yamaha

Ако става дума за Musicworld (Динакорд), доставката ще му е безплатна предвид цената на 'мини'-то, а BabyThomas е прав, че може да го докарат от Томан, тъй като аз също съм получавал поръчки от Musicworld, които си бяха направо с етикетите на Томан.

Така е, директно във форума не се вижда - трябва да се цъкне на линка към Инстаграм и чак тогава излиза.

Преди да са заключили темата да кажа, че която и карта да си вземеш от тези, дето гледаш и ще гледаш, ще получиш това, което очакваш. Просто наблегни на стабилността на драйверите (прочети малко ревюта - там хората споделят достатъчно за проблемите си) и опциите (реши сам за себе си за какво и как ще я ползваш сега и в бъдеще). И не на последно място - тъй като качеството на една система се определя от компонента, който е най-зле (микрофон, монитори, помещение, слухов и практически опит на работещия и т.н.), прецени ако вземеш някоя достатъчно добра, но по-евтина карта, какво от останалите неща би могъл да подобриш със спестените пари, тъй като комплексното оборудване на едно висококачествено студио за записи е скъпоструваща операция, която далеч не се изчерпва с една хай-енд звукова карта. П,П. А това, че на тоя етап можеш да се учиш на Зуум-а е малко като да се учиш да караш кола, ползвайки мотор, понеже това е уред, създаден със съвсем друга цел - един вид, приеми го като един скъп диктофон.

@xVEGANx, така като гледам - в началото тръгна от няколкостотин лева, но май ще завършиш на няколко хиляди. А иначе "антилопата" правят хубави продукти с хай-енд компоненти, което резонно рефлектира и в цената им. Имам познат, който работи във фирмата и преди време ми предлагаше да ми дава техни продукти да ги тествам и да връщам отзиви относно работата им, бъговете и т.н., но честно казано нямам много време да работя и като бета-тестер...иначе ми беше любопитно да ги сравня с тези, с които работя, пък и имах опцията след тестването да ги закупувам на преференциални цени.

Според мен си скромен в процента. Аз до този извод стигнах още преди 20-тина години, когато един колега, дето свиреше по ресторантите дойде да си прави някакви демота при мен, но след записа, като започнах да слагам EQ-та тук-там, нещо не му хареса и се почна - "...не, така го искам...а, не...дай повече среда....ааа, не...много е, дай повече ниски....чакай...не...абе нещо не ми звучи...". След 5 минути "дай-не" ми писна, понеже го усетих, че сам не знае какво иска и му казах - "Глей' сега - понеже виждам, че си наясно какво искаш - ела тука до компютъра и казвай конкретно къде-какво, а аз само ще местя докато ти хареса"...и тайничко натиснах байпаса. И се почна : "Дай малко нагоре в 3 килохерца" ...аз местя и питам "Така харесва ли ти?", той - "Добре е, дай сега малко високи към 10 килохерца, ама много малко"...аз пак местя бавно плъзгача, а той "Стоп - идеално е така" - и така по цялата честотна лента с включен байпас - психоакустика се нарича, но иначе резултатът след местенето от негова страна много му хареса. Та след лирическото отклонение (което исках да сложа в спойлер, ама така и не го намерих къде е) и аз да кажа на колегата горе, че нито той, нито друг ще хване на ухо разликата между второ и трето поколение, така че да се съобразява само с цената и екстрите дето му трябват - разликите са малки, но ако примерно тия 2 изхода, USB-C-то или Air-функцията на предусилвателите дето са в повече в новия вариант много му трябват, да взима 3-то, ако не - да спести малко пари, понеже в днешно време вече почти всички карти ги докарват на звук.

По първото - не. Клавирът не е от висок клас, че да може да си зареждаш саунди - най-много миди файлове и стилове, но пък той по дефолт е зареден с доста голямо количество саунди, та няма да ти е кой знае какъв проблем тази липса. По второто - "graded" означава единствено, че клавиатурата е "градирана" (с разлика между ниските и високите тонове) и нищо повече, а "soft touch" мисля, че сам може да си го обясниш какво е, а и няма как "пиано" с тегло под 6 килограма да има и хамър. Клавиатурите на двата ти избора определено се различават на пипане, но по мое мнение NP-32 е далече от желаното за реалистична 'натоварена' клавиатура. Освен това ми се струва, че сам не знаеш какво точно ти трябва понеже май сравняваш лимузина и баничарка - едното си е натурално пиано с 10 саунда и толкова, а другото е самосвирка със стилове, няколкостотин саунда, арпежиатори и т.н.

Да, това сме го коментирали в темата...както и че работи само на 64-битови версии на OS. П.П. Някой пробвал ли е вече техния онлайн мастеринг, че опитах с едно кратко демо (като wav и mp3), но все ми изписва "File cannot be processed"?

Покупката от утвърдените онлайн магазини като Томан, Мюзикер, Динакорд, Гиър4Мюзик и т.н. е напълно сигурна, така че може да не се притеснявате за доставката и състоянието, в което ще получите инструмента. Що се отнася до този вид пазаруване на пиана, слушалки, микрофони, тонколони и др.. подобни...ситуацията е малко като тази на котката в чувала - никога не знаеш какво ще излезе от там. Колегата съвсем правилно те насочи ако имаш възможност лично да изпробваш инструмента преди да го купиш. Като пример мога да споделя лични впечатления, тъй като тази и миналата година купих няколко пиана за домашни упражнения на деца...всъщност по-точно - родителите ги купиха по мои препоръки от даден списък с подходящи модели, а аз реално съм купил само едно пиано лично за мен. Та...едно от пианата беше третото от списъка в първия пост - PX-770. Когато го получиха, отидохме с жена ми на гости и междувременно посвирихме малко да го пробваме. Моите впечатления бяха доста позитивни - хубава и добре реагираща клавиатура, нелош тембър на пиано като за Касио, разбира се с типичния леко изтънен и малко стерилен звук, характерен за марката. Понеже имам поглед върху по-старите модели на Privia, мисля, че в PX-770 звукът е с 1 степен по-добър, особено за цената на пианото, така че като цяло може да се каже, че ми допадна. Жена ми от друга страна, тъй като е свирила на всякакви пиана и рояли (и електронни, и акустични) имаше някои забележки, но все пак нека не забравяме, че това е пиано от ниския клас с много приемлива цена. Така че хората и претенциите им са различни - на някой не му допада звука, на друг "пипането" на клавиатурата, на трети - функциите и поради това предварителният досег с инструмента е силно препоръчителен.

Всъщност и двамата сте прави. Колкото повече звукопоглъщащ материал се сложи в едно в едно помещение - толкова повече ефект ще има. От друга страна по метода "така сигурно ще е по-добре" може да се допуснат грешки (и аз съм ги допускал преди време), но пък може съвсем случайно и да се улучи положителния ефект. Моето студио е малко - 'контрол румът' ми е 4х4 м (след изолацията дори по-малко), но само под пода имам 100м2 вата на листове + физическа изолация от самия под (истинския), а по подобен начин са обработени и стените, което ми позволява спокойно да работя и през нощта, без да притеснявам съседа отдолу. А относно разстоянията (празни или запълнени) - те също си имат значение в цялата ситуация с акустиката и звукоизолирането. За пример мога да дам моя прозорец между 'контрола' и 'студиото'. Когато го правех, реших да е с четворен стъклопакет с дебело стъкло (6 или 8мм...вече съм забравил...), като самият стъклопакет е оформен 2 х 2 с разстояние 30 см между двете двойки и като бонус - всяко от стъклата във двете двойки е под различен ъгъл едно спрямо друго. Звучи сложно, но всъщност изработката не беше много трудна, тъй като при мен всичко е от дърво, което се обработва лесно. Като резултат прозорецът се получи доста сполучлив и не пропуска никакви звуци между двете помещения дори и при силно викане. Всъщност сега ще щракна една снимка на празното пространство за добиване на някаква обща представа...

Без да имам акустични впечатления от въпросното стреч фолио, ще се опитам да ти споделя някои общи разсъждения. Вероятно си наясно, че каменната вата е далеч по-безвредна от стъклената, така че дори и да я обвиеш само с плат както възнамеряваш, не виждам причина за притеснение. Чисто теоретично и логически - ако ще я обвиваш със стреча, фолиото е толкова тънко, че не би следвало да дава някакво кой знае какво отражение. Виждал съм и перфорирано (дишащо) стреч фолио, но нямам представа през микроскопичните дупчици дали все пак няма да се промъкне някоя частица от каменната вата и пак да те хване параноята. Разбира се най-добре е преди да си обкантил всичко, да имаш възможност да си направиш кратък тест как е със и без фолио, но надали ще се хванеш с тази задача. Казвам го, защото навремето когато си правех студиото, реших на самоинициатива един от пластовете да бъде плоскост стиропор (и то - над пластовете вата). И понеже съм със съседи отдолу, а държах непременно да мога да работя и през нощта - и двете помещения съм ги оформил като "стая в стая"...различни пластове с различни материали, а с пластовете стиропор бях решил още повече да подсиля изолацията. Добре, че по някое време все пак реших да направя проби как е със и без него, защото установих, че така както е на цели плоскости, стиропорът резонира и всъщност влошава положението, вместо да го подобрява. Както и да е, изхвърлих стиропора и наблегнах на ватата и останалите пластове. За пирамидите си прав - коефициентът им на поглъщане/разбиване на звука е най-вече в средата и високите (според материала и височината им), но ако имаш притеснения за ниските честоти, нищо не ти пречи да вземеш 4 (или повече) бас трапа и да ги разположиш в ъглите. Принципно плочките на пода не са за предпочитане, но надали ще имаш стоящи вълни щом имаш наклонен таван. А що се отнася до нивата на децибелите когато смесваш - намери си някакво средно ниво и се опитай да го следваш всеки път. Слушай на различна сила едва когато вече си смесил и искаш да свериш всичко ли е ОК. Аз самият имам няколко чифта монитори и колони, но винаги смесвам с една и съща сила само на основните си монитори, с които съм свикнал от много години и само понякога сверявам на някои от останалите чифтове чак когато съм готов с крайния вариант. Всичко е въпрос на практика и натрупване на опит - слухов и цялостен, така че нещата ще си дойдат на мястото с времето. Успех!

Цените варират според качеството и сложността на аранжимента, града в който се намираш, платежоспособността на клиента и т.н. :) Примерно в София цените като цяло са по-високи (понякога доста по-високи), отколкото тези в провинцията ; ако клиентът може да си позволи финансово хубав инструментал, съответно и ти ще отделиш много повече време да го направиш, ще сложиш беквокали, сола и друго каквото решиш ; от друга страна обаче ако примерно някоя детска учителка иска инструментал на детска песен за някой концерт, най-вероятно няма да има необходимите средства, респ. за някаква минимална цена и ти ще й направиш нещо непретенциозно.

Виж от тука дали нещо няма да си избереш. :)

То пък когато не унищожиш поне 2 китари на сцената, какъв хард рок ще е...пък и като гледам на клипа оня толкова поражения нанесе на мониторите наоколо, че май по-добре беше да си строши някоя обикновена китара.

И аз това мислех да кажа, но се отказах, за да не бъда разбран погрешно. То само от някой децибел разлика в картите ако ставаха нещата щеше да е хубаво, но уви - има още 100 неща покрай това на какво ще записваш. Сегашните интерфейси са достатъчно добри, дори и тия в по-ниския клас, така че ако си креативен в музиката, ако имаш приличен микрофон и предусилвател (както и известен опит да знаеш какво правиш) - нещата ще се получат. Разбира се има и други неща, които е хубаво да присъстват (акустично третирано помещение примерно), но според мен самата музика е най-важна и след това всичко останало, щото ако я няма - дали ще я запишеш на интерфейс за 200 лева или на някой супер-хипер за $$$$...няма особено значение.

Не съм свирил точно на това, но имам поглед на други със същата или подобна на Артезията клавиатура -"W"-варианта е със "спринг-екшън", при който всеки клавиш отскача все едно, че е свързан на пружина, което е доста далече като усещане от реалната хамър клавиатура. Артезия имат и вариант "H" (което явно явно идва от хамър), но предполагам, че е малко по-скъпа. В последната година ми се наложи да купя за мен и за познати няколко различни пиана от ниския и средния клас и то точно за обучение на малки деца (жена ми работи в 2 школи - 2 от пианата бяха за нея, за обучение на децата, а останалите ги купиха родителите да се упражняват децата вкъщи). Мнението ми е, че разликата между един скалиран хамър и спринг-клавиатура е доста голяма, но в края на краищата всеки си решава за себе си. Сега като се замисля се сещам, че миналото лято даже и аз си взех едно пиано Yamaha, за да сменя морално остарялото ми RD на Roland. :) Всъщност най-важното е на вас да ви харесва, на детето да му е удобно и да не се разваля дълго време.

Напълно са ти правилни разсъжденията. :) Само имам едно питане - защо не избрахте за детето пиано с хамър механика, а му взехте такова с псевдо утежнена клавиатура? Питам, защото според мен хамър-усещането е най-важното, когато едно дете тепърва се запознава с инструмента. Ясно е, че говорим за най-ниския клас клас пиана, но за цената на Artesia-та спокойно можеше да се вземе Casio (примерно), които имат нелоша хамър клавиатура (сравнително лека за малко дете), а последните им модели дори вече са ги докарали и на звук.

Да, наистина изглежда с малко повече разстояние, но не мисля, че е някакъв кой знае какъв проблем - предполагам, че дори не е производствен дефект на конкретната бройка, а дизайн и сглобка на цялата серия. П.П. А това, че металът се вижда, изобщо не трябва да те притеснява - на повечето съвременни пиана си прозира под клавишите, тъй като луфтовете са подобни като твоите, особено ако пианото е от ниския или средния клас.

Честито! Като посвикнеш със звука им, след някой друг месец нещата съвсем ще си дойдат на мястото. П.П. При мен нещата стояха по същия начин, само че още през 90-те и дори по-зле, защото тогава смесвах на обикновени колони и винаги се изумявах защо по дяволите вкъщи всичко звучи идеално, а като го чуя по радиото или занеса записа някъде другаде, миксът звучи ужасно и ме кара да потъвам в земята от срам. Е...след като си купих монитори (пасивни) и им паснах подходящия усилвател, проблемът с лошия звук/микс магически се разреши още на момента.

Наред си му е системата, човекът е отговорил още през 2014-та - тогава така са писали нотите.

...или най-добре с пример на конкретната мелодична линия.

Не се притеснявай излишно - не си го дефектирал по никакъв начин, а това, че е отзад означава, че просто не се вижда обезцветяването. За в бъдеще ползвай мокри кърпички.

Проблемът му идва от това, че не ги възприема като различни гласове, а всъщност посоката на чертичките достатъчно ясно показва коя нота от кой глас е. В двата маркирани такта, първият глас на горния завършва с 'ре' (четвъртина с точка) и 'до' (осмина), докато на същото място в долния имаме 'сол' (четвъртина) и двете осмини 'фа-си' (като 'си' отива с легатура в следващия такт). Онова 'фа' горе (четвъртината), за което говори е от съвсем друг глас и съвсем логично се намества между четвъртината с точка и осмина на първия глас като ритмически попада точно на точката (образно казано), а половин време след него влиза и горната осмина 'до'.

Най-вероятно е от някое USB - изкарай един по един всеки USB кабел (без този на мишката), който ти е включен някъде в системата и отбележи кога шумът изчезва. Макар, че си писал "PC", ако случайно си с лаптоп, като проба може да опиташ и изолация на масата (третия извод) на кабела към захранването.

Не мога да ти дам координати на софийски майстор, защото не съм от София, но тъй като наскоро правех същата процедура с една друга ямаха (SY85), която по същия начин е със запоена към дъното батерия, бих могъл да ти дам съвет - докато си намериш майстор, вземи си междувременно един 2032-цокъл за запойка, а не запоявай пак директно новата батерия. По този начин при следваща смяна (ако смяташ дълго да си ползваш ямахата), просто махаш изтощената и слагаш нова батерия, а не се занимаваш с нови запойки. Аз си бях взел от тези цокли, но предполагам, че същите ги има и из нашите магазини - онези "пинчета" дето стърчат влизат точно в старите дупки, където е запоена в момента батерията ти. Не е сложна процедурата, даже из нета има подробни указания със снимки кои винтове да развиеш, кои кабели да махнеш докато стигнеш до старата батерия и общо взето става за 30-40 минути от разглобяването до последния завит винт.

Няма смисъл да се мъчиш да правиш след като са под 5 лв. П.П. ... и не се заблуждавай от описанието (12V) на китайците - те както винаги пак не са разбрали какво точно продават, имам няколко такива и наистина обират сравнително добре паразитните шумове.