Boro

Liquid Pension наистина свириха страхотно, но и като звук превъзхождаха всички останали банди с НЯКОЛКО КЛАСИ!!! И това очевидно е благодарение на професионалния им (и рационален!) подход - бяха си довели доказан аудио-инженер, който от скромната апаратура извади максимално възможния звук. Браво на Митака! А иначе всички групи се представиха отлично, като дори се затруднявам да откроя някоя! Но не мога да пропусна изключително приятното впечатление от свиренето и сценичното поведение на Силует, както и тоталното превъзодство на Ликуид Пеншън! Само известно недоумение буди удлечението на млади музиканти по напълно остарели и демодирани твърди стилове от 80-те години - според мен далеч повече им приляга да свирят в по-модернижанрови и стилови разновидности, ама това винаги е въпрос на личен вкус, а моят не може и не бива да е критерий за останалите... Забележка: Много ми се иска всички колеги да възприемат някаква единна терминология, която (поне отчасти) да описва функциите на всеки специалист в озвучаването... Наистина е гадно, когато някой говори за "тон-режисьор", а такава професия не съществува - режисьорите работят със сценичните изяви, но от тях не се изисква да са компетентни в областта на звука, тъй като за това си има специално подготвени професионалисти! Дори с няколко колеги напоследък се бъзикаме, че еди-кой-си бил "страхотен тон-адвокат" или "тон-лекар"... ;-) Етимологията на гадния термин идва от едно старо немско недоразумение, което вече и в Германия е забравено. Втора забележка: На фона на общата отлична организация много лошо впечатление правеше изцяло непрофесионалното "туткане" на някои от музикантите при смяна на групите - по този начин те убиха ритъма на феста и откраднаха от кефа на публиката. В такива случаи е редно да има точен регламент: времето за подреждане, свирене и слизане от сцената за всяка банда е (например) 35 минути. Ако някой се подрежда 15 минути ще има на разположение да се представи пред публиката само за 20, след което му се спира звука! Така всички ще бъдат пределно мотивирани да са добре подготвени и да действат максимално бързо - все пак всичко се прави за радост на публиката, нали!?!

Ще си позволя да изразя съмнение относно колекционерската стойност на Фендерите от 1965-1979 поради простия факт, че се продават на съвсем достъпни цени, което лесно може да се провери в мрежата. Ето и няколко линка към доказани и уважавани експерти и издания: кликни тук: и тук а тук за повече факти За ориентация в цените ;-) и пак за Фендер-ите и още...

Може да се чуе (аудио и видео) например тук: Относително интересна страница - кликни тук!

Очевидно темата за адаптерите не е загубила актуалността си! Особено за младите китаристи у нас, които по съвсем понятни причини все още нямат възможност да се сдобият с професионални инструменти от висок клас. Да, подходящият избор на нови адаптери или поне на един за бридж-позицията може да даде съвсем нов живот на китарите от нисък и среден клас (това е съвсем условно разделяне на инструментите и няма за цел да принизи достойнствата на някои достъпни китари!). Всичко опира до личните предпочитания, а възможностите за експериментиране са почти неограничени! Обаче... Има още доста фактори, които съществено влияят на звука на китарата, а рядко им се обръща внимание... При това не се налагат сериозни и скъпо струващи модификации на инструмента! Пробвали ли сте да смените "Волюм" потенциометъра на Страт-стайл китара с 500 килоомов? Ще останете страхотно приятно изненадани от по-ясно дефинирания и определено по-мощен звук! А за да работи потенциометъра съвсем "мазно" просто свържете един резистор 330 килоома между средния и активния извод на пот-а! Пък за различния звук на кабелите дори не ми се започва - темата е прекалено обширна... Но можете да пробвате инстпрумента си заедно с любимите си ефекти през някой доказано добър усилвател, като само сменяте първия кабел (от китарата до първия педал). Не е задължително най-скъпият кабел да ви допадне най-много (макар това да е по-чест случай), но със сигурност ще откриете огромна разлика и ще можете да подберете онзи, който е подходящ именно за вас! Тук вече сигурно е говорено за правилното (и безопасно!) заземяване на китарата, екранирането на кухините, смяната на вътрешното опроводяване, поддръжката на ключета и потенциометри, етс. Ами по време на запис? Там се появяват допълнителни изисквания... А бе - дълга история, но е интересна и си струва човек да задълбае, дори ако е само за да си поопресни или обогати знанията! Успех на всички! My Webpage

Да-а-а, наистина никой адаптер не може да превърне скромен инструмент в превъзходен! Просто защото адаптерът е само звено от цялата верига. А и при всеки конкретен случай изборът е въпрос на персонален вкус, изисквания, маниер на свирене, специфика на тоноизвличането, използвани ефекти и усилватели (със съответните сетинги) и т.н. и т.н. А фантастичният тон на Джимарата, Клептън, Бек и Пейдж си остава еталон, въпреки че на времето са го постигнали със сток-инструменти (без никакви модификации). А историята на тази индустрия няма еднозначен и достатъчно достоверен източник - както и всяка друга човешка дейност тя се представя на обществеността от различни (при това определено субективни!) гледни точки - за нас остава да изберем онези, които ни допадат най-много ;-)

Това за добрата бабичка е обикновен търговски трик - приятно скалъпена легенда с добър рекламен ефект! А за псевдо-винтидж адаптерите просто използват качествен проводник - достатъчно чиста мед, покрита с термонеустойчив емайл, който още навремето е позволявал да се редуцира микрофонията без да се топят бобините в парафин - просто се пуска за кратко време относително силен ток и от загряването на проводника емайла на изолацията се размеква и намотките се слепват, при това без да дадат на късо (процедурата не е за пробване в домашни условия!).

За Джимарата спор няма - геният си е гений! Но той дори с онези скапани "дървета" е способен да извади убийствен тон, да не говорим за музицирането!

И трите предложени за гласуване марки адаптери са отлични, но не представят елита на производителите... Общо взето, манията да се пробват различни адаптери и произлезлия от това доста печеливш бизнес започнаха в началото на '70-те години - простата причина беше, че след купуването на фирмата Фендер от Си-Би-Ес през 1964 година производството на китари беше ужасно развалено! Нормално - без гения Лео Фендер не можеха да направят нищо! Общо разпространено становище е, че Фендерите от 1965 до 1983 просто свирят кофти. Та затова китаристите се ориентираха към различни ъпгрейди, а най-лесният беше смяната на адаптерите с по-качествени. По онова време най-големият майстор на адаптери беше Бил Лорънс, а неговите О Би Ел направо бяха върхът! Но при него започнаха да работят трима чираци - младичките тогава Кент Армстронг (син на небезизвестния Дан Армстронг), Сиймур Дънкан и Лари ДиМарзио. След като научиха занаята те се отделиха и направиха самостоятелни компании, а останалото е известна история! ДиМарзио се ориентира към масовия пазар, Дънкан продължи старата традиция, а Кент Армстронг пое елитните клиенти - при него всичко е наистина ръчна изработка, прецизно конструирано и изпипано до най-малкия детайл, което осигурява наистина великолепен звук, но и определя леко по-височката цена. Ако ви изпадне възможност непременно пробвайте адаптерите на Кент Армстронг - звукът на китарата ви направо ще оживее! Сега вече има и корейско производство, но на тях честно си е написано "Дизайнд бай Кент Армстронг" или "Кент Армстронг Дизайн", по което ще ги познаете. Макар че и те съвсем не са за пренебрегване. Между другото, най-скъпите Къстъм-шоп Фендери са оборудвани именно с адаптери на Кент Армстронг и това явно не е случайно!

Интересно от къде извади тези данни А колкото до предпочитания,нито една от трите марки! Владо Справка за данните лесно ще направиш в мрежата, макар че може да отнеме известно време за ровичкане. Но тези неща не са никаква тайна и всички по света ги знаят, а и самие производители не ги крият! По случайност имам няколко китари, 3 от които са фабрично оборудвани с адаптери на Кент Армстронг във фабриката на Фендер! Иначе ползвам и други адаптери, но не си падам да си човъркам по инструментите - ако една китара не ти харесва както е направена просто не си я купуваш, нали! Справка за данните лесно ще направиш в мрежата, макар че може да отнеме известно време за ровичкане. Но тези неща не са никаква тайна и всички по света ги знаят, а и самие производители не ги крият! По случайност имам няколко китари, 3 от които са фабрично оборудвани с адаптери на Кент Армстронг във фабриката на Фендер! Иначе ползвам и други адаптери, но не си падам да си човъркам по инструментите - ако една китара не ти харесва както е направена просто не си я купуваш, нали!

И трите предложени за гласуване марки адаптери са отлични, но не представят елита на производителите... Общо взето, манията да се пробват различни адаптери и произлезлия от това доста печеливш бизнес започнаха в началото на '70-те години - простата причина беше, че след купуването на фирмата Фендер от Си-Би-Ес през 1964 година производството на китари беше ужасно развалено! Нормално - без гения Лео Фендер не можеха да направят нищо! Общо разпространено становище е, че Фендерите от 1965 до 1983 просто свирят кофти. Та затова китаристите се ориентираха към различни ъпгрейди, а най-лесният беше смяната на адаптерите с по-качествени. По онова време най-големият майстор на адаптери беше Бил Лорънс, а неговите О Би Ел направо бяха върхът! Но при него започнаха да работят трима чираци - младичките тогава Кент Армстронг (син на небезизвестния Дан Армстронг), Сиймур Дънкан и Лари ДиМарзио. След като научиха занаята те се отделиха и направиха самостоятелни компании, а останалото е известна история! ДиМарзио се ориентира към масовия пазар, Дънкан продължи старата традиция, а Кент Армстронг пое елитните клиенти - при него всичко е наистина ръчна изработка, прецизно конструирано и изпипано до най-малкия детайл, което осигурява наистина великолепен звук, но и определя леко по-височката цена. Ако ви изпадне възможност непременно пробвайте адаптерите на Кент Армстронг - звукът на китарата ви направо ще оживее! Сега вече има и корейско производство, но на тях честно си е написано "Дизайнд бай Кент Армстронг" или "Кент Армстронг Дизайн", по което ще ги познаете. Макар че и те съвсем не са за пренебрегване. Между другото, най-скъпите Къстъм-шоп Фендери са оборудвани именно с адаптери на Кент Армстронг и това явно не е случайно!