Evtim Djerekarov

Забелязах тази схема скоро. Разгледах я и направих някои умозаключения за себе си, които ще се радвам ако коментираш. Даже съм до голяма степен сигурен за стойностите на всички компоненти, освен R1/R2/R3, които изискват повече четене за "отгатване". Не съм сигурен и относно типа на транзисторите, който предполагам, не е без значение(и то не само по отношение на максималнодопустимите мощности и напрежения). -Напрежението между входа на първата и изхода на втората интегрална схема не трябва да надвишава 80(или по-малко, за сигурност) волта. -Желателно е втората ИС да се подбере така, че да може да не излиза от регулация и при по-малки токове, за да не е необходимо твърде обемисто и мощно съпротивление R7, особено при 350V изходно напрежение. -R7 гарантира минимален изходен ток, който осигурява правилната работа на схемата. -R5/R6 са делител, който настройва изходното напрежение. -Ценеровите диоди се избират така, че пробивното им напрежение да не е твърде далеч, но да е под тези 80 волта, за да няма гърмеж. -През ценеровите диоди винаги протича част от изходния ток, и този по-малък ток прави пад върху R1. -Падът върху R1 започва да запушва полевите транзистори с нарастването си, като по този начин ограничава напрежението върху двете ИС. -Транзисторите в повечето време го играят "резистори", което означава, че разсейват значителна част от загубната мощност, особено при ниски напрежения. -Избрани са полеви транситори, enhancement mode n-channel тип, защото това опростява нещата - те са отпушени при старт на схемата. -Избран е вариант с два транзистора, за да се намали разсейваната от тях мощност(и на всеки от тях). -Транзиторите се подбират близки по параметри. -Сорсовите резистори служат за локална обратна връзка и "уеднаквяване" на двата транзистора. -Действието на транзисторите се явява ООВ на цялата схема, което поражда опасност от осцилации. -Последното изисква стабилизиране на схемата, посредством изходен филтров кондензатор и евентуално кондензатори на други ключови места. -При правилно изчисляване на схемата, изходното напрежение се дели посредством делителя R5/R6, а максималният изходен ток - посредством R4.

Изглежда много добре направено.

Нека първо направим някои уточнения. Различните линейни входове биха имали различни максимално допустими входни напрежения. Възможно е на изхора да се предвиди и атенюатор. Ето какви са моите разбирания за линеен вход, ако някъде греша - поправете ме. Максимално изходно ниво на "нашия" предусилвател: 9.19V RMS = 21.48dBu номинално ниво на линейния вход на повечето домашна техника: -7.78dBu (0.316 V RMS) номинално ниво на линейния вход на повечето професионална техника: 4dBu (1.228 V RMS) Максимални нива(приемаме, че имаме 20dB хедрум, при различните апаратури, варира) максимално ниво на линейния вход на повечето домашна техника: 12.22dBu (3.16V RMS) максимално ниво на линейния вход на повечето професионална техника: 24dBu (12.27V RMS) - нашият предусилвател дори не може да постигне такъв размах. Line level output impedance: 100 to 600 ohm Line level input impedance 10+ kohm Може би е добра идея на изхода на предусилвателя да има атенюатор, но по принцип, до колкото ми е известно, не е зле предусилвателя да работи при максимално възможно усилване без изкривявания, с цел постигане на оптимално съотношение сигнал/шум. Индикирането на наличие на изкривявания в линеен вход е, струва ми се, работа на следващото устройство по веригата.

Да, операционните усилватели от серията INA са една популярна възможност, най-вече INA217. В документацията на INA217 е дадена примерна схема, която има усилване по напрежение от 7.21(17.1dB) до 1251(61.9dB), като схемата може да се коригира за усилване от да кажем 6dB до 60dB. Има фантомно захранване, към което е добре да се прибави и индикатор. http://www.farnell.com/datasheets/1762707.pdf Ако се добави към схемата и един clip индикатор, то схемата прави един добър кандидат за нашия микрофонен предусилвател. Потенциометърът, който се ползва трябва да е антилогаритмичен, за да е линейна зависимостта. Друг вариант е, да се ползва галетен превключвател с калибровани съпротивления. Изходът на микрофонния предусилвател може да излиза директно отзад на устройството, а посредством превключвател, да се включва към нашия кодек(само към левия или към двата канала). По-скоро, трябва да имаме два(ляв и десен) предусилвателя с регулируемо усилване(и затихване), които имат защита от пренапрежение(на кодек чипа) и отделни индикатори за Clip. Именно входовете на тия предусилватели имам предвид, като казвам "вход към кодека". Не знам дали тия ОУ са най-подходящото решение за инструментален вход, или не е по-добре(и по-евтино/просто) да се направи относително стандартно JFET входно стъпало, както на повечето китарни апаратури. Може стъпалото да има, да кажем, генератор на ток в сорса, за по-добра линейност, или пък друго подобно решение. Възможно е, стига да осигурим достатъчно голям допустим размах при входното стъпало, след така направения "повторител" да имаме регулатор на усилването, изпълнен с по-обикновен ОУ, например TL072... Не знам кое би се оказало по-повтаряемо, евтино и най-вече безшумно решение. При така оформящ се проект, трябват 5, +15, -15 и +48V захранвания. Ако устройството се проектира така, че слушалковия предусилвател и евентуалния усилвател на мощност работят с външно захранване, може да се проектира импулсно захранване, което създава +-15 и +48 от 5-те волта на USB порта, така, че устройството да може да записва и без външно захранване, когато не е необходимо да се ползват усилватели на мощност. Сега трябва да разберем, какъв е максимално допустимия размах на изхода на INA217 спрямо захранващите напрежения, за да можем да направим индикатор за CLIP в аналоговата част.

При така написаните спецификации горе, ако трябва да направя една мръсна скица на панела на микрофонния предусилвател, си представям нещо такова: Може и да има трето копче Enable, което напълно го включва/изключва от аудио пътя към кодека. ПС: А.. и разбира се, копче за фантомно захранване, с индикатор.

Схеми на микрофонни и инструментални предусилватели се срещат достатъчно в нета, единственото, което трябва да се направи е, да се сложат индикатори за ограничаване. Това само по себе си означава две неща: -Ограничаване в самата аналогова част на предусилвателя. -Ограничаване/защита, поради ограничения размах на входното напрежение, което аналоговите входове на кодек чипа могат да понесат. Докато при първия тип изкривяване, изкривен сигнал имаме налице и на линейните изходи на предусилвателя(отзад на панела), във втория случай, това не е задължително, тогава е възможно да имаме изкривяване само на входа на кодека. Това може да наложи отделна регулация на чувствителността на предусилвателя и на "входно ниво" към кодек чипа. Индикацията може да се реализира с двуцветен диод, за да се различават визуално двете състояния. При наличие на двете едновременно, диодът ще светне в междинен цвят. (примерно, при червено-жълт диод - оранжево). Ако има желаещи да допринесат за реализацията на подобен проект(в страни от общите приказки), можем да започнем да обсъждаме аналоговата част утре. Например, може да обсъдим схеми (в съотвения бюджет) на предусилватели (инструментални/микрофонни), както и възможностите за доработки по тях(защити, индикации, регулация, филтри..). Ще се радвам на участие, тъй като при тия неща не се чувствам точно в свои води.

Да, трябва да е USB codec, който си има вграден трансивър и фърмуер, който кара компютъра да го разпознае като стандарно устройство от клас 'USB Audio Device'. Разбира се, най-добре е, да се напише съвсем отделен фърмер и драйвер, обаче това изисква прекалено много време за проект като този. VIA имат 24/96 кодек, но в момента никъде не виждам да се продава на дребно, а и не е известно какви качества има. Ползвайки спецификацията 'USB Audio Device', устройството може да работи на много различни платформи/операционни системи, без необходимост от писане на специален драйвер. Ако човек тръгне да прави свое решение със по-скъпи конвертори, трябва да го реализира с няколко интегрални схеми - именно ADC/DAC, най-често с I2S интерфейс, които комуникират примерно с чип, който е някакъв I2S то SPDIF интерфейс, понеже има USB SPDIF чипове като въпросния PCM2902, които пък си се разпознават като USB Audio Устройство. Иначе, ако човек иска да прави свой трансивър, трябва да разполага с доста бърз микроконтролер или FPGA, в което да създаде USB интерфейс, отговарящ на USB спецификациите, и да го програмира да се представя като USB аудио устройство. Това е голяма по обем и много пипкава работа, която обезмисля всичко друго, освен серийно производство на по-висок клас инферфейси. А идеята сега не е такава. Една от причините, поради които искам да има S/PDIF входове и изходи е именно, че ако в бъдеще на човек му хрумне да ползва по-качествени 16/48 ADC/DAC, може да направи отделни платки със ADC/DAC и I2SSPDIF конвертор и да ги ползва заедно с така изградения интерфейс. ПС:Още нещо: 24 бита звучи добре, обаче в общи няма(а и вероятно няма да има) истински 24-битови конвертори. Това би означавало SNR от 144dB, което е непостижимо, поради чисто физически причини. На практика, никой конвертор не е над 21/22 бита, като 22 бита изискват много специализиран конвертор, който освен всичко друго, не е много икономичен като консумация. В противен случай, най-низшите 3-4 бита винаги са шум. Хора, които убедено твърдят, че чуват разлики между 18-19 и 24 битов конвертор, или си въобразяват, или чуват други неща (различен jitter и т.н.).

Ето чиповете, които успях да намеря след известно търсене. Можете да разгледате и да дадете вашите предложения, ако смятате, че изборът е неправилен. И все се питам - защо производителите, които правят Guitar Link са избрали именно PCM2902... VIA: http://www.via.com.tw/en/products/audio/usb/index.jsp Conexant: https://www.conexant.com/Product/Audio/usbaudio/Pages/default.aspx CMEDIA: http://www.cmedia.com.tw/ProductsIndex/ClassifySerno-26.html TEXAS INSTRUMENTS: http://www.ti.com/lsds/ti/audio-ic/usb-codec-product.page AKM: http://www.akm.com/akm/en/product/detail/0020/#t05

Сложих такова име, защото точно кодека е по-труднодостъпна част. Освен това, много от "екстрите" могат и да не се монтират. Освен това, идеята не е само за групова покупка, а и за групова разработка преди това, с цел по-добър краен резултат. SPDIF поддръжката би била просто интересна добавка, особено в комбинация с други SPDIF хардуери. За преампа - не съм срещал такава схеми засега, без това да е свързано с някакви компромиси. Идеята е далече от мини-конзола. Идеята е, да се направят предусилватели и усилватели(слушалков, на мощност) в една кутия, като може да се избира откъде интерфейса записва, а освен това предусилвателите/усилвателите, да могат да се ползват самостоятелно. Нещо като прилично измислено китайско 5-in-1. @blr: Би било много добре да се ползва по-добър кодек, но за съжаление, не знам да има 24bit/96kHz готови кодеци с USB поддръжка за директно вграждане. Обикновенно USB трансивъра е най-пипкавата част от разработката на външен звуков хардуер и именно там е скрита лимонката, всяка фирма си пази фърмуера. На практика това е сърцето на повечето звукови карти. Има нелоши конвертори с I2S изход на доста прилични цени, просто I2SUSB асинхронния трансивър е огромен проект сам по себе си, да не говорим, че би изисквал лицензиране като USB устройство.

Микрофонния предусилвател трябва да е добър, но не непременно "висок клас". Гони се минимална цена с приемлив резултат. Може да се ползва например вариант на тази доста популярна дискретна схема: http://www.sound.westhost.com/project66.htm ...или предусилвател, базиран на SSM2017 , INA103 или INA217. Ясно е, че с конвертор с около 90dB SNR, интерфейсът няма да може да се конкурира със студийните такива. Целта е по-скоро да се направи интерфейс, в който всички компоненти са така подбрани, че да се извлече оптималната производителност от кодек чипа, но не много повече от това. Все пак, повечето вградени/нискобюджетни карти и интерфейси на пазара обикновено или нямат предусилватели, или имат доста компромисни такива. Да не говорим, че висок jitter, странни прослушвания от цифровата част на схемата и други подобни проблеми са масово явление. Идеята на такъв проект е, да извлече максимума от кодек чипа при минимизиране на горните ефекти, така че да се получи един удобен домашен интерфейс за домашни записи и слушане на музика, без цената да обезмисли начинанието. Например, SPDIF интерфейса, слушалковия усилвател и усилвателя на мощност, могат да не се монтират на платката при липса на необходимост от тях, а ако ги има, може да се предвиди и възможност да се ползват самостоятелно.

Здравейте! От доста време се каня да направя бюджетен аудио интерфейс, базиран на интегралната схема PCM2902, която е 48кHz/16bit 2 in, 2 out USB аудио интерфейс. Повечето Guitar Link-подоби звукови карти са базирани на такава интегрална схема(поне според USB VendorID-то). Не знам на колко добра ASIO поддръжка се радва този чип, но много хора твърдят, че се получават приемливи резултати с Asio4All, както и някои 3-rd party ASIO драйвери като usb-audio.de (http://www.usb-audio.com/) и asio2ks(http://www.asio2ks.de/). SNR фигурата от 89dB(A), която ТI дават за аналоговите входове на интегралната схема, на мен ми се вижда горе-долу приемлива, като за по-нискобюджетен интерфейс. Вариантът PCM2902 има S/PDIF поддръжка, докато PCM2900 е без такава: http://store.comet.bg/CatalogueFarnell/Product/1001430/ http://store.comet.bg/CatalogueFarnell/Product/1018572/ Вижда се, че цената при 1-9 бройки е осезаемо по-висока от цената при 10+, поне що се отнася то 2902. Картата може да се направи(по избор) и с поддръжка на S/PDIF IN/OUT: http://www.pavouk.org/hw/usbcodecpcm2902/en_index.html Има ли заинтересовани от вас, които биха се включили в разработката на подобен общ проект, който да направим? Пиша тема затова, защото проектът не е от най-простите, особено като се има предвид, че смятам за подходящо интерфейса да има отделно захранване, микрофонен и инструментален и линеен вход, както и евентуално компромисна възможност за включване на микрофонния към един от каналите, а инструменталния/линейния - към другия, с цел например, любителски записи на инструмент и глас едновременно. Също може на платката да се предвиди(по избор) и поддръжка на S/PDIF(оптичен и "жичен"). Друга идея, която ми хрумва е, че е възможно, аналоговите предусилватели да имат линеен изход отзад, на гърба на интерфейса, за да могат да се ползват и с други интерфейси, които имат само линеен вход. Извесно експериментаторство може да се приложи и при инструменталния вход, който може да има ключ за "high boost", който повдига нивото на високите чесввтоти преди дискретизация, за да може да се подобри съотношението сигнал/шум в случаите, когато свирещия използва симулации на усилватели, за да постигне например, звънлив чист звук. Като начална идея, имам предвид нещо такова: Ще се радвам, ако има желаещи за реализация на такъв интерфейс, както и на всякакви препоръки и насоки.

На мен ми харесва много повече, когато края на грифа(последните прагчета) не е заоблен, а е ръбат, както на последните варианти. Отива повече на концепцията, според мен. За бих избрал последния вариант, с малко по-минималистична глава на грифа.

В интерес на истината, ако можеш да си намериш Guitar Link за проба, ще ми е интересно да споделиш впечатления. Някои от тия гитар-линкове са всъщност интегралната схема(или нейно копие) PCM2902C: http://www.ti.com/product/pcm2902c Притеснения пораждат малкия размер и не-се-знае-как проектираната платка, та е възможно да има разни прослушвания от цифровата част. Интересно ми е и какъв драйвер ползват за ASIO, дали Asio4ALL или собствен драйвер. Знам, че има различни разновидности на устройството.

Е, черна плочка за пикгард или такава тип сандвич(черно-бяло-черно) едва ли ще струва повече от 10-20 доларес.... не знам, сигурно говориш за разни екзотики.

За разстройването, проблемът не е в прагчетата. Ако имаш тонове, които не се чуват(глъхнат, браждят) - това е от прагчетата. Разстройването може да е от ключовете, но може и да не е - обикновено причините са комплексни и най-общо казано, са въпрос на добър сетъп.

Така.. "добра за парите си" е: 1.Твърде разтегливо понятие. 2. Въпрос на лична преценка. 3. Въпрос на опит. 4. Въпрос на конкретна китара (конкретна бройка, не толкова марка и модел) 5. 6. 7...Въпрос на още неща. Няма нужда да ти казвам, че китара за 300 лева нова "добра за парите си" е малко като кола за 500 лева "много добра за парите си". Попрочети темите, изписани из форума и се ориентирай. По-добър съвет от това няма. Аз ще те посъветвам едно, друг друго, може аз да съм по-прав от него, може и двамата да сме прави, а може и двамата да бъркаме, при все че ти препоръчваме съвсем различни неща. Отиди и пробвай. Ако не можеш да свириш, вземи някой, който свири добре. То и без това две еднакви китари свирят различно почти винаги. Аз бих взел инструмент на старо (MMG music и т.н.) АКО МИ ХАРЕСА. Но ти си знаеш, а ако не знаеш, не можем да ти помогнем(поне аз не мога, защото не обикалям по цял ден да пробвам китари за 300 лева, та да мога да ти кажа "Вземи зеления страт, който седи до вратата в магазин Х").

Много хубаво, ама аз мога да направя минимум 100 предположения и допускания в строен ред, което по-скоро ще се превърне в наръчник по дървена философия, отколкото ще допринесе много за темата... Май хипотезата, че прекалява с нивото на сигнала, засега е достатъчна. Няма никакъв смисъл да се екстраполира по темата и да се правят разни допускания, особено без никакви характерни технически познания относно конкретния усилвател.

Щом 20 лв. са проблем, не мисля, че си струва толкова да се прехласваш по естетиката. Така, както си я направил, на мен ми се вижда ОК като за моментните ти цели.

Ми... пробвай. Аз бих пробвал DC, щом не ти върши работа, в твои ръце са решението и тестовете. Аз няма как да ти помогна, тъй като на мен това ми се виждат компромисни решения. Разработката на прототипи си има своите проблеми, особено при първи ревизии, затова аз предпочитам, да не пестя от неща, за които по принцип се знае, че изискват внимание. Няма нищо по-хубаво от стабилното захранване. Като правя педалчета например, които имат ниска консумация (няколко mA), 3-4 последователни RC-групи правят много чисто захранване дори без стабилизатор(а в много схеми напрежението не е критично в рамките на +- няколко волта).

Мисля си, че можеш да огледаш какво се предлага от по-новите продукти в тоя ценови диапазон. Дотук споменаваните модели не могат да се нарекат "последни".

На твое място, бих поел по пътя с изправено и стабилизирано напрежение за отоплението(регулатор, "подкован" с транзистор). Най-долната глава "A universal heater supply?" на статията, която посочваш, ми се вижда интересна също така.

В паузите на музиката има ли го това пращене? Ако го няма, а се получава само при силна музика, не трябва да усилваш толкова.

Ако нещата са на същото ниво както през 2008-ма с тази карта, дори да си свириш вкъщи с китарата, ако искаш да чуваш това, което свириш в реално време(ползвайки симулации и т.н.), картата има неудобно голямо закъснение за свирене, което вероятно ще те дразни.

В потвърждение на горните думи - микрофон не може да се включи във каквото и да е. За целта трябва "уредбата" да има специален микрофонен вход или между нея и микрофона да се включи микрофонен предусилвател. Краси, научи се да даваш достатъчно информация, когато задаваш въпроси. Трябва да кажеш поне модел на уредбата и да снимаш какви входове има. Ние не сме екстрасенси и не можем да гадаем каква е уредбата ти и какви входове и изходи има тя.