Evtim Djerekarov

BEST ANSWER!

Съжалявам за дърварското(за някои) мнение, обаче, ако в бъдеще възнамеряваш да свириш с усилватели(както повечето хота свирят), най-подходящо ( и за някои може би консервативно) е да свириш с усилвател, евентуално с някакво бустер/овердрайв педалче отпред. Наличието на reverb, или за репетиция ехо/delay не е нещо лошо, но в никакъв случай не може да се каже, че е задължително. Просто свири, случай и чети (за различните популярни апаратури/китари, използвани от 50-те до днес) и лека полека ще си изградиш собствен вкус. Колкото и съвети да ти дадем, вкус за една нощ не се изгражда, точно както не се става и инженер, художник, лекар, дори меринджей...

Не бих се наел, да вадя оригиналната схема, но можеш да го нарпавиш сам - с мултицет (на режим "диод")можеш да измериш конфигурациите, в които галетният превключвател комутира и след това да я начертаеш. Вероятно прави същото, като гибсънска схема с 3-позиционен ключ, просто ползва галетен превключвател за целта (поради липса на друг) и конектор тип "петица".

Само от време на време на гинеколог....

Предвид ценовия клас, в който попада китарата, не знам дали си струва да се правят "хай-енд" ремонти по нея. Колкото и добре да се ремонтира, тя ще си остане нескъпа промишлена китара, което едва ли е твърде рентабилно. Всеки сам си преценява, но лично на мен, като минималист, философията "москвич с лети джанти" и "панелно жилище с мрамор по стените" не ми допада и ми се струва самоцелна и да кажем, малко селска, в недобрия смисъл на думата. Според мен е по-оправдано, да се работи за прикриване на получилите се наранявания, без да се пребоядисва инструмента, понеже това е операция, съпоставима с цената му (а ако човек разполага с такива пари, може просто да си купи нов, а този да продаде на старо). Все пак, това е нескъпа серийна китара, в която едва ли има нещо чак-толкова неповторимо и специално. Честно казано, цялостното ръчно пребоядисване (особено качественото такова) никога не е твърде евтино, понеже изисква доста време и старание, било то и върху инструмент за 50 лв. Макар, че ударът по грифа не изглежда много добре, повечето от щетите по китарата изглеждат по-скоро козметични. Ако китарата свири нормално и няма повреди по прагчетата или конструкцията, според мен е по-разумно просто да се прикрият дефектите до ниво, да не се набиват на очи. Занапред имай едно на ум, като я даваш на разни хора. Някои хора пазят, други - не. Според мен, единственото дразнещо нещо е вдлъбването отзад на грифа. Чрез нагряване/пара можеш да го отвърнеш малко, но мисля, че това би нанесло известни поражения върху околния лак. Чрез добро облепване с предпазна лепенка, малко шкурка, един черен спрей и малко внимание, можеш да направиш дефектите забележими само при вглеждане. Разбира се, предполагам, че има още хора, които биха го направили за теб, срещу по-скромна сума. Ако има - ще си кажат. Иначе, много добрите и скъпи ремонти, винаги са нещо хубаво, но не винаги - оправдано. Опитай се да навиеш твоя приятел, да ти възстанови част от сумата, поне колкото трябва за по-елементаррен ремонт. Така ще разбереш и колко ти е приятел. Дефектите отзад на китарата ги забелязваш само ти, едно внимателно дообелване на боята около тях с по-фина шкурка(да кажем 500-600) и след това внимателно пръсване с черен гланцов спрей (преди това облепване и скриване на частите, които не трябва да се пръскат) ще пооправи нещата - ще си личи, че не е фабричния лак, но отзад на китарата - голям праз). Дефектът на отвора в предния капак и на върха на главата ще се пооправи козметично, чрез внимателно облепване на останалото и 1-2 много премерени пръсвания с черен спрей. Пак няма да е идеално, но ще си личи само при целенасочено вглеждане. Най-дразнещо е вдлъбването отзад на грифа. Там и има поренциал, да личи най-много, а и да усещаш разликата като свириш. Ако не те дразни при свирене, може и да не го пипаш.

Изглежда много добре!

Отговорът се крие във внимателното прочитане на посочената тема, както и в познаването на закона на Ом. Накратко - два последователно свързани говорителя си разпределят мощността наполовина (както е очевидно). Ако са 4 последователни - на всеки се пада по 1/4... При паралелно свързване, всеки говорител консумира номиналната мощност, следователно усилвателя трябва да може да снабдява n пъти по-голяма мощност..., примерно ако свържеш 4 20-ватови 8-омови говорителя паралелно, те ще представляват 2-омов товар за усилвателя. Те ще разсейват 4 пъти по-голяма мощност при едно и също входно напрежение, защото през тях общо ще протича 4 пъти по-голям ток, отколкото през един от тях. Не можеш да разбереш, дали даден усилвател е подходящ за такова свързване само по мощността му, тъй като всеки усилвател има не само каталожният параметър "изходна мощност", а също и максимален изходен ток, след който се задейства защитата или изгаря усилвателя .

И според мен ,както univox казва, без възможност за допълнителна настройка от бриджа, такъв нът по-скоро би пречил.

Не, не говоря за ситуация, в която се свири. Говоря за жак който свързва двете "жици" накъсо, така че да си относително сигурен, че входа е даден на земя (неговата си земя - във входа на усилвателя). Нямам предвид, да се изкарва нещо към външни земи.

Като за начало, огледай за надписи по кутията и платката. По принцип, този форум няма такива теми като основен фокус.

Това не е единствената причина за така получаващият се проблем. Може проблемът да се търси там, само ако е сигурно, че всичко друго е ОК, което предполага даване на китарата на лютиер на първо време. Проблемът може да е в струните, може да е в дъгата на грифа, дори в нъта(височината на струните там, или неточна позиция). Изпилването на седлото е хамалски похват, само за крайни случаи, в които е ясно, че флойда не е монтиран правилно. Може да се окаже, че има съвсем друга причина и чрез изпилването само се лекуват симптоми, а не се оправя причината. Също така е възможно, при наличие на някоя от споменатите причини, китарата да свири идеално фалшиво, дори при съвсем точни интонации на 12-то прагче.

Ако бриджът (флойда) е поставен на правилното място, проблемът е другаде.

Поради високите напрежения, ламповото "блокче" може да има импулсен конвертор на платката. Тогава, разбира се, трябва да се вземат мерки за подходящо екраниране и изолиране срещу неволно пипане.

Няма да е интересно, ако просто предложа схеми, но ако си наравите няколко прототипа на триодни стъпала (а може и и по принцип да направите лампово "блокче") посредством осцилоскоп и генератор (всяка малко по-добра саундкарта с подходящ предусилвател и буфер ще свърши някаква работа) можете сами да наблюдавате какви форми на сигнала се наблюдават в различни точки, при различно силно "претоварване". Можете да направите и анализ, как количествено и качествено се променят хармоничните сътавки при различна амплитуда на входния сигнал, при лампови, BJT, FET, OpAmp и други стъпала и на базата на направените изводи, да помислите върху подходящо схемно решение. Само за малка подсказка, ще ви кажа (а можете и да измерите), че повечето популярни в китарната схемотехника едностранзисторни стъпала(схема ОЕ, ОС), без взимане на допълнителни мерки, имат около 10 (20dB) пъти по-високо ниво на хармоничните съставки в изхода от триодно стъпало(схема ОК), при това при доста малък размах на входното напрежение. Като прибавим към това и фактът, че транзисторът създава различен характер на хармониците и обикновено повече по-висши такива, а всяко стъпало с неидеална линейност е малко или много смесително стъпало, то след няколко последователни изкривяващи стъпала е просто наивно човек да се надява, че хармоничният спектър ще е близо до желания (ламповият, за повечето китаристи). Освен това, въпросът има и динамична страна. Стъпалата с ОУ имат относително ниско ниво на хармоничните съставни, при линейна работа, а след преминаване на определен праг, те стремглаво нарастват (и много висшите). Разбира се, за всички тези неща има най-малкото прилично добри решения, но за съжаление повечето от тях нямат гениалната простота на едно триодно стъпало. Повечто от тях са приложими за определен тип стъпала(примерно за катоден повторител , за входно стъпало, за стъпало с голямо усилване и т.н.)поради ограниченията на самите схеми, а и доста по-ниските захранващи напрежения на транзисторните ефекти(а от друга страна - същата амплитуда на входният сигнал от китарата). Пиша ви тези неща, за да ви потикна да изследвате проблема и да търсите подходящи решения. С обикновени стъпала с ОУ и диоди в ООВ/изхода, човек прави отново и отново това, което вече се прави сигурно 50 години и няма смисъл да очаква, ще правилният диод или правилният резистор/ОУ, ще дадат така търсения вълшебен звук. Повечето от тия педалчета се ползват предимно за включване в лампови усилватели и не може да говорим за това "как звучи ефектът", а по-скоро за това "как звучи усилвателят, когато в него е включен ефекта". Разбира се, бустерите и овердрайв педалчетата безспорно имат своето приложение и не знам, дали това приложение не е именно целта на вашият проект, но ако искате да създадете качествено различен овердрайв, ще трябва да се абстрахирате от болшинството популярни схеми и да се концентрирате върху изследователската и развойна дейност, което в общия случай е процедура, много различна от харесване на някоя схема и правене на "блокче" от нещо, базирано на нея, както между впрочем, правят почти всички производители.

С диоди/резитори към земя или друг постоянен или променлив потенциал, от гейта на съответният транзистор. Варианти има много, аз имам мои решения, чел съм и за други, въпрос на желание и занимавка е, да се постигне резултат, като всеки си има характерно звучене. Разбира се, емулацията на този ефект има най-голямо значение в стъпала, предхождани от източник на сигнал с относително високо изходно съпротивление. Тогава именно се наблюдава ограничаване на положителната полувълна в решетката на лампата при по-голям размах на входното напрежение. Сигурен съм, че въоръжен с тестови стъпала и осцилоскоп, можеш да направиш добра своя имитация.

... и има музикален слух. Щом за тебе работи, явно имаш поне някакви музикални дарби. За съжаление това не може да се каже за всички, които искат или се занимават с музика.

Зависи кое е по-просто и по-оправдано ценово. То има и доста прости контролери(и евтини).

Така направените модули, ми се виждат най-подходящи за "настройване" на кандидат-прототипи за ефекти тип "краен продукт". Друго приложение е, забавление за geek-ове . Традиционните стъпала за кривоч с ОУ са известни с "транзисторния" си звук. Пробвай няколко JFET/MOSFET стъпала с променливо усилване, може даже да пробваш такива с имитация на "решетков ток"...

Избор - само след пробване и чуване. Никой от съветващите из интернет не носи отговорност за препоръките си.

Е, със сигурност е станало нетрадиционно. Ще е интересно, да я снимаш, когато е съвсем сглобена.

Май нищо не си разбрал от темата за паралелните тоналности. Представи си до мажор: до ре ми фа сол ла си ( 7 тона ) ла минор(паралелен минор на до мажор): ла си до ре ми фа сол ( 7 тона) до мажор(пентатоника): до ре ми сол ла (5 тона) ла минор(пентатоника): ла до ре ми сол (5 тона) Е, както виждаш, и при пентатониката има такъв "паралелизъм" - и двете се движат по едни и същи тонове, а как ще звучи (като до мажор или ла минор) зависи от това, от кой тон започнеш ( или по-сложно казано, около кой тонически център свириш, което зависи разбира се и от хармонията на акомпанимента, върху който свириш). Ако не знаеш какво е мажор и какво - минор - това не е обект на тази тема. Трябва да знаеш как са изградени (като стъпки тон-полутон) мажорната и минорната гама(а и не само те, като най-прости - старите ладове, хармоничният и мелодичният минор). Освен как са изградени, трябва да знаеш и как звучат. Това е далеч извън темата за пентатониката и няма как да схванеш пентатониката добре, ако не разбираш тия неща. Може да се каже, че пентатониката е частен случай. Разгледай и формите по грифа на мажорната и минорната(натурален минор) гама и забележи, че са същите, като пентатоничните, но с още два добавени тона.

Макар това, което казвате, да е лесно чуваем феномен, при акустичните китари, да кажем, неговото отношение към електрическите солидбоди инструменти е въпросително. Все пак, закрепянето на пикгарда посредством винтове е масова практика от твърде много време, дори при доста скъпи инструменти, може да се нарече дори "традиционно". Затова е любопитен въпросът, дали и колко голямо влияние би имало закачането на пикгарда по различни способи.

Крайно време е да започнеш да четеш и мислиш повече, отколкото да питаш, поне по тая тема. С R е означена тониката(root note). Първите 5 и вторите 5 картинки обрисуват едни и същи форми, просто при първите тониката е означена така, че илюстрациите отговарят на минорна пентатоника, а във вторите 5 - на мажорна. Ако не разбираш тия неща добре, ходи малко на уроци по солфеж или поне си дръпни програмка за трениране на слуха, в която има разни гами. Търси "ear training". Трябва най-малкото, като видиш формите, да можеш да си ги изтананикаш на ум или на глас. Музиката е изкуство на чуването, възпроизвеждането и представянето, а записването и систематизирането на теорията са изключително важни и неизбежни, но спомагателни неща. Трябва да можеш да чуваш и да си представяш. Никой не е неписал прекрасна музика, само защото добре е познавал теорията и записа.

Точно така. Правилното информиране относно термините на български и английски, с цел избягване на недоразумения е много по-важно, отколкото изказване на лични мнения относно правилността им. Все пак пишем тук в роята на форумни герои и няма да променим терминологията с писанията си. Името идва от името на тониката. Затова са едноименни. Все пак, нека уважаваме терминологията. PS: между другото, зададеният въпрос получи някакви отговори, а темата се изчерпа.

Напротив, "Едноименни" е най-ясното определение на феномена, няма как да се обърка. Хубав език си е нашия . Ла мажор - Ла минор - едноименни. Като Пешо и Пешо. Прав си, че човек е добре да ги знае и на англисйки термините. Но е още по-добре ако е чел учебници, а не е гледал само клипчета, на базата на които да си изгражда его, така да се каже. Мисля си, че е редно, когато пишем в български форум, е редно да ползваме българската терминология, а английската да я ползваме повече в скоби .