Evtim Djerekarov

Изглежда много интересно. Ще пробвам при първа възможност.

Субективно е, ще рече, че има добра отчетливост и позициониране на отделните елементи в стерео картината, както и добра прозрачност, без прекомерно маскиране на едни инструменти от други.

Update - още по-добър евтин вариант са новопоявилите се Edifier MR4. Дори във фабричния си вид, звучат по-добре, отколкото Alesis M1MkIII, Presonus Eris 3.5, както и други евтини монитори, а са доста по-евтини от тях. Изключително малки! Честотната им характеристика влиза в 3-4dB ръкав от 60 херца до 20kHz, което е много добре за толкова малки колонки, особено в ниските честоти. Имат и waveguide дизайн, поради което липсва характерния нискочестотен пик, характерен за много от нискобюджетните монитори с фазоинвертори. Не бумтят, високите са добри, правят приятна сцена. Естествено, не са твърде силни, но са много добри за смесване в стая или стаичка, или просто за турбо компютърни колконки. До определено ниво, свирят и с доста ниски изкривявания. Имат няколко леки неравности (много по-малки от на други евтини монитори) в АЧХ, който могат да се поправят с еквилайзер, така че колонките да се вкарат в +-2dB ръкав, което си е прекрасно. На Win7-11, може да се качи Equilizer APO и неговия графичен интерфейс Peace Equalizer (правят EQ на изходите на саундкартата, само за ASIO трябва човек да си сложи EQ на мастер трака). EQ Може да се конфигурира така: 1: Low Shelf Fc 123 Hz Gain +3.00 dB 2: Param Fc 245 Hz Gain +0.51 dB Q 2.92 3: Param Fc 590 Hz Gain -1.63 dB Q 2.97 4: Param Fc 1186 Hz Gain -1.09 dB Q 3.00 5: Param Fc 3128 Hz Gain +2.97 dB Q 2.20 6: Param Fc 6170 Hz Gain +1.67 dB Q 3.00 7: Param Fc 12872 Hz Gain -3.44 dB Q 1.61 Измервания: https://www.erinsaudiocorner.com/loudspeakers/edifier_mr4/ https://www.audiosciencereview.com/forum/index.php?threads/edifier-mr4-review-budget-monitor.29068/

Така е. Но трябва да се има предвид, че адаптера действа повече като "еквилайзер" - не може да създаде неща като атака, състейн и т.н. (но може например да се замаже атаката, ако адаптерът е прекалено мътен). В този смисъл, слагането на прекалено ярък адаптер на китара, която няма ясна атака на тона, по-скоро може да избяга от добрия баланс (за самата китара), отколкото да помогне. От друга страна, махането на мътен адаптер, и поставянето на по-"нормално" звучащ такъв на китара, която в общи линии звучи добре като дървесина, най-често дава желаният ефект. Типичен пример бяха старите Vintage китари с мътничките Wilkinson адаптери.

БоК!

Тези разлики започват да се усещат (от друга страна, да нямат много голямо значение, тъй като човек се научава кое как да си "пипне"), когато човек започне да свири повечко, а и да има възможност да свири както с други хора, така и на места, където може да си поусили апаратурата. И най-вече, когато и ако надживее "детската болест", която много китаристи цял живот не надживяват - да правят "джъга-джъга", колкото се може по-силно и да се "надвикват" с оснаталите участници в музикалното фиаско.

Пак по-добре от SOMEDAY.....

Сигурно му правят някакъв Нюрнбергски процесинг.

Не знам, дали няма звучи възглухичко.

Говорейки си общи приказки за активните адаптери - моят опит е с EMG и SD. Тези Fishman Fluence, аз никогаШ не съм ги пробвал (засега). Може пък и да се окажат добри и за други стилове.

Няма нужда от анатемосване. Джъга-джъга вероятно е по-добре с активни адаптери. Разни минималистични clean неща - вероятно също. До голяма степен съм сигурен, че неща като рок и блус ще са по-добре с пасивните. Има и изключения, разбира се, но активните адаптери често звучат по-съвършено и по-равно, все едно някъде е включен лек компресор.

Тука много нежно си думате. Песента е хубава, звучи като естрадата от 80-те години, която пък е ехо на италианската такава от 70-те. Би могло, аранжиментът още малко да се разнообрази, както и да се изпее още малко по-добре. Но това са дребни забележки, като цяло е хубаво изпята.

Обикновено (ако е с платка), пистите се прерязват по начин, който позволява възстановяването им и се прави платчица с релета, която работи паралелно на ключа. Преди много години бях преработвал един Valvestate на Зашев, при който като извадиш жака за футсуича, бутонът си работеше нормално (имаше второ реле за тази цел). Оптималният вариант е, когато ключът е SPDT, защото тогава може релето да работи паралелно на него, без никакви други модификации, освен, че когато ще ползвате Footswitch-а, копчето на усилвателя трябва да е в "изключено" положение. Но пак остава нуждата от пробиване на дупка за още една букса. освен ако не е допустимо да стърчи кабел с букса на него.

Ще запиша нещо, но моя телефон е много зле. Мога да запиша в офиса/склада стайно свирене с кабинет на поусилено, с кондензаторен микрофон, но не знам, дали ще е от полза. А може и да опитам, да запиша от репетиция, което мисля, ще е най-полезно. Пробвах го два пъти на репетиция - с едната банда репетираме в централното, така че там беше с каб. симулация. Звучеше хубаво - бих казал, очаквано. С другата банда, го включих в return на каквото имаше - Fender Frontman. Въпреки лошата слава на този усилвател, направо в крайното стъпало без каб. симулации, звучеше доста добре и доста като хубав лампов амп. Разбира се, ако се включи в крайното стъпало на лампова главичка, ще е може би още малко по-добре. Моята няма send-return и чистия канал малко оцветява като че ли. Трябва да я доработя. Интересно ще е да пробвам и с class-D усилвателче, като например KYRO DULO 830-то което се мандахерца вкъщи.

На едното място - в централното с каб симулации. На другото - в лампов амп 35W и кабинет 1x12 с G12-50.

Ползвах трафче на Neutrik. Още малко врътня (някои хостове приемат само MIDI CC команди и не реагират на Program Change) и още малко козметика и водопротекция (и биро-), и е готово. На репетицияжщ е доста убедителен звука.

Най-важните неща в звуковите карти са: - Качеството на конвердорите (АЦП-ЦАП) - Качеството на предусилвателите и аналоговата схемотехника, за да се гарантира чист и безшумен сигнал. - Качеството на USB контролера и драйверите (стабилна работа, ниска латенция и т.н.) Както не е трудно да видиш, типа DSP, който производителите са или не са нахакали в творението си, въобще не фигурура в този списък. DSP означава digital signal processor и се ползва за ОБРАБОТКА на сигнала - за ресемплиране, EQ, смесване, ефекти и т.н. За да ви върши това DSP някаква работа, трябва да го ползвате със специализирания за него си софтуер, от който да пускате ефекти и т.н. Това DSP обаче не ви върши никаква полезна работа, ако ползвате общодостъпни VST и други ефекти, които така или инче се изплняват на централния процесор. В твоя Mooer, самите Mooer-ски ефекти вероятно вървят на DSP-то. Но не и NeuralDSP - него си го смята процесора. DSP не може нито да замести, нито да подобри нито едно от трите неща в горния списък. Така че, ако трябва да перефразираме поговорки - DSP звукова карта не прави!

От какво точно очаквате да се "разтовари" процесора? От трансфера на данни по USB? Че те при два канала са някакви там 100-300 килобайта в секунда! DSP се ползва там, където трябва някаква обработка на сигнала (т.е. ще имаме някаква модификация на сигнала или resampling). Но ако ползвате например VST плъгини за китара, това DSP на аудио интерфейса няма да ви свърши никаква работа - всички изчисления, да кажем на Guitar Rig или Neural DSP, ще се правят от централния процесор - те са писани и компилирани за x86 (или там - ARM и т.н.), а не специално за на Бай Хой много-специалното DSP. Голяма рядкост са DSP плъгини, които ще ползват някакво фирмено хардуерно DSP решение - това биха могли да са някакви ефекти, създадени от самите производители на DSP чипа или съответния аудио хардуер. Но когато се търси максимална съвместимост (масовия случай) тези DSP-та вероятно предимно се пречкат, без да правят нищо, като ако не могат да се изключат, може и да правят накакъв ненужен процесинг на сигнала. А не вярвам, да тръгнете да си пускате EQ или Reverb от DSP-то на картата (през там съответния софтуер за целта) - вероятно ще си ползвате ефектите от китарния софтуер. Ако пък искате да запишете максимално чист сигнал, вероятно, ако има някакви DSP обработки, ще се постараете да ги изключите.

Какво значение има DSP-то за звукозапис, където най-важни са конверторите, предусилвателите, usb/transport слоя и драйверите?

Трансформаторчето е bal към unbal - засега небалансиран изход за китарна апаратура. Ако намеря, или се реша да намотая свестен напълно балансиран трансформатор, може да сложа и канон за свързавне към пулт/PA.

След двугодишна пауза, реших да си довърша процесорчето, което мисля да ползвам с VST плъгини. Базира се на MIDI контролер на базата на Arduno, в кутията ще има mini PC и USB звукова карта, като аудио изходите ще са галванично изолирани чрез хубав аудио съгласуващ трансформатор, за да няма ground loop-ове. Куфарчето не е достатъчно голямо за expression педал, но отзад оставих букса за външен такъв. Ще видим, как ще "свири" нещото.

E-e-e, без да искам да омаловажа кефа от пийването на кафенцето, не мога да не отбележа, че хубаво еспресо, с кремадиск и без кафемелачка (или кафе, мляно на правилната едрина, смляно по възможност в същия ден) не става. Интересно е, че при хубава техника, споменатите кафета Чибо и т.н., имат вкус, доста близък до идеално отвратителен, докато на машинките с кремадиск от технополис, правят що-годе прилично кафе, което е парадокс. Когато ползвахме първата кафемашинка (някакъв Elite с крема-цедка) ми правеше впечатление, че подобни кафета ставаха добре. От друга страна, ако се сложи много хубаво прясно печено кафе в такава машинка, обикновено не излиза нищо особено - излиза нещо, което не е много по-добро от масовите магазински кафета.

Трябва да го пробвам. Споменатият киселичък характер, но придружен с букет от аромати имат и някои кафета сорт Етиопия. Но имай предвид, че различните машини правят кафето различно, а при тези, които могат да се настройват е и въпрос на настройка. Различната екстракция може да вкиселява или да вгорчи дадено кафе. А ако просто направиш кафетата, с които си свикнал да друга машина, вероятно ще получиш доста различно вкусове.

И аз, макар да съм съгласен със Сънчо, съм фен на хубавия каймак - за мен той е признак на добро състояние на кафето, както и подходящи смилане и екстракция. Не знам какво да ти кажа за италианското кафенце. Със сигурност обаче, всичко омръзва и периодично трябва да се сменят кафетата. Аз засега като че ли обичам арабика, но по-тъмнопечена, а и сортове като Бразилия, Гватемала, както и Колумбия, които си имат своята горчивина, като Колумбията има и характерна лека, но отчетлива киселинност, докато Бразилията има характерна "мазност". Успяваш ли да намериш бленд, в който робустата не понасмръдва?

Изглежда странно проблемът, който имате. Аз съм зает човек и е почти абсурд да го оправя до края на месеца, но от чисто академичен интерес, бих могъл да го помъча в нашия стар офис известно време, белким го подкарам.