Evtim Djerekarov

Освен съветите, които вече ти дадоха, аз бих добавил, че е добре да имаш бушони за съответния ток - както последователно на първичната намотка на трансформатора, така и на вторичната. Това е по-скоро противопожарна мярка.

Акумулаторните батерии не се разреждат чак толкова бързо, че да са неподходящи за ефекти. Проблемът е другаде - при някои е вредно да се разреждат докрай, а в педалчетата защити няма, защото те не са предвидени за такива батерии. Освен това, трябва специализирано зарядно. Мисля, че както казаха вече, едно добре стабилизирано захранване е по-добър избор.

Намерих едно не твърде задълбочено, но мисля, практическо четиво: http://www.jland.org/swat/e93/

Аз си казвам, за застраховка.

Аз съм сигурен, че например съвременните банкери разсъждават по доста подобен начин. Интересно ми е какво ще стане, ако всички започнат да мислят така и колко оцелели ще има в крайна сметка. На мен ми се струва, че просторните обяснения за причините, поради които човек не иска да сподели нещо, са значително по-безмислено продължение на самия акт на несподеляне. Форумите обикновенно се посещават предимно от хора, които не разбират от това, за което питат. Ако човек няма желание да им помага, то тогава няма и никакво основание да се оплаква, когато форумите се пълнят с глупости, а той безучастно наблюдава. А за човек, който гледа, възмущава се и се оплаква, злорадства, но не прави нищо, има разни неприятни квалификации. По-скоро това е и причината, поради която живеем така. Но както сам казваш - всеки с вижданията си. Нямам предвид теб - из разните електронни форуми има идеални образци на това, за което говоря.

------- Tогава имаш 100% обратна връзка при DC(ако приемем, че все пак я взимаш от изхода). ПС: Валяк, аз по-скоро се чудя защо във форумите, които уж са именно за електроника, такива теми не се обсъждат, а по-начетените им членова изливат по питащите тонове киселина при всеки опит за въпрос. Някак си, правят си форум, като че ли за да се саморекламират. Дори тук, в музикантския форум е по-вероятно човек да намери някакъв отговор, отколкото в много форуми за електроника.

^^ И аз успях да я балансирам в моята симулация, даже направих изменение, което кара двата входни транзистора да работят при едно и също колекторно напрежение, обаче този баланс е много крехък - малка промяна в температурата го изкарва от равновесие. Не знам дали тия стандартни схеми могат да се балансират добре без ООВ, особено когато работим с реални компоненти, които не сме подбрали(или не можем да подберем) съвсем еднакви. Не знам дали имаш предвид някакви нестандартни хитрини, но ми се струва, че при конкретната схема, постигането на идеален баланс е малко като да се опитваш да поставиш топче върху острие. Мисля още, че постигането ма 0V на изхода(ако приемем това за самоцел) така, без ООВ, няма много общо с баланса на диференциалния усилвател.

Струва ми се практчески доста трудно, почти невъзможно, да имаме 0V в точка VF3, без обратна връзка. Дори съвсем малък дисбаланс веднага би направил изходното напрежение близко до едно от захранващите напрежения, а както е зададено условието - обратна връзка няма.

Както валяка каза, въпросът със стабилността не е никак прост. Като прибавим и влиянието на конструкцията и разликите между спецификациите на компонентите и реалността, нещата стават още по-сложни. Досега съм правил няколко относително прости усилвателя и не съм имал проблем с осцилации(поне не под 20MHz, колкото ми "вижда" осцилоскопа), но опита ми със симулации на по-авангардни решения, не е много розов и поради тази причина, не съм ги лепил на платка. Гледйки схемата ми се струва, че си се ръководил от Cordell / Self. Ако смяташ, че си направил добре изчисленията, можеш да сглобиш прототип и да го пробваш при различни товари. Ако имаш възможност постепенно да му увеличаваш захранващото напрежение и измервателна апаратура да наблюдаваш какво става при различни товари, както и изходни съпротивления на източника, а също да измерваш изкривяванията, мисля, че сам можеш да стигнеш до правилните изводи за топологията, която си избрал. Не мисля, че можеш да подминеш прототипната фаза, без значение колко добре си сметнал всичко. Наговорих ти малко общи приказки, но наистина по темата за стабилността на аудио усилватели като че ли не е писано твърде подробно(поне книгите, които аз съм чел елегантно се плъзгат по тая тема и не казват нищо кой-знае колко съществено) , особено що се отнася до паразитни ефекти, които водят до осцилации във високи честоти ( 1 - 100+MHz ). За проектиране на по-сложни решения е необходимо добро познаване на материята, както и натрупване на практически опит. Аз лично не съм срещал добро практическо четиво на тая тематика. Повечето хора, които пишат книги за аудио усилватели, разчитат че тия неща са известни на читателя, а това най-често не е така. На практика, всичко, което ползва обратна връзка e обект на теорията на управлението и добрата теоретична "подложка" е важно условие за правилното ориентиране в сферата на аудио усилвателите. Въпреки, че имам известен практически опит, не се чувствам удобно да давам конкретни съвети по схемата, която смяташ.

Не знам дали е много добре да имаш чак потенциометър за това. Може би тример на достъпно мясно(примерно отзад на капачката), или може би ключе за включване/изключване на тази опция. Ако втория тример/потенциометър се ползва рядко, за настройка, типа му не е от съществено значение. Като цяло, логаритмичен е по-добре, но и линеен би свършил в общи линии същата работа.

Така наистина е най-добре.

Звучи много яко! Поздравления. Авторска схема ли е?

Обикновено и грифа е махагонов,на повечето модели. Грешка на езика(клавиатурата). Естествено, че грифа е от махагон, извинявайте за объркването.

Крачето, на потенциометъра, кеоето е вързано към "земя" не трябва да е свързано със земя директно, а през резистор. Стойността на този резистор зависи от това, до колко искаш да намалява. Колкото по-малка стойност - толкова по тихо. Примерно, ако потенциометъра е 500К, ако сложиш реситор 500К, силата ще намалява точно наполовина(като напрежение, не като усещане за гръмкост). Ако сложиш 100К, ще нямалява 6 пъти. Ако сложиш 10К - 51 пъти. Решението е малко причудливо, но пробвай и ще намериш приемлива за теб стойност.

Предвид това, че сигурно няма да лакираш главата отново, най-вероятно лепилният шев ще личи. PVA лепилата са здрави, но наистина при тях често личи къде е лепено. Полиуретанови лепила не съм ползвал, за да имам мнение. Примерно, чувал съм, че Градинарски ползва разни бавносъхнещи "смоли". Поразчети се из нета за варианти, също така.

Зависи какво искаш. Например Gibson LP е с тяло от махагон(някои имат кленов топ) и гриф от клен(явор). Фендер Стратокастер е с тяло от елша(alder) или swamp ash и гриф от клен/явор. Чувал съм поръчкови стратове с тяло от явор и ми харесват. Някои от класическите метълски Ibanez са с тяло от липа/basswood. Това се отнася за електрически китари. Какво дърво ще избереш зависи главно от това, какво звучене търсиш. Избора на най-добро парче дърво е изкуство.

Статията ми се струва много зле написана, но първата схема изглежда добре, обаче може би трябва да се изчисли за по-малък ток. Колко VA ти е трафчето? http://www.eleccircuit.com/dc-power-supply-protection-circuits/ Подобна схема, в комбинация с бушони би трябвало да свърши работа за тестовата установка. И все пак, добре е преди да почне да се ползва, да се тества на ток, малко по-малък от този, на който сработва защитата, да се види дали трансформатора няма да започне да се загрява , ако е така - да се смъкне тока на сработване на защитата до приемливи нива.

Имам един малко банален въпрос: Не беше ли по-лесно да сложиш една букса за външно захранване на кутията и само един предпазител(а защо не и проста защита по ток с реленце и единствено "хардуерен ресет" чрез премахване и възстановяване на захранването). Така щеше да е сигурно, че си "изолиран" от високите напрежения, а щеше да имаш и по-голямо поле за експерименти с ефектите, без да се притесняваш, че нещо може да се опре някъде. Освен това, едва ли е много оригинално да си вкарваш такъв добър "електромагнитен смутител" в кутията на овердрайв ефект.

За 100 лв. трудно ще намериш надеждно решение, комбиниращо ниска латенция и достатъчно малко шум, за китарни цели. Може да пробваш разни бери-та и гитар-фрогове, но съм малко скептичен.

ИмА ли някои успехи с протопипче? Малко по-различен драйв можеш да получиш и с логики: http://runoffgroove.com/ubescreamer.html Въпреки, че аз най-много харесвам решенията с дискретни елементи.

1.Размени проблемния ключ със съседния и ще видиш дали е от това. 2. Режи си струните и рпави не повече от 2-3 навивки около ключа. 3. Законтряй струните и от двете страни на дупчицата, през която минават в ключа - и отрязания край на струната законтряй. 4. Можеш да ги калайдисваш отдолу - при брижда, за да се разплитат по-малко там. 5.Капни малко смазка там, където свъпват върху нъта и бриджа. 6.опъни ги хубаво след смяна с нови, да не ги чакаш часове да "свикват".

Магнитите на средния в същата посока ли са ориентирани, както на бриджа и нека? Пробвай с малко компасче или друг магнит.

^^ Мерси за четката. Валяка е рязък, но обикновенно има какво да каже. Може би понякога наистина е по-рязък от необходимото, но има и съответната позиция, за да го прави. Като свикне човек с останалите съфорумци, знае кой как да приема, за кое да се хваща и кое да му минава през ушите транзит . Напълно е възможно да има проблем с адаптерите, свързан с грешка или твърде голям производствен допуск. Уж сега всичко е конмютърно-контролирано в производствените процеси, а съм се нагледал на глупости - например преди време имах случай на един EMG81 и един EMG-HZ - и двата много небалансирани. Явно бобините им не бяха никак намотани еднакво, защото се справяха с брума доста по-зле от дори много евтини хъмбъкери. Наложи се да се сменят, което се оказа дълга и тежка процедура(бяха купувани от интернет магазин). След смяната и в двата случая проблема изчезна. Сега си спомних, че Марин(liquid_death) преди години също имаше проблем с един HZ - мисля, че имаше фабрично скъсана бобина в него.

Щом адаптерите са сингли, екранирането може и да има някакъв ефект. Като за начало, ако адаптерите не са твърде скъпи и "класически" за модификации, пробвай да им смениш проводниците с добър ширмован проводник (ако можеш да го измериш) с нисък капацитет. Това, което сега е "земя" на адаптера, да стане "оплетка", другото - средния, "активен" проводник. На всеки адаптер. Можеш да пробваш и да лепнеш алуминиево фолио от задната страна на пикгарда (ако китарата е страт / теле), което да заземиш при някоя от монтажните дупки за пикгарда. Можеш да направиш и една навивка от фолио около бобините на адаптерите, която да заземиш. Важно е краищата на лентата да не се опират - всъщност, тя никъде не трябва да се застъпва с части от навивката по-долу. Правиш една лента от фолио, запояваш я внимателно за жичка в началото й, залепваш и края с изолирбанд за бобината и правиш с нея една навивка около бобината, като внимаваш там, където краищата на лентата се срещат, да не се допират(изолираш и там). Ако направиш пълна намотка от фолио около адаптера, и краищата се допират, най-вероятно доста ще ти заглъхне звука. Ако тези стъпки не помогнат осезаемо, едва ли има смисъл да правиш пълно екраниране с медно фолио. Ако помогнат, можеш да я екранираш, за да си начешеш крастата. Това, което Валяка предлага е добро решение, стига да можеш да го преглътнеш, от гледна точка на техниката на свирене . Има и адаптери с метални капачки. Те също не са от феромагнитен материал. И въпреки това, леко променят звука на адаптера (може би заради разни примеси....).

Илюстрацията е полезна за някои приложения, но ми се струва че е ирелевантна към китарната тема. Тя илюстрира пведението на различни материали при високи честоти, а до колкото виждам, почва от 1MHz - това са честоти, които струва ми се, дори изходното съпротивление на китарата заедно с капацитета на кабела, поттискат достатъчно силно. А и както и да я разглеждаме, едва ли която и да е китарна апаратура ще възпроизведе добре 10GHz, където разликите са най-големи. За каква дебелина на материала става дума, написали ли са?