа’ нещо - да предам емоция или да разкажа история. - Не се вземам твърде сериозно и в това, което правя, трабва да има някаква закачка, шега, виц. Не винаги явно (обичам гатанките), но да е там. - Последното е резултат от общо позитивния ми характер: педпочитам да предавам положителни емоции (да вдигам жизнерадостен шум, в музиката да има веселба) или историите/историйките (историйчиците) да са забавни. Не ми е идвало никога вдъхновение да изсвиря/напиша нещо трагично или мрачно (заради това сигурно не ме влекат някои тежки стилове). Ако сте забелязали: блусът, една музика на страдание и стон - дори в най-тъжните разказани истории има един скрит (или явен) оптимизъм и надежда, и задължителен груув, който и на ‘тъжно’ парче може да те разтанцува... Сигурно затова обичам да се мисля за ‘блусмен’ - Обичам да опитвам неща, ‘да видим какво ще се получи’. В музикалната критика го наричаме ‘експериментиране’, но и това звучи гръмко за незначителната ми музика. Просто се забавлявам да опитвам. Та - това е ‘концепцията’, с две думи - жизнерадостен шум!

@Басурендер: 1.Някой те беше определил като "музикален критик" . Музикален критик ли си? Какво критикуваш? Какво трябва да критикува един музикален критик? Критикът не критикуа Важно е да правим разлика - художествената критика (литературна, изобразителна, музикална и пр.) прави разбор, анализира, разглежда един обект (произведение, творец,събитие) в светлината на някаква отправна система от ценности. Критикуването в нашия език е осъждане с негативна конотация (докато критиката може да бъде и изцяло положителна). Нямаме си две отделни думи (като напр. английските critique и criticism) и това е довело до обърквания и дори на една създала се култура на нетърпимост към критика... Опит за разграничение се прави с някои (разговорни) неологизми, напр. 'критикар' е различно от критик; 'критикарствам' е заниманието само с негативно осъждане без опит да се опознае разностранно обекта и да се видят и положителните (и неутралните също) страни. Да, бил съм критик и музикален журналист в предишен живот, и до днес пописвам спорадично, и ми е останал за винаги 'критичният' (т.е. аналитичен, не критикарски) поглед върху нещата. Какво? Писал съм рецензии за албуми, концерти, фестивали. Какво да 'критикува' (анализира) критикът? - за творба: идеи и послание, форма, жанрово-стилова принадлежност и последователност, оригиналност, изразни средства, въздействие* (на това ще се върнем) - за музикант (автор или изпълнител): яснота на посланието (или на интерпретацията му), избор на изразни средства и майсторство при боравенето с тях, оригиналност и стилови влияния, въздействие*... - за събитие/проява: идея и концепция, порграма/съдържание, избор на артисти, качество на изпълненията, публика и реакциите и*... Ясно е, че в музиката и изкуството един от критериите е не съвсем рационален: въздействието. Когато правим разбор и оценка на едно политическо събитие, или пък на нов модел кола (или компютър) - може да се придържаме към стандарти и общоприети, чисто обективни критерии. В изкуството - колкото и критиката да се стреми към обективност - е неизбежен субективният момент. Освен наблюденията върху публиката, всички други оценки за въздействие са през погледа на критика - как на него му въздейства музиката. Критикът трябва да намери деликатния баланс между система от обективни критерии и предаването какво лично е изпитал, слушайки нещо. Това е особено трудно при синтетични музикални форми (където действат различни критерии, често несъвместими) и новаторски стилове, творби и изпълнители, които 'излизат от рамките' на приетите критерии. Сблъскал съм се с тази трудност, понеже съм писал най-много за джаз, предимно съвременно - а там е богата смес от източници и влияния (по класически мерки ли да гледам формата, по етнографски, или по авангардни?). Там има и много новаторство - повторението не е на почит, създават се нови направления (дори в реално време при изпълнение). Нарушил ли е музикантът правилата, или е създал нови правила? (Само Геният има право на това - но това е цял раздел във философията, да не навлизаме тук : ) С две думи: опитваме се да разберем една музика от всички страни и с положително намерение (конструктивна, а не деструктивна критика) - и да помогнем на други да избистрят собственото си виждане, като подадем ценностни критерии. Коментарите в този форум са също форма на критика - и не е лошо всеки да опитва да се придържа към конструктивния и всестранен разбор. И да избягва чистия субективизъм ('кефи ме' - 'не ме кефи'), а да добави - защо? Кое именно? (го кефи или не)... 2.Мислиш ли , че някой стилове в музиката си изискват "цвят" ...Имам предвид блус , джаз, реге....или може ли една японка да изпее "Руфинка".. Всяка музика си има корени и отправни точки, често те са географски, културни, етнически. Класическата музика - след векове създаване на единен език - е най-отдалечена от това и позволява транс-национални (дори транс-континентални) успешни интерпретации. Затова никой не се чуди, че китаец майсторски интерпретира Шопен, или аржентинец - Шостакович. Изброените от тебе блус, джаз и реге имат по-тесни връзки с корените си, но отдавна и те са станали 'световна музика' и езикът е ясен и овладян извън всякакви географски и етнически граници. Страхотно реге правят музиканти, които не са стъпвали в Джамайка (и нямат нищо такова в гените си). Блус се свири неотразимо и сърцераздирателн от бели хора (не от всички - но и сред черните има по-майстори и не-толкова-майстори). А джазът си е синтетично изкуство, в което намесата от другаде е правило и необходимост, за да е.. джаз Автентичната етническа музика (понеже споменаваш 'Руфинка..') е най-трудна за интерпретация 'отвън' - но не невъзможна. Има немалко примери на музиканти, усвоили някой 'екзотичен' фолклор след дълго систематично изучаване и потапяне в оригиналната среда, където е създаван. Дори българска музика някои свирят така, че (на запис) не би ги отличил да са чужденци... Но пък да се потопиш в средата и да заживееш с дадена музика - не значи ли да станеш 'местен', да си смениш неусетно националността? Така че, май си прав - има си някакъв 'цвят' и колкото по локализирана и автентична е музиката, толкова по-ярък е той.

@arebegai: Кое е най-красивото място,което си посещавал на Острова? Тук ме накара да се замисля - 'красиво място' най-често се асоциира с природни красоти, а аз не съм обиколил най-известните такива. От това, което съм видял, по-извстни са Довър-ските бели скали (познати на китаристите като парче на Ерик Джонсън) - наистина страшно впечатляваща гледка, особено идвайки откъм морето (Канала). Друго много красиво място е Уиндзорския Парк и по-точно частта около езерото Върджиния Уотърз. То не е дива природа, защото има (много) човешка намеса в ландшафта, горските масиви, поляните и особено езерото (най-големия изкуствен водоем на Острова). Всичко е направено срашно майсторски да прилича на дива природа, много красива. Невероятни усилия и инвестиции (е, кралските особи могат д си го позволят) и е трабвало два века и половина работа, да заприлича на днешния си вид - трудно е да се опише, трабва да се види. Някой може да е зърнал ъгълчета от него из моя поток снимки на Flickr, но всички със сигурност са го видели из филмите за Хари Потър (всякакви сцени на горски поляни и особено край езера - са снимани там)... Въпреки, че природните гледки ме хипнотизират с величието и красотата си, не съм такъв 'турист' дето ходи специално да ги търси, та ги виждам само когато без друго попадна на тях. Друга причина да не пътувам до природни места е, че си имам 'природа' под носа - буквално на 100 метра от прага на къщата. Вярно, крайградска природа, но истинска - с рекички, много езера, полета, гори, дивеч. Не е световно известна с красотите си, но и след години разхождане на кучето по едни и същи пътеки, се случва да спра и да се поудивлявам колко е гот и кой ли го е Създал?... А малко по-нататък в 'махалата' (на половин час разходка или 5 мин. с кола) е Темза - поречието и е много красиво, по цялата си дължина - с китни исторически селища като Хенли или просто с нашарените от есента гори и зелени поляни... И най-накрая: не само природата е красива. Аз съм си градско копеле, израсло в бетонната джунгла, и винаги ме привличат градовете с тяхната динамика и разнообразие, история и култура. Едно място, което до днес намирам за красиво (още от 80-те, когато учих там) е старият Оксфорд. Напълно запазената историческа (университетска) част на града, кипяща обаче и от съвременен живот (а не просто музей) си е едно красиво и забележително място, откъдето и да го погледнеш (дори природно, с парковете, реката и хълмовете около града). А от многото градове (изненада ли е?) че намирам за най-забележителен, дори най красив... Лондон. Малко са световните градове (по-малко от пръстите на едната ръка) с такова разнообразие и колорит, богатсво на история и традиции, цивилизация и култура, по-точно култури от цял свят, мирно и хармонично съжителстващи в една невероятна смес. Аз имам слабост към архитектурата, но не са само смайващите сгради от всички епохи, които се срещат там. Красиви са и парковете, красиви са и многоцветните тълпи и дори уличните задръствания... Няма да го описвам (не е възможно), но Лондон си остава за мене (след като съм видял десетки столици, стотици градове) едно от най-забележителните населени места на света - и няма да спра да му се наслаждавам и да го опознавам (което правя от 26 години насам, но няма край)... -Вярно ли е,че в Англия има мъгла само когато не вали? Рядко виждам мъгла тук, със сигурност не по-често, отколкото бях виждал в България или другаде по-рано. В нашия край (Южна / юго-източна Англия) се случва през късната есен и през зимата, да речем по 2-3 дни на месец през този сезон. И е много локално, напр. реката ще е по-мъгливо, но при нас е ясно. През лятото никога няма мъгли (тук де; в шотландските планини може и да има, нот това не са мъгли, а облаци ) И не вали чак толкова - разбира се, доста по-влажно е от България (като средногодишни валежи), но си има доста сухи и слънчеви периоди, не мога да се оплача. (Оплакваме се, разбира се - то си е стара традиция да се псува английското време и стари шеги като "не беше лошо това лято - всичките му 3 дни..." - но реалността не е чак толкова зле : ) -Кое е най-голямото музикално събитие,на което си присъствал? (независимо къде се е провело) Най-големи като тълпа хора са фестивалите. Дори нашият 'махленски' тук в Рединг е сред големите - събира по 80-90 хил. души всяка година. Бях преди няколко години и на Гластънбри, който минава за най-големия редовно порвеждан фестивал в Европа и един от най-големите в света, мисля да качва към 200 хил. души и сигурно ми е личен рекорд. Почти всичките тези хиляди се струпват на главната сцена за хедлайнърите, така че и като единичен концерт сигурно са рекорди. Иначе като чисто единичен концерт - може би Сантана на Уембли Арина преди няколко години и, разбира се, Ерик Клептън в Брандс Хеч (това е писта за Формула-ралита, правят и концерти, обикновено автомобилните фирми, анашия нали беше 'лице' на Фрари и Мазерати..) Не знам колко народ беше тълпата, но ми е определено най-паметния концерт в живота. Джазовите концерти и дори фестивали са, понятно, по-интимни. Като станат по-големи, обикновено вече не е само джаз - както е случая с Монтрьо (сигурно най-големия ми джаз фестивал, преди 10-тина години, но имаше бая рок, фънк, РнБ и какво ли още не покрай джаза)... За малко да забравя - връщам се към рока - Queen в Будапеща, 86-та, когато още си работех в България, но пътувахме сравнително лесно 'отсам Завесата' (падна се ден след рожения ми ден, който без друго карах там; тогава ги нямаше големите екрани, та нищо не видях, но се чуваше и важното беше заряда, предаден през тълпата и преживяването, че "си бил на Queen")... Други музики (щото също слушам) - за етно музики има един голям фестивал WOMAD който се правеше при нас в Рединг, но преди 3 години го преместиха в Уилтшър и не съм ходил вече. Класическа музика - бил съм в някои големи зали като Конгресната в Кремъл и Роял Албърт Хол в Лондон, препълнени - но не знам колко души побират. И колкото и да не е типично за класическата музика, бил съм и сред мега-тълпа в Хайд Парк на 'Proms In The Park' (The Proms е фестивал за предимно класическа, но и всякаква, музика порвеждан цяло лято в Лондон на различни места)... -Какво предпочиташ да чуваш във форумния джем:изпълнения на полуначинаещи,които се мъчат да напредват и се надяват на някое и друго мнение,или изпълнения на вече завършени китаристи*,които все ще покажат нещо хубаво? И едните, и другите! ("И бира, чедо" на въпроса "Вино или ракия, дядо Попе?") И 'средни' музиканти също, които не са вече начинаещи, но не са и сред елитните хиени като... да не споменавам имена А най-добре - колаборации между различни по класа (и по стил) музиканти, за което отдавна апелирам в джемовете да не се солира от началото до края на подложката, а (както е прието в живите джемове) да се изсвирят един-два хоруса - и друг да поеме щафетата върху същия запис (!) и така - особено с по-дълги подложки, които оже и да се лууп-ват за целта - да се изредят няколко души, които да се чуят в едно колективно изпълнение. Могат и да се застъпват/допълват с вплетени отсвирвания (разбира се, с респект - без да се пречкат). Такива неща се получиха веднъж-дваж, напр. с един паметен Флойд джем (единственото ми включване засега) и по-късно една-две много сполучливи колаборации на Този и Вяра (поне едната беше писана поотделно, но аз я смесих). Начинаещите трябва да се 'хакат' сред добрите, иначе няма как да се научат. А 'добрите' трябва да не гледат от високо и да не пускат само тракове за висш пилотаж, а и по-лесни, за по-масова веселба. То високо майсторство може и на лесен стандарт да се покаже : ) -Дразни ли те,когато някой не може да свири,ама пуска ли пуска записи... (да речем,че това съм аз ) Дразни ме само ако наистина не може да свири и не го съзнава - но това НЕ СИ ти! Ти свириш повече от прилично, а за краткото време което казваш, че се занимаваш - направо впечатляващо. На някои им трябват 5 и повече години да стигнат дотам. Други никога не стигат Та, ако ти си еталона - такива 'начинаещи' не ме дразнят, а ме кефят - давай повече! -Има ли нещо лошо в правенето и слушането на комерсиална музика?Трябва ли да съм виновен,ако не хресам песен,която е излязла от душата и сърцето на някой музикант,а харесам друга песен,която е писана за масовия слушател? За понятието 'комерсиална' има толкова дефиниции, колкото и читатели (писатели) във форума. Всеки си го разбира по своему. Има една популярна интерпретация, където 'комерсиално' се отъждествява с ниска художествена стойност, дори с пошлост и кич. По това определение - има лошо да се улвичаш в пошла музика и кич. Само че аз лично (и аз имам право на свое определение ) не го определям така. 'Комерсиална' за мене е музика чисто и просто създавана в рамките на делови взаимоотношения (по поръчка, срещу заплащане, или за масово търговско разпространение - често и трите). Това изобщо не я задължава да бъде долнопробна, напротив - професионалният музикант се стреми и по поръчка да създава толкова качествен продукт, колкото ' по вдъхновение'. Понякога дори по-качествен - заради поетата отговорност и репутацията си. Освен това, 'вдъхновението' е много непонятна работа и неизследвана - никой не знае кога и откъде идва... Има великолепни поризведения и изпълнения, които са комерсиални и в същото време високо художествени; двете неща са независими - и оценяваме музиката, а не по какъв договор е писана или в какъв тираж е разпространявана. Естествено, за масово разпространение се създава и музика по-достъпна за възприемане от... масите (т.е. от най-ниския общ знаменател на подготовка, слух и възпитан вкус). Но дори и в такава най-популярна музика има образци, които не се срамувам, че слушам с удоволствие. И свиря понякога. Щом ти харесва - слушай и нямай угризения. Другото е снобизъм.

@...taka li e?...: Благодаря за поясненията. Макар да не ми е приятно, че някой 'говорел за мене', нямам пroблеми с никого. Радвам се, че ти не си източника - и с тебе нямам проблеми Проблема е на оня, който пуска слухове (и на оня, който им вярва). ...откъде намираш сили да се раздаваш толкова във форума - мнения, помощ, споделяне на опит и т.н. (въпросът не е "защо", а как)? Ами - не намирам (толкова, колкото ми се иска). По принцип бих помогнал на всеки, който се нуждае и заслужава - според скромните ми възможности, разбира се. Но ако знам нещо, не бих го крил (има и такива дето се боят 'да не им вземат занаята'). Ако мога да насоча някого към друг човек, способен да помогне (или към организация), или с някакво действие да допринеса към заслужаващо начинание - защо да не го направя? И както правилно забелязващ, остава трудния въпрос - как? Нямам много свободно време (често - никак). Нямам и свободни финанси (понякога помощта и това изисква). И се гърча оттук-оттам нещо да направя, макар да не е точно каквото би ми се искало... За писането на съвети тук във форума - това е най-малкото, което успявам. Дори за такива неща имам много повече какво да разкажа и споделя, но ... пусто време. Дори имам някои обещани неща (като темата за мобилните телефони като средство за правене на музика, някои семпли от коментирани инструменти или техники) дето още не са дочакали ред - но ще се случат. Някой ден. И както отбелязах по-горе на друг въпрос: трябва да спра да се оправдавам с времето: като има желание, време се намира, значи аз съм крив. (Което ме подсеща за старшината ми в казармата, който веднъж каза най-сериозно: "Как да сте нямали време, бе: денонощието има 24 часа - като станеш един час по-рано, стават 25!").. Трябва да си уредя едно 25-часово денонощие (ако може - 48-часово, ако обичаш, Господи!) и всичко ще се оправи... ...припомни ли си поне малко родното блато, откакто членуваш тук? Понеже ми се стори, че когато влезе, изобщо не "беше в час"? Наистина доста научих от форума и общуване с хора, срещнати тук. Не че съвсем 'не бях в час', но за някои неща имах представи по-рзлични от действителността. И тези неща са малко встрани от най-дискутираните страни на родния музикален (и всякакъв) живот. Например - не ме изненада чак толкова, че все още "не сме в Европа", макар в паспортите ни да пише друго. Че животът на музикантите (и на повечето обикновени хора) не е лек. Че цари пошла "култура" обобщена с нарицателното 'чалга'... Всичко това или го знаех, или се досещах. Изненада ме (нямаше как да го изпитам преди да дойда във форума) масовата драстична неграмотност на младото поколение. Не просто писането на 'шльокавица' и дори не отчаяно слабия роден език - а неграмотност в елемнтарни основни познания, които би трябвало да дава основното, дори началното образование. И (незнанието не е пестъпление) изненада ме липсата на глад за познание - при днешната наличност на безкрайна информация, не се прави най-малко усилие да се научи нещо, търси се най-лек път и се затъва в дебилно безхаберие... Изненада ме нептриятно и пълното отсъствие на респект към себеподобните (в културата на общуване), да не говорим за респект към по-можещите, по-знаещите и по-възрастните. Това обясни защо не намерих във форума никой от моето поколение (а за тях дойдох), някои бяха влезли - но ги бяха 'изгонили' с хули и непристойи нападки млади безмозъчни келеши... И аз получих своята доза храчки по белите ми коси, но съм по-упорит от познатите ми (стари) музиканти, които са се заклели да не влизат повече тук. Аз пък влизам - и дори се опитвам (палхо и не съвсем успешно) да променя нещо. Научих също и не съвсем приятния факт, че днес дадената дума не струва повече от употребена тоалетна хартия - и на никого за нищо не може да се разчита. Поведение, което някога наричахме "мъжко", днес е непознато и дори на по-зрели млади хора се струва странно и ненужно. Като стар наивник (винаги приемам всеки нов познат за положителен до доказване на противното - и дори след доказване) преживях някои разочарования от хора, срещнати тук. Сигурно и аз съм разочаровал някого, но говорехме за моята "крива на познанието" - да, опитът в този форум и покарй него ми отвори очите за някои неща. Но не всичко е само отрицателно! Тук срещнах и някои рядко ценни хора, не само големи таланти, но и положителни личности. Тук направих и някои открития - включително големи музиканти, останали извън 'радара' ми. Като Владко Карпаров, например - уникален музикант от световен клас, когото форумът не прави достатъчно да приобщи и да черпи от невероятния му талант и не малък опит и знания. И още неколцина музиканти от висок клас, които четат това - та няма да им казвам имената, да не се изчервят И не само музиканти - редица достойни човеци, които са контрапункт на горните наблюдения. Хора, които знаят, могат - и не се скъпят да помагат на всеки нуждаещ се. Всички тези положителни и ценни хора са малцинство - но това е естествено. Във всяко общество (и всяка извадка / под-множество) качествените хора са малцинство. Но заради тях си струваше да изтърпя не-толкова-приятните страни на членството във форума - и се чувствам обогатен от присъствието си тук. Горд съм, че ги познавам и съм благодарен на създателите на платформата, която ми дава тази възможност. Та 'блатото' не е така вонящо и си е една хубава градинка, макар и не 'райска'. Кой откъдето го погледне @kolio_k: Дразни ли те типичното за нас българите мислене от типа: ...Всичко в тази държава е пълна трагедия, живеем в Г.за на света и нещата никога няма да се оправят, затова няма смисъл и смисъл да се напъваме и тн.. Дразни ме - и още как! Първо защото не е вярно и второ - дори да има нещо вярно, с описаното мислене няма начин да се оправи. Според мене, нещата в България не спират да се променят и дълготрайната линия е към по-добро. Тези, които са си през цялото време там, не го забелязват, защото от ден -на ден инкременталните промени са твърде малки (а има и локални, временни аномалии към по-лошо). Но за външен наблюдател, който идва през година-две, при всеки следващ поглед има видими подобрения. И в материалния живот, и в хорските настроения и взаимоотношения, и в това как останалия свят гледа на нас. Бяхме 'г.за на света', вече не сме. Бяхме затворени, откъснати, неосведомени, слепи, глухи - вечене сме. Светът е вече друг и вече няма г.з - навсякъде е лице. Информационата революция и свободата на пътуванията го направиха така. Това развитие автоматично отменя всички оправдания и оплаквания, че проблемите са в страната ни. Защото вече никой не спира оплакващия се да се вдигне и да преуспее в друга страна - където (се очаква) че всичко е по-добре и успехът е по-лесен. Тебе, мен и още неколцина тук често ни засрещат с враждебното "Вие нямате право да съдите, щото не сте тук в блатото и на вас ви е лесно там, в чужбината..." (Като чуя това и ми се вдига кръвното 'до 11'). Защото явно нямат представа колко е 'лесно' и как са нужни къртовски усилия да се постигне някакъв смислен резултат. И няма такъв модел 'веднъж да пробиеш и после е лесно', а трябва всеки ден да отстояваш някаква позиция или да извоюваш нова... Проблемът не е в страната ни, а в самите нас. Хора с такова мислене (познавам някои) получиха 'подарък от Господ' и имаха шанса да кацнат в заветната Америка, да им е по-лесно и по-хубаво, и да преуспеят. Много скоро видяха Дебелия и след още не много време се върнаха с подвити опашки в родното блато. Защото "раят" Америка (и всяка развита страна) не е рай за бездарните, мързеливите или самозваните 'гении'. И обратното - читави и стойностни хора си останаха в бедната ни Българийка и по разни причини не ги блазни 'чужбината'. Но понеже знаят, могат и най-важното: не са мизерни ревльовци - си работят и успяват достойно, въпреки нелеките условия. И във форума има такива: в България си живеят и работят, достойно са възнаградени за труда си (който не спират да полагат, ден след ден) и не се жалват колко ни била лоша държавата или нацията. Ами тази нация сме ние, в края на крайщата - от себе си ли се оплакваме? Аз не спирам нито за миг да желая подобрения в България и правя каквото мога и аз с нещо да допринеса за това. И призивът ми е: нека недоволните си дадат едно обещание: да превърнат всяко трето (хайде - всяко пето) оплакване в положително действие. Не приказки, а действие - да направят нещичко, колкото и малко да е, за да подобрят нещо. Ако ще да е подобрение на техниката им на свирене в миксолидийска скала, подобрение на домашния запис в компа, или дори подобрение на правописа във форума. Ако (само 20%!) от времето и енергията за плачене се впрегне в подобряване - ще видим чудеса!

^ @Свилен няма нужда да се извинява, не съм му сърдит. Разбирам механизма на такива въпроси; и едва ли той е източник на слуховете ако ги има. Ще съм му благодарен ако просто реши за себе си и заеме ясна позиция на кое предпочита да вярва (дори да не е на мене - пак няма да се сърдя). защо никога не участваш във форумните джемчета? Терсене ти е да свириш върху бекингтракове, или? Много уместен въпрос, аз сам се питам Не ме е терсене да свиря върху нищо - разбира се, отдавна не съм това което бях преди 30 години (а и критериите за 'добър' са напреднали със светлинни години). Не мога да се меря с образците на форума (всички ги знаем кои са). Пуснатия наскоро DoleMite на Скот Хендерсън би ме позатруднил, а парчето на Ерик Джонсън направо ще ме сбърка. Но не от това ме е страх - аз си имам пиниз за такива случаи: като не мога да свиря като майсторите по 160 хиляди ноти, аз си свиря по една. Една нота, ама гледам да е вярна и на място. И мога доста пъти да я ударя, все ще е в тон и в такт, цало парче мога да си изкарам на нея Проблемът ми е с времето и със записа. Първо доста ми се налага да бачкам, дълги дни, включително почивните (сещам се, че ако бх 'милиционер' нямаше да съм така, но това го забравихме). Свободното ми време е на малки 'прозорци' между такова бачкане, доста разпокъсано. За музика - още по-малко (щото имам и други равностойни хобита като четене и фотограия). Като ми се присвири и ми е зпаушила главата от служебни писания и анализи - имам една кухарка 'на една ръка разстояние' от работното си място. Свалям я и подрънквам 2-3-5 минути. И това ми е 'свиренето' за деня (или за няколко дни) Да направя запис иска повече време накуп. От няколко години очти не пиша на компютър (само на играчката, която показах по-горе). Дори лаптопът ми не е конфигуриран оптимално за музикални занимания, макар да имам няколко използваеми пррграми. Но трябва да се вадят устройства, кабели да се навързват, да се правят проби - за две минути запис се убиват 20 минути мОтане, които нямам... Та все не се наканвам, а искам! И съвсем наскоро почвам да се улавям, че това е оправдание и трябва да го надвия - при желание се намира и време и система/конфигурация и.. с две думи - трябва да спра да се оправдавам и да пусна и аз нещо. Най-вероятно ще е или една нота в някоя от лесните пиеси, или някоя от недовършените ми темички (на 2-3 съм направил тракове с ритъм секция, но не съм се наканил да запиша китари). Вземам си бележка и ще се появя в най-близко време. Втори въпрс: Коя година ще наминеш към кв.Изток да джемнем на живо? И това е много болен въпрос - само да знаеш как искам! Но идванията ми до София не са така чести, колкото бих искал. Нещата са така: като ще пътувам някъде 'за кеф' имам нужда от почивка и ходя или на ски, или на море. Всичко друго са делови пътувания ('командировки'). Много обичам да ги съчетавам с туризъм и в много от интересните градове оставам по някой допълнителен ден извън бизнеса, за да походя и разгледам, да поснимам и да усетя местната атмосфера. Със страшен кеф бих го правил и в София - но нямам проекти иклиенти там Имам в (почти) всички съседни държави: Tурция, Гърция, Македония - но в нашенско същите фирми не чувстват нужда от консултантските услуги, които иначе навсякъде вървят. Нашенските ръководители всичко си знаят и консултанти не им трябват (още повече - консултант-нашенец: "Кой си ти , бе?!").. Та идвам все за малко по бюрократични поводи и бързам за другаде. Като се случи (дай-боже да не е след дълго) да дойда за повечко, обезателно ще заплюя един ден за форумните познати - и като е запивка, защо да не е и джем?

@Rock Forever: Ритривър е, златен. Ще ти напиша по-подробно в лично, но накратко за всички, които ги интересуват кучета и мислят да си вземат: гледайте повече да си вземете здраво кученце, отколкото от знатно потекло! Купувайте от реномиран източник не заради родословния паспорт, а за здравното свидетелство, което ще ви издаде. За да му се радвате дълги години! @...raka li e? a taka: За джемовете ви завиждам, от мнооого отдавна не съм имал такава редовна възможност със свои хора и в домашни (или почти) условия. Дано някога паксе случи! Въпросът ти, обаче ме обърка и, след справка, ме огорчи. Първата част изобщо не я разбрах. На втората отговора е - не, не е за мене. Досетих се, че говориш за Васо Кръпката, но не знаех парчето за 'Жоро' (имам два албума на ПББ, но не е в тях). Та трябваше да ползвам Гугъл, намерих текста - това че героя няма прилика (дори в лудите млади години не си падах по боевете, а като се случеше - повече съм ял бой, отколкото да 'побеждавам' както пише за Жоро. И мустак не съм носил и тинейджъри не съм бил нито с палка , нито без) но това не е важно. От парчето разбрах първия ти въпрос - за коя милиция да ти кажа? И какви слухове се носят? Мога да разкажа как 'милицията' (двама, хванали ме за двете китки) ме е водила на бръснар - по времето, когато да се носи коса като твоята (носех - до средата на гърба) не беше безобидно, нито безопасно. Мога да разкажа и за 'тайната милиция' (ДС), където ме повикаха (любезно) да давам обяснения защо и как съм кореспондент на Jazz Forum. При все, че главната редакция и седалището на Европейската Джаз Федерация бяха в 'братска' Варшава - но в печтницата им по някаква случайност се печатели листовки и плакати на мистичната за момента 'вражеска' организация Солидарност - та дали не съм имал нещо общо?... (Нямах). И защо са ми следили и отваряли кореспонденцията? Нищо лично, казаха - просто са отваряли пощенската кутия на баща ми (това трябваше да е нещо невинно и нормално), та понеже съм живеел в неговия дом.. и мойта кореспонденция... Не съм бил 'репресиран', (освен за косата и това много 'болеше' - душевно), но срещите ми с милицията са такива. Ако някой някъде говори за мен друго - да го каже открито. (Знам, че няма да го направи. 'Носят се разни слухове' е хватка на мизерни и завистливи нещастници, не на мъже). Надявам се, че не си преносител на такива слухове, ако ги има и им вярваш - си е твой проблем. А за сведение на посрещачите, картината когато бяхте малки и неродени не беше съвсем черно-бяла. Нямаше чисто черни дяволи - изедници и тирани, нито чисто бели ангели - борци за демокрация и свободи. Всеки беше мърляв до различна степен и по различни причини. Та от въпроснтата 'милиция' имахме приятели - във всяка компания (дори на музиканти) имаше поне по едно явно 'ченге' - дето всикчи го знаехме и той не се криеше от нас. И обикновено беше пич -подсказваше ни от какво да се пазим и как да избягваме неприатности. Един ни помагаше с паспортното, че трудно се пътуваше, дори до 'братски' места. Друг подсказа на мой близък (виден столичен музикант), че донос свързан с алкохолните му навици е причина за блокираната му кариера. Тези бяха служители - офицери, макар и цивилни. Имало е други, дето не сме ги знаели - 'осведомители' или как там са ги наричали (сега, доколкото знам, всичките им досиета са наяве). Някои със сигурност са били мизерни души и са си излели завистта в измислени 'сведения', с които може на свестен човек да са напакостили. Но понеже не съм изпитал истински репресии, нямам мерак да ровя и да търся какво са писали за мене, никому не съм сърдит за нищо. Може да ме огорчи само нещо изфабрикувано в наше време - и дано да не стане (или да не е станало вече) в тоя форум (че други социални връзки с България комай нямам)... - - - - @Ивелин: Ха, ха - представата ти не е съвсем далече от истината, само дето по-често сядам от лявата страна (по-къс е пътя до изхода, а гледам да спестя всяка крачка и секунда : ). И не летя из 'английско' - тук ми се случва работа на разстояния по-удобни с кола или влак; но 80% от ангажиментите са извън Острова, някои далечко. Оттам и грижата за ушите (и нервите), че 1 час до Амстердам или Париж се издържа на бучене, ама 4 часа до Истанбул или Киев (или 7 часа до Дубай) не си е работа, особено ако ти се случва през няколко дни редовно. Шумът е 'тих' убиец, особено монотонният - съзнанието спира да го забелязва, а той си действа и след няколко часа се чувстваш като бит с тояги... Да, слушалките помагат, много. Едно уточнение: те убиват монотонен звук (мотори, бръмчене, боботене, съскане, свистене или смесения шум на голяма тълпа в която не се различават отделни гласове). Не могат да убият силна музика (защото принципът им е да анализират външния звук и да го вкарат с обратна фаза на 180 градуса, при което продължаващите звуци се унищожават, но тези с вариации и пикове вече междувременно са заминали). Така че - докато с цъкването на копчето моторите магически 'изчезват' (самото поставяне на черупките убива една част, но мотора още се чува отчетливо; с включването на електрониката - млъква) - в същото време съобщенията по бордовата уредба си се чуват ясно. Или репликите на стюардесата ('Какво ще пиете?' - по рядко, а по-често 'Затваряйте тоя лаптоп, че ще кацаме!' : ) Та - ако ти трябват за пътуване - самолет, влак, мотоциклет - горещо препоръчвам, Ако е за децибелите музика по време на работа - не са ефективни и по-добра работа ще ти свършат едни пасивни тапи, за каквито ти самия спомена в една тема.

Хей, славна подборка! Ралф в първия клип го е ряанала камерата от края, но пак се вижда че се раздава като за последно и прави 80% от целия звуков театър. Тейн на солото си с Бренфърд гледа като обладан от Светия Дух (сигурно е : ) - право напред, никакъв поглед към барабани или чинели, налучква ги 'по памет' - и в атака! А в Giant Steps (баси простото парче, един прав ритъм и нищо особено, само леко бързичко : ) показва как се свири в трио без хармоничен инструмент: прави и хармонията с барабаните и 'тактуването' му от първата нота до последната е едно неспирно соло през цялото парче - пък и груув дава, 'между другото'... По принцип предпочитам да си слушам същата тая музика от качествена уредба и не гледам много YouTube, но има нещо специално във визуалното възприятие - по друг начин те кефи да ги гледаш, дори звука да е скапан... Трябва да си извадя някое от малкото DVD-та с джаз и да се нагледам едно хубаво долу тая неделя - мерси че ме подсетихте! П.С. А за ресторантите и вагоните: най, ама най-Големите са свирили (и днес свирят) в кръчми! И това хич не го прави по-малко изкуство. Нашенските превзети самозвани "артисти" дето се цупят на кръчмата и свирят 'само в Зала България или НДК' ще ме извиняват, но не могат и обувките да лъскат на едица 'кръчмарски' музиканти... Но тоя въпрос е от друго видео...

Е, хайде - като си рекла - да видим как е на тоя стол. (Среднощ, когато порядъчните хора спят или поне - петък е - си пият някъде на кротък мохабет, че някои и на по-див купон, някои глупаци сме седнали да четем и пишем из форуми)... 1.Пътуваш често, носиш ли музикален инструмент със себе си? Гледам да нося, зависи от пътуването. На море и ски- ваканции, както и при по-дълги командировки, си нося китарка. Специално се обзаведох с една много преносима, за която вече съм писал фукня. Към нея си вървят описаните играчки. Добре се забавлявам сам в хотелските стаи, но още не съм имал случай с нея да джемна с живи хора. В по-кратки командировки (повечето ми са под една седмица и пътувам само с ръчен багаж, та съм свикнал всичко да е минимално) не я нося, но все нещо за вдигане на шум ще се намери. Понякога си нося хармоника, че е най-компактна и не иска батерии. Ако я няма и нея - на лаптопа ще намеря сгода да се погавря с някоя музикална програма - най-често си пиша миниатюрки с ноти ипосле ги обръщам от MIDI в аудио и си играя да ги 'продуцирам'... Но крастата все с нещо трябва да се начеше, без музика не може (почти като Лили Иванова : ) 2.Свириш ли в банда в момента? Не, за огромно съжаление, от 2-3 години не намирам сгода. Не че последните бяха някакви банди, ама все пак постоянни формации и най-важното: свирене с живи хора. Страшно ми липсва колективното музициране вдигане на шум: с нищо несравнимо! 3.Писал ли си музика/песни? Музика да, песни почти не. То и 'музика' е пресилено да се каже, но измъчени опити за инструментални пиеси. Песни ми идват в главата понякога, но остават незавършени, защото (а)са без думи, текстове много по-трудно ми идват; на младини стихоплетствах без усилие, но вече кич не понасям и (б)не мога да пея - и така няма как да ги проработя освен 'на ум' или като инструментал. Бях си купил преди време един софтуер Vocaloid за синтезирани вокали (работи като VSTi инструмент, но пее и текст със семплирани мъжки и женски гласове), но вече 2-3 години нямам време да го инсталирам, камо ли да го ползвам В (много) далечна младост, когато се занимавах активно (и професионално) с музика съм писал инструментални работи за театрални постановки, поетични рецитали и подобни халтури, но по-често ми се е падало да аранжирам писана от други музика. Смятах аранжимента за равностойна форма на творчество с композирането (и сега го смятам, но понятията доста се промениха). А в съвсем ранните рокаджийски години много ми идеше 'отръки' да измислям рифове - на бас, по-късно на китара. И сега ако някому е притрябвало, ще ви засипя с рифове По принцип, дори извън 'групарството', писането на музика ми се е случвало предимно в колективен план, като колаборация. Я ще хармонизирам хрумнала на някого мелодия, я с някого ще развием прост риф до цяла песен... такива работи. Сам със себе си - освен дето явно не стига дарба, няма я и взаимната мотивация която идва като работиш с някого, подхранването на креативност... По липса на други колаборативни 'сгоди', ми минава през ум да опитам дистанционно през Интернет. Ако има мераклии да се обадят 4.Обичаш ли бирно-китарни събирания с приятели И още как! И ракиени, и всякакви други. И не само с китари - с каквото дойде. Ама ми се струва, че тези събирания са останали в историята. Сегашните китаристи искат непременно лампов амп, сто педала - и питат къде е 'централното'... А не-китаристите направо се мръщят при споменаването на живо свирене на купон: ако не е 2000 гигавата уредба и ди-джей 'от странство', значи не е музика (някакви си там просташки старомодни дрънкания на китари...) ...и ако да, другата година по кое време ще ти е удобно да заформим един реален български форумен джем? Чак за другата година ми е трудно да определям дати (програмата ми е доста динамична), но желанието го има. Ако става дума за съфорумници в Кралството - поне 4-5 сме, колко му е да се съберем. За джем в България ще ми е по-сложно, ако се случи ще е ад-хок. Ами дайте да проработим въпроса - всички сме заети, пръснати сме по краищата, но има тихи периоди дето бихме могли да прескочим до нарочено място, да се видим и да вдигнем малко шум.

^^ Същото Неизбежна асоциация, поне за по-старитеголемите... Иначе готина темичка - и също поздрави оттук!

По високите позиции в големия шоу бизнес няма случайни или измислени хора. Не всичко е направено (само) от пластмаса или с Autotune, нито се пробива само с... 'оная работа' - трябва някаква елемнтарна база, някаква минимална способност (която често е над максималната на ммнозина от нас), върху която може и да се гради (куха) надстройка от козметика и маркетинг. Но базата си е там... Не ми допада тази конкретна певица, дори в доста по-респектращите акустични изпълнения. Но явно не е случайна и тя - и доказва горната теза. П.с. Я някоя чалга звезда с име на нежен тайфун да седне на рояла и да си акомпанира нещо да я чуем unplugged?

Не мога да се сдържа: > "...Бира, джин или мастика?..." Верия отговор е: "Да, благодаря!" (Или "И коняк също, синко!")

> "..проблема за общото ниво..." Няма такъв проблем, или по-точно има куп разнородни проблеми, за които не може да има единствено и общо решение като 'вълшебна пръчка'. Някои от проблемите, които влияят на нивото, са: - Пускането на нови теми без порверка дали това вече е обсъждано (или с повърхностна проверка) - Пускането на нови теми в неподходящ раздел - Пускането на нови теми с неясно формулирани тези или въпроси, които - поради лошата формулировка - водят до объркеване и ненужни спорове - Пускането на нови теми с откровено неграмотен език, както правописно, така и с груби познавателни пропуски - Коментарите, повтарящи вече казани неща другаде, без отправка и/или с ненужно хабене на пространство - Коментарите с критичен характер, написани анонимно, без идея за позицията (основание, компетентност) от която се критикува - Коментарите с критичен характер, написани с невъзпитан тон, лични обиди, хулигански език или съдържащи неприемлив контент (политически, религиозно, сексуално, етнически или другояче неприемлив) - Коментарите, които е трудно да се свържат по смисъл с темата - т.нар. 'оф топик' - Коментари, в които лично мнение не се подчертава изрично като такова, а се представя като общоприет стандарт или Закон Божи ... ... и т. н. Това са само малка част от проблемите, които дразнят всички ни и които не повишават общото ниво на форума. Как предлаганото филтриране по доказани способности (със запис или другояче) би решило повечето от тях? Няма как!.. По мои наблюдения (от почти 2 години) - и в горния дух го подчертавам като лично мнение - администраторите и модераторите не спират да се грижат за всички гореизброени (и много други) проблеми. Създали са система от строги правила, които усъвършенстват и непрекъснато напомнят. Коригират онези, които нарушават правилата. Поощряват образцовото поведение с положителни коментари и често с личен пример. Комплексно действията им са не по-малко ефективни от решението в посочения графичен форум, без да внасят ненужна дискриминация и разкол в членската маса. Не е зле да се обърне внимание на преамбюла в посочения форум, където администраторите му подчертават, че е частен и правилата са си лично техни. Това вече прави модела им неподходящ за автоматично копиране - още повече, че говорим за различен вид изкуство и демонстрирането на компетентност не е еднакво лесно за визуален и аудио-продукт. Не е зле да се припомни също, че мнения как звучи нещо могат да имат и онези, които не са непременно виртуози - но просто имат музикална култура или просто вкус - и уши. Откъде накъде изпълнителят (па макар и виртуоз) ще е по-меродавен от слушателите? Последните са единствен критерий за неговия талант, не ги принизявайте! (Е - какъв запис да качи слушателят, за да докаже, че има слух или вкус?) - - - Желанието да се повишава общото ниво е похвално и мисля се споделя от всички. Предлаганото решение, по мое лично мнение, не е решение за общото ниво, а само на много малка част частни проблеми, в същото време е сериозна опасност да роди нови проблеми.

Все бързате за следващ! Както писах в другите 2 теми на 'столуващи' колеги, очаквам отговрянето да продължи докато има въпроси, дори ако е паралелно с нови 'столове'. Та, след отсъствие, да наваксам и да си питам и аз Tozi: 1. Акустична китара: държиш ли такава под ръка (ако 'да' - каква е като тип), колко си свирил на такава и защо (не) обичаш да свириш на кухарка? Когато ти попадне една в ръцете - какво засвирват най-напред ръцете ти на подсъзнателен 'автопилот'? (като жанр, стил, техника или може би дори конкретна пиеса?) 2. Фюжън, крос-жанрове и етно елементи в джаза: знаем вече, че си падаш по последните. Знаем, че освен родните / балканските, те влекат и други екзотики - през Турция на Изток та чак до Индия. Какво ти е отношението към по-утвърдените (по-рано влезли или по-общоприети) етно- вливания в джаза: африкански? Латиноамерикански? Би ли свирил комфортно в толкова разнородна среда, където последните биха се търсили за съчетаване с балкански, например? Или държиш на 'чистотата' и имаш силни предпочитания? 3. Вокален джаз: с кой известен певец /певица би свирил с удоволствие при случай? Причували ли са ти се фолклорни вокали в мисленето по етно-джаз? Кой е критерия нещо да се е вплело добре и да не е 'залепено с тиксо' в такива съчетания? 4. Немузикално: бойни изкуства - не знам откъде ми е останало в главата, че май не са ти били чужди? Тренирал ли си? Сега поддържаш ли форма? Предимно за тялото или за духа? И на теб благодаря и желая пълен успех във всички начинания!

Поизпуснах доста от развитието в "Стола", бях зает - но мисля имаше разбирателство темите да не се закриват и докато има въпроси, отговарящите да си поглеждат от време на време и да отговарят. Та се възполвам с два (само) незададени досега въпроса: 1. Telecaster - на някои твои любими китаристи е основен, а май не го виждам в колекцията ти? Имаш ли и него, имал ли си, планираш ли да си вземеш? Какво ти (не ти) харесва в него? 2. Chicken Pickin' - арсеналът на разностранния електрически китарист не би бил пълен без това - пробвал ли си се? (В духа на Hellecasters, Albert Lee и подобни)? Ако си го правил - би ли пуснал някой видео-'урок' или просто показнО? 3. Немузикален въпрос: как съчетаваш мързела и трудолюбието си? Имам предвид завидната желязна дисциплина и упоритост когато упражняваш и усъвършенстваш изпълнителските си умения, от една страна - и, от друга, сравнително неохотния подход и липсата на амбиция (като че ли?) да копаеш за изява - лична, солова, авторска - каквато отдавна заслужаваш (итова не е мнение само на феновете от форума)? Благодаря и пожелавам максимално удовлетворение от всичките ти занимания!

Чакай, де! От Стола не се става току-така - не се ли разбрахме по едно време, че дори да има следващ, темите не се затварят и въпросите продължават докато има такива? Я да си питам и аз моите (въпроси) : Музикални - 1. Бас, китара, пиано. Друг някой инструмент дето не знаем, че свириш (си свирила, или имаш желание да научиш) ? 2. Като композираш песен: почваш от акорд(и), прогресия и на нея слагаш мелодия - или от мелодия, която хармонизираш? 3. Вокално- имаш ли предизвикателства с диапазон, или работиш само по регистри, тембрии контрол? 4. Дразнят ли те сравнения с други певици? Къде си в скалата между модели за подражание (едната крайност) и мания за уникален собствен глас и стил (другата)? Немузикални - сериозен: 5. Направила си много важен, макар и труден избор (живот смузиката), за което мнозина ти сваляме шапка. Няма ли, все пак, да ти липсва икономиката, управленческите науки, света на 'сериозния' бизнес? Немузикален - просташки (не бях пръв, има прецеденти): 6. Умишен ли е английския правопис на името ти - не сели шегуват (порстаци) понякога, че му липсва една буква до многозначителна запазена марка (на... "стимулант" ? - - - - И последно - кога ще слезете с 'Мамата' надолу да зарадвате и южните крайща на Острова, че и на Вашия покорен слуга да стоплите душата? (И да се видим да пием по едно/няколко и да си кажем приказката?)

Шапки долу! Не само за изчерпателното, полезно и професионално поднесено съдържание, но също (и особено) за примера от форумен член за безкориснто поделяне на знания, за стартиране на съдържателни теми от всеобщ интерес - и по този начин повдигане качеството на форума и ценността му за настоящи и потенциални членове.

Извинявам се ако някой вече я е споменал (не ми се рови цялата тема), но май не е - всички се надпреварват да посочат мацки, коя от коя по-секси. Нещо от противоположния край на спектъра и отчасти в отговор на разговорния израз "Абе то на китара и баба знае да свири..." Не е шега! Легендарната Корделия Джаксън е свирела мъжки!

Супер! Ей такава Ерика харесваме всички, май? А пък ако е за въпрос, (не че и трябва нещо). Но не е въпроса за бельото, както не за това е и оригиналният пост. През 90-те това дете (сега вече лелка) доста преди Ерика и други преоткри 70-тарския фънк, успоредно с (но независимо от) Jay Kay с бандата му и acid движението... Сега такава музика бол и, както във всичко, едни си я могат повече от други. И пак по (буквалната) тема и с риск да ме вземете за някой перверзен тип: тя и самата Ерика не носи кой знае какво към края на от последния албум. Намерете и прочетете повече за това видео - дава повод за размисъл.

Роко, не забравяй да му пратиш фактура! Тая изчерпателна консултация струва най-малко 200 кинта. Плюс 5% от всички бъдещи приходи от всички възможни телевизии. Савов - не му придиряй за чепатия език, но инфото наистина е супер-ценно. Вслушай се във всички съвети (дори не-телевизионните като този за солото). И желая успех!

Лично на нея това не и е върхово изпълнение (отлично е, но има и по-впечатляващи) - но видеото е ясен пример за колективна работа, постановка, синхрон, професионализъм. Иначе жената пее - или 'малко' повече от 'обикновен' поп, или - както каза Вяра - поп не е непременно деградиращо понятие. А да сте чували случайно за Хърби Хенкок? Въпросът е риторичен, не се €&@вам - да, Хърби, професор Хенкок, 50+ години по сцените и в музикалната индустрия като идеолог на направления и доайен на повечето 'сериозни' разновидности в развлекателната музика и на някои от новаторските - в сериозната. Той избра именно Пинк да пее в последния му проект и да открие в заглавната песен - защо ли?. Разбира се, в този проект тя не е единствен гост - идеята е да се преплетат жанрове и стилове, поколения и раси, култури и континенти. Но в 20-тина членната колаборация няма случайни хора! (И изборът, бъдете сигурни, не е 'с връзки', а със стратосферните критерии на маестрото). Горещо препоръчвам не само албума, но и отделните лични дискографии на всеки един участник. Прегледайте имената - и ако някое ви е непознато, непременно попълнете пропуска в музикалното ви познание и преживявания. А всички,които са се заканили 'да си свалят' DVD-то: гледайте да е качествено и не го гледайте/слушайте на компютър, то не е за това! Пуснете си го на голям екран и големи колони и се потопете в концерта - приятни часове с Пинк и Компания!

По музиката: коя 'манджа с грозде' би приел / слушал с кеф / и дори свирил (жанрови кръстоски, нетипични комбинации) ? По видео-професията ти: Не се съмнявам, че си снимал и/или обработвал (материал от) не една музикална проява. Имаш ли си 'колекция' или архив от добри живи изпълнения на наши музиканти? Какво мислиш е нужно, за да се съберат в един 'документален филм' (а защо не и сериал - ако има материал)? (Пари, добра воля, друго?) По 'човешки' въпроси: Младите във форума (и извън него) добре знаят думата 'Искам' (китара като на Джими Пейдж, да стана милионер, някой да ми продаде/подари еФтино кубе, някой да ме научи да свиря като Малмстийн, ама лесно - без упражнения...). На коя възраст, според тебе, един човек почва повече да дава, отколкото да получава?

Кой ти гледа саундкартата, саунда е важен (И той е супер, при все записа. За свиренето хич не говорим - ама изобщо). Станало е направо по-гот (по-Скот) от SJO-версията, бе! Хайде сега следващите - малко встрани от тая посока, за по-интересно, а? П.с. И да не пропусна да изръкопляскам на ultramega за аранжиментчето!

По диагонал си чел и не си догледал какво писах за характера: казах, че няма "този" (същия) характер като на ЛП, не че няма изобщо. Има си - свой характер, на кой колко му харесва си остава въпрос на вкус. Писах също за сравнения 'на сухо' и евентуално на неизкривен чист канал без устройства във веригата. Можеш ли да се закълнеш, че любимите ти сола на споменатите китаристи (от теб и от други) са изсвирени така на чисто? Когато си пуснал китарате през няколко джаджи - или дори директно в ампа, но всичките му копчета (до едно!) са на '10' - за характера на китарата е трудно да се говори, тонът идва от друго вече. И последно - споменах, че съм се запалил по инструмента, слушайки един велик музикант да свири именно на СГ. Интересно как никой не го спомена, но култовият му тон е станал модел за копиране от всичките изброени в тази тема. Той свиреше без ефекти, но Маршала беше до дупка: всичките контроли на макс. Управляваше всичко - и тембър, и динамика, и степен на изкривяване - от китарата. И от пръстите. Групата, в която го видях (на снимка) като осмокласник се казваше Каймак и китарата му (Гибсън Лес Пол 'тип СГ' - Доктора обясни тая конфузия с имената) беше изрисувана като аватара на един съфорумник. Като чух звука, реших, че ТОВА е китарата, на която искам да свиря Много години по-късно, вече с достъп до оригинална литература, прочетох, че записът който съм слушал не е бил с въпросната китара, а с... Лес Пол Стандард '59 (взет на заем за записа; човекът е имал свой преди това и с него си е 'изковал' тона; после му е бил откраднат; после е имал много други). Но 'СГ' тонът (наричан още в историята 'женски тон', всички тук знаете ) е всъщност изработен на ЛП. Може да се изсвири с всичко - дори с Фендер - но не за това е темата. Това стана длъжко за някои читатели, дано не се уморят и да ми отговорят на 5-та и 11-та дума без да са видели останалите... П.с. А глупости пишат други писатели, но на такива по принцип не отговарям. .