Бицев

Ритъм китарата дори не е задължително да свири никакви акорди. Тя не е 'хармония-китара', а ритъм китара, името казва всичко. В тази си роля може да свири и рифове, и даже единични ноти... в ритъм : )

^ Може да се нарече всяко от тези неща (делене на така на групи, полиритмия, модулация, синкопи), но от друга страна всяко от тях обхваща и други явления и не е задължително описания от CyberGene ефект. Не знаех, че го наричат 'метричен дисонанс', но много добре разбирам за кое говори - чувал съм го на не едно място (вкл. King Crimson). 'Дисонанс' не ме смущава като дума въпреки общоприетото значение - може и ритмично съчетание да 'не звучи'. (Въпреки че то баш си звучи, но и някои хармонични дисонанси звучат гот : ) Някои форми на метричния дисонанс имат общо със сумирането на хармонични трептения от физиката (или явлението 'биене', което всички използваме при настройване с флажолети или при ефекти като хорус) - само че приложено не за звуковата честота, а за под-звуковата на ритъма...

Какви ли случаи не се срещат по тоя свят!.. Не ме учудва - аз познавам един, който има строителна фирма и не знае какво е тухла. Всичко може!.. [emoji106]

Причината твърде малко деца да започват (успешно) с китара на 3-4 години не е в мензурата. Дори при най-подходящ размер, инструментът иска значителни усилия в пръстите и китката, както като разтягания, така и като натиск върху струната. Това неизбежно иска преодоляване на болки и воля, каквато децата нямат (и слава Богу, не възпитаваме мазохисти). Оттам два логични изхода - или бързо отказване (най-често), или 'прогрес' насила, движен не от детско желание, а от амбицията на родител-садист (с помощта на също така амбициозен и жесток учител). Цигулката в това отношение, макар също да иска физическо натоварване, е далеч по-'милостива' и приемлива за малки деца. Тя развива предпоставки (двигателни и слухови), които правят много лесен и успешен прехода към китара няколко години по-късно. За китара според мен най-ранната приемлива възраст е 7-8 години, когато пак ще си трябва детски по размер инструмент, но вече усилията и болките няма да са така чудовищни и да убиват мерака на детето. Не искам никого да отказвам от ранно начало - децата са си ваши, но има и по-подходящи инструменти за ранни занимания. Да са живи и здрави и да има музика във всеки дом! [emoji106]

^ Не е точно моята 'китара-мечта', като тип, но имам огромен респект към нея като изделие и за историческата и роля. Честито! И демото не е на китарата - като сумираме това свирене с безумния процесор, много малко остава като нейна заслуга

Басистът е най- метъл от тримата, ако питаш мене (но не ме питай, не разбирам от метъл : ) Барабанистът е як и типичен за една нова генерация джаз барабанисти (нова, нова - някои гонят 40-те). Идват от рока и естествено носят много от там, но са надрастнали 'чистия' рок и вече са се пробвали в по-напреднали форми, я прогресив, я фюжън... Нямат багажа на традиционния джаз (но за него си има други хора). Дори в утвърдените училища като Бъркли, много учители са от същото поколение и прескачат историческите стилове, а ги учат на ей такива неща... Някои от техните кръгове сега преоткриват изначалния фюжън на моето поколение (Mahavishnu, Return To Forever, Weather Report), но го свирят с неистова енергия и още повече технически майсторлък. Тези са добър пример за тенденцията, ще ги търся [emoji106]

Бива те, бе! [emoji106]

Това може да изненада мнозина във форума, но има и други видове музика освен метъл. Много видове. На един от тях му казват Джаз - тук чуваме него. (Името и логото на издателската къща заблуждават, не ги гледайте). Джазът, също като метъла, самият се дели на много видове. Бих нарекъл това Фюжън Триото е много добро, сериозни играчи. Не ги бях чувал (май съм занемадрил и слушането, не само свиренето - виж темата за хобитата). Благодаря за споделянето!

За акустичните трептения си има физика и мненията на тоя и оня не я променят.

Той на времето не свиреше така, свиреше си 'нормално' (предимно с перо, но също и с пръсти). За съжаление в последните години дясната му ръка е много зле с притиснат нерв в карпалния канал (състояние, превеждано буквално като ' синдром на карпалния тунел' и често обсъждано като професионално заболяване от дълга работа с компютърни клавиатури и мишки). Много музиканти го получават, не само програмисти и чиновници. При Джон е особено болезнено, мисля че дори се оперира, но не помогна... Затова е принуден да си закрепва едно перо на палеца (защото не може да го държи) и така свири. Не е някакво купешко устройство нито стандартен начин за свирене, просто негово лично приспособяване към болестта, за да не се разделя с музиката. А иначе продават разни други устройства включително напръстници за палец или прочутите Funk Fingers (накрайници за тапинг и слапинг техники), но отдавна не свиря бас да ги пробвам, нито съм свирил с басист, който ги ползва...

Поздравления! И за наградата, и за усърдието по създаване на собствен стил и звук. Аранжиментите, макар и семпли, са добри и стилистично много подходящи за избрания жанров сегмент. Записите са повече от прилични, макар че в микс и мастринг винаги има какво да се подобри. Като цяло свежо и приятно явление. Единствена забележка имам към английския. Никакъв проблем да се пее на какъвто език човек си поиска - но да се пее на избрания език, а не на негово лошо копие. В случая най-дразнещото е фонетиката, произношението, по което доста има да се поработи. Системно обеззвучените съгласни ('гоинК ту беТ' = going to bed) навсякъде из песните са може би най-дразнещото и не-английско, скапват цялостното звучене. Има и други несъвършенства (напр. и на английски, и на американски гласният звук в bad, have, или land не е същия като българско Е, както и 'th' не е Т и Д), но те по-малко се набиват ако се оправи 'ливинК', 'енТ' и подобни (навсякъде)... В по-малка степен не са съвсем английски и самите текстове. Словоред, идиоми и избор на думи издават не-матерния език. На места има дословни 'преводи' от български, които никой англоговорящ не би написал или изказал по този начин. Освен 'неловкото' звучене има опасност и да не бъдат разбрани някои лирични послания. Очевидно е, че авторът на текстовете не мисли на английски, което често е главно оправдание за избор на език. Друга причина (неспомената в отговора от групата за езика по-горе) е да се гони по-широка международна публика и пазари. Меродавно като подход и похвално като амбиция! Но за тази цел бих препоръчал да се потърсят услугите на текстописец (или поне редактор) с по-високо владеене на езика, по възможност матерно. И вокалистът системно да си наблюдава и упражнява произношението. Позволявам си тази малка критика с най-добри чувства, защото групата и музиката ме радват и заслужават успех, който от сърце им желая!

Ако се съобразяваш с очакванията на хората, винаги ще се получава версия като оригинала (но по-лоша, по принцип). Опитай да направиш нещо неочаквано за хората, нещо променено до неузнаваемост (да им трябва време да включат "Я, ама това било онова парче! ": )

Тези спорове се разрешават най-добре със слепи и двойно-слепи тестове. Тогава на истинските познавачи им проличава разбирането, а на някои убедени 'експерти' им лъсва долната част на гърба. Докато някой не предложки непознат запис за сляп анализ (или два за сравнения), пишкомеренето е безпредметно.

По принцип, да за двата вида, но имитатори звучи малко презрително, бих ги нарекъл просто изпълнители: някой друг е сътворил музиката, те са просто човешкия 'грамофон', който я върти - изпълняват я. Между тях и пълноценния музикант-творец бих поставил и категория интерпретатори: не пишат своя музика, но изпълнявайки, влагат нещо оригинално от себе си, пък дори да е само тон или експресивност. А, ако се замислиш - повечето ти букви важат с пълна сила и за 'имитатора' - само една-две са за творческия музикант?

Влатко е brand (търговска марка). И е на моите години, не на Кольовите. Минал е през няколко продажби, за да стане това което е. (Още от Леп и Сол, и като соло певец и композитор). Винаги е имал агенти и менажери (и от тях е научил занаята за кратките периоди, в които се е менажирал сам). И още една разлика от Кольо - има зверска амбиция (макар не болна, а добре подплатена с талант). Познавам го отблизо, просто е различен случай. А там наистина ходят, но Югославия беше голяма страна, голям пазар и голямо население да пълни големи зали. Тяхната марка социализъм допускаше по-друг шоу бизнес от нашенския. И по други неща не можем да се мерим, не казвам да са непременно добри... Но все пак само Влатко си знае какво е преживял да стигне едва днес, на 'зряла' възраст до, примерно, Kings of Strings. А това, че хората "дават пари за истинска музика на техните си изпълнители" - ние не даваме ли? Какво ни пречи?

Трябваше да има отделна тема по случая, но и тук мога да призная, че от 8ми клас (~ появата на Cream) до днешен ден животът ми е минал под саундтрака на неговата музика. И - да, неистовото 'Н' го отличи от всички, които бях чувал преди него, именно то (а не бройката ноти в секунда) го прави най-голям! И макар различен от 68-ма, уж помъдрял и улегнал - това 'Н' извира и днес от всяко изпълнение... Шапки долу! Да раздава още дълги години!

Ами за да свири на "големи концерти" (редовно) и всички да си водят децата, има едно деликатно условие - което (знам ли?) може да не му е по вкуса: За такава кариера трябва да си "продаде душата", т.е. да се комерсиализира. Да не свири нишева музика за малцина с вкус, а популярна и масова. Да не слуша вътрешния си глас, а да козирува на импресарии и агенции, да прави всичко каквото те му наредят, не само музикално, но и в цялостния си живот... Не е наша работа да му се месим, негов личен избор е - но мисля, че той го е направил и за това избор трябва да го уважаваме не по-малко, отколкото за свиренето. А "да водим децата си" и сега никой не пречи - буквално и виртуално. Моите "дечица" (дангалаци на неговите и вашите години) от няколко години слушат Форумът нещо ми прекъсна писанието "... слушат Кольо, защото го въртя в къщи насред със споменатия Бонамаса, с любимия му (и на мен) Скот Хендерсън и редица други достойни имена на майстори. А вие с какво възпитавате децата (родителите / гаджетата / съквартирантите / котките) си?

Видимата (онлайн) част на тези прояви не е конкурс по свирене, а по популярност (кой има повече приятели) и най-вече по умения за манипулиране на социалните мрежи. За съжаление членската маса на родния музикантски форум (всичките трима активни членове) не можем с гласовете си да сме много полезни на Кольо

И с цифрата му малко се разминавам: мотив "от 4-5 ноти". Няма лошо да са толкова, но може да са и 2 и 200. Реално, хубавите мотиви, които съм чул тук там и запомнил (последното е знак за добър мотив), са най-често с по 10тина до 20 ноти... Но хайде да не ги броим, а да ги оставим '2 и 200'

Точно същото Но от думите "а след това" в последния ми пост. Лигон дава много подробно описание на видовете вариации, които аз нарекох "мелодични, ритмични, тембрални или никакви". Пропуснал е само тембровите (изсвирване с коренно различна бленда - електрическа или 'от пръстите'), което си е меродавна и доста ефектна вариация. Малката разлика е само в началото, където той казва 'избираме' мотив (съществуващ, от темата) - а аз казвам 'измисляме' (нов мотив, върху същата хармония, все едно че правим нова тема). Оттам нататък с вариациите е ясно [emoji106]

Това 50 е доста странно число, нито е от степените на 2 (или 1/2) като нотните трайности, нито е от секундно-минутната система на. 60... Да не е в херцове? (1/х сек. - тогава лесно би се преизчислило от bpm). Но май наистина си остава най-лесно и надеждно на слух На слука! [emoji106]

Да, motivic също е част от това, макар че в джаза го разбират повече като вариации на мотив от темата (а иначе си е метод от класическото композиране 'от нищо'). Това, за което говоря, включва изсвирване на нов мотив 'от нищо' (нищо освен хармоничната структура на темата и подобаваща скала), а след това - въпросните му вариации. Мелодични, ритмични, тембрални... или никакви, защото добрият мотив заслужава да се чуе (и разпознае) отново някъде в солото Скот Хендерсън е именно един от тези, които го правят много добре. А оттук - темата за 'големия' блус отвъд 12те такта и пентатониката - е безкрайна и благодатна. Заслужава си отделна тема и вярвам Кольо също да се включи в нея, защото и той свири (с особен кеф) такива работи?

Има и един интересен начин без предварително намислиляне: с мислехме в момента. От големи майстори съм чул, че при импровизация на моменти мислят като че композират песен (или инструментслна пиеса), нова 'тема' в рамките на темата. Като съм правил (жалки) опити да мисля по тоя начин, са ми казали, че импровизациите ми били предварително измислени - а не са! С такова мислене (за 'композиране' ако не на тема, поне на рифове) по-рядко изскачат технически акробатики, но пък има мелодия... А горната импровизация, Кольо, е много добра! [emoji106]

X-factor не е идеален аналог, защото търси предимно не-музикалното у изпълнителя и то в най-комерсиален план. Непреводимото наше 'хъс' е най-близо до английското to play with attitude. Също непреводимо, защото буквалният български превод няма нищо общо с музикалния смисъл. А той най-трогателно е илюстриран от Jack Black в School of Rock: така (!) се свири тая музика, в смисъла на темата. И не само рок - всяка музика може да се свири с хъс (with attitude). На чист, не-жаргонен (и малко старовремски) български биха го нарекли 'сърцато'. Което ме усмихва, а за сериозно (без усмивка) свирене моят личен синоним е 'свирепо' Митко, като образован музикант би следвало да знаеш, че в класическата нотация официално си има такива означения. Не са за динамика, а най-често към италианските указания за темпо (като стилистични или артикулационни допълнения). Напр. vivace con brio ('с дух') или още по-силното con fuoco (с огън)... И така: fffff свирепо prestissimo con fuoco със сърцато 'Н' [emoji106]

Зависи дали моделът Zoom, който ползваш има представа за темпо, т.е..някаква вградена 'ритъм секция' (някои имат барабани и бас) или поне метроном. Без това няма начин да се свържат стойностите на темпото и на тремолото. Ако има метроном би трябвало тези 50 единици да са обвързани с него?