Evtim Djerekarov

Намери схемата, и проследи внимателно, дали си монтирал всичко както трябва.

Ако игнорираме някакви потенциални нюанси, които самият атенюатор би въвел в звука, включването му към транзисторен усилвател (според мен) би имало смисъл, само ако крайното стъпало на усилвателя е проектирано така, че имитира лампово (Да създава характерни изкривявания на големи изходни мощности). Поне на пръв поглед, така ми се струва. Иначе "претоварването" на транзисторно крайно стъпало, при ниски звукови нива, не знам, дали има големи ползи, от музикална гледна точка.

Правили ли сте тази схема? Сега нямам време, да я мисля, обаче виждам, че има тримери и термистор, също, че захранването е "обърнато": Тук например, ползват силициеви NPN транзистори, като главната разлика, е въвеждането на "милеров" капацитет 100pF между колектора и базата на Q2 - предполагам, че така звученето е по-близко до това с германиеви транзистори. Мисля, че това също е интересно, да се пробва, пък Hfe на транзисторите може да се "смъкне" изкуствено, ако се налага. Като цяло, въпросът е "отворен" понеже FF има характерна музикално звучаща грозота в звука си, която се дължи на различни неща, и която трябва да се запази, за да остане ефектът FF.

По фъзовете не съм специалист, тъй като за първи път налепих такъв. За катилите, темата е твърде широка. Фъзфейса звучи интересно, но със сигурност трябва да се пробват варианти. Аз германиев транзистор с Hfe = 120 не открих сред моите, де. Със сигурност, ще попрочета, за тези ефекти, тяхната история и вариации. Но поне от това, което прочетох на първо четене, попаднах на статии, които твърдят, че едно от лошите качества, на германиевия ФФ е, че си мени звученето с промяна на температура, което подсказва, че няма да е лошо, да измисля температурно стабилизирано решение. Друга полезна промяна би била, възможност за донастройка на режимите на транзисторите с тримери. След това, мога да публикувам схемата. Имате ли опит и наблюдения, върху тези теми?

^В събота, по молба на чичо Митко, налепих един FuzzFace на експериментална платка. Ползвах транзистори SFT 307, или (не помня) ГТ2307, като мултимера (ако не отчитаме влиянието на утечен ток), показа усилване по ток около 60 на двата транзистора (65 / 58 мисля). Не съм правил никакви измервания на работни точки, тъй като нямах време за това, но драйва заработи. Когато остане време, ще го погледна по-подробно, а и предполагам, чичо Митко ще запише нещо. Въпросът ми към вас е, правили ли сте FuzzFace, и кои (и какви екземпляри) транзистори, според вас, водят до най-приятен звук.

^^^ за лидълския поялник, можеш да вземеш добри човки, да ги срежеш и да им направиш резба с метчик. Тук, в офиса, така направиха.

Ами, ъгълът на грифа виждам, че можеш и сам да изчислиш. Но има някои особености. Примерно - грифът не е съвсем прав, нали има лека дъга, за оптимално свирене и минимално жужене на ниските позиции. Трябва да се целиш във ъгъл, който горе-долу позволява нормален екшън при нормална височина на бриджа. Леки корекции винаги са възможни, но трябва да е изчислена така, че необходимите корекции да са леки и приемливи, от гледна точка на удобството при свирене.

Пробвах китарката, звучи много добре - звънливо и приятно, има и доста значителен за такъв тип китара състейн.

Ами ползвай усилвател, който може да отдаде 10 вата в 4 ома (за всеки случай), най-добре такъв, изпълнен със схема (дискретна или интегрална), която има защита по изходен ток. Ако ти харесва как свирят, слушай си ги.

Може би на говорителите пише нещичко.

^^Моят личен опит, поне за мен говори, че е по-добре (от гледна точка на развиване на някакъв усет за динамика, и поне добиване на далечна представа, как ще звучиш на сцена/в репетиционна), да се свири дори на непретенциозен малък усилвател, отколкото със софтуерни симулации. Симулациите може би са много по-подходящи за записи, отколкото за практика/репетиция (пак, според мен). Не на последно място, една добра компютърна система, изисква освен компютър и интерфейс, също добър усилвател и озвучителни тела. Мисля, че главната причина, тихото свирене, да звучи толкова различно от силното такова е, различното чуване на ухото, различното усещане (дори с тяло), както и различният начин, по който говорителя звучи. Другите причини също ги има, но според мен са само част от истината.

Един от възможните варианти е включване на атенюатор. Но предвид питането за транзисторен усилвател, има някои особености. Ако транзисторният усилвател е направен така, че по същество усилва линейно до точката, в която изкривява рязко (както по-простите китарни транзисторни усилватели), то ще се впуснеш в невъзможната мисия, да запазиш нещо, което всъщност не съществува. При ламповите усилватели, се наблюдават характерни ограничения, което се дължат както на фазоинвертора и крайните лампи, така и на изходния трансформатор - именно това са нещата, които се стремим да запазим в звука, ползвайки атенюатор. Този подход обаче има и своите странични ефекти. Повечето лампови усилватели имат относително високо изходно съпротивление (нисък Damping Factor), което често е 2 - 4 ома, а дълбочината на отрицателната обратна връзка в повечето лампови усилватели, не е голяма. Някои транзисторни усилватели имат много ниско изходно съпротивление, но има такива (current feedback), разработени така, че да имат изходно съпротивление, по-близко до това на ламповите усилватели. Понеже говорителят не е резистор, а има специфична импедансна характеристика, то когато ползваме усилвател с високо изходно съпротивление, включен в говорителя, най-често се подчертават честотите около механичният резонанс на говорителя, както и във високите честоти има известно усилване. Т.е. - променя се АЧХ на така получаващият се усилвател. Затова, при ламповите усилватели, има едно чуваемо бумтене и "дишане" на ниска честота, около резонанса на говорителя, което повечето китаристи считат за желано. Не съм запознат в голям детайл с начина на работа на всички атенюатори, но ако ползваме някакви разсейващи съпротивления, които да разсейват ненужната мощност, то тогава комбинацията "атенюатор-говорител" ще изглежда с по-реален (по-като резистор) импеданс за усилвателя, което ще промени АЧХ в такава посока, че ще звучим повече като в случая, в който товарът е резистор. Не знам, дали има атенюатори, които се стремят, да отразят импеданса на говорителя, така че този желан ефект да се запази. Та от тази гледна точка, атенюаторите, хем запазват едни желани ефекти, хем малко или много променят други желани ефекти. Ако имаш усилвател с ниско изходно съпротивление, който е много линеен до точката на рязко изкривяване , то не виждам никакъв смисъл от такива усложнения. Но ще е хубаво, Валяка да каже, какво мисли.

Вероятно това означава, че до отменяне на знака, тоновете трябва да се свирят с октава по-ниско. Прочети тук: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_musical_symbols Тоновете, които най-често се свирят в "началото" на грифа са от голяма и малка октава, а ключът сол показва къде е сол от 1-ва октава, поради което за китара е удобно да се ползва този ключ(с октава понижение). Попадал съм на ноти за китара, в които този знак се пропуска и се очаква, да се подразбира, както личи от нотираното произведение.

Това е второстепенен за темата въпрос, но всеки път, когато се заговоря с хора на тази тема, чувам съвсем различни наблюдения, което потвърждава мнението ми, че хората по принцип живеят в паралелни реалности и всеки има предвид различни неща, когато говори за нещо. Ако се зачетеш в сайтове за ревюта на инструмети (американски, английски) ще забележиш, че има писано както за Suhr, така и за Stagg и съвсем неизвестни марки. Та, може би генерализацията ти е много "на едро", макар, че тенденцията е ясна.

^За мен, звукът. Затова и пиша подобни теми. За други, вероятно - визията. За трети - и двете.

^ Прав си, особено ако твърде много ограничим списъка на "големите имена", но пак е въпрос на уговорка. Не ми се говори за имена на фирми, защото не искам темата да става търговска, но има немалко фирми, чийто среднокласни инструменти струват около 1000-1500лв. (пък преди да поскъпне долара, и по-малко). Също, макар стандартът у нас да е по-нисък, ако не говорим за "живот на кредит", не мисля, че това са стотинки дори за средностатистическия европеец.

^^^Много фенска китара, с отличен външен вид, загатващ една седемдесетарска нотка. Браво на Коцето! Как ти се струва, на звук?

Написах долуцитирания текст в темата за ментетата, но тъй като след това прочетох банера на Рафо в началото й, изтрих написаното и реших да отворя темичка за "овчи" мисли на тая тематика. Пиша тези неща, от гледната точка на човек, който относително често пробва различни нови и стари китари от най-различни производители и епохи. Моите лични заключения са, че безспорно при топ и къстъм-шоп моделите, получавате това, което очаквате, че и повече, но това НЕ МОЖЕ еднозначно да се каже за средните (че дори и някои от по-скъпите) модели на повечето от големите производители. За ниските, изобщо не отварям дума. При много от големите имена, често става така, че пробвате китара, която струва да кажем 800-1300 лв, която е много добре изработена, с оригинален класен хардуер, няма никакви дефекти но... няма нищо особено привлекателно в звука, звучи горе-долу прилично, свири удобно, но има къси тончета, чуваеми бумтящи резонанси на някои тонове и т.н. Друга бройка от същия модел може да свири осезаемо по-добре. Но цената им е една и съща. Този ред на мисли води към перспективата за оглеждане на китайските реплики, копия и разни малкоизвестни марки, които често предлагат много наглед подобно качество на изработката, за 1/2 или 1/3 от цената. Разбира се, резултатите понякога са осезаемо по-лоши от "марковите", китари, но има и примери за обратното. Аз, ако купувам реплика, не бих го сторил по интернет, разбира се.

... видях банера в началото на темата

На този въпрос е отговаряно многократно. Класическата и електрическата китара са различни пътища, по които можеш да поемеш, като може да вървиш по тях и едновременно. Да не говорим, че дори акустични китари има различни (класически / уестърн), а електрически също (solid-body, semi-hollow, hollow-body, разни метълджийски метли, по-традиционни електрически китари, 6, -7, -8-струнни...), което малко или много предразполага към различен репертоар и стилистика. Колкото за трудността при свирене, това зависи от постановката, от качеството на китарата, от дебелината и типа на струните, от начинът, по който тя е настроена (сетъпната) и от други фактори. Иначе накратко - няма такова правило, че първо трябва да станеш страшен майстор на акустична китара, че да имаш привилегията, да пипаш елетрическа. Това са в общи линии глупости. Важното е, да обичаш да свириш, не само за да станеш Слаш номер 4739822 от блок 33 в Стрелбище, а за собствен кеф и удоволствие, да го правиш често, и да ти се отдава. А това са неща, които само сам можеш да прецениш.

И аз мисля, че изработката на качествен акустичен инструмент изисква дори повече знания, опит и достъп до материали, отколкото при електрическите. Добре е, че твоят махагон е стар, но това само по себе си не означава, че от него би станал прекрасен инструмент. Има практически (tap testing, тестове с разни камертони и т.н., мерене на тегло), както и по-съвременни аналитични (ползвайки компютърна система за анализ) методи за подбиране на дървесина за топ инструменти, а възрастта на дървото е само един от по-значимите параметри. Като просто пример може да се даде това, че една нескъпа китара от преди 30-40 години, макар и остаряла, не звучи като класен инструмент.

Ако говориш за уестърн китара, не знам кой да ти препоръчам. За класическа - Галин Пенев от Казанлък: http://www.penev-guitars.com/news.php

E, като китара, на която толкова е свирено, не е непоправимо зле. Ако реши да инвестира в това, може да му я стегнат много добре.

Най-добре става с баданарка и вар. С достъпните бои, едва ли можеш надеждно да боядисаш пластмаса. А и да може, защо да си смъкваш толкова цената на адаптерите? Черното е неутрално, пасва почти на всичко.