Evtim Djerekarov

На мен много ми допада, как става китарата. Относно лакирането - убеждението, до което с времето стигнах е, че нелакирана, или лакирана доста тънко китара, звучи някак си по-отворено, което лично на мен, ми допада повече. Разбира се, ако търсиш гланцов финиш, трябва да пълниш порите на дървото с основа (грунд), самото дърво ще изпие някакво количество от него, и вероятно китарата ще започне да звучи повече като лакирана, дори ако направиш относително тънко покритие от боя и лак. От друга страна, може и да решиш да направиш покритие(байц и отгоре лак, или цветен лак без финиш) , което не е гланцово, а служи по-скоро, да не се цапа дървото. Може и да избереш, да направиш покритие от ленено/тунгово масло, или (не знам до колко е подходящо, за тази дървесина) шеллак, въпреки, че за солидбоди инструмент, шеллакът по-скоро е изхвърляне. Понеже по принцип си мераклия, моята препоръка е, да прочетеш относно различните възможности, и да си избереш такова покритие, което ще отива на цялата концепция за мераклийски къстъм инструмент.

^Интересно наблюдение: Лютиерът, по някакъв начин, трябва да избегне точно това, към което например инженерът, проектиращ мостове, се стреми- демпване. Интересно ми е, как на практика става това, при изработката на китари. Със сигурност, например, използването на по-добра сглобка между тялото и грифа, използването на по-твърд материал, както и на качествен хардуер, който не позволява, да се изгуби енергия под формата на триене, са стъпки, които биха подобрили състейна на инструмента. От друга страна, всеки е пипал китари, при които тия неща са изпълнени, но състейна не е вдъхновяващо дълъг. Това, поне за мен, означава, че има и тайни при избора на дървесина, а също, при "окомплектоването" на различните елементи на китарата при серийните производства.

^Прекрасен материал, както за четене, така и за размисъл.

Аз пък мисля, че подценяваш музикантския опит, на повечето от пишещите в темата. Също мисля, че да се твърдят разни неща, само защото могат да се цитират разни числа, които не са в никаква директна корелация със тях, е лекомислено. Ако нещата бяха толкова прости, корпусите на ядрените реактори, вероятно щяха да се правят от автоматна стомана. Не е нужно, да си ядрен физик, за да стигнеш, например, до относително елементарното наблюдение, че в зависимост от няколко параметъра на средата на разпространение на вибрациите на струните, както и чисто геометричните й особености, на определени честоти може да се получи "сфазиране" на вибрациите, а на други - пълно или частично гасене. Разбира се, това е елементарно наблюдение, да не говорим, че един инструмент, направен от камък, в който случай точките в двата края на струната ще са на практика неподвижни, вероятно ще има доста продължителни тонове, но доста безизразен звук - и звученето е въпрос на ноу-хау и опит. Ако всичко опираше до един или два параметъра, то два еднакви инструмента в магазина, щяха да звучат съвсем по същия начин. Според мен, за да се направи много класен инструмент, се изисква не само прецизна ръка и материал, минаващ за "добър" по някакви си учебникови параметри. Според мен, направата на хубав инструмент изисква много теоретични и практически познания, коиито изискват много четене и практически опит. Не е случайно това, че има инструменти, които струват ужасно много пари, някои от които не са и чак толкова визуално забележителни и чак толкова безкрайно прецизно изработени, но които имат своята клиентела , при това най-често от хора, които не свирят от вчера и не го правят предимно в спалнята си. Вярно е, че физическите закони са отдавна измислени, но според мен, се опитваш да изчерпаш всичко с гледане на нещата "до първо приближение", което едва ли е "тайната на хубавите музикални инструменти".

Ето една съвсем "научно-популярна", уводна статия: http://www.guitarplayer.com/miscellaneous/1139/all-about-tonewoods/14591 И още една, търговска страница: http://www.warmoth.com/Bass/Options/WoodDescriptions.aspx

До колкото съм запознат, не става въпрос само за различната дървесина, но и за различни "талпи" от една и съща такава, различно расъл и различно сечен материал. Не мога точно да определя всички променливи, които влияят, но до колкото съм попрочитал става въпрос за фактори като тегло, скорост на разпространение на звука през средата, демпване, собствени резонанси и т.н. На много места се твърди например, че за постигане на по-добър състейн, е необходимо при болт-он китарите, грифът и тялото да имат различни и относително далечни собствени резонанси, предполагам, за да не се изяжда енергията на дадени честоти, съответно да са тези тонове къси. Комбинацията от тези неща и тяхното добро познаване, често дава относително предвидими резултати. Ето например - хванете един махагонов Gibson LP и пробвайте - в огромната част от случаите ще установите, че има къс тон на Си - 3-та струна (4 прагче). Предполагам, че отговорът на твоя въпрос се крие в детайли, които са по-трудни за измерване и количествено оценяване от теглото и твърдостта на материала. Ето например, скоростта на разпространение на звуковите вълни, ще зависи и от двете. Вероятно, поради различния си строеж, всяка дървесина ще има различно демпване на различни честоти (усреднено разбира се, иначе разлики ще има и между два екземляра на една и съща дървесина). Като най-лаишки пример - не може да не си забелязал при работата си, че някои парчета дърво "свирят" относително дълги тонове при почукване, докато други, със същия размер и тегло, звучат така, все едно почукваш по парче MDF. Ако темата наистина представлява интерес, бих могъл да се опитам, да предоставя материали, които описват по-детайлно тези явления.

Много добре звучи песента. Текстът също мисля, че е доста добър. Единственото нещо, което ми направи някакво не чак толкова добро впечатление (а може и да е заради късният час на слушане) е че мелодията(инструменталната) в началото, като че ли е малко прекалено орнаментирана, за интродукция на парче, което като идея звучи по-леко, с по-ненаситена фактура, особено първите й повторения.

Тони, постигането на добър саунд изисква доста старание и време. Отделно от това, макар и да може да се направи сносен домашен запис, студийния (ако е както трябва) ще е по-добър. Барабаните е по-добре да се запишат в студио. Но дори да се редят, това пак изисква време и старание, не е достътъчно, да се просвири МИДИ през семпли. В повечето от записите от саундклауд, нещата далеч не звучат както трябва. За мен, те имат по-скоро стойност на материал, с който да се репетира вкъщи, отколкото някаква стойност на демонстрационен материал. Освен, че се иска качествен запис (като реализация и изпълнение), след това се изисква качествено миксиране. Миксирането е изкуство, само по себе си, и не е въпрос само на нагласяне на някакви нива на едни там канали.... знаеш, че това съм учил, а преди време доста се и занимавах и мнгоо съм изчел по въпроса. Сега, не съм се отдал на миксове в последните години, но ако разполагам с добър материал, мога да се постарая, да попрочета наново, да си припомня, и да направя едни поне прилични миксове, където инструментите седят както и където трябва, най-малкото. В досегашните записи, които публикуваш, китарите сякаш звучат като директен запис - не знам, високи ли им вдигаш, като ги миксираш, обаче ако приемем, че са записани с микрофон, нещо след това определено не е наред. Да не говорим, че хубавият запис, освен всичко останало, изисква и наистина добър интерфейс. Обърни внимание, че дори на живо в локорско, записвани с видеокамера, звучим по-добре, отколкото на тези "официални" записи. Когато дойде време, да запишем всички песни както трябва, ще се наложи да инвестираме известно време, потенциално и средства в това. Хубавите записи не могат да станат така, между другото.

За честота около 2.2kHz (мени се в диапазона 1.9-2.6kHz в звисимост от желаната корекция и положението на другите регулатори) , пробвай: R14, R15 - 2.2K R16 - 18K C13 - 2.4nF (примерно 2.2nF и 220pF паралелно) C12 - 5.1nF Както вече ти казаха, ще има известно влияние между коректорите, но когато ги ползваш за корекции в разумни граници, ще работят. За да запазиш приблизително същата честота на корекция на "средите", може да се наложи, да подмениш техните 4.7nF / 8.2nF / 68K съответно с 4.3nF / 7.5nF / 51K. От тази работа, ще изгубиш около децибел от дълбочината на корекция. При този тип еквилайзер, и тази реализация, без усложняване, само с добавяне на секции, колкото повече (респективно и по-близко като честота) корекции добавиш, толкова повече влошаваш тяхната функция и намаляваш дълбочината на корекция.

Може би няма да е зле, ако се има предвид "масов" модел, да се заложи принципът с отделните конектори. Все пак, освен гореизброените аргументи, аз бих добавил и естетическия, чието преследване както знаем, при някои музиканти граничи с болестно състояние. Иначе, предвид кой е автора, не се съмнявам в техническите показатели на устройството.

Щом изходът е 9VAC, това (AC) означава, че в адаптера няма токоизправител (и филтър), напрежението на изхода е променливо. С този адаптер, не може да захранваш ефекти, проектирани да се захранват с постоянно напрежение/прав ток (DC).

Намери схемата, и проследи внимателно, дали си монтирал всичко както трябва.

Ако игнорираме някакви потенциални нюанси, които самият атенюатор би въвел в звука, включването му към транзисторен усилвател (според мен) би имало смисъл, само ако крайното стъпало на усилвателя е проектирано така, че имитира лампово (Да създава характерни изкривявания на големи изходни мощности). Поне на пръв поглед, така ми се струва. Иначе "претоварването" на транзисторно крайно стъпало, при ниски звукови нива, не знам, дали има големи ползи, от музикална гледна точка.

Правили ли сте тази схема? Сега нямам време, да я мисля, обаче виждам, че има тримери и термистор, също, че захранването е "обърнато": Тук например, ползват силициеви NPN транзистори, като главната разлика, е въвеждането на "милеров" капацитет 100pF между колектора и базата на Q2 - предполагам, че така звученето е по-близко до това с германиеви транзистори. Мисля, че това също е интересно, да се пробва, пък Hfe на транзисторите може да се "смъкне" изкуствено, ако се налага. Като цяло, въпросът е "отворен" понеже FF има характерна музикално звучаща грозота в звука си, която се дължи на различни неща, и която трябва да се запази, за да остане ефектът FF.

По фъзовете не съм специалист, тъй като за първи път налепих такъв. За катилите, темата е твърде широка. Фъзфейса звучи интересно, но със сигурност трябва да се пробват варианти. Аз германиев транзистор с Hfe = 120 не открих сред моите, де. Със сигурност, ще попрочета, за тези ефекти, тяхната история и вариации. Но поне от това, което прочетох на първо четене, попаднах на статии, които твърдят, че едно от лошите качества, на германиевия ФФ е, че си мени звученето с промяна на температура, което подсказва, че няма да е лошо, да измисля температурно стабилизирано решение. Друга полезна промяна би била, възможност за донастройка на режимите на транзисторите с тримери. След това, мога да публикувам схемата. Имате ли опит и наблюдения, върху тези теми?

^В събота, по молба на чичо Митко, налепих един FuzzFace на експериментална платка. Ползвах транзистори SFT 307, или (не помня) ГТ2307, като мултимера (ако не отчитаме влиянието на утечен ток), показа усилване по ток около 60 на двата транзистора (65 / 58 мисля). Не съм правил никакви измервания на работни точки, тъй като нямах време за това, но драйва заработи. Когато остане време, ще го погледна по-подробно, а и предполагам, чичо Митко ще запише нещо. Въпросът ми към вас е, правили ли сте FuzzFace, и кои (и какви екземпляри) транзистори, според вас, водят до най-приятен звук.

^^^ за лидълския поялник, можеш да вземеш добри човки, да ги срежеш и да им направиш резба с метчик. Тук, в офиса, така направиха.

Ами, ъгълът на грифа виждам, че можеш и сам да изчислиш. Но има някои особености. Примерно - грифът не е съвсем прав, нали има лека дъга, за оптимално свирене и минимално жужене на ниските позиции. Трябва да се целиш във ъгъл, който горе-долу позволява нормален екшън при нормална височина на бриджа. Леки корекции винаги са възможни, но трябва да е изчислена така, че необходимите корекции да са леки и приемливи, от гледна точка на удобството при свирене.

Пробвах китарката, звучи много добре - звънливо и приятно, има и доста значителен за такъв тип китара състейн.

Ами ползвай усилвател, който може да отдаде 10 вата в 4 ома (за всеки случай), най-добре такъв, изпълнен със схема (дискретна или интегрална), която има защита по изходен ток. Ако ти харесва как свирят, слушай си ги.

Може би на говорителите пише нещичко.

^^Моят личен опит, поне за мен говори, че е по-добре (от гледна точка на развиване на някакъв усет за динамика, и поне добиване на далечна представа, как ще звучиш на сцена/в репетиционна), да се свири дори на непретенциозен малък усилвател, отколкото със софтуерни симулации. Симулациите може би са много по-подходящи за записи, отколкото за практика/репетиция (пак, според мен). Не на последно място, една добра компютърна система, изисква освен компютър и интерфейс, също добър усилвател и озвучителни тела. Мисля, че главната причина, тихото свирене, да звучи толкова различно от силното такова е, различното чуване на ухото, различното усещане (дори с тяло), както и различният начин, по който говорителя звучи. Другите причини също ги има, но според мен са само част от истината.

Един от възможните варианти е включване на атенюатор. Но предвид питането за транзисторен усилвател, има някои особености. Ако транзисторният усилвател е направен така, че по същество усилва линейно до точката, в която изкривява рязко (както по-простите китарни транзисторни усилватели), то ще се впуснеш в невъзможната мисия, да запазиш нещо, което всъщност не съществува. При ламповите усилватели, се наблюдават характерни ограничения, което се дължат както на фазоинвертора и крайните лампи, така и на изходния трансформатор - именно това са нещата, които се стремим да запазим в звука, ползвайки атенюатор. Този подход обаче има и своите странични ефекти. Повечето лампови усилватели имат относително високо изходно съпротивление (нисък Damping Factor), което често е 2 - 4 ома, а дълбочината на отрицателната обратна връзка в повечето лампови усилватели, не е голяма. Някои транзисторни усилватели имат много ниско изходно съпротивление, но има такива (current feedback), разработени така, че да имат изходно съпротивление, по-близко до това на ламповите усилватели. Понеже говорителят не е резистор, а има специфична импедансна характеристика, то когато ползваме усилвател с високо изходно съпротивление, включен в говорителя, най-често се подчертават честотите около механичният резонанс на говорителя, както и във високите честоти има известно усилване. Т.е. - променя се АЧХ на така получаващият се усилвател. Затова, при ламповите усилватели, има едно чуваемо бумтене и "дишане" на ниска честота, около резонанса на говорителя, което повечето китаристи считат за желано. Не съм запознат в голям детайл с начина на работа на всички атенюатори, но ако ползваме някакви разсейващи съпротивления, които да разсейват ненужната мощност, то тогава комбинацията "атенюатор-говорител" ще изглежда с по-реален (по-като резистор) импеданс за усилвателя, което ще промени АЧХ в такава посока, че ще звучим повече като в случая, в който товарът е резистор. Не знам, дали има атенюатори, които се стремят, да отразят импеданса на говорителя, така че този желан ефект да се запази. Та от тази гледна точка, атенюаторите, хем запазват едни желани ефекти, хем малко или много променят други желани ефекти. Ако имаш усилвател с ниско изходно съпротивление, който е много линеен до точката на рязко изкривяване , то не виждам никакъв смисъл от такива усложнения. Но ще е хубаво, Валяка да каже, какво мисли.