Evtim Djerekarov

Синтезът звучи не чак впечатляващо, в смисъл че сме чували много синтетични звуци, но във всеки случай интересно. Каква е целта - да продаваш семпли, или да пишеш синтезаторни модули? Какво гониш като естетически ефект - да синтезираш реалистични звуци или да постигаш интересни странно звучащи синтетични звуци? И един чисто инженерен въпрос - запознат ли си поне с основите на DSP - Sampling Theorem, ресемплиране, aliasing, както и с цифрови филтри? Питам, защото това са важни неща, които ако случайно не знаеш, ще е много полезно за твоята дейност да научиш и да ползваш. Един прост пример: - Изгенерирай един файл със чисти синусоиди, на някакви честоти, които не са кратни, с относително голяма амплитуда, но без никъде да се наслагват до клипинг. Хубаво е най-високите честоти да са близки до Fs/2, т.е. половината от честотата на семплиране. - Пусни файла през някакъв хубав анализатор, който позволява да измериш изкривяванията (THD) на която и да от синусоидите (или може да генерираш файл само с една синусоида и да анализираш поотделно). - Пусни и анализ за IMD (Intermodulation distortion) когато във файла има сигнали с две близки честоти. - Напиши програма, която може да ресемплира както нагоре (да кажем на 88200 hz), така и надолу (да кажем на 22050 Hz). Особено внимание обърни на случаите, в които във файла имаш честоти над 12-15 килохерца, и след това ресемплираш на 22050. - Пусни съответните анализи на резултатните ресемплирани файлове. Може да пробваш и с аудио (музика). В процеса на усъвършенстване на ресемплиращия си алгоритъм (и научаване на това какво е FFT, конволюция, sinc функция и т.н.) ще научиш много полезни неща за твоите занимания, ако не ги знаеш вече, разбира се. Така като те слушам, можеш без голям проблем да изгенерираш един THX Deep Note.

Малко встрани от темата - личен проект: Взех едни говорители Swan HiVi W6 и Swan Hivi Q3. W6 е интересен с това, че има резонансна честота 40 Hz и Qts = 0.52 (среден). Ще им замеря импеданса free air / delta mass, както и ще им splice-на nearfield нискочестотните измервания с farfield средно/високочестотните (щото стаята не е голяма и висока). Върти ми се в главата и малко измерване на IEC Baffle или тестов обем "на поляна", но не знам дали ще имам време и нерви за това. Във всеки случай, като направя тестови кутии, ще трябва да ги меря поне в някакво хале или заличка. Не съм проектирал никакви озвучителни тела от 2013 година, което си е бая време. Защо се занимавам - искам да опитам да направя прилично линейни (примерно +-1.5dB - +-2dB от 50Hz до 16-20kHz) активни озвучителни тела с около габаритите на Kali-тата, които обаче могат да слизат по-ниско (да кажем, f(-3) = 38Hz, f(-6) = 33Hz), на цената на по-малък масимален SPL (от сорта на 94-96dB / 1m), това защото говорим за 6-инчов говорител с Xmax = 4.3 милиметра, така че имаме известни ограничения, мембраната си има максимален линеен ход. Предполагам, че ще направя басрефлексна кутия с порт отпред. Обмислям варианти за кутия, която няма съвсем паралелни стени, както и за по-заоблен по краищата baffle. Ако имате опит, практически съвети винаги са добре дошли.

На мен ми суровее малко повечко, но пък го слушам на слушалки - ще пусна на колоните, да видя, как ще ми се стори и ще пиша.

Тях не съм ги замервал, Erin's Audio Corner има доста измервания, и там стига до заключението, че са най-линейни със запушени портове.

Ако говориш за Kali Audio, те са сравнително нова фирма. Е, не са точно като Genelec 1031A, но са и не много далече, за 5-6 пъти по-малко пари.

Е защо - тия монитори, за които говоря по-горе, са си бая флат от 70 / 50 херца нагоре. Даже измервания (не на производителя) има.

Това може само да говори, че усилвателите едва ли са толкова линейни, колкото би трябвало на хартия. Иначе, ако ги разглеждаме като близък до идеален източник на напрежение с нулево вътрешно съпротивление, не би трябвало да има разлика. Е, да кажем, че между BJT, MOSFET усилватели, диф. двойки, както и лампови усилватели, има разлика в звука заради различния характер на изкривяванията, а при ламповите - и заради високото изходно съпротивление, което прави механичните резонанси в нискочестотните говорители по-чуваеми. Но предполагам, не говориш за това. Пък и "референтните" усилватели, уж имат THD от рода на 0.01% на 10kHz. Tа не знам, Совите май не са това, което са.

Всъщност, ако едно озвучително тяло звучи много различно с два различни усилвателя, това означава, че или поне единият усилвател е много зле, или озвучителното тяло представлява някакъв твърде кофти реактивен товар, който толкова много товари клетия усилвател, че да му промени чуваемо АЧХ.

Има и "майстори" които ги "напомпват" с еквилайзери и loudness maximizer-и и правят мастеринг на системата си Canyon 2.1 с X-Bass, преди да ги публикуват. Може да им слагат и 3D Sound Pro. 🔊🤔👌

Смесвам много рядко, понеже си имам друга работа, но има едни проекти(сурови тракове на групи на мои приятели), на които мисля скоро да се поупражнявам с новите монитори. Иначе, слушам за кеф, както и свиря на китара с разни симулации през мониторите. Слушането е най-разнообразно и е за удоволствие, като включва аудиофилски неща като Focal JMLab, минава през метъл и рок, популярна музика и разбира се - класика. Прав си за проклятието - с хубави озвучителни тела, човек често доста се мръщи на звука от тубата.

Ами, момчета (и момичета), Kali Audio LP-6 v2, наистина звучат доста, доста добре, още повече, ако им се приложат EQ настройките от спинорама (които имат минимален, но все пак осезаем ефкт). Не мога да кажа "как" звучат добре с някакви много описателни изречения, мога само да кажа, че звучат доста неутрално, без да натъртват нищо, но без нещо да липсва, което е точно това, което мониторите трябва а правят. Интересно е това, че тези монитори имат някакъв по-особен фазоинвертор с "неправилна" форма, който явно има нещо общо със скоростта на въздушния поток - направен е така, че да не "диша" порта. Друго интересно мое наблюдение е, че woofer говорителя е доста "корав", което се дължи или на избраното акустично решение (на въздухът в кутията, така да се каже), или на магнитната система (самия говорител). Каквото и да е, вероятно този говорител е доста "корав" със слабо изразени механични резонанси в честотите, които възпроизвежда, което загатва за по-добър "контрол" в областта на ниските честоти, или поне така звучи при слушане. Въпреки фазоинвертора, нямаме нито гърлено, бумтящо звучене, което се чува при толкова много от мониторите в и дори над този ценови клас. Хубаво е, че порта е отпред, така че мониторите могат да се ползват и до стена. Отзад има дип-превключвател с 10-ина ключета, които се конфигурират различно, в зависимост от това къде и как сте разположили мониторите (на стойка, до стена, на смесителен пулт и т.н.). Интересно наблюдение е, че и гореспоменатите Edifier MR4, поне след прилагане на еквилайзера от spinorama, звучат, хайде не еднакво, но като изключим не чак-толкова плътния бас, доста подобно на тези Kali, с уговорката, че Edifier-ите са малки колонки, които съвсем не могат да свирят толкова силно, колкото тези, и звучат мъничко по-малко детайлно. Въпреки това, тези Edifier-и, като слушателски experience, поне на мен ми звучат по-добре, по-прозрачно и по-фокусирано от нампример Alesis Active Monitor 1 MK3, Swissonic ASM-7, дори някои ползвани монитори като Yamaha HS-7 (тях пък Swissonic до голяма степен ги имитират), да не говорим за Presonus Eris E3.5 и други подобни. Което може да бъде само хубаво, защото това са евтини колонки и техните разработчици са се справили повече от добре. Само може да се съжалява, че в Европа не могат да се купят Neumi BS5P, които са също толкова евтини, а след запушване на портовете и леки нагласистики стават прекрасно линейни в диапазона 100Hz - 16kHz, с нелинейност видимо от под +- 1dB. Друго какво да кажа за Kali-тата - сетих се - вертикално са по-насочени, трябва ухото ви да е на около нивото на високочестотния говорител, но хоризонтално излъчват широко, можете да се местите настрани без осезаема загуба на високи. Така че "sweet spot-а" им е широк настрани.

Ето тук можете да сравнявате и преглеждате ИЗМЕРЕНИТЕ параметри на много озвучителни тела. Изключително полезен сайт: https://www.spinorama.org/

Никога не съм слушал LP-6, но пък има прекрасни ревюта (и измервания!) на LP-6v2, които ще имам възможност да чуя след седмица някъде, и ще напиша как ми се струват. Хубаво е, че и за тях има EQ настройки в spinorama, с които, ако човек иска да е максималист, може да ги вкара в около +-1dB за по-голямата част от честотния спектър. Пише хубави неща за тях и по отношение на ъгъл на слушане, като се натъртва, че имат ниски изкривявания на нива, подходящи за Nearfield слушане, каквато им е и целта. По-големият модел LP-8v2, който е почти на същата цена, е ма-а-а-лко по-нелинеен, но пък има достатъчна мощност и размер, за да има сила, която позволява и farfield слушане с ниски изкривявания. Ако мога да вярвам на данните, v2 са видимо по-линейни в средните честоти и нямат някои "къдравини" там, което мисля е много добра новина за всички, който искат да смесват вокали.

Изглежда много интересно. Ще пробвам при първа възможност.

Субективно е, ще рече, че има добра отчетливост и позициониране на отделните елементи в стерео картината, както и добра прозрачност, без прекомерно маскиране на едни инструменти от други.

Update - още по-добър евтин вариант са новопоявилите се Edifier MR4. Дори във фабричния си вид, звучат по-добре, отколкото Alesis M1MkIII, Presonus Eris 3.5, както и други евтини монитори, а са доста по-евтини от тях. Изключително малки! Честотната им характеристика влиза в 3-4dB ръкав от 60 херца до 20kHz, което е много добре за толкова малки колонки, особено в ниските честоти. Имат и waveguide дизайн, поради което липсва характерния нискочестотен пик, характерен за много от нискобюджетните монитори с фазоинвертори. Не бумтят, високите са добри, правят приятна сцена. Естествено, не са твърде силни, но са много добри за смесване в стая или стаичка, или просто за турбо компютърни колконки. До определено ниво, свирят и с доста ниски изкривявания. Имат няколко леки неравности (много по-малки от на други евтини монитори) в АЧХ, който могат да се поправят с еквилайзер, така че колонките да се вкарат в +-2dB ръкав, което си е прекрасно. На Win7-11, може да се качи Equilizer APO и неговия графичен интерфейс Peace Equalizer (правят EQ на изходите на саундкартата, само за ASIO трябва човек да си сложи EQ на мастер трака). EQ Може да се конфигурира така: 1: Low Shelf Fc 123 Hz Gain +3.00 dB 2: Param Fc 245 Hz Gain +0.51 dB Q 2.92 3: Param Fc 590 Hz Gain -1.63 dB Q 2.97 4: Param Fc 1186 Hz Gain -1.09 dB Q 3.00 5: Param Fc 3128 Hz Gain +2.97 dB Q 2.20 6: Param Fc 6170 Hz Gain +1.67 dB Q 3.00 7: Param Fc 12872 Hz Gain -3.44 dB Q 1.61 Измервания: https://www.erinsaudiocorner.com/loudspeakers/edifier_mr4/ https://www.audiosciencereview.com/forum/index.php?threads/edifier-mr4-review-budget-monitor.29068/

Така е. Но трябва да се има предвид, че адаптера действа повече като "еквилайзер" - не може да създаде неща като атака, състейн и т.н. (но може например да се замаже атаката, ако адаптерът е прекалено мътен). В този смисъл, слагането на прекалено ярък адаптер на китара, която няма ясна атака на тона, по-скоро може да избяга от добрия баланс (за самата китара), отколкото да помогне. От друга страна, махането на мътен адаптер, и поставянето на по-"нормално" звучащ такъв на китара, която в общи линии звучи добре като дървесина, най-често дава желаният ефект. Типичен пример бяха старите Vintage китари с мътничките Wilkinson адаптери.

БоК!

Тези разлики започват да се усещат (от друга страна, да нямат много голямо значение, тъй като човек се научава кое как да си "пипне"), когато човек започне да свири повечко, а и да има възможност да свири както с други хора, така и на места, където може да си поусили апаратурата. И най-вече, когато и ако надживее "детската болест", която много китаристи цял живот не надживяват - да правят "джъга-джъга", колкото се може по-силно и да се "надвикват" с оснаталите участници в музикалното фиаско.

Пак по-добре от SOMEDAY.....

Сигурно му правят някакъв Нюрнбергски процесинг.

Не знам, дали няма звучи възглухичко.

Говорейки си общи приказки за активните адаптери - моят опит е с EMG и SD. Тези Fishman Fluence, аз никогаШ не съм ги пробвал (засега). Може пък и да се окажат добри и за други стилове.

Няма нужда от анатемосване. Джъга-джъга вероятно е по-добре с активни адаптери. Разни минималистични clean неща - вероятно също. До голяма степен съм сигурен, че неща като рок и блус ще са по-добре с пасивните. Има и изключения, разбира се, но активните адаптери често звучат по-съвършено и по-равно, все едно някъде е включен лек компресор.

Тука много нежно си думате. Песента е хубава, звучи като естрадата от 80-те години, която пък е ехо на италианската такава от 70-те. Би могло, аранжиментът още малко да се разнообрази, както и да се изпее още малко по-добре. Но това са дребни забележки, като цяло е хубаво изпята.