Бицев

Ремикс на първата пиеска, с вокална партия Към оригиналната инструментална версия рекох да добавя жнски вокал и стана така: http://soundclick.com/share?songid=4348985 (Форума, мисля, не допуска непълнолетни - че това не е за тях ) Това е реклама за шоколад - просто отзивите отедна любителка на шоколада при консумация на любимата й марка... (Не знам какво си помислихте с вашето подсъзнание )

Не е на Рори - едва ли ще сложат неговия исторически оригинал на витрината на някакъв дукян (еле в този град ), но прилича - или е подобно изстрадал инструмент на неизвестен наш събрат, или е някой от изкуствено състарените, ново-произведени 'signature' модели. Важното е символиката - и тя работи много добре - та чак до марковата бира А магазинчето е в мръсния, изостанал, ислямски, некултурен (така поне си го представят мнозина нашенци)... Истанбул. Трябва само да видите 60-те магазина за инструменти само в тоя квартал (Пера, близо до генуезката кула Галата в края на Бейоолу) или да чуете някои от световните светила дето свирят всяка вечер в близкия Бабилон, или неизвестните местни (но доста добри) банди из десетките клубове само в тая махала - всяка вечер! Има як рок, и блуз, и джаз и латино- всичко под слънцето, а не само ориенталски маанета, както им се иска на защитниците на чалгата у нас... Аз често ходя там в командировки: музикалния живот, мога смело да кажа, не отстъпва на този в Лондон (който отблизо познавам) - и като знам какво мислим за Турция, ме хваща срам и яд, че се имаме за 'европейци'... Но това е изцяло друга тема - А наздраве!

Украсата на това магазинче ме изкефи, та го 'щракнах' няколко пъти с телефона си. Две марки - легенди, отдавна символ на цяла култура и начинна живот, събрани заедно по тоя впечатляващ начин. Не знам дали е обща рекламна кампания по цял свят, или беше само локална приумица, ако е последното - евала на дюкянджиите (иначе темата е достойна за най-големите маркетинг-асове от Саачи и О'Гилви). В софийския фирмен магазин има ли подобно нещо? Ако сте го виждали вече, извинявайте за ненужния шум. Ако пък някой иска големите снимки в пълен размер (за тапет на монитора или други нужди), може да ги изтегли от www.flickr.com/photos/maistora - на всяка снимка (след цъкване се отваря индивидуалната й страница), отгоре има ред иконки - цъквате на лупичката с [+] и си избирате размер - до 2500 х 2000 Подарък от Майстора

Не е непоклатимо като Стария Завет, а и живота не е така черно-бял и е малко по-сложен, но не е лишена от логика такава позиция. Я да си вдигнат ръката всички тука, които свирят (сега) и са готови винаги в бъдеще да свирят без процесор? Без дигитални ефекти, симулатори или 'моделиращи' ампове? С чисто аналогова верига от струните до говорителите? Ей тези хора (ако ги има) ми се струва че ще предпочетат 'класически' електрически китари ('олд скул') - по-често Гибсъни и техните имитации, но и Фендери и други исторически типове (макар и в съвременни версии или копия). Останалите (имам усещането, че са болшинство) разчитат за звука на дигитална обработка (понякога дори убедитална). Такава обработка (или 'моделиране') са толкова доминиращи над естествените качества на сигнала, че наистина губи значение дали дървото в китарата е махагон или талашит.(Няма да се учудя ако някои процесори си имат пре-сет програми 'махагон' и 'талашит' - всичко може да се моделира!) Да неговорим за вида на кабела или на струните - процесора ги игнорира и си 'създава' някакъв звук, за какъвто е бил програмиран. В такъв случай излиза на преден план удобството на грифа. Който иска бързи успехи с процесори, също ще го мързи да 'прави' звука с пръстите си (основния начин, по който Големите го правят!!!) - такъв музикант няма охота и да се упражнява дълго за постигане на техника, всичко трябва да му е лесно, китарата да се 'ловка', ако може - сама да свири. Излизат на преден план наистина оптимизираните китари за бързина и отчасти за диапазон отвъд 20-то прагче... (Пък звука все някак ще го докараме - нали затова има процесор!) Разгеле стана дума за техника и бързина. Те, май, Лес Пол и тям подобни китари (да не говорим за Фендерите) са, ако слушам някои хора, само за бавни пиеси в ниския регистър? И за несръчни китаристи дето не могат да 'шред-ват'? Абе, тогава Hellecasters защо не свирят с Ibanez? Или са несръчни и бавни - като в , например? За всеки музикант си има инструмент - и обратното, никоя серийна китара не се поризвежда само за да виси по магазините - за всяка си има хора, които именно такава предпочитат. Аз лично предпочитам... от всички по една (Де да можех ) А който не му се разкарва надалече, за да сравнява - той няма дилема: направил си е вече избора. За какво агне и за каква дамаджана говориме?

Наистина това не е най-добрия тон, на който е способна една PRS (тя може много-по плътен), но не е и лош. Трябва особен талант и огромно усилие, за да се развали тона на PRS до ниво 'лош' Евтим е прав, че ако не се виждаше какво свири, на слух бих решил че е моделиран звук (ефект от процесор) - може и да го е пуснал през нещо (престъпление спрамо PRS-а), а може и да е частично от записа. Във всички случаи - не е точно тоя клип който би 'продал' от първо чуване тая китара. Аз филми изобщо не гледам и не знам тая тема, но композиционно (та донякъде и звука) ми напомня по-ранните работи на Mike Oldfield - хаесвам го, но и той се гавреше с (иначе разкошните си) PRS китари - Custom, Artist, та и личен уникат-модел, като ги пускаше през разни синтове

Шапки долу! Музиката е топ-клас, продукцията иска малко да се 'пипне' - но вече 'продадохте' 20-тина диска на тая аудитория тук (и за мене един, моля!) Успех на квартета и обаждай като поректа напредне! Б.

Браво - аз си 'Умрем' за такива свободни форми, при това далеч не хаотични - с отправни точки и послеователна основна линия. После във всички посоки всичко може. С голям кеф бих добавил по някоя нотичка тук-там от моите шум-чета Трябва някак да се джем-нем някой ден Развивай!

Благодаря, Yotzzo! Ето и още една - 'авторска' е пресилено казано, щото е тъпкана със сампли. Правена е по друг начин от предишната, без MIDI, но с лууп-нати семпли на перкусия и някои китари (други съм ги свирил, три-и-половина ноти само, малко бас). Също семплиран женски вокал. Когато го правих (не беше скоро) не бях чувал Chambao - приятно се изненадах колко съм ги 'предсказал' Смътната идея в експериментчето беше да си направя 'фламенко чил' - после прочетох, че точно така официално наричат стила на Chambao. Тук са секунди (като за телефонен рингтон) - но такава музика мога да свиря до утре - ако има с кого http://www.last.fm/music/Maistora/Not+Yet/Ambilatin Наздраве!

Пак да повторя с две думи: всичко има значение. По мъничко наистина, но се натрупва - та гледаме всеки елемент да е толкова изправен и качествен, колкото ни позволява бюджета. Това го казвам за (малобройното) малцинство от участници, за които каяеството има значение. Останалите могат да игнорират и моето мнение, и цялата тема. Видях, че дори доста грамотни хора са склонни да кажат 'Какво толкова? (придиряш) или 'Че какво му е? (Чи куо муй - на кабела или на друг боклук, на който ще махнат с ръка). При такова отношение няма за какво да си говорим: по-добре да се извиня че съм ви развалил партито и да се оттегля да си слушам батерийката Duracell Наздраве! Б.

Това последното не беше много сериозно. Цветът на кабела всъщност има значение, но за това след малко. Ключовете, озвен за верността (и постоянството!) на настройката, имат влияние и върху тона: - Тяхната маса активно участва във физическата постановка 'осцилиращо (трептящо) тяло, подпряно на две точки' (Който е учил малко физика може да го помни). Тялото тук е струната, а 'подпирането' му е в крайните точки между които се опъва. Затихването на трептенията се определя от характеристиките на самата струна - и на точките на окачване. Колкото по-голяма е тяхната маса, толкова по-малко е затихването, т.е. СЪСТЕЙНът е по-дълъг! В единия край прилична маса се осигурява от мостчето (магарето) и, ако го има - от тремоло-механизма (м/у другото, тремоло системи с по-голяма маса метал близо до окачването на струните дават повече състейн). В другия край имаме само две маси (и двете слаби): началното прагче ('нът') и.. ключа. Та, от това следва, че колкото ключовете имат по-голяма маса (размер и материал, от който са направени), толкова повече помагат на състейна. Дървото резонира (ако е хубаво), а металните маси - не. Всичко участва (немаловажна е и ролята на пръстите и маниера на притискане на струната) - но за идеален тон гледаме всички елементи да дават възможно най-голям принос. Гледайте стеблата (главните оси на ключовете), размера на машинките, материала на защитните им кутийки, 'дръжките' (врътките или как им се казва там) - всичко масивно и тежко е по-добро. Има евтини ключове с уж солиден вид, но направени от леки (и пластично-деформируеми) сплави - убийци на тона. - Ключовете могат понякога да внесат нежелани 'добавки' в тона. Евтини и долнокачествени ключове нерядко (с износване или по рождение) започват да вибрират ('бръждят') със свои си честоти, не съвсем приятни за ухото. И колкото и да не ги 'чуват' (като магнитно поле) адаптерите, струната ги 'улавя' и предава нататък- в крайна сметка лоши съставки влизат в тона. - Не е без значение и културата на увиване и окачване на струните около ключа - има си добре документирани правила (да не показвам тук). Който оставя топки от безразборно (и хлабаво) намотана струна на всеки ключ, или пък неотрязани дълги свободни 'мустаци' от всяка струна - си търси белята с тона... = = = = Та, са се върнем на кабела. Признавам, това за цвета беше шега - но всичко останало в кабела има ГОЛЯМО значение. Материалът (медни сплави) от който са проводниците и екранирашите обвивки, конструкцията и сечението на самия проводник, конструкцията на екрана, жаковете (конструкция и особено - материал), спойките и другите електрически връзки между елементите на кабела; капацитивните характеристики на изолацията, и пр. и пр. - всичко влияа на тона! По малко, но се натрупва - затова има евтини и скъпи кабели! = = = = Може да сте слушали фюжън-китариста Ерик Джонсън (беше и в 'Големите 3-ма' по едно време). В тесните кръгове от музиканти и студийни инженери той е известен с прякора Baron Von Tone (Барон Фон Тон), заради маниакалното му отношение към тона. Той е патологично внимателен към всеки детайл, за да получи желания идеален тон. Легендите разправят че със завързани очи успявал да различи - на слух - дали жаковете са гол бронз, хромирани или позлатени. (Та може и цвета на кабела да е познавал ) Също познавал на слух дали батерията в педала е Duracell или друга марка. = = = За нас, простосмъртните остава простото правило: Всичко влияе. Колкото повече неща са ни 'като хората', толкова повече има шанс звукът ни да прилича на нещо. (Иначе марката на саунда бих нарекъл "К'во толко'?" или "Чи куо муй?") .

Интересно, че дискусията се върти изключително около примери от метъл -музика. (Явно доминиращия жанр/вкус сред членовете на форума). Там явлението с безобразното лимитиране и надуване носи специфични щети, но не чак толкова трагични. Та самият стил си е такъв: минимална динамика, фортисими отначало докрай. До едно време имаше под-жанр метъл балади (сега няма май), там се допускаше по някое мецо-форте от време на време като 'тих пасаж'. Без никакви лоши чувства: метъл-бандите и феновете им сами си докараха нежеланото положение - ако то беше само в техния раздел. За огромно съжаление, епидемията не е ограничена само до гръмките жанрове и стилове (успоредно с метъла, лидери в това бяха всички данс- и текно- разновидности). Днес болестта е поразила целия музикален спектър - до акустични жанрове като фолк, джаз и етнически (world) записи. Появяват се дори светотатсвени опити да се надува.. класическа музика!!! (Засега само в 'поп' вариантите и като оперни компилации и 'фонови' преиздавания на оркестрови изпълнения за кошовете от дискове по 1 Евро; но както е тръгнало...) И отдавна работата не е само в радиостанциите (те си имаха 'заслугата' в началото на порцеса). Сега става все повече въпрос на масова култура на слушане, на очакванията на широката публика,чиито уши са вече безвъзвратно (де)формирани. Появата на някой качествен запис с истинска динамика и дълбочина се посреща с недоумение: някак си 'не звучи' на тези масови слушатели.. (Чух такива споменавания и в тази дискусия). Малък тест (особено за метъл-музикантите и фенове): 1. Намерете (назаем, ако не можете да си купите) оригиналните албуми "Led Zeppelin I" и "In Rock" на Deep Purple. (някои даже твърдят че те били бащите на метъла) НЕ на МП3-йки!!! По възможност на винил, но поне оригинален компакт диск. 2. Намерете (у приятел, ако си нямате в къщи) качествена апаратура, на която да ги пуснете. 3. Изберете ден и час, когато можете да си пуснете Volume-а на вкус, както ви се иска да ви звучи рок музика. 4. Как намирате звука? (Звука, не музиката, тя може да е старомодничка за вашето поколение; слушайте саунд-а!) Ако ви харесва - сега идете да погледнете на компютъра визуалната форма и децибелите. Ако нещо 'не ви звучи' съвсем - явно ушите ви (по-точно, мозъкът ви) са безвъзратно повредени (не се обиждайте, и аз не съм имунизиран против тая зараза). Е, не безвъзвратно: но лечението е трудно и дълго. То изисква пълен и категоричен отказ от каквито и да е компресирани файлове (не говорим за музикалната компресия, а компютърното смаляване размера на файла,както напр. в MP3 и WMA). Отказ, също така, от слушане на каквато и да е поп-музика издавана след 1985 година, и от повечето съвременни жанрове. Слушане - с месеци - само на динамични жанрове (джаз, класика, акустичен рок, фолк- и блуз; етническа музика с автентични инструменти). По възможност меломански издания от специализираните грамофонни къщи като MA Recordings (някои от албумите на Милчо Левиев са правени от тях - чуйте звук!). Само на качествена апаратура (никакви преносими устройства, никога на домашен компютър - освен ако е конфигуриран като студио и окомплектован с качествени монитори, не РС-колонки захранени от бакалска саунд-карта)... Не сте готови на такава терапия? И на мене ми е трудно, но се старая, гърча се, не искам да се приема като средностатистически идиот. Ако пък мислите "К'во толко' ?!" (страхотен 'нов' български израз) - за какво говориме тука?

Като пишман-музикант (с друго си вадя хляба в наши дни), нямам време за сериозни занимания, затова съм се ориентирал към миниатюрки: могат да се напишат в откраднати минути, а като даде Бог случай - и да се запишат и продуцират също толкова набързо. Някои музикални идеи пиша в MIDI - само с ноти, без клавишно въвеждане. После тормозя резултата в Аудио -среда, докато 'си признае' (да не звучи като компютърна игра от 80-те). Други си правя с китари, като редя няколко партии върху програмирани бас и барабани (всичкото в старото но вярно джобно студио PS02 на Zoom, защото време намирам главно в пътувания и ваканции). В моя полза работи модата на мобилните телефони: роди се жанра 'Рингтон' (официално не трябва да е по-дълъг от 45 секунди), където моите микро-'композицийки' идеално се вписват. Ето един пример: тая тема ми се въртеше в главата като китарна (нещо а-ла Джеф Бек ми се свиреше), но понеже не намирах време да я изсвиря и запиша, а китарите много келяво звучат в MIDI - смених инструмента. Също е писано с ноти: добре ли съм докарал 'изразителност' в последващата обработка? http://www.last.fm/music/Maistora/Not+Yet/Sexy+Sax+Ringtone Това може да се доразвие в пълна пиеса, други инструменти и пр. Ако на някой му се играе, мога да му пратя ноти и суровото MIDI...

Тая темичка я импроизирах преди време, когато си пробвах един мобилен телефон как записва (да, записа е на телефон - то май си личи ) Пуснах два MIDI акорда на лаптопа за 'съпровод' и, понеже ритъма беше малко 'латино' (и държах в ръце акустична китара) - тръгна нататък. Получи се (според мен) нелоша мелодийка, повторих я, качих я на октава и даже загатнах накъде може да се развива (в тия последни секунди на краткия запис вече мислех 'електрическа китара' - май също си личи). А в началото си играех в ниския регистър и си представях интро на бас - може би фретлес, така ми свиреше в главата... Бая отдавна беше, още не съм намерил време да го допиша и аранжирам, камо ли да му направя 'като хората' запис http://www.last.fm/music/Maistora/Not+Yet/Is+This+A+Samba%3F Бразилци ми казват, че това не било самба: 'ми знам, затова съм го кръстил с въпросителна Ако на някой му се аранжира и свири - можем да направим една задочна колаборацийка през Интернета, обаждайте се...

Майкъл Хеджиз (Michael Hedges) - албума Оракл (Oracle). В момента върви парчето Jitterbug (основната версия, има и втора разработка в албума). 'Кефя се' няма да е точно. Трябва да го чуете - ако го нямате, обезателно го гугъл-нете (или потръсете на YouTube или другаде дето намирате музика). Гений!

Албума: http://www.amazon.co.uk/Real-Illusions-Ref...4018&sr=8-3 Въпросното парче е номер 6 по-надолу в страницата (може да се чуят отрязъци, да се купят МП3-йки по £0.79 или целия албум - на диск, за £ 4.00) Наздраве!

Не знам що сички викат 'старо' като че ли е лошо? Нито ечак толкова старо, нито значи че трябва да слушаме и се вдъхновяваме само от 'последното най-ново'... Макар да сте по-склонни да зачитате китарните интерпретации (и аз съм, ужким, китарист) - ето какво го беше вдъхновило за тоя случай: http://www.youtube.com/watch?v=DLQcknhApjM Наздраве! П.П. А Стив, ако се заслушате, не само споменава Ибряма, ами казва че неговата фразировка му 'троши пръстите' и се е съсипал да я учи, даже упражненийце си е изкомпозирал, да тренира до припадък. Пак го чуйте! (Ако гледаме едно и също видео: http://www.youtube.com/watch?v=bDx6dtr2T50 )

За алтернативи може да се порверят основните концертни зали - не са студиа, но са прилична акустична среда за записи. Повече от един роял може да има там, дето имат съседни 'камерни' и сателитни зали. Преди години (отдавна не живея в страната, само 'подслушвам' в тоя форум) това бяха БългариЯ и НДК, помещения и сцени се преконфигурираха и рояли се местеха. Какво е положението сега (има ли нови концертни зали и работят ли още старите - знам че Операта вече не е такава например) - някой друг да каже. Намесвам се с тая идея само защото съм свидетел как повечето елитни 'студийни' записи на пианисти по свта се правят всъщност в концертни зали (без публика), главно заради легендарни рояли с ярка характеристика, която се хваща с грижовно и ултра-качествено микрофониране... На слука! П.П. То Първо Студио на Радиото си е такава зала

Основателна забележка ! Следващия път ще вземем мерки за това. Наблегнахме на самия урок, (неговото съдържание) и добрия звук (който мисля, че е на ниво). Ще вземем в предвид и останалите забележки ! Мислехме, че на хората ще им е най-полезно да видят готови патерни, които да заучат (предвид това , че повечето китаристи в форума са любители). За 10 минути, трудно може да се развие по-сериозна тема, която да разберат повече хора. Звукът и видеото не са най-добрата страна на тояу рок. Конструктивно (извинявам се ако някому се стори 'заждане') няколко неща които биха могли да се подобрят: 1. Звукът като микс (банда) а добър, но избора на китарен звук не е най-подходящ за този урок. Тук нее мястото, ако някого интересува, в лична поща ще обясня подробно защо. 2. Звукът на самия урок (т.е. гласа на лектора) не отговаря на амбициите и претенциите на студиото. (Казано направо, е под всякаква критика, моля не го разбирайте като заяждане). В не един момент лектора звучи като че 'си говори под носа' (той наистина се отдалечава от микрофона и дори се обръща назад, говорейки). А аудиторията точно думите му иска да чуе! Може по-добре да се запише (също съм готов в пряка кореспонденция да обясня, ако професионалистите не се сещат). 3. Видеото е 'тъмно' както някой отбеляза. Съществуват много видове порфесионално осветление, ако са липсвали, могло е да се коригира експозицията в камерата (или де се пипне при редактиране). Иначе можеше да е просто аудио-урок. 4. В операторската работа (и 'режисурата' ако е имало) има прекалено много общи планове - но аудиторията не иска да гледа банда или рекламен клип за студио. Не са достатъчно близките планове (и не са достатъчно близки) на грифа и лявата ръка на учителя. Нали точно това показваме! (Или греша, да не би да го крием?) Едва ли съм авторитет за създателите (не ме познават), но за справка могат да погледнат някой от комерсиално предлаганите видео-уроци и видео-щколи, те са по-порфесионално направени (без непременно да са имали по-голям бюджет). - - - А иначе в 10 минутинаистина не може да се разкаже неизчерпаемия океан на ладовете, та нямам коментар по съдържанието. Освен, може би, да се определи по-ясно целевата аудитория - не е уместно да се опитваме да заинтересуваме (камо ли да задоволим) хем 'печените', хем новаците. За кого беше това? Респект и най-добри пожелания - Б.