yamaha

Абе човекът пита за запис в домашни условия, напълно непрофесионално, в самото помещение дето му е компютъра, акустически необработено, с незнайно каква аудиокарта и т.н. Мислите ли, че ще хване разликата между Берингера и АКГ-то? Ако е певец и си търси микрофон за лайф - да...но в случая дори 30-левовия 1800s модел на Берингер ще му свърши същата работа...

Въпрос на виждане и възможности на детето - най-важното е да не бъде отвратено от музицирането като цяло, само защото трябва всеки ден да свири гами и скучни етюди. Изборът на подходящ материал за запазване удоволствието от музицирането също е от голямо значение. Предполагам, че в момента уроците му са 2 пъти седмично. Добре е да посвирва всеки ден поне по час или най-много два. По-продължителното свирене бих го препоръчал само на сериозно занимаващ се пианист, било и той малък на години. Това е специфичното при свиренето на музикален инструмент...давам случаен пример - при урок в седмицата само в понеделник, подготовката на домашното за следващия път е с много по-голям ефект ако се упражнява по 20 минути всеки ден (2ч.20 мин за цялата седмица), отколкото ако се свири по 2 часа в събота и неделя (4 часа за двата дена). Когато детето напредне, нещата му се изяснят, а свиренето на пиано си остане за обща култура - тогава свиренето може да се разреди в дните.

Основната разлика е в броя октави и пианистичната клавиатура...разликата в саунда не е голяма...

Не искам да споря, нито да влизам в конфронтация с когото и да било, дори и само заради различното ми мнение по въпроса. Именно заради това бях по-многословен в постовете си, защото споделям личния си опит и който има нужда от съвет, по-лесно може да филтрира това, което го интересува, отколкото ако бях писал само "- не взимай това или онова"....още повече, че пианото е наистина многосъставен инструмент...с много механични части...и ако е изработено добре...няма никакво значение в коя страна е изработено. Руснаците също знаят да произвеждат както трябва, но обикновено го правят (правеха) само когато даденият екземпляр е за изложба, мострен панаир и т.н. По отношение за плитката и лека клавиатура - нямаме информацията дали въпросното дете ще се занимава професионално (цял живот) с музика и изпълнителско изкуство. Може да се има за цел само облигатно пиано...или пък впоследствие дори да се откаже ако някаква друга област от живота му върви повече (и му харесва повече). В този случай практически не е от значение дълбочината на клавиатурата, както и други характеристики на закупения инструмент. Но ако детето влезе в музикално училище с пиано и продължи да свири - давам гаранция още отсега, че Гайер-ът (ако е същият като моя) ще му пречи във всяко едно отношение (като започнеш от гамите и стигнеш до сложни пасажи с изравнена линия в техническо отношение) и скоро мама и тати ще се принудят да купуват друг инструмент с по-дълбока клавиатура. Така че добре е тук да приказваме надълго и широко, да кръстосваме мненията си, за да може хора, които не са ориентирани в тази материя по-лесно да направят своя избор. П.П. Искам да кажа и за 50-годишните пиана - да, 2-3 от пианата в учебните ни зали, по причина неправилната експлоатация и липсата на поддръжка са наистина в много лошо състояние...но на едно пиано може да му вземеш здравето точно за 1 година...не е необходимо да се чакат цели 50. Освен личния ми Гайер, който е горе-долу пак на толкова (50 год.) имам и друго немско пиано - "Hupfer"...красиво, голямо, изцяло дървено, със свещници и дърворезби. То със сигурност е на поне 100 години, но е в идеално състояние, звукът му трудно може да се опише с думи - мек и красив. Единствено клавиатурата му е малко лека за моите изисквания, но е с един особен щракащ момент на клавишите и човек много прецизно усеща "хамъра" във всяко едно положение, а и все пак не е с виенската, а с английската механика. Така че пак опираме до въпроса, че когато един инструмент е добър и поддържан - няма значение дали е на 10 или 100 години.

Бих изразил несъгласие с крайното мнение на колегата над мен - смело мога да твърдя, че човек може да попадне и на напълно добър руски инструмент с добра клавиатура, прилична цялостна механика и в никакъв случай глух, а доста силен звук (това за глухия звук не знам дали да се третира като недостатък или предимство, предвид отношенията със съседите ). В предишното си мнение казах почти същото, но в никакъв случай абсолютизирано на 100% - човек не прави извода от запознанството си с няколко неуспешни за него приятелки, че всички жени са боклуци, нали? Просто приема, че не е случил на подходящата и толкова. Обикновено руски пиана в лошо състояние често срещаме в някои институции (детски градини, училища, муз. паралелки, читалища и др.), които са ги закупили точно по причина ниската им цена, но тези инструменти през годините са били екслплоатирани така, че само те си знаят...и едновременно с това - рядко или изобщо не са поддържани. Преподавам музика в известен университет и в кабинетите разполагам с 9 пиана + още 2 в концертната зала + 1 роял. От 11-те пиана, 6 са руски (Беларус, Чайка...), 2 са чешки (Петроф) и 3 са немски (Цимерман). Всичките пиана са купувани приблизително по едно и също време (вероятно около 60-те години на миналия век) и от 4-5 години насам не се поддържат изобщо (поради административни неуредици). От руските пиана 5-те, които са в учебните стаи са в ужасно състояние и като настройка, и като механика на клавиатурата. 6-тото, което е в една от катедрите е напълно ползваем инструмент без никакви дефекти, изравнена клавиатура и нормален звук. Сещате се защо е така, нали? В учебните стаи често влизат не само студенти, които учат музика, а и напълно случайни (дори съм заварвал и ученици??), които понякога просто издевателстват върху инструментите (намирал съм отчупени клавиши, поставките за ноти ги сменяме през няколко месеца, дори съм се принудил да направя така, че да не може да се отварят горните капаци, тъй като е имало случаи и на отчупени чукчета. А на това в катедрата само се свири (по нормален начин). Подобно стоят нещата с немските и чешките. 2-та Цимерман-а, които са в залата са в сравнително добро състояние, защото не се експлоатират много, но пък там има проблем през зимата, тъй като самата зала не се отоплява постоянно...Третият Цимерман е в другата катедра, но драстично се различава (негативно) и като клавиатура, и като звук от долните два - причината е разбираема...този инструмент беше в учебните стаи около 10+ години и след това си го прибрахме отново в катедрата. Двете чешки пиана се купиха доста по-късно (в края на 80-те) в интервал от 2-3 години и дойдоха от различни партиди. И двете не сме ги слагали в учебни стаи и са по катедрите - външно са почти еднакви, но едното има плътен, тембрист звук...а другото - доста постен и дори глух саунд, а и двете не са еклполоатирани зверски....просто са различна изработка. От казаното по-горе и подкрепено с допълнителния ми опит с пиана и рояли навсякъде през годините...само в семейството ми разполагаме с 4 инструмента - 2 немски, 1 чешко и 1 руско (пианото на жена ми от детския й период, което все още се държи доста прилично след издевателствата на жена ми ...май трябваше да разговарям с него преди да се оженя )....мога да направя извод, че всичко си е до инструмент - как е изработен, как е еклплоатиран, как е поддържан и т.н. Разбира се процентно немските пиана са по-добре изработени и свирят като цяло по-добре от руските, но когато не са били поддържани през годините или пък на тях не само е било свирено, а блъскано...тогава такъв инструмент се уеднаквява в недостатъците си с кое да е неподдържано руско пиано. П.П. А и да не забравяме с каква цел ще се закупува настоящия инструмент, за който даваме съветите...а що се отнася до "Гайер", който препоръча колегата над мен - едното ми пиано е от тази марка, но тъй като клавиатурата му е ужасяващо плитка (с малък ход на клавиша) и неподходяща за упражнения, а пък едновременно с това има доста звънлив саунд...съм го качил на вилата, когато ходим там да има все пак на какво да се свири...

Заповядай... Селин Дион Уитни Хюстън

Много трудни за отговор въпроси задаваш... Тези звуци и шумови ефекти може да ги постигнеш с всеки що годе читав синтезатор...дори преди 20 години подобни манипулации правех с един стар руски аналогов синт с много плъзгачи и врътки по него. Иначе това дето го чуваш става с промяна стойностите на осцилаторите, прилагане на филтри и т.н. От самото име на синтезатора може да си направиш извода, че той може да синтезира нови звуци, както и да променя готови такива, докато семплерът може да семплира вече направени звуци и после да ги възпроизвежда. Някои синтезатори могат да боравят с външни семпли ; някои семплери пък позволяват манипулации върху саундите, което ще рече че понякога и с едното, и с другото може да постигнеш доста работи. Разликата между аналогов и дигитален синт мисля, че и сам може да си я изясниш с малко мислене - първият използва аналогова технология, която в много отношения е по-тембриста (ако мога така да се изразя) от цифровата технология на дигиталния синт, който често ползва аналогови емулации за fat sound. Надявам се да ти е станало по-ясно сега...

Отговорът е същия, както и на въпроса "- Мога ли да стигна от Пловдив до София, като мина през Бургас?"..."- Да, но има ли смисъл цялата далавера..."

Ще се опитам да отговоря накратко на всеки въпрос: Като цяло, винаги за предпочитане са немските (чешките) пиана пред руските. Тъй като обаче пианото е инструмент с доста механика и дървени части, то се амортизира с времето, дори и да не се ползва (ако не се поддържа), а също и от самата експлоатация. По тази причина често може да се случи екземпляр на немско пиано в много по-лошо състояние от руско такова. Към много старите като модел пиана трябва да се подхожда с особено внимание. Обикновено те са красиво изработени и стоят добре дори само като мебел. Трябва някой, който си има елементарно понятие от механиката на пиана да погледне такъв инструмент преди закупуването му, тъй като може да се окаже, че пианото е с т.нар. "стара механика", което автоматически обезсмисля покупката му, без значение колко е красиво. Освен това при старите инструменти има риск от изпускане на вирбелите (това дето държи струната), което пък води до невъзможност да се задържи строй - акордьорът го настройва, а то си пада малко по малко... С 2 думи - добре е при покупката на пиано на старо (както и на кола например), да си заведете човек, който си има понятие от инструмента, защото взимането на инструмент (или автомобил) по външния му изглед спокойно може да доведе до доста ядове за в бъдеще. Иначе при внимателно транспортиране няма никакъв проблем да се превози пиано от друг град - вероятно ще се наложи акордиране след като го "инсталирате" на мястото му. Колко пари да предвидите...сложен въпрос - всеки разполага с различни средства и има различни идеи за харченето им. Аз лично бих взел дори и руско пиано в добро състояние за начинаещо дете, тъй като няма гаранция дали за в бъдеще детето изобщо ще продължи да се занимава с музика. Мисля, че за по-малко от 500 лв няма да намерите нищо свястно ; в границата между 500 и 1000 лв. би могло да се намери приличен за упражнение инструмент ; а над 1000 лв. не виждам смисъл в инвестирането в инструмент поне на този етап. Предвидете към сумата и превоза, както и заплащането на акордьор след като транспортирате инструмента. Надявам се, че съм бил полезен.

10-15 лв. безжичен?? Би ли дал снимка да разгледаме това произведение на изкуството...само да не е като един, дето преди 10 год. бях взел за 5 лв. и ползваше за майка всеки радиоприемник...

С тия "Висши сили" ме караш да се чувствам като Трипио (роботът) в "Междузвездни войни", когато ония дребните го помислиха за бог (понеже беше златен) и започнаха да му с кланят. Майтапът настрана, но наистина това дето се свири на този линк е повече от елементарно..."2 функции и половина" както се казва, които извадих с молив в ръка само от 1 слушане......(нали все пак съм "Висша сила" ). Тъй като не съм китарист и нямам понятие от таблатури, ще напиша функциите на песента като букви (големи=мажор ; малки=минор ; буква+7=септакорд). Разбира се няма да те затормозявам с обръщенията на акордите...напр. в началото имаме D64, G64 и т.н., но няма да указвам кое е секстакорд, кое квартсекстакорд...обръщай си ги както ти е удобно...а наклонените черти не символизират тактови, а само съм ги сложил да отделят смяната на отделните функции, така че между две букви може да има такт, но може и да е повече или по-малко... - Интродукция - D - Куплет с 1-ва волта- G / C / D / D7 / G / D / - повторение с 2-ра волта - G / C / D / D7 / G / G7 / - различна част - C / G / G7 / A / A7 / D / - пак като куплета + кода - G / C / D / D7 / e / e7 / D / D7 / G //

В подкрепа на горното мнение - баща ми ползва някакъв красив и евтин "китаец", който в повечето случаи му върши работа....да, но на едно участие в някакъв град на открито...като започнало да влиза в сигнала някакво местно радио....като започнал да се губи сигнала - пълен кошмар и излагация. Та мнението ми е, че ако човек не иска да изпадне дори веднъж в подобна ситуация е добре да се огледа за нещо по-стабилно изработено.

Леко, че валякът гази наред... ...а микрофонът е Шур (55SH Series II)

Определено на този етап кийборд (аранжор, самосвирка, Хитър Петър, Настрадин Ходжа и останалите... ) ще ти свърши по-добра работа - 5-те октави на стандартния модел ще ти позволят да сложиш спокойно и двете ръце на клавиатурата, а стиловете ще ти бъдат добро допълнение при композирането, тъй като с тях всичко става много бързо. Потърси някой евтин модел от PSR (или евентуално DGX) серията на Ямаха (без ориенталските , които имат "А" или "OR" в наименованието си).

Ееее...ти пък сега...кое как се пишело....то и "пианата не пият"...ама това е друга тема. @pety, това с което трябва да започнеш е - каква сума си решила да отделиш ; второто, което трябва да разберем е дали искаш просто да се кефиш, свирейки и по този начин една самосвирка би ти свършила прекрасна работа....или искаш да се заиграваш с намирането на нови звуци и тогава трябва наистина да ти търсим синтезатор. @Rudess_90, няма да ми крадеш обръщението, докато си пиша постовете... ...щото така изглеждам малко тъп да измисля друго.

Или на лирата от вътрешната страна (ще ти се наложи да махнеш някой и друг капак или да ползваш фенерче....или отзад (пак на лирата или някъде по дървото).

Има "пуканки" и "пуканки" (аз много обичам онези карамелизираните ) Това дето е дадено като линк върши работа само за краищата и обикновено се знае от всеки, който поне малко си е имал досег с обработка на аудио. SForge (Click and Crackle Remover) има добър алгоритъм за дребни пуканки, който работи задоволително на пуканките от плочите. Проблемът се появява, когато има "по-едри" дефекти - в този случай SF, а и много други специализирани програми и плугини не могат да се справят. Освен това както казах в началото...макар, че ги кръщаваме с едни и същи термини, дефектите в аудиото са най-различни, поне що се отнася до третирането им от страна на обезшумяващите и ресториращи програми. На пръв поглед един и същ дефект вътре в аудиото, всъщност е различен от подобния си както по честота, така и по времето (частици от секундатата/брой семпли) което заема. Именно поради това засега не съм срещнал универсален алгоритъм, който да анализира и отдели всеки дефект от полезното аудио. Конкретно - ако държиш да работиш с модула на SF - не е особено силен, но си поиграй с плъзгачите за настройка и както ти казаха постарай се (дори и да не го виждаш) слухово да ограничиш отрязъка на аудиото с дефекта и обработвай само него (мисля, че е излишно да споменавам отляво и отдясно да търиш "нули" при маркирането). Ако решиш все пак да навлезеш по-дълбоко в тази област - Restoration - пробвай модулите в Куул едит (Аудишън), по мое мнение поне засега там има един от най-мощните алгоритми с най-гъвкава настойка на отделните параметри....иска доста играчка, докато го нагласиш за твоите конкретни нужди, но резултатът накрая винаги е много добър.

Айде бе...ако съдя по ценоразписите на студията във Варна, София и други градове, оставам с впечатление, че в БГ има поне 50 бр. мастеринг-студия (или поне толкова на брой хора, които са чували някъде думата "мастеринг" ) Ами...няма и как да има, тъй като обзавеждането на едно такова студио, вършещо само тази дейност е доста скъпо удоволствие - нито мониторите са такива като нашите (за смесване), нито пултовете им приличат дори и малко на стандартен пулт с 'плъзгачи' (често дори и липсват такива), за останалите скъпо-струващи хардуерни модули не искам и да споменавам....а да не говорим, че не всеки може качествено да работи като мастеринг инженер - доста хора могат да смесват добре, но много малко - да мастерират добре....там е е*аси изтънчената работа...трябва да хващаш разлики в динамиката под децибел, да си абсолютно наясно като врътнеш това и онова (и то с минимална стойност) какво точно ще се случи още преди да го врътнеш...и куп други похвати от "висшия пилотаж". И колко човека и групи ще си позволят да плащат скъпо и прескъпо само за мастеринг на албума си, който е ясно в какъв тираж се издава... Именно затова студията в БГ предлагат комплексната услуга "3 в 1" - тракинг, смесване и мастеринг...и всички знаем "качествата" на устройствата "много в 1" - копир+скенер+принтер...или пък дъно с вградено видео и аудио...абе...вършат работа, но само дотам.

Доста трудна задача поставяш...ако разбира се се тълкува "български" сайт, като сайт за ноти на българска музика.

Да не е това?

Различна насоченост - с кардиоидна хваща най-вече отпред ; с "осмица" хваща (поне би трябвало) равномерно отпред и отзад (срещу и зад мембраната...най-често е с втора такава), а с кръгова (omni) би трябвало да лови равномерно на 360 градуса.

Мммм....трудно...не съм засичал досега някъде....май само с доставка.

Точно това ли ти трябва....имам 20 други, но не и това...

Мммм даааа...имаме си специална изнесена тема за акустично третиране...ама кой да чете... Разликата между звукоизолация и акустично третиране е колкото между кола и трактор. За едното се използват едни материали и способи, за другото - други. Да не говорим, че дори има разлика дали искаш да звукоизолираш отвън-навътре или обратно (в смисъл дали да не се чува навън това дето свириш или да не чуваш клаксоните на колите). И това е сравнително по-лесната част - стая в стая или ако нямаш физическа или финансова възможност - дървени скарички с минерална вата на листове и ако имаш мерак още някой слой различен материал на малко разстояние от нея. После почва сложната част - тук кънтяло, там басът избивал...почваш да редиш пирамиди (и фараони ), бас трапове по ъглите и...накрая си продаваш колата, за да си довършиш студиото. В твоето помещение 2 Х 2 мисля, че няма да имаш сериозни проблеми при изолацията и акустиката му...даже и финансови...просто е много малко...само внимавай да не го пренапълниш много с дунапрените на баклавички, кадаифи и др. подобни , че ще започне да глъхне - просто тук-там по стените и тавана по някоя плоскост за разбиване на "стоящите" вълни.

Правилното свирене само ти може да си го направиш (явно имаш предвид да не е много фалшиво и с приемлива механика). 300-800 лв. - руски пиана в различно състояние 600-2000 лв. - немски/чешки пиана в различно състояние Имай предвид, че ако вземеш нещо за 300-500 лв. то задължително ще се нуждае от акордиране и постягане на механиката, а като включиш и превоз/пренос...пак ще ти дойде над 500-600 лв. При избора е добре да отидеш с човек, дето е по-наясно с пианата, понеже може да се обзаведеш с инструмент, на който вирбелите му изпускат и така у вас постоянно ще имаш едно пиано, свирещо с половин тон по-ниско... Да не забравиш да го провериш и за механични проблеми на всеки клавиш...педалите също, защото ако демпферите не залепят добре ще има да ти отзвучават цели октави или отделни тонове...