Evtim Djerekarov

pick - перце. picking - нещо като "перцуване" по принцип, в част от китарния репертоар, под легато се има предвид техниката, при която дясната ръка изсвирва нещо сама, без помощта на перцето, което води до по-"слято", легато звучене. hammer on е техника, при която пръста на дясната ръка (а понякога и на лявата, която се е качила на грифа, тъй нар. "double hand" техника) удря струната на определено прагче. pull-off - техника, при която пръста, който е натиснал струната на дадено прагче, се отдръпва от него, като отдръпвайки се, дърпа струната, така, че тя да възпроизведе тон. hammer on / pull off - редуването на двете техники бързо, между два тона, се нарича трилер. Pinch / Artificial Harmonics - изкуствени флажолети, които, както ти казаха, се извличат с перце и палец. Natural Harmonics - естествени флажолети, които се получават естествено на някои прагчета (примерно, на 12-то при свободна струна), когато заедно с перцуването на струната, леко се пипва струната над въпросното прагче, и зазвучава тон, с октава и повече, по-висок от изсвирения. bend - извивам - Става дума за повдигане на тона (чрез опъване на струната с дясната ръка), или сваляне на тона (отпускане от предварително "опънато" положение). Последователното опъване и отпускане на струната създава добре познатото ВИБРАТО, което чуваме почти винаги на продължителните тонове в солата. То може да се прави с различна амплитуда и честота, за постигане на различни естетически ефекти.

^Напоследък пия насипно кафе от магазини "Бианчи Кафе". Не съм сигурен колко е квартално, но кафето си го бива. Правя си смески от "Мадагаскар", "Колумбия", "Кения", "Италианска смес" и досега не съм улучвал лоша смеска. За меленето - повечето такива магазини имат относително сериозни кафемелачки. За моята машина го меля на едрина 5.5, но за всяка машина е различно, като влияние има и наличието на кремадиск. Ако кафето тече трудно и помпата се мъчи, трябва следващият път, да ти го смелят по-едро или да не го тъпчеш толкова в цедката, или пък да слагаш по-малко кафе в нея. От друга страна, аз много обичам как става кафето на вкус, когато тече трудно и бавно, но за да не повредя машината, както вече съм писал, отварям малко клапана за парата, така че от тръбата за пара да капе или тече на тънка струя вода - един вид я ползвам, като предпазен вентил и си регулирам ръчно налягането. В началото е играчка, но като свикнеш, става просто навик.

^Според мене, най-доброто кафе е "Ръчното". В този смисъл, според мен е съвсем нормално, да спираш помпата ръчно, както и да слагаш/махаш чашата когато искаш.

^^Ефектът звучи много добре, бих казал, относително далече от този, който сглобихме, но е трудно да се прецени - ти пипаш китарата по съвсем различен начин, и изобщо имаш своя стилискика на свирене, доста различна от моята, пък и записи, усилватели.... Може и вкъщи (тук, където сега живея) да се съберем, обаче тогава трябва да носите усилватели, пък и жилището не е от най-комфортните (купувано от предишните собственици към края на 70-те и никога не е пипано). От друга страна, правя (мисля) хубаво кафе и имам доста кафени чаши . Другото място, където мога да ви приютя пък е по-приветливо, но твърде тясно за начинанието. Нека и чичо Митко да каже, какво мисли по въпроса, и ще измислим нещо.

Нищо не пречи, да го пробваме и подомашно, преди "официалности". Вкъщи може, но не е много гот, а и няма в какво толкова да го включа, като усилватели. Ако искаш, може да погостуваме в твоето студио?

Понеже трябва, да запишем, а и да организираме някакво пробване на ефекта, крайно време е, да го сложа в кутията. Разбира се, може първоначално, да го сложа в гола кутия, но с чичо Митко обсъждаме вариант за ситопечат, което от друга страна ме кара, да мисля, за кисунки и шрифтове. Засега, в средата на ефекта (където няма да има контроли) мисля, да отпечатаме нещо такова, или негова вариация: Също, мисля, че сега е моментът, да си измисля шрифт и стилистика, които да ползвам и за надписване на бъдещи ефекти. За пробването - вероятно ще разпробия кутията утре-другиден и ефектът ще е готов за пробване. Кажете, кои сте свободни и имате желание, да го пробваме и да поприказваме, да кажем, следващата седмица, за да измислим някаква организация.

И най - неинтелигентният, и в известен смисъл, досадният.

Според мен, дори с обикновени биполярни транзистори, може да се реализира или ограничение по ток, или най-добре схема, която при превишаване на допустимия ток влиза в режим на ограничение, характеризиращ се с малък изходен ток, или изобщо липса на изходно напрежение, което състояние в първия случай се оправя с премахване на трудния товар, а във втория - с RESET бутон.

^ забелязах грешка относно тримерите, първият трябва да е на мястото на 27К съпротивлението в колектора на първия биполярен транзистор и трябва да има стойност 50-100К, а вторият, в колектора на втория биполярен транзистор, има стойност 10К.

@jabs: Надрасках ето тази схема. Тя е същата с тази, която изпълних, като не съм нарисувал единствено уейвшейпърите, защото там има поле за експериментиране. Например, ако в първия уейвшейпър се ползват два диода 4148 и резистор 680R-1K, ще работи, според очакванията. Във вторият, може да се пробва с 4148 и червен LED във всяка посока, а съпротивлението се подбира на вкус (може и с тример). Основното правило е, че е добре шейпърите да заоблят плавно, и винаги да имат още малко аванс, за допълнително малко нарастване на изходната амплитуда с входния сигнал. По принцип, може да се направят още подобрения, примерно за изходния импеданс, обаче колкото повече промени се правят, толкова повече се отдалечаваме от оригинала, което в един момент, може да обезмисли идеята. Буферът товари китарата винаги, дори когато не се ползва, но мисля, че това не е проблем, особено предвид фактът, как първото FF стъпало я товари, когато няма буфер. Ето схемта. В зависимост от избраните транзистори и режими, консумацията не трябва да превишава 0.8-4 мА. В последният кой случай - 1.25мА. Поради топологията на схемата, в зависимост от избора на транзистори, режим и стойности, ефектът може да има най-различен звук и до голяма степен може да се настрои според вкуса и инструмента на китариста. Следващо усложнение може да бъде DC серво на стъпалата, особено когато се ползват германиеви транзистори, но точно за този ефект, мисля да пропусна .

^Ампът звучи страхотно!

След няколко корекции по платката (бях забравил да сложа един важен резистор, буксата за захранването беше обърната и т.н.) в крайна сметка сглобих нещото и започнах, да си играя с него, а през деня и чичо Митко чу малко от него. Той може да каже какво мисли за звука, който пробвахме. Транзисторите, с които си поиграх са: BC327-40 (Si, hi-gain), ZTX549 (Si, mid-gain, low vce-sat), 2SA984(Si, lo-mid gain, 500ma), ГТ2307(Ge, бета = 60, бета = 99). Пробвах какви ли не комбинации и останах със следните впечатления: -Ако първият транзистор е германиев, е добре да е с ниска - средна (30-60) бета, иначе звучи замазано, особено без входен буфер. Не можах да разбера на какво се дължи това, но на прима виста предполагам, че има общо с милеровия ефект. -Ако вторият транзистор е германиев, много от възможностите за конфигурация не могат да се ползват удачно (примерно, включването на междинна mid-boost RC група между стъпалата, чийто импеданс е висок, води до доста глух звук - вероятно заради проблеми с входното съпротивление на стъпалото, и може би някакви други проблеми). Със силициев транзистор на това място, всичко е ОК. -Ако сложим два германиеви транзистора, тогава чистият звук с намален гейн е доста сладък и приятен, общия максимален гейн не е кой-знае колко, а звукът може да се определи като "объл" и малко мазен. -Ако сложим два силициеви транзистора с голямо усилване, тогава ефектът става доста голяма хай-гейн резачка, идеална за one-note сола с продължителни тонове, като въпреки многото усилване, на соло отчетливостта е отлична - така го пробвахме с чичо Митко. -На мен най-много ми хареса звука, когато за първо стъпало имам германиев транзистор с усилване около 50-60, а за второто - силициев транзистор с усилване около 200. Така се получава звучене, средно между двете гореописани. Предпочитам да има входен буфер, защото звука така е по-ясен, но пък така се отдалечаваме от класическия FF звук. Въпреки това, бих казал, че ефектът носи характер, който напомня за FF, дори при най-противоположните настройки, което ме радва, защото това беше идеята. Разбира се, всичко опира до вкус, късмет и моментно настроение . При първа възможност, ще го кутийчосам и ще пусна снимки. Като се видим с чичо Митко, вероятно ще позапишем това - онова. Утре ще щракна платката и може да драсна ориентировъчна схема. Всякакви коментари са добре дошли.

Ще публикувам почти цялата схема (тя не се различава много от FF в основата си. Ще нарисувам "клипинг секциите" другояче, и ще кажа какви напрежения на ограничение приблизително имат. Вече всеки може да си пробва на вкус с различни варианти, точно както много хора правят, сменяйки диоди и клпинг секции в овердрайвите. Така хем схемата, която публикувам, ще е близо до моята и ще работи, хем ще има извесно поле за експериментиране. Това не е от "тайните" схеми, за които съм писал в разни теми. Таки схема е просто доразвит FF.

Да ти кажа, спойките не са от най-чистите, а с едностранна платка и такъв монтаж, запояването не е най-надеждното на света, но ако ефекта ми хареса, ще поръчам двустранни платки с метализация на монтажните площадки за мехеничните елементи. Ключовете се монтират малко трудничко така, но начинът е следния: -Калайдисваш площадките средно обилно, но така, че дупките да останат. -Калайдисваш крачетата на ключа, но така, че да могат да минават през дупките. -Поставаш ключа така, че само върховете на крачетата почти да минават през платката. -Нагряваш с поялника върховете на крачетата и наливаш малко тинол, който се изтика през микролуфтовете около крачето.. Монтажът от тази страна е още по-неприятен за буксите, и дори леко ги съсипва, но все пак, това е прототип и такива неща са простими.

Налепих ефекта донякъде, но явно ще трябва да го довърша следващия път. Има някои забележки по платката, които обаче за ръчна изработка, не са голям проблем. Най-сериозните разправии са запояването на механичните компоненти откъм пистите (букси, ключове), когато се работи с еднослойна платка. Филтровият кондензатор, също е запоен от тази страна, защото наличният се оказа прекалено висок, за да се побере от другата. Като изключим тези дреболии и фактът, че не съм почистил още платката, ето малко teaser-и за добиване на представа. На мен самият ми е много любопитно, как ще звучи крайният резултат. 1. Такъв монтаж на еднослойна платка си е занимавка, но си струва спестеното място. Дупките в левия край са за потенциометрите, които също ще се монтират от тази страна. 2. Компонентите сочат надолу, към дъното на ефекта, за да има лесен достъп до вътрешните ДИП ключета за конфигурация. На снимката се виждат и джъмперът за изключване на входния буфер, захранващата букса и цоклите за транзисторите. 3. Вижда се, че компонентите пасват добре в кутията. Един от малкото проблеми е, че буксата за захранването трябва да е издадена с около 0.7мм навън, а оребряванията на кутията там, трябва да са премахнати, ако искаме дупката за захранващия жак, да не издава несъвършенства... още "малко" остана!

^^Леко я калайдисвам с поялника.

^ Благодаря за хубавите думи. Има още доста по какво да работя при свиренето . Надявам се, да смогна да налепя платката тази вечер, но да видим... ----------- @synchu: Настъпи-копчето ще е в кукината, до батерията. Площадките на платката, които изглеждат като за 3PDT футсуич, са всъщност за DPDT/3PDT це-ка ключета.

След известно умуване на тема Fuzz Face, и след обединяване около идеята, че е добре да има историческа приемственост, с чичо Митко решихме, да дадем ход на проект, който е базиран около класическата схема на FF и може, да работи като такъв, но същевременно, е способен да постига и по-съвременни саундове. Това ме накара, да помисля върху схема, която в крайна сметка реших да кръстя Modern Fuzz Face. Както ще се види в по-нататъшните публикации, ефектът ще има два режима - Classic FF и Modern/Overdrive. Другият важен превключваем параметър ще бъде Bright/Low cut . Чрез вътрешни DIP ключета, ще може да се включва или изключва ООВ по високи честоти бежду двете стъпала, както и допълнителна RC-група, която да повдига средните честоти, между двете стъпала, за постигане на по-маршалоподобен овердравйв. Друга екстра е, че чрез джъмпер може да се избира, дали входния/байпас сигнал да са взима след входен буфер, или направо от входния жак (в този случай, компонентите за буфера, може да не се монтират). Ето няколко начални снимки, от изработката на ефектчетата. Ще ги монтираме в Pro's Kit-овски кутии, като почти всичко ще е PCB монтаж, за да избегнем многото жици: Опитваме се, да сместим всичко в кутията, така, че да пасва близко до идеално. Механичните елементи ще са, от горната страна на платката:

^^ И това са генерализации. Евтините китари просто се правят за хора, които не искат да харчат пари за това. А иначе, много пъти сме обсъждали - няма такова нещо, като "задължително започване с евтина китара, защото може да се откажеш". От всеки според възможностите, на всеки според потребностите, хехе.

^ Така е. Ако говорим, за различни марки, разлики може да има и между един и същи клас модели, при това сериозни. Ето, например, моята машина струва 100-160 лв, в зависимост от това, как я купиш брандирана (с козметични разлики се продава като Sapir, Crown, Taurus, Rohnson, Elite, Neo, Clatronic, Silver Crest и още поне толкова марки). Saeco-то, за което става дума,с трува 170-200, като понякога може да се намери, за 140. Вижда се, че цените са доста близки, особено по-скъпите варианти на моята, и промоционалните предложения на Saeco-то. Голямата разлика между двете, според мен е най-вече цедката, с нейния клапан. Saeco-то вероятно има и помпа, която по-добре може да поддържа по-постоянно налягане(поне на мен така ми изглежда). И двете имат отношение към вкуса и вида на кафето. При моята машина, цедката представлява лист от неръждавейка с фини, лазерно пробити дупчици, а под цедката е завинтен "крема-дискът", който обаче не е клапан, който сработва при определено налягане, а е просто тясна дупчица, която цели да вдигне налягането в цедката, и кафето да изтече през дупчицата под налягане, разпенвайки се повече и правейки повече каймак. С течение на времето обаче, дупчицата малко се разширява от употреба и може би корозия, а цялата конструкция се замърсява, което налага периодично човек да разглабя цедката, да я кисне в разтвори и измива внимателно (и досадно). И в крайна сметка, след първите 100-200 кафета, цедката повече не прави същия каймак, както като нова. При цедката на Saeco-то принципът е друг, клапанът сработва на дадено налягане, каймакът е повече, а и като цяло клапанът помага кафето да излиза под малко по-постоянно налягане през цялото време. Разликата, не е голяма, но все пак си личи, че Saeco имат повечко know-how в правенето на машини. Аз харесвам много кафето от моята машина, но мисля, че ако не ползвам по-горе описаните похвати, ако я ползвам като обикновен "юзер", машината би правила по-посредствено кафе, като поостарее цедката. Докато при Saeco-то вероятно ще има приемливи резултати при много по-дълго време "обикновена" употреба. От друга страна, всички тези "крема-филтри" и "крема дискове" не правят много повече от това, да разпенят кафето и да направят "въздушна" пяна, която обаче, няма някакъв специален аромат, просто е за вид. Когато се ползва цедка без кремадиск, рядко се получава толкова дебел каймак, обаче проличават много неща, като например дали кафето по принцип пуска каймак, дали е смляно добре (при едро смилане, ще тече полупрозрачна течност) и т.н. Освен това имам чувството, че откакто моята цедка, спря да пуска голям каймак (поради разширяване на въпросната дупчица), а аз се научих да боравя добре с машината, това ми помогна да се ориентирам как да правя добро кафе, все пак с някакъв плътен, покриващ чашата каймак, а и да разпознавам по-добре подходящите за машината кафета. От тази гледна точка, машините с вграден клапан за каймак са един вид "метълзон, включен в стереоуредбата" - радват много на пръв поглед новия ползвател на машината, но имат предимно визуален ефект, и имат своите ограничения (примерно, не може да се прави екстракция при налягане, по-ниско от налягането на отваряне на клапана).

16К и 9K може би са малко по-различни от допустимото, но може и да бъркам. Добре е, или адаптерите да са релсови (с релси, не стопорни винтове), или винтовете да пасват относително добре под струните.

^Има уговорки. Примерно, състейна на китарата, трудно ще го оцениш "акустично", освен ако не държиш, да си я опираш в ухото, особено в малко по-ошумена обстановка.

По принцип, често се приема, че поради по-голямата амплитуда на трептене на струната, близо до средата й, е най-желателно нек адаптера да е малко по-тих от бридж адаптера. От друга страна, силата зависи от разстоянието между адаптера и струната, та... повечето от тия неща се коригират. Важно е, да не е твърде голяма разликата, а малки разлики не са фатални (според мен). На мен лично, 12-15К ми звучат мътничко, като предпочитам 7-10К, но всичко е въпрос на вкус.

^Май Рафо не иска, за да не го спамят от другите сайтове с оплаквания.

Мисля, че TONY имаше някакъв нов AC15 и не беше много доволен май. А може и да не помня точно модела - ако искаш, го разпитай. Преди време бях пробвал Peavey Valve King II, от който не останах никак с лоши впечатления (като го сравнявам с първата версия). Той мисля, че е 18 вата (2xЕЛ84). Вмества се май, в ценовата категория. Мисля, че става за метълии, както и за по-умерен овердрайв. Но зависи какво търсиш. Преслушай го.