Evtim Djerekarov

Изпълнението на солото е почти идеално, макар, че на моменти не е много точно извадено(в табулатурата, явно). От своя страна, това придава характер на интерпретацията.

http://www.youtube.com/watch?v=IvxuP0SFnPM http://en.wikipedia.org/wiki/Big_Brother_%28Russia%29

Лека забележка: Тъй като съм мерил диоди с импровизиран "светломер", направен със слънчев панел, предусилвател и стандартен цифров волтметър, и съм установил, че има относително добра линейност в диапазона, който най-често ме интересува, то не бих те съветвал, да използваш светодиоди от LED ленти, поне ако държиш осветителното тяло да има добра ефективност. Докато повечето по-качествени бели и жълти светодиоди могат да изкарат 90-140 лумена на ват, тези, които се монтират на LED лентите, рядко са с над 30 lm / W. Като се има предвид, че захранването има КПД, което на практика рядко е над 90%, а в повечето бюджетни варианти - 60-75%, а също фактът, че и димера има някакви загуби, излиза, че получаваш ефективност от около 18-25 lm/W. За сравнение, най-обикновенна крушка с нажежаема жичка дава около 12-14lm/w, а халогенна - около 15-18lm/W - при това е съвсем приятна за зрението, да не говорим, че представлява активен товар за захранващата мрежа, не създава високочестотни RFI и т.н. Истински смисъл от ЛЕД глезотии има, само когато се ползват високоефективни светодиоди(да не говорим, че те най-често са и по-скъпи, съответно по-качествени и с по-добър спектър), или пък не се гони някакъв естетически ефект, който не е постижим по други начини..

Не е ли най-добре, да е един двоен потенциометър. Ако схемата има добра линейност на (отношение между позицията на линеен потенциометър и ширината на импулса) би трябвало така да стане най-добре, защото ще се преминава плавно от жълта към синя светлина. Разбира се, в този вариант не можеш да пуснеш на максилана яркост двата типа диоди, което всъщност е недостатък.

Супер е! Дали има някакъв шанс, някой да се навие да го издаде/разпространи? Поне в БГ. Щото като гледам, нашите >, какво издават...

Тези факти са верни от гледната точка на хората, които са реализирали/изтъргували устройството. За повечето от хората вън от този бизнес, може би и за $80 би било непостижима летва, да го направят/реализират.

Ако тия неща бяха съвсем верни, то това щеше да означава, че всяка лампа е предназначена за точно определено захранващо напрежение, с точно определен коефициент на усилване, при точно определен изходен импеданс.

https://www.facebook.com/video.php?v=408792995892315&fref=nf

Самата възможност за поява на такова устройство при тази цена, означава на първо място, колко много са се развили и са поевтинели технологиите за производство на интегрални схеми със средна степен на интеграция (средна, за сегашните разбирания). Разбира се, китайската експлоатация има своето значение, но ако тук имаше хора, които могат да разработят и произведат такова нещо, съм сигурен, че ако го продаваха за да кажем 80-100лв, щяха да са на печалба ( а това пак не е никак скъпо). Главното нещо което ме съмнява е мощността на усилвателя. Иначе, във всяко второ "левче" можете да намерите портативен mp3 плеър/рекордер с възможност за включване на флаш-карта или флашка, възможност за полване на външни батерии, както и зареждане/ползване от 6V или направо от захранващата мрежа (с известни рискове, поради липсата на галванична изолация), на цена от 20-25 лв. Със сигурност купувайки такива стоки няма да получите усилвател marshall или аудио-система Revox, обаче и двете ще свършат много повече работа, отколкото ще платите за тях. Това, че има зверска експлоатация на труда, както и несравними стандарти на живеене по света, че да може да се прави дъмпинг на труда на българския инженер, според мен е въпрос на политика, а не е инженерен въпрос. Иначе, помислете, колко инженери у нас могат на проектират/направят/реализират такова устройство, дори на тройна цена от тази, за която говорите? Та тук свестни пластмасови кутии не можете да си произведете, ако нямате някакви специални познати или не сте милионер. Веднага ще ви обявят цена за изработка на матрици, която ще ви откаже. Получава се интересен феномен - никой нищо не прави, всеки се оплаква, но претенции не липсват. Познато, нали? Е, затова китайците правят такива устройства, а тук нещо е трудна работата. отбор трябва - отбор, сам човек, само за ********** . Всеки иска да направи едни много специални и неповторими неща, за едни много специални клиенти, които имат много пари. Хубаво де, ама това е най-малката пазарна ниша. А за другата, никой не се натиска - все се намират оправдания.

..освен ако нямат суперярки цветни светодиоди и прозрачен преден панел...

хахахаха, потупване по рамото е добре!

http://en.wikipedia.org/wiki/Lagrange_Point_%28video_game%29

David Lee Roth от VH?

Осите на потенциометрите могат да станат по-къси, като се сменят потенциометрите(а те обикновенно не са скъпи при тези апаратури). С спридобиване на необходимите познания и опит(или вграждане на подходящ готов модул и подходящо екраниране), трансформаторът може да бъде сменен с импулсно захранване, което е значително по-леко.

4х3=12 3х2=6

Аз не мисля, че можеш да купиш точно такова изделие. Относно недостатъците - не знам какво имаш предвид, но при едно добре обмислено решение, трябва недостатъците да са пренебрежимо малки и да не обезмислят изделието(а всяко нещо има свои недостатъци, особено в потребителския ценови клас). Без да съм запознат с това, което си наравил, бих предположил, че след време ще ти се прииска да смениш крайното стъпало с по-китарджийско такова, че дори и лампово. Като изключим това - машинката изглежда ОК. Може би най-големият недостатък(до колкото виждам на снимките) е липсата на управляема комутация. Но това е поправимо.

Като ги скъсяваш, измисли си постановка, която ги държи здраво в основата на осите, за да не ги раздрънкаш от рязането.

Сами по себе си, адаптерите не са лоши, точно както летите джанти, не са лоши сами по себе си. Сега, не знам дали има голям смисъл да ги слагаш на Москвич - с тях или без тях, той мерцедес няма да стане и в този смисъл упражнението, според мен, попада по-скоро в категорията на полусмислените занимавки. Единствената полза, според мен е, че след време, когато вземеш по-добра китара, можеш да й трапосаш адаптерите. Но това е според мен. Иначе, дали адаптерите са добри, зависи предимно от това, какво искаш да свириш с тях. За едни хора, това са най-добрите адаптери на света, за други - няк'ви там активни адаптери. В света на китарите, адаптерите и хардуера няма по-добри и най добри. Има евтинджос, средна работа и оттам нагоре започват качествените неща. Но кое е добро и кое не е, е въпрос на личностни нагласи и предпочитания. В този смисъл, най-добри няма. Да не говорим, че специално при китарите, добро е повече въпрос на избор на конкретна китара, отколкото на марка и модел(изключвам къстъм шоповете, Suhr и т.н.). Аз лично съм останал с добри впечатления от Seymour Duncan Blackouts AHB-1, главно защото ми звучат по-безшумно, но това са по-скоро краткотрайни впечатления от домашно свирене, което съвсем не е същото като да кажем дългогодишно свирене по шумни гигове. EMG 81/85 не са много шумни, но когато се свири с hi-gain апаратура, имат чуваем принос в общия шум в паузите, който за мен, е по-дразнещ и всепоглъщащ от дружелюбния тих 50-херцов брум на обикновените пасивни хъмбъкери. Разбира се, сигурен съм, че из форума има по-заклети ползватели на активни адаптери от мен, които имат какво да кажат.

Засега изглежда много гот, поне колкото може да се види от снимките. До колкото виждам, май са били от някаква полза нашите разговори за предусилвателите . Тествал си нещата поотделно преди сглобката, нали?

^ Ц, т'ва е женската логика, до колкото помня.

По принцип, на акустичната китара, нямаш копчета за електрониката отпред, така, че може да свириш и наобратно (в левичарска позиция) ако размениш местана на струните, но с някои уговорки): -Вероятно така китарата ще свири по-фалшиво, защото магарето долу, както и това горе са направени така, че струните да са си подредени нормално. За да свири добре китарата, много вероятно е, да се наливо да я дадеш на лютиер, които да ти подмени двете магаренца и да ги прореже както трябва. Рабира се, може да си вземеш и китара за левичари. Конкретно този стаг не е точно най-добрата концертна китара, но често казано, мисля, че е на приемливо ниво за първоначално свирене. Можеш да разгледаш какво се предлага от марки като Stagg, Washburn, Fender, Walden, Yamaha и други - поне що се отнася до модели в по-нисък ценови диапазон, обаче най-важното е избора - две китари от един и същи модел могат да звучат съвсем различно, освен това едната може да е изработена идеално а другата да има дефекти, някои от които почти непоправими. Поради тази причина, може да се каже, че повечето добри китари (особено в този клас) са по-скоро върпрос на конкретен екземпляр, отколкото въпрос на модел и марка. Ако не можеш да свириш, накарай някой батко, които смяташ за добър китарист, да ти избере.

Описвал съм процеса многократно из форума, но рядко ми обръщат внимание на тия писания, сигурно защото са специализирани, а и начинът ми на писане по технически въпроси често звучи като учебник по инженерна наука от 50-те години. 1. Настрой си китарата и октавите съвсем точно с прецизен и бързореагиращ тунер (примерно, AP Guitar Tuner). 2. Натистни с нормална сила всяка струна 1-во прагче, евентуално и второ и виж какви са отклоненията от желания тон. 3. Интерпретирай резултатите. 3.1 Ако на свободна струна и на 12-то прагче си съвсем точен, а на 1-во тона е по-висок(най-обичайния случай, който ще наречем случай А), то тогава струната(или целия нът, ако няма възможност да се вкопава струната в нъта, примерно при флойд роуз) трябва да се вдълбае по-ниско, така, че струните да слязат по-ниско до прагчето. --------------------------------------------------- *Преди да вдълбаваш, виж как са всички струни, за да разбереш, дали феноменът е само при една струна, или при всички(или поне при всички от едната страна на грифа). Така ще проличи дали не става дума за дефектна, стара или некачествена струна. Най-добре се пробва на нов комплект(с какъвто по принцип свириш на тази китара). *След като видиш как се държат всички струни, сам преценяваш дали да вкопаеш целия нът(или да издълбаеш по-дълбоки каналчета на всички или някои струни в нъта) или това е необходимо само за една струна или за струните само от едната страна на грифа. Дори при идеален гриф, обикновено се оказва, че 2-ра струна трябва да е малко по-ниско от останалите. Това не се усеща при свирене, защото разликата е десети от милиметъра. --------------------------------------------------- 3.2 При случай Б (свободни струни са ОК, както и на 12-то прагче, но на 1-во тона е нисък), може да се наложи да повдигнеш каналчето на струната(чрез запълване, примерно) или нъта(чрез подлагане или смяна), по аналогия на горните писания. 3.3 Може да имаш случай В, при който струните вече почти са опрели в 1-во прагче, но тона на него все още е много висок, макар, че на свободни струни и 12-то прагче всичко е ОК. В този случай, самия нът е монтиран/изрязан на неправилно място и тогава е необходимо малко да се издълбае каналчето в грифа за него, така че самия той да се приближи малко повече до 1-во прагче(по посока, успоредно на струните, не да се вкопава още в дълбочина). Този дефект е рядък, но все пак срещан. --------------------------------------------------- *Преди да сe пристъпи към тази стъпка, трябва да се види, дали самия нът не е неправилно оформен, така че струните да стъпват много навътре в него, а не близо до ръба му(където го напуска струната). --------------------------------------------------- 3.4 Случай Г е по-рядък. Характерно за него е, че при вярна свободна струна и 12-то прагче, макар, че струните са вдигнати много над 1-во прагче, тона на 1-во прагче все още е много нисък. Тогава се налага обратно изместване на нъта, малко по-надалече от 1-во прагче. --------------------------------------------------- *Случай В и Г могат да се коригират и без да се реже/наставя фингърборда, като се изработи нът, който леко застъпва фингърборда, или пък му се явява малко продължение(виж Earvana). *Важно е да се провери как са тоновете и на 2-ро и 3-то прагче, за да не се окаже, че просто 1-во не е на правилното място(много рядко, но ако е така, цялото тестване се обезмисля). *При случаи А и Б, които са най-чести, китарата може да звучи вярно като пиано, само чрез въвеждане на минимални разлики във височините на отделните струни над 1-во прагче. При неправилни положения на нъта, може да се работи с комбинация от случаите А и В, или Б и Г. --------------------------------------------------- Когато всичко при нъта е наред, това носи със себе си още едно предимство - седлата на интонациите долу на бриджа се подреждат като по учебник, когато се настройват октавите - като на картинката: Ако струните са съвсем ОК, а седлата не се подреждат така при верни октави, това най-често свидетелства за проблеми при нъта.

^ Но като се зарови човек в историята: http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2&oldid=6195405 Хахахха, има и още редакции: http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2&direction=next&oldid=5755635 Ако ги разлистите редакциите, ще се сцепите от смЕх.

При Капъша има едни ламаринки с процеп, които пречат да си нараниш фингърборда, като оправящ коронките. За оптимално оправяне на коронките, в stewmac продават специализирани вдлъбнати пилички. Разбира се, може и с обикновени пилички, но трябва да се внимава, знаеш. За да не предобриш коронките, можеш да си маркираш върховете на прагчетата с някакъв маркер, че да не им пилиш баш върха. След "коронясването" е хубаво да изгладиш и полираш наранената от пилата повърхност със 2-3-4 размера шкурки или със специализирани инструменти, а след това, да полираш(може и с полирпаста, примерно).